Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Враца
ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР – ВРАЦА
 |
 Враца 092626498, 0878311030, 092623044 dkt_vr@abv.bg http://theatre.vratsa.eu |
История
На 27 август 1938 г. Врачански областен театър, сформиран като пътуващ дава първото си представление на „Тайна“. Тържественото откриване на първия театрален сезон на Врачански областен театър става на 9 октомври 1938г. на сцената на стария салон на читалище „Развитие“ във Враца с „Пристанала“.
На 20 януари 1941 г. е открита новата сграда на читалище „Развитие“ по проект на архитектите Василев и Цолов. За времето си е най-модерната читалищна сграда в Северозападна България. Салонът е с близо 600 седящи места. Така Врачански областен театър се сдобива със своя постоянна база. През този сезон театърът за първи път в своята история поднася на своите най-малки почитатели и детска пиеса.
Подготовката за сезон 1948-49 г. театъра започва като Врачански народен театър. Своите постижения театъра разкрива с участието си на Първия преглед на съвременната българка драма в София (5юни-2 юли 1952 г.)
На 9 октомври 1963 г. Врачанският народен театър чества своята четвъртвековна дейност, която е свързана с имената на Стефан Кортенски, Иван П.Георгиев, Ради Тамамджиев, Георги Фратев, Димитър Панов, Георги Крънзов, Недялчо Чернев, д-р Правда Атанасова и редица други големи български артисти, със сътрудничеството на Кръстю Сарафов, Иван Димов, Стефан Сърчаджиев, Кръстю Мирски, Константин Кисимов и др., с помощта окозана от Николай Фол и Орлин Василев. За 25 години театъра е изнесъл около 7200 представления на около 150 пиеси гледани от над 2,5 милиона зрители. През този сезон за първи път в страната на сцената на Врачанския народен театър е представена историческата драма „Деспот Добротица“ от Н.Фол.
Врачанският народен театър открива сезона 1965-66 г. преименуван, като Врачански драматичен театър.
През втората половина на 60-те и началото на 70-те години Врачански драматичен театър навлиза в период на творческа зрялост и се налага като един от културните институти в Северозападна България.
В началото на 1968 г. в сутеренния салон на читалище „Развитие“ е създаден камерен театър със 144 места, който намира трайно място в културния живот на Враца и затова тя става център за представяне на постиженията на „малките “ театрални форми от 1977г до днес.
От юни 1978 г. театъра се пренася в новооткритата сграда Дворец на културата.
Сериозна художествена атестация за Врачанския драматичен театър в този период са постановките: „Ние долуподписаните“ от Ал.Гелман, „Нора“ на Ибсен, „Делото Сагадеев“ от Аз.Абдулин, „Домът на Бернарда Алба“ от Ф.Г.Лорка, „Големият род“ от М.Минков и др.
От 2000 г. Драматичен театър и Държавен куклен театър са обединени като Драматично – куклен театър Враца.
Драматично – куклен театър Враца разполага със собствена театрална сграда, с голям салон с 748 места, камерна зала с 100 места, куклена зала с 80 места и балетна зала с 70 места.
Трупата е съставена от 68 човека от които 25 художествено творчески състав и 43 административно – технически.
ПРОГРАМА ЗА ОКТОМВРИ 2019г.
01.10`19г. – вторник в Детска градина „Звънче” от 10.30ч.
„Не пресичай на червено”
01.10`19г. – вторник в камерна зала от 19.00ч.
„За светлото, което бе” поетичен спектакъл
02.10`19г. – сряда в камерна зала от 19.00ч.
„Гергьовден” от Стеван Сремац
04.10`19г. – петък в куклена зала от 18.00ч.
„Мечо Пух” от А. Милн
05.10`19г. – събота в куклена зала от 10.30ч.
„Мечо Пух” от А. Милн
05.10`19г. – събота – Участие в 11-я Международен театрален фестивал „Св.Йоаким Осоговски” Крива Паланка, Македония от ………ч.
„Симулатор за чифтосване” от Джоузеф Скримшоу
07.10`19г. – понеделник на голяма сцена гостува „ Viva Arte„ от 19.00 часа
„Умопомрачение”
09.10`19г. – сряда в камерна зала от 19.00ч.
„Предградие” от Ерик Богосян
10.10`19г. – четвъртък в камерна зала от 19.00 часа
„Гергьовден” от Стеван Сремац
11.10`19г. – петък в куклена зала от 18.00ч.
„Дядо вади ряпа” от Мариета Ангерова
12.10`19г. – събота в куклена зала от 10.30ч.
„Дядо вади ряпа” от Мариета Ангерова
14.10`19г. – понеделник – Участие в Международен театрален фестивал „На булеварда” Букурещ, Румъния; Театър „Одеон” от ………ч.
„Красавицата и княза” по Ф.М. Достоевски
15.10`19г. – вторник на голяма сцена гостува Държавен музикален театъра – София от 19.00ч.
„Една нощ във Венеция”
16.10`19г. – сряда в Детска градина „Единство, творчество, красота“ от 10.30ч.
„Макс катеричката“ от Карл-Хайнрих Лаудаж
16.10`19г. – сряда на голяма сцена гостува Държавна опера – Варна от 19.00ч.
„Да пееш под дъжда”
17.10`19г. – четвъртък в камерна зала от 19.00 часа
„Симулатор за чифтосване” от Джоузеф Скримшоу
18.10`19г. – петък в куклена зала от 18.00ч.
„Червената шапчица”
19.10`19г. – събота в куклена зала от 10.30ч.
„Червената шапчица”
23.10`19г. – сряда в камерна зала от 19.00ч.
