Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

българия

СДРУЖЕНИЕ ИНИЦИАТИВА ЗА РАЗВИТИЕ – КЪРДЖАЛИ 

Untitled гр. Кърджали, бул. България 82, вх. В, ет. 2
036124976, 036165033, 0887001950
aid_kd@abv.bg
http://aid-kd.mreja.org/

 

 

 

 

 

 

 

 

Kardzhali-municipality“Сдружение инициатива за развитие – Кърджали решава” е учредено на 04.12.2002 година и вписано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с Решение 1283 от 29.12.2002 година от Кърджалийския окръжен съд, като сдружение с обществено полезна дейност. Учредено е от 19 учредителя – представители на различни институции, организации и хора с различни професии. Нашето сдружение възникна в резултат на инициативата “Планиране на обществени дейности”, осъществена в област Кърджали от Института за устойчиви общности по Програма демократична мрежа, финансирана от Американската агенция за международно развитие.

Всички членове на сдружението участваха в осъществяването на тази инициатива, по която се разработиха и реализираха 4 конкретни проекта (всеки на стойност между 10 000 и 12 000 лева) – два в областта на образованието и два в социалната сфера: „Клуб – Мело Кино Мания“, “Компютърната грамотност – достъпна за всички”, “За един по-достоен начин на живот”, “Здравна информация за родители на деца от 0 до 14 годишна възраст” . Проектите бяха осъществени с партньорството на: Община Кърджали, ХЕИ – Кърджали, Бюро по труда – Кърджали, Център на неправителствените организации – Кърджали, Общински детски комплекс – Кърджали, ОУ “П. К. Яворов” и ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” – Кърджали, СОУ “П. Р. Славейков”.
Имаме достатъчно натрупан практически опит в логистиката и провеждането на семинари, работни срещи, фокус групи, фасилитиране на работни срещи, провеждането на анкети, планирането, подготовката и провеждането на обществени форуми, провеждането на обучения, прилагане на интерактивни методи в обучението, работа с групи в неравностойно социално положение, работа с деца в риск.

Основните цели на нашата организация са:
Да развива и утвърждава духовните ценности, гражданското общество и демократичните принципи;
Да създава условия за широко обществено обсъждане на проблеми свързани с икономическото развитие, демократичното укрепване, образованието, социалната сигурност и опазването на околната среда с цел разширяване на участието на гражданите при взимането на решения и при разрешаването на проблемите;
Да инициира и подпомага взаимодействието между граждани, организации и институции за съвместна работа по планиране и осъществяване на проекти, насочени към задоволяване на конкретни нужди на населението.

 

 

ПРИНЦИПИ НА РАБОТА приети на учредителното събрание на 04.12.2002 година

• Членовете на сдружението са партньори, а не конкуренти.
• Всеки член е свободен да участва в програми и проекти на други организации и получава подкрепа от сдружението при реализиране на такива, които са в посока целите на сдружението.
• Всеки член на сдружението има право да получава и дава информация относно целите, Реализиращите се проекти и резултатите от работата на сдружението.
• Всеки член на сдружението има право на лично мнение и оценка за работата на сдружението.
• Всеки член на сдружението спазва договорените ангажименти свързани с работата на сдружението.
• Всеки член на сдружението се стреми да избягва нападки срещу личността на другия.
• При възникнали конфликти между членове на сдружението, въпросът се разглежда на неформална среща на Общото събрание.
• Всеки има право да прави конструктивни предложения по организацията и начина на работа на сдружението.
• Всички членове на сдружението са равноправни.
• Дневният ред на Общото събрание се оформя на базата на предложения, направени от всички членове на Сдружението.

 

 

НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ НА БАН

ScreenHunter 477 гр. София, ул. Съборна 2
029882406
naim@naim.bg
  http://naim.bg

 

 

 

 

 

 

 

National Archaeological Museum Sofia, Bulgaria (Entrance)Националният археологически институт с музей при БАН работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в. НАИМ-БАН е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях. Археологическият музей е най-големият в България и със своите експозиции е един от най-важните центрове в страната за популяризиране миналото на днешните български земи. Със своя научен и музеен потенциал НАИМ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа. В настоящия си вид НАИМ-БАН функционира от 1949 г. и се явява продължител на дейността и правоприемник на Отдела за ценности към създадената през 1878-1879 г. библиотека в София, преобразуван в 1892 г. в Народен музей, и Българския археологически институт, образуван през 1921 г. като първи научен институт в България.

