Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
габър
ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ГАБРОВО
 |
 Габрово, ул. Минзухар 1 066808826 gabrovo@scdp.bg https://dgsgabrovo.scdp.bg |
ТП Държавно горско стопанство Габрово е разположено върху част от северните склонове на Средна Стара планина и Средния Предбалкан. Обхваща гористата част от водосборния басейн на река Янтра и водосборните басейни на река Андъка – приток на река Дряновска. В най-общ вид районът на ДГС Габрово представлява неправилна многоъгълна фигура, която в посока изток-запад е с дължина 25 км. И в север-юг е 26 км.
Релефът е разнообразен – от подчертано планински в южната част до хълмисто-предпланински – на север. Най-високата точка, до която достига гората, е под връх „Бедек” – 1455 м, а най-ниската – при излизането на р.Лопушница от територията на стопанството – 200м. Средната надморска височина на стопанството е 665 м. Голяма разлика в надморската височина и разнообразният релеф определят разнообразието в почвите и растежните условия. Реките на територията на стопанството са Янтра, Андъка, Гъбенска река и Лопушница.
Най-разпространени растителни видове са бук, цер, зимен дъб, благун, габър и келяв габър. От изкуствено залесените насаждения – бял и черен бор, смърч, акация, зелена дугласка, червен дъб и топола. С по-малко участие в насажденията се срещат още явор, шестил, дива череша,ясен,бряст,сребърна липа,трепетлика, бреза, брекиня, турска леска, мъждрян, воден габър, космат дъб, клен, обикновена ела и бяла мура.
Основен дървесен вид, който дава облика на естествената дървесна растителност във високата част е букът, а в ниската основни дървесни видове са цер, благун, габър, зимен дъб и бук.
Общата площ на горските територии е 29 757,4 ха.
Залесената площ е 28 853,1 ха – 96,96 % от общата площ.
Горските култури са с площ 4 379,5 ха – 14,7 % от залесената площ.
Голата незалесена площ е 838,9 ха.
Средногодишно ползване на дървесината:
· едра – 7011 пл.м3
· средна – 6187 пл.м3
· дребна – 4071 пл.м3
· дърва – 17 756 пл.м3
Предвиденото средногодишно залесяване е 40,7 ха.
Ловната площ възлиза на 55 575 ха, разделени на 13 самостоятелни ловни района, стопаниствани от ЛРД „Чардафон” – Габрово. Ловува се на благороден елен, дива свиня, сърна и на вреден дивеч – лисица, чакал, вълк. В района се среща също дребен дивеч – фазан, гривяк, гургулица и пъдпъдък.
Районът на стопанството е богат на природни забележителности, исторически места и манастири -ПП„Българка”, Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”, ЕМО „Етър”, МАИР „Боженци”, Соколски манастир, езерото „Беляковец”, „Бостанчетата” и др. Има отлични условия за развитие на туризъм, екотуризъм, фотолов и организиран ловен туризъм.
ОБЩИНА КРУМОВГРАД
 |
Крумовград, пл. България 5 036417113, 036417024 minkrum@abv.bg http://www.krumovgrad.bg |
Община Крумовград е административна единица от област Кърджали, територията на която попада изцяло в района на Източните Родопи. Тя заема 26% от територията на област Кърджали и 0,75% от територията на страната.
На изток граничи с общините Ивайловград и Маджарово, на запад – с Кирково и Момчилград, на север – с Кърджали и Стамболово, а на юг – с Република Гърция.
Общата територия на общината е 843, 320 кв.км., от която 48,79% са горски територии, 47,83% – земеделски територии, 2,18% са територии на населени места и други урбанизирани територии, 1,2% са площите с водни площи, транспортна инфраструктура и други.
Общината се състои от 80 населени места, съставени от 403 махали.
