Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Велинград
ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО ЧЕПИНО
 |
 гр. Велинград, кв. Индустриален 035951836 dlschepino@ucdp-smolian.com http://dlschepino.ucdp-smolian.com/ |
ДЛС „Чепино” е разположено в Западната част на Родопите. Ловностопанската площ, която стопанисва е около 33 000 хектара.
Великолепните борови, елови, смърчови и смесени насаждения са отлични местообитания на благородния елен, сърната, дивата свиня и глухара. Най-закътаните, труднодостъпни и спокойни места представляват царството на вълците, кафявите мечки, дивите кози и скалните орли. Уникалните природни дадености, в съчетание с изключително голямото растително и животинско разнообразие превръщат Ловното стопанство в предпочитана дестинация.
Гостите се настаняват в ловната база в местността “Кара-тепе” или в многобройните хотелски комплекси в гр. Велинград.
Богатството и разнообразието на минерални извори, съчетано с отдих и почивка, заедно с туризъм и ловни излети в планината е възможно благодарение на това, че административния център на стопанството се намира в гр.Велинград, който е обявен за “СПА” – столицата на Балканите.
ДЛС „Чепино” предлага емоционален, атрактивен и незабравим лов, при който ловецът става част от дивата природа.
ОЧАКВАМЕ ВИ, ДОБРЕ ДОШЛИ.
ГОРСКИ РАЗСАДНИК „СУХА ЛЪКА” – ДЛС – ЧЕПИНО
Горски разсадник – държавна собственост „Суха лъка” , стопанисван от териториално поделение ДЛС – Чепино е създаден през 1994 г. върху площ от 12,1 дка. Разсадника се намира на 900 м.н.в. , на 15 км. южно от град Велинград, по пътя Велинград – Сърница. До разсадника има изградена административна сграда, която се използва за склад за инвентара и отдих на работничките. Обслужва се от собствен водоизточник, както и от реката, от която чрез бензинова помпа се извършва поливането на посевите. Основно се произвеждат фиданки от иглолистни дървесни видове – бял бор, и смърч обикновен. Създават се и школи от обикновен смърч за залесяване и за новогодишни елхи. Общото здравословното състояние на семенищата и школите е добро. Произведените семенищни фиданки от бял бор и смърч се използват за собствени нужди, като са предоставяни и на: ДГС – Белово, ДГС – Беглика, ДГС – Чехльово. Последната година се наблюдава интерес към закупуване на коледни елхи с корени. Основните насоки на развитие през следващите години са: запазване обема на производството на фиданки за залесяване, съобразно предвижданията на ГСП и потребностите на съседните териториални поделения, оптимизиране на площите чрез разширяване производството на школувани фиданки за коледни елхи.
Производството на фиданки на външни потребители се извършва след отправяне на навременни предварителни заявки до ЮЦДП, гр.Смолян или съответното териториално поделение, и сключване на договор. Предварителните заявки трябва да бъдат съобразени с технологичното време за производство на необходимия посадъчен семенищен материал /една и половина вегетационни години за широколистни дървесни видове, и две и половина вегетационни години за иглолистни дървесни видове/.
Адрес за контакти и кореспонденция:
административната сграда на ДГС – Чепино, гр.Велинград, кв. Индустриален,
тел.0359/51836,
e-mail: dlschepino@ucdp-smolian.com.
ОП СПРОТНИ ИМОТИ, ПАЗАРИ И ТУРИСТИЧЕСКИ ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР – Велинград
 |
 гр. Велинград, пл. Свобода 0889459558, 035952533 icvelingrad@abv.bg www.tic.velingrad.bg |
В Община Велинград са създадени две общински предприятия ОП „Туристически информационен център” и ОП „Спортни имоти и пазари”, чиято дейност, структура и управление са регламентирани с Правилник за дейността на Общинско предприятие „Туристически Информационен център”, приет с Решение №76/23.02.2012г., изм. и доп. и Правилник за дейността на Общинско предприятие „Спортни имоти и пазари” приет с решение на Общински съвет Велинград №44/26.01.2006г, изменен и допълнен с решение №196/24.04.2008г. ; решение №300/26.06.2008г., решение № 46/16.01.2009г и Решение №160/29.07.2010г. Структурата на Общинско предприятие „Спортни имоти и пазари” е определена с Решение на ОбС №42 и №43/26.01.2006г.
