гр. Самоков, ул. Македония 23, ет. 2 072266682 oblesnicheistvo_samokov@abv.bg

С решение № 1155 на Общински съвет гр. Самоков от 27.06.2002г. се създава „Общинско лесничейство – Самоков“ със седалище гр. Самоков.

 
Предмет на дейност на “Общинско лесничейство” е:
– управление на горски фонд, възпроизводство на същия, чрез провеждане на необходимите мероприятия на основание лесоустройствен проект, възобновяване и ползване, опазване, строителство и финансиране на дейностите, собственост на Община Самоков, подготовка за провеждане на търгове за продажба на дървесина.

Дейност “Общинско лесничейство” управлява и поддържа предоставената му общинска собственост.
Общинските гори са разположени успоредно с горските територии държавна собственост. На север се намира Община София-град, на северозапад граничи с ТП „Държавно ловно стопанство Витошко-Студена“, на запад – с Община Радомир, на югозапад – с Община Дупница, на юг и югоизток – с Национален парк „Рила“, а на изток – с Община Костенец и Община Ихтиман.
В административно отношение „Общинско лесничейство – Самоков“ е под контрола на Регионална дирекция по горите – гр. София.
Географско положение на „Общинско лесничейство – Самоков“:

Намира се между 42°10` и 42°27` северна ширина и 23°14` и 23°44` източна дължина по Гринуич.
Горите и горските площи са разположени по северните склонове на Рила планина, по североизточните и северозападните склонове на Верила планина, по южните и югоизточни склонове на Плана планина и по склоновете на най-южната част на Ихтиманска Средна гора.

Релеф
В морфографско отношение, релефът в района на лесничейството обхваща части от две физикогеографски области в България:

Рило-Родопски масив, с обхват на трите големи планински дяла на планината – Мусаленски, Скакавишки и Мальовишки дялове.
Крайщенско-Средногорска област, с обхват на следните геоморфоложки единици – Верила, Плана, Ихтиманска Средна гора, Самоковската котловина.

Превишенията на територията на лесничейството са значителни – над 1200 м. Най-високата точка се намира в клековите формации в района навр. „Св. Дух“ – 2114 м н.в., а най-ниската точка в землището на с. Ново село – буково-габърово насаждение на 798 м н.в.

Хидроложки условия
Районът на Община Самоков се отличава с твърде голямагъстота на хидрографската мрежа – 2.22 км. на 1 кв. м. площ. Всички водни течения се намират във водосборните басейнина река Искър и река Марица.
Река Искър приема водите на повече от 25 големи притока, някои от които са: Бели, Черни и Леви Искър, река Лакатица, Боровецка Бистрица, река Палакария, река Планщица, Вуина река и Шипоанска река.
По-големите притоци на река Марица са: Голяма Сливница, Ибър, Долнобанска Бистрица, Гуцалска река и река Левица.
За да се оползотвори правилно оттокът на речните води и главно за напояване на Самоковската котловина се е провело голямо хидростроителство. Част от водните течения са каптирани, за да могат да се използват за питейни нужди. Основното хидротехническо съоръжение е язовир „Искър“.

Почви
Голямото разнообразие на петрографския състав и релефа в района е предпоставка за развитието на различни почвени типове. Влияние върху почвообразуването са оказали и акумулативната дейност на водните течения и растителните формации.Тук се срещат кафяви горски почви, които са представени с трите си подтипа тъмнокафяви, преходни и светлокафяви, по най-високите планински части са се образували планинско-горски тъмноцветни почви, а речните наноси са оформили алувиално-делувиалните почви.

 Климатични условия и растителност
В климатично отношение, територията на Общинското лесничейство се намира в Европейско-континенталната климатична област – Умерено-континенталната климатична подобласт и обхваща три климатични района,  а именно:
Климатичен район на високите полета на Западна Средна България
Планински и нископланински климатичен район на Западна Средна България
Планински климатичен район

Според горскорастителното райониране общинските гори попадат в две области и заемат съответните пояси и подпояси в тях, а именно:

Мизийска област – Крайщенско-Ихтиманска подобласт

М-ІІ – Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни – (600-1800м н.в.)

М-ІІ-1- Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела – (600-1000м н.в.)

М-ІІ-2- Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч – (1000-1500 м н.в.)

