Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Бяла (Варна)
ОП КОМУНАЛНИ ДЕЙНОСТИ И УСЛУГИ – ГР. БЯЛА
 |
 гр. Бяла, ул. Бунар Хисар 9 0885 927916 op.kdy.byala@abv.bg |
ОП КОМУНАЛНИ ДЕЙНОСТИ И УСЛУГИ – ГР. БЯЛА, работи в следните направления:
„Управление, контрол и регулиране на дейностите по опазване на околната среда – пасища и мери”
– управлява, стопанисва, ползва, възпроизвежда, опазва и поддържа предоставените му пасища и мери – собственост на Общината.
– извършва охрана на общинските пасища и мери, включително и мероприятия за борба с болести, вредители и пожари.
– опазва биологичното разнообразие на пасищата и мерите.
– поддържа мерите и пасищата в добро земеделско и екологично състояние.
„Озеленяване”
– поддържа хигиената и чистотата в населените места на територията на община Бяла;
– поддържа хигиената и чистотата в зелените територии;
– поддържа хигиената и чистотата в историческите места;
– поддържа хигиената и чистотата в гробищните паркове;
„Чистота”
– извършва всички дейности по зимното поддържане на пътищата на общинската пътна мрежа;
– извършва всички дейности по сметосъбиране;
– транспортиране на отпадъци;
– депониране на животински отпадъци на територията на община Бяла.
„Други дейности по опазване на околната среда”
– рекултивиране на регламентирани и нерегламентирани сметища;
– други услуги или други местни дейности необходими за задоволяване на потребностите на общината или на нейното население
ОБЩИНСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ – МУЗЕЙ – ГР. БЯЛА
 |
гр. Бяла, бул. Св. Атанасий 41 052950078, 0882355441 museumbyala@abv.bg https://museumbyala.wordpress.com/ |
МИСИЯ
Мисията на Общинския културен институт /музей/ – гр. Бяла е да опазва и съхранява материалните и нематериалните културно-исторически паметници, традиции и ритуали на територията на община Бяла за сегашните и бъдещи поколения.
ИСТОРИЯ
Общинският културен институт /музей/ е създаден с решение №16-84 от 14.06.2012 г. на Общински Съвет – Бяла. На 02.08.2012 г. с удостоверение №91 (881) на Министерство на културата, Република България, Общинският културен институт /музей/ – гр. Бяла е регистриран като културна организация. Музеят е определен с общ тематичен обхват, чиято дейност обхваща различни области на знанието и изкуството и осъществява, на основата на различни по своята класификация, културни дейности.
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТ НА НОС СВЕТИ АТАНАС
От средата на 2009 г. на нос Свети Атанас, намиращ се на 3 км. южно от град Бяла, се осъществяват археологически проучвания. Археологическият обект е многослоен. Открити са материали от Класическата епоха до Късната античност (VI в. пр. Хр. – VII в. сл. Хр.).
ТРАКИЙСКИ КУЛТОВ ЦЕНТЪР ПРЕЗ КЛАСИЧЕСКАТА ЕПОХА
ОТ VI ВЕК ОТ СТАРАТА ЕРА ДО НАЧАЛОТО НА I ВЕК ОТ НОВАТА
В различни сектори в югоизточната част на носа – тази, която е най-вдадена в морето, бяха проучени повече от 120 култови ями, няколко пещи за битови нужди, останки от десетки глинени жертвени огнища (есхари) и тракийски храм – всички с датировка в ранния културен слой (VI в. пр. Хр. до началото на I в. сл. Хр.). Характеристиката „Тракийски култов център“ за структурите в тази част на нос Св. Атанас се потвърждава от десетките интересни керамични, монетни и други находки. Цялостното археологическо проучване и научен анализ на Тракийския култов център предстои, но отсега е ясно, че става дума за нов ценен извор за религията, материалната култура и търговските връзки на местното тракийско население.
