Борово
ОБЩИНА БОРОВО
Борово, ул. Н. Вапцаров № 1 А 081402253, 081402229, 0893352888 borovo@borovo.org http://www.borovo.org |
Oбщина Борово е разположена в началото на североизточната част на Дунавската равнина. На запад и на юг граничи с общините Ценово и Бяла, а на североизток и изток с общините Иваново и Две Могили. На север достига до брега на река Дунав.
В административно отношение общината е част от област Русе, а за целите на регионалното развитие тя е включена в обхвата на Северния централен планов район. Общинският център – гр. Борово отстои на 43 км. югозападно от областния център – Русе.
Територията на общината заема площ от 245,3 км2, което е малко повече от 0,222% от територията на страната.
От общо заетата площ:
– 4,48% са населени места;
– 5,91% са пътища, водни площи;
– 15,17% е горски фонд;
– 74,44% е селскостопански фонд и др.
По форми на собственост територията на общината е разпределена както следва:
– собственост на юридически лица – 10,76%;
– общинска собственост – 13,17%;
– държавна собственост – 17,94%;
– частна собственост – 58,13%.
Релефът в общината е предимно равнинно-хълмист, което я прави подходяща за развитието на земеделие и изграждане на транспортна и техническа инфраструктура. Териториите в близост до реката се характеризират с ниска заливна част с високи подпочвени води и алувиално -ливадни почви / 3 – 4 м. над речното равнище /, и с надзаливна част, образувана от кредни скали, покрити с льос, с дълбоки подпочвени води и черноземни почви /над 60 м. височина /.
В общината се намира най – високата точка в Русенска област. В българската акватория на река Дунав, срещу с. Батин се намира вторият по – големина Дунавски остров – Батин.
Климатът е умереноконтинентален, характеризиращ се със студена зима /абсолютен минимум – 27⁰С/ и сухо, топло лято /абсолютен максимум +44⁰С/. Средната годишна амплитуда е около 26⁰С и е най – голямата за страната. Крайдунавската тераса е открита за североизточните ветрове, което е причина за горещите лета и студените зими. Пролетта и есента са краткотрайни.
Подземни природни богатства – Oбщина Борово е бедна на полезни изкопаеми. Стопанско значение имат само находищата на инертни материали от р. Дунав и две кариери за добив на варовиков камък.
Водни ресурси – На територията на общината има подземни водоизточници за питейно – битово водоснабдяване – кладенци тип “Раней” при с. Батин. Частни стопани използват за напояване собствени кладенци. Особено богат на води е районът около с. Батин, където са изградени и множество изворни чешми. През общината не преминават реки, най – близките са р. Янтра, р. Дунав и р. Баниски Лом.
Община Борово е включена в Националния списък на общините с потенциал за развитие на селски туризъм. Природно – климатичните и културно – историческите дадености на общината са предпоставка за развитието на туристическия отрасъл в местната икономика. Общината разполага с потенциал, който дава възможност за развитие на различните видове туризъм – селски, ловен, културен, риболовен, познавателен, екотуризъм и др.
В землището на Борово в началото на 90 – те години е открита тракийска гробница /по данни на археолозите от Историческия музей в Русе, на Балканския полуостров има само три такива гробници/.
ОБЩИНА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Гоце Делчев, ул. Царица Йоанна 2 0888006080 oba@gocenet.net http://www.gotsedelchev.bg |
Поради благоприятния климат Гоцеделчевската котловина и нископланинските хълмисти места са били населени още в дълбока древност.
Многобройни са останките от материалната култура на праисторическия човек през новокаменната и каменно-медната епоха, на траките – през I хил. пр.н.е., от периода на римското владичество и късната античност, на славяните…
Районът е присъединен към българската държава през 837 г. По време на османското владичество, особено през ХVI и ХVII в., в резултат от асимилаторската политика на завоевателя част от населението е принудено да приеме ислямската религия, но запазва традиционния си народностен бит.
Икономическият подем през Възраждането се проявява чрез развитието на животновъдството, земеделието, пчеларството, бубарството и разцвета на занаятите и търговията.
Град Неврокоп (днешният Гоце Делчев) се прославя като голям и единствен производител на прочутите неврокопски чанове (звънци). Сръчни дюлгери строят жилищни и обществени сгради със забележителни архитектурни достойнства, градът и селата се обновяват, благоустрояват и разширяват.
Износът на стоки се насочва на юг – към Сяр, Драма, Кавала и Солун, и на запад – към Сърбия и Австро-Унгария. От голямо значение за стопанския живот на района е и провежданият всяка година голям Неврокопски панаир.
През Възраждането българското население води продължителни и драматични борби за новобългарска просвета и българска църква, взема активно участие в борбите за национално освобождение.
Община Гоце Делчев е разположена в Югозападна България, по поречието на река Места. Районът е предимно планински и граничи с общините Хаджидимово, Гърмен, Банско и Сандански. Включва град Гоце Делчев и 10 села: Мосомище, Делчево, Буково, Борово, Корница, Лъжница, Брезница, Господинци, Баничан и Добротино.
Общата територия е 315.8 кв.км. Общинският център отстои на 105 км от областния център Благоевград и на 203 км от столицата София. Най-близкото морско пристанище е град Кавала (Гърция) и отстои на 95 км. Връзката между община Гоце Делчев и съседните гръцки общини се осъществява чрез ГКПП Илинден – Ексохи.
Град Гоце Делчев е разположен в Гоцеделчевската котловина, в югоизточното подножие на Среден Пирин, по двата бряга на Неврокопска река (Градска река), приток на река Места, която тече на 3 км източно от града.
Населението на общината при последното преброяване е 32 784 жители, от тях 50.5% са жени. Гъстотата на населението в общината е 103.8 души на кв.км., което е доста над средното за страната /71,8 души на кв.м./.
От общия брой на населението 20 533 души живеят в гр. Гоце Делчев. В селата живеят 12 251 жители, което прави 37% от общото население.
През последните години се забелязва тенденция за намаляване броя на населението, свързано преди всичко с изселванията в съседна Турция. Това се отнася преди всичко за селата.
В същото време се наблюдава тенденция за увеличаване броя на населението в гр. Гоце Делчев, дължащо се на приток на хора от селата.