галерия
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – ХАСКОВО
гр. Хасково, ул. Епископ Софроний 1 038622901 hg_haskovo@abv.bg www.galleryhaskovo.com |
Художествената галерия в Хасково е основана през 1962 г. Галерията е разположена в две съседни къщи – еврейска и арменска, обявени за паметници на културата и строени в началото на 20 век. Първоначалният и фонд се състои от няколко живописни творби, взети от Окръжния народен съвет, Българска народна банка и други учреждения в Хасково. През 1964 г. фонда на галерията се увеличава с 500 творби на местните художници Димитър Иванов (Лицо) и Петър Толчев. Това са предимно акварели, рисунки, графики и други. Впоследствие фондът значително се обогатява със закупени творби от частни сбирки, ателиета и изложби.
В днешно време фонда на галерията притежава 1668 творби (живопис, склуптура, графика и икони). В постоянната експозиция са застъпени творби на емблематични творци като Стефан Иванов, Никола Маринов, Марко Марков, Иван Лазаров, Александър Мутафов, Златю Бояджиев, Илия Петров, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Боян Петров, Иван Христов, Ценко Бояджиев, Александър Поплилов, Петко Абаджиев и други.
От средното поколение творци, показали своето дарование в много национални и международни изложби, в галерията са застъпени автори като Светлин Русев, Димитър Киров, Атанас Пацев, Теофан Сотиров, Тодор Панайотов, Пенчо Балкански, Анастасия Панайотова, Галилей Симеонов и др. Обликът на галерията се определя и от творби на художници, живели и работили в окръга. Това са Александър Стаменов, Петър Михайлов, Христо Форев и др. Повечето от изложените в галерията творби са живописни композиции, портрети и бюстове. Те показват богатите традиции на нашето национално изкуство и народностния му дух, определят неговите високи постижения, разкриват таланта на българския народ.
Галерията притежава сбирка от картини, дарение от Д-р Живко Враджалиев от гр. София. Художествената галерия през последните години допълва сбирката си с творби на съвременни изявени творци в областта на изобразителното изкуство, като Николай Алексиев, Михаил Лалов, Юри Буков, Петър Величков, Петьо Александров и др.
От 2009 г. галерията носи името на Атанас Шаренков- изтъкнат технолог и художник, роден в град Хасково. От 2011 г. галерия Атанас Шаренков има филиал – галерия „ФОРУМ”, намираща се на адрес- ул. Отец Паисий 40 а.
ГАЛЕРИЯ – МУЗЕЙ КЛАСИКА
гр. София, ул. Юри Венелин 32 029882472, 0896854210 vilipan60@gmail.com |
Галерия-музей „Класика“ предлага уютно и спокойно пространство в центъра на София за срещи с изкуството на старите български майстори на четката.
Към галерията функционира и Клуб „Класика и нова култура“ за делови и бизнес срещи, и за културни събития:
– творчески вечери на поети, писатели, музиканти, фотографи, актьори и други хора- творци;
– моноспектакли, кино-прожекции, лектории и „отворени“ ателиета за приложни изкуства.
СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
гр. София, ул. Ген Гурко 1 029872181 http://www.sghg.bg |
1928
През 1928 г. по повод честванията на половинвековния юбилей от Освобождението на София и 1000-годишнината от Златния век на българската книжнина тогавашният кмет на града генерал Владимир Вазов издава заповед за учредяване на специална комисия, която да посочи начините и средствата за изграждане на Столичен общински музей. Новият музей е с три отдела – музей, библиотека и архив, а основната му цел е да „събира, пази и проучва ония предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на София”. Така се поставя начало на събиране на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София – книги, документи, снимки, карти, планове, археологически находки, предмети от бита, скулптури, живописни платна, графики. Обособяването на „картинна галерия” е важна част от дейността на музея.