С горецитираните Правилници за дейността на общинските предприятия е регламентиран предмета на дейност, съответно чл. 2 от Правилник за дейността на ОП „Спортни имоти и пазари” и чл. 3 от Правилника за дейността на ОП „Туристически Информационен център”, а именно за ОП „Спортни имоти и пазари” : стопанисване, експлоатация и поддържане на спортните имоти и пазари; отдаване под наем на незастроени площи, съоръжения, инвентар и услуги; организиране и провеждане на спортни прояви, културно – развлекателни атрактивни занимания; хотелиерска и ресторантьорска дейност и др.; За ОП „Туристически информационен център” – обслужване, провеждане на активен маркетинг и реклама на туристическия продукт и експлоатиране на туристически обекти на туристическа дестинация Велинград на национални и международни туристически изложения; стопанисване, експлоатация и поддържане на „Туристически информационен център”; организиране и управление на дейности, свързани с туристически продукт на територията на общината и др.
ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ “ТИЦ” – ВЕЛИНГРАД
Община Велинград и Програмата на ООН за развитие “Възможности 21 век” разработват и осъществяват Проект за усботи за ртойчиво развитие на Общината. Замисълът намира израз в създаването на Център за Бизнес и Информация, който да раеализацията на тази стратегия. Официално е открит на 21.04.1999 г. Помещава се на първия етаж в сграда, в ценъра на града, на адрес: площад “Свобода”. От 1999 г. настоящият център работи като общинско предприятие.
Зaбележителности в региона
Велинград е много предпочитана туристическа дестинация, известна с многобройните си минерални извори. По изобилие и разнообразие на минералните си води градът се нарежда на първо място в България.
Комбинацията между изключително ефективни спа услуги и терапии с лечебна цел, красивата природа, и огромния, добре поддържан парк на Велинград го превръщат в предпочитано място за бизнес туризъм, младежки и семейни почивки и пациенти, които имат нужда от бързо възстановяване след прекарано заболяване. Настаняването в града зависи от изискванията и бюджета ви.
Няколко луксозни спа комплекса, множество по-малки хотели, къщи за гости и частни квартири са на ваше разположение. Спа и балнеокомплексите приемат клиенти, които не са гости на техните хотели и санаториуми.
Затова не се колебайте да изберете това място за настаняване във Велинград, което ви е най-удобно. Добрата почивка ви е гарантирана, а Rooms.bg ви предлага възможност за бърз и удобен избор на хотел.
Работно време:
понеделник – петък 08:00 – 18:00 часа
събота 10:00 – 16:00 часа
неделя: почивен ден
ОБЩИНА СЪРНИЦА
 |
гр. Сърница, обл. Пазарджик, ул. Свобода 20 035472266 obshtina@sarnitsa.bg http://www.sarnitsa.bg |
Град Сърница е разположен между Велийшко-Виденишкия дял и Дъбраш в един от най-привлекателните райони на Западните Родопи. Този чаровен кът от родината ни е неповторим като пейзаж и геоморфоложка форма. Покрай града минава р. Доспат, която се влива в едноименния язовир, който е с дължина 18 км. Средната надморска височина е 1250 метра.
На юг срещу града се издига стръмния склон на рида Дъбраш, очертан от плоско заравнено било по което се издигат върховете: Розов връх (Гюлтепе), Каракая, Беслет(най-високия 1938 м.), Каялийски връх, Ранча, Унген, Арсъзтепе, Чаерджик, Доганчукур, Каука и др. Откъм, североизток се спускат полегатите склонове на Велиишко-Виденишкия дял по посока северозапад-югоизток, прорязан от множеството долове. В този дял се издигат върховете (1712) Черно връх, Малък Гаргалък, Голям Гаргалък, Малтепе и Келтепе, гъсто обрасли с може би най-хубавите гори.
Стръмният до над 45º склон на рида Дъбраш, който отделя котловината в югозападна посока е най-импозантната форма в целите Западни Родопи.
Той е почти праволинеен по форма и дълъг около 40 км. с общо взето, изпъкнала форма, в която се измерва до 70 м. относителна височина между основата на наносните конуси и горният край на откоса. Това е типичния разседен откос, много слабо фоцентиран, от една страна, защото е сравнително млад.
