библиотека
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА ХРИСТО БОТЕВ – гр. Враца
гр. Враца, ул. Петропавловска 43 092626170 libvratsa@libvratsa.org https://libvratsa.org/ |
Регионална библиотека „Хр. Ботев” гр. Враца е основна библиотека за община Враца и с регионални функции за библиотеките от Врачанска област по смисъла на чл. 9 от Закона за закрила и развитие на библиотеките и Постановление № 153 / 28.07.2000 година, създадена през 1954 година.
Основните й дейности са свързани с правилното комплектуване на библиотечните фондове, осъществяване на библиотечно, справочно-библиографско и информационно обслужване на всички ползватели , извършване на събирателска и популяризаторска дейност в областта на краезнанието, издаване на книги и други материали с краеведски и общ характер, организиране на културни и образователни инициативи, извършване на координационна, квалификационна и експертно- консултантска помощ за общодостъпните библиотеки от област Враца.
Библиотечният й фонд включва 245 876 библиотечни документи- книги, периодика, графични, картографски и нотни издания, CD, DVD и други носители на информация от всички отрасли на знанието. Ежегодно комплектува от 4000 до 5000 нови документи, регистрира около 4000 ползватели, за които е осигурено диференцирано обслужване по възрасти и видове носители на информация, 60000 посещения, 130 000 заети библиотечни документи и абонамент от 145 периодични издания.
Отдели
- Направление „Организация на библиотечните фондове“
- Направление „Обслужване на читатели“
- Направление „Библиотечно информационно обслужване“
- Направление „Координационна, експертно-консултантска и квалификационна дейност“
- Направление „Финансово – административна и стопанска дейност“
В Дигиталната библиотека можете да намерите тази част от нашия фонд, която е налична и достъпна в електронен формат. Търсенето можете да извършите по няколко начина:
- В нашите дигитални колекции:
- В каталога на библиотеката, като последвате линка „Каталог“.
- Следвайки линковете по-долу за:
КМЕТСТВО КУЛИНА ВОДА
с. Кулина вода, общ. Белене, ул. Георги Димитров 50 065892222, 0888498316 business-pleasure@tea.bg |
Село Кулина вода се намира на 13 км от общинския център – град Белене.
Жителите на село Кулина вода са 205 (по постоянен адрес – 157 и по настоящ – 48).
Едната легенда за произхода на името на селото се носела от уста на уста. Преди няколко стотици години в местността „Глава”, намираща се на 3-4 км западно от селото, били построени големи римски кули. Там е имало много вода. Днес кулите са заличени, но водата все още се ползва за нуждите на жителите на селото. Някогашните кули и вода са дали името на селото – Кулина вода.
Втората легенда е свързана с местоположението на селото. Някога то се е намирало в Йоргов трап (горен и долен). От набезите на турците в него се заселили част от хората, преминаващи от село Деков през Дълга шума за Плевен. Те идвали в тази местност с готова вода (от латинската дума кулинарство или кулинария). Оттам и името на селището – Кулина вода.
ЧИТАЛИЩЕ
Народно читалище „Изгрев-1927” – с. Кулина вода е единствената културна институция в селото. Създадено е през 1927 година. Разполага с добре уредена библиотека и читалня. Организира празници и чествания. Към него функционира Група за народни песни „Китка”, която участва в провежданите от читалището празници и представя селото в различни фестивали в страната.
ЦЪРКВА
Православната църква „Свети Димитър” се намира в центъра на село Кулина вода. В нея се отслужват литургии на Великден и на Димитровден.
ПРАЗНИК НА СЕЛОТО
Празникът на село Кулина вода в миналото и днес се отбелязва на 8 ноември (по стар стил Димитровден).
ТРАДИЦИОННИ КУЛИНАРНИ РЕЦЕПТИ
Характерни кулинарни рецепти от село Кулина вода са Сухи пълнени чушки и Кулиноводска халва.
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА ПАРТЕНИЙ ПАВЛОВИЧ – СИЛИСТРА
Силистра, Ул. Симеон Велики 44 086822315, 0897240282, 086831095 libsilistra@abv.bg http://libsilistra.bg |
Регионална библиотека “Партений Павлович” – Силистра е водещ културен институт с вековна история и традиции, работеща за укрепване, популяризиране и развитие на българската идентичност, култура и духовни ценности. Библиотеката е значим и притегателен център в предоставянето на достъп до знание, информация и услуги за всички жители и общности в Силистра и областта.
да създаваме и поддържаме условия за устойчиво културно развитие и духовно консолидиране на общността;
да предоставяме качествени информационни, образователни и културни услуги;
да осигуряваме равни възможности за достъп до образование и активно участие в обществения живот на жителите на Силистра и областта;
да насърчаваме и подпомагаме потребителите при ползване услугите на „Е-правителство“;
да работим за интегрирането на всички членове на общността в глобалното информационно общество.
