Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Варна

ОП ДЕЗИНФЕКЦИЯ, ДЕЗИНСЕКЦИЯ И ДЕРАТИЗАЦИЯ – ГР. ВАРНА

obshchina-varna-logo гр. Варна, бул. Съборни 19
 0889500801
ddd_opvn@abv.bg

 

 

 

 

 

 

ОП „Дезинфекция, дезинсекция, дератизация-Варна“ – Варна е специализирана структура на Общината за дезинфекция, дезинсекция и дератизация на общински обекти /административни сгради, училища, детски градини, ясли, паркове, алеи, междублокови пространства, спортни и детски площадки и др./ и на извънобщински обекти по договори или по заявка на частни юридически и физически лица.

В дейността му има няколко приоритета по отношение превенцията на общественото здраве:

  1. Дезинфекция /борба срещу болестотворни микроорганизми/
  2. Дезакаризация /борба срещу кърлежите/.
  3. Дезинсекция срещу комари /имагоцидна – срещу възрастните форми и ларвицидна – срещу ларвите им/.
  4. Дератизация /борба срещу гризачите – мишки и плъхове/.
  5. Регулярна поддръжка на обекти срещу битови вредители и гризачи.
  6. Изтребителни третирания срещу бълхи, мравки, оси, стършели и др.

 

 

ОБЩИНА ДЕВНЯ

 Девня, бул. Съединение 78
 051947011, 051947012
kmet@devnia.bg
 http://www.devnia.bg

 

 

 

 

 

 

 

minbaniОбщина Девня се намира в Североизточна България и е съставна община на Област Варна.

Територията на Община Девня е 100.980 кв.км. Землището и е разположено на територията на Северо-Източна България и граничи със землищата на Аксаковска, Белославска, Авренска, Провадийска, Ветринска и Суворовска общини.

Град Девня се намира на около 30 км. от областния град Варна в малка долина, заградена от всички страни с ниски варовикови хълмове, последните склонове на Стара планина и на Добруджанското плато, отворени единствено на изток към Белославското езеро, а оттам и към морето. Природната забележителност в долината са тридесетте карстови извора, от които най-живописен е „Вълшебният Извор“ свързан с древни легенди. Наличието на обилна вода и варовикови находища – неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.

Според физикогеографската подялба на Република България, община Девня попада в източната подобласт на Дунавската хълмиста равнина. Западната и източната част от територията на общината се характеризират с различен равнинен релеф. В югоизточната част е разположено част от Белославското езеро. От север на югоизток се простира долината на река Девненска, която от североизток, север и запад е оградена от по-високи земновърхи форми. Така обградената долина предразполага проявата на чести инверсии и радиационни мъгли поради наличие на замърсяващи източници. Надморската височина варира от 0 до 200 метра. Най-високите области са разположени в североизточната и югозападната част от територията на общината.

Най-значителни естествени водоеми в Девненската община са част от Белославксото езеро, р.Девненска и р. Провадийска. Река Девня се влива в р.Провадийска, което от своя страна се зауства в Белославското езеро.

 

В северните части на Девненската низина се намират известните Девненски извори, които са каптирани и се използват за водоснабдяване. Литоложкият строеж на района създава условия за наличие на подземни води, които са без практическо значение за водоснабдяване, но са интересни от инженерно-геоложка гледна точка, тъй като обуславят пригодността на терена за строителство.

Наблюдават се грунтови води от скатовете на долината и високата речна тераса на дълбочина в граници от 2,50 до 3,00м. и от 10,00 до 15,00м. В ниската речна тераса са формирани води със слабо напорен характер. Те се установяват от няколко сантиметра до 1,5 м. дълбочина на терена. Тези води са високо минерализирани като имат висока твърдост и съдържат сулфати, хлориди, нитрити и калий.

Наличието на обилна вода и варовикови находища – неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.

На територията на община Девня са разпространени само нерудни полезни изкопаеми: мергели, варовици и торф.

Девня е икономически силно развит регион. Определящо значение в структурата на общинската икономика има промишлеността, която е развита в следните направления: производство на соди, торове, топлоенергия, производство на строителни материали, захар и др.

На територията на община Девня се намират няколко от най-големите химически заводи на страната – „Солвей Соди“ АД, „Агрополихим“ АД, „Полимери“ АД. Строителната промишленост е представена в две направления – производство на строителни материали -„Девня Цимент“ АД и извършване на строителна дейност – „Заводски строежи“ АД.

За промишлени цели „Девен“АД произвежда топлоенергия за нуждите на Девненските предприятия.

mbaniХранително-вкусовата промишленост включва преработката на нерафинирана захар от „Девненски захарен завод“ЕООД.