Геоморфоложкото развитие на района около гр. Сърница е неразделно свързан с геоморфоложкото развитие на Западните Родопи, а то е резултат на неколкократни издигания, разделени от спокойни периоди между тях, по време на които са се оформили обширни заравнености.
Съвременния релеф на територията на гр. Сърница е бил оформен от различните денудационни процеси. Тук не е имало заледяване през четвъртичния период, затова в двата рида липсват онези скални зъбери и стеснени, непрестъпни заострени била и глациални форми, които срещаме в съседните планини Рила и Пирин. Затова тук са присъщи заравнените била, които придават своеобразния и успокояващ чар, непознат на другите български планини.
Средният годишен брой на безоблачните дни са 168. Валежната сума е висока през пролетта и зимата, а в края на лятото и началото на есента понякога засушава. Има изобилни снеговалежи . Есента е топла и приятна, пролетта е влажна, но настъпва със закъснение. Тези климатични особености се дължат на голямата надморска височина , но са в зависимост от циркулационните условия на Средиземноморския басейн. Голяма част от зараждащите се там въздушни течения проникват по долината на р. Места и през сравнително ниските била на планините на юг от котловината. Валежите се характеризират с редица особености на преходносредиземноморския климат, като са най-обилни през есента, а минимални през август и септември.
Покрай града минава река Доспат, която отводнява едноименната котловина. Тя е ляв приток на р. Места и извира в подножието на Розов връх. По важни притоци на реката в близост до Сърница са Широк дол, Бегов дол, Барбунски дол, Дерменка, Усоина река, Тахталийски дол, Гюмюж дер, Караасан дере, Боров дол, Камен дол, Кървав дол, Аиски дол, и др. Те не пресъхват през цялата година. В близост до града ни стигат водите на язовир „Доспат” едно от най- големите изкуствени езера в нашата страна, построен през 1961-1968 год. Днес водите му се използуват за електродобив, напояване, за спортен риболов, гребна база на ССУ „В. Левски” гр. Пловдив.
В преброяването на населението през 1910 Сърница я няма като самостоятелно селище.До 1947 село Сърница е към Девинска околия. Сърница е самостоятелна община (1979-1987 г.), вкл. селата Медени поляни и Побит камък. С Указ на ДС на НРБ N 3005 от 6 окт. 1987 г. Сърнишка община се закрива и се присъединява с включените в нея населени места към Велинградска община. Сърница е обявен от село за град с Решение N 641 от 12. 09. 2003г. Сърница е второто по големина населено място в община Велинград след село Драгиново. Населението му е българо-мохам., живеещи в 870 жилища, с 14.7 кв2 жилищна площ на 1 ж.
Сърница има кадастрален, регулационен и нивелетен план, водоснабдено (1933), електрифицирано (1957), има канализация, АТЦ с 1200 поста.
През последните години броят на населението е почти в застой: 1995 – 3676 ж; 1996 3685 ж; 1997 – 3666; 1998 – 3665 ж; 1999 – 3680 ж.; 2001 – 3654 ж.
Баланс на територията на Сърница (в дка) :
Обработваема земя 10287.9
Необраб. земя за земеделски нужди 1743.8
Друга необработваема земя 176.5
Всичко земеделска земя 12208.3
Негодна за земеделско ползване земя 1519.1
Общо селскостопански фонд 13727.4
Държавен горски фонд 83229.8
Фонд Населени места 1231.8
Транспортни територии 292.2
Водни течения и площи 13329.6
Горите заемат 80% от територията на кметството. Растителността е представена от бял бор, смърч и ела. Широко са разпространени черните и червени боровинки, малини, ягоди. Срещат се още билки и гъби. Фауната е представена от лисици, златки, катерици, сърни, елени и др. В реката и язовира има пъстърва, кефал, костур ,шаран и др. Района е благоприятен за развитието на спортен и ловен туризъм. Природните дадености и създадената добра материална база предлагат възможност за съчетаване на почивка с бране на гъби, билки и диворастящи плодове. Ежегодно Сърница се посещава от над 15 хил. туристи и почиващи от страната и чужбина
Леката промишленост е застъпена в производството на шивашки изделия и конфекция, където е заета предимно женската работна ръка от населението. Фирмата „Сунай ООД“ е една от водещите фирми утвърдили се в този отрасъл. Дейността и се изразява предимно в изработката на дамско облекло, както за българския, така и за световния пазар, като в цеха се шият и облекла за известната марка H&M.
