Вършец
КМЕТСТВО ДОЛНО ОЗИРОВО
с. Долно Озирово, ул. Първа 22
095252210, 0897299986 |
Долно Озирово е село в Северозападна България. То се намира в община Вършец, област Монтана.
Разположено в полите на Врачанска планина.
Край селото се намира палеонтологично находище на фосилна фауна и флора със световна известност.
Възрастта на съдържащите се в него фосили е от среден вилафранк (ранен плейстоцен; до неотдавна отнасяно към късен плиоцен) отпреди около 2,25 млн. г.
Главно препитание на селото е земеделието. През селото протича река Черна.
ОБЩИНА СВОГЕ
Своге, ул. Ал. Стамболийски 7 072622108, 0887804684 kmet@svoge.bg http://www.svoge.bg |
АДМИНИСТРАТИВНИ НОВИНИ … виж тук!
В сърцето на Искърското дефиле, в прохладна и уютна котловина, скрита в пазвите на Балкана, е разположен нашият кокетен малък град. Името му е Своге. Ведър и гостоприемен, заобиколен от приказно красива природа, градът ни е предпочитано място за отдих и туризъм.
Високо над града връх Грохотен (1045) посреща светкавиците и гръмотевиците, а долу в низината река Искрецка кротко отдава водите си на буйния Искър. Три планини докосват хребетите си около Своге (Мала планина, Голема планина и Понор) и тяхната прегръдка ревностно брани града ни от сърдити ветрове и гневни бури. Птичи песни и весел детски смях огласят звучно деня, а в чистия планински въздух може да се долови и деликатният аромат на шоколад.
Мястото, на което е разположен градът ни, сякаш е благословено от Бога – дори името на Своге подсказва това. Според някои – то идва от думата „съводие” – сливането на водите на двете реки, а според други – „Своге” е леко променен вариант на съчетанието „С Бог е…”. Иска ни се да вярваме, че второто предположение е вярното.
Община Своге заема площ от 866 кв.км и е една от най-големите по територия в Република България. Намира се на около 40 км северно от столицата София, в Западния дял на Стара планина. Община Своге се състои от 1 административен център – град Своге и още 37 селища.
История
Първите известни на историята жители на Свогенския край са траките от племето трибали. От този период датират няколко укрепления, като най-известното е в землището на село Заселе, чието тракийско име е Метериза. Известни са и три некропола. Намерените в Искърския пролом монети от ІV – І век преди Христа показват, че по това време районът е бил в търговски отношения със Средиземноморския свят. През Римската епоха в пролома е съществувало селище, което е поддържало съществуващия римски път, минаващ от Сердика за северните провинции на Империята. В подножието на връх Грохотен /град Своге/ са намерени монети и от късноримския и ранновизантийския период ІV – VІ век. Открити са и 13 укрепления, построени или поправени през същия период, чиято цел е била да спират нашествията на варварите.
От края на V век започват набезите на славяните. Един от постоянните пътища на заселването им минава през Искърския пролом към Софийското поле. Тези земи са включени в пределите на Първата Българска държава в началото на ІХ век, когато войските на хан Крум преминават оттук, за да превземат важния стратегически център Средец. Съществуват легенди, които разказват, че войските на хана са разбили отряди от византийската войска на император Никифор І Геник в района на село Губислав, откъдето и селото носи названието си. Нямаме достатъчно данни за ранносредновековния период. От тогава датират две от селищата, които съществуват и днес – село Искрец и село Свидня. От времето на Втората Българска държава са датирани две от църквите в общината – в село Дружево и в село Меча поляна /дн. Искрец/.
След падането на България под османска власт, населението в района се увеличава значително. Това е обусловено от стремежа на българите да се отдалечат от турските административни центрове, търсейки убежище в непристъпните планински клисури и заселвайки се трайно с годините. В по-голяма част от селищата по това време са регистрирани църкви, строени през ХV – ХVІ век. Защитници на местното население през този период са хайдутите, най-известни от които са поп Мартин и Вълчан войвода.
През 1871 година оттук минава Апостолът на свободата – Васил Левски. Той пристига тук със задачата да основе революционен комитет и посещава манастирската църква „Св. Петка“ в Своге. Намеренията му се осуетяват по неизвестни причини, но споменът за посещението му е останал жив и до днес.
