Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Гугутка

КМЕТСТВО ГУГУТКА

 с. Гугутка, общ. Ивайловград
036622254


 

 

 

 

 

 

 

Гугутка е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, Област Хасково.

Село Гугутка се намира в долината на Бяла река.

Населени места: с. Бели дол, с. Ботурче, с. Ветрушка, с. Вис, с. Гнездаре, с. Казак, с. Розино, Бял градец.

До 1934 година името на селото е Арнауткьой. При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Арнауткьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Центърът на селото пази спомена за голямото турско клане през 1913 година, когато селото се е казвало Арнауткьой. На малкия площад има паметник на жертвите, като най-отдолу е името на 11-годишно момиченце. (в. Стандарт 17 юли 2011 година).

През 1912 година, то тогава селото се е наричало Арнауткьой, турците надошли за последно тук. Извели на площада всички българи, които не успели да избягат и да се покрият в планината. И нея извели. Пък била много красива тогава, чудно как не са й налетели първо.

Наредили ги в редица и почнали да стрелят в тях. Нея куршумите я улучили в хълбока. После един минавал край труповете и ги ритал, за да е сигурен, че са умрели. Забележел ли, че някой мърда, му казвал да стане. Ама който стане, го доубивали.

А тя останала да лежи и се направила на умряла, та така единствена се спасила. Как е издържала на тая болка да не се издаде, не я знам. Пък и съм била хлапе, де да ми е било на акъла да я питам това. После турците запалили всички къщи в селото, та оцелелите в единия ад ги чакал друг – останали без покрив.

Затова дълги години след това тука имаше негласно решение – който се изселва, не продава къщата си на турци. Но с годините вече никой не остана. Ама пък аз си се разбирам с всички и добре си живееме, вкарва накрая оптимизъм в тъжния си разказ баба Въла. (в. Сега, 4 юни 2009 година)

Сегашното ивайловградско село Гугутка е построено върху пепелта на старото село Арнауткьой, опозорено, избито и опожарено през юли 1913 година от редовна турска войска. Сухата статистика сочи: Застреляни са четиридесет и пет жени, деца и старци, над двадесет са съсечени по селото, шестнадесет мъже са убити. Останалите живи – без дом, без храна, без дрехи – с това само, което е на гърба им – тръгват без път и посока. Страховити неща се разказват за онова, което се случило в селото.

Тези разкази са се предавали от уста на уста вече близо столетие, но все още будят ужас и гняв. Разпиляват се мирните жители кой накъдето му видят очите. Останали в селото предимно деца, жени и старци.

Турците ги затворили в три къщи и започнали да ги измъчват, за да кажат къде са скрили пари. Отделени са момичетата, с които се гаврят После всички са събрани заедно и турците ги повеждат между плетища по тесен път. Искат да ги затворят в една плевня със сено, за да ги изгорят, но изведнъж някой започва да стреля по беззащитните българи, поведени като овце на заколение.

Падат много убити. Някои от живите лягат между мъртвите и така се спасяват, но не за дълго. Закъснял арменецът (на служба в турската армия), който пристигнал на бял кон със заповед да се прекрати стрелбата. Когато дошъл, той казал: Живите да станат!

Онемели, изплашени, с окървавени дрехи ги подкарват през реката към съседни села Пелевун, Ленско и др. без нищо, с дрехите на гърба. След тях остава огромната могила от убитите, съсечените и погубени по улиците, разпилените по горите, отвлечени хора и ограбените къщи.

Надалече се виждат пламъците на опожареното село. Над сто къщи стават на пепел и многогодишният труд на поколения изгаря в огъня Върху могилата от убити турците нахвърляли пръст.

След години върналите се в селото българи събират костите на жертвите и ги полагат в един гроб до стената на черквата. Имената на загиналите са написани на паметника близо до черквата, в центъра. Голяма е трагедията на хората от с. Гугутка, затова и песните им са тъжни, истински изживени. Името Гугутка село Арнауткьой получава през 1934 година (в Атака, 4.11.2010 година)

В с. Гугутка – старо българско село, преживяло стражни кланета и опожаряване от башибозука през 1913 година много от жителите му са избити или прокудени. Тук се заселват българи от с. Манастир, Гюмюрджинско. Много от последните се заселват в изоставеното турско с. Казак. (блог Атанасов Малоазийските българи)

Така наречената Гюмюрджинска република е организиран от Турция със съдействието на Гърция антибългарски акт на подложените на силен натиск и агитация мюсюлманите (турци и българомохамедани-помаци) в Беломорието по време на Междусъюзническата война след оттеглянето на българските войски в средата на юли 1913 година. Военни инструктори (около 200 души), оръжие и боеприпаси идват предимно от Одрин, въоръжение предоставят и гърците по жп линията през Окчилар и пристанището Порто Лагос.

За месеца на съществуването си властта организира башибозук, командван от Сюлейман бей, който опожарява много български християнски села, населението е ограбвано и изнасилвано, стават масови кланета. Разорени са множество български селища в Източните Родопи и Беломорска Тракия, сред които Гугутка.

