Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Велинград

КМЕТСТВО РОХЛЕВА

 с. Рохлева, общ. Велинград
035482233


 

 

 

 

 

 

 

Рохлева е село в Южна България. То се намира в община Велинград, Област Пазарджик.

Село Рохлева се намира в планински район на 26 км.югозападно от Велинград. Село е от 26-ти декември 1978 година, когато се образува от Рохлева, Пашалиева, Боровинова, Юрукова (от село Цветино) и колиби Гегови.

След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява.

През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която съставните на Рохлева махали – Юрукови колиби и Рахльови колиби са посочени като селища със съответно 25 и 16 помашки семейства.

КМЕТСТВО ПОБИТ КАМЪК

 с. Побит камък, общ. Велинград
035492327


 

 

 

 

 

 

 

Побит камък е село в Южна България. То се намира в община Велинград, Област Пазарджик.

Село Побит камък се намира в Западните Родопи в планински район на 30 км южно от Велинград. Селото съществува от 26 декември 1978 година.То носи името си от побита скала в ливадите на м. Азмако, с височина около четири метра има предположения, че скалата е менхир или езически идол на Богинята Майка издигнат от древните траки.

Разположено е в приказната долина на р. Доспат, заобикалящаго, от всички страни, селото е затворено с планински възвишения носещи имената Дивите кози на югозапад, на юг над село Побит камък се извисява връх Беслет с 1938 м н.в (Беслен- т.н от месните) на север от селото се намира Дерменка на изток се намира м. Стойчов чарк и Дзюле-между който се намира пътят за най-близкото населено място Селище (където преди десет години е имало минно предприятие) а на запад от Побит камък се намира м.Беьовото. Други населени места в района на р.Доспат са село Медени поляни, градовете Доспат и Сърница.

Има сведения че около селото е имало осем поселения на траките от племето на бесите.Те издигнали най-високият менхир на Балканите и редица скални светилища в района.

По късно по тези места се заселват и славяни които оставят ярка следа в гена, обичаите и фолклора на месното население.През Средновековието населението и околните местности преминават от Византия в пределите на България и обратно. А след това в Латинската империя на Балдуин Фландарски до 1207 година.

Между 1207 година до 1230 година местностите около село Побит камък са в владението на Деспот Слав чиято резиденция е била крепостта Цепина тогава целите Западни Родопи биват наричани Славееви гори.

След падането на Българското царство под властта на османците през 1396 година и по късната ислямизация на Родопите, населението от областта приема религията на завоевателят. Имало е и времени поселения на юруци,които са оставили следа в названията на няколко месносностти около селото като Слепите юртове и Юрто.

За известно време през 18 и 19 век в долината на река Доспат няма трайно населени места а само от времени колиби на овчари от околностите на Бабяк (Бабек). След руско-турската война(1877-1878 година)тези земи остават като пограничен район между царство България и Османската империя според решенията на Берлинския договор.

Едва след Балканската война 1912-1913 година тези територии влизат отново във състава на България В началото на 20 век се заселват вече трайно преселници българи-мюсюлмани от околностите на село Бабяк и околните махали търсещи препитание.

Тези преселници полагат основите на село Побит камък. През 40-те години на XX век в селото е имало предприятие за катран,собственост на сем. Матрови от Велинград което по късно е изгорено от партизаните.

През лятото на 1943 година в мес. Дерменка се установява взаимодействие между отрядите на Антон Иванов и Никола Парапунов, а през лятото на 1944 година между отрядите Чепинец и Анещи Узунов.

През 1950 година е открито и селско училище до 4 клас носещо името на Никола Вапцаров, в сградата се е намирал и магазина, през 1999 година училището е преместено в нова сграда, където се обучават около 100 деца от 1 до 8 клас.

Населението на селото изповядва религията ислям. Поради този факт местното население бива наричано българомохамедани чийто майчин език е българският. В селото има новопостроена джамия през 1995 година.

КМЕТСТВО ПАШОВИ

 с. Пашови, общ. Велинград
035482266


 

 

 

 

 

 

 

Пашови е село в Южна България. То се намира в община Велинград, Област Пазарджик.

Село Пашови се намира в планински район на 25 км. югозападно от Велинград. За отделно населено място-село Пашови е признато на 24-ти октомври 1975 година. До 1926 година е броено към с. Лъджене.

От 1979 година е кметство със съставно село Кандьово. Като населена местност съществува от 1902 година и е било в състава на Община Света Петка (Област Пазарджик).

След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява.

През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Пашови (Пашови колиби) е посочено като селище с 50 помашки семейства.

Населението се състои от помаци, изповядващи суннитския ислям.

КМЕТСТВО МЕДЕНИ ПОЛЯНИ

 с. Медени поляни, общ. Велинград
035492212


 

 

 

 

 

 

 

Медени поляни е село в Южна България. То се намира в община Велинград, Област Пазарджик.

Село Медени поляни се намира в планински район, или по-точно в Западните Родопи. Надморската височина на селото е около 1430 метра. Основния поминък на населението е животновъдството, събирането на диворастящи плодове и гъби.

Голяма част от населението е безработно и е на социално подпомагане, но с проектите по НПСПОЗ вече много хора добиха трудови навици и имат желание за работа.

Не доразвитата инфраструктура не привлича инвеститори което е голям минус за местното население. Тук могат да се намерят добри специалисти като дървопреработватели и шивачки за шивашка промишленост.