След Освобождението на България Свогенският район е сравнително изостанал в икономическо отношение. Основното занимание на населението са примитивното земеделие, животновъдството и дърводобивът. В края на ХІХ век е прокарана жп линията София – Роман. Своге става гара и около нея постепенно се образува селище. До 1900 година административен център на този район е село Искрец, но постепенно в такъв се превръща Своге, поради по-добрите си икономически и стратегически позиции. След прокарването на жп линията животът в Искърския пролом постепенно се променя. Около жп линията възникват множество гарови селища, в които идват предприемачи, търговци, занаятчии и административни чиновници. Откриват се работилници, каменоломни, варници. Започват да се копаят антрацитни въглища. През 1924 година е основана, от предприемача Велизар Пеев, фабриката за захарни и шоколадови изделия в Своге, с 200 души работници. Процъфтява дребното занаятчийство. Голяма част от населението намира препитание в железниците. В района са открити много училища и читалища. В естествен административен, икономически и културен център се превръща град Своге, който е общински център и днес.
География
Община Своге е разположена в северната част на Софийска област и граничи непосредствено със Столична голяма община и общините Костинброд, Годеч, Вършец, Враца, Мездра, Ботевград и Елин Пелин. По размер на територията община Своге е на второ място в Софийска област и заема площ от 866 кв.км.
Релефът е предимно планински със средна надморска височина 818 м и денивелация от 345 м[1]. На територията на общината попадат части от Мала планина, южните склонове на Козница и Голема планина, както и Искърския пролом, където е концентрирана по-голямата част от населените места. Особеностите на релефа и геологическите структури определят района като свлачищен.
Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3630 дка., което е 0,42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър.
Климат
Територията на Общината попада в Умереноконтиненталната подобласт на следните три климатични района:
– Климатичен район на високите полета в Западна Средна България;
– Климатичен район на хълмистите и нископланинските части на Западна Средна България;
– Планински климатичен район – среднопланинската част.
Това обуславя студена зима, прохладно лято и ранно настъпваща есен, в сравнение с останалите части на страната.
По поречието на р. Искрецка (приток на р. Искър) има специфичен микроклимат, изключително подходящ за балнеолечение на белодробни заболявания.
Природни ресурси
Планинският масив в района има главно карстов характер. На територията на общината има два големи карстови извора – над с. Искрец и при Лакатнишките скали(„Житолюб“).
Геоложките структури на района са представени от скални материали на Триаса, Карбона, Ордовика, Юрата. Това са главно варовици, доломити, пясъчници, аргелити, кварцити, мергили и много други, а Понорското плато е, най-образно казано, „перфорирано“ с множество пещери и пропасти, някои от които са богати на сталактити и сталагмити.
Районът е богат на варовици и варовикови образувания, които в миналото са били предпоставка за развитие на производството на вар. Варници е имало край бреговете на Искъра – от Владо Тричков до Черепиш, но най-добре е организирано производството в района на с. Искрец, в близост до пещерата, откъдето извира едноименната река Искрецка. Има и находища на оловно-цинкови руди и гранит.
Преди милиони години Стара планина е разполагала със запас от огромни дървени маси, които впоследствие се превръщат в антрацит. Поради многобройните нагъвания на земните пластове, антрацитът е „на жили“ или на отделни гнезда, които са разположени на повърхността на земната кора и са удобни за експлоатация.
Релеф – планински терен, по-голямата част на който е заета от горски територии – 495 970 дка, което представлява 57.26% от общата площ на Общината.
Земеделските земи възлизат на 322,705 дка, като по-голяма част от тях заемат естствените пасища и ливади. Само 1.41% от общата площ се пада на обработваемите земи или това са около 12 242 дка.
Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3 630 дка, което е 0.42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър. Други по-големи реки, които са със сравнително постоянен дебит и се вливат в река Искър са: Искрецка, Скакля, Пробойница, Лесковска, Градешница, Батулийска, Габровница и други. Всички реки в района текат в дълбоки речни легла, които оформят на места и ниски речни наноси.
Местността е обиталище на много растителни и животински видове. Над 40 вида от тях са вписани в Червената книга на България, най-известният от които е Скалният орел.
