горско стопанство
РЕДАКЦИЯ НА СПИСАНИЕ ГОРА
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
1899
Списание „Лесовъдец”, което излиза за първи път през 1899 г., е пионер на горския периодичен печат у нас. Издател е Българското горско дружество, основано на 14 октомври 1897 година. Списанието се печати в Придворната печатница „Братя Прошекови” – София, в ограничен тираж. Месечно издание е с редактор лесовъда Петър Беров. В уводната статия на първата книжка се отбелязва, че основна цел на „Лесовъдец” е : „Да сглоби и обедини разглобената сега деятелност на служащите по горското ведомство, да ги направи солидарни в разбирането на главните цели, към които се стреми горското дело в странство и у нас и в набирането на мерки за постигането им.”
Поместени са статии по въпроси на горското стопанство, които са вълнували обществеността. В първите книжки са публикувани уставът на Българското горско дружество и указът за неговото утвърждаване. След седмата книжка – през март 1900 г., списанието спира да излиза, а дружеството се саморазтуря. Същия месец, когато започва да излиза „Лесовъдец” – в края на септември 1899 г., се появява на бял свят и второто горско списание, което има доста по-дълъг и съдържателен живот – продължава да излиза до 1912 г. в тираж от 1500 книжки.
Екипът
Главен редактор:
СВЕТЛАНА БЪНЗАРОВА
0876 257 144
banzarova@abv.bg
Редакционен екип:
ЖЕНЯ СТОИЛОВА
Редактор
0889 934 068
zhenia.stoilova@gmail.com
Д-р инж. ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Редактор
0883 367 211
pavelppj@gmail.com
Инж. ВАНЯ КИСЬОВА-ИЛИЕВА
Технически редактор
0884 859 602
vaniakisiova@abv.bg
ЛИЛИ ШИВАРОВА
Графичен дизайнер
0887 985 278
shivarova_gora@abv.bg
ЙОРДАН ДАМЯНОВ
Фоторепортер
0889 501 067
jordan.damianov@abv.bg
СТАНИСЛАВА КРУМОВА
Старши счетоводител
0889 501 094
tania_mit@abv.bg
АСЕН ЛЮБЕНОВ
куриер-снабдител
0888 870 097
asenliubenov@gmail.com
ДГС КРЕСНА
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Територията на държавното горско стопанство „Кресна“ попада в Югозападна България, област Благоевградска, община Кресна. На север, то граничи с ДГС “Симитли”, на североизток с ДГС “Разлог”, на изток през централното било на Пирин с ДГС “Банско”, на югоизток и юг с ДГС “Сандански” и ДГС “Цапарево” и на запад с Република Македония.
Горският фонд на ДГС “Кресна” попада изцяло върху.
Отдаване на дървесина на корен:
Възлагане на услугата добив на дървесина
Продажба на прогнозни количества
Продажба на дървесина от склад
Лесокултурни мероприятия
ТП ДГС КИПИЛОВО
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
ТП Държавно горско стопанство Кипилово се намира в Югоизточна България. То се намира в община Котел, област Сливен.
Село Кипилово се намира в Еленския балкан. Отстои на 26 км от Котел и на 53 км от Сливен
Характерно за стопанството е, че горските комплекси са много на брой и са силно разпокъсани от площи на селскостопанския фонд. Релефът е хълмисто-предпланински, като незначителни са площите с равнинен и среднопланински характер.
Горската растителност е представена от :
– семенни естествени насаждения от бук, цер, зимен дъби габър
– издънкови естествени насаждения от цер, акация, благун, бук, келяв габър, габър, сребролистна липа
– изкуствено създадени иглолистни и широколистни култури от черен и бял бор, смърч, акация, сребролистна липа, червен дъб, тополи
С най-голямо разпространение е церът, следван от благун, акация, келяв габър, бук
ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО КОТЕЛ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Държавно горско стопанство Котел е получило името си от град Котел, където е седалището на нейната администрация.
На север от нея се намират ДГС “Тича” и ДГС “Върбица”, на запад граничи с ДГС“Сливен” и ДГС “Стара река, на юг- с ДГС “Сливен” и ДГС “Тунджа” и на изток- с ДГС “Садово”.
Горите на ДГС Котел са разположени на част от територията на община Котел.
Общата площ на горите и земите на територията на ДГС Котел е 41820.3 ха
Изредените култури и насаждения (с пълнота до 0.3 включително) заемат само 0.3 % от залесената площ.