Предвид спецификата на изследваната проблематика, Националният археологически институт с музей – БАН включва следните научни структурни звена: пет хронологически и тематично профилирани секции (Секция за праистория; Секция за тракийска археология; Секция за антична археология; Секция за средновековна археология; Секция за нумизматика и епиграфика), една проблемна група (Секция за Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България), два Филиала за проучване на древните български столици (в Шумен и във Велико Търново) и Археологически музей. С оглед оптимизация на дейността, през 2003 г. в Археологическия музей беше осъществена структурна промяна, в резултат на което бяха обособени два отдела: Експозиции и Фондове. Научно-изследователската дейност, административно-стопанските и финансовите въпроси в НАИМ-БАН се обслужват от няколко специализирани звена (Редакционно-издателска група; Научен архив; Счетоводство; Канцелария и деловодство). Директор на НАИМ-БАН е доц. д-р Христо Попов, зам.-директор – доц. д-р Стефан Александров, научен секретар – гл. ас. д-р Таня Христова.

Научният състав на НАИМ-БАН към момента възлиза на 67 души, а разпределението му по степени и звания е както следва: “доктор на историческите науки” – 8; “доктор” – 59; ст.н.с. I ст. – 7; ст.н.с. II ст. – 38; н.с. I ст. – 13; н.с. II ст. – 6; н.с. III ст. – 2.

Разностранните дейности на НАИМ-БАН се осъществяват в тясно сътрудничество и взаимодействие с музеите в страната, държавни институции (Министерство на културата, Министерство на образованието и науката, НИПК), регионални и местни органи на изпълнителната власт и различни неправителствени организации.

Научната дейност на учените и специалистите от НАИМ-БАН през 2004 г. се осъществява в рамките на редица проекти с национално и международно финансиране. Проектите с национално финансиране са 27, 21 от които на бюджетна субсидия от БАН, а останалите – на базата на договори с Националния фонд за научни изследвания (3), Националната енергийна компания (1), Изпълнителна агенция “Пътища” (1) и Български държавни железници (1). Международното научно сътрудничество включва изпълнение на проекти по договори и спогодби на ниво Академия (9) и на ниво Институт (9).

Теренната работа на учените и специалистите от НАИМ-БАН през 2004 г. включва планирани, спасителни и аварийни археологически разкопки и теренни обхождания и се осъществява на повече от 100 археологически обекта, чиято хронологическа атрибуция обхваща времето от ранния палеолит до късната османска епоха.

Научният състав на НАИМ-БАН по традиция регистрира годишно между 100 и 150 участия с доклади в международни, национални и регионални научни форуми в България и чужбина.

Публикационната дейност на учените и специалистите от НАИМ-БАН през 2004 г. включва общо 415 заглавия във вид на самостоятелно отпечатани монографии или студии, статии и рецензии в авторитетни научни издания у нас и в чужбина. НАИМ-БАН е издател на 14 периодични издания и поредици, от които само едно (списание “Археология”) се публикува с частична финансова субсидия от БАН.

Научната колегия на НАИМ-БАН редовно участва в подготовката на специалисти. През 2004 г. 38 учени и специалисти от НАИМ-БАН водиха 83 лекционни курса, 10 учебни проекта и един семинарен курс в 5 висши учебни заведения, с общ хорариум повече от 3000 часа. В края на 2004 г. в НАИМ-БАН имаше 5 редовни докторанта.

Научно-приложната дейност на НАИМ-БАН се изразява предимно в разнообразни изяви, свързани със спецификата на функциониране на Археологическия музей – инвентаризация на музейните фондове, инвентиране на новопостъпили материали, подготовка и представяне на постоянни и временни експозиции, реставрация, консервация и фотодокументиране, осъвременяване на музейните описи. Освен това, специалисти от различни секции на НАИМ-БАН традиционно участват като автори, съавтори, консултанти и рецензенти в разработката на нови тематико-експозиционни планове за нуждите на музеите в страната.