„Красавицата и княза” по Ф.М. Достоевски
24.10`19г. – четвъртък в камерна зала от 19.00 часа
„За светлото, което бе” поетичен спектакъл
25.10`19г. – петък в куклена зала от 18.00ч.
„Приключение на горската полянка”
26.10`19г. – събота в куклена зала от 10.30ч.
„Приключение на горската полянка”
28.10`19г. – понеделник на голяма сцена от 19.00ч. гостува
„Незабравимите” музикално-театрален спектакъл
29.10`19г. – вторник в камерна зала от 19.00ч.
„Тартюф” по Молиер
30.10`19г. – сряда в камерна зала от 19.00ч.
„Симулатор за чифтосване” от Джоузеф Скримшоу
Ръководството на театъра си запазва правото да прави промени в обявената месечна програма.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВРАЦА
 |
Враца, пл. Христо Ботев 2 092620373, 092624457, 092620220 vratsamuseum@mail.bg https://vratsamuseum.com |
МУЗЕЙНОТО ДЕЛО ВЪВ ВРАЦА
Началото на музейното дело във Враца е сложено в зората на Българското Възраждане. Свързва се с ръкополагането на Св. Софроний за епископ Врачански и с неговата мисия на духовен и политически пастир сред населението из северозападните български земи. Създател на първата колекция от старини във Враца, достигнала обема на общественозначима музейна сбирка, е богатият врачански търговец хаджи Тошо Ценов. Несъмнено тя е обогатявана и от сина му Димитраки Хаджитошев – изявен борец за църковна и национална независимост. Своя разцвет обаче колекцията постига при наследника му Тодораки Хаджийски, а за значимостта й говори с възхита унгарският пътешественик Феликс Каниц. През 1894 г. същата е предадена на Народната библиотека и Народния музей в София.
Идеята за създаване на музей се подема в средата на 20-те години на ХХ в. През 1925 г. се полагат основите на музейна сбирка във врачанската мъжка гимназия „Цар Борис ІІІ”. Малко след нея припламва опитът за създаването на музейна сбирка в Ученолюбивото дружество „Развитие”. През 1939-1940 г., при построяването на новата сграда на дружеството, двете сбирки са обединени, но англоамериканската бомбардировка на 24 януари 1944 г. засяга сградата и музейната зала, унищожавайки част от експонатите.
След Деветосептемврийската политическа промяна музеят е преместен в ремонтираната и пригодена за експозиция Кула на Мешчиите. В резултат на 1608 ПМС от 1951 г., през 1953 г. във Враца е създаден Окръжен народен музей. Три години по-късно в Кула на Мешчиите е открита първата му експозиция, като част от нея е обявена за художествена галерия. Постепенно – до края на 60-те и началото на 70-те години – се доизгражда и оформя музейната структура с разкриването на почти всички негови отдели и с практически стъпки за осигуряване на достатъчно работни помещения за нарастналата колегия.
По повод 100-годишнината на Ботевата чета, през 1976 г. е завършен и открит Етнографско-възрожденски комплекс „Никола Войводов” във Враца. През 70-те години уредниците създават редица музейни сбирки в читалищата, училищата и домове на известни личности. По брой на сбирките Врачански окръг се нарежда на едно от първите места в страната. В 1977 г. към музея е създадена и научна група.
На следващата година, в изпълнение решенията на Втория конгрес на културата, на основата на Окръжния исторически музей е структурирана Дирекция „Културно-историческо наследство”, която административно обединява и ръководи музея, художествената галерия, мероприятието „Ботев път”, историческия музей в гр. Оряхово, художествената галерия в гр. Мездра, музейните сбирки в окръга, всички звена, които имат пряко отношение към културно-историческото наследство в региона. Водещата роля в дирекцията естествено поема музеят.
През 1980 г. са завършени и открити новите експозиции в новата музейна сграда, явяваща се обособена част от комплекса Дворец на културата в гр. Враца. Тази сграда е едно от малкото здания в страната (за времето си, а и досега), която е специално проектирана и изградена именно за нуждите и в унисон с представата за един модерен, съвременен музей.
През 1987 г. Окръжният исторически музей увеличава сградния си фонд с още един квартал – открит е за посещение Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански”, включващ в себе си Възнесенското училище, Хаджийската къща, къщата „Иван Замбин”, къщата „Григорий Найденов”, църквата „Св. Възнесение”, шапрона с транспортните средства, занаятчийските работилници и един навес за земеделска техника.
По повод завръщането на Рогозенското съкровище във Враца, през 1999 г. е изградена и открита специално оборудвана за целта зала. Закупени са витрини от Германия, специална техника от Канада. В залата е установен температурен и влажностен режим според последните изисквания на науката.
През следващата година пространствено се оформя и обособява дългоочакваният Лапидариум. Това позволи ценни експонати, като мозайката от с. Галатин, надгробни стели, посветителни ари, колони и други архитектурни детайли, каменна пластика и епиграфски паметници да бъдат организирани и показани в експозиция на открито, която е приобщена и органически свързана с останалите експозиции в централната сграда на музея.
През 2000 г. Историческият музей с художествена галерия е превърнат в Регионален исторически музей. Присвоеното ново качество е висока оценка не само за институцията, а и за града, за поколенията музейни специалисти, събирали и популяризирали културно-историческото наследство на Врачанския край, дали свой принос за израстването и развитието на музея и галерията, защитавали навсякъде нейния престиж, за общината и гражданството, изградили чудесната материална база и пристрастно защитавали я от всякакъв род посегателства.
Експозиции
Експозиции в Централна сграда
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Експозиции в ЕВК „Св. С. Врачански“
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Експозиции в ЕВК „Никола Войводов“
|
|
|
СДРУЖЕНИЕ ДОМ НА НАУКАТА И ТЕХНИКАТА
 |
гр. Враца, ул. Лукашов 14 092620320, 092624306, 092622037 dnt_vratsa@abv.bg |
Мисията на СНЦ “Дом на науката и техниката” е утвърждаване на демократични ценности, правила и норми в обществото.