Приблизително по равно на територията на ДГС Котел са разпространени широколистните високостъблени гори и издънковите гори за превръщане в семенни.
Незалесената дървопроизводителна площ е само 669.4 ха.
Недървопроизводителната горска площ е 1379.5 ха или 3.6 % от общата площ на ДГС Котел. Най- голяма част от недървопроизводителната горска площ заемат поляните- 593.2 ха (1.5 % от общата площ), следвани от дивечовите ливади и нелесопригодните площи- по 0.4%.
Най-високият връх в района е и най- високият за територията на стопанството- вр. ”Разбойна” (1128 м н.в.). Самият планински рид “Разбойна”, също част от северната редица е добре обособен, ограден от долините на р. Сухойка и Котлешница на север и изток, Нейковска река на юг и обширната седловина “Равна” на запад. Други високи върхове по него са Истапич, с кота 1028 м., Осенишки връх- 1024 м. и Дрянова могила- 921 м.
Природни забележителности на територията на ДГС Котел се намират следните природни забележителности:
1. Природна забележителност “Злостен”
2. Природна забележителност “Пещера “Малка Маара” в м. “Равния букак””
3. Природна забележителност “Пещера “Приказна” в м. “Билярника””
4. Природна забележителност “Пещера Билярника в м. “Билярника
5. Природна забележителност “Пропаст в м. “Кървавата локва2.6 Природна забележителност “Дряноваска пещера в м. “Пиздра
6. Природна забележителност “Скални образувания на връх “Урушки скали”
6. Природна забележителност “Местност “Черните извори- Подземника”
7. Природна забележителност “Пещера “Ледницата в м. “Узунгьол”
8. Природна забележителност “Местностите “Сини вир”- “Малката пещера”- “Голямата пещера”
9. Природна забележителност “Пещера “Маарата”
Общ размер на ползуването от дървесина
Общият размер на ползуването от дървесина (стояща стъблена маса без клони) за десетилетието е 828 935 куб.м или средно годишно- 82 894 куб.м.
Лечебни растения
Установени общо 331 вида лечебни растения, принадлежащи към 4 отдела. Представителите на хвощовете са два вида, представителите на папратовидните са 8 вида, разпределени в 5 семейства, а иглолистните видове са три на брой и са включени в две семейства. Цветните растения са най-многобройни – общо 318 вида, принадлежащи към 69 семейства. С най-много представители са семействата на Сложноцветни – 37 вида, Устоцветни – 35 вида и Бобови – 27 вида. С по един представител са 27 семейства от покритосеменните растения, едно семейство от голосеменните и три семейства от папратовидните.
ТП ДГС – СЕВЛИЕВО
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
ТП Държавно горско стопанство Севлиево се намира в Средния Предбалкан, като само най-северните части са в границите на Дунавско – хълмистата равнина. Средната надморската височина на стопанството е 415 м. Най-голяма е при вр. Черни връх – 1199.4м. Характерно за стопанството е, че горските комплекси са много на брой и са силно разпокъсани от площи на селскостопанския фонд. Релефът е хълмисто-предпланински, като незначителни са площите с равнинен и среднопланински характер.
Реките на територията на ДГС Севлиево са Росица и Видима.
Горската растителност е представена от :
- семенни естествени насаждения от бук, цер, зимен дъби габър
- издънкови естествени насаждения от цер, акация, благун, бук, келяв габър, габър, сребролистна липа
- изкуствено създадени иглолистни и широколистни култури от черен и бял бор, смърч, акация, сребролистна липа, червен дъб, тополи
С най-голямо разпространение е церът, следван от благун, акация, келяв габър, бук. От храстите се срещат глог, шипка, дрян черен бъз, чашкодрян, леска, трънка, смрадлика, люляк, къпина.
Общата площ на горските територии е 23 261 ха. Залесената площ е 22 375 ха, което е 96.2% от общата площ. Иглолистните гори са на площ от 3088 ха, което е 13% от общата площ. Горските култури са с площ 4093 ха или 18 % от залесената площ. Незалесената площ е 840 ха, като най-много са поляните – 468 ха.
Характерно за стопанството е, че държавните гори са разпокъсани от гори на предимно физически лица.
Средногодишното ползване на дървесина е 18 480 м/3:
- едра – 1 609 м/3
- средна – 4 173 м/3
- дребна – 1 036 м/3
• дърва – 11 662 м/3
Предвиденото средногодишно залесяване е 6,9 ха, от които 1.1 ха след окончателна сеч, 4.2 ха след гола сеч, 1.6 ха – ново залесяване. Предвидените дървесни видове са : топола, цер, благун акация, сребролистна липа.