Научно-популяризаторската дейност на колектива на НАИМ-БАН включва авторски разработки на сценарии за научно-популярни и документални филми, участия в тематични телевизионни и радиопредавания и рубрики, многобройни интервюта за централната, регионалната и местна преса и електронни медии.

 

 

Научни звена и отдели

 

 

 

 

 

 

ОБЩИНА ПИРДОП

 Пирдоп, ул. Т.Г.Влайков 2
071815242
obstina@pirdop.bg
 http://www.pirdop.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Пирдоп се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Едно малко градче, изтипосано току в полите на Стара планина. С много легенди, вкопани в основата му. Необикновено име. Пирдоп. Трудна етимология. Някой и друг пирдопчанин или „ванкашен“, както казват кореняците, е чувал за старото му име Протопопинци или за историята за едно тракийско селище, възникнало „под дъба“ край реката. И затова коренът на името се търси в това словосъчетание. Но както с всичко, времето си играе и със словото.

pirdop

Тук няма калдъръмени улички. Но все още се срещат едвам дишащите ветерани – едновремешните къщи, свидетели на велики и не толкова исторически и човешки събития. Да се каже, че е модернизиран град, не бихме били прави.

Друг дух битува в Пирдоп. За това говорят хилядите пожълтели страници и хилядите имена на непокорници и непримирими пирдопчани, търсещи простор на мисълта отвъд Стара планина и Средна гора. Княз Момчил Пирдопски, Даскал Тодор Пирдопски, Тодор Влайков, Веселин Андреев са само една малка част от тях.

Два музея пазят родовата и национална памет. Етнографският, разположен в дарената от Лука х. Павлов къща и родният дом на първия в България почвовед Никола Пушкаров.

 

Отляво, по пътя към с.Антон, изключителна историческа реликва, все още живо свидетелство за духовност, примирено споделя съдбата на национално, забравено историческо и културно наследство. Еленската базилика.

pirdop_1

Всяка година в началото на август пирдопчани правят курбан близо до р. Еленска, която преди години на географската ни карта е била границата между Княжество България и Източна Румелия.

Легендата разказва и за един елен, който всяка година слизал от планината, точно на това място, за жертвоприношение. Свещениците събирали след това костите му в кожата и така оцеляла вярата.

 

Градът би могъл да има и друга съдба. Някога туристически център, наричан „град на щъркелите“, днес той осъмва в цветовете на производствената мараня на „един от гигантите на черната и цветна металургия“ у нас. Национална политика. Търсене на препитание. Човешко примирение със златото, добивано години наред и потичащо не в градски асфалтирани улици, мраморен площад и човешко добруване, а в държавната хазна. Градът би могъл да има и друга съдба, но дали днес неговите жители изобщо се сещат за това, притиснати от делника.

pirdop_2

Но си струва да се види. Малко подбалканско градче. Някои все още го бъркат със Средногорие, градът с две гари: Пирдоп и Златица. Но Пирдоп си е Пирдоп. Елате и го вижте. Нищо, че жителите му се наричат пирдопчани и си приказват, че като в малко градче всички са роднини. Нищо подобно. Един с един не си приличат. Всички са различни.

ОБЩИНА ВРАЦА

 Враца, ул. Стефанаки Савов 6
 092624581, 092624582, 092623061
obshtinavr@b-trust.org
 http://www.vratza.bg

 

 

 

 

 

 

В различните исторически епохи град Враца се е развивал като значимо обществено, пазарно и културно средище. Следите от човешка дейност по тези места датират още от новокаменната ера.

Първите обитатели – тракийското племе трибали развили висока материална култура, останки от която се намират и днес на територията на Врачанския регион. Уникалните находки, открити при археологически разкопки на “Могиланската могила” във Враца, в Букьовци и в Рогозен носят интересна информация за процъфтяваща древна цивилизация.

vracaРимляните, които оценили географското и стратегическото положение на земите около Искърския пролом, ги превърнали в непристъпна крепост, контролираща най-късия път от Дунава към юг и запад и към богатите рудни находища високо във Врачанската планина. Върху руините на крепостта славяните съградили селище, което нарекли “Вратица” – твърдина, с важно значение и през Втората българска държава.