Цели на организацията
– Да обединява и подпомага усилията на членовете за издигане на научно-техническо равнище на икономиката и на техния обществен престиж за професионалното им израстване.
– Да отстоява интересите на своите членове пред държавните органи и други професионално-творчески и обществени организации.
– Да утвърждава организацията като институция на гражданското общество, да повишава общественото влияние и престиж на българските инженери, икономисти, селскостопански специалисти, техници, учени и изобретатели.
– Да укрепва и разширява международните контакти и да развива взаимоизгодно сътрудничество със сродни организации от чужбина в интерес на своите членове.
– Да подпомага професионалното обучение и развитие на човешките ресурси.
– Да съдейства за развитие на гражданско общество, демократични практики и неправителствения сектор.
– Активно да участва във формирането и осъществяването на научно-техническа, екологическа и икономическа политика в региона.
– Да подпомага професионалното израстване на младите хора и тяхното интегриране в обществото.
– Да осъществява действия за запознаване на българските специалисти със съответната нормативна база на ЕС, както и да създава и развива международни контакти за интегриране на редовните членове със сродни организации за съвместна работа по международни проекти.
– Да участва в процеса за привеждане в съответствие с правото на ЕС на действащото законодателство на Република България в областта на научно-техническото сътрудничество, както и да участва активно в дейностите на държавните органи, свързани с европейската интеграция.
– Да подпомага малките и средни предприятия в развитието и усъвършенстването на стопанската им дейност.
ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ВРАЦА
 |
 Враца, бул. Демокрация 1 092661429 obl-vr@vratsa.government.bg http://vratsa.bg |
Малина Николова Областен управител на област Враца
Откриване на 71-ти НТП Козлодуй – Околчица
Откриване на информационна кампания за 10-та годишнина от членството на България в ЕС и Председатеството на България на Съвета на ЕС
ОБЩ ПРОФИЛ НА СЕВЕРОЗАПАДЕН РАЙОН
Северозападният район е част от района от ниво 1, NUTS 1 „Северна и Югоизточна България”. Формира се от областите Видин, Враца Монтана, Ловеч и Плевен (ниво NUTS 3). В района има 51 общини.
Площта на района е 19 070 кв.км, съставляваща 17,18% от територията на страната.
Районът граничи на север с Република Румъния и на запад с Република Сърбия, на изток със Северен централен район и на юг с Южен централен и Югозападен район.
АДМИНИСТРАТИВЕН ЦЕНТЪР
Административен център на Област Враца е гр. Враца. Област Враца е разположена в Северозападната част на България. Заема около 3% от територията на страната. Съседни областти са Монтана, Ловеч, Плевен и София. Северната граница е река Дунав след което е Румъния. Територията на областта обхваща част от Дунавската равнина и части на Стара планина. През региона минават реките Огоста, Скат и Искър. Международната магистрала от Централна Европа-Крайова-Видин-София-Кулата-Солун преминава и презОбласт Враца. Искърският пролом свързва областта с населените места, разположени на юг от Стара планина. Първата атомна електроцентрала на Балканите е построена на брега на река Дунав край град Козлодуй.
В днешните си граници и територия Област Враца е създадена с Указ № 1 от 05.01.1999 г. на Президента на Република България. Разположена е в Северозападната част на страната и в нейните административни граници попадат десет общини – Враца, Борован, Мездра, Криводол, Хайредин, Мизия, Бяла Слатина, Оряхово, Роман и Козлодуй с общо 123 населени места.
В региона съществуват множество археологически и исторически паметници, като са открити особено ценни съкровища – шедьоври на тракийското изкуство като:
– Врачанското съкровище (от 4-ти век пр. н. е., открито на Могиланската могила край Враца). Близо до село – – Рогозенското съкровище – открито 1986 г край село Рогозен и датиращо към 4-5-ти век пр. н. е.. То е принадлежало на знатно тракийско семейство и е най-голямото намирано досега. Съкровището включва 165 предмета, изработени от масивно сребро и злато.
На хълма край Борован са открити останки от древна тракийска крепост. Манастирите в областта предлагат уникална атмосфера на тишина и спокойствие – Черепишкия манастир, Струпешкия манастир, манастирът „Архангел Михаил“ край село Долна Бешовица и др. Друга уникална забележителност е Мемориалният комплекс „Ботев Път“.
На територията на област Враца има 45 недвижими културни ценности /паметници на културата и църкви/ с категория „национално значение” и множество с категория „местно значение”/войнишки паметници и паметници свързани с борбата за национално освобождение в Област Враца/.
В област Враца работят 115 публични библиотеки с щатен библиотекар – от тях една регионална, 97 читалищни, 14 училищни, 2 вузовски и 1 специална.
На територията на областта има 103 читалища.
От 1953 година в град Враца съществува Регионален исторически музей. Към музея има и голяма Художествена галерия. Част от него са и етнографско-възрожденските комплекси „Св. Софроний Врачански“ и „Никола Войводов“. Исторически музей има и в град Оряхово. Към него е къщата-музей „Дико Илиев“. Националният музей “Параход Радецки” е закотвен край град Козлодуй, а в село Челопек, община Враца, се намира къща-музей „Баба Илийца.“ Само за миналата година през нея са минали около 5 000 посетители. Къщата е и един от стоте национални туристически обекта.
