Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Витоша
ДИРЕКЦИЯ НА ПРИРОДЕН ПАРК ВИТОША – София
 |
 гр. София, ул. Антим І, 17 029805688 dppvitosha@iag.bg https://park-vitosha.org |
Дирекцията на Природен парк “Витоша” е поделение на Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието и храните.
Като администрация, но под друго име, Дирекцията функционира от 1935 г. – една година след обявяването на Витоша за защитена територия. През 1996 г. със заповед № 496 на Комитета по горите се създава Управление на Народен парк Витоша, а две години по-късно – със Заповед №194 на Националното управление по горите към МЗГ се осъществява преобразуването на администрацията в Дирекция на Природен парк “Витоша” в съответствие с категориите защитени територии, приети със Закона за защитените територии (обн. в ДВ бр.133 от 11.11.1998 г.).
Предметът на дейност на Дирекцията на парка включва:
- Провеждне на държавната политика по изпълнение на плана зa управление, устройствените проекти и програми на територията на парка;
– Извършване и организиране на мероприятия по опазване и възстановяване на биологичното и ландшафтно разнообразие;
– Провеждане на образователни и интерпретационни дейности;
– Изграждане и поддръжка на парковата инфраструктура за обслужване на туризма и рекреацията;
– Организиране и участие в реализацията на туристически и рекреационни дейности;
– Осъществяване на научни и научно-приложни дейности на територията на парка;
– Създаване и поддържане на база данни, събиране и разпространяване на информация за парка и прилежащите му територии.
ИСТОРИЯ
Витоша е първият парк в България и на Балканския полуостров. Обявен е една година след Лондонското определение за национални паркове. През 1936 г., под влияние на Съюза за защита на природата – инициатор и за обявяването му, е изготвена и обнародвана Наредба – закон за защита на родната природа, според която паркът не е вече национален, а народен. Едновременно с това до 1952 г. действа специален Правилник за стопанисване и управление на Народен парк Витоша и включените в него бранища.
Тези документи и последвалите лесоустройствени и паркоустройствени проекти способствали за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие и за регулиране на рекреационното ползване на парка.
Хронология в развитието на парк “Витоша”
Витоша представлява един сложен и твърде интересен обект от геоложка, петрографска, растителна, животинска и туристическа гледна точка. Нейното голямо теренно и природно разнообразие от извори, реки, водопади, торфища, морени и гори винаги е привличало и занимавало природолюбителя и туриста. Този интерес и възможност за посещение се засилва и от непосредствената близост на Витоша до столицата. Като начало на модерен и организиран туризъм може да се приеме първият излет до Черни връх на 28 август 1895 г. – дело на писателя Алеко Константинов. По инициатива на Съюза за защита на родната природа високата част на планината – владение на държавата, е обявена за Народен парк – Протокол № 6/02.02.1933 г. на Постоянния горски съвет и постановление III А-15422/1934 г. на Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ е 6 410 ха и се състои от три главни части:
• иглолистен резерват (бранище) – 759,9 ха, образуван от естествени смърчови насаждения, примесени с бял бор, бяла мура, клек, бреза;
• торфен резерват (бранище) – 166 ха, включващ и вододайната зона на Софийския водопровод;
• останалата част на парка има площ 5 502,3 ха.
В годините преди и след обявяването на парка са били извършени редица устройствени мероприятия, целящи неговото туристическо съоръжаване:
• създадени са 750 ха изкуствени иглолистни насаждения;
• възобновени са 200 ха остарели иглолистни култури;
• образувани са 4 горски разсадника с площ от 225 ара;
• построени са два пътя – от Бояна до х. “Планинец” с дължина 8 км и от с. Драгалевци до х. “Алеко” – 14,7 км;
• прокарани са 22 км пътеки между по-важните местности и хижи;
• маркиран е скиорски път от Черни връх до х. “Тинтява” с дължина 7 км;
• поставени са 225 указателни стрелки и други табели;
• поставени са пейки за сядане за над 500 души;
• определени са 10 места за огнища;
• построени са 9 хижи с обща площ 1 310 кв. м и 630 легла;
• изработена е карта на територията в М 1: 5 000, а за туристически цели и такава в М 1: 30 000.
По това време паркът е представлявал самостоятелна административна единица с 9 души персонал.
Година след обявяването му с Постановление № III-А 16362 от 1 октомври 1935 г., Министерството на народното стопанство намалява площта с 6 200 дка, които се освобождават за паша на добитъка на селата Бистрица и Железница. През 1939 г. в бр. 5 на ДВ е публикуван Правилник за стопанисване и управление на Народния парк “Витоша” и включените в него бранища, който е действал до 1 август 1952 г., когато с Постановление на МС № 621 планината Витоша е обявена за Народен парк с площ 22 725,8 ха. Постановлението се придружава от карта, която определя границите на парка и се намира в Държавен архив. С последвалите Планово задание за изготвяне на лесоустройствен проект, одобрено от СГНС (намира се в Държавен архив) и самият лесоустройствен проект, одобрен от Комитета по горите и горската промишленост – площта на парка е намалена до 15 807,3 ха (проектът се съхранява в архива на НП Витоша и фирма “Озеленяване” към СГО). Със Заповед на КОПС № 1075/23.11.1981 г. площта на парка е увеличена до 26 547 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед на МОС № 82 площта на парка е увеличена до днешните 27 079,114 хектара. През 1989 г. Комисията по земята към МС със свое Решение № КЗ-3 от 28 март изключва от селскостопанския фонд и включва в държавния горски фонд на НП Витоша 1 695 дка залесени силно ерозирани земи на АПК “Средец”. Площите на Бистрица и Железница нямат статут на парк и не се включват в границите му.