Административен център е град Крумовград, който е отдалечен от столицата на 310 км и от областния център Кърджали на 48 км. Най-близкият граничен сухопътен пункт е Капитан Андреево, отстоящ на 130 км. Най-близкият воден граничен пункт е Бургас, отстоящ на 310 км от Крумовград. Най-близкият железопътен възел е Момчилград, отстоящ на 32 км. Проходът Маказа, където се изгражда гранично-пропускателен пункт, отстои на 40 км от гр.Крумовград и на 18 км от западната граница на общината.
Архитектурно-строителни паметници на културата от местно значение са 12 обекта.
Разкрити са останки от тракийски светилища, надгробни могили, некрополи и средновековни крепости, които свидетелстват за интензивен живот през всички исторически епохи.
Архитектурно-строителни и художествени паметници са църквата „Св. Иван Рилски“ в гр. Крумовград, построена през 1934 година, църквата „Св.Илия“ в с. Аврен, построена през 1870 година и църквата „Св.Атанасий“ в с. Черничево, построена през 1847-1848 година.
Групов паметник на културата с местно значение са къщи на ул. „Съединение“ в историческата зона на гр. Крумовград, тютюневи складове и джамията „Сейтляр Джамиси“, строена през 1855 година.
За културно-историческото наследство на община Крумовград свидетелстват над 2 хиляди експоната, подредени в музейна сбирка с изложбена площ 250 кв.м. и обособени в отдели археология, нова история и етнография. Сбирката е открита през 1971 година и се помещава в сграда строена през 1901 година, която е обявена за паметник на културата.
В памет на загиналите в национално-освободителните борби в гр.Крумовград са издигнати паметници на Капитан Петко войвода и на убитите опълченци, в с. Черничево и с. Аврен – на загиналите през 1913 година и в местността „Лелек дере“ до с. Голям Девисил – на загиналите в Отечествената война.
В община Крумовград съществуват благоприятни предпоставки за развитие на селки и екологичен туризъм, тъй като тя разполага с разнообразни и атрактивни туристически ресурси. Характерното съчетание между ценната природна среда и културно-историческото наследство, би привлякло интереса на различен тип туристи.
Климат
Територията на община Крумовград попада в северната периферия на средиземноморското климатично влияние и се характеризира с преходно-средиземноморски климат. Средната годишна температура е 13,20°С, с максимална температура 37,00°С и минимална температура -16,00°С. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 52,1 л/м², която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г. Нископланинският релеф, отвореността през долината на река Крумовица на север, позволяват безпрепятственото нахлуване както на средиземноморски, така и на студени континентални въздушни маси, в резултат на това се получава твърде голямо разнообразие на климата.
Релеф и полезни изкопаеми
Релефът на общината е полупланински и хълмист. Общата денивелация е от юг на север, следваща пониженията на Мъгленишките хребети в северна посока. Средната надморска височина е 425 м, а вертикалното разчленение 170 м.
На територията на общината са установени минерално-суровинни ресурси, без да са разработени, като: азбест, вермикулит, серпентизирани ултрабазити и дунити, талкошисти и скално-облицовачни материали.
При направени геоложки проучвания от “Болкан Минерал енд Майнинг” АД, в района на общината са открити находища на злато. Общото количество на запасите е 28 тона с високо процентно съдържание. След концесиониране на находището се предвижда да започне промишлен добив на злато по открит способ. Установени са, но не са разработени находища на минерално-суровинни ресурси, като азбест, трас и перлит в землищата на селата Аврен и Голямо Каменяне.
Растителен и животински свят
Общината не е богата на растителност. Преобладават храстовидните и дървесни видове. Горската растителност е представена от средиземноморските видове – благун, габър, дъб, цер и др. На отделни места се срещат клен, елша, мъждрян и др.
От животинските видове най-разпространени са влечугите, костенурките, зайците, гризачите и др.