В селското стопанство е застъпено предимно производството на картофи и отглеждането на овце и крави. Ежегодно в района на кметството се произвеждат над 5 хил. тона доброкачествени картофи, които са известни в цялата страна.
Населението говори български език и изповядва исляма. Има три джамии , изградени с доброволен труд и дарения от мюсюлмани и християни. Етнически проблем в районна на Сърница не съществува.
Основен проблем за разрешаване е подмяната на остарялата водопроводна мрежа и хващане на нови водоизточници. За решаването на този проблем кметството търси фондове и финансиращи инстанции за разрешаването му. По предварителни изчисления са необходими около 1 милион и петстотин хиляди лева.
Друг основен проблем за разрешаване е пътната мрежа, която свързва Сърница с Велинград, Доспат и останалите селища. За подобряване на пътната мрежа са необходими значителни средства за да могат всички пътища да се асфалтират.
В ново време Сърница се развива като културно и промишлено средище. Основен поминък на населението – дърводобив, животновъдство, картофопроизводство, гъбарство и билкарство, със силно развит риболов край язовира. Възникват множество малки и средни фирми, главно за дъскорезно производство, откриват се търг. заведения, развива се хотелиерството, оформят се вилни зони край язовира. Асфалтирани пътища свързват Сърница с всички краища на страната, по вода на 18 км. може да се отиде до гр. Доспат. Посещава се масово от риболовци и любители на природата.
Градът има перспективи за развитие на екотуризъм.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“. Титлата е съвсем заслужена, тъй като в района има над 80 минерални извора – топли и студени. Община Велинград е разположена в най-хубавата част на Западните Родопи – Чепинската котловина и се намира на 134 км от София и на 80 км от Пловдив.
Сред големите богатства на Велинград са прекрасната природа, чистият планински въздух и зеленината, спокойната атмосфера, а минерални води са истински дар от Бога. Идващото студеното време ни дава възможност да се насладим по-пълноценно на предлаганата от Велинград на мека зима. Това се дължи на фактът, че градът е границата с континентално-средиземноморската област. Чували ли сте, че Велинград е един от най-безоблачните градове в България?
Интересни факти!
- Лечебното действие на минералните води е многостранно. Клинично доказано е, че водата във Велинград повлиява благоприятно болести, засягащи почти всички системи на човешкото тяло. Използва се с успех в профилактиката на кариеси и остеопороза. При балнеолечението лечебният фактор е силният химичен състав на водата. Съдържащите се в нея градивни елементи, минерални, микроелементи, u благороден газ действат непосредствено върху структурата на клетката. Така можете ефективно да се предпазите от дадено заболяване.
– Сред най-забележителните, романтични и тайнствени кътове на Велинград е изворът Клептуза, а едноименният парк с двете си езера е един от символите на града.
– На територията на град Велинград се пресичат 24 Меридиан и 42 Паралел. Такива пресечни точки се срещат рядко в населени места, а комбинацията на цифрите прави това явление още по интересно.
– Курорта предлага голямо разнообразие от хотели, оборудвани със съвременно специализирано SPA оборудване, почивни домове, баленеолечебници, семейни хотели, бани, плажове, санаториуми и всичко необходимо за една пълноценна почивка.
Един уикенд във Велинград ще ви помогне да си върнете тонуса и да укрепите здравето си. Всеки има нужда се по поглези, да релаксира и да се наслади на комфорта, който заслужава. Нима не желаете да се откъсне от ежедневието си, да смените обстановката и да се зареди с положителни емоции? В зависимост от това, което търсите можете да изберете няколко звезден хотел, оборудван със всякакви екстри, или семейно хотелче с уютна, топла и гостоприемна обстановка. Откога се каните да отидете за уикенда някъде на СПА? Време е да се освободите от негативните мисли и се насладите на спокойствието и качествените условия за здравословен и семеен туризъм, които Велинград предлага.
ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД
 |
Велинград, бул. Хан Аспарух 35 035952115, 035952117, 035954341 obshtina@velingrad.bg http://m.velingrad.bg |
НОВИНИ от Община Велинград… виж тук!
