Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Велико Търново
ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА И СПОРТА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ГР.ВЕЛИКО ТЪРНОВО
 |
 гр. Велико Търново, ул. Краков 3 062641943, 062641882, 062641992  |
Дворецът на културата и спорта “Васил Левски” е открит на 15 ноември 1985 г. във връзка с честването на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър, възстановяването на българската държава и провъзгласяването на Търновград за нейна столица.
Комплексът е разположен върху 20 027 кв. м. (тротоарни площадки и стълбища -4000 кв.м.; паркова среда, вътрешни обслужващи асфалтирани пътища и паркинги -10843 кв.м.) между улиците: “Краков” – на изток, “Княз Ал. Батемберг” – на север и ул.”Толедо” – на запад и покрити паркинги над СОУ “Акад. Емилиян Станев” – на юг. Основната сграда заема 5184 кв.м застроена и има 11 726 кв.м разгъната площ на 10 нива.
Транспортни връзки: до ул.”Краков” – автобуси с № 5; по бул.”България” – спирка “Беляковско шосе”: тролейбус№ 2 и автобуси №№ 4, 9, 40, 60, 110; по бул.”Н.Габровски” – спирка “Болница”: тролейбус № 1 и автобуси №№ 13, 20,30,70.
Голямата зала има 1600 места с 6+2 изхода, допълнителна възможност за концерти и др. обществени прояви за поставяне на до 300 подвижни стола, сцена 200 кв.м. и подвижен подиум от модули с размери 100/200/100 см с обща площ 240 кв.м.
Игралното поле: хандбал – 40 х 20 м, баскетбол – 18 х 26 м, волейбол – 9 х 18 м със стандартните странични разстояния до стените на залата, височина над полетата 13 м.; изкуствена стена за спортно катерене с 4 писти с височина 12,80 м. Осветлението осигурява 1500 лукса. Възможност за ефектно осветление и озвучаване. Залата има оборудвана кинокабина и широк екран с възможност за 35 мм филмови прожекции. Журналистически ложи 1 х 20 места и 2 х 7 места. Официална ложа със 17 места. Телевизионни площадки, разположени 1 централно и 2 странично. Рекламна площ – 90 кв.м.
Конферентната зала е с 40+6 работни места и 5 кабини за симултанен превод от и на 5 езика. Заседателни зали – 1 х 20 места, 1 х 15 места, 1 х 5 места. Пресцентърът има 60 места и 8 кабини с директен поглед към залата, офис и WC.
Две тренировъчни зали по 150 кв.м., 2 лекарски кабинета, 4 съблекални х 50 кв.м., всяка с масажно помещение, съблекалня с гардероб, баня с 4 душа (ел.бойлери) и WC. Една гримьорна – 30 кв.м. Климатици.
Централното входно фоайе има 4 обособени места за магазини и 350 кв.м. изложбена площ на 2 нива.
Електронното информационно табло може да обслужва следните спортове: хандбал, баскетбол, волейбол, мини-футбол, вдигане на тежести, борба, бокс, тенис, спортна и художествена гимнастика, спортно катерене. Има възможност за показване на рекламни и информационно текстове на таблици от 10 реда по 30 знака.
Телефонни връзки – 10 директни с възможност за включване на допълнителни във всички зали.
Комплексът предлага възможност за директно ТV-излъчване и е включен на 2 кабелни оператора за ВТ – “Видеосат” и “Евроком”
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ БОРИС ДЕНЕВ – гр. Велико Търново
 |
гр. Велико Търново, ул. Александър Стамболийски 17 062638961 vt_bdenevgallery@abv.bg |
Историческа справка за създаването, развитието и фондовете на Художествена галерия „Борис Денев“
Местността Боруна е част от масива Света гора и една от най-атрактивните природни забележителности на Велико Търново. След Освобождението тя получава специално място в плана на града. С появата на Стамболовият мост през 1892 г. местната власт и жителите започват да обмислят възможности за социализирането на района.
През 1899 г. художникът и учител по рисуване Димитър Багрилов моли да му бъде разрешено да построи на общинска площ със свои средства училище, където да се преподават иконопис, резба, моделиране с глина и гипс, скулптура върху камък и рисуване. Общината одобрява искането му, но поради настъпилата криза начинанието не се реализира тогава.
Идеята на Димитър Багрилов е възобновена през 1925 г, когато Общинският съвет и кмета Димитър Раев приемат решение да се построи училище по приложни изкуства и занаяти, гласувана е и исканата сума.