1929 – 1942
Музеят обитава различни сгради от 1929 до 1941 г., когато се открива специално построената сграда за Столичната градска библиотека и музей на пл. „Бански“ №3 (разрушена е по време на бомбардировките). Тук за пръв път е изложена софийската картинна сбирка. През 1942 г. се учредява наградата „София в книги и картини” от управата на Столична община за насърчаване на писатели и художници да създават творби, в които „е отразен видимият и духовен облик на София”. Започва целенасочено събиране на произведения от български творци, претворяващи историята и настоящето на столицата. Тази тематична сбирка наброява над 350 произведения.
1948 – 1964
В първите няколко години след Втората световна война музеят преминава през различни етапи на развитие и промени. През 1948 г. част от неговия художествен фонд е прехвърлен на новосъздадената Национална художествена галерия, за да постави началото на нейната художествена колекция. През април 1952 г. от Градския музей се отделят библиотеката и архивът, а през октомври същата година с решение на Столична община Музеят за история на София и Градската галерия са обявени за самостоятелни институции. Софийска градска художествена галерия отново е без свое изложбено пространство и излага колекцията си от края на 50-те до средата на 60-те години в зала на ул. „Левски“ №11, а след 1964 г., когато тази зала е разрушена, произведенията от фондовете се показват в различни градове в страната.
1973 – 1977
Галерията получава своето пространство в сградата на ул. „Ген. Гурко“ №1 едва 21 години по-късно – през 1973 г. Отваря врати през 1977 г. През това време се извършва необходимото архитектурно преустройство за изложбени зали и хранилища. Подготвя се и първата експозиция на музея. Изложбата от 1977 г. включва някои от най-представителните за историята на българското изкуство произведения от 20-те до 80-те години на 20-ти век. В продължение на няколко години тази експозиция единствено се обновява и допълва. От превръщането на картинната сбирка в значима колекция е изминат дълъг път. В средата на 70-те години тя вече наброява 2 607 произведения, разпределени в три фонда – живопис, графика и скулптура. Тези творби и в настоящия момент са основният стълб на музея.
2006
През годините Софийска градска художествена галерия се утвърждава като важно културното пространство на столицата. През 2006 г. открива своя филиал – галерия „Васка Емануилова”, която притежава колекция от 89 пластики, 38 рисунки и 48 акварела на известната българска скулпторка, част от които са показани в постоянна експозиция.
ИЗЛОЖБИ
Софийска градска художествена галерия представя музейни изложби, кураторски проекти, гостуващи самостоятелни и групови изложби на български и чуждестранни художници. Показва произведения от своите фондове чрез тематични, жанрови, стилови и исторически експозиции. Гостуващите проекти са важна част от политиката на галерията и отвореността й към световните процеси в изкуството. Организира ретроспективни изложби на видни български творци и работи активно с млади художници и куратори. Партнира си с редица български и чуждестранни институции в общия стремеж за развитие на съвременната художествена сцена.
Съвременно изкуство и фотография
Работно време:
Вт – Съб: 10:00 – 18:30,
Нед: 11:00 – 17:30,
Пон – почивен ден
БИЛЕТИ
За лица над 18 г – 4.00 лв
За ученици, студенти и пенсионери – 2.00 лв
Деца до 7 г. и хора с увреждания – безплатно
Семеен билет от 3 до 6 лица – 6.00 лв
Всеки втори и четвърти четвъртък от месеца – свободен ден
Лекции – 30 лева
Беседи – 60 лева
ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – ПЛОВДИВ
Пловдив, ул.Съборна 14 A 032635322 ghgpl1952@gmail.com http://www.galleryplovdiv.com |
Галерията е създадена през 1952 г. Тя е утвърден културен институт в Града на тепетата. В момента притежава 7210 творби, разпределени в няколко колекции – живопис, графика, скулптура и приложни изкуства, икони, мексиканско изкуство, фотографии. Поддържа пет постоянни експозиции – една обща и четири тематични. Организира временни експозиции и други културни събития.
