Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Ветрино

ОБЩИНА НОВИ ПАЗАР

 Нови Пазар, ул. Васил Левски 3
 053795166, 053723311
npazar@icon.bg
 http://www.novipazar.acstre.com

 

 

 

 

 

 

 

 

СЪОБЩЕНИЯ

Обява относно третиране на тревни площи 

Съобщение за планови прекъсвания на доставката на електроенергия -Нови пазар

Информация за преценяване извършване необходимостта от ОВОС за инвестиционно предложение

 

 

Община Нови Пазар се намира в Североизточна България и заема източната част на Шуменска област.

Разположена е в живописен район между Лудогорското и Провадийското плато. Отстои на 25 км. от областния център Шумен и на около 60км. от град Варна. Разположена е на 318 000 кв.м. площ.

novi_pzarГраничи с общините Никола Козлево, Шумен, Каолиново, Хитрино, Каспичан, Ветрино, Вълчи дол. Тук се срещат равнинният терен на Добруджа и силно начупената повръхнина на Предбалкана.

Най-високата точка е местността Станата, намираща се на изток от общинския център. През летния сезон тя има климатичните дадености на град Сандански и е подходяща за еко и балнео туризъм.

През община Нови пазар минава автомагистралата София-Варна, а северните Черноморски курорти са на 60 км от града. Разстоянието до пристанище Русе е 140 км. Това интересно географско разположение, както и непосредствената близост на Плиска и Мадара, които отстоят само на 5км., е предпоставка за инвеститорски интерес. Включва селищата: Стоян Михайловски, Мировци, З. Ореше, Енево, Сечище, Правенци, Жилино, Избул, Тръница, Стан, Беджене, Писарево, Преселка, Войвода, Памукчи.

 

В общината има 57.4 км. общинска пътна мрежа. Нейното състояние и поддържане зависи от възможностите на общинския бюджет. Акумулираните средства в него се разпределят предимно в образованието, здравеопазването, социалната среда.

Реализирането на мащабни инфраструктурни проекти е възможно единствено чрез финансиране от различните предприсъединителни програми. Нови пазар е газифициран и на територията му няма замърсяващи околната среда производства.

Районът е екологично чист. Почвено-климатичните условия са особено подходящи за развитие на овощарство и лозарство. От полезните изкопаеми най-ефективно се използват пясъкът, преработван в качествено стъкло, и каолинът, който достига до пазарите на България и света като красив порцелан.

 

Ландшафтът на новопазарския район – удобни пътища и равнини, пресечени с малки реки и гори, са привличали хора от най-дълбока древност. /виж история/ Днес населението на община Нови пазар според последните преброителни данни е 23 828, а броят на домакинствата 7 102. Демографската му стуктура е: българи – 66.77% , турско етническо население – 23.90%, ромско население – 8.63% и друго- 0,7%. Регистрираните безработни трайно намаляват.

Водният проблем в общината е решен чрез направените в 1990г. дълбоки сондажи и воден режим не съществува. На територията й има 8 язовира, 5 от които са общински. Водопроводната мрежа е изградена на 98%. Нови пазар е канализиран 88%. В селата няма изградена канализационна система. Приключен е ремонтът и подмяната на осветителната система с енергоикономисващи лампи. Постигната е 100% осветеност на улиците в общината. Основния поминък в селата на земеделието и животновъдството. Селскостопанският фонд е 231 904,6 дка., от които: ниви- 163 135,8 дка. мери и пасища – 26 603,5 дка. трайни насаждения – 10 036,7дка. естествени ливади – 1 321дка. необработваема земя – 19 903,4 дка.

