Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Градска художествена галерия
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – ХАСКОВО
 |
 гр. Хасково, ул. Епископ Софроний 1 038622901 hg_haskovo@abv.bg www.galleryhaskovo.com |
Художествената галерия в Хасково е основана през 1962 г. Галерията е разположена в две съседни къщи – еврейска и арменска, обявени за паметници на културата и строени в началото на 20 век. Първоначалният и фонд се състои от няколко живописни творби, взети от Окръжния народен съвет, Българска народна банка и други учреждения в Хасково. През 1964 г. фонда на галерията се увеличава с 500 творби на местните художници Димитър Иванов (Лицо) и Петър Толчев. Това са предимно акварели, рисунки, графики и други. Впоследствие фондът значително се обогатява със закупени творби от частни сбирки, ателиета и изложби.
В днешно време фонда на галерията притежава 1668 творби (живопис, склуптура, графика и икони). В постоянната експозиция са застъпени творби на емблематични творци като Стефан Иванов, Никола Маринов, Марко Марков, Иван Лазаров, Александър Мутафов, Златю Бояджиев, Илия Петров, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Боян Петров, Иван Христов, Ценко Бояджиев, Александър Поплилов, Петко Абаджиев и други.
От средното поколение творци, показали своето дарование в много национални и международни изложби, в галерията са застъпени автори като Светлин Русев, Димитър Киров, Атанас Пацев, Теофан Сотиров, Тодор Панайотов, Пенчо Балкански, Анастасия Панайотова, Галилей Симеонов и др. Обликът на галерията се определя и от творби на художници, живели и работили в окръга. Това са Александър Стаменов, Петър Михайлов, Христо Форев и др. Повечето от изложените в галерията творби са живописни композиции, портрети и бюстове. Те показват богатите традиции на нашето национално изкуство и народностния му дух, определят неговите високи постижения, разкриват таланта на българския народ.
Галерията притежава сбирка от картини, дарение от Д-р Живко Враджалиев от гр. София. Художествената галерия през последните години допълва сбирката си с творби на съвременни изявени творци в областта на изобразителното изкуство, като Николай Алексиев, Михаил Лалов, Юри Буков, Петър Величков, Петьо Александров и др.
От 2009 г. галерията носи името на Атанас Шаренков- изтъкнат технолог и художник, роден в град Хасково. От 2011 г. галерия Атанас Шаренков има филиал – галерия „ФОРУМ”, намираща се на адрес- ул. Отец Паисий 40 а.
ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – ПЛОВДИВ
 |
Пловдив, ул.Съборна 14 A 032635322 ghgpl1952@gmail.com http://www.galleryplovdiv.com |
Галерията е създадена през 1952 г. Тя е утвърден културен институт в Града на тепетата. В момента притежава 7210 творби, разпределени в няколко колекции – живопис, графика, скулптура и приложни изкуства, икони, мексиканско изкуство, фотографии. Поддържа пет постоянни експозиции – една обща и четири тематични. Организира временни експозиции и други културни събития.
Основната експозиция се помещава в сградата на Девическата гимназия, проектирана и построена под ръководството на арх. Йосиф Шнитер през 1881 г. Подредена е хронологично на двата етажа. Включени са над 200 оригинални художествени произведения, които проследяват развитието на българското изобразително изкуство от Възраждането до наши дни. Представени са изявени автори и характерни стилови направления. Налична е богата информация на български и английски езици.
Постоянна експозиция
ул. „Съборна“ № 14 A, Пловдив 4000
тел.: 032/ 63 53 22; e-mail: ghgpl1952@gmail.com
През 1881 г. в Народната библиотека и музей – Пловдив, постъпват четири копия на ктиторските портрети от Боянската църква (1259 г.) изработени от тревненския зограф Симеон Ц. Симеонов. По-късно, през 1911 г., към музея се обособява Художествен отдел с наличните 25 художествени произведения. По времето, когато Николай Райнов е главен библиотекар (1922 г.), към колекцията се прибавят много гравюри, щампи, литографии, включително графични и живописни творби на Николай Павлович. От 1926 г. до 1931 г. назначеният за уредник Никола Мавродинов прибавя осем великолепни несебърски икони от ХVІ в.
През 1930 г. цар Борис ІІІ подарява на Народната библиотека и музей картината „Портрет на Софроний Врачански“ (1812 г.), която се счита за първия светски портрет в българското изкуство.
От 1 януари 1950 г. към отдел „Наука, изкуство и култура“ при Градския народен съвет – Пловдив, се създава служба „Градска художествена галерия“, ръководена от художника Ангел Томов.
Официалното откриване на галерията, наречена тогава Държавна художествена галерия – Пловдив, е на 2 март 1952 г. Първи директор е Георги Чайковски.
