Бобошево
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ЛОЗА 1870 – гр. Бобошево
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ЛОЗА 1870 – гр. Бобошево, работи в следните направления:
развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователна дейност;
запазване на обичаите и традициите;
възпитаване и утвърждаване на национално съзнание;
осигуряване на достъп до информация;
предоставяне на компютри и интернет услуги.
Дейността на читалището се ръководи от приета Програма за работа и от Годишен календарен план.
Най-старата дейност на читалището е библиотеката, чийто фонд наброява 21 257 тома, постоянните читатели са 132.
Читалището разполага с компютърна и интернет зала.
ОБЩИНА КОЧЕРИНОВО
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Община Кочериново се намира в югозападната част на Република България, съгласно разпоредбите на Закона за регионалното развитие в Югозападен район за планиране.
Разположена е от двете страни на средното течение на р. Струма и долната третина на р. Рилска. На Север общината граничи с община Бобошево, на изток с община Рила, на запад с община Невестино и на юг с община Благоевград. С изключение на последната всички останали са в териториалния обхват на Област Кюстендил.
Географското разположение, климатът и релефът на Община Кочериново предопределят наличието на благоприятни условия и предпоставки за приоритетно развитие на отделни отрасли на икономиката на общината, като селско стопанство, горско стопанство, дърводобив и дървопреработване, селски и еко туризъм, хотелиерство, преработка на селскостопанска продукция и други.
Древни са културните особености и историята на мястото, на което е разположена Община Кочериново в днешния й вид. Околностите на селищата в общината са изпълнени с развалини от древни строежи, културни и исторически паметници. От направените разкопки в редица села от общината са открити златни, сребърни и медни византийски, римски и български монети, глинени съдове и други.
Още в ІХ век в покрайнините в района на с. Стоб се е издигал град Стоби. В района на село Пороминово са законсервирани разкопките на древен римски обект. В местността “Градището” в околностите на гр. Кочериново са открити развалини от крепостни стени, строежи, водопроводи, останки от средновековната българска крепост – селището Крашево, съсед и съвременник на град Стоби.
На територията на община Кочериново са открити 12 броя тракийски некрополи /могили/. Към момента са извършени разкопки само на могилите в района на Кочериново и Драгодан. Последните говорят за бита и поминъка на древните тракийски жители по нашите земи.
На левия бряг на река Струма, високо над склоновете на Кочеринския пролом се намира скалното светилище „Маркова скала”.
Във всички населени места в общината през 19-ти век са изградени църкви, което говори за богатата душевност и култура на населените в този район. Това са:
Църквата “Св. Богородица” в гр. Кочериново – от 1863 год.
ЦЪРКВАТА “СВ. БОГОРОДИЦА” В ГР. КОЧЕРИНОВО – ОТ 1863 ГОД.
Църквата “Успение Богородично” в с. Бараково – от края на 19 век.
ЦЪРКВАТА “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” В С. БАРАКОВО – ОТ КРАЯ НА 19 ВЕК.
Църквата “Св. Прокопий” в с. Стоб – построена през 1860 год.
ЦЪРКВАТА “СВ. ПРОКОПИЙ” В С. СТОБ – ПОСТРОЕНА ПРЕЗ 1860 ГОД.
Църквата “Св. Никола” в с. Пороминово – построена през 1820 год.
Църквата “Св. Илия” в с. Мурсалево – построена през 1867 год.
Църквата “Св. Богородица” в с. Драгодан – построена през 1888 год.
Църквата “Св. Спас” в с. Боровец – построена края на 19 век.
Църквата “Св. Пророк Илия” в с. Бураново – построена през 1866 год.
Църквата “Св. Иван Рилски” в с. Крумово – построена през 1867 год.
Църквата “Св. Петка” в с. Цървище – построена през 1877 год.
Църквата “Св. Троица” в с. Фролош – построена през 1876 год.
В края на миналия век към църквите в селата на общините са били открити и килийни училища.
Историческо и културно наследство в Община Кочериново
Древни са културните особености и историята на мястото, на което е разположена Община Кочериново в днешния й вид. Околностите на селищата в общината са изпълнени с развалини от древни строежи, културни и исторически паметници. От направените разкопки в редица села от общината са открити златни, сребърни и медни византийски, римски и български монети, глинени съдове и други.
Още в ІХ век в покрайнините в района на с. Стоб се е издигал град Стоби. В района на село Пороминово са законсервирани разкопките на древен римски обект. В местността “Градището” в околностите на гр. Кочериново са открити развалини от крепостни стени, строежи, водопроводи, останки от средновековната българска крепост – селището Крашево, съсед и съвременник на град Стоби.
На територията на община Кочериново са открити 12 броя тракийски некрополи /могили/. Към момента са извършени разкопки само на могилите в района на Кочериново и Драгодан. Последните говорят за бита и поминъка на древните тракийски жители по нашите земи.
На левия бряг на река Струма, високо над склоновете на Кочеринския пролом се намира скалното светилище „Маркова скала”.
Във всички населени места в общината през 19-ти век са изградени църкви, което говори за богатата душевност и култура на населените в този район. Това са:
Църквата “Св. Богородица” в гр. Кочериново – от 1863 год.
ЦЪРКВАТА “СВ. БОГОРОДИЦА” В ГР. КОЧЕРИНОВО – ОТ 1863 ГОД.
Църквата “Успение Богородично” в с. Бараково – от края на 19 век.