ДАНЪЦИТЕ КЪМ ОБЩИНА КРУМОВГРАД ВЕЧЕ МОГАТ ДА СЕ ПЛАЩАТ АВТОМАТИЧНО ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА И ПО ИНТЕРНЕТ. ПЛАЩАНЕТО СТАВА САМО ПО ЕГН НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА ИЛИ ЕИК НА ФИРМИТЕ
От 15 януари Община Крумовград пусна модерна услуга за жителите си. Данъчно задължените вече могат да плащат автоматично местните данъци и такси от всяка една точка на страната в касите на ИЗИПЕЙ (Easypay) и по интернет от целия свят чрез системата ИПЕЙ (ePay). Плащането се извършва само със съобщаване на ЕГН-то на физическите лица и ЕИК-а на фирмите.
Таксата за плащане от каса на ИЗИПЕЙ е минимална – от 1 до 5 лева в зависимост от дължимите суми. Само 0.40 лв. за транзакция е таксата за плащане през интернет (ePay) без оглед на дължимото.
По новия начин на плащане не е необходимо да се носят и представят печатните съобщения или да се попълват каквито и да са документи. ИЗИПЕЙ към момента има точно 2 300 каси и офиси в цяла България. ИЗИПЕЙ има 1 каса и в Крумовград. Тя се намира на пл. „България“ №6. На нея гражданите освен да платят битовите сметки, да извършат плащания към държавни институции, Съд, КАТ и МВР, да заредят ваучери за мобилни телефони, да получат или изпратят пари, вече могат да плащат данъците и към своята община, и към други общини в страната, където имат свои имоти.
Подробна информация, къде се намират всички каси на ИЗИПЕЙ в България,може да видите ето тук: http://www.easypay.bg/?p=offices_list
Новата услуга на автоматично разплащане на данъците улеснява неимоверно гражданите . Тя е в полза най-вече на живеещите извън общината и пести време, нерви и пари. Повишава и събираемостта от местните приходи. Услугата е безвъзмездна за Общината. Тя стана възможна след като кметът на Крумовград г-жа Себихан Мехмед подписа договор за предлагането й с дружествата ИЗИПЕЙ и ИПЕЙ. Така Крумовград стана поредната община в област Кърджали, внедрила модерно и европейско обслужване за жителите си и подобрила възможността за събираемост на местни приходи.
Облекчаването на административните услуги, снижването на цените им, предоставянето на широка възможност за избор от страна на гражданите иприближването на администрацията до тях са едни от основните приоритети вработата на кметския екип.
В допълнение ИЗИПЕЙ работи с партньор в Турция.Това е банка АКИФ. Банката има 14 000 офиса в цялата страна. Те работят с парични преводи към и от България с доста ниски такси. Тях може да видите на този линк: http://fexopay.com/?p=_turkey_fee. Двете дружества работят в посока внедряване на автоматичното разплащане и от Турция към България.
ОБЩИНА ХИСАРЯ
 |
Хисаря, бул. Генерал Гурко 14 033762180, 033762034, 033762415, 033762631 contacts@hisarya.bg http://www.hisar.bg |
Кмет на Община Хисаря
Инж. Пенка Ганева
Имейл: p.ganeva@hisarya.bg
Тел.: 0337 62 405
Хисаря е град в Южен Централен район на Република България, област Пловдив – административен център на Община Хисаря.
Намира се в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 364 м н.в. Той е в е на 40 километъра от град Пловдив и е в близост до възрожденските градове Карлово, Калофер, Сопот, Панагюрище – област Пазарджик и Копривщица – област София.
Климатът на град Хисаря е преходно-континентален, с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото е слънчево, а есента е топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.
В град Хисаря има термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества.
Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.
Във всички исторически времена начина на живот на населението на Хисарската долина е бил предопределен от популярността на лечебните свойства на минералните води. Още преди петото хилядолетие преди Христа край топлите минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. Историята не е съхранила името му, но от тогава животът в него никога не е замирал Древните тракийски селища от Хисарската котловина влизали в пределите на Одриската държава и са били населени от племето беси.
След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори.
В началото на римския период, според преданията и легендите , името му било Аугуста.
През средата на ІІІ век градът бил опожарен и опустошен от готските нападения. Неговото възстановяване става към края на ІІІ век, като през 293 година римският император Диоклециан дава името си на града. Нарекъл го Диоклецианопол, защото в него намерил своето изцеление.