Старото име на селото е Нова махала /Йени махле, на турски език/, което до 1946 година е броено към село Бабяк. Признато е от населена местност за село с указ 129 /обн.11.04.1961 година/. Населението е българоговорящо и изповядва исляма.

Легендите разказват, че местното население се е заселило тук – високо в планината, за да се избегнат набезите на крадците, като по този начин са мислели, че животът ще им бъде по-спокоен и същевременно ще имат възможност за развитието на животновъдството, което е било основен поминък и е и днес.

В селото има училище до осми клас в което се обучават около сто и десет деца. Има и целодневна детска градина в която добри учителки занимават около тридесет деца.

Има здравна служба, поща, кметство. Слабо развита инфраструктура, като основните проблеми са безработица, слаба водоснабдителна система, канализационна мрежа и недовършен път около четири км.

В Медени поляни, а и в другите две-три села около него хората имат различен бит и култура. Носията, начина на живот и много други се различават и то сериозно от сегашния начин на живот. Те са запазили нещо уникално в себе си от оно време.

Те така и продължават все още да си носят някаква носия, която се среща само там. Правят на ръка или със стан много качествени китеници, одеяла от овча вълна. И най-екзотичната операция при правенето на тези завивки е тепавицата.

Това е един голям казан от скали много голям, направен до река или ручей. През канал водата влиза в тепавицата със страшна сила и там одеялата и китениците се обработват около черити денонощия. На територията на кметството съществува основно училище Георги Сава Раковски.

Училището е открито на 16 септември 1930 година и се е помещавало в стара турска казарма. През 1968 година е построена сегашната училищна сграда в която се обучават над сто деца до осми клас.

В съседство на училището съществува и целодневна детска градина, в която се обучават най-малките жители на кметството. В училището и детската градина се трудят над двадесет местни високо квалифицирани педагогически кадри.

КМЕТСТВО КРЪСТАВА

 с. Кръстава, общ. Велинград
035418222


 

 

 

 

 

 

 

Кръстава е село в Южна България. То се намира в община Велинград, Област Пазарджик.

Село Кръстава се намира в планински район, на 26 км.от град Велинград, западно посока град Сърница и на 35 км. от град Якоруда, източно селото се намира в най-западната част на област Пазарджик.

Планинска местност съставена предимно от борови и смърчови гори. Идеално място за излети и любители на планината, от околностите на селото се виждат три планини Рила, Пирин, Родопи, както и върховете Вихрен, Мусала, Голяма Сютка и Малка Сютка.

Като населена местност съществува от 1790 г. Кметство е от 1979 година. До 1912 година над селото е имало българска застава. Като село се е обособило на 24 октомври 1975 година. През 1978 година се присъединяват и местностите Крантийте и Горица (Асанова), които сега са и махали.

След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Кръстава (Крастава) е посочено като селище с 50-60 помашки семейства.

В близост до Кръстава се намират останки от старинна крепост наречена Калята. Местните разказват легендата за пещера пълна със злато, но прокълната.

Кръстава, наречено така,защото при изкоп е намерен стар каменен кръст от църква, доказващ, че там е било християнско село, чиято църква е била унищожена от турците.

КМЕТСТВО ДРАГИНОВО

 с. Драгиново, общ. Велинград
035452221


 

 

 

 

 

 

 

Драгиново е село в Южна България, в община Велинград, Област Пазарджик.

Името на селото до 1966 година е Корова, а от 1966 до 1971 година – Корово. През 1971 година е преименувано на Драгиново в чест на поп Методий Драгинов.

Най-ранните сведения за съществуването на селото се съдържат в регистъра на доганджиите-соколари от 1477 година, където самото село е отбелязано под името Корова, а под него е записано дословно следното: Село Корова, спадащо към Филибе.

Къщи (неверници) – 1. Доход – 99 (акчета) – (Извори за българската история, том 10, Сф, БАН, 1964 г., стр. 161). Соколарският регистър е регистър на население, натоварено със специални задължения, и затова не описва цялото население на селищата, чиито имена се срещат в него.

Според данни от османски документ през 1516 година в селото живеят 46 християнски домакинства и 2 вдовици. През 1528 година за селото са отчетени 70 християнски семейства.

Като село Корова, спадащо към нахията Чепине, е описано и в подробния регистър на доганджиите-соколари от 1560 г. (Istanbul, BOA, TD 317) – виж списание Исторически преглед, кн. 1-2 (в една книжка) от 2003 година, с. 115-128 (цялата статия с автор ст.н.с. д-р Стоянка Кендерова се отнася за описа на селото в тефтера, който в нея е даден в пълната си цялост).

За първи път мюсюлмани в селото са отразени през 1570 година, като са отбелязани 3 мюсюлмански и 55 християнски домакинства.

В следващия документ от 1595 година се споменава за 1 мюсюлманско и 45 християнски семейства. През 1633, 1639 и 1641 година са отчетени 70 християнски домакинства. През 1696 година броят на християнските семейства спада на 31.

От документ, написан през 1712 година, става ясно, че в Корова по онова време живеят 115 мюсюлмански и 2 християнски семейства. В документ за селото от 1842 година се споменава, че там живеят 116 мюсюлмански семейства.

Според Стефан Захариев към 1850 година в Корово има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци.

Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Драгиново (Корово) живеят 1188 помаци.

През 1913 година жителите на селото са засегнати от насилственото покръстване на помаците и в резултат част от населението емигрира в село Акьорен, (област Истанбул, община Силиври), Турция.