 

Географското положение на община Девня благоприятства развитието на транспортната система обслужваща не само националните , но и международните инфраструктурни направления. Особено значение за транспортната дейност на общината има водния транспорт представен чрез изграденото пристанище „Варна – Запад“, което е в унисон със световно развитите пристанища. В голямата си част то осигурява транспорта на суровини и готова продукция на предприятията намиращи се на територията на община Девня. Железопътният транспорт е неразделна част от дейността на Железопътно управление – Варна на чието подчинение са Железопътни гари Девня и Повеляново. Мрежата на автомобилния транспорт включва Републикански и местни пътища. От републиканските пътища с най-голямо значение е автомагистрала „Хемус“.
В общината функционира и общинска фирма „БКС – Девня ЕООД“, чийто предмет на дейност е строителство, ремонт и благоустройство като основна част от дейността и са сметосъбиране и сметоизвозване, стопанисване и поддържане на сметищата за битови отпадъци.

Секторът на МСП в общината е развит предимно в областта на търговията с хранителни стоки и ресторантьорството.

Селскостопанският сектор на територията на общината е представена от три земеделски кооперации, арендатори и частни стопани. Обработваеми са 52 хил.дка земеделска земя, в които се произвеждат култури като пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и др. Животновъдството е развито предимно в частния сектор и в Коопeрация „Кипра“.

Античното име на Девня е Марцианополис, главният град на римската провинция Долна Мизия, основан от император Траян през 106 г. от н.е. след походите срещу даките. Предполага се че е нарекъл града в чест на сестра си Марция.

В близост до града се намира природната забележителност Побитите камъни.
Дявня е известна с карстовите извори. За съжаление всички те са каптирани за водоснабдяване на промишлеността и населението на близкият град Варна. Останал е един – „Вълшебен извор“.


Вижте по-голяма карта

ОБЩИНА ВАРНА

 Варна, бул. Осми приморски полк 43
080080806
zdoi@varna.bg
 http://www.varna.bg

 

 

 

 

 

 

Обща характеристика

България се разделя на 28 области, всяка от които съсредоточава икономиката, управлението, националните и местни особености на съответния регион. В последствие тези области се разделят на общини, които изпълняват ролята на основни местни административни единици в държавата. Всяка община е автономна, със свой собствен бюджет и собственост.

Варненска област се състои от 12 общини с общ брой на населението 489 809. Населението само в община Варна наброява 346 000 души и представлява 70% от населението в региона.

Варна е третият по големина град, заемащ площ от 205 кв.км. Разположението на града по северното крайбрежие на Черно море, както и богатите природни ресурси, го превръщат в един от най-известните курортни центрове в Европа и най-големия в черноморския регион. Едновременно с това той е пресечна точка на пътя между Средния изток и Западна Европа.

Климатът и природните условия създават благоприятни възможности за развитие на индустрията, търговията, туризма и комуникациите в региона. Варна е идеалното място за инвеститорите, желаещи да развиват своята дейност в Балканския регион.

varnaИнфраструктура

Географското разположение и съществуващата инфраструктура са определяли благоприятното развитие на града в продължение на векове. Добре уреденият воден и карго транспорт обуславят облика на града като пресечна точка на връзката между Изтока и Запада.

Три основни фактора определят инфраструктурната уредба на града: пристанище Варна, Международно летище Варна и телекомуникационната мрежа.

Пристанище Варна има много добре изграден и актуализиран Генерален план, утвърден през февруари 1999 г., който стои в основата на инвестиционната му програма. Търсят се инвеститори за построяването на три нови терминала: Ро-Ро терминал, зърнен терминал и терминал за контейнери. Проведени са и предварителни проучвания за възможностите за изграждането на тези терминали. Според актуализирания Генерален план в пристанище Варна Запад следва да бъдат построени два нови терминала – терминал за течни химикали и терминал за цимент и клинкер.

Международно летище Варна е пряко свързано с икономическата ситуация в града и региона. То обслужва главно туристически компании и има редовни и чартърни полети до повече от 35 страни и 101 града. За осъществяване на основните му приоритети – безопасност на полетите и високо качество на предлаганите услуги – са необходими значителни инвестиции в комбинация с нов Генерален план изготвен от международно призната компания. В най-близко бъдеще предстои въвеждането на нова система SAT II за излитане и приземяване на самолети при лоши метеорологични условия, която наред с изграждането на новите платформи и писти за самолети тип Боинг 767, ще допринесе за издигането на авторитета на летището на международния авио пазар.

Освен пристанището, международното летище и добрите железопътни и сухопътни транспортни връзки, Варна притежава една от най-добрите телекомуникационни мрежи. На всеки 1000 жители се падат по 472 телефонни линии, което допринася за нареждането на страната ни сред водещите в Централна и Източна Европа. Понастоящем във Варна има три цифрови телефонни централи от най-висок технологичен клас на фирмите Сименс и Ериксон. Степента на цифровизиране на телекомуникационната мрежа е 21,7% на фона на 7,8% за останалата част от страната. Във Варна има прокарани два международни оптични пръстена: KAFOS – свързващ Варна, Истанбул /Турция/ и Мангалия /Румъния/ и свързващ телекомуникационните инфраструктури на България и европейските страни; BSFOCS – оптическия кабел, свързващ Варна, Одеса /Украйна/ и Новоросийск /Русия/, който ще бъде завършен до средата на 2000 г. Този проект ще ни даде възможност за интеграция с телекомуникационните структури на страните от Средния Изток, Азия, Западна Европа и Америка.

