Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
варовици
ОБЩИНА РАЗГРАД
 |
 Разград, бул. Бели Лом 37А 084660091, 084660090 obshtina@razgrad.bg http://www.razgrad.bg |
Община Разград е разположена по поречието на река Бели Лом в посока югоизток-северозапад, в централната част на Североизточна България, на 60 км от Русе, 130 км от Варна, 55 км от Шумен и 36 км от Търговище.
В продължение на много векове Разград е естествен кръстопът, пресечен от важни пътни артерии, свързващи Централна Европа с Черноморието и Азия.
През административния център на общината минават първокласният път Русе – Варна и железопътна линия, които са най-пряката стратегическа връзка между река Дунав и Черно море.
Разградска община се намира в централната част на Лудогорското плато, на надморска височина 220-290 м. Тази част на Лудогорието има хълмисто-ридов и платовиден релеф, представен от плитки вододели, с наклон на север към р.Дунав и на запад – към долината на р. Бели Лом.
Долините на Лудогорските реки са в повечето случаи суходолия, чиито начални части навлизат в очертанията на платовидните вододели. На много места льосовата покривка воалира суходолията в падини.
Там, където височината на речното течение е дълбоко, долините представляват истински каньони,като най-типична в това отношение е долината на р. Бели Лом. Карбонатният скален фундамент създава условия за карстообразуване, но съвременните карстови процеси протичат на ограничени площи. За това допринасят малките количества на валежите и льосовата покривка.
Активно карстообразуване протича в местата, където варовиците се разкриват естествено на повърхността. Релефът на Разградска община е с относително високи морфометрични показатели. Гъстотата на талвеговата мрежа достига до 1.5 км/км2. Вертикалното разчленение на релефа е до 150-160 м/км2. Наклонът на вододолинните равнища е малък и обикновено не надвишава 1.5-3°.
В склоновете на местните долове и във високата част на каньоновидните участъци средните наклони се увеличават до 5-8°. Те са значително по-големи в долната стръмна част, където се разкриват варовици. Тук склоновите повърхности имат наклони на места над 25°.
На територията на общината има добре организирана система за здравно обслужване на населението с обновяваща се материално техническа база и квалифицирани кадри. Системата обхваща следните сектори:
Доболнична и болнична медицинска помощ;
Стоматологично обслужване;
Хигиенно – епидемиологичен контрол.
История
Внимание, ще се отвори в нов прозорец. Разград е освободен от войските на ІІІ-ти армейски корпус под предводителството на княз Александър Дондуков-Корсаков на 16 /28 януари 1878 г. На 22 януари / 5 февруари военният комендант на града Владимир Василиевич свиква гражданите за избиране на първия общински съвет. Избрани са 8 съветници и по предложение на окръжния началник за първи кмет на градската община е избран Георги А. Попов. /който управлява около една година/.
Първият градски общински съвет изпълнява службата по правилното разпределение и събирането на данъците, по хигиенизирането на града и здравеопазването, организацията на учебното дело и др. Постепенно към края на века са създадени административно, финансово, техническо и санитарно отделение. Грижа на общината е стопанисването на общинските имоти, бани, аптеки. Общината насърчава и подпомага развитието на промишлеността и търговията, организира водоснабдяването и електрификацията на града. В административно отношение до 1901 г. общината е подчинена на Разградското окръжие.
От тази година до 1934 г. е в границите на Русенски окръг, а след това до 1941 г. преминава към Шуменска област, от 1941 г. до 1959 г. – към Русенска област. През целия период от Освобождението до 1959 г. Разград е и околийски център.
Макет на първото разградско кметство от 1893г., изработен от инж. Тодор Тодоров от Разград
За сграда на общината в началото е използван бившият конак, който се намирал на мястото на сегашната Съдебна палата. През 1890 г. по проект на инж. Иван Буфа започва строителството на нова сграда, специално предназначена за община. Тя е окончателно завършена през 1893 г. Съборена е при строежа на новия драматичен театър, започнал 1980 г. Настоящата административна сграда е построена през 1984 г. по проект на арх. Стойко Дончев.