През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, градът бил ограден с крепостни стени. В него се влизало през четири големи порти. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули .
Диоклецианопол бил изграден по всички правила на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация
През IV, V и VI век градът придобива известност в пределите на цялата Римска империя и според сведенията на пътеводителя от 528 година на античния автор Хиерокъл , Диаклецианопол става трети по големина град в провинция Тракия, след Филипопол / Пловдив / и Берое / Стара Загора /.
Древният град, известен с лечебните си свойства, защитен от крепост, прикътал зад дебелите си стени беломраморни сгради, вълшебни извори и славееви песни, става притегателен център за траки, римляни, византийци, славяни и българи.
След падането на Западната Римска империя град Диоклецианопол е част от Византия. През VІІ-Х век, както сочат епархийските списъци, той се превръща в духовен християнски център и епископско седалище, подчинено на Филипополския митрополит. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики, което е доказателство за духовната и религиозна роля, която е отдавана на Диоклецианопол за разпространяването и утвърждаването на ранното християнство
Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава през 820 година. По същото време Хисаря е включен в пределите на Средновековна България.
През периода на Византийското владичество на мястото на изпепеления античен град израснало малко градче, за което има исторически данни, но името му не е известно.
По време на Втората българска държава земите на Хисарското Средногорие били арена на люта бран от византийци и кръстоносци.
През 1364 година град Пловдив пада под турско владичество. По същото време е покорено и разрушено селището край Хисарските топли минерални извори, но живота продължава в близките селища Хисар- Момина баня и Веригово -сегашните квартали на град Хисаря. Половината от Момина баня е било населено от турци.
В началото на ХVІІ век от Анадола и от близкото село Хисар Кюселере край Хисарските минералните извори “Момина сълза” трайно се заселили турци. Те нарекли това селище Хисар , което значи Крепост. За кратко време лековитите минерални извори добиват известност по цялата Турска империя . В него идвали да търсят изцеление видни турски личности от Цариград, Одрин, Татар Пазарджик и Пловдив.
В Хисарския край живеело будно българско население, което взело активно участие във всичките форми на борбата за национална независимост и свобода. Народната памет пази спомена за красотата и величието на хайдутското движение , за светлите личности и идеалите, свързани с националното и духовно Възраждане , за саможертвата на въстаниците от Април 1876 година, когато местното население се вдигнало на бунт срещу петвековното турско робство. При потушаване на въстанието селата Старосел и Синджирлии / сега “Веригово “/, Елешница и Красново са били опожарени от башибозушки набези. В кв. “Веригово” е възстановена църквата, в която Апостолът на свободата, Васил Левски, е събирал местния революционен комитет.
След Освобождението на България през 1878 година Хисаря навлиза в своя нов Ренесанс.
Целият двадесети век е характерен с непрекъснатото нарастване на популярността му като балнеолечебен център. През 1957 година малкото курортно селце Хисар-Момина баня е обявено за национален курорт, а през 1964 за град с името
Хисаря .
В границите на новия град влизат Хисар – централната градска част /археологическият резерват/ и с.Хисар-Момина баня, като квартал “Момина баня”. По-късно към него са присъединени селата Веригово /Синджирлий/ и Миромир, като квартали “Веригово” и “Миромир”.
Днешните квартали на град Хисаря:
– МОМИНА БАНЯ,
– ВЕРИГОВО,
– МИРОМИР,
имат собствена история, духовен облик, култура , празнично-обредна система и фолклор, които са съхранени и се предават на поколенията.
Град Хисаря е световноизвестен национален и международен туристически център , гостоприемен и модерен европейски курорт. Той предлага прекрасни условия за отдих и балнеолечение, за конгресен , еко-пешеходен, селски , културен, ваканционен и други видове туризъм , незабравими изживявания в света на тайнствата и красотите на Хисарското Средногорие.