Във връзка с бъдещото развитие и стопанисване на парк “Витоша” главната задача на тогавашната управа е било изготвянето на окончателния културно – стопански план. Неговите основни положения по своята същност са много близки до постановките на съвременните планове за управление на защитени територии. Съвременно звучене е имало и намерението на тогавашната администрация да увеличи площта на Народния парк “Витоша” в югоизточна посока и постепенно да присъедини общинските и обществени гори в по-ниските части от Витоша.
Културно наследство
В границите на Природен парк „Витоша“ и в населените места в подножието на планината попадат следните паметници на културата:
– археологически – с национално и местно значение;
– исторически – със световно, национално и местно значение;
– обявени и декларирани църкви и манастири;
– художествени паметници от Средновековието и непосредствено след него;
– архитектурни паметници.
СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН ВРЪБНИЦА
 |
София, ж.к. Надежда 3, бул. Хан Кубрат, бл. 328, вх. Б 028157610 info@vrabnitsa.bg http://www.vrabnitsa.bg |
Историческите корени на днешните села и жители се губят в началото на новата ера, когато римският император Марк Улпий Троян ( 98 – 117 година), известен като велик строител, е прокарал тук отклонението за Пауталия (Кюстендил) от Главния военен римски път Виндобона. (Виена) – Сингидумун (Белград) – Наисус (Ниш) – Ремесиана (Бела Паланка) – Турес (Пирот) – през Драгоманския проход и Скретиска (Костинброд) – Сердика (София) – Филипополис (Пловдив) – Адрианополис (Одрин) до Бизантион-Константинопол (Цариград, Истанбул).
По стария римски път минават два от най-големите кръстоносни походи – първият през 1095 година и третият – от 1189-1191 година. Легендите за онези времена са дали името на местността Трояно край стария път до Волуяк.
На мястото на село Мрамор е съществувало селище още от тракийско време – открити са отломки от мраморни колони и жертвеници. Три тракийски жертвеника се пазят в църковния двор.
Селото е съществувало и през Средновековието към владение на военно лице с титлата примикюр, засвидетелствана във Витошката грамота на цар Иван Шишман от 1382 година. Средновековното българско селище се е намирало на на важен кръстопът за Ниш, Хемус и Средец.
На това място последователно са съществували селища с различни имена – Крамор, Примичур, Мрамор.
В с.Волуяк е роден и живял единственият опълченец и участник в Ботевата чета от този край – Димитър Пенев от Маринковия род, роден на 02.04.1854 година, човек с изключително интересна съдба. Учил е в Робърт-колеж в Цариград, осъден от турските власти на 101 г. затвор, избягал оттам и след големи перипетии стигнал механата Под руския орел, където се записва в Ботевата чета.
След разбиването й се прехвърля в Сърбия и е доброволец в сръбско-турската война. През март 1877 година Димитър Пенев се записва доброволец в опълчението в Плоещ и участва в сраженията при Стара Загора и Шипка. След Освобождението работи като пристав, секретар и мирови съдия. Умира на 88 години на 09.05.1942 година.
В кръчмата в някогашното село Връбница Мърквичка е намерил вдъхновение за своя шедьовър Ръченица. Както е известно, сензационно беше открита втора Ръченица – реплика на прочутата картина, която се съхранява н Националната художествена галерия. Вариантът е рисуван около 1894 година от самия Мърквичка, вероятно за заможен българин.
Жители от селата по този край са участвали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. Във войните 1912-1918 година са дадени 24 жертви от волуякчани. В тяхна памет е издигнат паметник на Голямата могила, а имената им са изписани на паметника в центъра на селото.
В началото на 20-те години на двадесети век София се разраства много бързо на запад и северозапад. На запад от двете страни на пътя за Ниш и Белград, около вече построените няколко фабрики извън чертите на тогавашна София, започва да се оформя квартал Модерно предградие.
Във времената на комунистическия режим сред репресираните жители на Връбница са Сокол Николчов Захариев, Трайко Спасов Андонов, Тончо Евтимов Стоименов, Иван Кръстев Арсов, Игнат Киров Дюлгеров, Иван Стоянов Георгиев, Никола Спасов Николов, Александър Тодоринов и Стефан Първанов.
Село Обеля се присъединява към столицата като квартал през 1961 година с приемането на Закона за общия градоустройствен план на София.
