Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Вълчедръм
ОБЩИНА ВЪЛЧЕДРЪМ
 |
 Вълчедръм, ул. България № 18–20 097443444, 097443406 vdrmkmet@yahoo.com http://www.valchedram.com |
Община Вълчедръм е разположена в Западната Дунавска равнина, Северозападен район за планиране и заема североизточната част на област Монтана. Разстоянието от центъра на общината до областния център – град Монтана, е 50 км. Територията на община Вълчедръм е 429 кв.км., представляващи 11,8% от територията на област Монтана ( 3 635,5 кв.км.).
След последните административни промени кметства в общината са с. Долни Цибър, с. Златия, с. Мокреш, с. Разград, с. Септемврийци и с. Черни връх. Населени места със статут на кметски наместничества – са с. Ботево, с. Бъзовец, с. Горни Цибър и с. Игнатово.
Общински център е град Вълчедръм. Селище с древна история, доказателство за което са многото археологически паметници от времето на траки и римляни.
Тук е роден поп Пунчо (Граматик Пунчо), който през 1780 година е основал първото училище в града. Вълчедръм е роднотно място и на Димитър Маринов – виден наш етнограф, фолклорист, историк.
Крепост на православието в града е внушителния храм „Света Параскева“, прочут с уникалния си иконостас. Богатата история на този край е събрана в голяма музейна сбирка – гордост на град Вълчедръм.
В общината има потенциал за развитието на хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство. Тъй като общината е разположена изцяло в селски район, има възможност за развитие на земеделското производство. Наличието на подходящите климатични условия, достатъчно суровини, работна ръка и отсъствието на индустриални замърсители позволяват развитието на екологосъобразно селско стопанство.
Основната базисна инфраструктура е изградена или в процес на доизграждане, което е благоприятна предпоставка за развитие на бизнес.
В гр. Вълчедръм функционират Общинска служба по земеделие, филиал на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Лом, филиал на Бюро по труда – гр. Лом, Участък “Полиция”.
Земеделието е и ще бъде основен източник за осигуряване на доходи на населението в община Вълчедръм.
След възстановяването на земята на собствениците й се стигна до раздробяване на големите масиви и така възможностите за прилагане на съвременни земеделски технологии отпаднаха.
В последните години се забелязва тенденция към възстановяване на земеделието след критично ниските нива на производство в периода след 1989г.
Община Вълчедръм има 11 землища с обща площ 429 025 дка, като обработваемите земи представляват 86% от нея. Преобладаващата категория на земята е ІІІ и ІV.
Община Вълчедръм, област Монтана, в първоначалния си вид като административно-териториална единица с център град Вълчедръм е създадена с Указ № 2295 на ДС на НРБ (обн. ДВ, бр.101/м.12.1978 г.) включваща населените места:
– гр. Вълчедръм,
– с. Черни връх,
– с. Септемврийци,
– с. Бъзовец,
– с. Мокреш.
В сегашният си вид община Вълчедръм е създадена с Указ № 3005 на ДС на НРБ (обн.,ДВ бр.78 /м.10.1987г.) след закриване на Златийската община и присъединяване на включените в състава й населени места към Община Вълчедръм, в т.ч.:
– с. Златия,
– с. Игнатово,
– с. Разград,
– с. Ботево,
– с. Долни Цибър,
– с. Горни Цибър.
След последните административни промени (Решение № 5 от 18.11.2011г. на ОбС, обн., ДВ бр. 99/16.12.2011г., поправка, обн., ДВ бр. 100/20.12.2011г.) кметства в община Вълчедръм са:
– с. Долни Цибър,
– с. Златия,
– с. Мокреш,
– с. Разград,
– с. Септемврийци,
– с. Черни връх.
Населени места със статут на кметски наместничества са:
– с. Ботево,
– с. Бъзовец,
– с. Горни Цибър,
– с. Игнатово.
Селско стопанство
Селското стопанство е водещ отрасъл на общинската икономика в община Вълчедръм. То е основен източник на доходи и заетост за населението и ще продължава да играе важна роля за развитието на района в бъдеще. Отрасълът се благоприятства от редица фактори, като климатичните условия, географското положение и релефът, традициите и производствения опит на населението в отглеждане на земеделски култури и селскостопански животни и др.