Основната експозиция се помещава в сградата на Девическата гимназия, проектирана и построена под ръководството на арх. Йосиф Шнитер през 1881 г. Подредена е хронологично на двата етажа. Включени са над 200 оригинални художествени произведения, които проследяват развитието на българското изобразително изкуство от Възраждането до наши дни. Представени са изявени автори и характерни стилови направления. Налична е богата информация на български и английски езици.
ул. „Съборна“ № 14 A, Пловдив 4000
тел.: 032/ 63 53 22; e-mail: ghgpl1952@gmail.com
През 1881 г. в Народната библиотека и музей – Пловдив, постъпват четири копия на ктиторските портрети от Боянската църква (1259 г.) изработени от тревненския зограф Симеон Ц. Симеонов. По-късно, през 1911 г., към музея се обособява Художествен отдел с наличните 25 художествени произведения. По времето, когато Николай Райнов е главен библиотекар (1922 г.), към колекцията се прибавят много гравюри, щампи, литографии, включително графични и живописни творби на Николай Павлович. От 1926 г. до 1931 г. назначеният за уредник Никола Мавродинов прибавя осем великолепни несебърски икони от ХVІ в.
През 1930 г. цар Борис ІІІ подарява на Народната библиотека и музей картината „Портрет на Софроний Врачански“ (1812 г.), която се счита за първия светски портрет в българското изкуство.
От 1 януари 1950 г. към отдел „Наука, изкуство и култура“ при Градския народен съвет – Пловдив, се създава служба „Градска художествена галерия“, ръководена от художника Ангел Томов.
Официалното откриване на галерията, наречена тогава Държавна художествена галерия – Пловдив, е на 2 март 1952 г. Първи директор е Георги Чайковски.
Сбирката на галерията през 1952 г. наброява около 300 творби, събрани от Народен археологически музей – Пловдив, Държавна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, Окръжен музей при Окръжна постоянна комисия – Пловдив, Пловдивска общинска градска къща музей (от 1949 г. – Етнографски музей), сбирка на отдел „Наука, изкуство и култура“, музей при Френския мъжки колеж „Св. Августин“ – Пловдив, Националната художествена академия – София, Националната художествена галерия – София.
В момента Градска художествена галерия – Пловдив притежава 7210 творби, от които 2310 – живопис, 2580 – графика, 545 – скултура и приложни изкуства, 574 – икони, 1234 – мексиканско изкуство, 93 фотографии.
Особено представителни колекции има от творчеството на Георги Данчов Зографина (1846-1908), Станислав Доспевски (1823-1878), Николай Павлович (1835-1894), Михаил Лютов (1887-1965), Христо Станчев (1870-1950), Цанко Лавренов (1896-1978), Златю Бояджиев (1903-1976), Георги Атанасов (1878-1950), Крум Джаков (1909-1976), творби на голяма част от членовете на Дружеството на южнобългарските художници (1911-1945), както и на поколението от втората половина на ХХ в. – Георги Божилов (1933-2001), Йоан Левиев (1934-1994), Колю Витковски (1925-1998), Енчо Пиронков (1932), Димитър Киров (1935-2008), Христо Стефанов (1931) и др. Добре представени са пловдивските и свързани с Пловдив художници от края на ХХ и началото на ХХІ век.
Експозицията се помещава в сградата на Девическата гимназия, проектирана и построена под ръководството на арх. Йосиф Шнитер през 1881 г. Подредена е хронологично на двата етажа. Включени са над 200 оригинални художествени произведения, които проследяват развитието на българското изобразително изкуство от Възраждането до наши дни. Представени са изявени автори и характерни стилови направления. Налична е богата информация на български и английски езици.
Пловдивската колекция е сред най-богатите на художествени творби от ранните периоди на развитие на българското изкуство в страната. Живописният раздел започва с най-рано датираната у нас творба със светски характер (1812) – портрета на основоположника на новобългарската печатна книга, бореца за църковна и политическа независимост Софроний Врачански.
