Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
вино
КЛУБ НА ВИНОТО ДИОНИС
 |
 Стара Загора 0888583849 hexod_ltd@abv.bg https://vino-dionis.com |
Клуб Дионис Стара Загора, е създаден през 2006 година от група ентусиасти – ценители на доброто истинско вино, традициите и културата на консумация.
Тази амбиция се реализира успешно и днес, когато членове и приятели на клуба, се събират на ежемесечни тематични сбирки, посещават различни винопроизводители, запознават се с техните еликсири и информират винолюбивата общественост.
В клуба членуват успешни хора от различни сфери, обединени от предизвикателството да научат нещо повече за уникалността на „божествената напитка“, да споделят впечатления и популяризират добрите български продукти в страната и зад граница.
С гордост можем да отбележим темповете на развитие на този отрасъл, сериозните инвестиции и конкурентното качество на някои от бутилковите български вина.
За нас контакта с хората, посветили труда си на съхраняване и развитие на традицията, е винаги вълнуващ.
Качественото вино има нужда от подходяща храна. Срещите на клуба се провеждат на различни места, за да можем да се докоснем и до майсторски подбраните и приготвени специално за случая храни.
През третата седмица на месец ноември, както по целия свят, традиционно посвещаваме вечер на н
овото Божоле.
С особена тържественост се празнува и Трифон Зарезан. На 14 февруари ритуално се прави зарязване – за благодат и благополучие. Гостуваме на различни производители и емоцията е винаги завладяваща.
Изумително е как от земята, през гроздовата пръчка и малките зърна с помощта на много труд и капчица любов се получава истинското вино.
Ние не претендираме за професионализъм в окачествяването на дегустираните от нас вина, но смятаме че нашата общност отразява вкуса на добрия клиент!
Виното е традиции и култура, необятност, в която се срещаме отново и отново с красотата, творчеството и любовта на една вселена.
Желаем на всички
На-здраве!
Основни цели
ОСНОВНИТЕ ЦЕЛИ НА СДРУЖЕНИЕТО СА:
ДА НАСЪРЧАВА ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС И ВКУС КЪМ ХУБАВОТО ВИНО;
ДА ОПТИМИЗИРА КОМУНИКАЦИИТЕ МЕЖДУ ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ВИНА И ВИНОЛЮБИВАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ;
ДА ПОПУЛЯРИЗИРА ДОБРИТЕ БЪЛГАРСКИ ВИНА;
ДА РАБОТИ ЗА УТВЪРЖДАВАНЕТО НА ВИНОТО КАТО ПОСТОЯННА ТЕМА В МЕДИИТЕ;
ДА ИЗДИГА И ПОДДЪРЖА НИВОТО НА КОМПЕТЕНЦИИ ОТНОСНО ВИНОТО СРЕД СВОИТЕ ЧЛЕНОВЕ.
КМЕТСТВО ЛЕСНОВО
 |
с. Лесново, Общ. Елин Пелин 071552278, 071552276 kmetstvo_lesnovo@abv.bg https://lesnovo.eu/ |
Новини и съобщения … виж тук!
Село Лесново се намира в община Елин Пелин, в източната част на Софийското поле, между склоновете на Стара планина от север и на Средна гора от югоизток, на 27 км източна посока от София. Релефът на селото е високоравнинен и край него протича водосборната река Лесновска, която се влива в река Искър. В края на 18 век турският управител на София строи в селото голям чифлик, който се превръща в лятна резиденция на софийските паши. През 1841 г. френският дипломат Жером-Адолф Бланки посещава селото на път от София за Ихтиман и го споменава в своя пътепис. След Освобождението огромната част от имотите на чифлика са завзети от фамилията Спасовци и за кратко селото бива наричано Спасови чифлици.
Най-известният лесновчанин е ковачът Никола Гуджов, който в село Мечка създал оръжейна работилница, в която се подготвяло въоръжение за Априлското въстание. Същият е наречен от Димитър Страшимиров „Велик Круп“ на Априлското въстание. При избухването на въстанието двама жители на Лесново – Серафим Туолов и Иван Зиков подпомагали с хляб Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Те обаче били заловени от турците и пребити до смърт.