Култура

На територията на Община Нови пазар функционират 17 културни института – 14 читалища, една картинна галерия и два музея. Има 29 самодейни състава, които активно се включват в регионални и национални конкурси и често печелят призови места. Осем от тях са към читалище „Хр.Ботев“-гр.Нови Пазар. В обединената школа по изкуствата към него има клас пиано, акордеон, електронни инструменти, кавал, гайда, балет и спортни танци. Нови пазар е домакин на 3 национални конкурса: Литературен конкурс „Калина Малина“ за детско-юношеска литература. Провежда се веднъж на три години от 1984г. до сега. Лауреати на конкурса са Николай Зидаров, Асен Босев, Иван Цанев, Георги Струмски, Недялко Йорданов, Валери Петров и Леда Милева. Национален конкурс за акордеонисти „Танцуващи клавиши“. Провежда се ежегодно от 29.04. до 02.05.

През 2004г. на поредното трето издание в него се включват 102 индивидуални и 21 камерни състава от 24 града. Тук си дават среща най-талантливите изпълнители от музикалните училища, паралелки, школи, както и от Музикалната академия. Конкурсът е трамплин за по-нататъшната изява на много млади хора. Национален конкурс за гайдари и инструментални камерни състави „Вълшебни ритми“. Провежда се всяка година от 14 до 16 май. През 2004г. в него са се представили 54 индивидуални изпълнителя и 20 камерни състава. Художествената галерия „П.Персениев“ е създадена през 1974 год. по идея на първооснователите – художниците Петър Персениев, Петко Цанчов и Георги Градев. Сбирката е набрана изключително от дарения. Сред многото изявени творци – дарители се открояват имената на Васил Стоилов, Стоян Венев, Ненчо Балкански, Илия Бешков, Светлин Русев. Притежание на галерията са около 900 платна и пластични творби.

Здравеопазване

Здравното обслужване на населението на територията на община Нови пазар е организирано от добре изградена и структурирана мрежа от здравни заведения.

Към настоящия момент на територията на общината има регистрирани 9 практики на общопрактикуващи лекари. Регистрираните дентални лекари са 10, специализираната извънболнична медицинска помощ е представена от 12 специалиста и 1 Медицински център. Медико диагностична лаборатория -1, Медико техническа лаборатория -3, аптеки обслужващи населението са общо 5, 2-ма здравни медиатори. Филиал ЦСМП град Нови пазар, оказва медицинска помощ на заболели и пострадали лица в Центъра, дома, на местопроизшествието и транспортиране до евентуалната им хоспитализация живещи на територията на общините Нови пазар, Каспичан, Никола Козлево. За училищното и детското здравеопазване се грижат 10 медицински специалисти в училища и детски градини.

Общината има осигуреност с болнични легла в МБАЛ „Д-р Д. Беров” ЕООД, а материално-техническата база е в добро състояние.

Днес болницата оказва болнично лечение с адрес гр. Нови пазар, ул. „Христо Ботев” №22 със следните структури: нервно отделение, вътрешно отделение, детско отделение, хирургично отделение и отделение за физикална и рехабилитационна медицина с 56 легла. Болницата разполага с Приемно-консултативни кабинети по основните медицински специалности, Медико-диагностична лаборатория, Микробиологична лаборатория, Отделение за функционална и образна диагностика. В сградата се помещават болнична аптека, ТЕЛК ІІ състав към „МБАЛ- Шумен” АД и Административно стопански блок.

ИСТОРИЯ

По тези места е кипял живот още от дълбока древност. Свидетелства за това са представени в музейната сбирка, която е експонирана в сградата на художествената галерия на централната градска улица. Основният фонд съдържа 434 експоната, а допълнителният около два пъти повече. Представена е културата на племената и народите населявали новопазарския район от старокаменната епоха до късното средновековие. Земите тук винаги са били гъсто населени.

За това свидетелстват множество селища, крепости и некрополи, както от античната и късноантична епоха, така и от времето на Първото и Второто българско царство. Измежду най-интересните находки са тези от трако-римската епоха. Тогавашното ювелирно изкуство е представено със златни накити, открити в близост до гр. Нови пазар. Специалистите оценяват най-високо двата бронзови балсамарии и двата стола, открити при разкопки край с. Избул.

