гургулица
ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО КАРАКУЗ ГР.ДУЛОВО
Дулово, ул. Васил Левски 22 086422606 karakuz@scdp.bg https://dlskarakuz.scdp.bg/za-nas-branch |
Държавно ловно стопанство “Каракуз” обхваща части от горските масиви на Дунавската равнина – Южна Добруджа и северните продължения на Лудогорието. Средната надморска височина е 170 метра, минималната 20 метра, а максималната 280 метра. В голямата си част територията на стопанството представлява обширна нискохълмиста равнина с лек северен наклон. Горите образуват отделни комплекси и масиви, разделени от обработваеми земи.
Основните дървесни видове, които дават облика на естествената растителност в този район, са церът и липата, които се срещат в чисти или смесени с други широколистни дървесни и храстови видове.
Общата площ на горските територии е 26 346 ха.
Собственост на горските територии:
Вид собственост | Площ в ха | % |
Държавна | 20 317 | 77,1 |
Общинска | 2 978 | 11,3 |
Юрид.лица | 2 087 | 7,9 |
Физ.лица | 964 | 3,7 |
Средногодишното ползване на дървесина е 55 409 м³.
В района на стопанството има обособени семепроизводствени насаждения с обща площ от 204,5 ха /червен дъб – 27,2 ха; сребролиста липа – 116,8 ха ; зимен дъб – 23,0 ха ; цер – 37,5 ха/.
Стопанството разполага с Разсадник с обща площ от 41,2 ха.
Историята на професионалната ловностопанска дейност датира от 01.01.1975 г., когато е обособено Държавно ловно стопанство “Каракуз”. Само за десетилетие то става едно от елитните ловни стопанства в България, донесло международна слава на страната с отстреляният през 1988г. благороден елен с трофей, който е световен рекорд и до днес (273.60 CIC точки и тегло – 16,200 кг.)
Общата ловна площ на стопанството е 13 044,1 ха, разпределени в 7 ловностопански комплекса.
На територията на ДЛС „Каракуз” се ловуват благороден елен, сърна и дива свиня. От дребния дивеч се срещат европейски заек, ловен фазан /корейски и монголски/, полска яребица и дива патица. От прелетните птици – пъдпъдък, гургулица, гривяк, бекас и голямата белочела гъска. От хищниците единично и рядко се среща вълк, повсеместно – чакал, лисица. Голям е броят на дивите котки, които са забранени за лов. ДЛС „Каракуз” организира ловен и алтернативен туризъм през всички дни и сезони на годината.
През 1988 г. в ДЛС „Каракуз” е отстрелян благороден елен, чиито трофей е ненадминат световен рекорд и до днес – 273,6 точки по СIC (16,200 кг.). В по-ново време внимание заслужават трофеи, завоювали златни медали, оценени съответно с 226,41 CIC точки (2012г.), 212,66 CIC точки (2013г.) и 220,84 CIC точки (2014г.), 247,38 СIC точки (2015г.). През 2008г. – трофей от глиган с дължина на глигите 26,1 см (128,25 т. по СIC). През 2007г. трофей от сръндак с тегло 416 гр. (128,25 т. по СIC). Високите запаси на сърна позволяват значителен отстрел, който обикновено е в рамките на трофеи с нетно тегло от 300 до 500 гр.
Богатата хранителна база определя изключително успешен лов на дива свиня (на гонка и на чакало). Глиганите са с трофеи 20 – 26 см. (128,25 CIC точки (26,1 см), 121,10 CIC т. (22,7 см), 122,85 CIC т. (20,75 см.)
Ловът на дребен дивеч е много търсен и предлага големи емоции на всички практикуващи. Стопанството е уникално с това, че съчетава успешно ловът на едър и дребен дивеч и риболов по р. Дунав. Разполага с катер, с който се практикува лов и риболов по р. Дунав, а извън сезона се използва за разходки по вода. Атрактивни трофейни екземпляри са сом, бяла риба и всички видове от сем. Шаранови.
ДЛС „Каракуз” предлага на ловците и техните придружители настаняване в ловни домове и малки семейни хотели в непосредствена близост до местата за лов.
