Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

библиотека

КМЕТСТВО КУЛИНА ВОДА

ScreenHunter 4432 с. Кулина вода, общ. Белене, ул. Георги Димитров 50
065892222, 0888498316
business-pleasure@tea.bg

 

 

 

 

 

 

Село Кулина вода се намира на 13 км от общинския център – град Белене.

Жителите на село Кулина вода са 205 (по постоянен адрес – 157 и по настоящ – 48).

ScreenHunter_01 Feb. 12 21.23ЛЕГЕНДИ ЗА ИМЕТО НА СЕЛОТО

Едната легенда за произхода на името на селото се носела от уста на уста. Преди няколко стотици години в местността „Глава”, намираща се на 3-4 км западно от селото, били построени големи римски кули. Там е имало много вода. Днес кулите са заличени, но водата все още се ползва за нуждите на жителите на селото. Някогашните кули и вода са дали името на селото – Кулина вода.

Втората легенда е свързана с местоположението на селото. Някога то се е намирало в Йоргов трап (горен и долен). От набезите на турците в него се заселили част от хората, преминаващи от село Деков през Дълга шума за Плевен. Те идвали в тази местност с готова вода (от латинската дума кулинарство или кулинария). Оттам и името на селището – Кулина вода.

ЧИТАЛИЩЕ

Народно читалище „Изгрев-1927” – с. Кулина вода е единствената културна институция в селото. Създадено е през 1927 година. Разполага с добре уредена библиотека и читалня. Организира празници и чествания. Към него функционира Група за народни песни „Китка”, която участва в провежданите от читалището празници и представя селото в различни фестивали в страната.

ЦЪРКВА

Православната църква „Свети Димитър” се намира в центъра на село Кулина вода. В нея се отслужват литургии на Великден и на Димитровден.

ПРАЗНИК НА СЕЛОТО

Празникът на село Кулина вода в миналото и днес се отбелязва на 8 ноември (по стар стил Димитровден).

ТРАДИЦИОННИ КУЛИНАРНИ РЕЦЕПТИ

Характерни кулинарни рецепти от село Кулина вода са Сухи пълнени чушки и Кулиноводска халва.

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА ПАРТЕНИЙ ПАВЛОВИЧ – СИЛИСТРА

ScreenHunter 4236 Силистра, Ул. Симеон Велики 44
086822315, 0897240282, 086831095
libsilistra@abv.bg
 http://libsilistra.bg

 

 

 

 

 

 

 

Регионална библиотека “Партений Павлович” – Силистра е водещ културен институт с вековна история и традиции, работеща за укрепване, популяризиране и развитие на българската идентичност, култура и духовни ценности. Библиотеката е значим и притегателен център в предоставянето на достъп до знание, информация и услуги за всички жители и общности в Силистра и областта.

Untitled collage (11)Нашата МИСИЯ е:

да създаваме и поддържаме условия за устойчиво културно развитие и духовно консолидиране на общността;

да предоставяме качествени информационни, образователни и културни услуги;

да осигуряваме равни възможности за достъп до образование и активно участие в обществения живот на жителите на Силистра и областта;

да насърчаваме и подпомагаме потребителите при ползване услугите на „Е-правителство“;

да работим за интегрирането на всички членове на общността в глобалното информационно общество.

Работим за утвърждаване авторитета на Регионална библиотека “Партений Павлович”- Силистра, като прилагаме съвременните тенденции в развитието на обществените библиотеки.

ОСНОВНИ БИБЛИОТЕЧНИ УСЛУГИ

Заемане на книги за дома.

Ползване на документи в читалните и специализираните отдели на библиотеката.

Предоставяне на вербална библиографска и фактографска информация.

Достъп до собствени електронни и традиционни каталози и бази данни.

Ползване на компютри и интернет за образователни и социални нужди.

Обучение и консултиране за работа с компютър

НОВИНИ

„СМЯХ С ЧУДОМИР – 130 г. от рождението на сладкодумния български сатирик и художник”

Експонираната изложба в Силистренската регионална библиотека през месец март представя житието на талантливия български хуморист, художник, краевед и писател Димитър Христов – Чудомир.