Периодът от късната античност е представен от битови предмети, въоръжения, накити и др. Сбирката разполага и с експонати от епохата на българското средновековие – предмети от бита, ритуални предмети, коланни апликации от воинско снаражение, конска амуниция, накити и др. На площ от 40 дка източно от град Нови пазар има късно антична крепост от периода IV-VI век. Изградена е върху висок рид на Стана плато. До с.Войвода археологическите проучвания идентифицираха и града-крепост Динея, чиято двойна стена е голяма рядкост за този вид строежи. Точно от тук е монавал оживен римски път, който свързвал Черно море с Дръстър/Силистра/ и Абритус/Разград/. Нови пазар също е възникнал от руините на антична крепост.

Първите писмени сведения за него датират от 1444 год. В тях се споменава „Йени пазар“ /Нови пазар/ като укрепеното селище, край което се е състояла първата голяма битка на полско-унгарският крал Владислав ІІІ Ягело-Варненчик срещу турците. В следващите десетилетия и векове Нови пазар е „касаба“, т.е. градец. Това свидетелстват пътешествениците, преминаващи през него – Георг Март Рагузиум, Евлия Челеби, Руджер Божкович. През ХIХ век животът тук е белязан от възрожденски дух. През 1840г. е изградена къща за бъдещия даскал – Илия Вълчев от Кортен.

Голямата одая в нея е първата класна стая на къщата-училище. Видният гражданин на „Йени пазар“ Иван К. Радов оглавява местните борби за самостоятелна църква и народна просвета, които са овенчани със създаването през 1972г. на читалището в града. Тук е бил организиран таен революционен комитет, а сред новопазарчани е имало и хайдути, и опълченци. Градът е освободен на Св. Марина – 17 юли 1978г. С княжески указ №1071 от декември 1883 год. Александър І Батенберг обявява Нови пазар за град.

От тогава насетне тук израстват няколко поколения просветени българи, след които има известни дейци на науката, изкуството, спорта.Сред тях са проф. Жеко Радев – един от първите български географи, цигуларят проф. Леон Суружон и сестра му – художничката Султана Суружон, писателката Калина Малина,историкът проф. Петър Тифчев, първият “ д-р хонорис кауза“ на Спортната академия – треньорът Иван Абаджиев, актьорът Марио Скуркински и др. На територията на общината днес са съхранени и останките от една светиня за цялото православно християнство – катедралната църква в Плиска, наричана още Голямата базилика.

До нея е бил изграден Дворецът на първия архиепископ на България и голям манастир. Тук именно княз Борис Покръстител поканил най-изявените последователи на първоучителите Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий. Археологическите проучвания недвусмислено подсказват, че на това място е поставена солидната основа на православното просветителство, на духовния живот в княжеския двор и държавата. Към манастира на българския архиепископ било открито и първото училище. Тогавашните ученици пишели върху навосъчени дървени таблички с метални писала. /

Схематична реконструкция на Манастира при Голямата базилика по Павел Георгиев/ Тук започнало процъфтяването на старобългарската литература и огромното й влияние върху средновековната култура в Сърбия, Русия и Румъния. Архитектурата на храма има класическо за този период решение: през тържествен вход богомолците влизат в огромен вътрешен двор – атриум, с колонада отстрани и кладенец в средата. През двора те попадат в предверието на храма, наричано притвор-нартекс, а оттам – в същинската част, наричана кораб – наос.

Всъщност корабите са три, защото два надлъжни реда колони и зидани стълбове разчленяват симетрично пространството. Покривът на средния кораб бил повдигнат така, че колонадата но и горе от юг и север редица прозорци. В средата се намира амвон, а в дъното е устроен олтарът.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ПРОВАДИЯ

 Провадия, ул. Дунав 9
051842702, 0889999893
delo@provadia.bg
 http://www.provadia.bg

 

 

 

 

 

 

 

provПровадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр. Хр

Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина). Към края на единадесети век българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.