Основните полезни изкопаеми, които се срещат в района са:
антрацитни въглища – намират се в землищата на селата Томпсън, Батулия, Церецел;
медни и оловно-цинкови минни находища, намиращи се в районите на селищата Владо Тричков, Гара Бов, Лакатник, Осеновлаг, Миланово, които към днешния момент са в процес на приватизация или ликвидация;
уранови находища по поречието на р. Пробойница и с. Губислав
Селско стопанство
На територията на Общината има 311 хил. дка земеделски земи. в т. ч. 18 хил. дка ниви, 125 хил. дка ливади и 7 хил. дка трайни насаждения. При тези природни дадености не може да се очаква развитие на земеделието. Въпреки трудностите обаче, именно това планинско и полупланинско земеделие е източник на помощ за изхранването на немалка част от домакинствата в общината.
Значително по-добри са възможностите за животновъдство. В селата от района се отглеждат много крави, овце, кози, прасета, кокошки и други птици.
Големият ресурс от гори предразполага към развитие на дърводобив и дървопреработване. На територията на общината има 512 хил. дка гори, в т.ч. 46 610 дка общински и 59 600 дка на физически лица.
Климатичните условия и планинския терен в общината, позволяват развитието на пчеларство, малинарство, билкарство и гъбарство.
Кмет
Емил Кирилов Иванов
Роден на 05.03.1965г.
Семеен, с две деца.
Магистър „Екология и опазване на околната среда“- Великотърновски университет „Св.Св.Кирил и Методий“;
Избран за кмет на Община Своге с Удостоверение №1/ 06.11.2019г. на Общинска избирателна комисия- Своге.
Kмет на Община Своге 2015г.-2019г.
Народен представител в 42-ро Народно събрание – 2013г.-2014г.
Областен управител на София област – 2013г.-2014г.;
Народен представител в 41-во Народно събрание – 2009г.-2013г.;
Областен управител на София област – 2005г.-2009г.;
Кмет на Община Своге – 1999г.-2005г.;
Избран за кмет на община Своге с удостоверение № 236 / 02.11.2019г. на Общинската избирателна комисия.
Емил Иванов е роден на 5 март 1965 година в град Мездра. Семеен , с две деца. Завършва „Екология и опазване на околната среда“ във Велико Търново в местния университет „Св. св. Кирил и Методий“ и „Публична администрация“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград. От далечната 1999 година, когато за пръв път е избран за кмет на Община Своге, на практика не спира да работи за родния град. Дори в периодите, в които е далеч от местната власт – и от позицията на Областен управител на Софийска област, и от трибуната на Народното събрание, Емил Иванов милее за Своге.
Безспорен е професионализмът и опитът му в местното самоуправление, трупан цели 20 години. Видими са резултатите и успешните проекти, реализирани по време на неговото управление през годините.
Трудно би било да изброим всичките награди, почетни и благодарствени грамоти и статуетки в колекцията на Емил Иванов – заслужено признание за безспорния му професионализъм и принос в развитието на Община Своге и областта.
Удостоен е със званието „Почетен член на Департамента на вътрешните одитори“ в Софийска област, има сертификат от Националния конвент на експертите, благодарение на който на град Своге, докато той е кмет, се дава официален статут на „Град с висок престиж и принос за авторитета на България“.
За мандат 2015г.-2019г. като кмет на общината, Емил Иванов има присъдена награда на Областния управител на Софийска област за „Кмет на Софийска област за 2017г.“ в категорията „Трансгранично и международно сътрудничество“ за успешното изпълнение на проект „Съвместно предотвратяване и ликвидиране на последиците от природни и причинени от човека трансгранични бедствия в общините Своге и Мерошина“.
Емил Иванов бе удостоен с почетната награда за мир и толерантност – The Peres Tolerance Award, от Института „Перес“ през 2017 г. в Тел Авив, Израел. Господин Иванов е първият българин с подобна награда. Градоначалникът бе избран за получаването й още по времето, когато заема длъжността Областен управител на Софийска област през 2014 г. и я получи през 2017г. по инициатива на видния израелски държавник и политик Шимон Перес.
На традиционната годишна среща на Асоциацията на българските градове и региони г-н Иванов през 2019 година бе удостоен с почетното звание „Най- добър кмет на малка община“. Заслужената награда е плод на усилената работа на кмета и общинското ръководство през четирите години на мандат 2015г.- 2019г. в посока развитие и благоустрояване на административния център – град Своге и прилежащите му 38 населени места.