Проектът за сграда е изработен от арх. Христо Тотев. Веднага започва подготвителна дейност и разчистването на Боруна. На 21 юни 1926 г. се състои тържественото полагане на основния камък на Академията за приложни изкуства, както официалните лица наричат сградата, предвидена за художествено-занаятчийско училище. Въпреки големият ентусиазъм начинанието приключва на този етап поради липса на средства.
В началото на 30 те г. на XX в. сградата е предоставена за нуждите на новосъздадения Севернобългарски ветеринарен институт. Със смяната на функционалността освен застроената зона се обособява още една, предназначена за отдих на открито с градина.
В последствие сградата сменя собствеността и предназначението си още веднъж и в нея се разполагат последователно полицейско управление и народна милиция. През 70те год институцията се премества в нова сграда и помещенията на Боруна остават свободни.
По случай мащабните чествания на 800 годишнината от възстанието на Асен и Петър през 1985 г е решено там да се установи градската художествена галерия.
ОТДЕЛИ:
РАБОТНО ВРЕМЕ:
ОТВОРЕНО ЗА ПОСЕТИТЕЛИ
10.00 – 18.00
ЧЕТВЪРТЪК – ВХОД БЕЗПЛАТЕН
В понеделник е санитарен ден и е затворено за посетители!
ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Велико Търново се намира в централната част на Северна България и има население от около 72 000 души. През Велико Търново криволичи една от големите и пълноводни български реки – Янтра. Днес Търново е 15-ти по големина град в страната и безспорно един от най-красивите и посещавани в България.
ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
 |
Велико Търново, пл. Майка България 2 062619203, 062619108 mayorvt@vt.bia-bg.com http://www.veliko-turnovo.bg |
Велико Търново се намира в централната част на Северна България и има население от около 72 000 души. През Велико Търново криволичи една от големите и пълноводни български реки – Янтра. Днес Търново е 15-ти по големина град в страната и безспорно един от най-красивите и посещавани в България.
Търново е третата поред столица на българската държава (от 1187г. до 1393г.) По време на своя средновековен разцвет градът е играел важна роля на европейската икономическа и политическа сцена. Днес, сякаш за да напомня на отминалата мощ на Второто българско царство, над старата столица се извисява възстановената крепост на хълма Царевец.
Голяма част от сградите тук са запазили традиционния си български стил и това създава уникалната атмосфера в града. Повечето улички, които пълзят по хълмовете на Търново, са тесни и криволичещи, но изпълнени с неповторимо очарование. Много от старите сгради са превърнати в хотели, ресторанти и музеи, които целогодишно посрещат посетители.
Старата столица е много важен образователен център. Местните средни и висши училища се определят като едни от най-добрите в страната. Много млади българи идват тук, за да получат добро образование, което да им осигури възможности за реализация в България и Европейския съюз.
Възможностите за развлечение в града са многобройни. Освен красивата си архитектура, Велико Търново предлага на своите посетители голямо разнообразие от музеи и забележителности, пръснати из калдаръмените улички. Културният календар на старата столица е изпъстрен с различни фестивали, представления и събития, които са разпределени през цялата година. Нощният живот на града също кипи неудържимо и предлага както богато разнообразие от участия, клубни изяви и концерти на български и чуждестранни изпълнители, така и различни барове и заведения.
На уморените от обикаляне посетители Велико Търново може да предложи многобройни места за хапване. Тук можете да опитате както от традиционната местна кухня, така и да се насладите на екзотични вкусове от всички краища на света.
Велико Търново е уникално кътче, съхранило българските дух и традиция през вековете. Но освен живо свидетелство за героичната и богата българска история, страпорестолният град и модерен и жив културен център, който неудържимо подканя всеки посетил го веднъж да се върне отново.
История на Велико Търново
Град Велико Търново е разположен в центъра на България, на половината път между София и Варна. На юг се издигат хладните северни склонове на Стара планина, а северно от града се простира обширната Дунавска равнина.
Град на многобройни забележителности, Велико Търново е един от най-оживените туристически центрове в България. Уникалното му разположение върху трите хълма Царевец, Трапезица и Света гора го правят не само един от най-красивите градове в страната, но и му предава особено очарование и собствена идентичност. Една разходка из този древен град може да остави безмълвен всеки, стъпил на тесните калдъръмени улички.
Редуващите се със съвременни сгради възрожденски къщи са сякаш накацали една върху друга. Всяка от тях е уникален паметник на архитектурата. Велико Търново е едно от малкото места, на които природата и изграденото от човека се допълват, за да създадат неочаквана хармония.
Запазените паметници на културата във Велико Търново по уникален начин съчетават духа на всички епохи и периоди от българската история – от Древността до наши дни. Първите следи от обитатели на района датират от далечния VI в. преди Христа. На хълма Царевец е открито тракийско селище още от третото хилядолетие пр.н.е.
