с. Ракитница, Общ. Брегово  0894360653

Ракитница е село в Северозападна България. То се намира в община Брегово, Област Видин.

Ракитница е малко село близо до град Брегово, основано от средногорски бежанци от – Копривщица, Тетевенско, Габровско. Получило е името си от върбата – Ракита.

През 1900 година наброявало 1125 жители. Освен с полевъдство населението се занимавало и със зеленчукопроизводство , с което снабдявало много околни села.

Към българската махала се присъединява и влашка на заселници от Западна Влахия.

До 1905 година въпреки, че били част от едно село двете махали били разделени, всяка със своя говор и обичаи, но впоследствие чрез женитби населението се обединява.

През 1926 година селото има 1759 жители с 280 домакинства и обработваема площ 11270 дка.

с. Куделин, Общ. Брегово  0885719205

Кууделин е село в Северозападна България. То се намира в община Брегово, Област Видин.

Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 година е преименувано на името на владетел на Браничевската област от края на 13 век.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Влашка Раковица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

В селото се намира единствения психиатричен дом в района.

В землището на с. Куделин са ситуирани 6 местности:

• Пагони грандо маре
• Уния Барни
• Погоне
• Ясаци
• Татари
• Ливадите.

с. Косово, Общ. Брегово  0889221063

Косово е село в Северозападна България. То се намира в община Брегово, Област Видин.

Отдалечено е на седем км от общинския център Брегово. Съществува асфалтов път до селото както и асфалтирани улици.

В покрайнините на селото минава границата със Сърбия. Битов език — влашки. Селото е разделено от съседното Коилово след Първата световна война.

Дотогава границата е минавала по р. Тимок, която сега остава в сръбска територия.

Обществени институции

Църква
Училище Св.св. Кирил и Методий;
Читалище Просвета;
Физкултурен салон и общежитие;

Културни и природни забележителности

Няма забележителности, но е известно със самодеен състав.
Едно от богатствата на селото са течащите изворчета.

с. Гъмзово, Общ. Брегово  0887225277

Село Гъмзово се намира в северозападна България, област Видин, община Брегово и е разположено в Дунавската хълмиста равнина с надморска височина между 110 – 200 метра. Отстои по средата на второкласния път 12 Видин – Брегово – Неготин. Намира се на 17км от Видин, на 23км от Дунав мост 2, 12 км от Брегово и 13км от ГКПП Брегово. Съседни селища, с които няма директен път са Тияновци, Калина – малки села на около 1.5км от Гъмзово, както и Ново село – 6км, и Винарово на 3км.

Селото е разположено на площ 1 461 дка; общата площ на землището е 23 150 дка; ниви -17 508 дка и 1 121 – гори. Броят на населението през 1934 година е 2 447, а след последното преброяване през 2001 година – 1045 жители. Релефът на селото е хълмисто – равнинен, слабо пресечен от протичащи реки, антропогенна дейност и ерозийни процеси.

Поминъкът на населението е предимно земеделие, както в миналото, така и сега. Растениевъдството, зеленчукопроизводството са водещи, но също така добре е застъпено животновъдството.

Инфраструктурата е добре развита. Инфраструктурата е добре развита. Тя се оформя от: целодневна детска градина; читалище с богата културна дейност и запазени традиции в певческото и танцово самодейно народно изкуство; добре развита търговска мрежа и спортен комплекс. Населеното място е сравнително добре водоснабдено и благоустроено.

За древната и средновековна история на село Гъмзово не се намират много запазени материали, но според тези, които съществуват селото се споменава и е засвидетелствувано писмено най-рано в Османските данъчни регистри на видинския саджак през 1454 – 1455 година. Включено в османските документи само шест десетилетия след падането на Бдинското царство в края на XIV век, означава, че селището е съществувало и през българското средновековие, а началото си води далеч назад във вековете.

Преданията от поколение на поколение свидетелствуват, че населението на село Гъмзово по време на османското иго упорито се е борело за своето оцеляване, за което опожарявано 3 пъти – 1876, 1877. Общоприето е мнението, че наименованието на селото – Гъмзово – произлиза от сорта грозде Гъмза, който е бил широко разпространен в района на населеното място. Интересно и приемливо тълкуване на произхода на името дава Маргарита Николова – етнограф във Видинския музей /1989 година/.

