Разград, бул. Бели Лом 37А 084660091, 084660090  obshtina@razgrad.bg http://www.razgrad.bg

Община Разград е разположена по поречието на река Бели Лом в посока югоизток-северозапад, в централната част на Североизточна България, на 60 км от Русе, 130 км от Варна, 55 км от Шумен и 36 км от Търговище.

В продължение на много векове Разград е естествен кръстопът, пресечен от важни пътни артерии, свързващи Централна Европа с Черноморието и Азия.

През административния център на общината минават първокласният път Русе – Варна и железопътна линия, които са най-пряката стратегическа връзка между река Дунав и Черно море.

Разградска община се намира в централната част на Лудогорското плато, на надморска височина 220-290 м. Тази част на Лудогорието има хълмисто-ридов и платовиден релеф, представен от плитки вододели, с наклон на север към р.Дунав и на запад – към долината на р. Бели Лом.

Долините на Лудогорските реки са в повечето случаи суходолия, чиито начални части навлизат в очертанията на платовидните вододели. На много места льосовата покривка воалира суходолията в падини.

Там, където височината на речното течение е дълбоко, долините представляват истински каньони,като най-типична в това отношение е долината на р. Бели Лом. Карбонатният скален фундамент създава условия за карстообразуване, но съвременните карстови процеси протичат на ограничени площи. За това допринасят малките количества на валежите и льосовата покривка.

Активно карстообразуване протича в местата, където варовиците се разкриват естествено на повърхността. Релефът на Разградска община е с относително високи морфометрични показатели. Гъстотата на талвеговата мрежа достига до 1.5 км/км2. Вертикалното разчленение на релефа е до 150-160 м/км2. Наклонът на вододолинните равнища е малък и обикновено не надвишава 1.5-3°.

В склоновете на местните долове и във високата част на каньоновидните участъци средните наклони се увеличават до 5-8°. Те са значително по-големи в долната стръмна част, където се разкриват варовици. Тук склоновите повърхности имат наклони на места над 25°.

На територията на общината има добре организирана система за здравно обслужване на населението с обновяваща се материално техническа база и квалифицирани кадри. Системата обхваща следните сектори:

Доболнична и болнична медицинска помощ;
Стоматологично обслужване;
Хигиенно – епидемиологичен контрол.

История

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. Разград е освободен от войските на ІІІ-ти армейски корпус под предводителството на княз Александър Дондуков-Корсаков на 16 /28 януари 1878 г. На 22 януари / 5 февруари военният комендант на града Владимир Василиевич свиква гражданите за избиране на първия общински съвет. Избрани са 8 съветници и по предложение на окръжния началник за първи кмет на градската община е избран Георги А. Попов. /който управлява около една година/.

Първият градски общински съвет изпълнява службата по правилното разпределение и събирането на данъците, по хигиенизирането на града и здравеопазването, организацията на учебното дело и др. Постепенно към края на века са създадени административно, финансово, техническо и санитарно отделение. Грижа на общината е стопанисването на общинските имоти, бани, аптеки. Общината насърчава и подпомага развитието на промишлеността и търговията, организира водоснабдяването и електрификацията на града. В административно отношение до 1901 г. общината е подчинена на Разградското окръжие.

От тази година до 1934 г. е в границите на Русенски окръг, а след това до 1941 г. преминава към Шуменска област, от 1941 г. до 1959 г. – към Русенска област. През целия период от Освобождението до 1959 г. Разград е и околийски център.

Макет на първото разградско кметство от 1893г., изработен от инж. Тодор Тодоров от Разград

За сграда на общината в началото е използван бившият конак, който се намирал на мястото на сегашната Съдебна палата. През 1890 г. по проект на инж. Иван Буфа започва строителството на нова сграда, специално предназначена за община. Тя е окончателно завършена през 1893 г. Съборена е при строежа на новия драматичен театър, започнал 1980 г. Настоящата административна сграда е построена през 1984 г. по проект на арх. Стойко Дончев.

След политическите събития през септември 1944 г. в структурата и организацията на Разградското общинско управление не настъпват съществени промени. Запазват се съществуващите дотогава служби и управлението действа под контрола на Министерството на вътрешните работи и народното здраве.

След приемането на Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия през декември 1947 г. всички такива на територията на общината се обособяват в едно общинско стопанско предприятие с търговско-индустриален характер. С приемането на Закона за народните съвети от 1951 г. Градският общински съвет променя наименованието си в Градски народен съвет на депутатите на трудещите се – до 1955 г., след което приема ново название – Градски народен съвет.