В средните векове то разширило границите си и се превърнало в голям център с развити занаяти и стоково-парични взаимоотношения. От това време са останали в наследство многобройни паметници на духовната и материалната култура. През Възраждането градът дава много светли личности, оставили трайни следи в политиката, дипломацията, национално-освободителното движение, в културата и просветата. Тези епохи, събития и хора са показани в богатите и привлекателни експозиции на Регионалния исторически музей.

Герб и девиз на Враца

Гербът на Враца е създаден през 1967 год. Негов автор е художника Любен Орозов, който печели национален конкурс. Графичното изображение на герба символизира специфичния орографски индивид, от който носи името си града – природният феномен – прохода Вратцата. Двете отвесни скали са изобразени с два топографски триъгълника, между които се вие пътят на прохода.

Възходящата и дадена в перспектива линия на пътя символизира подема на града все нагоре и напред. Гербът е увенчан със зидова корона, означаваща, че градът е бил крепост от най-древни времена. Цялото изображение е върху старобългарски (варяшки) щит, леко стилизиран, за да се запази стиловото единство.

Девизът “Град като Балкана – древен и млад” отразява славното минало на Враца като стара българска твърдина и новото му настояще.

Община Враца се намира в Северозападната част на Република България и има територия 697 кв.км и население 80 186 души.

Състои се от един град Враца и 22 села. По площ общината заема 16–то място в страната. От общо 679 кв.км – 370 са обработваема земя, а 117 – гори и ливади. Климатът е умерено-континентален. Град Враца е с изградена инфраструктура и комуникации. Изпълнена е отоплителна мрежа, захранваща 15 352 апартаменти и множество търговски обекти.

Добре са развити съобщителните връзки. Основен вид транспорт в общината е автомобилният, в града е развит и тролейбусният транспорт. В общината са развити текстилна промишленост (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително – вкусова промишленост ( хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка), производство на строителни материали ( цимент), мебелна и лека промишленост, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.

 

Община Враца работи активно, за привличане на средства, както от Предприсъединителните фондове на Европейския съюз, така и от други фондове и програми.

По-важните проекти, изпълнени през последните пет години са повече от 25 на брой, по различни национални и оперативни програми, на обща стойност около 30 млн.лв.

“Град като Балкана – древен и млад“ – Враца води началото си от богато тракийско селище. Първите следи датират от новокаменната ера, а първите заселници в околността са от тракийското племе трибали. За тяхната богата култура и бит свидетелстват находките от Могиланската могила и Рогозенското съкровище.

През вековете градът остава важен занаятчийско-търговски и културно средище, а по късно и индустриален център. Името Вратца се появява в каменен надпис от времето на българския владетел Михаил II Асен/ 1246-1256/.

Враца е средище на активен културен живот и се слави със своите културни институти – Читалище „Развитие”, Дворец на културата, Регионален исторически музей с Художествена галерия, Драматично- куклен театър, Етнографско – възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански”.

 

Природните забележителности на територията на Община Враца – пещерата Леденика, проходът Вратцата, Мемориалният комплекс „Ботев път”, Божият мост край село Лиляче, водопадите „ Скакля” и „Боров Камък” и ПП „Врачански Балкан”, както и символите на град Враца – Проломът „Вратцата”, Паметникът на Околчица, Рогозенското съкровище, Сребърния наколенник, Плочката от село Градешница, Куртпашовата кула, кулата на Мешчиите и Хижата над площада превръщат Враца в уникална и желана туристическа дестинация за любителите на планината, алпинизма, религиозния туризъм, пара и делта-планеризма, спелеологията и селския и еко туризъм.

Икономика

Социално-икономическо развитие и инвестиционна политика на Община Враца

Община Враца се намира в Северозападната част на Република България и има територия 697 кв.км и население 80 186 души (по настоящ адрес, към 15.06.2011 г., по данни на ГРАО). Състои се от един град Враца и 22 села. По площ общината заема 16–то място в страната. От общо 679 кв.км – 370 са обработваема земя, а 117 – гори и ливади. Климатът е умерено-континентален.