Хронологично изложбата разказва за неговата биографична хроника, самостоятелните издания и художествени изложби, акварелните рисунки под надслов „ЧУДОМИР – нашенци”, псевдоними, драскулки, признания и награди.

Чудомир е един от най – популярните ни хумористи, чиито къси разкази за живота и нравите на българина никога няма да престанат да бъдат актуални. Той пише и рисува, а до смъртта си е председател на читалище „Искра” и директор на Историко- етнографския музей в Казанлък.

От 1938 г. е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. става народен представител. Освен това е отличен като заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието народен деятел на културата.

Негови са крилатите изречения, пропити с тънък хумор и ирония: „Не гребенът реши главата, а времето”, „Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем”, „Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите”, „Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция”, „Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките”, „Най – празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж”и др.

Чудомир оставя повече от 1000 рисунки и акварели, както и неизброими фейлетони и кратки хумористични разкази. Книгите му непрекъснато се преиздават. Сред най-известните творби на автора са: „Не съм от тях” (1935 г.), „Нашенци” (1936 г.), „Аламинут” (1938 г.), „Кой както я нареди” (1940 г.), ”Консул на Голо бърдо” (1947 г.) и т.н.

Малко хора знаят, че на 26.12.1967 г. Чудомир сам слага край на живота си в Правителствена болница – гр. София. Последните дни на писателя са белязани от самотата на отиващия си от живота човек. Посещават го малко приятели от писателските среди, но самотата и мисълта за приближаващата го смърт не напускат 77 – годишният Чудомир.

Малко известна е идеята за псевдонима на писателя. Тя хрумва на съселянина му – Дянко Фурнаджията, който един ден видял фотографията на издирвания с парична награда деец на ВМРО – Чудомир Картанджиев, и намерил огромна прилика между „терориста” и Митко (Чудомир). Така бъдещият писател и художник – карикатурист се сдобива с прякор, а по – късно прякорът му става псевдоним. Любопитен факт е, че Дянко Фурнаджията присъства като герой в част от разказите на автора.

Чудомир е името, с което става известен, но автора използва и други псевдоними: Брей, Два пъти фан Фан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Оскар Бум, Пилот, Сечко Бечко,Фанко Фтичката, Чанга Чунга, Шлук и Яу, Яу.

ИЗЛОЖБА „ПРОЛЕТНО ВДЪХНОВЕНИЕ”

В Регионална библиотека „Партений Павлович” групата за ръчно направени творби и декупаж – Силистра подреди изложба „Пролетно вдъхновение”.

Сред експонираните творби на приложното изкуство освен великденски сувенири и оригинални бижута, има красиви пролетни пана, картички, текстилни подвързии за книги. Цветя и птици, великденски кошнички и яйца са част от изделията на талантливите приложнички от Силистра.

Те споделят, че при изработване на красивите предмети всяка от тях е вложила желание да създаде пролетно настроение и да направи нашето ежедневие по-красиво.

НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ СЪЗНАНИЕ 1894

s1_onblogo с. Асеновци, ул. Софка Вълева 15
 0888515431
 PS_Stefanova@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

Народно читалище Съзнание-1894 село Асеновци е действащо читалище, регистрирано под номер 783 в Министерство на Културата на Република България.

Организира редица културни мероприятия през годината, като чрез своята дейност обогатява духовния живот на населението в региона, запазвайки бит, култура и традиции от древността до наши дни.

Образователни дейности:

c703ece621d524bb9bbeba72bab27ec6клубове

– Млад възрожденец – 15 ученици от 5 до 11 клас. Взимат участия на 18.02. – Обесването на Васил Левски, като изготвят табло, презентация, програма, поднасят венци и цветя на паметника в град Левски. Участие на 03.03. с шествие и програма, на 18.07. в празника на град Левски.

Участие на членове от клуба в писане на есета на национално ниво.

– Млад приятел на книгата – 12 ученика от 2 до 8 клас. Най-активни читатели и любители на книгите, които участват в Маратон на четенето. През ваканциите се събират в библиотеката и четат на по-малките деца. Драматизират приказки и ги изнасят пред детската градина в селото.

