бреза
ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ГАБРОВО
Габрово, ул. Минзухар 1 066808826 gabrovo@scdp.bg https://dgsgabrovo.scdp.bg |
ТП Държавно горско стопанство Габрово е разположено върху част от северните склонове на Средна Стара планина и Средния Предбалкан. Обхваща гористата част от водосборния басейн на река Янтра и водосборните басейни на река Андъка – приток на река Дряновска. В най-общ вид районът на ДГС Габрово представлява неправилна многоъгълна фигура, която в посока изток-запад е с дължина 25 км. И в север-юг е 26 км.
Релефът е разнообразен – от подчертано планински в южната част до хълмисто-предпланински – на север. Най-високата точка, до която достига гората, е под връх „Бедек” – 1455 м, а най-ниската – при излизането на р.Лопушница от територията на стопанството – 200м. Средната надморска височина на стопанството е 665 м. Голяма разлика в надморската височина и разнообразният релеф определят разнообразието в почвите и растежните условия. Реките на територията на стопанството са Янтра, Андъка, Гъбенска река и Лопушница.
Най-разпространени растителни видове са бук, цер, зимен дъб, благун, габър и келяв габър. От изкуствено залесените насаждения – бял и черен бор, смърч, акация, зелена дугласка, червен дъб и топола. С по-малко участие в насажденията се срещат още явор, шестил, дива череша,ясен,бряст,сребърна липа,трепетлика, бреза, брекиня, турска леска, мъждрян, воден габър, космат дъб, клен, обикновена ела и бяла мура.
Основен дървесен вид, който дава облика на естествената дървесна растителност във високата част е букът, а в ниската основни дървесни видове са цер, благун, габър, зимен дъб и бук.
Общата площ на горските територии е 29 757,4 ха.
Залесената площ е 28 853,1 ха – 96,96 % от общата площ.
Горските култури са с площ 4 379,5 ха – 14,7 % от залесената площ.
Голата незалесена площ е 838,9 ха.
Средногодишно ползване на дървесината:
· едра – 7011 пл.м3
· средна – 6187 пл.м3
· дребна – 4071 пл.м3
· дърва – 17 756 пл.м3
Предвиденото средногодишно залесяване е 40,7 ха.
Ловната площ възлиза на 55 575 ха, разделени на 13 самостоятелни ловни района, стопаниствани от ЛРД „Чардафон” – Габрово. Ловува се на благороден елен, дива свиня, сърна и на вреден дивеч – лисица, чакал, вълк. В района се среща също дребен дивеч – фазан, гривяк, гургулица и пъдпъдък.
Районът на стопанството е богат на природни забележителности, исторически места и манастири -ПП„Българка”, Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”, ЕМО „Етър”, МАИР „Боженци”, Соколски манастир, езерото „Беляковец”, „Бостанчетата” и др. Има отлични условия за развитие на туризъм, екотуризъм, фотолов и организиран ловен туризъм.
ОБЩИНА САТОВЧА
Сатовча, ул. Тодор Шопов 37 075412116, 0887593950 satovchabl@abv.bg http://www.satovcha.bg |
Местоположение
Община Сатовча обхваща части от долината на р. Места и югоизточната част на Дъбрашкия дял на Западните Родопи. Граничи с Гърменска и Хаджидимовска община от Благоевградска област и с Велинградска и Доспатска от Пловдивска област. Включва общинския център село Сатовча и още 13 села.
На територията на общината преобладават планинският и полупланинският релеф. Климатът е преходносредиземноморски с подчертано планинско влияние във високите части. Горският фонд е богат. Преобладават иглолистните гори от бор, смърч и ела. В североизточната част на общината, в землището на с. Плетена, се намира резерватът Конски дол, обявен, за да съхрани вековната смърчово-буково-елхова гора. Резерватът е богат на растителни и животински видове, много от които са включени в Червената книга на България.
Обработваемата земя е предимно в малката вътрешнопланинска Сатовчанска котловина и по обезлесените планински ридове. Природно-географските условия са благоприятни за отглеждане на тютюн, картофи, овце, кози и говеда.
Всички села в общината са свързани с второкласни и третокласни пътища с общинския център, а чрез него с град Гоце Делчев, Благоевград и София. Транспортното обслужване се извършва от редовни автобусни линии. През Сатовчанската котловина минава и шосето от Гоце Делчев за Доспат, Смолян и Пловдив.
Административен, стопански и културен център на общината е село Сатовча, разположено в едноименната котловина, на около 950 м надморска височина. Намира се на 28 км североизточно от град Гоце Делчев, на шосето Гоце Делчев – Доспат. Сгушено в склоновете на Родопите, заобиколено от естествена брезова гора, благоустроено и озеленено, село Сатовча е уютно през всички сезони на годината.
Особено очарование му придават неговите жители – естествени, дружелюбни, гостоприемни планинци, типични родопчани. Те свято пазят паметта за историческото минало и героите от родния край. В центъра на селото е издигнат паметник с имената на загинали войници от 9-ти пехотен пловдивски полк за освобождението на Сатовча от османско иго и на загиналите от селото във войните 1913 -1918 г., на читалищната сграда е поставена паметна плоча с имената на опълченците от с. Долен в Руско-турската освободителна война.
