Бяла Слатина
ОБЩИНА БЯЛА СЛАТИНА
Бяла Слатина, ул. Климент Охридски 68 0915882114, 091582914 bslatina@mail.bg http://www.byala-slatina.com |
Община Бяла Слатина заема средищно положение в Северозападна България и е на почти еднакво разстояние от р. Дунав и Предбалкана.
Общинскиятцентър гр. Бяла Слатина отстои на 48 км. североизточно от гр. Враца на 23°57′ източна дължина и 43°28′ северна ширина. Като средище се намира в центъра натриъгълника, обособен от трите града Враца, Монтана и Плевен и е разположен вДунавската хълмиста равнина върху терасите на р. Скът с надморска височина 126м. за град Бяла Слатина при средна за общината 202 м.
Община Бяла Слатина попада в административните граници на Област Враца и се намира в централната западна част на Северозападния район за планиране.
Тя граничи с повечето от другите общини, попадащи в областта, а именно: на север това са общините Оряхово и Мизия, на запад – Хайредин, Борован и Враца, на юг – Мездра и Роман. На изток обаче Община Бяла Слатина граничи с общините Червен бряг и Кнежа, които попадат в административните граници на Област Плевен.
През територията на град Бяла Слатина преминава река Скът. Дължината на р. Скът е 134 км. с водосборна площ 1074 кв.км. Реката е от трета категория. Почвите са льосови и това дава възможност за бързо оттичане (поемане) на повърхностните води. За това спомага и общия наклон на града.
Преобладаващият почвен тип се характеризира със средно до силно мощен излужен чернозем развит върху тежки глинести минерали. Мощността на хумусния хоризонт е средно 80 – 130 см. Хумусното съдържание в горния слой се движи в границите 1,9 – 3,5%, което постепенно намалява на дълбочината на почвата.
Преобладаващите черноземни почви са подходящи за отглеждане на зърнено-фуражни култури и трайни насаждения.
Територията на общината е бедна на полезни изкопаеми, но се срещат залежи на различни строителни материали (чакъли, пясъци и варовици).
В геоложко отношение района е сравнително добре проучен. Проведени са картировъчни, сеизмични и сондажни проучвания. Благодарение на сеизмичните проучвания бяха открити в дълбочина положителни структури, което от своя страна позволи по-късно да се направи и нефтопроучване на района, което даде положителен резултат .
В близост до с. Бърдарски геран през 1976 г. е открито газо-нефтено находище, което не е разработено.
В климатично отношение района спада към Европейско-континенталната област в Северния климатичен район на Дунавската равнина. Налице е хладна пролет, сухо и горещо лято и студена зима.
Релефът на общината е разнообразен – равнинен и полупланински. Град Бяла Слатина е на около 126 м. над морското равнище, с наклон на изток-североизток към река Скът. Най-високата точка е в местността “Кърчовското”- 181 м. Най-ниската е при местността “Туренеца” – 108 м.
Част от района спада към Златийско-Долноискърски район (с. Галиче), а останалата към Медковско-Скътския район на Дунавската хълмиста равнина, подобласт от Европейско-континенталната климатична зона.
Горският фонд е 8.9 % и заема предимно южните участъци наобщината. Основната горска растителност на района е представена с благуново-церови и горунови екосистеми, предимно с ниска продуктивност.
ПРОЕКТИ
Изпълнявани проекти:
“Интегриран проект за водния цикъл на град Бяла Слатина”.
„Подкрепа за деинституционализация на ДДМУИ „Надежда” – с. Търнава, Община Бяла Слатина“ по ОПРР.
„Дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения чрез отводняване на квартали в с. Попица, Община Бяла Слатина“по ОПРР.
„Нови възможности за социално предприемачество и създаване на социално предприятие в Община Бяла Слатина” по ОПРЧР.
„Център за деца и родители „Аз и моето семейство” – комплексна, интегрирана и устойчива грижа за социално включване в Община Бяла Слатина“.
„Промоционална мрежа за трансгранично бизнес сътрудничество” по Програма за ТГС Румъния – България“.
Национална кампания „За чиста околна среда“.
Проект „Изграждане на общинско звено за помощ и грижа в дома – Бяла Слатина”
приключен
Проект „Подкрепа за достоен живот” по Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG051PO001-5.2.09 „Алтернативи”, ОП Развитие на човешките ресурси.
Проект „Нов избор – развитие и реализация” схема BG051PO001-1.1.03 – „Развитие” по ОП Развитие на човешките ресурси.
От социални помощи към осигуряване на заетост – ОСПОЗ
Програма за развитие на селските райони – мярка 321
Проект „Закриване и рекултивация на общинското сметище за битови отпадъци, разположено в землището на гр. Бяла Слатина, местността “Любимир”
Проект „Ново начало – от образование към заетост”
Проект „КРАСИВА БЪЛГАРИЯ“, проектно предложение
„Създаване на привлекателна зона за отдих в местността „Лесопарка”, гр. Бяла Слатина”
„Отново на работа за по-добър утрешен ден“
Проектно предложение „Модерна и ефективна администрация в Община Бяла Слатина“
„Ефективни местни политики – гаранция за устойчиво развитие на община Бяла Слатина“
Приключили проекти:
Национална програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”.