Драматично-куклен театър – създаден през 1938 година. Големият му салон е със 748 места, камерната зала – със 120 места, куклената зала – с 80 места и балетната зала – с 80 места. Държавна филхармония – Враца е основана през 1973 година. От 2011 година тя е преобразувана в Симфониета. Филхармонията е популярна и в България, и извън граница. Носител е на десетки отличия и награди от международни изяви.
Дом на енергетика в град Козлодуй и Дом на Железничаря в град Мездра са други две културни институции в областта.
Художествени галерии има в град Враца – Художествена галерия в РИМ, град Бяла Слатина, град Мездра, град Мизия, град Оряхово, град Криводол. През 2008 година художествена галерия е открита в село Борован.
Последните находки от разкопките край село Оходен доказаха, че първите европейци са живели във Врачанско. Най-древната цивилизация, заселила по-късно континента Европа, е имала свои градове в региона. Тук е кипяла търговия и са се произвеждали стоки за бита още в 8-7 век преди новата ера. В последните няколко години екипи, ръководени от археолози, правят проучвания в местността „Валога”, село Оходен, община Враца, и местността „Езерото” край село Борован, община Борован. По времето, когато Северна Европа още е била скована от ледове, тук е процъфтявала първата европейска земеделска цивилизация.
В манастира “Иван Пусти” е живял Иван Рилски, а на килийна тераса над тихите води на Искър е творил Иван Вазов.
През региона преминава и 120-километровият “Път на Ботевата чета” от дунавския бряг на Козлодуй до Врачанския балкан. Връх Околчица всяка година с воя на сирени припомня на България подвига и славата на хилядите българи, загинали за свободата на Отечеството. Това е само малка част от културно-историческото наследство, което прави уникална област Враца.
ОБЩИНИ И КАРТА НА ОБЛАСТТА
ОБЩИНА СВОГЕ
 |
Своге, ул. Ал. Стамболийски 7 072622108, 0887804684 kmet@svoge.bg http://www.svoge.bg |
АДМИНИСТРАТИВНИ НОВИНИ … виж тук!
В сърцето на Искърското дефиле, в прохладна и уютна котловина, скрита в пазвите на Балкана, е разположен нашият кокетен малък град. Името му е Своге. Ведър и гостоприемен, заобиколен от приказно красива природа, градът ни е предпочитано място за отдих и туризъм.
Високо над града връх Грохотен (1045) посреща светкавиците и гръмотевиците, а долу в низината река Искрецка кротко отдава водите си на буйния Искър. Три планини докосват хребетите си около Своге (Мала планина, Голема планина и Понор) и тяхната прегръдка ревностно брани града ни от сърдити ветрове и гневни бури. Птичи песни и весел детски смях огласят звучно деня, а в чистия планински въздух може да се долови и деликатният аромат на шоколад.
Мястото, на което е разположен градът ни, сякаш е благословено от Бога – дори името на Своге подсказва това. Според някои – то идва от думата „съводие” – сливането на водите на двете реки, а според други – „Своге” е леко променен вариант на съчетанието „С Бог е…”. Иска ни се да вярваме, че второто предположение е вярното.
Община Своге заема площ от 866 кв.км и е една от най-големите по територия в Република България. Намира се на около 40 км северно от столицата София, в Западния дял на Стара планина. Община Своге се състои от 1 административен център – град Своге и още 37 селища.
История
Първите известни на историята жители на Свогенския край са траките от племето трибали. От този период датират няколко укрепления, като най-известното е в землището на село Заселе, чието тракийско име е Метериза. Известни са и три некропола. Намерените в Искърския пролом монети от ІV – І век преди Христа показват, че по това време районът е бил в търговски отношения със Средиземноморския свят. През Римската епоха в пролома е съществувало селище, което е поддържало съществуващия римски път, минаващ от Сердика за северните провинции на Империята. В подножието на връх Грохотен /град Своге/ са намерени монети и от късноримския и ранновизантийския период ІV – VІ век. Открити са и 13 укрепления, построени или поправени през същия период, чиято цел е била да спират нашествията на варварите.
От края на V век започват набезите на славяните. Един от постоянните пътища на заселването им минава през Искърския пролом към Софийското поле. Тези земи са включени в пределите на Първата Българска държава в началото на ІХ век, когато войските на хан Крум преминават оттук, за да превземат важния стратегически център Средец. Съществуват легенди, които разказват, че войските на хана са разбили отряди от византийската войска на император Никифор І Геник в района на село Губислав, откъдето и селото носи названието си. Нямаме достатъчно данни за ранносредновековния период. От тогава датират две от селищата, които съществуват и днес – село Искрец и село Свидня. От времето на Втората Българска държава са датирани две от църквите в общината – в село Дружево и в село Меча поляна /дн. Искрец/.
След падането на България под османска власт, населението в района се увеличава значително. Това е обусловено от стремежа на българите да се отдалечат от турските административни центрове, търсейки убежище в непристъпните планински клисури и заселвайки се трайно с годините. В по-голяма част от селищата по това време са регистрирани църкви, строени през ХV – ХVІ век. Защитници на местното население през този период са хайдутите, най-известни от които са поп Мартин и Вълчан войвода.
През 1871 година оттук минава Апостолът на свободата – Васил Левски. Той пристига тук със задачата да основе революционен комитет и посещава манастирската църква „Св. Петка“ в Своге. Намеренията му се осуетяват по неизвестни причини, но споменът за посещението му е останал жив и до днес.