ЛОВЕН ДОМ „КОКИЧЕ”
Намира на 10 км от гр.Дулово сред красива дъбова гора. Триетажната сграда разполага с 2 апартамента и 4 двойни със самостоятелни санитарни възли и сателитна телевизия. Тук могат да бъдат настанени 10 гости.
КМЕТСТВО СЕЛО КОСТЕНЕЦ
с. Костенец 071445204 |
Второто по големина и най- старото населено място в общината – възникването му датира от около 2 века преди новата ера. Село Костенец се намира под северните склонове на Рила, на двата бряга на река Чавча (Стара река), което е известно с китната си природа, с лековитите минерални извори, с дълголетната си история.
Селото се слави с прочутия курорт вили Костенец. Той се намира на 3 км от него. Прекрасните гледки към рилските върхове го прави привлекателен за гостите на село Костенец. Безценната минерална вода в курорта е топла 47 (С), със значителен дебит- 12 л сек., слабоминерализирана, хидрокарбонантна, сулфатнонатриева, лекофлуорна с малко количество радон, с много ниска обща водна твърдост. Основна индикация на курорта са заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система и гинекологични заболявания. Ползването на курорта е целогодишно, тъй като климата е благоприятен за това. Курортът е удобен изходен пункт за излети към планинските върхове на Рила. Горите са широколистни и иглолистни. Обитателите на тези гори, елени, диви свине, зайци, катерици, птици и влечуги.
В курорта развиват своята дейност няколко хотела, в които се ползва лечебната костенска минерална вода за спа процедури. Функционира и прочутата минерална баня. Курортът е изходен пункт към двете хижи, стопанисвани от туристическо дружество „Равни чал” село Костенец – „Гургулица” и „Белмекен”.
Красиви природни забележителности са Костенския и Скаловицкия водопад. От Костенския водопад започва живописното Костенско дефиле. Пенливата река е богата на планинска пъстърва. От тук минава пътя за връх „Белмекен”. Другият път, който води до върха започва от местността Миликини ниви. Наблизо се намира старинната крепост Градището, строена през втората българска държава. Красиви местности са Кутлините, които се намират в подножието на Белмекен, където свършва смърчовата гора и започва пояса на клека. Други природни и исторически местности са: Вазова поляна- тя е малка поляна край долината на река Пленщица. От нея Иван Вазов се е любувал на рилските върхове и е написал редица стихове.; Горна черква (Черковището)- намира се в най-северната част на курорта. Там има останки от стара крепост от Втората Българска държава, оптасана с крепостна стена и основи на християнска базилика- трикорабна, латински тип от V век. Има следи и от старинното селище Констанция.; Бунара- на този връх има останки от крепост и на върха си има дълбок бунар.; Юрукова поляна; Голям и Малък соколовец, Сакарджа.
Училището в село Костенец носи името на книжовника Константин Костенечки.
Заобиколено от плодородни полета в които се отглеждат основно малини и ягоди, населеното място е един красив кът, със сравнително добра инфраструктура подходящо за развитие на селски туризъм. Местното население е запазило живия си дух, колоритни традиции и привързаността към корените. На територията на село Костенец работят десетки фирми, които осигуряват част от доходите на жителите му – шивашко и обувно предприятие, цехове за дървообработване и занаятчийки работилници.
Кмет
Любка Любомирова Кацарова
Работно време
Стандартно работно време
От 08:00 ч. До 17:00 ч.
Продължителност: 00:08 ч.
ОБЩИНА ДРЯНОВО
Дряново, ул. Бачо Киро 19 0676 / 72962, 71172, 71174 dryanovo@dryanovo.bg http://www.dryanovo.bg |
Новини от Община Дряново…виж тук!
Община Дряново успешно реализира инициатива за активен начин на живот
Инициативата „Яж, движи се, тичай“ и пешеходният маршрут „Дряново – кв. Цинга – Дряновски манастир“ бяха предложенията на Община Дряново за активности, в периода 16 – 26 септември, като част от Националната кампания „Нестле за Живей Активно!2021″. Множество участници от всички възрасти подкрепиха идеята за здравословен начин на живот и направиха своя пробег на стадион „Локомотив“. На изхода на спортното игрище, участниците получиха плодове, информационни материали и символични награди за участие. Почитателите на пешеходния туризъм пък избраха разходка.