История

Според ранни писмени сведения Одесос /днешна Варна/ е основан от изселници от малоазийския град Милет през втората четвърт на 6-ти век преди новата ера. Това е периодът на т. нар. Велика Гръцка колонизация. Името на града / Odessos – селище, разположено на вода, „Воден“/ не е гръцко, а е от един по-ранен езиков пласт, което подсказва, че тук навярно има и по-древно селище. Градът се развива като селище от класически полисен тип град-държава, със самостоятелно управление. За кратко време Одесос става един от най-значителните пристанищни и търговски центрове по Черноморието. Вносната керамика, намирана на територията на античния град, подсказва и основните насоки на търговските връзки. През първите десетилетия те са насочени предимно към града-майка-Милет и неговите близки територии по западния бряг на Мала Азия, а от началото на 5-ти век пр.н.ера приоритетно място в търговския внос заема Атина.

Включен за няколко десетилетия в границите на Македонската империя на Александър Велики /336-323 г. пр.н.ера/, след смъртта на неговия намесник в Тракия – Лизимах /281 г. пр.н.ера/, градът възстановява независимостта си и става най-големия търговски център по Западното черноморие. Свидетелство за неговото икономическо въздигане е сеченето на собствени монети – отначало от сребро и бронз, а през втората половина на 3-ти век пр.н.ера – и статери от злато. Одесос се превръща в един от важните центрове за производство на теракотови статуетки. През този период в религиозния живот на Одесос настъпва съществена промяна – като върховно божество в пантеона на града се издига тракийския бог Дарзалас. Тази промяна в организацията на религиозния живот на античния град е резултат от засиленото присъствие на тракийското население в града.

В 15 г. от н.ера със създаването на Мизия Одесос окончателно е включен в пределите на Римската империя. Той не загубва предишното си значение на пристанищен, търговски, производствен и културен център. За широките мащаби на търговската дейност са показателни бронзовите везни, теглилки и други. Културният живот и спортът са засвидетелствани от лампи – театрални маски, сребърна статуетка на актьор и спортни принадлежности. В края на II век са построени на площ 7000 кв. м. терми – най-големите на Балканите. Те стават център на обществения живот в града. След края на IV век, Одесос изживява нов икономически подем, получава нова планировка, изграждат се нови терми и крепостна стена, която огражда увеличената му територия. Търговията се оживява и Одесос става притегателен център за преселници от Мала Азия, Сирия и Егейските острови. Постоянните нахлувания на племена, идващи северно от Дунав през късната античност, довеждат до промени в етническия облик на вътрешността на древнотракийските земи, а от там и в културата на населението.

От IV век насетне, наред с исконното тракийско население сега се появяват и отделни групи население, проникнали на юг от Дунав в резултат на т.нар. варварски нашествия. В този процес през VI век участват и големи славянски маси, които се настаняват трайно в древнотракийските земи. През 681 г. прабългарите начело с Хан Аспарух достигнали до „Варна“, близо до „Одесос“. Това е и първото споменаване на новото название на Варна, което по-късно ще стане и име на града, възникнал на мястото на стария Одесос.

След продължителни войни през 1018 г., българските войски били завладени от Византия, с което се сложил край на Първото българско царство. През първата половина на XI век, на мястото на античния Одесос, възникнал град с крепост, добил старобългарското название Варна. През периода на Византийското владичество, Варна се превръща във важен пристанищен и търговски център. Това се доказва от златните вносни амфори, трапезни съдове със сграфито и рисувана украса, донасяни от Константинопол.

През 1201 г. българският цар Калоян окончателно присъединил града към България. Значителен подем в икономическия живот настъпил през последните десетилетия на XIII век. Той се свързва с налагането на Венеция и Генуа в търговията в Черно море. След 1366 г., Варна е преотстъпен от българския цар Иван Александър на добруджанския владетел Добротица, който го превръща в своя столица. Варна е бил митрополитски център. Построени са църкви с характерната керамопластична украса. Открити са останките на три от тях – „Св. Атанас“, „Св. Георги“ и „Св. Тодор“.

Варна е била завладяна от османските завоеватели през 1389 г. Градът не загубва предишното си пристанищно и търговско значение за земите на север от Стара планина. През XVIII век започва българското Възраждане и през XIX век във Варна възниква богат културен живот в българското читалище – изнасят се сказки, пиеси, провеждат се различни религиозни и народни тържества. След освобождението на България през 1878 г., Варна става един от културните центрове на България – тук е основано Медицинско дружество, създадена е музейна сбирка, отварят врати редица книжарници и издателства, идват на гастроли чужди артисти.


Вижте по-голяма карта