Сбирката на галерията през 1952 г. наброява около 300 творби, събрани от Народен археологически музей – Пловдив, Държавна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, Окръжен музей при Окръжна постоянна комисия – Пловдив, Пловдивска общинска градска къща музей (от 1949 г. – Етнографски музей), сбирка на отдел „Наука, изкуство и култура“, музей при Френския мъжки колеж „Св. Августин“ – Пловдив, Националната художествена академия – София, Националната художествена галерия – София.
В момента Градска художествена галерия – Пловдив притежава 7210 творби, от които 2310 – живопис, 2580 – графика, 545 – скултура и приложни изкуства, 574 – икони, 1234 – мексиканско изкуство, 93 фотографии.
Особено представителни колекции има от творчеството на Георги Данчов Зографина (1846-1908), Станислав Доспевски (1823-1878), Николай Павлович (1835-1894), Михаил Лютов (1887-1965), Христо Станчев (1870-1950), Цанко Лавренов (1896-1978), Златю Бояджиев (1903-1976), Георги Атанасов (1878-1950), Крум Джаков (1909-1976), творби на голяма част от членовете на Дружеството на южнобългарските художници (1911-1945), както и на поколението от втората половина на ХХ в. – Георги Божилов (1933-2001), Йоан Левиев (1934-1994), Колю Витковски (1925-1998), Енчо Пиронков (1932), Димитър Киров (1935-2008), Христо Стефанов (1931) и др. Добре представени са пловдивските и свързани с Пловдив художници от края на ХХ и началото на ХХІ век.
Експозицията се помещава в сградата на Девическата гимназия, проектирана и построена под ръководството на арх. Йосиф Шнитер през 1881 г. Подредена е хронологично на двата етажа. Включени са над 200 оригинални художествени произведения, които проследяват развитието на българското изобразително изкуство от Възраждането до наши дни. Представени са изявени автори и характерни стилови направления. Налична е богата информация на български и английски езици.
Пловдивската колекция е сред най-богатите на художествени творби от ранните периоди на развитие на българското изкуство в страната. Живописният раздел започва с най-рано датираната у нас творба със светски характер (1812) – портрета на основоположника на новобългарската печатна книга, бореца за църковна и политическа независимост Софроний Врачански.
Експонирани са творби на големите ни възрожденски художници, творили преди и в първите години след Освобождението. Сред тях са най-известните и автентични портрети на Васил Левски, портрета на Поликсения Стамболова рисувани от Георги Данчов; дипломната работа на Станислав Доспевски от Петербургската академия; портрети рисувани от първите професори в Художественото академия в София Антон Митов (1862-1930) и Иван Мърквичка (1856-1938); „Негърчето” на Константин Величков (1855-1907), министър на народната просвета (1895-1899) и основоположник на Художествената академия в София и др.
Експозицията продължава с творби на ярки представители на българското изкуство – Христо Станчев, Цено Тодоров (1877-1953), Гошка Дацов (1885-1917), Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Давид Перец (1906-1982), Султана Сурожон, Дечко Узунов (1899-1986), художници от втората половина на ХХ в. Светлин Русев (1933), Атанас Пацев (1926-2000), Генко Генков (1923-2006), Георги Баев (1924-2007), Чавдар Пашев (1928), Иван Кирков (1932), Емил Стойчев (1935) и съвременни автори, които подчертават самобитността и уникалността на днешната българска художествена култура, нейните връзки с европейското изкуство Николай Майсторов (1943), Андрей Даниел (1952), Вихрони Попнеделев (1953), Станислав Памукчиев (1953), Васил Стоев (1950), Свилен Блажев (1953), Вълчан Петров (1947) и др.
Временна експозиция
ул.“Княз Александър I“ № 15, Пловдив 4000
тел.: 032/ 62 42 21; e-mail: ghgpl1952@gmail.com
Изложбените пространства се помещават в сграда с типична градска архитектура от началото на XX в. В залите на двата етажа се представят временни изложби с научен и приносен характер, свързани с юбилеи на изтъкнати български художници, както и с историята и проблематиката на културния живот на страната. Представят се и изложби на чуждестранни автори, експериментални изложби и изложби на деца.
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „АСЕН И ИЛИЯ ПЕЙКОВИ“ – гр. Севлиево
 |
гр. Севлиево, ул. Стефан Пешев 62
|
Градска художествена галерия „Асен и Илия Пейкови” 
Сградата, в която днес се помещава Градската художествена галерия, е една от най-красивите в града. Тя е построена като жилищна сграда от Илия Денчев, една от ярките фигури от периода на Възраждането в Севлиево. В младите си години той бил един от добрите майстори табаци, а впоследствие се сдобил и със собствена табахана. Още преди Освобождението започнал търговия с кожи на едро и изнасял в Европа собствената си продукция и тази на десетките кожарски работилница в града. Натрупал голямо състояние и авторитет, ангажирал се и с обществени дела. Бил редовен спомоществовател на възрожденската ни книжнина, един от основателите и основни дарители за построяването на новата севлиевска църква „Света Троица” през 1870 г. Признание за неговите заслуги е избирането му за народен представител в Учредителното събрание. 