Град Враца е с изградена инфраструктура и комуникации. Изпълнена е отоплителна мрежа, захранваща 15 352 апартаменти и множество търговски обекти. На територията на общината са изградени 3 броя подстанции. Добре са развити съобщителните връзки. Основен вид транспорт в общината е автомобилният, в града е развит и тролейбусният транспорт. В общината са развити текстилна промишленост (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова промишленост (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка), производство на строителни материали (цимент), мебелна и лека промишленост, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други. В Общината има изградени множество бензиностанции и газостанции. Има богато изградена мрежа от модерни търговски обекти. Повечето от добре работещите фирми на територията на общината са предимно частни (малки и средни). Община Враца оказва активно съдействие и подпомагане за развитието на малкия и среден бизнес.

Община Враца работи активно, за привличане на средства, както от Предприсъединителните фондове на Европейския съюз, така и от други фондове и програми.
По-важните проекти, изпълнени през последните пет години са повече от 25 на брой, по различни национални и оперативни програми, на обща стойност около 30 млн.лв. Тя бяха свързани с подобряване техническата и инженерна инфраструктура в общината, на материално-техническата база в сгради общинска собственост (училища, детски градини, ясли, болници), в оптимизация на училищната мрежа, укрепване бреговете на реки, предоставяне на различни социални услуги и др. Такива са:

1. Оборудване за Междуобластен диспансер за онкологични заболявания
2. Довършване изграждането на уличната канализационна мрежа на град Враца, подобект Канализация на кв. Медковец – югоизточно от “Медковско дере”
3. Ремонт на покрива, фасадно оформление и вътрешен ремонт на помещенията на СОУ „Христо Ботев“ – Враца
4. МБАЛ „Хр. Ботев” – създаване на отделение за остри умствени увреждания
5. Въвеждане на енергоефективно осветление на улиците и обществените сгради в Община Враца
6. Енергийна ефективност на обществени сгради публична общинска собственост
7. Реконструкция на водоснабдителен водопровод на ул. „В. Кънчов” и ул. „Илинден” – част от първокласен път Е 79
8. Рехабилитация на инфраструктурата в Хранително-вкусова зона
9. Нови социални услуги в с. Паволче
10. Оптимизиране на училищната мрежа в Община Враца
11. Изграждане на Център за обществена подкрепа в Община Враца
12. Създаване и гарантиране на висококачествени обществени места чрез комплексно обновяване на част от образователната инфраструктура на Община Враца
13. Ремонт и фасадно оформление на Дом за отглеждане на деца лишени от родителски грижи „Асен Златаров”
14. Ремонт и фасадно оформление на Психиатричен Диспансер – гр. Враца;
15. Изграждане на нов кухненски блок и перално помещение към Дом за младежи с увреждания в с. Три кладенци
16. Външен ремонт и изграждане на асансьор на Дневен център за деца и възрастни „Зорница” – Враца
17. Между приятели и добри съседи – Общини Враца, Козлодуй, Мизия, Мездра, Мел Италия, Консорциум Ферара – Италия
18. Модернизация на националната база в училище (Модул „Спорт в училище”, Създаване на достъпна архитектурна среда”, Енергоефективно саниране на училищни сгради”)
19. Скатов предпазен канал в Згориград
20. Укрепване с подпорна стена на левия бряг на р. Скът, с. Оходен
21. „От социални помощи към осигуряване на заетост”;
22. „Асистент на хора с увреждания”;
23. Заедно за по-добър живот (Домашен помощник и Социален асистент”);
24. Закриване на нерегламентирани сметища и озеленяване – с. Баница, с. Бели извор, с. Чирен, с. Вировско, с. Тишевица, с. Три кладенци, с. Горно Пещене, с. Згориград, кв. Бистрец, ЦДГ 6 – Дъга, ДЯ 5 – Българче”;
25. „Оптимизиране на училищната мрежа в Община Враца”;
26. Финансов анализ и подготовка на тръжни документации за проект „Изграждане на клетки 2.1 и 2.2 към Регионално депо за твърди битови отпадъци от Общините Враца и Мездра”;
27. „Изграждане на нова клеткa 2.1 на Регионално депо за твърди битови отпадъци от Общините Враца и Мездра”;
28. „Преустройство и пристройка към съществуваща сграда с обществено обслужващо предназначение, находящ се в с. Згориград ”
29. „Общината – катализатор на икономическото развитие”;
30. Ремонтно-възстановителни работи по изграждане корекция на река и открит облицован канал в границите на с. Лиляче, община Враца
31. Изграждане на Дом за стари хора “Зора”;
32. “Образователна и медицинска интеграция на уязвимите малцинствени групи със специален фокус върху ромите”;
33. Преструктуриране на пилотни многопрофилни болници и развитие на спешна медицинска помощ с цел подобряване на достъпа до здравеопазване за уязвими групи от населението”;
34. SUGAR „Регионални и местни политики за устойчиви добри логистични градски практики”