След Освобождението на България Свогенският район е сравнително изостанал в икономическо отношение. Основното занимание на населението са примитивното земеделие, животновъдството и дърводобивът. В края на ХІХ век е прокарана жп линията София – Роман. Своге става гара и около нея постепенно се образува селище. До 1900 година административен център на този район е село Искрец, но постепенно в такъв се превръща Своге, поради по-добрите си икономически и стратегически позиции. След прокарването на жп линията животът в Искърския пролом постепенно се променя. Около жп линията възникват множество гарови селища, в които идват предприемачи, търговци, занаятчии и административни чиновници. Откриват се работилници, каменоломни, варници. Започват да се копаят антрацитни въглища. През 1924 година е основана, от предприемача Велизар Пеев, фабриката за захарни и шоколадови изделия в Своге, с 200 души работници. Процъфтява дребното занаятчийство. Голяма част от населението намира препитание в железниците. В района са открити много училища и читалища. В естествен административен, икономически и културен център се превръща град Своге, който е общински център и днес.
География
Община Своге е разположена в северната част на Софийска област и граничи непосредствено със Столична голяма община и общините Костинброд, Годеч, Вършец, Враца, Мездра, Ботевград и Елин Пелин. По размер на територията община Своге е на второ място в Софийска област и заема площ от 866 кв.км.
Релефът е предимно планински със средна надморска височина 818 м и денивелация от 345 м[1]. На територията на общината попадат части от Мала планина, южните склонове на Козница и Голема планина, както и Искърския пролом, където е концентрирана по-голямата част от населените места. Особеностите на релефа и геологическите структури определят района като свлачищен.
Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3630 дка., което е 0,42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър.
Климат
Територията на Общината попада в Умереноконтиненталната подобласт на следните три климатични района:
– Климатичен район на високите полета в Западна Средна България;
– Климатичен район на хълмистите и нископланинските части на Западна Средна България;
– Планински климатичен район – среднопланинската част.
Това обуславя студена зима, прохладно лято и ранно настъпваща есен, в сравнение с останалите части на страната.
По поречието на р. Искрецка (приток на р. Искър) има специфичен микроклимат, изключително подходящ за балнеолечение на белодробни заболявания.
Природни ресурси
Планинският масив в района има главно карстов характер. На територията на общината има два големи карстови извора – над с. Искрец и при Лакатнишките скали(„Житолюб“).
Геоложките структури на района са представени от скални материали на Триаса, Карбона, Ордовика, Юрата. Това са главно варовици, доломити, пясъчници, аргелити, кварцити, мергили и много други, а Понорското плато е, най-образно казано, „перфорирано“ с множество пещери и пропасти, някои от които са богати на сталактити и сталагмити.
Районът е богат на варовици и варовикови образувания, които в миналото са били предпоставка за развитие на производството на вар. Варници е имало край бреговете на Искъра – от Владо Тричков до Черепиш, но най-добре е организирано производството в района на с. Искрец, в близост до пещерата, откъдето извира едноименната река Искрецка. Има и находища на оловно-цинкови руди и гранит.
Преди милиони години Стара планина е разполагала със запас от огромни дървени маси, които впоследствие се превръщат в антрацит. Поради многобройните нагъвания на земните пластове, антрацитът е „на жили“ или на отделни гнезда, които са разположени на повърхността на земната кора и са удобни за експлоатация.
Релеф – планински терен, по-голямата част на който е заета от горски територии – 495 970 дка, което представлява 57.26% от общата площ на Общината.
Земеделските земи възлизат на 322,705 дка, като по-голяма част от тях заемат естствените пасища и ливади. Само 1.41% от общата площ се пада на обработваемите земи или това са около 12 242 дка.
Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3 630 дка, което е 0.42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър. Други по-големи реки, които са със сравнително постоянен дебит и се вливат в река Искър са: Искрецка, Скакля, Пробойница, Лесковска, Градешница, Батулийска, Габровница и други. Всички реки в района текат в дълбоки речни легла, които оформят на места и ниски речни наноси.
Местността е обиталище на много растителни и животински видове. Над 40 вида от тях са вписани в Червената книга на България, най-известният от които е Скалният орел.
Основните полезни изкопаеми, които се срещат в района са:
антрацитни въглища – намират се в землищата на селата Томпсън, Батулия, Церецел;
медни и оловно-цинкови минни находища, намиращи се в районите на селищата Владо Тричков, Гара Бов, Лакатник, Осеновлаг, Миланово, които към днешния момент са в процес на приватизация или ликвидация;
уранови находища по поречието на р. Пробойница и с. Губислав
Селско стопанство
На територията на Общината има 311 хил. дка земеделски земи. в т. ч. 18 хил. дка ниви, 125 хил. дка ливади и 7 хил. дка трайни насаждения. При тези природни дадености не може да се очаква развитие на земеделието. Въпреки трудностите обаче, именно това планинско и полупланинско земеделие е източник на помощ за изхранването на немалка част от домакинствата в общината.
Значително по-добри са възможностите за животновъдство. В селата от района се отглеждат много крави, овце, кози, прасета, кокошки и други птици.
Големият ресурс от гори предразполага към развитие на дърводобив и дървопреработване. На територията на общината има 512 хил. дка гори, в т.ч. 46 610 дка общински и 59 600 дка на физически лица.
Климатичните условия и планинския терен в общината, позволяват развитието на пчеларство, малинарство, билкарство и гъбарство.
Кмет
Емил Кирилов Иванов
Роден на 05.03.1965г.
Семеен, с две деца.
Магистър „Екология и опазване на околната среда“- Великотърновски университет „Св.Св.Кирил и Методий“;
Избран за кмет на Община Своге с Удостоверение №1/ 06.11.2019г. на Общинска избирателна комисия- Своге.
Kмет на Община Своге 2015г.-2019г.
Народен представител в 42-ро Народно събрание – 2013г.-2014г.
Областен управител на София област – 2013г.-2014г.;
Народен представител в 41-во Народно събрание – 2009г.-2013г.;
Областен управител на София област – 2005г.-2009г.;
Кмет на Община Своге – 1999г.-2005г.;
Избран за кмет на община Своге с удостоверение № 236 / 02.11.2019г. на Общинската избирателна комисия.