През Средновековието Царевград Търнов е перлата в короната на българските владетели. А след като българите отхвърлят византийското иго през 1185, Търново става престолен град и остава столица на България до нашествието на османците в Европа.
След освобождението на града от руските войски на 7 юли 1877 г., тук, в сградата на турския конак, се провежда съдбоносното Учредително събрание от 10 февруари 1879 г. Именно тогава се приема една от най-демократичните за своето време европейски конституции – Търновската. Този исторически акт поставя основите на новата българска държава.
Днес Велико Търново е модерен европейски град, който е не само административен център, но и туристическа дестинация и културно средище.
Култура и туризъм
Старопрестолният град Търново пази уникални съкровища на историческата българска памет, които чакат своя шанс да се разкрият пред всеки посетител.
Сигурен повод за празнични чествания и разгръщане на наследственото богатство на Търновград е 22 март – празникът на града. На тази дата през 1230 г. българите побеждават епирския деспот кир Теодор Комнин при Клокотница. В чест на успешната битка по поръчение на Иван Асен II е построена църквата “Св. Четиридесет мъченици”.
Символ на възхода на Средновековна България са паметникът „Асеневци“ (издигнат през 1985 г. по случай 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър) и спектакълът “Звук и светлина”. Единствено в Европа и сред малкото в света, аудио-визуалното шоу на хълма Царевец пресъздава в красиви цветови гами и подходящо подбрани музикални “епизоди” от историята на България. Невероятна гледка се откроява от площада „Цар Иван Асен II“, точно пред крепостта.
Атрактивна е разходката на хълма Царевец. Посещението на дворцовия и патриаршеския комплекс е неповторимо преживяване. В църквата на двореца са били положени мощите на известната светица Петка Търновска. Някога в крепостта е имало 23 храма и 4 манастира.
Сред културните паметници в столицата на Второто българско царство се открояват и творения на майстор Кольо Фичето. Най-известната му работа във Велико Търново е Къщата с маймунката – построена през 1849 г. триетажна сграда, разположена на две улици между старите хали и Самоводската чаршия.
Възрожденски дух преследва посетителя на всяка крачка по калдаръмената улица “Гурко” между безбройните реставрирани къщички. Тук се намира и обявената през 1965 г. за паметник на културата с национално значение Сарафкина къща, построена за Димо Сарафина през 1861 г.
Символ на занаятчийско-търговския характер на стария град е Самоводската чаршия, създадена през 60-те и 70-те години на XIX век.
Любителите на изобразителното изкуство могат да се насладят на творби от различни периоди на българското изкуство, разглеждайки една от най-старите в страната галерии – Държавната художествена галерия.
Почитателите на българската литература пък трябва да посетят къщите-музеи “Петко Р. Славейков” и „Емилиян Станев“.
На 4 км от Велико Търново се намира архитектурно-музейният резерват Арбанаси. В селището има 7 храма, в т. ч. и “Св. Богородица”, където можете да се поклоните пред чудотворната икона на Богородица, която според местните вярвания сбъдва желания.
На 6 км от града пък е разположен Патриаршеският манастир, известен с книжовната дейност на Евтимий Търновски.
Особено внимание заслужава археологическият резерват Никополис ад Иструм – римски и ранновизантийски град, разположен върху левия бряг на р. Росица, създаден по подобие на малоазийските градове.
ОБЩИНА ЗЛАТАРИЦА
 |
Златарица, ул. Ст. Попстоянов 22 061535420, 061535490, 0884401406 mail@zlataritsa.net http://www.zlataritsa.net |
Намира се в източната част на област Велико Търновои граничи с общините Елена, Велико Търново, Стражица и Антоново (област Търговище).
Община Златарица се състои от 24 населени места 1 град и 23 села/ с общински център град Златарица, 5 кметства – в селата Родина , Горско Ново село, Калайджии, Средно село и Резач и 5 населени места с кметски наместници.
Общата площ на територията на общината е 232 676 дка.
Географски дадености
Община Златарица попада върху първите гънки на Предбалкана. Северната част на общината има равнинен характер.
По-голямата част от територията й е с хълмист релеф, образуван от редица ниски и средно високи ридове, успоредни на главната Старопланинска верига. Те са дълбоко прорязани от напречни проломи, в които текат Златаришка и Бебровска река.
Най-ниските части имат надморска височина около 100 м (80 м в долината на река Златаришко след село Родина), а най-високите 900 м (вр. “Кулата” – 901,3 м на границата с община Елена).Преобладават терени със средна височина от 300 до 600 метра.