В периода на Първата българска държава крепостта не се използва, но на петнадесетина километра северозападно процъфтява манастирски комплекс, който е свързан с владетелския двор.

 

По време на Втората българска държава градът е военна крепост, административен, духовен и стопански център.

През 1388 година след продължителна обсада Овеч е превзет от турците. Завоевателите го наричат Провадия, а също така и Таш Хисар.

Към средата на шеснадесети век крепостта запада. Градът трайно се установява на днешното си място в котловината, по бреговете на река Провадийска.

Освобождението на България от османско иго заварва Провадия с около 3500 жители. Голяма част от мюсюлманското население се преселва в Турция. На негово място прииждат българи от близките села, както и от Източна Турция.

За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 година става околийски град.

Община Провадия е разположена в Североизточна България по дължината на дефиле, обградено със скали от изток и запад. Заема периферно място във Варненска област. Граничи с пет селищни системи – Ветрино, Девня, Аврен, Долни чифлик и Дългопол, а западната й граница – с периферни селищни системи от Шуменска област.

Територията на община Провадия се характеризира с умереноконтинентален климат. Средната годишна температура е 11.9 о С.

Теренът в по-голямата си част е равнинен и хълмисто-платовиден, с надморска височина до 220 м, което в съчетание с водните ресурси (река Провадийска и притоците й), плодородните черноземни, карбонатни и сиви горски почви и подходящия климат благоприятства отглеждането на зърненожитни и етеричномаслени култури, овощни градини и трайни насаждения.

Някога склоновете на Провадийското плато очевидно са били покрити с вековни гори. Днес се срещат относително млади естествени насаждения от цер, габър и липа – следствие на планомерни акции за изкуствено залесяване.

Община Провадия включва 25 населени места – 1 град от ІІІ функционален тип и 24 села (едно от V, 5 от ІV, 14 от VІІ и 4 от VІІІ функционален тип).


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ВЕТРИНО

Ветрино, ул. Г.С. Раковски 24
051612139, 051618980
wetrino@yahoo.com
 http://www.vetrino.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Ветрино се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Варна. Село Невша е едно от най-живописно разположените села в община Ветрино.В района на жп спирката, по дължината на дефилето на река Провадийска се намират поредица от скални манастири – Голямото и Малкото елеме, Голямото и Малкото було.

Местната туристическа група предлага интересни маршрути сред природата. Те могат да бъдат продължени до Неновския водопад и Пробития камък край село Равна.

FotorCreatedВърху платото се намира местността Невшенския дюз, който е защитена територия, поради факта, че е част от местообитаването на защитения вид Египедски лешояд.

В своята многовековна история земята на община Ветрино е кръстосвана и обитавана от множество племена и народи: траки, елини, хуни, славяни, готи, българи, а също печенеги, кумани, татари, турци.

Преди повече от 6 хиляди години – в късната каменно–медна епоха, древни хора са обитавали селище в границите на днешното село Ягнило. Тук са открити кремъчни сечива, животински кости и части от кремъчни съдове, някои от които се сглобяват.

Предполага се, че праисторически обиталища е имало на хълма Бабук, в местността Кокарджа между Ягнило и Сечище, край Доброплодно и др. В района на село Невша е открит надгробен паметник на войн от раннобронзовата епоха ( средата – втората половина на ІV хил. пр. Хр.).През ХV – ХVІ век става отоманизирането на този край.

През територията на община Ветрино през 1774 година преминава с армията си генерал Суворов. По време на Руско – турската война от 1828 – 1829 г. сражения се водят край Белоградец и района на Габърница, тук временно се настанява щабът на руския генерал Дибич Забалкански.

След края на войната българи от Източна Тракия (Ямболско и др.) напускат родните си огнища и се заселват в днешните села Ветрино, Средно село, Неофит Рилски и Момчилово.През ХІХ век в по-големите села се построяват църкви и килийни училища.