Обработваема земеделска земя в община Вълчедръм по населени места (дка)
Източник:ОСЗ – Монтана
Общият брой декари обработваема земеделска земя в община Вълчедръм е 396 182,36 дка. Най-голям относителен дял от 29% има обработваемата земеделска земя в гр. Вълчедръм, следван от с. Мокреш с 16% и с. Разград и с. Златия – 11%. Най-малък относителен дял само 1%, заема обработваемата земеделска земя в с. Ботево.
Брой регистрирани земеделски производители за периода 2007-2012 г.
Източник:ОСЗ – Монтана
За анализирания период броят на регистрираните земеделски производители в община Вълчедръм има постоянна тенденция на намаляване и през 2012 г. са 245, със 149 броя по-малко от 2007 г, когато са били 394.
Пазарът на земя в общината бележи ръст за 2010-2011 г. Броят на сделките през 2011 г. се увеличава два пъти – на 847 сделки спрямо 2010 г, когато има 419 сделки. Декарите продадена земя през 2011 г. се увеличават с 4036,924 дка спрямо 2010 г.
Пазар на земята в община Вълчедръм
Източник:ОСЗ – Монтана
Растениевъдство:
Растениевъдството, като основен подотрасъл на селското стопанство, се развива сравнително добре през последните години. То е специализирано основно в отглеждането на зърнени и технически (маслодайни) култури – пшеница, царевица, маслодаен слънчоглед, ечемик и др.
За анализирания период засетите площи в община Вълчедръм намаляват с 81 190 дка и през 2012 г. са 145 370 дка спрямо 2007 г., когато са 226 560 дка. Намаляват засетите площи с ечемик, пшеница, маслодаен слънчоглед и царевица за зърно, единствено площите с рапица се увеличават повече от пет пъти за периода 2007-2012 г. Най-голям относителният дял за селскостопанската 2011-2012 г. имат засетите площи с пшеница 31%, а най-малък засетите площи с ечемик 10%.
Засети площи по видове култури община Вълчедръм
Източник: ОСЗ-Монтана
Средните добиви от пшеница са най-високи през 2007-2008 г. – 465 кг/дка, а най-ниски през 2008-2009 г. и 2010-2011 г. – по 359 кг/дка. През 2009-2010 г. средните добиви от рапица и маслодаен слънчоглед са най-високи – съответно 282 и 237 кг/дка. За ечемика най-добрата селскостопанска година е 2010-2011 г. със среден добив от 368 кг/дка, а най-слаба 2009-2010 г. – 300 кг/дка. Добивите от царевица и маслодаен слънчоглед са най-ниски през 2011-2012 г. – с 270 и 145 кг/дка. Царевицата има най-висок добив през селскостопанската 2008-2009 г. – 530 кг/дка.
Среден добив на основните култури, отглеждани в община Вълчедръм
Източник: ОСЗ-Монтана
В района има добри условия и за зеленчукопроизводството, което се развива все по- успешно.
Животновъдство:
Вторият подотрасъл на селското стопанство – животновъдството, бавно възстановява добрите си позиции. Водещи подотрасли на местното животновъдство са говедовъдство и овцевъдството. В козевъдството и свиневъдството се забелязва спад, а пчеларството е с лек ръст на броя отглеждани пчелни семейства.
Несигурният пазар на продуктите от животински произход, недостатъчния контрол върху вноса на тези продукти, нелоялната конкуренция и ниските изкупни цени, сериозно задържат развитието на животновъдството. Високата цена на фуражите, липсващия или почти амортизиран сграден фонд също спират инвестициите в сектора. Високите производствени разходи и ниските изкупни цени на животинската продукция са причина за отлив от този отрасъл на земеделските кооперации и големите агрофирми и преминаването му към частни стопани и семейни ферми, занимаващи се с угояване на животни.
Брой отглеждани животни и средна продуктивност за периода 2007-2012 г.
