КМЕТСТВО ГАЙТАНИНОВО

с. Гайтаниново, общ. Хаджидимово 0675288922

Гайтаниново е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, Област Благоевград.

Село Гайтаниново се намира в планински район. Разположено е в югоизточните склонове на Южен Пирин в историко-географската област Мървашко.

Отстои на 17 километра югозападно от общинския център Хаджидимово и на 19 километра южно от град Гоце Делчев. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 750 мм.

През землището на селото тече река Мътница. Почвите са рендзини (хумусно-карбонатни). Населението намалява поради изселвания, по-масови през 1945 година – 1950 година за Димитровград.

През 2012 година в землището на Гайтаниново е обявена защитена местност Жингов бряст, за опазване на кристална ричия, еднодомна мания, триделна мания, славянско котенце, паяковидна пчелица, обикновен анакамптис, пурпурен салеп, тризъбест салеп и обикновен салеп, както и местообитанието им.

На около четири киометра западно от селото в местността Кулата е намерен керамичен материал, който показва наличие на живот от ранния период на желязната епоха. Запазени са останки от антична крепостна стена, частично използвана и през средновековието.

Според старо предание жителите на махалите Света Марина, Трохаля, Градището и Сърбаково за да избягат от турските безчинства, се заселват на място на днешното селото. С имената Гайтанине и Гайтанина селото се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на 15 век, 1623 – 1625 година, 1635 – 1637 година и 1660 година.

През 18 и 19 век в селото се добива желязна руда (магнетитов пясък), която се изнася за претопяване в пещите на село Тешово.

Рудищата заемали площ от около 500 декара. Рудата се промивала в изкусвени трапове и корита от каменни плочи. От полученото желязо в железарските работилници (кузни) се изработват подкови (плочи) и клинци, които се изнасят по пазарите в Солунският вилает.

В селото е имало около 120 кузни. Добиването на желязна руда продължава до 1870 година.Освен железаро-коковачеството в селото е развито и дюлгерството. Дюлгери и жътвари от Гайтаниново отиват на сезонна работа във вътрешността на страната и главно в Драмско.

В началото на осемнадесети век е е построена църквата Свети Георги, открито е и килийно училище. През 1839 година е построена църквата Свети Никола с часовник на камбанарията. През 1858 година в Гайтаниново е отворено новобългарско училище с пръв учител Георги Зимбилев.

Жителите на селото участват активно в борбите на българите за църковна независимост и новобългарска просвета. На 6 декември 1869 година в Гайтаниново се провежда народен събор, организиран от българските общини в Неврокопско, Драмско, Серско и Мелнишко.

След тържествена служба в местната църква се прогласява категоричното отказване от Цариградската патриаршия и искането за учредяване на обединена Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Серска българска епархия.

Според заслужилият възрожденския учител Спас Прокопов в годините 1869-1870 селото се превръща в център на българщината в Неврокопско, благодарение на местното българско училище. Гърците наричат в това време Гайтаниново свещенното свърталище на българите.

През деветнадесети век Гайтаниново е чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гайтаниново (Gaïtaninovo) е посочено като село със 180 домакинства и 640 жители българи.