От 1978 година съвременният град Хисаря е административен център на
Община Хисаря , област Пловдив, в състава на която влизат следните населени места:
– Град Хисаря
– Беловица;
– Елешница – сега вече не съществува. Намира се под водите на язовир “Пясъчник”
– Красново;
– Кръстевич;
– Мало Крушево;
– Михилци;
– Мътеница;
– Ново Железаре;
– Паничери ;
– Старо Железаре;
– Старосел ;
– Черничево.
Природните дадености и богатото културноисторическо наследство на община Хисар, множеството тракийски и римски археологически паметници, духовни и културни центрове, автентичния фолклор и традиции , непринуденото и сърдечно общуването с местното население , уютните места за отдих и удоволствие, минералните води в Хисаря и Красновски минерални бани превръщат града в предпочитано място за гостите и туристите от цялата страна и чужбина.
Крепостната стена, ням и величествен свидетел на историята на града съществува и до сега. Тя е потънала в пасторалната зеленина на много, много красиви паркове, огласяни от славееви песни. Древният град е обявен за археологически резерват, в който могат да се видят тракийска гробница, разкопките на римски терми , казарми и административни сгради .
На територията на Община Хисар, на 20 км. западно от града, се намира с. Старосел, където през 2000 година бе разкрит Тракийски култов храм , датиран от края на V и началото на IV век преди новата ера. Това е един от най – големите тракийски царски комплекси в Югоизточна Европа. Със своята монументалност и богато царско погребение, със златни и сребърни накити, бойни доспехи и рисувани керамични съдове, храмът е притегателна точка за туристите от всички поколения.
През месец септември 2005 г. в местността Козите грамади на територията на община Хисар, в Същинска Средна гора, на височина 1100 метра, е разкрит огромен комплекс, който е датиран от пети век преди Христа. Той се разпростира на площ от осем декара.
Според специалистите откритото тракийско селище е имало много дълъг живот и е съществувало до 5-6 век след новата ера. Доказателство за това са останките от раннохристиянската църква, открита в близост в комплекса.
ОБЩИНА СИТОВО
 |
Ситово, ул. Трети март № 72 086 882 213, 08663 27 11 sitovo@mail.bg http://www.sitovo.bg |
НОВИНИ от Община Ситово … виж тук!
Територията на община Ситово е разположена в началото на североизточната част на Дунавската равнина. Община Ситово се намира в северозападната част на област Силистра, Североизточен планов район и заема площ от 271 кв.км, на 120-150 м. надморска височина.
На запад и на юг граничи с общините Главиница и Дулово, а на изток с община Силистра.
На север достига до брега на р. Дунав.
Центърът на общината – с. Ситово, отстои на 25 км западно от областния център – гр. Силистра.
Релеф
Община Ситово се намира в североизточната част на Дунавската хълмиста равнина. Релефът е хълмисто-равнинен, наслоен с хоризонтални пластове от кредитни и терциерни варовици. Преобладаващата надморска височина е 100-150 м. В южната част, около селата Любен и Ирник, започват хълмовидни възвишения. Теренът е нарязан от суходолия – бивши речни долини, а там, където Дунавският бряг се е отделил от високия откос на междудолинните ридове, е образувана плодородната Попино-Гарванска низина.
Климат
Умерено-континентален, с горещо лято и студена зима. Преобладават северо-западните и западните ветрове. Средната месечна скорост на вятъра е 1.9 м/сек. За валежите на тереторията на общината е характерно наличието на екстремуми: минимум и максимум , очертаващи се съответно през месеците май, юни, юли, и през месеците януари,февруари и март. Средната годишна температура е 14 оС.
Води
Територията на Общината е бедна на водни ресурси. Общината граничи с р. Дунав по крайбрежието на селата Гарван и Попина. Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабият наклон на релефа са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия.
Водният режим се определя от дъждовните води и снеготопенето. Подземните води са разположени в два хоризонта, които се използват за водоснабдяване на селищата през летните месеци.