След политическите събития през септември 1944 г. в структурата и организацията на Разградското общинско управление не настъпват съществени промени. Запазват се съществуващите дотогава служби и управлението действа под контрола на Министерството на вътрешните работи и народното здраве.
След приемането на Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия през декември 1947 г. всички такива на територията на общината се обособяват в едно общинско стопанско предприятие с търговско-индустриален характер. С приемането на Закона за народните съвети от 1951 г. Градският общински съвет променя наименованието си в Градски народен съвет на депутатите на трудещите се – до 1955 г., след което приема ново название – Градски народен съвет.
Основните служби към Съвета са : Финанси, Комунално стопанство и благоустройство, Търговия и продоволствие, Местна индустрия и занаяти, Селско стопанство, Животновъдство и санитарно-ветеринарна дейност, Труд и социални грижи, Народна просвета, Народно здраве и Обща служба. Като местен орган на държавната власт Градският народен съвет провежда държавната политика на територията на общината: организира и провежда избори за общински съвети и за народни представители; следи за изпълнение поръченията на избирателите и разглежда жалбите на трудещите се; ръководи и координира дейността на стопанските предприятия, контролира здравно-социалната, комунално-битова и културно-просветна дейност.
Една от основните функции на общинските управи е благоустрояването на града и изграждането на нови обекти, свързани с водоснабдяване, строеж на улици, планиране и регулация. Градският общински народен съвет подпомага училищата, читалищата, симфоничния оркестър, театъра и др.
От създаването на първия общински съвет до днес са упражнявали властта в града 46 кметове. Най-дълго е бил градоначалник Венелин Узунов /1991 – 2005 г./.
Административни услуги:
Срокът за изпълнение на услугите, както и дължимите такси и цени за предоставянето им, са определени в приета от Общински съвет-Разград
Предоставяне на административни услуги в общинска администрация гр. РАЗГРАД
Публични места за достъп до е-услуги (киоски) в град РАЗГРАД
Предоставяне на административни услуги в КМЕТСТВАТА от Община Разград
ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАТИВНОГО ОБСЛУЖВАНЕ В ОБЩИНА РАЗГРАД
Отдел „Социални дейности“ провежда държавната и общинска политика в областта на социалните дейности на територията на Община Разград. Основните му функции са да планира цялостната дейност, осигурява единно методическо ръководство, координира задачите по време и място; координира и контролира изпълнението на държавната и общинска политика в областта на социалните дейности и трудовата заетост; координира и контролира дейността на специализираните институции и социалните услуги в общността на територията на община Разград; разработва и отчита бюджета на Община Разград за функция „Социално осигуряване и грижи“. Контролира целесъобразността и законосъобразността на разходване на средства в областта на социалните дейности, финансирани чрез бюджета на Община Разград; организира дейностите по разработване, възлагане, управление, предоставяне и администриране на социални услуги; координира взаимодействието на общината с различни институции и организации, работещи в областите, свързани с управлението и предоставянето на социални услуги; предлага и организира изследвания по проблеми, свързани със социалните дейности с цел усъвършенстване дейността на специализираните институции и социалните услуги в общността на територията на община Разград; участва в разработването на наредби, проекти, стратегии, концепции и други вътрешни нормативни актове в сферата на социалните услуги; координира и контролира изпълнението на годишните планове за развитие на социалните услуги в община Разград; координира дейностите, свързани с разрешаване на социални проблеми на гражданите на територията на община Разград; организира и администрира работата на Комисията за детето; участва в работни групи и комисии по проблеми, касаещи социалните услуги за населението на територията на община Разград; оказва съдействие на клубовете на пенсионерите и на лицата с увреждания по социални проблеми.
ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ /ДСП/ гр. Разград
ЦЕНТЪР ЗА ОБЩЕСТВЕНА ПОДКРЕПА /ЦОП/ гр. Разград
ЦЕНТЪР ЗА СОЦИАЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ „Емилиян“ /ЦСРИ/ гр. Разград
КОМПЛЕКС ОТ ЦЕНТРОВЕ ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП ЗА ДЕЦА БЕЗ УВРЕЖДАНИЯ
КОМПЛЕКС ОТ ЦЕНТРОВЕ ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП ЗА ДЕЦА/МЛАДЕЖИ С УВРЕЖДАНИЯ
ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УВРЕЖДАНИЯ „ПОДАЙ РЪКА“ гр.Разград
ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА /ДСХ/ гр. Разград
ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ДЕМЕНЦИЯ /ДВХД/ гр. Разград
ОБЩИНА СИТОВО
 |
Ситово, ул. Трети март № 72 086 882 213, 08663 27 11 sitovo@mail.bg http://www.sitovo.bg |
НОВИНИ от Община Ситово … виж тук!
Територията на община Ситово е разположена в началото на североизточната част на Дунавската равнина. Община Ситово се намира в северозападната част на област Силистра, Североизточен планов район и заема площ от 271 кв.км, на 120-150 м. надморска височина.
На запад и на юг граничи с общините Главиница и Дулово, а на изток с община Силистра.
На север достига до брега на р. Дунав.
Центърът на общината – с. Ситово, отстои на 25 км западно от областния център – гр. Силистра.
Релеф
Община Ситово се намира в североизточната част на Дунавската хълмиста равнина. Релефът е хълмисто-равнинен, наслоен с хоризонтални пластове от кредитни и терциерни варовици. Преобладаващата надморска височина е 100-150 м. В южната част, около селата Любен и Ирник, започват хълмовидни възвишения. Теренът е нарязан от суходолия – бивши речни долини, а там, където Дунавският бряг се е отделил от високия откос на междудолинните ридове, е образувана плодородната Попино-Гарванска низина.
Климат
Умерено-континентален, с горещо лято и студена зима. Преобладават северо-западните и западните ветрове. Средната месечна скорост на вятъра е 1.9 м/сек. За валежите на тереторията на общината е характерно наличието на екстремуми: минимум и максимум , очертаващи се съответно през месеците май, юни, юли, и през месеците януари,февруари и март. Средната годишна температура е 14 оС.
Води
Територията на Общината е бедна на водни ресурси. Общината граничи с р. Дунав по крайбрежието на селата Гарван и Попина. Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабият наклон на релефа са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия.
Водният режим се определя от дъждовните води и снеготопенето. Подземните води са разположени в два хоризонта, които се използват за водоснабдяване на селищата през летните месеци.
Територията на общината е с неголяма гъстота на хидрогеографската мрежа. Граничещата с общината р. Дунав в участъка й от десет километра е единствената дренираща артерия на повърхностните и подземни води. Участъкът от реката, минаващ край общината, не се замърсява, тъй като няма заустване на битови и промишлени канализационни води.
Реки с постоянен повърхностен отток не преминават през територията на общината.
Минерални води на територията на общината няма.
Почви
Почвената покривка е тясно свързана с естеството на геоложката основа, с особеностите на релефа, с характера на климатичните условия, спецификата на растителността и стопанската дейност на човека . Преобладаваща почвообразуваща скала е льосът – типичен и глинест.
Почвите се характеризират с голямо разнообразие, като преобладаващият почвен тип е излуженият чернозем, глинести и песъчливо глинести. Излужени черноземи са 4,65 %, слабо излужени черноземи –46,8%, силно излужени черноземи –16,4%, тъмно сиви горски – 5,8 % и други –3,3%.
Количеството на хумуса в орния слой е 2,2-3,0%.
Обработваемите земи се отличават на места със значителен наклон, което води до деградация на плоскостната, линейната и ветровата ерозия.
Почвената реакция в хумусния хоризонт е неутрална.
Водният режим на почвите е добър и позволява производително изразходване на недостатъчните валежи. Естественото плодородие на излужените черноземи е добро.
