гр. Кресна, ул. Македония 198 074332264 dgskresna@abv.bg http://www.dgs-kresna.com

Територията на държавното горско стопанство „Кресна“ попада в Югозападна България, област Благоевградска, община Кресна. На север, то граничи с ДГС “Симитли”, на североизток с ДГС “Разлог”, на изток през централното било на Пирин с ДГС “Банско”, на югоизток и юг с ДГС “Сандански” и ДГС “Цапарево” и на запад с Република Македония.
Горският фонд на ДГС “Кресна” попада изцяло върху.

Отдаване на дървесина на корен:

Възлагане на услугата добив на дървесина
Продажба на прогнозни количества
Продажба на дървесина от склад
Лесокултурни мероприятия

гр. Севлиево, ул. Славянска 24 067533367 sevlievo@scdp.bg

ТП Държавно горско стопанство Севлиево се намира в Средния Предбалкан, като само най-северните части са в границите на Дунавско – хълмистата равнина. Средната надморската височина на стопанството е 415 м. Най-голяма е при вр. Черни връх – 1199.4м. Характерно за стопанството е, че горските комплекси са много на брой и са силно разпокъсани от площи на селскостопанския фонд. Релефът е хълмисто-предпланински, като незначителни са площите с равнинен и среднопланински характер.

Реките на територията на ДГС Севлиево са Росица и Видима.

Горската растителност е представена от :

• семенни естествени насаждения от бук, цер, зимен дъби габър
• издънкови естествени насаждения от цер, акация, благун, бук, келяв габър, габър, сребролистна липа
• изкуствено създадени иглолистни и широколистни култури от черен и бял бор, смърч, акация, сребролистна липа, червен дъб, тополи

С най-голямо разпространение е церът, следван от благун, акация, келяв габър, бук. От храстите се срещат глог, шипка, дрян черен бъз, чашкодрян, леска, трънка, смрадлика, люляк, къпина.

Общата площ на горските територии е 23 261 ха. Залесената площ е 22 375 ха, което е 96.2% от общата площ. Иглолистните гори са на площ от 3088 ха, което е 13% от общата площ. Горските култури са с площ 4093 ха или 18 % от залесената площ. Незалесената площ е 840 ха, като най-много са поляните – 468 ха.

Характерно за стопанството е, че държавните гори са разпокъсани от гори на предимно физически лица.

Средногодишното ползване на дървесина е 18 480 м/3:

• едра – 1 609 м/3
• средна – 4 173 м/3
• дребна – 1 036 м/3
  • дърва – 11 662 м/3

Предвиденото средногодишно залесяване е 6,9 ха, от които 1.1 ха след окончателна сеч, 4.2 ха след гола сеч, 1.6 ха – ново залесяване. Предвидените дървесни видове са : топола, цер, благун акация, сребролистна липа.

Ловната площ възлиза на 74  680 ха, от които 23261 ха са горски фонд. Държавният ловностопански район е предоставен на ДЛС „Росица” – 2 168 ха. Останалата горска площ е предоставена на ЛРД „Сокол” с 27 ловни дружинки.

Ловува се на благороден елен, сърна и дива свиня, пъдпъдък, гълъби и водоплаващ дивеч. Възможен е трофеен отстрел: благороден елен / тегло на трофея 7-13 кг/, сърна / 300-500 гр./, дива свиня /дължина на глигите до 24 см/. В района се среща също дребен дивеч – фазан, гривяк, гургулица и пъдпъдък, заек. От хищниците са разпространени вълк, чакал, лисица, дива котка и бялка.

Има много добри условия за екотуризъм, фотолов и организиран ловен туризъм.

Стопанството разполага с къща за гости. Намира се на 28 км от гр.Севлиево в подножието на вр.Черни връх в село Млечево. Разполага с леглова база за 13 човека, самостоятелна кухня с трапезария, кабелна телевизия.

гр. Маджарово, ул. Петър Ангелов 7А 0889318788 dgs_madjarovo@abv.bg http://dgsmadjarovo.uidp-sliven.com/

Държавно горско стопанство Маджарово обхваща площ от 16905,3 ха. Граничи с Държавно горско стопанство Харманли на север, с Държавно горско стопанство Хасково на запад, Държавно горско стопанство Крумовград на югозапад, с Държавно горско стопанство Ивайловград на юг и Държавно горско стопанство Свиленград на изток. Седалищато на стопанството е в град Маджарово. Държавните горски територии са 14321,5 ха (84,7%), общинските са 1946,1ха. ( 11,5%), частните 75,6ха. (0,4%), гори на юридически лица 0,5 ха., гори на религиозни организации 179,0 ха. (1,1%), ВСО 382,6ха. (2,3%). Административните граници на стопанството, съвпадат с тези на община Маджарово. ТП „ДГС Маджарово” е разположено в Източните Родопи. Релефът е нископланински и се характеризира със силно разчленени ридове и дълбоко врязани долове. Надморската височина е от 100 м покрай средното течение на река Арда до 680 м връх Момина скала.

Територията попада в Континентално-средизимноморска климатична област – Южнобългарска климатична подобласт с един район – район на Източнородопските речни долини, а според горскорастителното райониране- Южна крайгранична горскорастителна област и една подобласт – Ардинска. Зимата в района е мека, като средната януарска температура е положителна. Лятото е слънчево, топло и сухо, а есента е по-топла от пролетта. Средната годишна температура е между 13,9 градуса С за долината на река Арда и 12,8 градуса С за по-високите части. Годишниге валежи са от 295-755 мм. Валежите падат главно през зимата, като най-ниски са валежите в края на лятото и началото на есента. Растителност – преобладават чистите и смесени издънкови дъбови гори- предимно от благун, цер, зимен дъб, космат дъб. Иглолистните насаждения са представени от черборови и бялборови култури, смесени с издънков дъб. Годишното ползване по ЛУП възлиза на 21000 куб. м. стояща маса.

Предимно се добиват дърва за огрев от твърди широколистни и технологична дървесина от бял и чер бор. Извеждат се постепенни сечи за естествено възобновяване и отгледни сечи в иглолистните култури. На територията на Държавно горско стопанство Маджарово се намират четири защитени местности: „Гюргена” с площ 70,8ха., „Патрон кая” с площ 180,0 ха., „Черната скала” с площ 851,6 ха., „Момина скала” с площ 27,4 ха., както и природната забележителност „Кован кая” с площ 77,8 ха. В защитените местностти се срещат над 600 растителни вида, 300 вида пеперуди, 160 вида гръбначни.

Животински видове включени в националната Червена книга, както и видове уязвими на европейско и световно ниво са:

от растителните видове – дребен и пърчовиден лопен, тракийски магарешки бодил, черноморска ведрица, морковидна стефанофия, сарделовидното клеоме, пеперудоцветният салеп, нежният микропирум; от животинските видове – египетски лешояд, белоглав лешояд, белоопашатият мишелов, испанското каменарче, голям маслинов присмехулник, син и пъстър скален дрозд, скална зидарка, червеноглавата сврачка, скален орел, змиегущер, суходемни костенурки / шипобедрена и шипоопашата/, градинската овесарка, осояд, черен щъркел, скалната и червенокръстата лястовица.