През 1987 година с Указ № 3399, публикуван в ДВ бр.97 се закриват дотогавашните Благоевски, Коларовски, Димитровски и т.н. райони на София и се създават общини.
С указ № 3405 на Председателя на Държавния съвет на Народна република България от 14.12.1987 година, публикуван в ДВ бр.10/05.02.88 г. град София е разделен на 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне, Слатина, Червена звезда /сега – Изгрев/, Триадица, Красна поляна, Лозенец, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Нови Искър, Кремиковци, Връбница, Панчарево и Банкя.
Дотогава сегашните местности Модерно предградие, Връбница и кв.Обеля са принадлежали съответно към районите Димитровски, Коларовски и Девети септември; днес общини-майки са Възраждане и Сердика. При създаването на район Люлин, кварталите Обеля и Модерно предградие преминават към него.
С Указ 220 от 19.07.1995 година, публикуван в ДВ, бр.66 от 25.07.95 година се обнародва Закон за териториалното деление на Столична община и големите градове. В чл.2, ал.2, т.20 се определят границите на район Връбница. Поради техническа грешка при описване на границите, Законът е поправен в частта му за Района и поправката е публикувана с Указ 246/07.09.95 в ДВ, бр.80.
С Решение №79 от Протокол №42/27.04.1998 година от заседание на Столичен общински съвет е прието преминаването на село Мрамор от район Нови Искър към район Връбница.
Територия
Фонд “Населени места” 15 027,161 дка
Селскостопански фонд 20 265,956 дка
Транспортна мрежа 1 067,646 дка
Водна мрежа 147,928 дка
Други 1 696,805 дка
Общо: 38 205,496 дка
Територията на район “Връбница” е около 44 кв.км., което е 2, 28 % от територията на София, заемаща площ 1310,8 кв.км.
Границите на район “Връбница” са следните: границата със Софийска област, землищната граница на с.Мрамор със землищата на селата Житен, Доброславци и Мировяне, квартал Требич, квартал Илиянци, река Какач, ул.Дилянка, ул.224, ул.Бели Дунав, ул.Хан Кубрат, ул.222, ж.п.линията за град Банкя, Суходолската река, бул.Сливница (Европа), продължението на бул.Панчо Владигеров, ж.п.линията за град Банкя, околовръстният път, границата между кв.Филиповци и кв.Обеля и с.Волуяк.
Конкретната линия на границата между двата квартала е договорена с протокол между кметовете на районите Връбница и Люлин, тъй като няма определен инфраструктурен обект, който да я дефинира. Тя е описана така: “по пътя за Драгоман от кръстовището с ул.Банско шосе(п.т.15 до п.т.17) по черна улица до северната имотна граница на им.пл.№ 86 по имотните граници на им.пл.№ 85, № 113 по ул.731 от п.т. 26 до п.т. 32 по западните имотни граници на имоти с пл.№№ 25, 22, 110, 12 и обратно по ул.Банско шосе и пътя за Драгоман” (според писмо от район Люлин до Директора на СофГео, под № АГ-09-00-008/15.05.1998). Т.е. границата преминава по северозападната кадастрална линия на кв.Република, достига продължението на бул.Сливница и по него достига до кръстовището с околовръстното шосе. Така кв.Дружба (Толева махала) и т.нар.кв.Република-2, които са в землището на Волуяк, естествено се включват в територията на район “Връбница”.
В така определените граници район Връбница се намира между районите Нови Искър, Надежда, Илинден, Люлин и границата със Софийска област (град Божурище). ЗемлищаЗемлищата на селата Връбница, Волуяк и бившето Обеля по данни на Поземлена комисия “Връбница” са на площ от 38 205, 496 дка. Разликата с площта на Района се дължи на това, че част от землищата на Връбница и Обеля административно попадат съответно в районите Надежда и Люлин. По фондове земята е разделена така:По 10-балната система на НИИПА “Н.Пушкаров” земите в трите землища са ІV категория.
Почвите в землището на Връбница са предимно черноземни смолници, а край реките – алувиално – ливадни.МестностиМестностите в землищата на кв.Обеля са: Чегаревец, Локвата, Бел камък, Лозище, Зад ливаге, Трояно, Малка Беравица, Голяма Беравица, Крушата.
В землището на с.Волуяк по-големи са: Примичур, Пъдината, Божуро, Раздолци, Бабин дол, Ридо, Килказ, Полето, Трояно, Рудината, Равнището, Гъстите бреске, Боботилото, Гърдите, Ливагето, Пролешка река, Герена, Гурмазица.
В землището на с.Мрамор по-големи местности са : Примичур, Банишора, Волуешки път, Кръста, Равнището, Келказа, Трапо, Чучулица, Магараница, Лаката, Барата, Гръстелниците, Твърдако, Пасището и Балвана.
Реките, които текат през Връбница са: Какач, Суходолска река, Църна бара, Доло, Селска река, Малка Беравица, Голяма Беравица.
Язовир в Района има само един – в местността Примичур край с.Волуяк, който заема площ 39,539 дка.