Свищов, ул. Цанко Церковски 2 063160854, 063160688, 063160670, 063160504 obshtina@svishtov.bg  http://www.svishtov.bg

Община Свищов се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Велико Търново. Общината има 16 населени места с общо население 42 734 души. Преобладаващата част от населението на гр. Свищов изповядва православие.

Градът е защитен от малко планинско образувание, което определя мекия климат в района през цялата година. Община Свищов има геостратегически характер с местоположението си в най – южната част на трансевропейската река Дунав.

Към Свищов води двулентов път, който е основно ремонтиран през 2011 год. и чрез ферибота Свищов – Zimnicea свързва пътните мрежи на България и Румъния.

Във всички населени места на територията на Община Свищов има изградена водопроводна мрежа. Обслужва се от ВиК ЕАД. Като добре оформен туристически център, в Свищов има много хотели и уютни ресторанти с апетитна кухня.

Градът е свързан с републиканската железопътна и шосейна мрежа, а река Дунав е естествен плавателен канал. В околностите на Свищов има и топли минерални извори.

Свищов е известен като родното място на Алеко Константинов. Тук се намира един от най – ярките образци на архитектурата на Българското възраждане, шедьовъра на Колю Фичето – църквата Света Троица.

Поземлени ресурси

Поземлените ресурси са фактор от особено значение за развитието на община Свищов. Земята е „localis standi“ и териториална операционна база за всяка човешка дейност, а в земеделието и горското стопанство тя е основно средство за производство. Огромното стопанско значение на земята се определя от плодородието на почвата, която представлява незаменим природен ресурс. Ето защо е необходимо икономично отношение към поземлените ресурси и намаляването на използването за неселскостопански нужди.

Общата площ на община Свищов е 625,5 км2. Според последните данни от 2000 г. съотношението по видове територия е следното:

земеделски територии – 527924 дка (84,4%);
горски територии – 28926 дка (4,6%);
населени места и други урбанизирани територии – 39514 дка (6,3%);
водни течения и водни площи – 24989 дка (4,0%);
територии за полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 362 дка (0,6%);
територии за транспорт и инфраструктура – 3791 дка (6,1 %);
От посочените данни се вижда, че основната част от територията на общината е заета от земеделски земи. Техният относителен дял е значително по-висок от средния за област Велико Търново. Много по-нисък е делът на горските и други територии.

Релефът на община Свищов има слабо хълмист и преди всичко равнинен характер. Прави впечатление, че между Дунавския бряг и „първия праг“ на Дунавската равнина се простира обширна тераса, която образува Свищовско – Беленската и Вардимската низини. Освен за земеделие Свищовско – Беленската низина служи и като площадка за промишлена дейност – на „Свилоза“, „Републикаконсерв“, Завода за стоманобетонови конструкции и изделия“ и др. „По-високите“ речни легла на р. Дунав също са усвоени от сградите на гр. Свищов.

На юг от Дунавския бряг релефът е слабо хълмист, а на места и платовиден. Това спомага за развитието на селскостопанска дейност. В същото време значителна част от територията край реката е покрита с льос. Това е създало условия за развитието на широко отворени към реката равнини. Наред с равнините особено място в релефа заемат свлачищата. Спецификата на геоложкия строеж на терена и непосредствената граница на общината с р. Дунав обуславят геоекологични проблеми, свързани със свлачища и регресивна ерозия. На територията на общината са локализирани 30 свлачища. От тях 21 са на територията на Свищов и прилежащите му земи, 3 от тях се намират в района на с. Вардим и 6 при с. Ореш. По своя характер те са активни и консолидирани. Тъй като в повечето случаи през последните години не са правени укрепителни и дренажни дейности, е необходимо активно участие в управлението на геоморфоложките процеси и финансиране на антисвлачищните мероприятия.

От земеделските територии прави впечатление, че непрекъснато намалява обработваемата земя и нарастват пустеещите земи (над 15%), което при качеството на ресурса просто е недопустимо.

За развитието на земеделието от особено голямо значение е почвеното богатство. Преобладават карбонатни черноземни, по-малко ливадни черноземни, алувиално-ливадни и други почви. Почвите са богати на хранителни вещества и при съответните агротехнически мероприятия дават богата реколта. На места обаче черноземите са с деградирала структура. Значителна част от обработваемата земя в общината е подходяща за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури, лозя, захарно цвекло и др.

Покрай брега на р. Дунав се простират ливадно-блатни почви. При тях се наблюдава високо ниво на подпочвените води, което не позволява отглеждането на земеделски култури, а само тополови и върбови насаждения.