Експонирани са творби на големите ни възрожденски художници, творили преди и в първите години след Освобождението. Сред тях са най-известните и автентични портрети на Васил Левски, портрета на Поликсения Стамболова рисувани от Георги Данчов; дипломната работа на Станислав Доспевски от Петербургската академия; портрети рисувани от първите професори в Художественото академия в София Антон Митов (1862-1930) и Иван Мърквичка (1856-1938); „Негърчето” на Константин Величков (1855-1907), министър на народната просвета (1895-1899) и основоположник на Художествената академия в София и др.
Експозицията продължава с творби на ярки представители на българското изкуство – Христо Станчев, Цено Тодоров (1877-1953), Гошка Дацов (1885-1917), Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Давид Перец (1906-1982), Султана Сурожон, Дечко Узунов (1899-1986), художници от втората половина на ХХ в. Светлин Русев (1933), Атанас Пацев (1926-2000), Генко Генков (1923-2006), Георги Баев (1924-2007), Чавдар Пашев (1928), Иван Кирков (1932), Емил Стойчев (1935) и съвременни автори, които подчертават самобитността и уникалността на днешната българска художествена култура, нейните връзки с европейското изкуство Николай Майсторов (1943), Андрей Даниел (1952), Вихрони Попнеделев (1953), Станислав Памукчиев (1953), Васил Стоев (1950), Свилен Блажев (1953), Вълчан Петров (1947) и др.
Временна експозиция
ул.“Княз Александър I“ № 15, Пловдив 4000
тел.: 032/ 62 42 21; e-mail: ghgpl1952@gmail.com
Изложбените пространства се помещават в сграда с типична градска архитектура от началото на XX в. В залите на двата етажа се представят временни изложби с научен и приносен характер, свързани с юбилеи на изтъкнати български художници, както и с историята и проблематиката на културния живот на страната. Представят се и изложби на чуждестранни автори, експериментални изложби и изложби на деца.
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – КАЗАНЛЪК
гр. Казанлък, ул. Св. св. Кирил и Методий 9 0884100875 artgallery.kz@gmail.com http://www.art-gallery-kazanlak.com/ |
Работно време
вторник – неделя 9:30 – 17:30 ч.*
Входни такси
Възрастни – 4.00 лв.
Учащи – 2.00 лв.
Пенсионери – 1.00 лв.
Семеен – 5.00 лв.
През 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на художника и активен общественик Иван Енчев – Видю е образувана първата извънстолична художествена сбирка в България. Благодарение на неуморните усилия и настойчивите покани на Видю към свои колеги от Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) в годините от 1902 до 1906-а в колекцията на институцията постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис Михайлов и др.
Навярно именно този факт допринася през първите десетилетия на ХХ век Казанлък да се обособи като „град на художници“. Тук са родени много автори, някои от които оставят важни следи в историята на българското изобразително изкуство, като Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др.
Плодотворен за развитието на художествената сбирка е периодът между 1930 и 1958 г., когато директор на Музея за старини и изкуства е художникът и писател Димитър Чорбаджийски – Чудомир. С усета и личните си контакти с художниците на своето време, той обогатява колекцията с национално значими произведения. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а през 1981 г. разполага постоянната си експозиция в част от новопостроената сграда на ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 9, както и в къщите музеи на художниците Ненко Балкански и Дечко Узунов.
Днес Художествена галерия – Казанлък притежава ценен фонд от живописни, графични, скулптурни творби на именити български художници, колекция от икони и щампи, колекция екслибриси и малка сбирка от декоративно-приложни изкуства. В институцията се съхранява и най-големият масив от творчеството на Иван Милев – един от най-ярките български творци от първата половина на ХХ век.
Освен постоянните експозиции, подредени в залите на галерията, Къща музей „Ненко Балкански“ и Къща музей „Дечко Узунов“ екипът на институцията ежегодно организира множество временни изложби, които проследяват както историческото, така и съвременното развитие на пластическите изкуства в страната и в частност в Казанлък и региона.