Емил Иванов е роден на 5 март 1965 година в град Мездра. Семеен , с две деца. Завършва „Екология и опазване на околната среда“ във Велико Търново в местния университет „Св. св. Кирил и Методий“ и „Публична администрация“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград. От далечната 1999 година, когато за пръв път е избран за кмет на Община Своге, на практика не спира да работи за родния град. Дори в периодите, в които е далеч от местната власт – и от позицията на Областен управител на Софийска област, и от трибуната на Народното събрание, Емил Иванов милее за Своге.
Безспорен е професионализмът и опитът му в местното самоуправление, трупан цели 20 години. Видими са резултатите и успешните проекти, реализирани по време на неговото управление през годините.
Трудно би било да изброим всичките награди, почетни и благодарствени грамоти и статуетки в колекцията на Емил Иванов – заслужено признание за безспорния му професионализъм и принос в развитието на Община Своге и областта.
Удостоен е със званието „Почетен член на Департамента на вътрешните одитори“ в Софийска област, има сертификат от Националния конвент на експертите, благодарение на който на град Своге, докато той е кмет, се дава официален статут на „Град с висок престиж и принос за авторитета на България“.
За мандат 2015г.-2019г. като кмет на общината, Емил Иванов има присъдена награда на Областния управител на Софийска област за „Кмет на Софийска област за 2017г.“ в категорията „Трансгранично и международно сътрудничество“ за успешното изпълнение на проект „Съвместно предотвратяване и ликвидиране на последиците от природни и причинени от човека трансгранични бедствия в общините Своге и Мерошина“.
Емил Иванов бе удостоен с почетната награда за мир и толерантност – The Peres Tolerance Award, от Института „Перес“ през 2017 г. в Тел Авив, Израел. Господин Иванов е първият българин с подобна награда. Градоначалникът бе избран за получаването й още по времето, когато заема длъжността Областен управител на Софийска област през 2014 г. и я получи през 2017г. по инициатива на видния израелски държавник и политик Шимон Перес.
На традиционната годишна среща на Асоциацията на българските градове и региони г-н Иванов през 2019 година бе удостоен с почетното звание „Най- добър кмет на малка община“. Заслужената награда е плод на усилената работа на кмета и общинското ръководство през четирите години на мандат 2015г.- 2019г. в посока развитие и благоустрояване на административния център – град Своге и прилежащите му 38 населени места.
Телефонна централа:
тел.: 0726 / 85
тел.: 0726 / 22 108
тел.: 0887 80 46 84
Телефони – канцелария на кмета:
тел. 0726 / 220-59;
факс: 0726 / 225-39
За връзка с деловодство на Община Своге:
тел.: 0726 / 85 (централа) и поисквате свързване с деловодство
За връзка с дирекция “ХД и ГРАО”
тел.: 0726 / 85 (централа) и поисквате свързване с дирекция “ХД и ГРАО”
тел.: 0887 80 33 95
За връзка с дирекция “Местни данъци и такси”:
Тел.: 0700 44 045 (кол център)
Тел.: 0884 177 217
Контакти на кметове на кметства и кметски наместничества:
Телефони на общинската администрация
Кметове на кметства
Кметски наместничества
ОБЩИНА ВРАЦА
 |
Враца, ул. Стефанаки Савов 6 092624581, 092624582, 092623061 obshtinavr@b-trust.org http://www.vratza.bg |
В различните исторически епохи град Враца се е развивал като значимо обществено, пазарно и културно средище. Следите от човешка дейност по тези места датират още от новокаменната ера.
Първите обитатели – тракийското племе трибали развили висока материална култура, останки от която се намират и днес на територията на Врачанския регион. Уникалните находки, открити при археологически разкопки на “Могиланската могила” във Враца, в Букьовци и в Рогозен носят интересна информация за процъфтяваща древна цивилизация.
Римляните, които оценили географското и стратегическото положение на земите около Искърския пролом, ги превърнали в непристъпна крепост, контролираща най-късия път от Дунава към юг и запад и към богатите рудни находища високо във Врачанската планина. Върху руините на крепостта славяните съградили селище, което нарекли “Вратица” – твърдина, с важно значение и през Втората българска държава.
В средните векове то разширило границите си и се превърнало в голям център с развити занаяти и стоково-парични взаимоотношения. От това време са останали в наследство многобройни паметници на духовната и материалната култура. През Възраждането градът дава много светли личности, оставили трайни следи в политиката, дипломацията, национално-освободителното движение, в културата и просветата. Тези епохи, събития и хора са показани в богатите и привлекателни експозиции на Регионалния исторически музей.
Герб и девиз на Враца
Гербът на Враца е създаден през 1967 год. Негов автор е художника Любен Орозов, който печели национален конкурс. Графичното изображение на герба символизира специфичния орографски индивид, от който носи името си града – природният феномен – прохода Вратцата. Двете отвесни скали са изобразени с два топографски триъгълника, между които се вие пътят на прохода.
Възходящата и дадена в перспектива линия на пътя символизира подема на града все нагоре и напред. Гербът е увенчан със зидова корона, означаваща, че градът е бил крепост от най-древни времена. Цялото изображение е върху старобългарски (варяшки) щит, леко стилизиран, за да се запази стиловото единство.
Девизът “Град като Балкана – древен и млад” отразява славното минало на Враца като стара българска твърдина и новото му настояще.
Община Враца се намира в Северозападната част на Република България и има територия 697 кв.км и население 80 186 души.
