Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Възраждане
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВЕЛИНГРАД
 |
 Велинград, кв. Каменица, ул. Владо Черноземски 4 035952591, 0879506022 im_vel@abv.bg http://museum.velingrad.eu |
Музей с вековна история, съхраняващ свидетелства за хилядолетното минало на Северозападните Родопи. Научен, културен и образователен институт, който със своите фондове и многообразни експозиции предоставя възможност да бъде популяризирано и опознато от обществото културно-историческото и природно наследство на региона.
Най-бързият начин да опознаеш и оцениш богатото културно наследство на региона е посещението на Исторически музей – Велинград.
Музеят разполага със специално построена през 1982г. сграда с обширни и удобни за експониране зали. В конферентната зала се организират различни културни прояви, делови срещи и конференции.
В залите на музея са подредени четири постоянни експозиции:
* Мемориална експозиция „Вела Пеева“ – патрон на Велинград, подредена в родната й къща.
* Етнографска експозиция “Планината гостоприемен дом”
* Експозиция “Великденски писани яйца”
* Експозиция “Николай Гяуров – великият бас”
Подредена е и Фото-документална изложба от проучванията и археологически артефакти от тракийско светилище на връх „Острец“. Ежегодно музеят представя десетки временни изложби, както от своите фондове, така и гостуващи от други музеи и културни институти. Беседата е на български, руски и английски език.
На щанда се предлагат картички, сувенири, печатни издания. Музеят организира образователни програми, изготвя исторически справки, извършва консултации на учащи и студенти, предоставя богатия фонд на специализираната си библиотека. Като допълнителна атракция, музеят предлага на туристите „АТЕЛИЕ ЗА ИЗПИСВАНЕ НА ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА С ВОСЪК” и демонстрация на традиционни занаяти от утвърдени майстори-занаятчии.
Исторически музей – Велинград е активен участник в НД “100 национални туристически обекта” под № 55
От 1996 г. в структурата на музея е и Художествена галерия “Цвета Шуманова”, Велинград, ул. „Васил Априлов“№7. С богатата си художествена сбирка и многолика творческа дейност тя е любимо културно средище за жителите и гостите на Велинград.
Началото на музейното дело в Чепинския край е поставено през 1909 г. от учителя и общественика Христо Масларов. По негова инициатива към читалището в с. Каменица е създаден Археологически музей, утвърден от Министерство на просвещението. През следващите десетилетия в училищни и читалищни музейни сбирки в Лъджене и Чепино се събират много свидетелства за миналото на този район. През 1948г. трите села се обединяват в град под името Велинград. На тази основа през 1951г. е създаден Градски исторически музей.
По-късно той се преобразува в Къща – музей “Вела Пеева”. С решение на Министерство на културата от 1991 г. отново се променя статутът му на Исторически музей – Велинград. Музеят разполага със специално построена през 1982 г. сграда с обширни и удобни за експониране зали.
Оформени са следните отдели: Археология, Възраждане, Етнография, Нова и Най-нова история и Художествен отдел. В тях се съхраняват и проучват повече от 21 000 археологически находки, предмети от стария бит, икони, старопечатни книги, лични вещи и архиви на известни личности, снимки и документи.
Музеят фигурира в списъка на „100-те национални туристически обекта на България” и в каталога „Музеите на света”, Мюнхен, Германия.
ДЕЙНОСТИ
ВЕЛИКДЕНСКИ ПИСАНИ ЯЙЦА
В основата на този проект на Исторически музей – Велинград и неговите партньори залегна една вековна традиция, запазена в Чепинско. Изписването на великденски яйца с писалка и восък се оказа благодатна територия за нашите инициативи. Повече от десет години ние представяме чрез различните направления в образователната програма съхраненото минало и динамичното настояще на тази характерна техника.
Нейното скромно начало бе поставено с направата на първата изложба за великденските писани яйца от Велинград и Ракитово през далечната 1993 г. При гостуването й в Етнографски музей – Пазарджик през 1994 г. се реализираха и първите демонстрации, представящи восъчната техника.
През 1999 г. програмата продължи с гостуване на изложбата в Етнографски музей – Пловдив и с демонстрация на техниката от майсторка от Велинград. През 2000 г. се проведе първият конкурс сред учениците на Велинград и гостуването на наградените в София. От 2003 г. в музея се провеждат ежегодни ателиета за обучение на деца от Велинград. Интересен елемент от програмата са работилниците за писани яйца, съпътстващи изложбите или самостоятелно провеждани в музеите.