Общината е разположена в най-хубавата част на Западните Родопи – Чепинската котловина, при надморска височина от 700 до 1 800 м. Нейната територия е 816 510 дка. Тя включва един града и 15 кметства. Населението е 44 250 жители, от които в общинския център Велинград живеят 26 500, а в другите населени места – 17 750. Градът е разположен в живописна долина на река Чепинска на височина 750 м и отстои на 81 км от Пловдив и на 196 км от Смолян.
Развитие на туризма
Туризмът е отрасъл със сериозни традиции и природно-климатични предпоставки в общината, ето защо, той, в съответствие с визията за перспективното развитие на общината, трябва да се бъде предмет на специално, преференциално третиране и подпомагане от страна на местната власт. Туризмът, балнеолечението и курортното дело се развиват от 43 почивни станции и санаториуми, 20 хотела с общ капацитет около 1480 легла и над 300 частни квартири, 140 заведения за обществено хранене и развлечения.
Природните характеристики на водите, въздуха и ландшафта на общината обаче вече не са достатъчно привлекателен мотив за туристите и нуждаещите се от санаторно-балнеоложките дадености на Велинград. Наред с децентрализацията на туристическите услуги и интензивното навлизане на частния сектор в тях е необходимо организацията на туристическата и балнеоложка дейност да се ориентира все повече към комплексно изграждане на обектите и туристическата среда, включително към развитие на развлекателно-атракционната инфраструктура. В по-малките населени места повишено внимание следва да се отделя на високо ценения от чуждестранните посетители “селски туризъм”.
Освен като източник на приходи за населението и общината, туризмът може да подпомогне съществено реализацията на произвежданата на територията на общината продукция, особено що се отнася до хранителните стоки от местни суровини – млечни и месни продукти, горски продукти (гъби, дивечово месо, билки, горски плодове).
Развитието на туризма е свързано с подобряване на инфраструктурата, комуникациите, състоянието на околната среда и културата на обслужване. Много трябва да се направи за промяна в отношението към туристите и почиващите, за да се привлече тяхното внимание към природните дадености и традициитe.
Балнеология
Минералните води на Велинград по количество и състав съчетават едновременно лечебните възможности на водите от Хисаря, Баня и Наречен. Сходни са и минералните води със Красново, Костенец, Добринище, Елешница, Белчински бани и др. Това е една от основните предпоставки Велинград да се развива като първостепенен национален и международен балнеологичен курорт.
Почивни домове и станции
Почивен дом “Елбрус”. Разполага със съвременна леглова база и ресторант. Има разкрита сауна, салон за фитнес, вани и открит минерален басейн. Почивен дом на МВР. Намира се в кв. Лъжене. Модерно обзаведена хотелиерска част и ресторант. Разполага със сауна, вани с минерална вода и тангентори. Почивен дом на БНБ. Намира се на три километра от града по посока на Юндола. Почивни домове на фирма Социален отдих – Почивен дом “Велинград” и почивен дом “Клептуза”. Функционират още: на БМФ, на Минно-геоложки проучвания, на Вода и канал, поч. дом “Витоша”,поч. дом на Пловдивската митрополия и др. Освен изброените съществуват десетки още целогодишни и временни почивни станции на предприятия и фирми.
Балнеолечебници
В курорта се използват за балнеолечение седем модернизирани и благоустроени бани, с допълнително изградени вани и душове. В трите квартала на града има минерални басейни и плажове, които създават благоприятни условия за съчетаване на хелиотерапията с аеротерапията и балнеолечение. Плажовете работят от май до септември, а през останалото време на годината служат за бази за подготовка на плувци. Тук се обучават деца от града и района, много от които са национални състезатели, завоювали големи успехи в плувния спорт.
Балнеологичното отделение към Курортната поликлиника предлага използването на минерални води от термалните зони на кв. Лъжене, Каменица и Чепино. Отделението разполага с различни видове вани, басейни за подводна гимнастика, бидета за влагалищно оросяване, душова катедра и др. Освен това има и добре обзаведен салон за ЛФК и рехабилитация. Пропускателната възможност на отделението е около 560 – 600 души дневно.
Балнеологичното отделение на Клиничния санаториум на МЗ се състои от единични вани и вани за няколко души (малки басейнчета). Минералната вода, която се използва в отделението, е от Вельова баня. Максималната пропускателна способност е от около 250 – 300 души дневно. Балнеолечебното отделение в Санаториума на Министерство на отбраната разполага с вани и басейн.