Според нея, местността, в която е разположено селото има интересна форма – чаша с дълга вдлъбната дръжка.дръжката представлява една теснина – дол, който започва от баира на селото и се спуска по полето, надолу към чашата, това е руслото на река Видровец. Върху околовръстните склонове / стените на чашата/ и дъното ѝ са разположени къщите н селото.

Тази форма на местността е отразена в тюркската дума гъмза, която има паралел в якутския език – хасма ; уйгуския език- гъмза; алтайския език – канза; китайския език – гънузи – всички със значение –лула за пушене.

При избухването на Балканската война един човек от Гънзово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
СЕЛО ГЪМЗОВО е съседно на Ново село, в южна страна, до шосето Видин – Брегово. По разположение забутано в едно дере, в което има единствен воден източник голяма чешма. И то в миналото било съставено от две махали, българска и влашка. Те били работници при турски чифликчия.

След 1862 година, когато татарите напускат южна Русия – Тобрук в селото се заселват 50-60 татарски семейства. Занимавали се със земеделие и лозарство. В техния район се намирали и Новоселските лозя, през турско време. Повечето лозя им били от сорта бяло грозде, което е възпято в народната песен. Сегашната гъмза /стара гижа/ била редкост, затова наименованието на село Гъмзово, че било произлезло от лозовия сорт, изглежда невярно.

През 1876 година при бягството в Сърбия селото било опожарено от турците. Същата участ го сполетяла и през 1877 година когато татарите напускат селото и се прибират в крепостта – Видин. Турския чифлик съществувал през 1759 година. До след освобождението махалите са налице, всяка със своя говор и обичаи.

В по-късно време числеността на махалата с български говор постепенно намалява, поради изселване в Ново село, докато към 1912 година тя е била асимилирана от махалата с влашки говор, с един остатък от 3-4 домакинства. През турско време до около освобождението ни, в землището на Гъмзово са били лозята на Новоселяните, в местността Голя.

През 1900 година селото е имало 1781 жители. В неговото землище се намира височината к. 236 м., където е инсталиран сега ретранслатор за телевизионно препредаване. През 1926 година селото има 2,354 жители, с 400 домакинства и орна площ 16,000 дка./85/.

с. Балей, Общ. Брегово  0887225407

Балей е село в Северозападна България. То се намира в Община Брегово, Област Видин.

Селото е най-северозападното населено място в България, намиращо се непосредствено край река Тимок и отдалечено на два км от река Дунав. Устието на река Тимок се намира в землището на селото.

Реката Тимок, протичаща близо до площада на селото, е силно замърсена от мина Бор, намираща се на територията на Сърбия, и в нея почти няма рибни екземпляри по-големи от 0,5 кг. Срещат се и такива с големина до 4-5 кг. Вероятно причината е изтеклото време от тогава и инсталираните пречиствателни съоръжения в споменатата мина.

Селото е отдалечено на четири км от град Брегово, на два км от устието на река Тимок (най северозападната точка на България, и на тридесет и два км от областния център Видин. Тридесет процента от улиците са асфалтирани, а останалите са с баластра. В селото има централен водопровод за питейна вода.

Големият необработван масив земя между Тимок и Дунав (местността Ливези), както и близостта на селото до Брегово, международният път за Сърбия и двете реки, дават възможност за развитие на селското стопанство и туризма.

Днес селото има отрицателен прираст на населението, като голяма част от по-младото поколение се е преселило във Видин, София и други градове.

Общо употребявани езици за ежедневна комуникация са влашки и български. Това е характерно и за съседните населени места (Куделин, Връв, Косово, Ракитница, Делейна и Гъмзово), както и за центъра на общината – град Брегово.

В непосредствена близост до селото, край реката, съществува стара мелница, която е функционирала до началото на 50-те години, ползвайки отбивка на реката.

В близост до селото има проведени разкопки на непроучено римско селище. През 70-те и 80-те години Румен Катинчаров провежда разкопки на селище от бронзовата и ранножелязаната епохи в непосредствена близост до селото.

То принадлежи на т. нар. Култура на инкрустираната керамика разпространена по течението на река Дунав. Напоследък археологическите проучвания бяха подновени след случайното откриване на некропола на селището.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Балей е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

Местното население се препитава основно със селскостопански дейности, предимно отглеждане на зърнени култури – пшеница, царевица, както и слънчоглед, който се обработва на ишлеме в близките малки маслобойни.