Територията на общината е с неголяма гъстота на хидрогеографската мрежа. Граничещата с общината р. Дунав в участъка й от десет километра е единствената дренираща артерия на повърхностните и подземни води. Участъкът от реката, минаващ край общината, не се замърсява, тъй като няма заустване на битови и промишлени канализационни води.
Реки с постоянен повърхностен отток не преминават през територията на общината.
Минерални води на територията на общината няма.
Почви
Почвената покривка е тясно свързана с естеството на геоложката основа, с особеностите на релефа, с характера на климатичните условия, спецификата на растителността и стопанската дейност на човека . Преобладаваща почвообразуваща скала е льосът – типичен и глинест.
Почвите се характеризират с голямо разнообразие, като преобладаващият почвен тип е излуженият чернозем, глинести и песъчливо глинести. Излужени черноземи са 4,65 %, слабо излужени черноземи –46,8%, силно излужени черноземи –16,4%, тъмно сиви горски – 5,8 % и други –3,3%.
Количеството на хумуса в орния слой е 2,2-3,0%.
Обработваемите земи се отличават на места със значителен наклон, което води до деградация на плоскостната, линейната и ветровата ерозия.
Почвената реакция в хумусния хоризонт е неутрална.
Водният режим на почвите е добър и позволява производително изразходване на недостатъчните валежи. Естественото плодородие на излужените черноземи е добро.
Полезни изкопаеми
На територията на общината не са открити находища на рудни изкопаеми. Теренът е изграден изключително от седиментни скали – варовици, мергели и техните разновидности. Природно богатство за общината е намиращата се в землището на с. Ястребна кариера за добив на варовик, която е публична общинска собственост. Общата й площ е 40.158 дка с доказани геоложки запаси от 2 835 600 куб.м. варовик. Варовиците са предимно седиментни от долна креда- горен барем, порцелановидни бели, плътни, покрити с плеистоценски чакъли, които преминават в кватерни пясъци и льосовидни глини.
Съгласно БДС варовиците отговарят на изискванията за произвоство на бетон 1,2, и 3 група до марка 30 МРа и трошен камък за пътни основи и асфалтови покрития. На територията на общината се намира и кариера Слатина с площ 56,832 дка, разположена в землището на с. Слатина, също публична държавна собственост. Друг източник за добив на известно количество инертни материали – баластра и пясък за местни нужди е р. Дунав, чието дъно е песъчливо с дълбочина 6-7 метра.
Защитени територии и биоразнообразие
Характерът на растителността в общината и нейното географско разпространение се обуславят от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека. В Община Ситово има общо 2710 ха гори- частна, общинска, държавна собственост. Преобладават естествените широколистни насаждения – цер, габър, ясен, клен, дъб, акация. Изкуствено създадени са гори с червен дъб, липа, явор, орех.
На територията на общината се срещат защитени видове растения и животни.
В землището на с. Гарван се намира местносттта “Гарвански блата” със статут на защитена територия.
Със Заповед № 853/06.08.1985 год. на Председателя на Комисията по опазване на природната среда към Министерски съвет, публикувана в ДВ бр.65/20.08.1985 год. водно-блатният комплекс “Гарвански блата” с площ 280 ха е обявен за природна забележителност. Целта е да се запазят естествените местообитания на редки водоплаващи птици, включително четири вида гмурци – голям, среден, черноврат и малък, както и белобрада рибарка и червена чапла, включени в Червената книга на Република България. В обекта е разпространена разнообразна водна и блатна растителност, сред която се срещат редки видове растения, като водна жълта роза, бяла водна роза, блатно кокиче и водна лилия.
В Общината има четири броя вековни дървета. Със статут на защитена територия са още: находището на див божур в с. Добротица и в с. Любен “Острата канара”. Тъй като нямат достатъчна популярност и не е разработена стратегия за тяхното бъдещо развитие, засега тези обекти не са посещавани от туристи.
Съществува друга красива местност, необявена за природна забележителност – “Бялата канара” в землището на с. Ирник.