ОБЩИНА СЪЕДИНЕНИЕ

Съединение, бул. 6 – ти септември 13
031822316, 031823517, 031823920, 031823921
oba_saedinenie@abv.bg
http://saedinenie.org

 

 

 

 

 

 

Община Съединение се намира в Тракийската низина, на север граничи с подножието на Средна гора. Средната надморска височина е 200 метра. Общината включва в себе си следните населени места: град Съединение – общинският център, находящ се на 22 км. североизточно от Пловдив, и селата Церетелево, Царимир, Неделево, Правище, Любен, Малък Чардак, Голям Чардак, Найден Герово и Драгомир.

Селищата са сравнително равномерно разположени на територията на общината. Гранични общини са: на север – община Хисар; на югоизток- община Марица; на изток – община Калояново, на юг­ община Родопи; на запад граничи с Пазарджишка област. Населението на общината наброява 11 577 души към момента. В непосредствена близост до общинският център е автомагистрала Тракия – основна пътна артерия и представляваща неразделна част от международния товарно- пътнически трафик.

През територията на общината преминава ж.п линия Пловдив – Панагюрище. Общината е разположена на площ от 297 721 дка, от които 256 148 дка е обработваема земя, а поливната от нея е 177 683 дка. Град Съединение и прилежащият му район като част от Горнотракийската низина имат преходно – континентален климат. Забелязва се известно различие в количеството на валежите в сравнение със съседните райони. Тук са измерени едни от най – ниските техни средногодишни суми за Южна България (495 л. /м2).

ScreenHunter_7322 May. 14 17.52

По данни на метеорологическата станция най – рано сняг е падал през втората половина на ноември и се е задържал най – късно до втората половина на март. Снежната покривка е много тънка, а продължителността на снежния период – средно около 80 дни. Най – малка е тя през втората десетдневка на ноември и третата десетдневка на януари. Първият мраз в района настъпва средно към 27 октомври, а последният – към 9 април.

Равнинният терен, наличието на добра канална мрежа и подпочвена вода, спомагат за отглеждането на интензивни култури. Почти през всички населени места на общината минават реки. Релефът на общината е предимно равнинен. Средната надморска височина за общината е 200 м.

Под дългогодишното влияние на почвообразуващите фактори – материнска скала, климат, растителност и дейността на човека, на територията на община Съединение са се оформили следните почвени различия: чернозем – смолници, слабо и силно излужени, глинести и тежко песъчливо – глинести; чернозем -смолници,слабо до средно оподзолени, силно излужени, еродирани; алувиално – светли и алувиално – ливадни светли, глинесто – песъчливи почви; канелено – горски почви, слабо и средно излужени; средно и леко песъчливо – глинести; делувиални почви, леко песъчливо – глинести.

Хидроложката система на общината се определя от реките Потока и Пясъчник. Постоянният дебит на двете реки се обуславя от значителните по площ водосборни области и това дава отражение и на подземните води в близост до техните течения. Подземните водни ресурси върху по – голямата част от територията на общината са с постоянно водно количество и поради това водоснабдяването на селищата се осъществява само от подземни води чрез тръбни и шахтови кладенци, разположени в терасата на р. Марица.

Почти цялата територия на общината е усвоена за земеделие. В северната част на района са запазени разпокъсани горички с доминиране на дървесните видове благун и цер, космат дъб а на места и горун. Коренната растителност в региона е била представена от смесени гори от цер и келяв габър и гори от полски бряст и полски ясен, но в резултат на антропогенните фактори тази кореннна растителност е претърпяла изменения и постепенно е преминала в производна.

ScreenHunter_7324 May. 14 17.55

Съвременната производна растителност е съставена от тревна растителност с преобладаване на луковична ливадина, пасищен райграс, троскот на места белизма и по – рядко садина, главно по селските мери. Останалите площи са селскостопански, които са разположени на мястото на бивши гори от полски бряст, полски ясен и дръжкоцветен дъб.

Храстовата растителност в района е оскъдна и преобладават видове като обикновена шипка, червен глог и трънка. Непосредствено по поречията на реките се развиват блатни и водни растения, срещат се още върба, топола и акация. Фауната в района на общината е представена основно от птици и бозайници, влечуги, земноводни и риби.

Сред най – разпространените видове са: при птиците край водните площи – земеродно рибарче, бяла стърчиопашка, речен дъждосвирец, обикновен скорец, авлига, торбогнезден синигер; птици в населените места и откритите пространства – селска лястовица, зелен кълвач, кукумявка, полско врабче, обикновено белогушо коприварче, гугутка, качулата чучулига, сива овесарка, полска чучулига, ливаден дърдарец; при бозайниците – лалугер, полска мишка, малка оризищна мишка, воден плъх, обикновена сива полевка; при земноводни и влечуги – жълтокоремна бумка, зелена крастава жаба, жаба дървесница, голяма водна жаба, зелен гущер, ливаден гущер, смок стрелец, сива водна змия; при рибите –шаран, речен кефал, бяла риба, кустур,бял амур и др. В общината има и развъдни стопанства за дивеч. На територията на община Съединение има няколко находища за пясък и чакъл, но няма разкрити кариери.

В общината функционират 10 читалища и една музейна сбирка, която се намира в гр. Съединение. Целта им е да задоволяват потребностите на населението свързани с:
– развитие и обогатяване на културния живот;
– запазване на българските традиции и обичаи;
– разширяване знанията на населението и приобщаването му към ценностите на изкуството, науката и културата;
– възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание;
– формиране на етническа и религиозна толерантност.