Съществувалите мелиоративни съоръжения са унищожени. Преди години от селото в летния период са изнасяни между 40 и 60 тона домати дневно.

Брегово, пл. Централен 1  09312 3636  kmet@bregovo.bg  https://bregovo.bg/

 НОВИНИ от Община Брегово … виж тук!

Община Брегово е разположена в най – северозападната част на Република България, между бреговете на реките Тимок и Дунав.

На запад граничи с Република Сърбия (чрез река Тимок и по суша), на север – с Република Румъния (чрез река Дунав), на изток, юг и югоизток – съответно с общините Ново село, Бойница и Видин.

Община Брегово попада в умерено – континенталната климатична област със сравнително студена зима и горещо лято. Средногодишните температури са 11.2оС.

Абсолютните максимални температури достигат доста високи стойности – най – високата измерена абсолютна максимална температура достига 40оС (август), а най – ниската максимална достига – / минус / 23.1оС ( декември и януари ).

На територията на общината се разположени следните исторически местности: „Дортикум“ /римски кастел/ край с.Връв, разкопки от римско време край с.Балей, татарски кладенец край с.Куделин.

Релефът в общината е равнинен и полупланински в селата Косово, Делейна и Гъмзово. Община Брегово е селски район, зависим от земеделието и животновъдството, като източник на заетост и доходи.

Преобладаващи за територията на общината са черноземните – смолници, ливадни черноземи, алувиално – ливадни и ливадно заблатени.

Подходящите климатични условия и плодородните почви, благоприятстват развитието на хлебно и фуражно производство, лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство, овцевъдство и говедовъдство.

Основният поминък на населението от общината е земеделието и животновъдство. Тук се отглеждат: пшеница, слънчоглед, царевица, овес, ечемик и всички видове зеленчуци. На особена почит са лозята – различни винени и десертни сортове. Домашните птици и животни – свине, кози, крави, овце, коне са за нуждите на домакинствата, които ги отглеждат.

Наличните водни ресурси на територията на общината са формирани от повърхностни и подземни води. Реките Тимок и Дунав са естествената ни граница с Република Сърбия и Черна гора и Република Румъния.

На територията на общината функционира ГКПП Брегово, най-северната транспортна връзка между Република България и Република Сърбия, където е изграден и модерен Граничен инспекционен ветеринарен пункт, отговарящ на всички европейски изисквания за граничен контрол и инспекция на хранителни продукти от животински произход.

ГКПП Брегово е по направление на второкласен път II 12 О. п. Видин – Иново – Брегово – граница Сърбия и свързва градовете Брегово и Неготин (Сърбия).

Кмет на Община Брегово

Илиян Бърсанов

тел.: +359 894360653

е-mail: bregovo_ob@abv.bg

Форма за контакт

приемен ден: петък от 9 до 11 часа

АДМИНИСТРАЦИЯ

Заместник-Кмет

Кремена Гогорицова

тел. +359 885034372

e-mail: stefchova_av@abv.bg
Секретар на Община Брегово

д-р инж. Росица Попарданова

тел. +359 878609660

e-mail: rpopardanova@abv.bg
Кмет с.Ракитница

Таня Маринова

тел. +359 896021413

e-mail: kmetstvo.rakitnitsa@gmail.com
Кмет на с.Гъмзово

Венизел Флоров

e-mail: yliq6804@abv.bg

тел. +359 886064525
Кметски наместник с. Връв

Валентина Иванова

тел. +359 899338614

e-mail: valia2013vrav@abv.bg
Кметски наместник с.Косово

Снежана Петрова

тел.+359 899810009

e-mail: snejon33@abv.bg
Кметски наместник с. Балей

Анелия Антимова

тел. +359 884259859

e-mail: aniantimova@abv.bg
Кметски наместник с.Куделин

Веселка Капитанова

тел. +359 899270037

e-mail: veselka8256@abv.bg
Кметски наместник с. Делейна

Огнян Тончев

тел. +359 878524095

e-mail: ogniantonchev@abv.bg
Кметски наместник с.Тияновци и с.Калина

Лидия Георгиева

тел.+359 896309977

e-mail:

Вижте по-голяма карта