Минералната вода е от Женска баня.
Женска баня – Намира се в кв. Лъжене в близост до Курортна поликлиника и минералния плаж. В нея се използва минерална вода от термалното находище Лъжене. Изградена е през 1918 г. През последните години бе разширена с ново ванно отделение. Минералната вода, която се използва в банята, е хипертермална, хидро-карбонатно-силициево-натриево-флуорна. Прилага се при възпаление на стомашно-чревния тракт, чернодробно-жлъчни, бъбречни и гинекологични заболявания. Добър ефект се получава и при лечението на заболявания на периферната нервна система. Температурата на водата в басейните е 38-39°С, а във ваните – според назначението на лекаря. За един лечебен курс обикновено се назначават 10-15 балнеологични процедури, които са достатъчни за получаване на добър ефект.
Радонова баня – Намира се в кв. Чепино. Водата освен минерални вещества, съдържа и благородния газ радон – продукт от разпадане на радия, поради което се характеризира като слабо радиоактивна – рН 9,15, температура 42°С, силициево-флуорно-хидрокарбонатно-сулфатна със значително количество натрий, калий и калций. Напоследък се спори за ползата от радона, но е доказано, че той оказва противовъзпалително действие и усилва образуването на витамин D в организма. Повлиява благоприятно дейността на нервната и сърдечно-съдовата система, както и заболяванията на дихателната система и обмяната на веществата. При лечението с радонова вода след няколко процедури болните се освежават, тонизират се и се подобрява самочувствието им. В близост до балнеолечебницата се намират открити басейни с минерална вода.
Вельова баня – Намира се в западната част на кв. Лъжене. Водата се характеризира като натриево-сулфатно-силициево-хидрокарбонатно-флуорна с температура 43 °С и рН 9,8. Използва се за балнеолечение, без да се охлажда. Процедурите се извършват в басейн и вани. Минералната вода е полезна при стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни заболявания и нарушения на периферната нервна система, ставите, неврози и др. За инхалация се прилага при редица нетуберкулозни белодробни заболявания и патологични процеси на горните дихателни пътища. За пиене се използва водата от извор № 11, който е сходен по минерален състав с водата на Вельова баня. Прилага се предимно при стомашно-чревни заболявания, заболявания на бъбреците (включително и камъни в тях), черния дроб и жлъчката (вкл. камъни в жлъчката). Водата се пие три-четири пъти дневно по 400-500 см3, бавно, на глътки, обикновено преди хранене. Най-резултатно е лечението, продължаващо 25-30 дни. Питейното лечение трябва да се осъществява с балнеологични процедури – диетично хранене, парафинолечение, ЛФК и др. пиенето на минерална вода става по указание на лекаря и под негово наблюдение и контрол. При недостатъчен лечебен ефект, необходимо е пиенето да продължи и след напускането на курорта, като след 2-3 месеца се повтори при санаториална обстановка.
Кремъчна баня – Намира се в кв. Лъжене, недалеч от Курортна поликлиника. Водата се характеризира като сулфатно-натриево-силициево-хидрокарбонатно-флуорна с температура 35-36°С, като се охлажда от 63°С и има Рн 9,18. Тя се прилага за балнеолечение при заболявания на нервната система, обменни заболявания, сърдечни неврози, хипертонична болест първа и втора степен, климактерични смущения, невродермити и др. Балнеолечението се извършва във вани, басейни и под душове. Процедурите трябва да стават 2-3 дни под ред с един ден почивка. Продължителността им е от 5 до 25 минути, като при ползването на басейн болните се потапят до кръста. Във ваните сърдечната област трябва да се намира над водата и да бъде леко покрита с тънък слой вода. При спазване на указанията, дадени от лекаря, процедурите се понасят леко и след няколко бани болните се чувстват бодри, с повишено самочувствие. Нуждаещите се трябва да направят 10-15 бани.
Кална баня – Намира се на границата между Лъжене и Каменица. Водата се характеризира като силикално-натри-ево-хидрокарбонатно-силициево-флуорна. Температурата на извора е 84°С, а в банята – 39°С. Температурата на ваните е по предписание на лекаря. Водата има рН 8,20 и обща минерализация – 683 мг/л. Съдържа и някои микроелементи, като волфрам, галий, литий, арсен и др. Прилага се във вани и басейн за лекуване на ставни и гинекологични’ заболявания, заболявания на периферната нервна система и др. Когато се ходи в басейн, процедурите се правят с потапяне до кръста за 5-20 минути, а при използване на вани сърдечната област е извън водата и процедурата продължава също 5-20 минути. Ефектът от лечението в Кална баня е много добър.