Край с. Невша преминава първата в българските земи ж. п. линия Варна – Русе, открита през 1866 година. След Освобождението се засилва притокът на българи, живели на юг от Балкана. През 1884 година. българите от малоазийските села Гьобел и Мандър и турците от Доброплодно и Ягнило доброволно разменят селата и имотите си, след което се преселват.

Основават се потребителни, кредитни и производителни кооперации, кооперативни земеделски стопанства, сдружение за застраховка на едър рогат добитък в Млада гвардия, семепроизводно стопанство в Невша и др. Селата се благоустрояват с административни сгради, детски градини, ресторанти, клубове на пенсионера, сладкарници, здравни служби. Във Ветрино се изграждат автогара, поликлиника и старчески дом.

През двадесетото столетие селата на община Ветрино бележат значително икономическо и духовноразвитие. Построяват се читалища и основни училища, а училището във Ветрино прераства в средно общообразователно. Издигат се възпоменателни паметници на загиналите във войните за национално обединение.

България е древна държава с богата история и култура и щедра природа. Разположена в югоизточната част на днешна Европа, в сърцето на Балканския полуостров, тя опира чело в Черно море. Административното й устройство включва шест икономически района и двадесет и осем области.

Ветринските земи са вписани в чертите на Варненска област – втора по население област в страната, най-голяма в Североизточния икономически район. Областният център Варна мери ръст като втори по население и трети по територия град в страната, втори по темпове на икономическо развитие със своите пет университета и шест научноизследователски института, развита инфраструктура, индустрия и туризъм.

Ветринският район е разположен на около четиридесет и пет км и от двата областни центъра – Варна и Шумен, точно посред пътните участъци София – Варна и Айтос – Тервел. Общината с административен център с. Ветрино се състои от десет селища с население 6 320 жители и обща площ 293 кв. км.

Минало

Районът около Ветрино е обитаван от тракийското племе кробизи. Тук между Белоградец и Невша е открита надгробна статуя на племенен вожд. Върху схематично антропоморфно изображение се виждат детайлно предадени оръжия. В могилата под статуята са намерени къс меч – кинжал и инкрустираната със злато ножница на вожда. За пръв път при подобни паметници оръжията, открити при погребания в могилата, са изобразени върху надгробната статуя, намерена на върха на същата могила. Около Доброплодно е имало късноантично тракийско селище. Заедно с останките от стоителен материал, човешки кости и гърнета-хамбари, тук са открити две колони с надписи на тракийски език с гръцки букви. Едната колона е оброчен паметник на Тракийския конник и на нея е изобразен бик, символ на конника. На другата колона, която е оброчен паметник на тракийското божество Сурегетес, се виждат по девет мъжки и женски танцуващи фигури. Тукашните земи крият още много могили, варовикови колони, керамика, монети от първи и втори век, оброчни плочки.

През V-VІ век във ветринските земи се изграждат няколко крепости, част от отбранителната система на Византийската империя. Такива са крепостите на височините Голямото було и Голямото елеме в околностите на Невша, Момина могила край Белоградец и др. Ветринският край е заселен от българи през VІІ век и попада в люлката на новата държавност – разположена между столицата Плиска, Дръстър (дн. Силистра) и Одесос (дн. Варна). По време на Второто българско царство (ХІІ – ХІV век) ветринските земи имат важно стратегическо значение за защитата на пътя от Варна и Провадия към столицата Търново. Поради това крепостите в близост до Невша се възобновяват. Тук български монаси изсичат десетки скални килии и скален манастир. Средновековни селища са открити северно от Ветрино в местността Казашки чаир, в местността Базаргян до Млада гвардия , на хълма Бабук и др.

През ХV – ХVІ век става отоманизирането на този край. През територията на община Ветрино през 1774 година преминава с армията си генерал Суворов. По време на Руско – турската война от 1828 – 1829 година сражения се водят край Белоградец и района на Габърница, тук временно се настанява щабът на руския генерал Дибич Забалкански. След края на войната българи от Източна Тракия (Ямболско и др.) напускат родните си огнища и се заселват в днешните села Ветрино, Неофит Рилски, Средно село и Момчилово.