СВЕТИЛИЩЕ НА ХЕРАКЪЛ ПРЕЗ РИМСКИЯ ПЕРИОД
ОТ II ВЕК ДО III ВЕК
Отново в югоизточния край на нос Свети Атанас бяха открити останките на голяма сграда и шест мраморни статуетки, скулптурни композиции и оброчна плочка, които представят различни сцени от подвизите на древногръцкия герой полубог Херакъл. Херакъл (Херкулес) е бил почитан на Балканите от гърци, траки и римляни. Посветителните надписи върху основата на три от композициите, както и художественият стил, са с датировка II–III в. В близост до изброените по-горе находки бяха намерени и няколко римски бронзови монети от първата половина на III в. Тези открития са свидетелство, че на нос Св. Атанас през римската императорска епоха, е съществувало светилище посветено на Херакъл.
ПРИСТАНИЩЕН ГРАД И КРЕПОСТ ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
ОТ IV ВЕК ДО VII ВЕК
На нос Св. Атанас най-добре са проучени обекти от късния културен слой (края на IV – началото на VII в.). Проучените структури са били част от Късноантична крепост. Разположената над морския залив крепост може да се определи и като малък пристанищен град.
Укрепителната линия се е състояла от каменна крепостна стена и ров пред нея. Дължината на укрепителната линия е била около 250 м и е затваряла площ малко над 35 декара. Започваща от средата на крепостната стена улица с настилка от големи плочести камъни е била т.нар. „меса“, характерна за късноантичните градове. Месата е била основната търговска артерия на античния град. Около месата са проучени малко повече от тридесет сгради с каменен градеж и пристройки около тях – дървени навеси, вкопани в дълбочина изби и пр. Сградите са имали различни предназначения – основно жилища, но също така са служели и за занаятчийски работилници, складове, магазини, кръчми/ергастерии. Разкрити са три винарни, които показват, че отглеждането на лозя и производството на вино е било едно от основните занимания на населението. В крепостта на нос Св. Атанас е проучена и малка обществена баня.
Освен с производствено-стопански и транспортни функции, месата е била и „обществената“ улица. По нея са се движели тържествени процесии, които, естествено, са тръгвали или завършвали пред главния храм – базиликата. Раннохристиянският сакрален център на античния град включва базилика, жилище на хора-епископа, кръщелни, хранилище за църковните дарове и кладенец за светена вода.
В раннохристиянския сакрален център са открити две кръщелни – една в базиликата и друга, северно от нея с два периода на използване. Стените на кръщелната в базиликата са били украсени със стенописи – образ на Исус Христос и надписи – MARI[A] и HIE[S]VS. Южно от базиликата е било разположено жилището на хора-епископа (главен свещеник на областта). Сред многото интересни открития от раннохристиянския комплекс е епископския златен пръстен. Горната част на пръстена представлява цветна чашка, върху която стъпва купол. Този купол е копие на първата изградена ротонда над Гроба Господен в Йерусалим – най-почитаната светиня на християнството.
Зад стените на малкия пристанищен град, който е бил крепост и убежище за населението от околността, е кипяла активна стопанска дейност – основно търговия, повече занаятчийско производство и по-малко земеделие. Населението на античния град на нос Св. Атанас през VI в. е било навярно над 1000 души. През V в. крепостта се превръща и в църковен център за обръщане на местното население от старите религии в християнството. Античната крепост е преживяла няколко природни катаклизми и варварски нашествия, но след тях отново се е възстановявала, за да бъде окончателно опожарена и изоставена при аваро-славянското нашествие през 614 г.
АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯТ ОБЕКТ ДНЕС
В края на 2013 г. приключи проект на Община Бяла за реставрация и експониране на исторически сгради от Античната крепост и превръщане на археологическия обект на нос Св. Атанас в туристическа атракция. Напълно реставрирани са базиликата, кръщелните и най-голямата винарна. От 2014 г. Античната крепост на нос Св. Атанас е отворена за посетители.
ОП РЕГИОНАЛНО ДЕПО БЯЛА
 |
гр. Бяла, пл. Екзарх Йосиф I, 1 081772150 depo@byala.bg |
Общинско предприятие “Регионално депо БЯЛА” е с предмет на дейност организация по управление на неопасни отпадъци, в съответствие с допустимите за „прием“, „първично третиране“, „временно съхранение“ и „крайно обезвреждане“ в депо- кодове отпадъци, които са посочени конкретно в условията на издаденото комплексно разрешително по чл. 117, ал. 1 от ЗООС- генерирани на територията на общините- членове на Регионалното сдружение за управление на отпадъците за регион Борово (Бяла, област Русе): Бяла, Борово, Ценово, Две могили, Полски Тръмбеш и Опака.