– Сръчни ръце – 8 жени и 5 момичета, които плетат, шият, правят картички, мартенички, подготвят изложби за 8ми март, Великден, Коледа.

– Любител на поезията – 10 човека, които се събират през годината и четат стихове и различни поети, както и свои стихове. Правят презентация по повод годишнини на поети и ги изнасят пред ученици по време на Маратон на четенето и ваканциите.

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА П. К. ЯВОРОВ

index гр. Бургас, ул. Булаир 10

056910231

biblioteka_burgas@abv.bg

http://www2.burglib.org

 

 

 

 

 

 

 

 

 

20150825144105_43841Регионална библиотека „П. К. Яворов“ – Бургас е създадена през 1888 г. С историята ѝ са свързани учителят Христо В. Димитров, писателите Константин Петканов и Стефан Станчев, книжарят Коста Екзархов и други обществени дейци, които я изграждат като културно средище.

През 1932 г., когато уредник на библиотеката е Стефан Станчев, съвместно с читалище „Пробуда“, се създава Народен университет, който осъществява разнообразна културна и просветна дейност. Изнасят се сказки от изтъкнати български учени и писатели като: Александър Балабанов, Стоян Чилингиров, Асен Златаров, Елисавета Багряна, Константин Петканов и др., организират се изложби, утра, срещи с писатели и т.н.

През 1945 г. Общинската градска библиотека става Държавна народна библиотека и е включена в системата на законния депозит – започва да получава по един безплатен екземпляр от българската печатна продукция. От 1953 г. до 1987 г. библиотеката става окръжна, а в следващите години – универсална научна. От юли 2000 г., с Постановление на Министерския съвет, тя получава статут на регионална. През 1978 г., когато се чества 100-годишния юбилей на големия български поет Пейо Яворов, библиотеката получава неговото име. На 100-годишния си юбилей  е наградена с орден „Народна Република България“-ІІ степен.

130 години от създаването си Регионална библиотека „Пейо Яворов“ бе отличена с почетен знак „Златен век“ – печат на цар Симеон Велики – златен и грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Отличието бе връчено на специална церемония от министъра на културата Боил Банов на директора на библиотеката Мария Бенчева.

Дейности и задачи (Настояще)

Регионална библиотека „П.К.Яворов“ е най-голямата библиотека на територията на Бургаска област. Библиотеката е общодостъпна. Читателската публика има универсален характер – нейни читатели са деца, ученици, студенти, професори, но и домакини, работници и други. Читателите имат достъп до всички фондове.

Библиотека „П.К.Яворов“ е:

– книжовен и културен център
– събира, съхранява, организира и предоставя за ползване универсални по вид, език и съдържание библиотечни фондове
– осигурява диференцирано обслужване на читатели чрез заемни служби, общи и специализирани читални
– извършва справочно-библиографска, информационна и издателска дейност
– осъществява краеведска библиотечно – библиографска и издателска дейност
– архив на краеведската литература и местния печат на Бургаски регион
– изпълнява организационно – методически функции на територията на Бургаски регион
– създава електронни библиотечни бази данни и осъществява достъп до национални информационни центрове.

Проекти и програми

НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПРОСВЕТА – С. Катунец

ScreenHunter 2775 С. Катунец , пл. Ген.Марко Атанасов 1
0889720609
prosveta1909@gmail.com

 

 

 

 

 

 

 

През 1956 г. в село Катунец е построена читалищна сграда с киносалон и библиотека – НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПРОСВЕТА.

Катунец е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, област Ловеч

ScreenHunter_22 Aug. 07 12.49Библиотеката към читалището през 1985 г. е разполагала с повече от 8000 тома научна и художествена литература. В началото на 50-те години на 20 век селото е радиофицирано.

През 1956 г. е завършена новата сграда на здравната служба с амбулатория и родилно отделение. Същата година се откриват и сградите на кметството и пощата.

През 2007 г. в селото е учреден Клуб на творците „Стоян Каменски“, който обединява 32 автори на литературни произведения, четирима професионални художници и журналисти.