Основните служби към Съвета са : Финанси, Комунално стопанство и благоустройство, Търговия и продоволствие, Местна индустрия и занаяти, Селско стопанство, Животновъдство и санитарно-ветеринарна дейност, Труд и социални грижи, Народна просвета, Народно здраве и Обща служба. Като местен орган на държавната власт Градският народен съвет провежда държавната политика на територията на общината: организира и провежда избори за общински съвети и за народни представители; следи за изпълнение поръченията на избирателите и разглежда жалбите на трудещите се; ръководи и координира дейността на стопанските предприятия, контролира здравно-социалната, комунално-битова и културно-просветна дейност.

Една от основните функции на общинските управи е благоустрояването на града и изграждането на нови обекти, свързани с водоснабдяване, строеж на улици, планиране и регулация. Градският общински народен съвет подпомага училищата, читалищата, симфоничния оркестър, театъра и др.
От създаването на първия общински съвет до днес са упражнявали властта в града 46 кметове. Най-дълго е бил градоначалник Венелин Узунов /1991 – 2005 г./.

Административни услуги:

Срокът за изпълнение на услугите, както и дължимите такси и цени за предоставянето им, са определени в приета от Общински съвет-Разград

Наредба № 14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Разград

Предоставяне на административни услуги в общинска администрация гр. РАЗГРАД

Публични места за достъп до е-услуги (киоски) в град РАЗГРАД

Предоставяне на административни услуги в КМЕТСТВАТА от Община Разград

ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАТИВНОГО ОБСЛУЖВАНЕ В ОБЩИНА РАЗГРАД

Отдел „Социални дейности“ провежда държавната и общинска политика в областта на социалните дейности на територията на Община Разград. Основните му функции са да планира цялостната дейност, осигурява единно методическо ръководство, координира задачите по време и място; координира и контролира изпълнението на държавната и общинска политика в областта на социалните дейности и трудовата заетост; координира и контролира дейността на специализираните институции и социалните услуги в общността на територията на община Разград; разработва и отчита бюджета на Община Разград за функция „Социално осигуряване и грижи“. Контролира целесъобразността и законосъобразността на разходване на средства в областта на социалните дейности, финансирани чрез бюджета на Община Разград; организира дейностите по разработване, възлагане, управление, предоставяне и администриране на социални услуги; координира взаимодействието на общината с различни институции и организации, работещи в областите, свързани с управлението и предоставянето на социални услуги; предлага и организира изследвания по проблеми, свързани със социалните дейности с цел усъвършенстване дейността на специализираните институции и социалните услуги в общността на територията на община Разград; участва в разработването на наредби, проекти, стратегии, концепции и други вътрешни нормативни актове в сферата на социалните услуги; координира и контролира изпълнението на годишните планове за развитие на социалните услуги в община Разград; координира дейностите, свързани с разрешаване на социални проблеми на гражданите на територията на община Разград; организира и администрира работата на Комисията за детето; участва в работни групи и комисии по проблеми, касаещи социалните услуги за населението на територията на община Разград; оказва съдействие на клубовете на пенсионерите и на лицата с увреждания по социални проблеми.

ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ /ДСП/ гр. Разград

ЦЕНТЪР ЗА ОБЩЕСТВЕНА ПОДКРЕПА /ЦОП/ гр. Разград

ЦЕНТЪР ЗА СОЦИАЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ „Емилиян“ /ЦСРИ/ гр. Разград

КОМПЛЕКС ОТ ЦЕНТРОВЕ ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП ЗА ДЕЦА  БЕЗ УВРЕЖДАНИЯ

КОМПЛЕКС ОТ ЦЕНТРОВЕ ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП ЗА ДЕЦА/МЛАДЕЖИ С УВРЕЖДАНИЯ

ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УВРЕЖДАНИЯ  „ПОДАЙ РЪКА“ гр.Разград

ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА /ДСХ/ гр. Разград

ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ДЕМЕНЦИЯ /ДВХД/ гр. Разград

Дневен център за деца/младежи с увреждания  

ЦЕНТЪР ЗА РАБОТА С ДЕЦА НА УЛИЦАТА

Девня, бул. Съединение 78  051947011, 051947012 kmet@devnia.bg  https://devnya.bg

Община Девня се намира в Североизточна България и е съставна община на Област Варна.

Територията на Община Девня е 100.980 кв.км. Землището и е разположено на територията на Северо-Източна България и граничи със землищата на Аксаковска, Белославска, Авренска, Провадийска, Ветринска и Суворовска общини.