През 60-те години на 20 век бившият кмет на селото Коста Митов написва неговата история „Село Лесново – кратък исторически очерк“
Лесновски фамилии са се установявали в селото по различно време и по различни причини. Най-старите родове, които обитават Лесново са Угриновци, Дръндовци, Илийковци, Ганеви и Терзиевци. На фамилията Терзиевци принадлежи и първият кмет на селото (още от преди Освобождението), Тричко чорбаджи. Някои фамилии са пристигнали след потушаването на известните Въстания в Северозападна България 1833-1841. Така например през 1841 г. в селото се заселва беглецът от Нишкото въстание Стойко Зиков, който поставя началото на няколко големи фамилии – Спасовци, Бранковци, Боневци и Атанасовци (Зиковци). Според съхраненото предание, Стойко Зиков произхождал от рода на цар Иван Шишман. От същия край придошли и основоположниците на фамилиите Делкини (Стоян Делкин) и Апостоловци (Стоян Апостолов).
В Лесново се заселили и много преселници от Македония, а именно Мито Дейков от село Радобил (Прилепско) – основоположник на фамилията на Гърците, първият лесновски даскал Георги Джоров, родовете Ленковци, Натовци (Маските), Карагьошовци и Жмишковци. Някои от най-големите фамилии са се преселили от съседни софийски села. Така например основоположникът на рода Делибалтовци дошъл от село Мирково (Пирдопско), след като там отсякъл главата на дъщеря си (оттам и фамилията „дели балтия“, което ще рече „луда секира“). От село Вакарел били родовете на Вакарелци и Лумбевци, а от село Нови хан – на Бозаджиите.
Центърът на селото
В края на осемнадесети век турският управител на София строи в селото голям чифлик, който се превръща в лятна резиденция на софийските паши. През 1841 година френският дипломат Жером-Адолф Бланки посещава селото на път от град София за Ихтиман и го споменава в своя пътепис. След Освобождението огромната част от имотите на чифлика са завзети от фамилията Спасовци и за кратко селото бива наричано Спасови чифлици.
Най-известният лесновчанин е ковачът Никола Гуджов, който в село Мечка създал оръжейна работилница, в която се подготвяло въоръжение за Априлското въстание. Същият е наречен от Димитър Страшимиров Велик Круп на Априлското въстание. При избухването на въстанието двама жители на Лесново – Серафим Туолов и Иван Зиков подпомагали с хляб Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Те обаче били заловени от турците и пребити до смърт.
През 60-те години на двадесети век бившият кмет на селото Коста Митов написва неговата история Село Лесново – кратък исторически очерк.
Една от забележителностите на селото е църквата Свети Архангел Михаил построена в началото на миналия век и реконструирана в началото на този. Тя е единствената в региона трикуполна църква и една от малкото подобни в страната.
Редовни събития
От незапомнени времена и до днес ежегодно в първата събота и неделя от Новата година по случай Ивановден и Йордановден в селото се провежда празникът Деведжиите. Това е кукерски празник, в който участват само мъже. В първия ден на празника маскираните, заедно с основната група, състояща се от младежи, които през настоящата година ще навършат пълнолетие, обикалят Долната махала на селото.
Младежите от основната група пресъздават традиционна Шопска сватба и са облечени в шопска носия, като един от тях е пременен и нагласен като булка (невеста) с шопски литак, с наниз пендари, с бели ръкави и т. н. До него е младоженецът, както и кумът и деверите, всички нагласени като сватбари с китки на калпаците.
Групата задължително води със себе си и магаре с дисаги, водено от магарищар, което да носи даровете – хляб, вино, сланина. Като на всяка сватба, присъстват и тъпанджията и гайдарджията, които пред всяка къща свирят деведжийската, от която трепва сърцето на всеки лесновчанин, а сватбарите играят пред домакините, които ги даряват. За всеки лесновски дом това е вълнуващо събитие.
На втория ден още от ранни зори деведжиите обикалят Горната махала, а на обяд цялото село излиза на площада, за да посрещне основната група – сватбарите, и да се порадва на маскираните, които са излезли на този ден и които превръщат празника в своеобразен карнавал, на който могат да се видят откъм веселата страна различни злободневни проблеми от обществения и социален живот. Празникът завършва с добро настроение и кръшни хора.
ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ:
Конни състезания
Деведжии
Събор