Тракийска област — подобласт Рила

T-II-Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (700-2000 м н.в.)

T-II-1-Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (700-1200 м н.в.)

T-II-2-Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч (1200-1700 м н.в.)

Т-ІІ-3-Подпояс нагорнопланинските смърчови гори (1700-2000 м н.в.)

Основните дървесни видовекоито се срещат, както в чисти така и в смесени насаждения, са:

–    От иглолистните:Бял бор (Pinussylvestris L.), Черен бор (Pinusnigricans Host.), Смърч (Piceaabies Karst.), Ела(Abies alba Mll.), Бяла мура (Pinuspeuce), Клек (Pinusmugo), Зелена дуглазка (Pseudotsugadouglasis L.), Лиственица (Larixeuropaea L.) и други;

–    От широколистните:Обикновения бук (Fagussylvatica L.), Трепетликата (Populustremula L.), Габър(Carpinusbetulus L.), Зимен дъб (Querquspetrea (Matushka)Liebl.),Цер (Quercuscerris L.), Благун (Querqusfrainetto Ten.), Черна елша (AlnusglutinosaGaertn.), Бяла върба (Salix alba L.),Ива (Salix caprea L.),Бреза (BetulaPendula Roth.),Сребролистна липа(TiliatomentosaMoench.), Дребнолистна липа(Tliliacordata Mill.), Конски кестен (Aesculushippocastanum L.), Акация (Robiniapseudoacacia L.),Мъждрян (Fraxinusornius L.), Планински бряст (UlmusglabraHuds.) и други;

– Лечебни растения:Леска(Corylusavellana L.), Червен глог(CrataegusmonoginaJacq.), Шипка(Rosa canina L.), Трънка(Prunusspinosa L.), Дрян(Cornus mas L.),Кучешки дрян(Cornussanguinea L.), Хвойна (Juniperuscommunis L.), Черен бъз (Sambucusnigra L.), Червен бъз (Sambucusracemosa L.), Червена калина(Viburnum opulus L.), Обикновен нокът (Loniceraxylosteum L.), различни видове Чашкодрян (род. Evonimus), Птиче грозде (Ligustrumvulgare L.),и други;
Застрашени видове включени в „Червената книга на България“:Казашка хвойна(Juniperussabina L.) – рядък вид забранен за събиране,Мечо грозде (Arctostaphylosuva-ursi L.) – рядък вид, включен в списъка за природозащитана Защитената зона за опазване на местообитанията „Рила“, Алпийски повет (Clematis alpina L.) – много рядък вид и има природозащитен статут в Защитената зона за опазване на местообитанията „Рила“;Снежно кокиче (Galanthusnivalis L.) – застрашенвид и е включен в списъка за природозащита  на Защитената зона за опазване на местообитанията „Рила“ и „Плана“, Панчичева пищялка (Angelica panciciiVandas.) – рядък вид, Балкански ендемит, включен в списъка за природозащита  на Защитената зона за опазване на местообитанията „Река Палакария“; Жълт равнец(Achilleaclypeolata S.S.) – видът е Балкански ендемит; Рилско подрумче (Anthemissancti-johannis L.) – Български ендемит – рядък вид, включен в Европейския списък на застрашените, редките и ендемични растения в категория „рядък“, Жълта тинтява (Gentianalutea L.), Петниста тинтява (Gentianapunctata L.) и Червен кантарион (CentauriumerythraeaRaf.) – застрашени видове в „Червената книга на България“ и са защитени в цялата страна със Закона за биологичното разнообразие, Жълт планински крем (Liliumjankae Kern.) – Балкански ендемит в категория „рядък“, Шлемов салеп (Orchismilitaris L.) – рядък вид, поставен под режим за опазване и регулирано ползване от Закона за биологичното разнообразие,Рилска иглика (Primuladeorum Hill.) – Българскиендемит  -глациален реликт – рядък вид, Българско шапиче(Alchemillabulgarika) иГрациозно шапиче (Alchemillagracillima L.) – Балкански ендемит, Павловскошапиче(AlchemillapawlowskiiAssenov.) – локаленендемит, Зеленоцветношапиче (Alchemillaviridiflora L.) – Балкански ендемит, Българско омайниче (Geumbulgarica L.) – рядък вид Балкански ендемит и други.