До сега са издадени:

-„Катунец, малка енциклопедия“ – автори Въцо Маринов и Петър Мотков;
-„Листата капят, дървото живее“ – литературно-художествен сборник за творчеството на 32 местни автори, съставител Петър Мотков, член на -Съюза на независимите български писатели;
-„Какво не знае папата“ – сборник публицистични разкази – автор Петър Мотков;
-„СЕКСЪТ И СВЕТЪТ“ – автор Петър Мотков (2011 г.);
-„И това е живот“ – автор Петър мотков (2013 г.);
-Стихосбирка „Сърцето примира“ – автор Петър Мотков (2015 г.);
-Дарования“ – автор Георги Георгиев; четири стихосбирки на Станчо Сираков, две стихосбирки на Стефан Стефанов и две на Петър Мотков;
-„100 години читалище „ПРОСВЕТА“ – автор Димитрина Пенкова.
През 2008 г. е учреден клуб „Родознание и краеведство“.

 

РЕГИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЛОВДИВ

ScreenHunter 2775 гр. Пловдив, пл. Съединение 1
032633106, 032624339
RAM.Plovdiv@gmail.com
http://www.archaeologicalmuseumplovdiv.org

 

 

 

 

 

 

 
„Всеки народ почита своята старина и ревностно я изучава като едно от най-свещените си достояния.“    Марин Дринов

museum01Регионалният археологически музей в Пловдив (РАМ – Пловдив) е една от най-старите културни институции в България. Официално открит през 1882 г., неговото развитие преминава през етапа на археологическо-нумизматичен кабинет до окончателното му обособяване като Археологически музей през 1920 година.

Първоначално неговите фондове са съдържали нумизматична колекция от 1500 монети, етнографски и исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги от ХVII – ХVIII в., 300 икони и картини на прочутите български художници Станислав Доспевски, Иван Лазаров, Цанко Лавренов, Николай Райнов, Златю Бояджиев и други.

Музеят притежава една от най-богатите колекции съдържаща близо 100.000 експоната от културното наследство на Пловдив. Произведения на изкуството и бита, свързани с историята на  град Пловдив и областта. Градът е наследник на един от най-големите и значими антични градове на Балканския полуостров – Филипопол.

 

 

История

img-historyПловдивският Регионален археологически музей е една от първите културни институции в България, възникнали към края на XIX век, непосредствено след освобождението на страната от турско робство (1878 г.). Идеята за създаването на музей в Пловдив е от видния български възрожденец, книжовник и държавник Йоаким Груев, който от 20 май 1879 г. до 23 ноември 1884 г. е бил директор на Народното просвещение в Източна Румелия. Именно поради този факт се смята, че зараждането на музея датира от 1879 г., тъй като още от тогава е било започнало към книгохранилището на Дирекцията на основното просвещение на Източна Румелия да се събират първите паметници. Но още преди Йоаким Груев официалният инициатор за „създаване и организиране на Музей, [но] и Национална библиотека в Филипопол” е Емануил Николов Богориди, братов син на Генерал-губернатора Ал. Богориди, чийто инициатива е документирана писмено на 12 юни 1879 г. Един още по-ранен документ от Н. М. Шишеджиев с дата 12 март 1879 г. най-рано от всички поставя въпроса „за първа стъпка за основаване на един Български музей”.

От 30 януари 1880 г. е известно едно писмо под № 42, подписано от Й. Груев, с което префектите се задължават да се грижат за „издирването и прибирането на старини в Музея при Дирекцията на Народното просвещение”. Това е най-старият известен за сега официален документ, от който се разбира, че в самото начало на 1880 г. в Пловдив съществува вече „Музей за старини”. В това писмо „за пръв път се определят насоките за организирането и развитието на музейното дело у нас, задачите, с които трябва да се занимава, и целите, които трябва да преследва, т. е. поставят се основните видове дейности, с които музеите се занимават и днес – откривателска, събирателска, проучвателна, научноизследователска, популяризаторска и културно-масова. Липсват само указания за експозиционна дейност, тъй като въпросът с помещенията е бил много тежък.” На 10 април 1881 г. били издадени други два документа, в които се дават указания как да се провеждат разкопки и в тях вече се упоменава, че е положено началото на „Областния музей в Пловдив”.