Полезни изкопаеми
На територията на общината не са открити находища на рудни изкопаеми. Теренът е изграден изключително от седиментни скали – варовици, мергели и техните разновидности. Природно богатство за общината е намиращата се в землището на с. Ястребна кариера за добив на варовик, която е публична общинска собственост. Общата й площ е 40.158 дка с доказани геоложки запаси от 2 835 600 куб.м. варовик. Варовиците са предимно седиментни от долна креда- горен барем, порцелановидни бели, плътни, покрити с плеистоценски чакъли, които преминават в кватерни пясъци и льосовидни глини.
Съгласно БДС варовиците отговарят на изискванията за произвоство на бетон 1,2, и 3 група до марка 30 МРа и трошен камък за пътни основи и асфалтови покрития. На територията на общината се намира и кариера Слатина с площ 56,832 дка, разположена в землището на с. Слатина, също публична държавна собственост. Друг източник за добив на известно количество инертни материали – баластра и пясък за местни нужди е р. Дунав, чието дъно е песъчливо с дълбочина 6-7 метра.
Защитени територии и биоразнообразие
Характерът на растителността в общината и нейното географско разпространение се обуславят от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека. В Община Ситово има общо 2710 ха гори- частна, общинска, държавна собственост. Преобладават естествените широколистни насаждения – цер, габър, ясен, клен, дъб, акация. Изкуствено създадени са гори с червен дъб, липа, явор, орех.
На територията на общината се срещат защитени видове растения и животни.
В землището на с. Гарван се намира местносттта “Гарвански блата” със статут на защитена територия.
Със Заповед № 853/06.08.1985 год. на Председателя на Комисията по опазване на природната среда към Министерски съвет, публикувана в ДВ бр.65/20.08.1985 год. водно-блатният комплекс “Гарвански блата” с площ 280 ха е обявен за природна забележителност. Целта е да се запазят естествените местообитания на редки водоплаващи птици, включително четири вида гмурци – голям, среден, черноврат и малък, както и белобрада рибарка и червена чапла, включени в Червената книга на Република България. В обекта е разпространена разнообразна водна и блатна растителност, сред която се срещат редки видове растения, като водна жълта роза, бяла водна роза, блатно кокиче и водна лилия.
В Общината има четири броя вековни дървета. Със статут на защитена територия са още: находището на див божур в с. Добротица и в с. Любен “Острата канара”. Тъй като нямат достатъчна популярност и не е разработена стратегия за тяхното бъдещо развитие, засега тези обекти не са посещавани от туристи.
Съществува друга красива местност, необявена за природна забележителност – “Бялата канара” в землището на с. Ирник.
ОБЩИНА СВИЛЕНГРАД
 |
Свиленград, бул. България 32 037974302, 037974371 obshtina@svilengrad.bg http://www.svilengrad.bg |
Община Свиленград е разположена в югоизточната част на Хасковска област и на Република България. В североизточния й край са склоновете на Сакар планина ,на югозапад – Източните Родопи, включва части от Горнотракийската низина. Общият размер на община Свиленград е 70 537,10 ха. Населението е 25 792 души, като от тях 19 960 са в Свиленград. Общината включва един общински център и 23 села.
През територията й преминават части от транспортните оси на международен път Е – 80 и продължението на Е – 85 към Република Гърция. Железопътната линия София – Пловдив – Свиленград – Истанбул , свързваща Република България и Община Свиленград с европейската жп -мрежа , е категоризирана като важна магистрална линия, подходяща за комбинирани превози. Общината има уникална даденост да бъде граница на България с две съседни държави – Турция и Гърция.
Развитието на транс – граничното сътрудничество е от изключително значение за общината. Уникалната и даденост да граничи с Турция и Гърция, крие големи възможности за конкретни дву – и тристранни проекти в сферата на икономиката, бизнеса, културата, околната среда, екологията. Трансграничните инициативи са със значим потенциал за икономическия просперитет на Свиленград.