В Сатовча са съсредоточени институциите, обслужващи административно-стопански и икономически населението в общината, малки фирми и цехове за търговско и битово обслужване. Сатовча е център на Държавно лесничейство Дикчан, което осъществява мероприятия по стопанисването на горите и дивеча и опазване на природната среда.
Населението на общината към 2011 година е 18 998 души.
Горско стопанство
По-голямата част от общината е заета от иглолистни и широколистни дървесни видове. Иглолистните са представени основно от бор, смърч и др., а широколистните – от бук, дъб и бреза. Горският фонд обхваща 187 983 дка.
Географското местоположение, надморската височина, климатът, растителността и други природни фактори създават условия за живот на почти всички видове дивеч, които се срещат в България. Най-разпространени в землището на община Сатовча са следните видове дивеч: заек, дива свиня, сърна, благороден елен, дива котка, лисица, белка, глухар, златка, лещарка, кафява мечка и др.
На територията на община Сатовча се намират следните защитени природни обекти:
Резерват КОНСКИ ДОЛ – намира се на североизток от село Плетена. Площта му е 32.5 хектара. Средната надморска височина е 1600 м. Той обхваща вековна смесена елово-смърчова-букова гора. Някои дървета са високи 54 метра. Резерватът не е проучен основно.
Резерват ТЕМНАТА ГОРА – има площ 32.6 хектара. В него се срещат вековни гори от ела, смърч и бук, характерни за Западните Родопи. Надморската височина е 1400-1600 м. Дърветата са на възраст над 180 години. Някои са с височина 50-60 метра. Резерватът също не е проучен основно.
Защитени дървета на територията на общината има само в с. Годешево. Там се намира чинар, който е на 400 години, висок е 25 метра и има обиколка 4.80 м. Обявен е за защитен обект през 1985 г.
Културно-исторически резерват Долен. Включва територията на с. Долен със 70 паметника от национално значение от епохата на Възраждането. Намира се на 9 км западно от с. Сатовча и на 26 км североизточно от гр. Гоце Делчев. Със статут на исторически и архитектурен резерват е от 1977 г.
Индустрия
На територията на общината има 180 регистрирани фирми с различен предмет на дейност в следните области – хранително-вкусова, текстилна и обувна промишленост, селско стопанство, дърводобив и обработка на дървесина, производство на мебели, търговска дейност и др.
Предприятия за приватизация на територията на общината няма. Съществуват много парцели и обекти общинска собственост, подходящи за инвестиции.
Селско стопанство
Обработваемата земя в община Сатовча е 73360 дка. Природно-географските условия са благоприятни за отглеждането на тютюн, картофи, корнишони, боб и други. Най-голям дял заема тютюнопроизводството.
Напоследък се засилва интересът към отглеждането на различни билки, за което също има благоприятни условия. Немалко хора се занимават и с гъбарство – собствено производство, и събиране на диворастящи гъби.
Горско стопанство
По-голямата част от общината е заета от иглолистни и широколистни дървесни видове. Иглолистните са представени основно от бор, смърч и др., а широколистните – от бук, дъб и бреза. Горският фонд обхваща 187 983 дка.
Географското местоположение, надморската височина, климатът, растителността и други природни фактори създават условия за живот на почти всички видове дивеч, които се срещат в България. Най-разпространени в землището на община Сатовча са следните видове дивеч: заек, дива свиня, сърна, благороден елен, дива котка, лисица, белка, глухар, златка, лещарка, кафява мечка и др.
На територията на община Сатовча се намират следните защитени природни обекти:
Резерват КОНСКИ ДОЛ – намира се на североизток от село Плетена. Площта му е 32.5 хектара. Средната надморска височина е 1600 м. Той обхваща вековна смесена елово-смърчова-букова гора. Някои дървета са високи 54 метра. Резерватът не е проучен основно.
Резерват ТЕМНАТА ГОРА – има площ 32.6 хектара. В него се срещат вековни гори от ела, смърч и бук, характерни за Западните Родопи. Надморската височина е 1400-1600 м. Дърветата са на възраст над 180 години. Някои са с височина 50-60 метра. Резерватът също не е проучен основно.
Защитени дървета на територията на общината има само в с. Годешево. Там се намира чинар, който е на 400 години, висок е 25 метра и има обиколка 4.80 м. Обявен е за защитен обект през 1985 г.
Културно-исторически резерват Долен. Включва територията на с. Долен със 70 паметника от национално значение от епохата на Възраждането. Намира се на 9 км западно от с. Сатовча и на 26 км североизточно от гр. Гоце Делчев. Със статут на исторически и архитектурен резерват е от 1977 г.
Индустрия
На територията на общината има 180 регистрирани фирми с различен предмет на дейност в следните области – хранително-вкусова, текстилна и обувна промишленост, селско стопанство, дърводобив и обработка на дървесина, производство на мебели, търговска дейност и др. Предприятия за приватизация на територията на общината няма. Съществуват много парцели и обекти общинска собственост, подходящи за инвестиции.
Селско стопанство
Обработваемата земя в община Сатовча е 73360 дка. Природно-географските условия са благоприятни за отглеждането на тютюн, картофи, корнишони, боб и други. Най-голям дял заема тютюнопроизводството. Напоследък се засилва интересът към отглеждането на различни билки, за което също има благоприятни условия. Немалко хора се занимават и с гъбарство – собствено производство, и събиране на диворастящи гъби.