Детската гарнитура на ФК Локомотив-1927“ – гр. Дряново дадоха пример като се включиха в инициативата, под мотото „Нестле за по-здрави деца“. Отборът и треньорският екип подкрепиха идеята за здравословен начин на живот и съдействаха на организаторите в реализирането на спортното събитие до Дряновски манастир в слънчевите есенни дни.
„Нестле за Живей Активно!“ е мащабен дългосрочен проект, който има за цел да промотира физическата активност и балансираното хранене в България. Инициативата се организира от „Нестле България“, с подкрепата на Министерството на младежта и спорта, национални експерти по хранене и спорт и неправителствени организации.
Община Дряново е разположена в централния дял на Предбалкана върху 248,5 кв . км силно пресечен релеф с надморска височина от 180 до 640 м. Красивите планински склонове са покрити със смесени широколистни гори, като между хълмовете и скалите плавно лъкатушат реките Янтра и Дряновска.
Климатът в района е умерено–континентален, с мека зима и прохладно лято, много благоприятен през всички сезони за почивка и туризъм. Надморската височина е около 300 м.
Общината се намира в административна област Габрово.
В Общината са разположени гр. Дряново и 62 малки селища. Средищният град е лесно достъпен по основните транспортни връзки на Северна и Южна България: ж.п. линията Русе – Подкова и магистралата Русе – Стара Загора.
Дряново се намира на 22 км от Габрово и етнографските му комплекси, на 24 км от средновековната българска столица Велико Търново, на 17 км от Трявна с възрожденските архитектурни ансамбли и на 34 км от Севлиево, стария Хоталич.
Населението на общината е около 11000 жители. В района около Дряново са открити едни от най-старите следи на живот на Балканския полуостров – в пещерата „Бачо Киро“. Второто българско царство е неразривно свързано с Дряновския край. От онова време са останките на средновековните крепости „Градът“, „Боруна“, „Липово градище“ и др.
Град Дряново е основан през 1470 год., но близо до сегашния град е съществувало селище от ХІ – ХІІ век.
Население
Към 31.12.2014 г., населението в община Дряново възлиза на 9 946 жители. За 2014 г. населението се е увеличило с 21 души, от тях 10 мъже и 11 жени. Едва по-малко от една четвърт от населението, или 2124 души, живее в селата, докато 7110 души, живеят в общинския център гр. Дряново.
Разпределението на селението в община Дряново по пол към 31.12.2014 г. е почти равномерно, като мъжете са общо 3422, а жените с 266 повече от мъжете, като общият им брой е 3688. Населението на община Дряново следва тенденцията на намаляване в област Габрово, но с по-слаби темпове. Етническата принадлежност на жителите на общината е друга важна характеристика на населението. Най-голямата етническа група в община Дряново към 01.02.2011 г. е българската етническа група, състояща се от 8078 души, следвана от турската с 495 души и ромската с 261 души.
Друга принадлежност са посочили 115 души, а 25 жители не се самоопределят към никаква етническа група. Не са налични данни за 711 жители на общината, които не са посочили етническата си принадлежност при преброяването.
Местоположение
Спрямо административно-териториалното деление на Република България, община Дряново се включва в състава на област Габрово. Разположена е в южната част на Северен централен район за планиране. Граничи с общините Трявна, Габрово, Севлиево и Велико Търново. Административният център град Дряново отстои на 22 км от областния център град Габрово, на 24 км от административния център на област Велико Търново и на 212 км от българската столица София. Най-близката столица до града е Букурещ (201 км).
През общината минава първокласен път Е-85, който свързва основни икономически центрове: Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Казанлък – Стара Загора. През територията на общината преминава и основната железопътна артерия, свързваща Северна и Южна България: Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Стара Загора – Подкова. Най-близкото летище се намира на 40 км. разстояние в град Горна Оряховица. Община Дряново е разположена на площ от 248,5 км2, което е близо 0,22 % от територията на страната. От общата й площ близо 60% е заета от земеделски територии, 32% – от горски територии, 6% – от водни площи, 1% са териториите, заети за транспорт и инфраструктура и едва 0,6 % – от населени места и урбанизирани територии.