ЦЪРКВАТА “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” В С. БАРАКОВО – ОТ КРАЯ НА 19 ВЕК.
Църквата “Св. Прокопий” в с. Стоб – построена през 1860 год.
ЦЪРКВАТА “СВ. ПРОКОПИЙ” В С. СТОБ – ПОСТРОЕНА ПРЕЗ 1860 ГОД.
Църквата “Св. Никола” в с. Пороминово – построена през 1820 год.
Църквата “Св. Илия” в с. Мурсалево – построена през 1867 год.
Църквата “Св. Богородица” в с. Драгодан – построена през 1888 год.
Църквата “Св. Спас” в с. Боровец – построена края на 19 век.
Църквата “Св. Пророк Илия” в с. Бураново – построена през 1866 год.
Църквата “Св. Иван Рилски” в с. Крумово – построена през 1867 год.
Църквата “Св. Петка” в с. Цървище – построена през 1877 год.
Църквата “Св. Троица” в с. Фролош – построена през 1876 год.
В края на миналия век към църквите в селата на общините са били открити и килийни училища.
ОБЩИНА БОБОШЕВО
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Община Бобошево е разположена е в Югоизточната част на Кюстендилска област в естествено оформилия се район – Бобошевска яка на двата бряга на р.Струма, в съседство с община Рила на изток, община Невестино на запад, община Кочериново на юг и общините Дупница и Бобов дол на север попада в групата на малките общини с обща територия 135 кв. км.
Общината се състои от 12 населени места с административен център град Бобошево и селата: с. Усойка, с. Слатино, с. Блажиево, с. Доброво, с. Скрино, с. Вуково, с. Сопово, с. Висока могила, с. Циклово, с. Бадино и с. Каменик.
Във физико – географско отношение общината обхваща част от Рила планина, северните склонове на Руен планина и част от разломната долина на р.Струма. Нейното местоположение обуславя разнообразния й релеф – планински и полупланински. Надморската височина е около 380 м. за равнинните части и 1000 м. за най – високите места.
Климатът е умерено – континентален със средиземноморско влияние. Поради защитеността със средно високи възвишения не само от запад и изток, но и от север, както и проявата на средиземноморско влияние от юг по долината на р. Струма, зимата тук е по – мека,а лятото е доста горещо. Преобладава неустановения характер на снежната покривка. Годишното количество на валежите от дъжд е между 550 – 600 мм.
Община Бобошево попада на границата на две различни планински групи от двете страни на река Струма.От ляво – западните склонове на Скакавишка Рила, а от дясно – склоновете на Влахина планина и нейната северна част – Бобошевски Руен.
Хидроложките условия откъм левия бряг на р. Струма се обуславят от природно – ландшафтните фактори на Средна Рила, която е една от най – водоносните планини. Характерно за водните течения, водещи началото си от Влахина планина е изразеното пролетно пълноводие с максимум през месец април и вторично есенно – зимно пълноводие.
Повърхностните водни ресурси на територията на общината се определят от повърхностните течения на реките Джерман и Струма с техните леви и десни притоци. Река Струма е най – голямото водно течение в границите на община Бобошево. На двата бряга на реката е разположен град Бобошево с частично изградена канализация.
Река Джерман е другата голяма река, която преминава през територията на общината. Тя е най – значителния ляв приток на р. Струма. На територията на община Бобошево към водите на р. Джерман се включват водите на река Слатинска, както и водите на реките от Влахина планина, минаващи през с. Сопово и с. Блажиево.
Единственият източник на минерални води е извора в с. Слатино с богато съдържание на натрий, хлор, калий и въглероден двуокис. Температурата на водата е постоянна – 21 градуса С. Слатинският извор се отнася към Сапаревско – Благоевградския термо – минерален басейн.
На територията на общината горските култури са представени от черен и бял бор, акация, мъждрян и единични съобщества от келяв габър. В ниските части преобладават естествени ливади и единично запазени петна от върбови растителни съобщества на трошлива и бяла върба, черна топола, ракита и др.
Дървесните растителни съобщества са представени главно от крайречна растителност – елша, върба, топола и др. Храстите са представени от шипка, къпина, драка, смрадлика и др. От тревните формации преобладават тези на белизмата, по – рядко на черната садина, валезиевата власатка и гребенестия пирей. Голямо е разнообразието от диворастящи билки като мащерка, лайка, бял равнец, жълт кантарион и др.
Животинският свят е представен от различни видове птици, влечуги, насекоми и други сухоземни видове, които могат да живеят в района, необезпокоявани от присъствието на хората и дейностите им. От дивите животни се срещат лисици, зайци, вълци, диви свине и др. От мигриращите птици – голямата бяла чапла, зеленоглавата патица, сокола скитник, малкият ястреб и др.
Характерно за транспортните връзки на общината е близостта на големите административно-стопански и културни центрове. През общината минава важен икономически път, свързващ Югозападна с Южна България – главен път Е – 79. Предстои изграждането на автомагистрала „Струма“, трасето на която преминава през община Бобошево.
На три километра североизточно от центъра на общината се намира жп – гара на линията София – Кулата. Всички населени места в общината са свързани с четвъртокласни асфалтови пътища.Транспортните връзки се осъществяват от превозвачи от Дупница, Кюстендил и Благоевград. Разстоянието до най – отдалечения ГКПП Кулата е 117 км., а до най – близкия ГКПП Гюешево – 62 км.