Състои се от един град Враца и 22 села. По площ общината заема 16–то място в страната. От общо 679 кв.км – 370 са обработваема земя, а 117 – гори и ливади. Климатът е умерено-континентален. Град Враца е с изградена инфраструктура и комуникации. Изпълнена е отоплителна мрежа, захранваща 15 352 апартаменти и множество търговски обекти.
Добре са развити съобщителните връзки. Основен вид транспорт в общината е автомобилният, в града е развит и тролейбусният транспорт. В общината са развити текстилна промишленост (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително – вкусова промишленост ( хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка), производство на строителни материали ( цимент), мебелна и лека промишленост, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.
Община Враца работи активно, за привличане на средства, както от Предприсъединителните фондове на Европейския съюз, така и от други фондове и програми.
По-важните проекти, изпълнени през последните пет години са повече от 25 на брой, по различни национални и оперативни програми, на обща стойност около 30 млн.лв.
“Град като Балкана – древен и млад“ – Враца води началото си от богато тракийско селище. Първите следи датират от новокаменната ера, а първите заселници в околността са от тракийското племе трибали. За тяхната богата култура и бит свидетелстват находките от Могиланската могила и Рогозенското съкровище.
През вековете градът остава важен занаятчийско-търговски и културно средище, а по късно и индустриален център. Името Вратца се появява в каменен надпис от времето на българския владетел Михаил II Асен/ 1246-1256/.
Враца е средище на активен културен живот и се слави със своите културни институти – Читалище „Развитие”, Дворец на културата, Регионален исторически музей с Художествена галерия, Драматично- куклен театър, Етнографско – възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански”.
Природните забележителности на територията на Община Враца – пещерата Леденика, проходът Вратцата, Мемориалният комплекс „Ботев път”, Божият мост край село Лиляче, водопадите „ Скакля” и „Боров Камък” и ПП „Врачански Балкан”, както и символите на град Враца – Проломът „Вратцата”, Паметникът на Околчица, Рогозенското съкровище, Сребърния наколенник, Плочката от село Градешница, Куртпашовата кула, кулата на Мешчиите и Хижата над площада превръщат Враца в уникална и желана туристическа дестинация за любителите на планината, алпинизма, религиозния туризъм, пара и делта-планеризма, спелеологията и селския и еко туризъм.
Икономика
Социално-икономическо развитие и инвестиционна политика на Община Враца
Община Враца се намира в Северозападната част на Република България и има територия 697 кв.км и население 80 186 души (по настоящ адрес, към 15.06.2011 г., по данни на ГРАО). Състои се от един град Враца и 22 села. По площ общината заема 16–то място в страната. От общо 679 кв.км – 370 са обработваема земя, а 117 – гори и ливади. Климатът е умерено-континентален.
Град Враца е с изградена инфраструктура и комуникации. Изпълнена е отоплителна мрежа, захранваща 15 352 апартаменти и множество търговски обекти. На територията на общината са изградени 3 броя подстанции. Добре са развити съобщителните връзки. Основен вид транспорт в общината е автомобилният, в града е развит и тролейбусният транспорт. В общината са развити текстилна промишленост (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова промишленост (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка), производство на строителни материали (цимент), мебелна и лека промишленост, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други. В Общината има изградени множество бензиностанции и газостанции. Има богато изградена мрежа от модерни търговски обекти. Повечето от добре работещите фирми на територията на общината са предимно частни (малки и средни). Община Враца оказва активно съдействие и подпомагане за развитието на малкия и среден бизнес.
Община Враца работи активно, за привличане на средства, както от Предприсъединителните фондове на Европейския съюз, така и от други фондове и програми.
По-важните проекти, изпълнени през последните пет години са повече от 25 на брой, по различни национални и оперативни програми, на обща стойност около 30 млн.лв. Тя бяха свързани с подобряване техническата и инженерна инфраструктура в общината, на материално-техническата база в сгради общинска собственост (училища, детски градини, ясли, болници), в оптимизация на училищната мрежа, укрепване бреговете на реки, предоставяне на различни социални услуги и др. Такива са:
1. Оборудване за Междуобластен диспансер за онкологични заболявания
2. Довършване изграждането на уличната канализационна мрежа на град Враца, подобект Канализация на кв. Медковец – югоизточно от “Медковско дере”
3. Ремонт на покрива, фасадно оформление и вътрешен ремонт на помещенията на СОУ „Христо Ботев“ – Враца
4. МБАЛ „Хр. Ботев” – създаване на отделение за остри умствени увреждания
5. Въвеждане на енергоефективно осветление на улиците и обществените сгради в Община Враца
6. Енергийна ефективност на обществени сгради публична общинска собственост
7. Реконструкция на водоснабдителен водопровод на ул. „В. Кънчов” и ул. „Илинден” – част от първокласен път Е 79
8. Рехабилитация на инфраструктурата в Хранително-вкусова зона
9. Нови социални услуги в с. Паволче
10. Оптимизиране на училищната мрежа в Община Враца
11. Изграждане на Център за обществена подкрепа в Община Враца
12. Създаване и гарантиране на висококачествени обществени места чрез комплексно обновяване на част от образователната инфраструктура на Община Враца
13. Ремонт и фасадно оформление на Дом за отглеждане на деца лишени от родителски грижи „Асен Златаров”
14. Ремонт и фасадно оформление на Психиатричен Диспансер – гр. Враца;