Релеф
Релефът в община Дряново се определя от геоложкото развитие на Предбалканския физикогеографски район. Според природно-географската подялба на България, общината попада в Средната подобласт на Предбалкана. Релефът е разнообразен, силно разчленен и пресечен. Наблюдават се поредица от долини, прорязани от дерета и оврази, тесни ридове и била със стръмни склонове.
Надморската височина варира от 180 м. н. в. до 640 м. н. в. Хоризонталното разчленение на релефа варира от 1,5 до 3 км., а вертикалното от 100 до 200 м. Най-високата точка е „Минин чукар” с надморска височина 704 м., разполовена на платовидното възвишение „Стражата”. Общината е разположена върху карстов терен, определящ наличието на множество пещери, понори, въртопи и кари. Оформени са група от пещери („Андъка“ и „Поличките“), от които с най-голямо значение е „Бачо Киро“.
Административният център на общината се характеризира с линеарна конфигурация, разположен по долината на р. Дряновска. Надморската му височина е от 234 до 300 м. Градът е обграден от множество ридове и хълмове. Територията на общината се пресича от Дряновската река и нейният приток – река Андъка, които проломяват Страженското възвишение, образувайки живописни и трудно проходими проломи. Реката се всича силно в баремските варовици и формира скаровидна долина.
Полезни изкопаеми
Община Дряново е сравнително бедна на полезни изкопаеми. Съществуват няколко строителни кариери, основно за камъни. Едва 138 дка от територията на общината е за добив на полезни изкопаеми и кариери, което е около 0,05 % от общата й площ. По настоящем действаща е само една кариера в село Скалско.
Физико-географски процеси
Община Дряново е разположена в територията на младонагънатата морфоструктурата на Балканидите. Тя се състои от три надлъжно разположени части: Предбалкан, Старопланинска верига и Средногорие. Община Дряново попада в частта на Предбалкана, който е изграден редица правилни антиклинали и синклинални гънки, формиращи т. нар. юротипен релеф. Планинският релеф тук е слабо разчленен.
За геоложкия (литолого – статиграфски) строеж на тази територия са характерни глинесто – теригенно – карбонатните седименти от ранната креда. Във връзка с геоморфоложкото райониране общината е разположена в провинция на активната Мизийска платформена окрайнина в Старопланинската област. Районът, в който се намира е Тетевенско – Еленски. Община Дряново попада в периферията на Горнооряховската сеизмична зона. Магнитутни нива, които може да се очакват върху земната повърхност тук са от VIIVІІІ степен по скалата на Медведев – Шпонхойер – Карник. Най-силно влияние на сеизмичната обстановка се прогнозира в град Дряново и селата Скалско, Гостилица и Радовци.
Хидрогеоложки условия
Съчетанието между релеф, климат, скален състав, почви и растителност са основни фактори за формирането и териториалното разпределение на водите в община Дряново. Дебитът на реките е малък, с дъждовно-снежен режим – с пролетен максимум и есенен минимум на оттока. Но в сравнение с останалите райони на Предбалкана е с по-голяма водност, което се дължи на специфичните геолого – морфоложки и климатични особености.
Засилването на поройността и ерозионните процеси по поречията на реките е вследствие от пролетните дъждове и бързото топене на снежната покривка. Дебитът на реките е малък, с дъждовно-снежен режим – с пролетен максимум и есенен минимум на оттока. Средногодишният брой на приижданията е между 40 и 50 дни.
Почви
По територията на община Дряново не се наблюдава голямо почвено разнообразие. Основната преобладаващата почвена покривка е от сиви горски почви. Сивите горски почви се образуват в условията на умереноконтинентален климат и имат ясно изразен хумусен хоризонт. Притежават неблагоприятни физикомеханични свойства.
Почвеният пласт е тънък с пепеляв цвят. По долините на реките има наличие на алувиални и делувиални почви, предимно по поречието на река Янтра и река Дряновска. Намират се на заливните тераси на реките и са богати на скални материали и хумусни вещества. На места се наблюдава присъствие на хумусно-карбонатни почви (рендзини).