Общинско предприятие “Регионално депо БЯЛА” е създадено с цел експлоатация на Регионално депо за неопасни отпадъци (РДНО) и осъществява дейности по:
1. Приемане на неопасни отпадъци по кодове, съгласно издаденото комплексно разрешително;
2. Контрол и мониторинг на вида и количеството на постъпващите отпадъци на “Вход –РДНО“, посредством система за видеонаблюдение и електронна автомобилна везна (кантарна платформа);
3. Първично третиране (чрез открито площадково компостиране) на разделно събраните от територията на общините Бяла, Борово, Ценово, Две могили, Полски Тръмбеш и Опака– биоразградими отпадъци по кодове, съгласно издаденото комплексно разрешително и по технология съдържаща се в работния проект за изграждане на РДНО;
4. Временно съхраняване на специално обособени места от стопанския двор на депото на:
– земни маси и неопасни строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата;
– компост и/или органичен почвен подобрител и на неоползотворим остатъчен органичен отпадък;
– рециклируеми суровини;
5. Наземно депониране на негодните за рециклиране и/или оползотворяване отпадъци по кодове, съгласно условията на издаденото комплексно разрешително и по технология, указана в работния проект за изграждане на РДНО;
6. Отвеждане и пречистване на отпадни води и инфилтрат, които се отделят в резултат от дейността на РДНО;
7. Отвеждане и обезвреждане на депониен (сметищен) газ, който се отделя от клетката за депониране на отпадъци;
8. Извършване мониторинг върху състоянието на отделните компоненти на околната среда в района на РДНО, съобразно условията на издаденото комплексно разрешително;
9. Водене на отчетност и докладване съгласно изискванията на действащото българско законодателство;
10. Поддържане на системи, машини и съоръжения, механизация, сгради и конструкции на територията на обекта, в т. ч. осигуряване на спомагателни материали и горива, заплащане на ел. енергия и такси за водоползване (за водоснабдяване и за заустване на отпадни води в повърхностен воден обект);
11. Осъществяване на информационна дейност, свързана със системата за разделно събиране на отпадъците в общините Бяла, Борово, Ценово, Две могили, Полски Тръмбеш и Опака.
ОБЩИНА БЯЛА (ВАРНА)
 |
Бяла, ул. Андрей Премянов 29 051432379 mayor@byala.org http://www.byala.org |
Община Бяла е разположена в централната част на Българското Черноморско крайбрежие. На север и северозапад граничи с община Долни Чифлик / Варненска област / и на юг и югозапад с община Несебър /Бургаска област/. Територията й е 162 км2. В национален план обхващат 0,15% от територията и 0,04% от населението на страната.
Общината включва 6 населени места: гр. Бяла, с. Горица,с. Дюлино, с. Господиново, с. Самотино, с. Попович.
Населението на община Бяла към 31 декември 2004 е 3356 души. Административен център гр. Бяла. Същият се намира почти на равно отстояние от двата областни града – Варна (50 км.) и Бургас (70 км.).
Най – близкият град, на разстояние 5 км, е Обзор, община Несебър. Съвременният релеф на община Бяла може да се характеризира като хълмист. В западната и северната част на общината попадат източните склонове на Камчийска планина. Тези склонове се спускат плавно към морето с наклон от 2 до 5%. Надморската височина на град Бяла е 42 м.
Бреговата ивица на общината се характеризира със съчетание от скалист бряг, малки заливи, плажови ивици с пясъчни дюни. Брегът е стръмен и разчленен, което води до силно ограничаване на плажния потенциал, но от друга страна му придава атрактивност, което е ценен курортен ресурс.