Работим за утвърждаване авторитета на Регионална библиотека “Партений Павлович”- Силистра, като прилагаме съвременните тенденции в развитието на обществените библиотеки.
ОСНОВНИ БИБЛИОТЕЧНИ УСЛУГИ
Заемане на книги за дома.
Ползване на документи в читалните и специализираните отдели на библиотеката.
Предоставяне на вербална библиографска и фактографска информация.
Достъп до собствени електронни и традиционни каталози и бази данни.
Ползване на компютри и интернет за образователни и социални нужди.
Обучение и консултиране за работа с компютър
НОВИНИ
„СМЯХ С ЧУДОМИР – 130 г. от рождението на сладкодумния български сатирик и художник”
Експонираната изложба в Силистренската регионална библиотека през месец март представя житието на талантливия български хуморист, художник, краевед и писател Димитър Христов – Чудомир.
Хронологично изложбата разказва за неговата биографична хроника, самостоятелните издания и художествени изложби, акварелните рисунки под надслов „ЧУДОМИР – нашенци”, псевдоними, драскулки, признания и награди.
Чудомир е един от най – популярните ни хумористи, чиито къси разкази за живота и нравите на българина никога няма да престанат да бъдат актуални. Той пише и рисува, а до смъртта си е председател на читалище „Искра” и директор на Историко- етнографския музей в Казанлък.
От 1938 г. е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. става народен представител. Освен това е отличен като заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието народен деятел на културата.
Негови са крилатите изречения, пропити с тънък хумор и ирония: „Не гребенът реши главата, а времето”, „Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем”, „Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите”, „Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция”, „Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките”, „Най – празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж”и др.
Чудомир оставя повече от 1000 рисунки и акварели, както и неизброими фейлетони и кратки хумористични разкази. Книгите му непрекъснато се преиздават. Сред най-известните творби на автора са: „Не съм от тях” (1935 г.), „Нашенци” (1936 г.), „Аламинут” (1938 г.), „Кой както я нареди” (1940 г.), ”Консул на Голо бърдо” (1947 г.) и т.н.
Малко хора знаят, че на 26.12.1967 г. Чудомир сам слага край на живота си в Правителствена болница – гр. София. Последните дни на писателя са белязани от самотата на отиващия си от живота човек. Посещават го малко приятели от писателските среди, но самотата и мисълта за приближаващата го смърт не напускат 77 – годишният Чудомир.
Малко известна е идеята за псевдонима на писателя. Тя хрумва на съселянина му – Дянко Фурнаджията, който един ден видял фотографията на издирвания с парична награда деец на ВМРО – Чудомир Картанджиев, и намерил огромна прилика между „терориста” и Митко (Чудомир). Така бъдещият писател и художник – карикатурист се сдобива с прякор, а по – късно прякорът му става псевдоним. Любопитен факт е, че Дянко Фурнаджията присъства като герой в част от разказите на автора.
Чудомир е името, с което става известен, но автора използва и други псевдоними: Брей, Два пъти фан Фан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Оскар Бум, Пилот, Сечко Бечко,Фанко Фтичката, Чанга Чунга, Шлук и Яу, Яу.
ИЗЛОЖБА „ПРОЛЕТНО ВДЪХНОВЕНИЕ”
В Регионална библиотека „Партений Павлович” групата за ръчно направени творби и декупаж – Силистра подреди изложба „Пролетно вдъхновение”.
Сред експонираните творби на приложното изкуство освен великденски сувенири и оригинални бижута, има красиви пролетни пана, картички, текстилни подвързии за книги. Цветя и птици, великденски кошнички и яйца са част от изделията на талантливите приложнички от Силистра.
Те споделят, че при изработване на красивите предмети всяка от тях е вложила желание да създаде пролетно настроение и да направи нашето ежедневие по-красиво.
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ СЪЗНАНИЕ 1894
с. Асеновци, ул. Софка Вълева 15 0888515431 PS_Stefanova@abv.bg |
Народно читалище Съзнание-1894 село Асеновци е действащо читалище, регистрирано под номер 783 в Министерство на Културата на Република България.
Организира редица културни мероприятия през годината, като чрез своята дейност обогатява духовния живот на населението в региона, запазвайки бит, култура и традиции от древността до наши дни.
Образователни дейности:
– Млад възрожденец – 15 ученици от 5 до 11 клас. Взимат участия на 18.02. – Обесването на Васил Левски, като изготвят табло, презентация, програма, поднасят венци и цветя на паметника в град Левски. Участие на 03.03. с шествие и програма, на 18.07. в празника на град Левски.
Участие на членове от клуба в писане на есета на национално ниво.
– Млад приятел на книгата – 12 ученика от 2 до 8 клас. Най-активни читатели и любители на книгите, които участват в Маратон на четенето. През ваканциите се събират в библиотеката и четат на по-малките деца. Драматизират приказки и ги изнасят пред детската градина в селото.