Регионална програма за заетост – 2012 г.
Проект „Нови възможности за социално предприемачество и създаване на социално предприятие в Община Бяла Слатина”, реализиран по Оперативна Програма „Развитие на човешките ресурси“
Проект „Закупуване на оборудване за противопожарни депа и защитни средства съгласно Наредба №30 за условията и реда за извършване на противопожарни мероприятия в горския фонд и опазване на горите от пожари“
Проект „Дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения чрез отводняване на квартали в с. Попица, Община Бяла Слатина“ по ОПРР
Проект „Промоционална мрежа за трансгранично бизнес сътрудничество”, изпълняван в рамките на Програма трансгранично сътрудничество Румъния -България 2007-2013, финансирана от ЕФРР
Проект „Подобряване структурата на администрацията в Община Бяла Слатина, чрез прилагане на Функционален анализ“ по ОПАК.
ОБЩИНА БОРОВАН
Борован, ул. Иван Вазов № 1 091479440, 091479200, 0893666306 ob_borovan@abv.bg http://www.borovan.bg |
Община Борован е разположена в северозападната част на Република България, в котловината на Дунавската равнина, с надморска височина 250 – 350 м. Заема площ от 212 кв.км и граничи с общините Враца, Хайредин и Бяла Слатина и е една от съставните общини на Област Враца.
Районът на Борован е обитаван от човешки същества още през каменно-медната епоха /V хил.Пр.Хр/. Известни са две селища от този период- в местностите Лапчовец и Езерото, където са намерени кремъчни и каменни оръдия с разнообразни форми и богата украса. Следи от бронзовата епоха са открити в местността Васков чукар. Установено е, че през І хил.Пр.Хр. в района на Борован съществуват две тракийски селища и два тракийски надгробни некропола, съответно в местностите Езерото и Тиев лъг. Намерени са тракийско въоръжение и железни юзди,датиращи от ІІ в. Пр.Хр.
Днешното село Борован лежи върху останките на голямо трако-римско селище, за което свидетелстват откритите гробове /І-ІV в./, глинени съдове и римски монети. На височината на Борованската могила са запазени част от основите на стените и кулите на късно- римската крепост. Открити са останки и от средновековно българско селище.
Името на Борован датира от българското средновековие. В документ от 1614 година /Тимарски регистър/ е открит списък с имената на 325 жители на с.Борован, сред които пет свещеници, вероятно по това време съществуват църква и килийно училище за подготовка на свещеници и учители. През 1820 г. в Борован е открито едно от първите във Врачанския край светски училища. През 1834 година борованчани построяват дървена църква, наречена Св.Параскева, а през 1843 година, каменна. Храмът Св.Николай е изграден през 1872 година и век по-късно е обявен за паметник на културата.
На 18 май /ст.стил/ 1876 година през селото преминава Христо Ботев със своята чета на път от Козлодуйския бряг за Врачанския балкан. Този маршрут е включен по-късно като част от мемориалния комплекс Ботев път и по него всяка година преминават стотици Ботеви поклонници.
Село Борован е освободено от турско робство на 25 октомври 1877 година от Лейбгвардейския хусарски полк под командването на полк. Барон Майендорф. След Освобождението, Борован се превръща в едно от най-големите села във Врачанско. Населението му нараства от 4295 души през 1910 година на 5905 през 1946 година. Основен поминък е земеделието. Отглеждат се предимно зърнени култури, царевица и слънчоглед. Функционират модерно оборудвана маслобойна, фабрика за маджун, няколко мелници. Прочута със своите вкусови качества става борованската боза.
През 1902 година в Борован е открита пощенска станция, а пет години по-късно е основано читалище Будилник, преименувано през 1944 година на Цани Иванов. На 1 юни 1972 година е открита новата сграда на читалището и паметника Конника, посветен на загиналите в Септемврийското въстание.
Забележителности – Борованска могила /423м./, обявена през 1961 година за природо-исторически обект.
Инфраструктура и население
В началото на 1978 година Борован става административен център на селищна система,в която са включени още четири села, а с Указ от 28 август 1987 година Борован е обявен за Община.
Населението на общината е около 6000 жители.
Общината се намира се на 150 км. от гр. София и се явява естествен център между р. Дунав и Стара планина. През нея преминава главната пътна артерия, която свързва източното Черноморие със западните части на страната, главния път София – Ферибота Оряхово, който понастоящем играе важна роля в икономиката ни и е връзката на нашата страна със съседна Румъния и няколкото пътни артерии с регионално и национално значение – за АЕЦ Козлодуй, Монтана, Плевен, Бяла Слатина. Пътната мрежа на територията на общината е 176 км.
На територията на Общината се намират селата Борован, Малорад, Добролево, Нивянин и Сираково.