Климат
Климатът в общината е умерено-континентален. Лятото е горещо със средна юлска температура около 21° С, а зимата е студена със средна януарска температура 1,3° С. Средната годишна температура е 10° С. Преобладават западните, северозападните и североизточни ветрове, ориентирани по речните долини. Средната скорост на вятъра е около 1 м/сек. Има наличие на прояви на някои местни типове вятър – планинско-долинен и бора.
При южните ветрове снегът бързо се топи и заедно със стичащите се води и пролетни валежи понякога причиняват големи наводнения. Реките Дряновска и Янтра често излизат от коритата си. През лятото при издигането на въздушните маси в Предбалкана, обикновено се поражда мощна гръмотевично – дъждовна облачност. Валежите са с летен максимум, зимен минимум и средногодишен обем от 750 мм. Най-много валежи падат през месеците май-юни, а най-малко през месеците януари и февруари. Районът се характеризира с най-висока за страната годишна продължителност на слънчевото греене и липсващи мъгливи дни. Издигането на настъпващите неустойчиви въздушни маси през лятното време са причина за развитието на гръмотевично-дъждовна облачност, която поражда поройни валежи и градушка. Този характер на летните валежи се отразява неблагоприятно върху климата и става причина за интензивните ерозионни процеси по склоновете, както и за прииждането на реките.
Водите са важен елемент на природно-географската характеристика, който оказва влияние върху останалите елементи. Те имат значение както за формиране на релефа и природните условия, така и върху живота и стопанската дейност на хората.
Оказват влияние на водоснабдеността на селищата, изкуственото напояване и производството на електроенергия. По отношение на водните ресурси, територията се отнася към хидроложката област с умереноконтинентално климатично влияние. По територията на общината протичат реките Янтра, Дряновска и техните многобройни притоци, от които Андъка, Рамадана, Мала дрянка и други. Те попадат в Черноморската отточна област като притоци на река Дунав. Река Янтра (286 км.) е втора по големина река на Дунавската водосборна област в България. Тя се използва за напояване и отделни промишлени дейности. На река Янтра са изградени две водни електрически централи – ВЕЦ „Янтра” и ВЕЦ „Каломен”. На голяма дълбочина край речните тераси има наличие на подпочвени води. Тяхната минерализация варира на места между 200 – 1000 mg/dm3, а твърдостта им е средна. На територията на общината са известни два минерални извора – в близост до селата Чуково и Маноя. Поради малкия и силно променлив през различите сезони дебит (0,5 л/сек) изворите не са регистрирани като значими.
Растителен свят и животински свят
Флората по територията на община Дряново е представена от дървесна храстовидна растителност, пасища и ливади. Тя обхваща пояса на ксеротермните гори. Преобладават широколистни гори и смесени гори. От горите изобилстват дъб, цер, бук, бряст, габър, явор, осен. От иглолистните представители са бор и ела От храстовите съобщества преобладават тези на смрадликата, дрян, глог, шипка, трън. Различните природо-географски елементи като релеф, почвен състав, подпочвени и речни води създават чудесна предпоставка за отглеждане на орехи, сливи, череши, вишни, праскови. Добри са условия за развъждане на лоза. По теченията на реките са разпространени върба и топола. Тревната растителност е представена от садина, полевица, ливадина и др. Поради карстовия релеф на определени места в общината се създава предпоставка за наличие на средиземноморски тип растителност като бадем, космат дъб и т.н. Фауната в община Дряново е от евросибирски и европейски тип, докато средиземноморски видове има малко поради бариерната роля на Стара планина. Спрямо зоогеографската подялба на България територията на общината вклюва в себе си части от Дунавския и Старопланинския район. По тази причина фауната е смесена и бива едновременно представена от равнинни и планински биологични видове. Сред бозайниците най-популярни са благороден елен, сърна, див заек, дива свиня, сънливецът, язовецът и горската мишка, а сред приците – фазан, яребица, орел, сокол, скорци, дроздове и др.; прелетни птици – пъдпъдък, гълъб, гургулица. Това създава добри предпоставки за развитие на ловен туризъм. От местните фаунистични видове най-разпространени са златка, лисица, таралеж и др. Представители на влечугите тук са обикновената усойница, смокът-мишкар и слепокът. От земноводните най-често срещани са пъстрия дъждовник и алпийския тритон, а от безгръбначните – карпатски и северни пеперуди, паяци, бръмбъри.