Постоянната експозиция на Художествена галерия – Казанлък включва само малка част от най-значимите творби, които се съхраняват в депата й. Тя е своеобразен зрим разказ за основните явления в българското изобразително изкуство през последните две столетия, за най-ярките му представители и за казанлъшкия и регионален принос към художествените процеси в страната.
Постоянната експозиция на галерията е разгърната в четири зали и фоайе и показва 266 живописни и скулптурни творби, подбрани от фонда на институцията. Тя включва колекция от 57 икони (XVII – XX в.); 95 творби на 59 художници, свързани с Казанлък (Петко Клисуров, Иван Вълчанов, Иван Енчев – Видю, Захари Желев, Иван Милев, Иван Пенков, Димитър Чорбаджийски – Чудомир, Мара Чорбаджийска, Станю Стаматов, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Константин Трингов, Васил Бараков, Христо Песев, Мара Йосифова и др.). Представени са и 171 творби на 88 бележити български майстори на четката като Иван Мърквичка, Никола Кожухаров, Стефан Иванов, Борис Денев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Владимир Димитров – Майстора, Васил Стоилов, Илия Петров, Кирил Цонев, Бенчо Обрешков, Александър Петров, Димитър Казаков – Нерон, както и скулпторите Александър Андреев, Жеко Спиридонов, Андрей Николов, Анастас Дудулов, Петър Рамаданов, Иван Лазаров и др.
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ БОРИС ДЕНЕВ – гр. Велико Търново
гр. Велико Търново, ул. Александър Стамболийски 17 062638961 vt_bdenevgallery@abv.bg |
Историческа справка за създаването, развитието и фондовете на Художествена галерия „Борис Денев“
Местността Боруна е част от масива Света гора и една от най-атрактивните природни забележителности на Велико Търново. След Освобождението тя получава специално място в плана на града. С появата на Стамболовият мост през 1892 г. местната власт и жителите започват да обмислят възможности за социализирането на района.
През 1899 г. художникът и учител по рисуване Димитър Багрилов моли да му бъде разрешено да построи на общинска площ със свои средства училище, където да се преподават иконопис, резба, моделиране с глина и гипс, скулптура върху камък и рисуване. Общината одобрява искането му, но поради настъпилата криза начинанието не се реализира тогава.
Идеята на Димитър Багрилов е възобновена през 1925 г, когато Общинският съвет и кмета Димитър Раев приемат решение да се построи училище по приложни изкуства и занаяти, гласувана е и исканата сума.
Проектът за сграда е изработен от арх. Христо Тотев. Веднага започва подготвителна дейност и разчистването на Боруна. На 21 юни 1926 г. се състои тържественото полагане на основния камък на Академията за приложни изкуства, както официалните лица наричат сградата, предвидена за художествено-занаятчийско училище. Въпреки големият ентусиазъм начинанието приключва на този етап поради липса на средства.
В началото на 30 те г. на XX в. сградата е предоставена за нуждите на новосъздадения Севернобългарски ветеринарен институт. Със смяната на функционалността освен застроената зона се обособява още една, предназначена за отдих на открито с градина.
В последствие сградата сменя собствеността и предназначението си още веднъж и в нея се разполагат последователно полицейско управление и народна милиция. През 70те год институцията се премества в нова сграда и помещенията на Боруна остават свободни.
По случай мащабните чествания на 800 годишнината от възстанието на Асен и Петър през 1985 г е решено там да се установи градската художествена галерия.
ОТДЕЛИ:
РАБОТНО ВРЕМЕ:
ОТВОРЕНО ЗА ПОСЕТИТЕЛИ
10.00 – 18.00
ЧЕТВЪРТЪК – ВХОД БЕЗПЛАТЕН
В понеделник е санитарен ден и е затворено за посетители!