По време на пътуванията си по търговски дела Илия Денчев бил силно привлечен от достиженията на техниката, изкуството, културата и архитектурата на модерна Европа. Веднага след подписването на Санстефанския мирен договор, той наема австрийския архитект Йосиф Шниттер за построяването на новия си дом. Най-голямата и модерна за времето си европейска сграда в Севлиево след известно време е приспособена за Районен съд. И днес тази сграда е една от най-красивите в Севлиево, достоен паметник на предприемчивия севлиевски дух. През 2008 г. е удостоена с приза „Фасада на годината”. От същата година в нея се помещава Градската художествена галерия „Асен и Илия Пейкови” със своя богат фонд, натрупван десетилетия. Безценни творби на световноизвестния скулптор Асен Пейков и десетки творби от „космическата” живопис на неговия брат, художника Илия Пейков, преживели детството и младежките си години в Севлиево, са част от постоянните й експозиции. 
Посетителите на галерията имат възможност да се насладят на подредените в красивите зали многобройни изложби на класическото и модерно изкуство. ЕКСПОЗИЦИИ В Художествена галерия „Асен и Илия Пейкови”-Севлиево са експонирани творби (картини, скулптури, приложна изкуство) па площ 700 кв метра. на български автори творили в периода 1910-2010г. ПАРТЕР Зала 3 Акцент в експозицията от фонда на галерията е експозицията с творби на двамата братя Асен и Илия Пейкови. Асен (1908-1973) и Илия (1911-1988) Пейкови са родени в София в Семейството на Никола и Невенка Пейкови.След смъртта на майката през1915г. семейството се мести в родния град на бащата-Севлиево.През 1937г. Асен Пейков завършва Художествената академия в София в класа на големия скулптор проф. Андрей Николов.Асен напуска България през 1938г..Живее в Париж, Мадрид, САЩ, докато накрая се установява в Италия. В зала №3 можете да видите следните негови творби: 
-скулптурен портрет на Емилия Боканегра (мрамор) -бюст на Стефан Генев (бронз) -макет на скулптурата на Леонардо да Винчи (летище Фиумичино-Рим -авторски комплект шах, рисунки. Илия Пейков напуска България през 1943г. и се установява при брат си Асен Пейков.Илия Пейков е основоположник на „космическата живопис” Художествена галерия „Асен и Илия Пейкови”-Севлиево притежава колекция от 20 негови творби от които 15 са показани в зала №3 Зали № 1 и 2 В залите са експонирани 33 картини (маслени бои,постел, акварел) и скулптори от фонда на галерията.Сред тях са платната на известни български художници: „Жътварки” на Енчо Пиронков, „Юли” на проф. Кою Денчев, „Прозорец” на акад. Светлин Русев, „Гора” на Христо Илев, „Мама с правнучето” на Милка Пейкова , портрети от Борис Шаров , Николай Русчуклиев Коста Петров,Евгени Поптошев, Антон Гюков. СУТЕРЕН В сутерена е разположена експозиция от скулптури на Кирил Анев, Митьо Солаков, Цветан Мандев, Георги Тютюнков и др. ФОАЙЕ Във фоайето на партера и първи етаж, както и на стълбището са експонирана графични и живописни творби на Румен Статков, Миглена Александрова, Иван Додов, Стефан Джумаданов, Иван Нинов, Евгений Босяцки, Пенчо Кулеков, Минчо Панайотов, акад. Румен Скорчев Веско Велев и др.Скулптури на Любен Денев, Панайот Кондов, Теодора Петева, Велизар Захариев. ПЪРВИ ЕТАЖ Зали № 5, 6, 7, 8 В залите на първи етаж всеки месец се откриват по две гостуващи изложби както на млади, така и на утвърдени автори от страната. Откриват се тематични изложби с творби от фонда на галерията, както и изложби от гостуващи галерии от други градове с мобилни експозиции от техните фондове. МАНСАРДА В залата на мансардата се експонират творби на деца, на гостуващи автори, реализират се концертни продукции и театрални постановки. ГРАДИНА НА ГАЛЕРИЯТА В градината на галерията се намират скулптури от Първия национален симпозиум по скулптура (камък) посветен на Асен Пейков-„Природа” на Снежана Симеонова, Иван Славов и Илия Върбанов.