От тогава до сега всяка година в програмата са включени ателието в Исторически музей Велинград, изложбите, демонстрациите по страната и в чужбина, конкурса, и работилниците за традиционно писани яйца. Всички те са насочени най-напред към децата, същевременно и към всички, които са привличани от магията на традицията. През изминалите години изложбите бяха представени в музеите на над 30 града от страната.
Така десетки хиляди посетители във Велинград и в страната станаха съпричастни към красотата на писаните великденски яйца от Чепинския край и страстни почитатели на техниката за тяхната украса. Преобладаващо желаещи да се включват в ателиетата и работилниците са децата, но често и възрастните вземат участие – първоначално плахо, а след това с ентусиазъм се впускат в усвояването тайните на писаните яйца.
Работно време с посетители: от 09:00 – 17:00 часа
Почивeн дeн: неделя
СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН ВРЪБНИЦА
 |
София, ж.к. Надежда 3, бул. Хан Кубрат, бл. 328, вх. Б 028157610 info@vrabnitsa.bg http://www.vrabnitsa.bg |
Историческите корени на днешните села и жители се губят в началото на новата ера, когато римският император Марк Улпий Троян ( 98 – 117 година), известен като велик строител, е прокарал тук отклонението за Пауталия (Кюстендил) от Главния военен римски път Виндобона. (Виена) – Сингидумун (Белград) – Наисус (Ниш) – Ремесиана (Бела Паланка) – Турес (Пирот) – през Драгоманския проход и Скретиска (Костинброд) – Сердика (София) – Филипополис (Пловдив) – Адрианополис (Одрин) до Бизантион-Константинопол (Цариград, Истанбул).
По стария римски път минават два от най-големите кръстоносни походи – първият през 1095 година и третият – от 1189-1191 година. Легендите за онези времена са дали името на местността Трояно край стария път до Волуяк.
На мястото на село Мрамор е съществувало селище още от тракийско време – открити са отломки от мраморни колони и жертвеници. Три тракийски жертвеника се пазят в църковния двор.
Селото е съществувало и през Средновековието към владение на военно лице с титлата примикюр, засвидетелствана във Витошката грамота на цар Иван Шишман от 1382 година. Средновековното българско селище се е намирало на на важен кръстопът за Ниш, Хемус и Средец.
На това място последователно са съществували селища с различни имена – Крамор, Примичур, Мрамор.
В с.Волуяк е роден и живял единственият опълченец и участник в Ботевата чета от този край – Димитър Пенев от Маринковия род, роден на 02.04.1854 година, човек с изключително интересна съдба. Учил е в Робърт-колеж в Цариград, осъден от турските власти на 101 г. затвор, избягал оттам и след големи перипетии стигнал механата Под руския орел, където се записва в Ботевата чета.
След разбиването й се прехвърля в Сърбия и е доброволец в сръбско-турската война. През март 1877 година Димитър Пенев се записва доброволец в опълчението в Плоещ и участва в сраженията при Стара Загора и Шипка. След Освобождението работи като пристав, секретар и мирови съдия. Умира на 88 години на 09.05.1942 година.
В кръчмата в някогашното село Връбница Мърквичка е намерил вдъхновение за своя шедьовър Ръченица. Както е известно, сензационно беше открита втора Ръченица – реплика на прочутата картина, която се съхранява н Националната художествена галерия. Вариантът е рисуван около 1894 година от самия Мърквичка, вероятно за заможен българин.
Жители от селата по този край са участвали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. Във войните 1912-1918 година са дадени 24 жертви от волуякчани. В тяхна памет е издигнат паметник на Голямата могила, а имената им са изписани на паметника в центъра на селото.
В началото на 20-те години на двадесети век София се разраства много бързо на запад и северозапад. На запад от двете страни на пътя за Ниш и Белград, около вече построените няколко фабрики извън чертите на тогавашна София, започва да се оформя квартал Модерно предградие.
Във времената на комунистическия режим сред репресираните жители на Връбница са Сокол Николчов Захариев, Трайко Спасов Андонов, Тончо Евтимов Стоименов, Иван Кръстев Арсов, Игнат Киров Дюлгеров, Иван Стоянов Георгиев, Никола Спасов Николов, Александър Тодоринов и Стефан Първанов.
Село Обеля се присъединява към столицата като квартал през 1961 година с приемането на Закона за общия градоустройствен план на София.
През 1987 година с Указ № 3399, публикуван в ДВ бр.97 се закриват дотогавашните Благоевски, Коларовски, Димитровски и т.н. райони на София и се създават общини.
С указ № 3405 на Председателя на Държавния съвет на Народна република България от 14.12.1987 година, публикуван в ДВ бр.10/05.02.88 г. град София е разделен на 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне, Слатина, Червена звезда /сега – Изгрев/, Триадица, Красна поляна, Лозенец, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Нови Искър, Кремиковци, Връбница, Панчарево и Банкя.