Община Свиленград се намира в континентално – средиземноморската климатична област, което определя и континентално -средиземноморският тип климат на общината. Най – характерните белези на този тип климат са топлото лято и меката зима (януарските температури са над 0оС), сравнително малката годишна температурна амплитуда, есенно – зимният максимум на валежите и липсата на ежегодно устойчива снежна покривка.
Средната стойност на годишната температурата на въздуха в общината варира в границите между 12,6оС и 13,6оС. Средните юлски температури са между 22 – 24оС, а средните януарски температури за общината се колебаят от 0 до 1 – 2оС над нулата. Сумата на температурите през активния вегетационен период достигат 4000оС и е една от най-големите за страната.
Земеделското производство в общината е насочено главно към отглеждане на тютюн, лозя, житни и овощни култури.Условията в района са подходящи и за производство на памук. Селското стопанство има водеща икономическа функция в общината.
Реките на територията на Община Свиленград са от Беломорския водоносен басейн. Главен воден ресурс и водоприемник е р. Марица с притоци: река Голяма ( дължина 37,9 км. и водосборна област 163 км² ), река Селска ( дължина 18,9 км. и водосборна площ 101,3 км² ), река Левченска ( дължина 43,8 км. и водосборна площ 143,8 км² ) и река Каламица ( дължина 23,2 км. и водосборна площ 58,7 км² ). Притоците са леви и водят началото си от Сакар планина.
Хидроложкият режим на реките в района се формира в условията на преходно континентална климатична зона и се характеризира със значително средиземноморско влияние. Поради южното изложение на площите и проникване на средиземноморски топъл и влажен въздух по р. Марица, снеговете през зимата бързо се стопяват, а през летния период реките губят вода поради инфилтрация и изпарение.
Периодът на пълноводие протича от месец декември до месец юни. Същият е слабоустойчив. Оттича се 70 – 80 % от общия обем на оттока. Средната дата на настъпване на маловодието е юли, а средната дата на неговото завършване е октомври. През периода на маловодие се оттича 1% от общия обем на оттока. Малките реки и дерета през периода на маловодие пресъхват. Продължителността на пресъхването е в рамките на 70 – 100 дни.
С оглед осигуряване на необходимите водни ресурси за напояване и регулиране на повърхностно течащи води на територията на Общината има изградена мрежа от микроязовири. Ландшафтът на Община Свиленград е разнообразен – както равнинен, така и хълмист и нископланински. Централната част е заета от Горнотракийската низина, характерна с обширни приречни ниски земи и високи подпочвени води, които благоприятстват използването на земеделските площи.
На североизток се разполагат ниските разклонения на Сакар планина, на запад Източно Родопският рид Гората, а на северозапад – Хасковска хълмиста земя. Средната надморска височина варира от 70 м. ( Свиленград ) до 703 м (връх Шейновец – на границата с община Любимец). Скалната основа е много пъстра, срещат се южнобългарски гранити, гнайси, мрамори, кристалинни шисти, андезити, варовици и др.
От общата залесена площ в община Свиленград (3657,4 ха), залесените площи собственост на общината са 2662 ха., а временно стопанисваните залесени площи – 995,4 ха. Запасът от дървен материал, общо – без клони е 250945 м3, разпределен в 12 стопански класа. Преобладават насажденията от ІІ клас (21 – 40 год.), като средната възраст е 30год. За общинския горски фонд запасът е съответно – 153795 м3 (с клони – 185810 м3), На територията на общината са обособени два горскостопански участъка:
• І ГСУ – „Сакар” с обща площ 3943 ха и 164 отдела;
• ІІ ГСУ „Родопи” с обща площ 76,1 ха и 12 отдела.
На територията на Община Свиленград попадат защитената местност Лозенски път, която е естествено находище на блатно кокиче и природен парк Източни Родопи, обхващащ част от землищата на с. Сива река и с. Мезек. В територията на Общината се включва част от Корине сайт Сакар имащ международен природозащитен статус.
Около 70% от територията на Южен Сакар е заета със селскостопански площи на мястото на гори от космат дъб и вергилиев дъб. Сред тях на около 15% от общата площ са разпръснати ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма, луковична ливадина, садина и др. и по – рядко мезоксеротермна растителност.