Телефонна централа:
тел.: 0726 / 85
тел.: 0726 / 22 108
тел.: 0887 80 46 84
Телефони – канцелария на кмета:
тел. 0726 / 220-59;
факс: 0726 / 225-39
За връзка с деловодство на Община Своге:
тел.: 0726 / 85 (централа) и поисквате свързване с деловодство
За връзка с дирекция “ХД и ГРАО”
тел.: 0726 / 85 (централа) и поисквате свързване с дирекция “ХД и ГРАО”
тел.: 0887 80 33 95
За връзка с дирекция “Местни данъци и такси”:
Тел.: 0700 44 045 (кол център)
Тел.: 0884 177 217
Контакти на кметове на кметства и кметски наместничества:
Телефони на общинската администрация
Кметове на кметства
Кметски наместничества
ОБЩИНА ВЪРШЕЦ
Вършец, бул. България №10 095272222, 095272323, 0884051286 admin_varshetz@mail.bg http://www.varshets.bg |
Община Вършец се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Монтана. Националният курорт Вършец се намира в северните склонове на Западна Стара планина на около 400м. надморска височина по живописното течение на р. Ботуня. Вършецката котловина е прекрасно място за почивка, спорт, климато- и балнеолечение.
Нейната близост пък с вековни гори, причудливи скални образувания, красиви и разнообразни пейзажи на планинския венец Козница я прави изходен пункт за туризъм.
Най – голямото боготство но Вършецката котловина са бликащите от пукнатините на гранито-диоритните масиви многобройни минирални извори със силно лечебно действие на водите им.
Топлият извор е с температура на водата 36,2 градуса по Целзий, а тъй нареченият „хладен“ извор е с температура 32 градуса по Целзий.
Освен минералната вода в гр. Вършец и с. Спанчевци – общината е характерна и с красивите си природни кътове, подходящи за отдих и туризъм: м.“Зелени дел“, х.“Бялата вода“, м.“Водопада“, „Иванчова поляна“, „Червени камък“ и много други.
На 12 км. от Вършец под връх „Тодорини кукли“ /1785 м./ се намира Клисурският манастир, основан още през първата половина на 13 век.
Иконостасът в храма е обявен за паметник на културата. Манастирският комплекс предоставя големи възможности за развитие на културен- и екотуризъм.
Снежната белота на „Тодорини кукли“, зеленият губер на „Иванчова поляна“, пурпурният изгрев над „Червени камък“ – това е нашето трибагрие от национално самочувствие за вечното и непреходното, възтрогвало поети и писатели, посещавали Вършец, чието миноло тръгва от късната античност под името „Медека“ /медикус – лечебен/ , за да стигне до обявяването му за национолен курорт през 1950 година и за град през 1964 година.
Туризъм
Националният курорт Вършец се намира в северните склонове на Западна Стара планина на около 400м. надморска височина по живописното течение на р.Ботуня. Вършецката котловина е прекрасно място за почивка, спорт, климато-и балнеолечение.
Нейната близост пък с вековни гори, причудливи скални образувания,красиви и разнообразни пейзажи на планинския венец Козница я прави изходен пункт за туризъм.
Най-голямото боготство но Вършецката котловина са бликащите от пукнатините на гранито-диоритните масиви многобройни минирални извори със силно лечебно действие на водите им.
Топлият извор е с температура на водата 36,2 градуса по Целзий, а тъй нареченият „хладен“ извор е с температура 32 градуса по Целзий.
Освен минералната вода в гр. Вършец и с. Спанчевци – общината е характерна и с красивите си природни кътове, подходящи за отдих и туризъм:м. „Зелени дел“, х. „Бялата вода“, м.“Водопада“, „Иванчова поляна“, „Червени камък“ и мн.др.
На 12 км. от Вършец под връх „Тодорини кукл и“/1785 м./ се намира Клисурският манастир, основан още през първата половина на 13 век. Иконостасът в храма е обявен за паметник на културата.
Манастирският комплекс предоставя големи възможности за развитие на културен- и екотуризъм. Добре дошли във Вършец- зеленият биксер, вечно млад и ухаещ на свежест и здраве. Снежната белота на „Тодорини кукли“, зеленият губер на „Иванчова поляна“, пурпурният изгрев над „Червени камък“ – това е нашето трибагрие от национално самочувствие за вечното и непреходното, възтрогвало поети и писатели, посещавали Вършец, чието миноло тръгва от късната античност под името „Медека“/медикус-лечебен/ , за да стигне до обявяването му за национолен курорт през 1950 г.. и за град през 1964 г.