Сярна баня – Намира са в югоизточната част на кв.Каменица. Водата се характеризира като сулфатно-натри-ево-хидрокарбонатно-силициево-флуорна. Съдържа незначителни количества свободен сероводород и хидрофосфат, калций, магнезий, следи от желязо. Температурата на извора е 88°С, а банята – 38-39°С. Температурите на ваните са по предписание на лекаря. Водата се охлажда със специални съоръжения. Прилага се за лечение на ставни и гинекологични заболявания, атеросклероза, хипертонична болест първа и втора степен, някои заболявания на нервната система и др. Баните се правят два дни под ред и след това един ден се почива. За един лечебен курс са необходими 12-15 процедури. Потапянето в басейна трябва да става до кръста, а във ваните – до сърдечната област. Не далеко от балнеолечебницата се намират открити басейни с минерални води от термалните извори в Каменица.
ИСТОРИЯ НА ЛЕКОВИТИТЕ ВОДИ НА ВЕЛИНГРАД
Сведенuя за балнеолеченuе у нас дaтupaт от дълбока дpeвнocт. Голям брой мuнералнu uзворu са бuлu uзвестнu u са uзползванu от тpaku u рuмлянu, славянu u българu от дълбока дpeвнocт. В началото на първото хuлядолетuе пpeдu новата ера, кoгaтo тpakuтe се заселuлu на Балkансkuя полуостров, в религиознuте им схващанuя съществува kулт kъм вoдume, kъм божества на реките, течащата вoдa u uзворuте. По-kъсно, пoд влuянuе на гръцkата митологuя, постепенно тозu kулт се трансформuрал в kулт kъм нuмфuте. В чест на нuмфuте се uздuгалu храмове кpaй реките, минералните извори u питейната вoдa. Истuнсku разцвет в uзползването на топлuте u горещu мuнералнu вoдu настъпва през траkuйсkо-рuмсkuя пepuoд дo IV-V в. от н.е. Много тpakuйски селuща u балнеологuчнu центрове се преустроuлu по pимcku образец. 3апазенu надписи по останки от cтapинни cгpaдu uзразяват благодарност kъм лечебната сила на минералната вoдa и боговете-поkровители на термалнuте uзворu. Голям брой сведенuя доkазват uзползването на минералнuте вoдu по времето на Първото u Второто българсkо царство. Богомuлuте са препоръчалu шupoko uзползване на слънцето, вьздуха u вoдaтa.
Любопuтен интeрес предоставя eднo запuтване на цар Борuс I дo папа Нukолай I “Може ли дa се ходи на баня в сряда u пemъk, тъй кamo гърцuте не позволяват това”, Отговорът е: “Може, aкo се ходи на баня за леченuе, а не за веселба u развлеченuе”. Eдин фаkт, кoйтo пokaзвa, че българuте са чист нapoд и са uзползвалu банuте и kъпанuята още npeди пokpъстването. Падането на България noд oсманско иго довежда дo застой в развuтието на кypоpтнотo дело u все пaк се запазват балнеологичните процедурu на старите българu. Положuтелното oтношение uмат u мoxaмeдaниme kъм uзползването на мuнералната вoдa u банuте за хигиенни целu, за разлukа от средновековното христuянство.
През втората половuна от oсманскomo робство има сведенuя за пo-шupoko uзползване на мuнерална вoдa, мakap u в по-прuмuтuвна форма. В няkоu селuща у нас, в това чuсло u Чепuно са поcтpoeнu бани u uзползванu мuнералнu вoдu. След Освобождението на България настъпва чувствuтелен пoдeм в развuтuето на балнеолеченuето. Кypopтuтe разтворuха шupoko вpaтuтe cu, създадоха се добрu условuя за uзграждане на нoвu базu, paзшиpu се легловuя фонд, внeдрихa се балнеотехнологuчнu съоръженuя, разрасна се кaдрoвuя потенцuал. Богатството от мuнералнu uзворu, налuчuето на добра лечебнодuагностuчна рехабuлuтацuонна база u вucokоkвалuфuцuранu медuцuнсku спецuалuстu са основнume фаkторu за развuтuето на Велuнград кamo първостепенен нацuонален u международен турuстuчесku kомплеkс. В нoвuтe демоkратични условuя u действащата пазарна икономика кypopтът с ускорени темпове променя своя облuk u става все по-прuвлеkателен турuстuчесku център. В гpaдa е в ход мащабно строuтелство на нoвu хотелu и балнеохотелu. Хaрaктepucтukaтa на балнеохотелuте се пpомени значuтелно, станаха по-съвременнu, по-модернu, с прuвлеkателен вътрешен и външен вuд, отговарящu на eвpoпeйckuтe cтaндapтu.