Културно – исторически забележителности:
Църквата „Света Троица“;
Училище „Христо Попмарков“;
Гробницата в с. Мезек;
Паметник на героите от войните;
Мостът на р. Марица;
Скална църква при с. Маточина;
Крепостта Букелон;
Средновековната крепост край с. Мезек.
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
Благоприятните природни условия в Свиленградския край и стратегическото му географско разположение са причина той да бъде населяван от дълбока древност. Най-старите следи от човешки живот датират от края на новокаменната и каменномедната епоха. През бронзовия и железния период земите около днешния Свиленград били населявани от тракийското племе одриси. От времето на траките са останали следи от селища, надгробни могили, светилища, долмени и други.
Немалко свидетелства са останали и от времето на римската епоха. В близост до днешния Свиленград римляните построили крайпътните станции Рамис и Бурдипта.
На хълма Хисарлъка те изградили крепост, стените на която още личат, заровени в земята. Там възникнало селище, известно от древните писмени паметници като Бурденис (Бурдипто).
Немалко свидетелства са останали и от времето на римската епоха. В близост до днешния Свиленград римляните построили крайпътните станции Рамис и Бурдипта. На хълма Хисарлъка те изградили крепост, стените на която още личат, заровени в земята. Там възникнало селище, известно от древните писмени паметници като Бурденис (Бурдипто).
Районът бил оживен кръстопът и арена на непрестанни войни и след създаването на българската държава. С този край е свързана една от най-големите битки в средновековната българска история: през 1205г. войските на Калоян нанасят първото голямо поражение на непобедимата дотогава латинска армия, предвождана от император Балдуин. Падането на България под османско иго задълго определя историческата съдба на населението на Свиленградския край. Тук съществувало селище, известно под името Кинекли, което, разположено на най-краткия път от Цариград за Европа, имало важно стратегическо значение.
През 1529г. на река Марица е построен мост, представляващ уникално за времето си съоръжение. Мостът сега свързва двете части на Свиленград и е един от най-забележителните архитектурни паметници в Югоизточна Европа от времето на османското владичество. Той е обявен за национален паметник и се намира под специалната закрила на ЮНЕСКО. Около моста възникнало ново селище – Мустафа паша, превърнало се през втората половина на XVI век в град.
По време на османското владичество населението на града самоотвержено се бори за съхраняване на националното си самосъзнание. През 1847г. е построено училище за светски науки. В това училище през периода 1872-1873 учителства патриархът на българската лителатура Иван Вазов. През 1870г. отваря врати читалище “Звезда”. Друг възрожденски учител – Петър Станчов, става кръстник на града, като му дава в 1874г. звучното име Свиленград. Селището започва да се нарича така едва през 1913г.
На път за Цариград от тук са преминавали и са отсядали известни български революционери, просветни дейци и възрожденци – Г.С.Раковски, П.Р.Славейков, Хр.Г.Данов, Ал. Екзарх, Драган Цанков, Константин Величков. В града е идвал и Васил Левски. Тук през 1871г. той основал таен революционен комитет. На 8-ми януари 1878г. в Свиленград влизат руските войски, командвани от генерал Струков. Година по-късно след Берлинския договор градът е оставен под турска власт.
23 години по-късно, по време на Балканската война, Свиленград е освободен и преминава отново в пределите на България. Това става на 5 октомври 1912 г. след като българската войска превзема връх Шейновец в Родопите. По време на Балканската война край Свиленград е оборудвано първото дотогава военно летище. За първи път в световната история българската армия използва самолети за бойни цели.
Новоосвободеният град се радва за кратко. Той е разорен и опожарен къща по къща през лятото на 1913г., когато Турция се намесва в Междусъюзническата война срещу България. Окончателно градът е освободен в края на септември 1913г. след като в Цариград е сключен нов мирен договор между България и Турция. Според определената нова граница Свиленград остава в България. Завърналите се негови жители възраждат града от пепелищата и го съграждат наново.