На 1 май 1882 г. от името на Източното Румелийско правителство е бил издаден и подписан от Генерал-губернатора Александър Богориди „Публично административен правилник за устройството и управлението на областните библиотека и музей”. Библиотеката и музея са били поставени под ведомството на Директора на народното просвещение, по това време Йоаким Груев. С този правилник музеят заедно с библиотеката са били официално юридически признати. Тогава в музея били обособени три отдела – археологически, нумизматичен и ръкописен, като последният преминал през 1883 г. като основаваща структурна част на днешната Пловдивска библиотека „Иван Вазов”. Официалното откриване на нововъзникналото учреждение се е състояло на 15 септември 1882 г., като от тази дата до 1 март 1945 г. музеят и библиотеката са съществували заедно под единно ръководство. Интересно е да се отбележи, че за пръв път на 20 април 1882 г. след името на „Областния Музей” се споменава и името на „Библиотеката”. Едва от 15 юни 1882 г. обявленията започнали да се издават от името на „Управлението на Областната Библиотека и Музей на Източна Румелия”. Пръв уредник на Пловдивската библиотека и музей е бил известният руски публицист и обществен деец Александър Александрович Башмаков (1882 – 1883).

През 1901 г. музейният отдел е бил закрит поради трудности и извършени злоупотреби. На 1 май 1901 г. Борис Дякович поема управлението на библиотеката и музея, което продължава до 1931 г. Директора Борис Дякович, който е археолог, осъществява едва през 1910 г. своите планове за основаване на един нов музей, в който да бъдат съхранявани „старини” в една богата област, каквато е Тракия. Едва на 1 октомври 1910 г. е открит отново музейният отдел, който съществувал първоначално като „археологическо-нумизматически кабинет” при Народната библиотека. С това събитие се поставя началото на втория период от развитието на музея при учреждението. След повторното откриване на музея били обособени шест отдела – археологически, исторически, етнографски, църковен, нумизматичен и разни старини. Освен официалните отдели още през 1907 г. са били оформели „предисторически” отдел, а през 1909 г. се зародили отделите „исторически”, „старо изкуство” и други.

Съгласно изменението и допълнението на Закона за народното просвещение през 1920 г. археологическо-нумизматичният кабинет при Народната библиотека в Пловдив е бил преименуван в Археологически музей. Целта на музея, според § 166 от правилника за Народната библиотека в Пловдив, изработен от тогавашния директор Б. Дякович и утвърден от Министъра на народното просвещение с заповед № 1934 от 12 юни 1920 г., е да събира и съхранява паметниците от миналото на българите и други балкански народи. Според § 167 на същия правилник музеят се разделя на три главни отдела: археологически, нумизматичен и художествен. Узаконяването на музея се извършва с указ № 145 от 6 юни 1921 г. на НВ Цар Борис III. Към художествения отдел в края на 1924 г. била обособена сбирка от щампи и гравюри, а през 1925 г. била създадена фотографска сбирка с портрети на бележити обществени и културни личности.

На 1 декември 1930 г. учреждението към Народната библиотека е било отново открито и преименувано на „Народен археологически музей”, и въпреки исканията на музейните деятели все още не е бил обособен самостоятелно. Едва на 10. 03. 1945 г. учреждението бива обособено като Народен археологически музей и самостоятелен институт.

С Постановление № 80 от 07. 04. 2006 г. на Министерския съвет Археологически музей – Пловдив придобива статут на Регионален музей с обхват на дейност територията на Пловдивска област.

 

Колекция

OLYMPUS DIGITAL CAMERAРегионален Археологически музей – Пловдив притежава една от най-богатите колекции съдържаща близо 100.000 експоната, произведения на човешкото изкуство, от палеолита до XV в.