Община Враца работи по проекти по оперативните програми, които се финансират от Структурните и Кохезионния фонд и националния бюджет (ОП „Околна среда”, ОП „Регионално развитие”, ОП „Развитие на човешките ресурси”, ОП „Административен капацитет”, ОП „Техническа помощ”); по национални програми, които се финансират от националния бюджет и заеми (МОН, МТСП, ПУДООС, Гражданска защита и др.); по европейски програми, които се финансират от ЕК (ИНТЕРРЕГ, ИЕЕ и др.).

Одобрените проекти, за които има сключени договори за финансиране и които изпълняваме от 2011 година, само по оперативните програми, са на стойност около 143 млн.лв., а с проектите по европейските и националните програми, общата им стойност е над 150 млн.лв.
През настоящата 2012 год. са сключени договори за финансиране на 6 одобрени проекта на стойност около 11 млн. лв.

Община Враца разполага със свободни поземлени имоти, предназначени за израждане на производствени предприятия, както и със свободни сгради общинска собственост, които може да предостави на чуждестранни инвеститори. В град Враца има оформени няколко промишлени зони, подходящи за създаване на производствени предприятия, складови бази, бизнес паркове и други обекти, а така също и за мотели, хотели и ресторанти.

Промишлена зона 1

Източната промишлена зона е в непосредствена близост до международния път Е-79, с изградена инфраструктура – пътна, електричество – ниско и високо напрежение, ж.п. линия (Видин – Враца –Мездра – София) и връзка с градската товарна ж.п. гара , градската ТЕЦ, телекомуникации, в близост до яз. Дъбника, който се използва за промишлено водоснабдяване и за поливане на селскостопанските площи, с газопроводна мрежа, която е свързана с единственото в страната газохранилище на природен газ в с. Чирен. Има свободни терени.

Промишлена зона 2

Промишлената зона е разположена между две от основните транспортни магистрали международния път Е-79 и II-15 – Враца – ферибот Оряхово. Тя също е с изградена инфраструктура: пътна (шосейна и ж.п.), електрическа (ниско и високо напрежение), водна и канализационна, ТЕЦ, телекомуникации. Има свободни терени.

Зона на хранително-вкусовата промишленост

Третата зона е разположена около международния път Е-79. Има изградена пътна (шосейна и ж.п.) инфраструктура, в непосредствена близост е ж.п.линията – Видин – Враца –Мездра – София, има възможност за газифициране, тъй като газопровода минава покрай тази промишлена зона, снабдена е с водно и ел. захранване. Има свободни терени.
Външните и местни инвеститори могат да разчитат на пълна подкрепа от страна на общинското ръководство, а така също и на институциите в града, функциониращи в услуга на бизнеса: Търговско-промишлена палата, Евро инфо център, Индустриална стопанска камара и др. На територията на общината се намира подземно газохранилище (на около 20 км от гр. Враца). Общината е важен зърнодобивен център. Северно от Враца са очертава екологично чиста зона, която е предпоставка за производство на качествени хранителни продукти. Фирмите с общинско участие, в голямата си част са създадени от общината, за да предлагат услуги за задоволяване на различни потребности на населението.

Успешно осъществяват дейността си дружествата със 100% общинско участие – “Тролейбусен транспорт” ЕООД, “Общински пазари и тържища” ЕООД, “БКС” ЕООД, “Обредни дейности” ЕООД. В град Враца съществуват предпоставки за бъдещо регионално икономическо развитие. Тук живеят достатъчен брой подготвени специалисти с висше и средно образование. Цените на недвижимите имоти са ниски, мрежата на централното топлофициране е добре развита, а далекосъобщенията са в добро състояние. Общината е с ясно определени амбиции за по-нататъшното си развитие в новите условия на предприсъединяване към Европа, като ще следва насоките за търсене и привличане на инвестиции и разкриване на нови работни места.


Вижте по-голяма карта