Общата дължина на морския бряг е 14 300 м. или около 3% от цялата дължина на българския черноморски бряг. По – голямата част от плажовете имат източна, североизточна и югоизточна експозиция, което предлага и по – оптимални условия за слънчево греене. Общата дължина на плажните ивици е 6244 м., или около 16% от общата дължина на плажовите ивици, намиращи се на територията на област Варна.
През общината минава първокласен път І – 9 Варна – Бургас. Очаква се изграждането на автомагистрала Варна – Бургас.
За развитие на водния транспорт в залива Свети Атанас е изградена кейова стена и малко туристическо пристанище за рибарски лодки и малки яхти и 1 място за по – големи плитко газещи морски съдове – тип Комета. Пристанището е удобно за обслужване на туристи, но не и за товарни – разтоварни работи.
От шестте населени места в община Бяла само село Самотино не е водоснабдено. С голямо нетърпение се очаква изграждането на новия водопровод Камчийски пясъци, който ще задоволи напълно нуждите на бързо нарастващата по население Община Бяла.
На територията на Община Бяла има новоизградена мощна подстанция. Канализация има само град Бяла – 70 % от уличната мрежа, като останалата част се доизгражда или е в проектна готовност. Останалите населени места нямат канализация.
Територията на Община Бяла е покрита 100% с радио и телевизионен сигнал. Същото важи и за покритие с УKB програми. В гр. Бяла също така има кабелна телевизия.
Интернет достъпа в Общината е ограничен на територията на гр. Бяла, но с много добро качество. В Бяла съществуват няколко интернет зали. Разбира се мобилните технологии позволяват връзката с интернет от почти всяко място на общината.
На територията на Община Бяла функционира една поликлиника от V тип и три фелдшерски здравни пункта, които са в селата Дюлино, Попович и Господиново. Регистрирани са две лекарски практики. Лекарите извършват дейност както в общинския център, така и в селата Дюлино, Господиново и Попович. Стоматологичните практики в общината са две.
В Бяла са развити: хотелиерство и ресторантьорство; ловно, селско и горско стопанство; търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството; преработваща промишленост. Инвеститорският интерес към Бяла в момента е огромен. Строят се предимно модерни жилищни кооперации, къщи, вили и хотели.
Туризмът е основен отрасъл развит в Бяла. Създадена е база за отдих и почивка, която ще се развие с изключително бързи темпове в близко бъдеще. Планира се и се полагат усилия за доразвиването на яхтения туризъм. Един от традиционните поминъци в Бяла е винарството и лозарството. На територията на Бяла са засети големи масиви от лозови насъждения.
Друг отрасъл, който е добре развит в Бяла е рибарството. От древни времена местните жители са използвали морето за своето препитание. Съществува идеен проект за създаване на рибарско селище в близост до пристанище Бяла.
Банковият и застрахователният сектор са добре застъпени – в Бяла съществуват няколко клона на банки и застрахователни фирми. В центъра на града е поставен банкомат.
Важно направление на общината е създаването на условия за масова физкултура и спорт. Още през 1949 г. се излъчва комисия, имаща за задача да определи петно за изграждането на физкултурно игрище. Завършителните работи се проточват до 1986 г., когато се открива стадиона в Бяла, разполагащ с 1000 седящи места.
В община Бяла функционират три обекта за предучилищно възпитание, които са целодневни детски градини – в град Бяла, с. Господиново с. Попович.
Община Бяла разполага с основно училище в град Бяла, начално училище в село Попович и едно средно учебно заведение в гр. Бяла – Професионална гимназия по селско стопанство, създадена през 1959 година.
В по голямата част от селищата в Община Бяла функционират читалища: Народно читалище Пробуда в град Бяла, основано 1928 година, читалище Васил Левски с. Господиново, създадено през 1927 година, читалище Васил Левски с. Попович, основано 1927 година, читалище Христо Ботев с. Дюлино, създадено 1926 година.
Легендите разказват, че най – старото християнско средище в землището на Бяла, Параклисът Св. Атанасий разположен на едноименния нос Св. Атанас бил обитаван от монаси, последователи на исихазма, разпространяван по земите ни от Теодосий Търновски. Знае се, че параклисът е сринат от османските поробители. Най – старата съществуваща и до днес църква в Бяла носи името на Света преподобна мъченица Параскева.