Източник:ОСЗ – Монтана
Анализът на данните в Таблицата показва, че броят на говедата в община Вълчедръм се увеличава с 409 за периода 2007-2012 г. и достига 2245 броя. Овцете също нарастват с 14% от 7116 през 2007 г. на 8245 броя през 2012 г.
В свиневъдството се забелязва спад и броя на отглежданите животни намалява повече от два пъти за последните пет години. През 2012 г. свинете в община Вълчедръм са 550 броя. Броят на отглажданите кози в общината намалява със 151 на 2564 броя през 2012 г., спрямо 2007 г., когато се отглеждат 2715 кози.
За анализираният период броят на пчелните семейства се увеличава и през 2012 г. е 2160.
ОБЩИНА БОЙЧИНОВЦИ
 |
Бойчиновци, ул. Гаврил Генов №2 095132236, 095132584 munb@mail.orbitel.bg http://www.boychinovtsi.bg |
Община Бойчиновци е разположена в северозападна България в централната част на област Монтана. На запад граничи с община Монтана, на юг и югоизток с община Криводол и на север с общините Вълчедръм и Хайредин.
Територията й се пресича от средното течение на река Огоста и долното течение на река Ботуня.
Територията на общината 307 321 дка в т.ч. фонд населени места 16 358 дка, селскостопански фонд 263 243 дка, горски фонд 21 596 дка и територии със специфичен режим на ползване, а именно водни площи, територии за транспорт и инфраструктура 6 124. Средната надморска височина е 138.7 м.
Особено атрактивни са следните забележителности, находящи се на територията на общината: малката рекичка Рибине в землището на село Лехчево с растящите в нея красиви жълти водни рози, петте величествени вековни дървета край Бойчиновци, червените поляни от цъфналия през май див божур, в горския масив край село Мадан, осемте православни храма, по – голяма част от които с над стогодишна история.
На територията на общината функционират 11 читалища, на които в съответствие със Закона за народните читалища е предоставен сграден фонд – публична общинска собственост за стопанисване и управление.
За град Бойчиновци и всяко от селата в общината читалищата са единствените културни институции, осигуряващи достъп до изкуството и културата чрез многобройните изяви на самодейните колективи, гостуващите професионални творци и богатите читалищни библиотеки.
Читалищните библиотеки със своите 106805 тома поддържат интереса към книгата. Ежегодно броят на читателите се увеличава.
Все повече деца и ученици търсят литература и помощни материали в библиотеките. Една от най – важните задачи пред читалищата е уреждането и поддържането на библиотеки, чиято мисия е да бъде посредник между информацията и отделния потребител.
От 2009 – та година всички читалища в Община Бойчиновци участваха в процедура по набиране на кандидатури за включване в Програмата „Глобални библиотеки – България“ на фондация „Бил и Мелинда Гейтс“.
Читалищата в с. Громшин, с. Кобиляк, с. Ерден и с. Портитовци не са одобрени за включване в Проекта поради неподходящи помещения за оборудване с работни станции. За етап 2009 са одобрени библиотеките при НЧ“Възраждане 1932″ гр. Бойчиновци и НЧ“Нов Живот – 1900г.“ с. Владимирово.
За етап 2010 са одобрени библиотеките при НЧ“Развитие – 1911″ с. Лехчево, НЧ“Гоцо Николов – 1960″ с. Мадан и НЧ“Просвета – 1934″ с. Мърчево, и за етап 2011 – НЧ“Просвета – 1921″ с. Охрид и НЧ“Христо Ботев – 1934″ с. Бели брод.
Общо в 7 читалища по тази Програма са оборудвати работни станции за потребители, като по този начин е улеснен обществения достъп до информация и услуги чрез интернет.
На територията на община Бойчиновци се изповядва източно-православната религия. Осем от селищата имат църкви, една от тях, намираща се в двора на функциониращата църква във Владимирово е строена през 17 век и заедно с тази в с. Охрид са паметници на културата с национално значение.
На 6 май 2007 година в Бойчиновци е проведена първата божествена литургия в новопостроения православен храм.