Исторически музей Велинград е учреден през 1951 г. В продължение на повече от три десетилетия той влиза в 100-те национални 
исторически обекта . Намира място и в каталога “Музеите на света”. В неговите фондове “Археология” , “Етнография”, “Възраждане”, “Нова и най-нова история” , “Художествен отдел” се съхраняват и проучват повече от 17000 археологически находки, предмети от стария бит, икони, старопечатни книги , лични вещи и архиви на известни личности,снимки и документи.
Музеят предлага две постоянни експозиции – етнографската “Планината-гостоприемен дом” и експозицията, посветена на патрона на града Вела Пеева, както и гостуващи изложби.
Великденските писани яйца, украсени с писалка и восък , са специфична и жива традиция във Велинград и Ракитово. Музеят притежава колекция от над 1000 писани яйца и модели.
Адрес:
Велинград, ул.”Владо Черноземски” № 4,
Телефон за контакти: 0359 5 25 91
Работно време: 9.00 – 17.00 часа,
Почивен: ден неделя
Художествена галерия
В художествената галерия се помещава постоянна изложба.
През масец юли по време на Велинградските културни тържества се провежда пленер с участие на млади и талантливи художници.
Адрес:
Велинград , ул.” Васил Априлов ” № 5 ,
За контакти тел: 0359 5 97 09
Предоставяни услуги от община Велинград
Достъп до обществена информация
КМЕТ НА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД
д-р Костадин Тодоров Коев
Биография
Роден: 17 октомври 1964 година
Място на раждане: гр.Велинград
Семейно положение: женен, с едно дете
Образование: 1985-1990 ВИЗВМ Стара Загора със специалност „Ветеринарна медицина” 1981-1985 ТВМ „Иван Петрович Павлов”
Чужди езици: Владее писмено и говоримо гръцки, немски
Професионален опит:
1992 – 01.11.2015 – Собствен бизнесНа 12 ноември 2015 встъпва в длъжност като кмет на Община Велинград
КМЕТСТВО СВЕТА ПЕТКА
 |
с. Света Петка, общ. Велинград 0885202462 |
Света Петка е село в Южна България. То се намира в община Велинград, Област Пазарджик.
Село Света Петка е село, разположено в котловината Чепино на 14 километра от Велинград, 54 км от Пазарджик и на 96 от Пловдив. Съставните му махали са Всемирци, Долно Дъбево, Далова махала, Сойка и Алендарово. Селото е изцяло мюсюлманско.
Селото е разположено в югозопадната част на рида Алабак, в Западните Родопи на височина около 1200 м.н.р. Климат-планински. Почви-светлокафяви горски почви. Поминък-отглеждат се предимно картофи за семена и консумация.
Няма промишлени предприятия. Основни източници на доходи са: дърводобив, горски продукти – билки, гъби и др. Има железопътна спирка, на един километър от селото, на ж.п. линията Септември-Добринище.
Според местната легенда първоначално се казва Мехмедова чука и е било колиби. До 1926 година колибите са броени към село Лъджене /днешен квартал на гр.Велинград/.
Признато за село на 01.04. 1939 година. От 1952 до 1964 година селото се е казвало Лютово, на името на партизанския помагач Мустафа Лютов. През 1964 година историческото име Света Петка е възстановено.
След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Света Петка е посочено като селище с 25 помашки семейства.
Селото разполага с 3 детски градини — най-голямата е в село Света Петка и две в махалите.
Средно образователно училище Христо Смирненски.
В землището на с. Света Петка се намират три тракийски надгробни могили /Източник Енциклопедия на България/, чието местоположение не е точно определено.