Дотогава сегашните местности Модерно предградие, Връбница и кв.Обеля са принадлежали съответно към районите Димитровски, Коларовски и Девети септември; днес общини-майки са Възраждане и Сердика. При създаването на район Люлин, кварталите Обеля и Модерно предградие преминават към него.
С Указ 220 от 19.07.1995 година, публикуван в ДВ, бр.66 от 25.07.95 година се обнародва Закон за териториалното деление на Столична община и големите градове. В чл.2, ал.2, т.20 се определят границите на район Връбница. Поради техническа грешка при описване на границите, Законът е поправен в частта му за Района и поправката е публикувана с Указ 246/07.09.95 в ДВ, бр.80.
С Решение №79 от Протокол №42/27.04.1998 година от заседание на Столичен общински съвет е прието преминаването на село Мрамор от район Нови Искър към район Връбница.
Територия
Фонд “Населени места” 15 027,161 дка
Селскостопански фонд 20 265,956 дка
Транспортна мрежа 1 067,646 дка
Водна мрежа 147,928 дка
Други 1 696,805 дка
Общо: 38 205,496 дка
Територията на район “Връбница” е около 44 кв.км., което е 2, 28 % от територията на София, заемаща площ 1310,8 кв.км.
Границите на район “Връбница” са следните: границата със Софийска област, землищната граница на с.Мрамор със землищата на селата Житен, Доброславци и Мировяне, квартал Требич, квартал Илиянци, река Какач, ул.Дилянка, ул.224, ул.Бели Дунав, ул.Хан Кубрат, ул.222, ж.п.линията за град Банкя, Суходолската река, бул.Сливница (Европа), продължението на бул.Панчо Владигеров, ж.п.линията за град Банкя, околовръстният път, границата между кв.Филиповци и кв.Обеля и с.Волуяк.
Конкретната линия на границата между двата квартала е договорена с протокол между кметовете на районите Връбница и Люлин, тъй като няма определен инфраструктурен обект, който да я дефинира. Тя е описана така: “по пътя за Драгоман от кръстовището с ул.Банско шосе(п.т.15 до п.т.17) по черна улица до северната имотна граница на им.пл.№ 86 по имотните граници на им.пл.№ 85, № 113 по ул.731 от п.т. 26 до п.т. 32 по западните имотни граници на имоти с пл.№№ 25, 22, 110, 12 и обратно по ул.Банско шосе и пътя за Драгоман” (според писмо от район Люлин до Директора на СофГео, под № АГ-09-00-008/15.05.1998). Т.е. границата преминава по северозападната кадастрална линия на кв.Република, достига продължението на бул.Сливница и по него достига до кръстовището с околовръстното шосе. Така кв.Дружба (Толева махала) и т.нар.кв.Република-2, които са в землището на Волуяк, естествено се включват в територията на район “Връбница”.
В така определените граници район Връбница се намира между районите Нови Искър, Надежда, Илинден, Люлин и границата със Софийска област (град Божурище). ЗемлищаЗемлищата на селата Връбница, Волуяк и бившето Обеля по данни на Поземлена комисия “Връбница” са на площ от 38 205, 496 дка. Разликата с площта на Района се дължи на това, че част от землищата на Връбница и Обеля административно попадат съответно в районите Надежда и Люлин. По фондове земята е разделена така:По 10-балната система на НИИПА “Н.Пушкаров” земите в трите землища са ІV категория.
Почвите в землището на Връбница са предимно черноземни смолници, а край реките – алувиално – ливадни.МестностиМестностите в землищата на кв.Обеля са: Чегаревец, Локвата, Бел камък, Лозище, Зад ливаге, Трояно, Малка Беравица, Голяма Беравица, Крушата.
В землището на с.Волуяк по-големи са: Примичур, Пъдината, Божуро, Раздолци, Бабин дол, Ридо, Килказ, Полето, Трояно, Рудината, Равнището, Гъстите бреске, Боботилото, Гърдите, Ливагето, Пролешка река, Герена, Гурмазица.
В землището на с.Мрамор по-големи местности са : Примичур, Банишора, Волуешки път, Кръста, Равнището, Келказа, Трапо, Чучулица, Магараница, Лаката, Барата, Гръстелниците, Твърдако, Пасището и Балвана.
Реките, които текат през Връбница са: Какач, Суходолска река, Църна бара, Доло, Селска река, Малка Беравица, Голяма Беравица.
Язовир в Района има само един – в местността Примичур край с.Волуяк, който заема площ 39,539 дка.