През деветнадесети век в по-големите села се построяват църкви и килийни училища. Край с. Невша преминава първата в българските земи ж. п. линия Варна – Русе, открита през 1866 година След Освобождението се засилва притокът на българи, живели на юг от Балкана. През 1884 година българите от малоазийските села Мандър и Гьобел и турците от Доброплодно и Ягнило доброволно разменят селата и имотите си, след което се преселват.

През двадесетото столетие селата на община Ветрино бележат значително духовно и икономическо развитие. Построяват се читалища и основни училища, а училището във Ветрино прераства в средно общообразователно. Издигат се възпоменателни паметници на загиналите във войните за национално обединение. Основават се потребителни, кредитни и производителни кооперации, кооперативни земеделски стопанства, сдружение за застраховка на едър рогат добитък в Млада гвардия, семепроизводно стопанство в Невша и др. Селата се благоустрояват с административни сгради, детски градини, клубове на пенсионера, сладкарници, ресторанти, здравни служби. Във Ветрино се изграждат автогара, поликлиника и старчески дом.

Култура

Културата е сред исконните български ценности във Ветринския край. Кръстопътното местоположение на тези земи дава среща на различни културни влияния. Като знак за това и сега един до друг съжителстват мюсюлмански и православни храмове, мохамеданска и традиционно българска обредност, обичаи и празници, дошли в миналото заедно с преселниците от различни краища на страната, дори и от Мала Азия.

Районът е белязан със следи от всички епохи. Има антични селища, средновековен манастир. Реликви, дарявани от родолюбиви българи, са разпръснати в малки музейни сбирки, които извикват необходимостта от събирането им под покрива на единен общински музей. Възпоменателни паметници и паметни плочи напомнят за загиналите във войните за национално обединение, във Втората световна война и за преселението на малоазийските българи. Тези следи са вплетени дълбоко в местната етнография, топонимия, празници, песни, предания и легенди.

Традиционни празници във Ветринския край са Денят на родилната помощ, Денят на лозаря, Тодоров ден, Пролетната вечер, Лазаровден, Гергьовден, коледните и великденските концерти, Празникът на общината през май.

В общината работят 8 читалища, повечето с над стогодишна история. В тези ръководни центрове на културния живот в селищата на общината се поддържат библиотеки с общо над 60 000 тома литература. Читалищата развиват богата художествено – творческа дейност, която се представя от един хор за обработен фолклор, множество групи за автентичен фолклор, няколко детски танцови състава, лазарски и коледарски групи, групи за стари градски песни, сатиричен състав и група за турски фолклор Дилек ташъ. Самодейните състави взимат участие и печелят множество награди от престижни национални събори и фестивали, като Копривщица, Рожен, Балканфолк, Песни за войводите, Листопад на сномените и др. През 2006 г. фолклорни групи от общината участваха в празненствата по случай Деня на детето в Република Турция.

Екология – Планове и програми

Проект на Програма за разделно събиране на отпадъци от опаковки в цветни контейнери на територията на Община

ВетриноПроект на Програма за опазване на околната среда на територията на Община Ветрино, 2014 – 2020 г.

Проект на Програма за управление на отпадъците на територията на Община Ветрино, 2014-2020г.

 

КМЕТ НА ОБЩИНАТА

Д-р Димитър Колев Димитров
Роден на 28 юни 1969 година във село Ветрино.
Основно образование – СОУ „Христо Ботев“ с.Ветрино.
Средно образование – Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Георги Павлов“ гр. Добрич.
Висше образование – Тракийски Университет Ст.Загора.
По професия Димитър Димитров е ветеринарен лекар. Владее руски, английски и немски.
Семеен с две деца


Вижте по-голяма карта