Освен почвеното богатство за развитието на селското стопанство от значение са климатичните и водните ресурси. В изследваната територия са характерни условията на умерено-климатичния пояс, което благоприятства развитието на всички растения с относително по-малка топлолюбивост. Това е характерно за зърнените, зеленчуковите култури, слънчогледа, захарното цвекло, лозата и др.

Водни ресурси

Водният потенциал на община Свищов е значителен. В хидрографско отношение землището на общината спада към басейна на р. Дунав. Макар и гранична, р. Дунав има важно значение за развитието на стопанството. Нашият участък е от долното й течение. Режимът на нейния отток е в пряка зависимост от климатичните условия в горното и средното й течение. Тя има ясно изразен комплексен режим, тъй като му влияят множество фактори. Максимумът е през м. май, а минимумът през октомври. Тя е не само плавателна река, но се използва и като технологическо средство в химическата промишленост (в „Свилоза“).

В миналото бе създадена напоително-отводнителна система в Свищовско – Беленската низина, която обхваща 150 хил. дка земя. В момента напоителните мероприятия почти са спрени поради високата цена на водата и влошените й качества. При евентуално подобряване дунавските води могат да напояват не само Свищовско – Беленската и Вардимската низина и оградните им земи, но и по-големи ареали от вътрешността на Дунавската хълмиста равнина.

Освен р. Дунав през землището на общината почти не протичат повърхностно течащи води. Съществуващите къси и малки рекички, наричани дерета, се пълнят с вода само през пролетта, когато се топят снеговете и валят по-големи количества поройни дъждове.

В непосредствена близост до тях, в овразите и долищата има множество извори, които населението отдавна познава и използва. Наложително е да се извършат някои ремонтно-възстановителни работи при някои от тях.

Подпочвените води все още не са проучени добре. На много места в припокритите с льосови наслаги мергелни глини се създават условия за натрупване на подпочвени води. Значителни количества са акумулирани и в Свищовско – Беленската и Вардимската низини. Те са на дълбочина от 0,5 до 1,5 м. под повърхността на земята. Представляват основен източник на водоснабдяване на града и селищата на общината. Все още не са напълно изследвани водите от дълбоките подпочвени слоеве, които при сондиране излизат на повърхността.

В Свищовската община има и находища на минерални извори. В с. Овча могила минералните води са с температура 450 С и са с повишено съдържание на хлорни, сулфатни, натриеви, калциеви и флуорни съединения. В изградените балнеолечебни заведения се лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни и др.

При дълбоко сондиране през 1969 г. в околностите на града бе открита минерална вода с високи лечебни свойства. Изворът не е каптиран и не се използва за балнеоложки цели.

Поради недостатъчна информация относно водните ресурси в община Свищов се налага да се извърши едно цялостно проучване на водите в региона, което евентуално да бъде финансирано от някоя от присъединителните програми.

Горски ресурси

Като последица от природогеографските условия и от активната стопанска дейност и от активната стопанска дейност на човека в община Свищов се срещат няколко типа растителност. В крайбрежието са разпространени влаголюбиви растителни видове, а в льосовите ридове и плата – степна и полустепна ливадна и горска растителност.

Горските ресурси са сравнително ограничени. Получава се разлика между балансите на фирмите, извършили земеразделянето и тези, които се водят на отчет от Държавното лесничейство. Според първия източник площта е 28926 дка, а според Държавното лесничейство е 40104 дка., или разлика от 11178 дка. Според нас това се дължи на непълно разграничаване между ДГФ и горите в селскостопански фонд.

С най-голямо значение за икономиката са насажденията с канадска топола, която е не само бързорастяща горска култура, но е и с добри технико-икономически показатели. Край р. Дунав и островите се срещат естествени върбови и акациеви гори. С много по-малко значение са намиращите се в изследваната територия церови и изкуствено засадени борови гори.

В община Свищов има защитени природни обекти в местността „Персина“, „Старият дъб“ и др.

В перспектива залесяването трябва да продължи, което ще доведе до запазването на склоновете към реката от бързо растящата ерозия и ще култивира терена.

Полезни изкопаеми

Община Свищов е бедна на полезни изкопаеми. Единствено са разкрити такива от неруден произход. Геоложкият строеж предопределя наличието на варовик. Значителни запаси от инертни материали, главно пясък и чакъл, са разположени по р. Дунав и се експлоатират от фирма „Истър“. Получаваният чакъл е основен фактор за строителството на единственото предприятие за траверси и др. стоманобетонови изделия именно в Свищов.

Вижте по-голяма карта