– Сръчни ръце – 8 жени и 5 момичета, които плетат, шият, правят картички, мартенички, подготвят изложби за 8ми март, Великден, Коледа.
– Любител на поезията – 10 човека, които се събират през годината и четат стихове и различни поети, както и свои стихове. Правят презентация по повод годишнини на поети и ги изнасят пред ученици по време на Маратон на четенето и ваканциите.
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА П. К. ЯВОРОВ
гр. Бургас, ул. Булаир 10
056910231 biblioteka_burgas@abv.bg |
Регионална библиотека „П. К. Яворов“ – Бургас е създадена през 1888 г. С историята ѝ са свързани учителят Христо В. Димитров, писателите Константин Петканов и Стефан Станчев, книжарят Коста Екзархов и други обществени дейци, които я изграждат като културно средище.
През 1932 г., когато уредник на библиотеката е Стефан Станчев, съвместно с читалище „Пробуда“, се създава Народен университет, който осъществява разнообразна културна и просветна дейност. Изнасят се сказки от изтъкнати български учени и писатели като: Александър Балабанов, Стоян Чилингиров, Асен Златаров, Елисавета Багряна, Константин Петканов и др., организират се изложби, утра, срещи с писатели и т.н.
През 1945 г. Общинската градска библиотека става Държавна народна библиотека и е включена в системата на законния депозит – започва да получава по един безплатен екземпляр от българската печатна продукция. От 1953 г. до 1987 г. библиотеката става окръжна, а в следващите години – универсална научна. От юли 2000 г., с Постановление на Министерския съвет, тя получава статут на регионална. През 1978 г., когато се чества 100-годишния юбилей на големия български поет Пейо Яворов, библиотеката получава неговото име. На 100-годишния си юбилей е наградена с орден „Народна Република България“-ІІ степен.
130 години от създаването си Регионална библиотека „Пейо Яворов“ бе отличена с почетен знак „Златен век“ – печат на цар Симеон Велики – златен и грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Отличието бе връчено на специална церемония от министъра на културата Боил Банов на директора на библиотеката Мария Бенчева.
Дейности и задачи (Настояще)
Регионална библиотека „П.К.Яворов“ е най-голямата библиотека на територията на Бургаска област. Библиотеката е общодостъпна. Читателската публика има универсален характер – нейни читатели са деца, ученици, студенти, професори, но и домакини, работници и други. Читателите имат достъп до всички фондове.
Библиотека „П.К.Яворов“ е:
– книжовен и културен център
– събира, съхранява, организира и предоставя за ползване универсални по вид, език и съдържание библиотечни фондове
– осигурява диференцирано обслужване на читатели чрез заемни служби, общи и специализирани читални
– извършва справочно-библиографска, информационна и издателска дейност
– осъществява краеведска библиотечно – библиографска и издателска дейност
– архив на краеведската литература и местния печат на Бургаски регион
– изпълнява организационно – методически функции на територията на Бургаски регион
– създава електронни библиотечни бази данни и осъществява достъп до национални информационни центрове.
Проекти и програми
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПРОСВЕТА – С. Катунец
С. Катунец , пл. Ген.Марко Атанасов 1 0889720609 prosveta1909@gmail.com |
През 1956 г. в село Катунец е построена читалищна сграда с киносалон и библиотека – НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПРОСВЕТА.
Катунец е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, област Ловеч
Библиотеката към читалището през 1985 г. е разполагала с повече от 8000 тома научна и художествена литература. В началото на 50-те години на 20 век селото е радиофицирано.
През 1956 г. е завършена новата сграда на здравната служба с амбулатория и родилно отделение. Същата година се откриват и сградите на кметството и пощата.
През 2007 г. в селото е учреден Клуб на творците „Стоян Каменски“, който обединява 32 автори на литературни произведения, четирима професионални художници и журналисти.
До сега са издадени:
-„Катунец, малка енциклопедия“ – автори Въцо Маринов и Петър Мотков;
-„Листата капят, дървото живее“ – литературно-художествен сборник за творчеството на 32 местни автори, съставител Петър Мотков, член на -Съюза на независимите български писатели;
-„Какво не знае папата“ – сборник публицистични разкази – автор Петър Мотков;
-„СЕКСЪТ И СВЕТЪТ“ – автор Петър Мотков (2011 г.);
-„И това е живот“ – автор Петър мотков (2013 г.);
-Стихосбирка „Сърцето примира“ – автор Петър Мотков (2015 г.);
-Дарования“ – автор Георги Георгиев; четири стихосбирки на Станчо Сираков, две стихосбирки на Стефан Стефанов и две на Петър Мотков;
-„100 години читалище „ПРОСВЕТА“ – автор Димитрина Пенкова.
През 2008 г. е учреден клуб „Родознание и краеведство“.