През периода на каменномедната (енеолитна) и бронзовата епохи (V – I хил. пр. Хр.) на територията на днешния град Пловдив са съществували няколко селища, разположени в близост до седемте скални хълма и р. Марица, които осигурявали необходимите условия за живот. През втората половина на I хил. пр. Хр. на Трихълмието – днешните Небеттепе, Джамбазтепе и Таксимтепе – възниква и се развива значително по обхват тракийско селище, което през IV в. пр. Хр. прераства в град със солидни крепостни стени, улична настилка и канализация. Прерастването на тракийското селище в град следва закономерностите на селищното развитие в Тракия и е съпроводено с появата и оформянето на укрепен царски център (тюрзис), разположен на Небеттепе.

 

 

 
OLYMPUS DIGITAL CAMERAМноговековното съществуване и развитие на града в древността е съпроводено с промяна на неговото име през отделните исторически епохи. От средата на IV в. пр. Хр. датира името Понерополис, споменато от древногръцкия историк Теопомп, във връзка с походите на Филип II Македонски (359 – 336). Същото име на града се използува и в писмените сведения на Плиний и Плутарх.

Филипопол е името на града, използувано най-масово в писмената традиция. Най-ранното споменаване на това име е от II в. пр. Хр. във връзка с похода на Филип V (220 – 179) в Тракия, описан от Пoлибий. Името Филипопол по-късно се налага и масово се споменава в историческите хроники на римските и ранновизантийските историци: Тацит, Лукиан, Птоломей, Плутарх, Дексип и Йорданес. В писмената традиция като име на града се споменава също Пулпудева и Евмолпия.

 

 

 

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERAПрез III в. пр. Хр. върху скалния връх Небеттепе е изграден тюрзис, в който бил разположен главния олтар на града, оформен от глина. Върху повърхността на олтара са апликирани монети с изображенията на главното божество на града – Херакъл и свещеното животно – бик, а също така е засвидетелствувано името (епонима) на града – Одриса (WDRISWN).

По време на римската власт (I – IV в. сл. Хр.), Филипопол се превръща в най-големия античен град (метрополия) на провинция Тракия. Днес са открити и проучени по-голямата част от обществените сгради – театъра, стадиона (събиращ около 30 000 човека), форума, няколко раннохристиянски базилики, синагога, обществени бани.

 

 

 

 

 

 

Разгледайте нашите колекции!

 

 

 

 Библиотека

    „Харните книги са скривалище на харни думи, на хубави чувства, колчимъ си ги смисли человекъ. Книгите са най-трайното отъ произведенията на человеческий духъ. Времято не може да стори никаква пакостъ на великите мисли.“
Йоаким Груев, окт. 1879 г.

РАМ4    Регионален Археологически музей – Пловдив разполага с богата библиотека (13 000 екземпляра, включително и собствени издания), чиято сбирка води началото си от 1879 г., когато се учредява и самият музей. В „Рапортъ предъ Негово Сиятелство Главний Управител“ за организирaне на учебното дело в областта за 1881-1882 г. Йоаким Груев, първият директор на Дирекцията на народното просвещение, пише: „Още отъ началото на настоящето управление Дирекцията почна да полага основи на една областна библиотека и музей, тая библиотека какъ се сдоби съ едно скромно количество книги презъ заминалото лято, тури се на едно особно управлeние.“ За пръв уредник на книгите и старините в книгохранилището на Дирекцията е назначен Иван Добровски, който през 1882 г. написва „Правилник“ на Областната Библиотека.
До 1944 г. Археологическият музей и днешната Народна библиотека „Иван Вазов”  са представлявали една институция с обща библиотечна колекция. Едва от лятото на 1945 г. може да се каже, че Библиотеката на музея съществува самостоятелно, тъй като от 12 юни 1945 г. датира първата инвентарна книга. Днес носи името Библиотека „Борис Дякович“ (Директор на Библиотеката в периода от 1 април 1901 г. – 12 февруари 1932 г.).

Едни от научните поредици, обособили началния фонд, са „Revue archéologique” (от 1910 г.), „The annual of the British school of Athens” (от 1921-23 г. до днес), „Советская археология”, „Краткие сообщения”, „Jahrbuch des deutschen archäologischen Instituts” (от 1912 г. до днес), и др. От българските издания са Годишниците на библиотеката и музея (от 1904 до 1941 г.), създадени от Борис Дякович . След 1945 г. излиза като „Годишник на Народния археологически музей – Пловдив“.