Климат
Община Златарица попада върху част от северобългарската и предбалканска котловина, подобласт на Умерено-континенталната климатична област. Климатът е умерено-континентален, напомнящ тоя на ниските и северните части на Предбалкана. По-ниски са температурите през януари, а най-високи през юли. Средните месечни максимални температури през лятото са около 28 градуса С, а минималните зимни – минус 6 градуса С. Средната годишна температура се движи около 11 – 12 градуса С. Регистрирани са изключително ниски абсолютни максимални температури, когато от север нахлуят арктични въздушни маси.
Валежи
Средната годишна сума на валежите се движи около 650–750 литра на кв. м.
С максимум през юни и минимум през месец февруари. Преобладават валежите от дъжд. Трайната снежна покривка се задържа 33 – 46 дни в годината. Не са редки късните и пролетни мразове.
Наблюдават се 3 – 4 засушливи периода с продължителност около 10 дни. В поречията на реките се задържат мъгли, които се отразяват неблагоприятно през студения период.
Ветрове
Преобладават западни и северозападни ветрове. Те довеждат влажни въздушни маси от запад. В някои сезони има и силни източни и североизточни ветрове. Те са доста силни и студени, но нямат тая сила и не отвяват снежната покривка. Фьонът или южнякът, както населението го нарича, духа през февруари, март и ранна пролет, особено по северните склонове на Еленския балкан, следствие на което реките силно прииждат. Този вятър се разпилява на север от Златарица, защото навлиза в Дунавската равнина.
Хидрография
Общината е богата на повърхностни води. През територията й протичат 4 реки:
-река Златаришка /Бързица/ идва от съседната община Елена, минава през град Златарица и след това се влива в река Веселина;
-река Веселина, известна като Капинска река води началото си от централното Старопланинско било. Преминава през землищата на селата Горско Ново село, Родина и град Златарица. Напуска общината при село Джулюница. В горното течение на реката е изграден язовир “Йовковци”, стопанисван от “В и К – Йовковци” ООД гр. Велико Търново;
-река Бебровска преминава през землището на селата Разсоха, Дединци, Росно, Горско Ново село и се влива в река Веселина;
-река Стара река тече периферно през землищата на селата Чешма и Сливовица.
Всички реки имат почти постоянен дебит с изключение на лятото, когато водните количества силно намаляват.
На територията на общината има изградени 10 микроязовира, които обогатяват още повече водните запаси. Използват се предимно за риборазвъждане и рибоотглеждане.
Високи подпочвени води се наблюдават в поречието на река Златаришка (Бързица).
Почви
Над 3/4 от територията на общината е заета от сиви горски почви. Те са характерни за най-южните части на Дунавската равнина и най-вече за Предбалкана. По поречието на реките Златаришка, Стара река и Веселина са изявени алувиално-ливадните почвени видове и по-богатите на хумус почви.
На някои места почвената ерозия е силно изразена и са взети мерки за възстановяването на почвата (залесяване).
Растителност и животински свят
Растителността попада в дъбовата зона на предпланинския лесорастителен район. Дъбовете образуват чисти или смесени насаждения. Имат най-често издънков характер. Най-голямо разпространение от дървесните видове имат дъбовете – цер, зимен дъб, благун. Като подлес в състава на насажденията се срещат глог, дрян, леска, люляк и др. Освен тях в по-голямо или по-малко количество се срещат габър, явор и липа. Във високите части горите са високостеблени. Изкуствено са направени насаждения от бял и чер бор, ела, явор и други.
Обликът на ландшафта, характерен за Предбалкана и дървесните видове, определят дивечовото стопанство – наличие на диви свине, сърни и елени, фазани и други ернати видове.
КМЕТСТВА
В община Златарица има общо 24 населени места, в това число: 1 град – общински център и 23 села.
Напълно обезлюдените населени места са 4 – селата Горско Писарево, Дуровци, Рекичка и Чуката. Селата със жители от 1–5бр. са: Делова махала, Овощна, Чистово, Новогорци и Горна Хаджийска.
Село Дединци е с 12 живеещи и село Чешма–с 13.
Разпределението на населението по населени места на общината е както следва:
гр. Златарица – 2635 души, с. Горско Ново село – 657 души, с. Родина – 566 души, с. Калайджии – 158 души,
с. Сливовица – 144 души, с. Росно – 133 души, с. Резач – 121 души, с. Средно село – 88 души, с. Разсоха – 82 души,
с. Долно Шивачево – 70 души, с. Дълги Припек – 62 души, с. Дедина – 55 души, с. Равново – 24 души.