Брацигово
ОБЩИНА БРАЦИГОВО
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Община Брацигово се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пазарджик. Общината има 7 населени места с общо население 9 875 жители (към 01. 02. 2014 г.).
Общината попада в Западно Родопската област на Осоговско – Родопската зона. В нея се включват части от Бесапарска, Къркарски и Баташки ридове. Тя граничи с общините Кричим, Батак, Пещера и Девин. С тях я свързват асфалтирани пътища от републиканската пътна мрежа, а с Пловдив и Пещера – и жп линия.
Най – високите й части са източните склонове на рида Къркария и северните склонове на Баташката планина. Между тях е врязана долината на Стара река и нейните притоци, включително р. Умишка и р. Равногорска. Територията на Общината е разположена между 300 м. и 1400 м. надморска височина, а Брацигово е на 420 м.
Община Брацигово заема територия от 22 177 ха, от които 9 259 ха са в поземления фонд, 12 282ха – в горския фонд и 600 ха – в регулационните граници. Повече от половината – 55,3% от общата площ, попада в горски фонд. Интересен и забележителен е фактът, че община Брацигово се констатира с най – чистия въздух на Балканския полуостров. Този факт е изнесен от последните изследвания на NASA направени в началото на 2004 г. за което ръководството на община Брацигово получи специално известие, подкрепено със снимков материал от NASA – USA.
Административен и културен център на общината е град Брацигово.
Благоприятният климат, изобилието на пасища, гори, бистри потоци и реки, плодородни почви и важни пътни артерии са способствали земите в Брациговската община да бъдат населени още в най – дълбока древност.
Много са веществените доказателства, оставени от римляни, траки, славяни и българи. Могилите в с. Равногор са с тракийски произход. Тук е най – голямата куполна тракийска гробница в България. Със същия произход са и гробниците край с. Бяга и с. Исперихово.
Камбанарията в Брацигово, построена през 1885 г. от майстор Иван Драгов е най – високата на Балканския полуостров. Брацигово е известен с богатото си културно и историческо наследство. Традициите на брациговската архитектурна школа се продължават и до днес чрез обучението на нови кадри в професионалната гимназия по строителство и архитектура ПГСА Георги Златков.
Природата на този край е съчетала красотата и величието на Родопите с плодородни полета, както благоприятните климатични условия, така и наличието на многобройни и уникални културно – исторически паметници.
Общината разполага с всички необходими ресурси за развитието на всички форми на културно-исторически, алтернативен и селски туризъм.
Община Брацигово работи в посока подобряване на цялостната туристическа инфраструктура чрез реализирането на редица големи инфраструктурни проекти. С цел по-доброто рекламиране на района Община Брацигово съвместно с общините Девин, Борино и Доспат участва в реализацията на проект”Богатствата на Западни Родопи”, финансиран от ОПРР по договор за БФП №BG161PO001/3.2-03/2012/008.
Интересни обекти за посещения са – историческият музей, музеят на Възрожденската архитектурна школа – комплекс „Попови къщи”, родната къща на Васил Петлешков, етнографският музей – „Къневи къщи”, Синджирли бунар, старото читалище „Тръндафил”, сградата на Народно читалище „Васил Петлешков – 1874”, парк „Априлци” и много други.
История
Античност
Археологическите данни посочват наличие на праисторически човек по тези места.
Доказано е, че по тези земи е обитавало тракийското племе беси.
За това, че тук са живели траки, говорят редица факти:
– При разкопките на една от могилите в местността „Клисурата“ са намерени останки от тракийско погребение.
– При прокарване на шосето за село Равногор през 1924 г. е открит зидан гроб.
– През 1926 г. при строежа на ж.п. линията Брацигово – Пещера, край местността „Пърлеви чешми“ са изкопани древни железни оръдия, наподобяващи сърпове.
– През 1928 г. при каптиране на извора в местността „Св. Троица“ са намерени монети от 4 в. преди Христа, както и монети от II и IV век.
През 46 г. пр.н.е. римският император Клавдий покорява траките и е превръща земите им в провинция Бесика. Римляните постепенно ги приобщават към своята култура, като строят пътища, сгради и др. Така например, местността „Въртян камен“ е осеяна от стари зидове. Има много бели камъни, чужди по произход на местността. Тук са изровени сечива, монети, глинени гърнета, кюпове и др. съдове. През 1927 г. е намерена бронзова статуетка на Атина Палада в местността „Лупово“.
До местността „Въртян камен“ е прокаран калдъръм, поради което мястото през което минава пътя се нарича „Друма“. А местността „Кръстец“ е останала с името си като кръстопът на римски пътища. От римско време е местността „Банището“, сега минерален извор на Брацигово.
Наследство от римско време е и рударството. В местността „Барутчийницата“ има запазени дебели слоеве от сгурия, белег за топени руди и метали. От същото време са останали и редица религиозни култови обичаи, какъвто е Празникът на русалките на Спасовден.
Средновековие
През 578 г. славяните окончателно се настаняват на Балканския полуостров. Край Брацигово има местност „Драгуница“, за която се предполага, че носи името на славянското племе „Драговичи“.
Основа на техните стопанства са били задругите (стопански обединения на родове със старейшина начело).
Предполага се, че от времето на задругите са останали такива големи родове в Брацигово като Търпоманови, Ликоманови, Юрукови, Петлешкови и особено Гюлеметови.
Възраждане
Един от първите майстори през Възраждането е известният брациговски строител Никола Тончев Устабашийски (учител на Колю Фичето). Негово творение са такива прекрасни архитектурни сгради, на които се радваме и днес, като: църквите „Св. Марина“ в Пловдив, „Св. Богородица“ в Пазарджик, „Св. Димитър“ в Пещера, „Св. св. Петър и Павел“ в Сопот, „Св. Никола“ в Карлово и др. Друг известен майстор е Иван Христов Боянин, построил църквата „Св. Неделя“ – София, Католическата църква в Пловдив, Боянски водопровод, читалище „Тръндафил“ – Брацигово 1872 г. Същите са награждавани за майсторството си от султана с мундир, диплом и сабя. Други известни майстори са Атанас Христов Гърнето, построил храма ни „Св. Йоан Предтеча“ и Иван Драгов, построил камбанарията към него. Има данни за брациговски майстори, демонстрирали голямо умение в градежа на Рилския манастир и в двата етапа 1816 и 1834 г., мостa на Марица край Одрин, моста в Солун, за което са наградени от Великата порта.
През 1875 г. от 3054 жители на селището – 403 са били дюлгери. Именно това става причина през 1912 г. в Брацигово да бъде открито Сградо-строително училище, сега Професионална гимназия по строителство и архитектура.
Владеейки до съвършенство каменоделското изкуство и познавайки много добре качествата на камъка, като строителен материал, благодарение на старите им връзки с Италия и италиански майстори, брациговци внедряват нашироко употребата му, както и тази на тухлите в строителството.
Те заменят дървените колони, паянтовите арки и сводове, с масивни, изградени от камък или тухли, усъвършенстват тяхната конструктивна форма и я подчиняват напълно на архитектурно-художествените изисквания. По такъв начин нашите майстори първи възстановяват похватите на монументалната църковна архитектура през епохата на Възраждането.
Изобщо творчеството на Брациговската архитектурна школа е в пълно съответствие с прогресивното архитектурно развитие през Възраждането, близко и понятно на народа и отразяващо неговите стремежи и вкус.
(за повече инфoрмация вж. П. Берберлиев, В. Партъчев, „Брациговските майстори – строители“, С., 1963).