Град Девня се намира на около 30 км. от областния град Варна в малка долина, заградена от всички страни с ниски варовикови хълмове, последните склонове на Стара планина и на Добруджанското плато, отворени единствено на изток към Белославското езеро, а оттам и към морето. Природната забележителност в долината са тридесетте карстови извора, от които най-живописен е „Вълшебният Извор“ свързан с древни легенди. Наличието на обилна вода и варовикови находища – неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.

Според физикогеографската подялба на Република България, община Девня попада в източната подобласт на Дунавската хълмиста равнина. Западната и източната част от територията на общината се характеризират с различен равнинен релеф. В югоизточната част е разположено част от Белославското езеро. От север на югоизток се простира долината на река Девненска, която от североизток, север и запад е оградена от по-високи земновърхи форми. Така обградената долина предразполага проявата на чести инверсии и радиационни мъгли поради наличие на замърсяващи източници. Надморската височина варира от 0 до 200 метра. Най-високите области са разположени в североизточната и югозападната част от територията на общината.

Най-значителни естествени водоеми в Девненската община са част от Белославксото езеро, р.Девненска и р. Провадийска. Река Девня се влива в р.Провадийска, което от своя страна се зауства в Белославското езеро.

В северните части на Девненската низина се намират известните Девненски извори, които са каптирани и се използват за водоснабдяване. Литоложкият строеж на района създава условия за наличие на подземни води, които са без практическо значение за водоснабдяване, но са интересни от инженерно-геоложка гледна точка, тъй като обуславят пригодността на терена за строителство.

Наблюдават се грунтови води от скатовете на долината и високата речна тераса на дълбочина в граници от 2,50 до 3,00м. и от 10,00 до 15,00м. В ниската речна тераса са формирани води със слабо напорен характер. Те се установяват от няколко сантиметра до 1,5 м. дълбочина на терена. Тези води са високо минерализирани като имат висока твърдост и съдържат сулфати, хлориди, нитрити и калий.

Наличието на обилна вода и варовикови находища – неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.

На територията на община Девня са разпространени само нерудни полезни изкопаеми: мергели, варовици и торф.

Девня е икономически силно развит регион. Определящо значение в структурата на общинската икономика има промишлеността, която е развита в следните направления: производство на соди, торове, топлоенергия, производство на строителни материали, захар и др.

На територията на община Девня се намират няколко от най-големите химически заводи на страната – „Солвей Соди“ АД, „Агрополихим“ АД, „Полимери“ АД. Строителната промишленост е представена в две направления – производство на строителни материали -„Девня Цимент“ АД и извършване на строителна дейност – „Заводски строежи“ АД.

За промишлени цели „Девен“АД произвежда топлоенергия за нуждите на Девненските предприятия.

Хранително-вкусовата промишленост включва преработката на нерафинирана захар от „Девненски захарен завод“ЕООД.

Географското положение на община Девня благоприятства развитието на транспортната система обслужваща не само националните , но и международните инфраструктурни направления. Особено значение за транспортната дейност на общината има водния транспорт представен чрез изграденото пристанище „Варна – Запад“, което е в унисон със световно развитите пристанища. В голямата си част то осигурява транспорта на суровини и готова продукция на предприятията намиращи се на територията на община Девня. Железопътният транспорт е неразделна част от дейността на Железопътно управление – Варна на чието подчинение са Железопътни гари Девня и Повеляново. Мрежата на автомобилния транспорт включва Републикански и местни пътища. От републиканските пътища с най-голямо значение е автомагистрала „Хемус“.
В общината функционира и общинска фирма „БКС – Девня ЕООД“, чийто предмет на дейност е строителство, ремонт и благоустройство като основна част от дейността и са сметосъбиране и сметоизвозване, стопанисване и поддържане на сметищата за битови отпадъци.

Секторът на МСП в общината е развит предимно в областта на търговията с хранителни стоки и ресторантьорството.

Селскостопанският сектор на територията на общината е представена от три земеделски кооперации, арендатори и частни стопани. Обработваеми са 52 хил.дка земеделска земя, в които се произвеждат култури като пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и др. Животновъдството е развито предимно в частния сектор и в Коопeрация „Кипра“.

Античното име на Девня е Марцианополис, главният град на римската провинция Долна Мизия, основан от император Траян през 106 г. от н.е. след походите срещу даките. Предполага се че е нарекъл града в чест на сестра си Марция.

В близост до града се намира природната забележителност Побитите камъни.
Дявня е известна с карстовите извори. За съжаление всички те са каптирани за водоснабдяване на промишлеността и населението на близкият град Варна. Останал е един – „Вълшебен извор“.