15. Изграждане на нов кухненски блок и перално помещение към Дом за младежи с увреждания в с. Три кладенци
16. Външен ремонт и изграждане на асансьор на Дневен център за деца и възрастни „Зорница” – Враца
17. Между приятели и добри съседи – Общини Враца, Козлодуй, Мизия, Мездра, Мел Италия, Консорциум Ферара – Италия
18. Модернизация на националната база в училище (Модул „Спорт в училище”, Създаване на достъпна архитектурна среда”, Енергоефективно саниране на училищни сгради”)
19. Скатов предпазен канал в Згориград
20. Укрепване с подпорна стена на левия бряг на р. Скът, с. Оходен
21. „От социални помощи към осигуряване на заетост”;
22. „Асистент на хора с увреждания”;
23. Заедно за по-добър живот (Домашен помощник и Социален асистент”);
24. Закриване на нерегламентирани сметища и озеленяване – с. Баница, с. Бели извор, с. Чирен, с. Вировско, с. Тишевица, с. Три кладенци, с. Горно Пещене, с. Згориград, кв. Бистрец, ЦДГ 6 – Дъга, ДЯ 5 – Българче”;
25. „Оптимизиране на училищната мрежа в Община Враца”;
26. Финансов анализ и подготовка на тръжни документации за проект „Изграждане на клетки 2.1 и 2.2 към Регионално депо за твърди битови отпадъци от Общините Враца и Мездра”;
27. „Изграждане на нова клеткa 2.1 на Регионално депо за твърди битови отпадъци от Общините Враца и Мездра”;
28. „Преустройство и пристройка към съществуваща сграда с обществено обслужващо предназначение, находящ се в с. Згориград ”
29. „Общината – катализатор на икономическото развитие”;
30. Ремонтно-възстановителни работи по изграждане корекция на река и открит облицован канал в границите на с. Лиляче, община Враца
31. Изграждане на Дом за стари хора “Зора”;
32. “Образователна и медицинска интеграция на уязвимите малцинствени групи със специален фокус върху ромите”;
33. Преструктуриране на пилотни многопрофилни болници и развитие на спешна медицинска помощ с цел подобряване на достъпа до здравеопазване за уязвими групи от населението”;
34. SUGAR „Регионални и местни политики за устойчиви добри логистични градски практики”
Община Враца работи по проекти по оперативните програми, които се финансират от Структурните и Кохезионния фонд и националния бюджет (ОП „Околна среда”, ОП „Регионално развитие”, ОП „Развитие на човешките ресурси”, ОП „Административен капацитет”, ОП „Техническа помощ”); по национални програми, които се финансират от националния бюджет и заеми (МОН, МТСП, ПУДООС, Гражданска защита и др.); по европейски програми, които се финансират от ЕК (ИНТЕРРЕГ, ИЕЕ и др.).
Одобрените проекти, за които има сключени договори за финансиране и които изпълняваме от 2011 година, само по оперативните програми, са на стойност около 143 млн.лв., а с проектите по европейските и националните програми, общата им стойност е над 150 млн.лв.
През настоящата 2012 год. са сключени договори за финансиране на 6 одобрени проекта на стойност около 11 млн. лв.
Община Враца разполага със свободни поземлени имоти, предназначени за израждане на производствени предприятия, както и със свободни сгради общинска собственост, които може да предостави на чуждестранни инвеститори. В град Враца има оформени няколко промишлени зони, подходящи за създаване на производствени предприятия, складови бази, бизнес паркове и други обекти, а така също и за мотели, хотели и ресторанти.
Промишлена зона 1
Източната промишлена зона е в непосредствена близост до международния път Е-79, с изградена инфраструктура – пътна, електричество – ниско и високо напрежение, ж.п. линия (Видин – Враца –Мездра – София) и връзка с градската товарна ж.п. гара , градската ТЕЦ, телекомуникации, в близост до яз. Дъбника, който се използва за промишлено водоснабдяване и за поливане на селскостопанските площи, с газопроводна мрежа, която е свързана с единственото в страната газохранилище на природен газ в с. Чирен. Има свободни терени.
Промишлена зона 2
Промишлената зона е разположена между две от основните транспортни магистрали международния път Е-79 и II-15 – Враца – ферибот Оряхово. Тя също е с изградена инфраструктура: пътна (шосейна и ж.п.), електрическа (ниско и високо напрежение), водна и канализационна, ТЕЦ, телекомуникации. Има свободни терени.
Зона на хранително-вкусовата промишленост
Третата зона е разположена около международния път Е-79. Има изградена пътна (шосейна и ж.п.) инфраструктура, в непосредствена близост е ж.п.линията – Видин – Враца –Мездра – София, има възможност за газифициране, тъй като газопровода минава покрай тази промишлена зона, снабдена е с водно и ел. захранване. Има свободни терени.
Външните и местни инвеститори могат да разчитат на пълна подкрепа от страна на общинското ръководство, а така също и на институциите в града, функциониращи в услуга на бизнеса: Търговско-промишлена палата, Евро инфо център, Индустриална стопанска камара и др. На територията на общината се намира подземно газохранилище (на около 20 км от гр. Враца). Общината е важен зърнодобивен център. Северно от Враца са очертава екологично чиста зона, която е предпоставка за производство на качествени хранителни продукти. Фирмите с общинско участие, в голямата си част са създадени от общината, за да предлагат услуги за задоволяване на различни потребности на населението.
Успешно осъществяват дейността си дружествата със 100% общинско участие – “Тролейбусен транспорт” ЕООД, “Общински пазари и тържища” ЕООД, “БКС” ЕООД, “Обредни дейности” ЕООД. В град Враца съществуват предпоставки за бъдещо регионално икономическо развитие. Тук живеят достатъчен брой подготвени специалисти с висше и средно образование. Цените на недвижимите имоти са ниски, мрежата на централното топлофициране е добре развита, а далекосъобщенията са в добро състояние. Общината е с ясно определени амбиции за по-нататъшното си развитие в новите условия на предприсъединяване към Европа, като ще следва насоките за търсене и привличане на инвестиции и разкриване на нови работни места.