Ловната площ възлиза на 74 680 ха, от които 23261 ха са горски фонд. Държавният ловностопански район е предоставен на ДЛС „Росица” – 2 168 ха. Останалата горска площ е предоставена на ЛРД „Сокол” с 27 ловни дружинки.
Ловува се на благороден елен, сърна и дива свиня, пъдпъдък, гълъби и водоплаващ дивеч. Възможен е трофеен отстрел: благороден елен / тегло на трофея 7-13 кг/, сърна / 300-500 гр./, дива свиня /дължина на глигите до 24 см/. В района се среща също дребен дивеч – фазан, гривяк, гургулица и пъдпъдък, заек. От хищниците са разпространени вълк, чакал, лисица, дива котка и бялка.
Има много добри условия за екотуризъм, фотолов и организиран ловен туризъм.
Стопанството разполага с къща за гости. Намира се на 28 км от гр.Севлиево в подножието на вр.Черни връх в село Млечево. Разполага с леглова база за 13 човека, самостоятелна кухня с трапезария, кабелна телевизия.
ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО МАДЖАРОВО
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Държавно горско стопанство Маджарово обхваща площ от 16905,3 ха. Граничи с Държавно горско стопанство Харманли на север, с Държавно горско стопанство Хасково на запад, Държавно горско стопанство Крумовград на югозапад, с Държавно горско стопанство Ивайловград на юг и Държавно горско стопанство Свиленград на изток. Седалищато на стопанството е в град Маджарово. Държавните горски територии са 14321,5 ха (84,7%), общинските са 1946,1ха. ( 11,5%), частните 75,6ха. (0,4%), гори на юридически лица 0,5 ха., гори на религиозни организации 179,0 ха. (1,1%), ВСО 382,6ха. (2,3%). Административните граници на стопанството, съвпадат с тези на община Маджарово. ТП „ДГС Маджарово” е разположено в Източните Родопи. Релефът е нископланински и се характеризира със силно разчленени ридове и дълбоко врязани долове. Надморската височина е от 100 м покрай средното течение на река Арда до 680 м връх Момина скала.
Територията попада в Континентално-средизимноморска климатична област – Южнобългарска климатична подобласт с един район – район на Източнородопските речни долини, а според горскорастителното райониране- Южна крайгранична горскорастителна област и една подобласт – Ардинска. Зимата в района е мека, като средната януарска температура е положителна. Лятото е слънчево, топло и сухо, а есента е по-топла от пролетта. Средната годишна температура е между 13,9 градуса С за долината на река Арда и 12,8 градуса С за по-високите части. Годишниге валежи са от 295-755 мм. Валежите падат главно през зимата, като най-ниски са валежите в края на лятото и началото на есента. Растителност – преобладават чистите и смесени издънкови дъбови гори- предимно от благун, цер, зимен дъб, космат дъб. Иглолистните насаждения са представени от черборови и бялборови култури, смесени с издънков дъб. Годишното ползване по ЛУП възлиза на 21000 куб. м. стояща маса.
Предимно се добиват дърва за огрев от твърди широколистни и технологична дървесина от бял и чер бор. Извеждат се постепенни сечи за естествено възобновяване и отгледни сечи в иглолистните култури. На територията на Държавно горско стопанство Маджарово се намират четири защитени местности: „Гюргена” с площ 70,8ха., „Патрон кая” с площ 180,0 ха., „Черната скала” с площ 851,6 ха., „Момина скала” с площ 27,4 ха., както и природната забележителност „Кован кая” с площ 77,8 ха. В защитените местностти се срещат над 600 растителни вида, 300 вида пеперуди, 160 вида гръбначни.
Животински видове включени в националната Червена книга, както и видове уязвими на европейско и световно ниво са:
от растителните видове – дребен и пърчовиден лопен, тракийски магарешки бодил, черноморска ведрица, морковидна стефанофия, сарделовидното клеоме, пеперудоцветният салеп, нежният микропирум; от животинските видове – египетски лешояд, белоглав лешояд, белоопашатият мишелов, испанското каменарче, голям маслинов присмехулник, син и пъстър скален дрозд, скална зидарка, червеноглавата сврачка, скален орел, змиегущер, суходемни костенурки / шипобедрена и шипоопашата/, градинската овесарка, осояд, черен щъркел, скалната и червенокръстата лястовица.