Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Белославското езеро
ОБЩИНА ДЕВНЯ
 |
 Девня, бул. Съединение 78 051947011, 051947012 kmet@devnia.bg https://devnya.bg |
Община Девня се намира в Североизточна България и е съставна община на Област Варна.
Територията на Община Девня е 100.980 кв.км. Землището и е разположено на територията на Северо-Източна България и граничи със землищата на Аксаковска, Белославска, Авренска, Провадийска, Ветринска и Суворовска общини.
Град Девня се намира на около 30 км. от областния град Варна в малка долина, заградена от всички страни с ниски варовикови хълмове, последните склонове на Стара планина и на Добруджанското плато, отворени единствено на изток към Белославското езеро, а оттам и към морето. Природната забележителност в долината са тридесетте карстови извора, от които най-живописен е „Вълшебният Извор“ свързан с древни легенди. Наличието на обилна вода и варовикови находища – неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.
Според физикогеографската подялба на Република България, община Девня попада в източната подобласт на Дунавската хълмиста равнина. Западната и източната част от територията на общината се характеризират с различен равнинен релеф. В югоизточната част е разположено част от Белославското езеро. От север на югоизток се простира долината на река Девненска, която от североизток, север и запад е оградена от по-високи земновърхи форми. Така обградената долина предразполага проявата на чести инверсии и радиационни мъгли поради наличие на замърсяващи източници. Надморската височина варира от 0 до 200 метра. Най-високите области са разположени в североизточната и югозападната част от територията на общината.
Най-значителни естествени водоеми в Девненската община са част от Белославксото езеро, р.Девненска и р. Провадийска. Река Девня се влива в р.Провадийска, което от своя страна се зауства в Белославското езеро.
В северните части на Девненската низина се намират известните Девненски извори, които са каптирани и се използват за водоснабдяване. Литоложкият строеж на района създава условия за наличие на подземни води, които са без практическо значение за водоснабдяване, но са интересни от инженерно-геоложка гледна точка, тъй като обуславят пригодността на терена за строителство.
Наблюдават се грунтови води от скатовете на долината и високата речна тераса на дълбочина в граници от 2,50 до 3,00м. и от 10,00 до 15,00м. В ниската речна тераса са формирани води със слабо напорен характер. Те се установяват от няколко сантиметра до 1,5 м. дълбочина на терена. Тези води са високо минерализирани като имат висока твърдост и съдържат сулфати, хлориди, нитрити и калий.
Наличието на обилна вода и варовикови находища – неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.
На територията на община Девня са разпространени само нерудни полезни изкопаеми: мергели, варовици и торф.
Девня е икономически силно развит регион. Определящо значение в структурата на общинската икономика има промишлеността, която е развита в следните направления: производство на соди, торове, топлоенергия, производство на строителни материали, захар и др.
На територията на община Девня се намират няколко от най-големите химически заводи на страната – „Солвей Соди“ АД, „Агрополихим“ АД, „Полимери“ АД. Строителната промишленост е представена в две направления – производство на строителни материали -„Девня Цимент“ АД и извършване на строителна дейност – „Заводски строежи“ АД.
За промишлени цели „Девен“АД произвежда топлоенергия за нуждите на Девненските предприятия.
Хранително-вкусовата промишленост включва преработката на нерафинирана захар от „Девненски захарен завод“ЕООД.
Географското положение на община Девня благоприятства развитието на транспортната система обслужваща не само националните , но и международните инфраструктурни направления. Особено значение за транспортната дейност на общината има водния транспорт представен чрез изграденото пристанище „Варна – Запад“, което е в унисон със световно развитите пристанища. В голямата си част то осигурява транспорта на суровини и готова продукция на предприятията намиращи се на територията на община Девня. Железопътният транспорт е неразделна част от дейността на Железопътно управление – Варна на чието подчинение са Железопътни гари Девня и Повеляново. Мрежата на автомобилния транспорт включва Републикански и местни пътища. От републиканските пътища с най-голямо значение е автомагистрала „Хемус“.
В общината функционира и общинска фирма „БКС – Девня ЕООД“, чийто предмет на дейност е строителство, ремонт и благоустройство като основна част от дейността и са сметосъбиране и сметоизвозване, стопанисване и поддържане на сметищата за битови отпадъци.
Секторът на МСП в общината е развит предимно в областта на търговията с хранителни стоки и ресторантьорството.
Селскостопанският сектор на територията на общината е представена от три земеделски кооперации, арендатори и частни стопани. Обработваеми са 52 хил.дка земеделска земя, в които се произвеждат култури като пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и др. Животновъдството е развито предимно в частния сектор и в Коопeрация „Кипра“.
Античното име на Девня е Марцианополис, главният град на римската провинция Долна Мизия, основан от император Траян през 106 г. от н.е. след походите срещу даките. Предполага се че е нарекъл града в чест на сестра си Марция.
В близост до града се намира природната забележителност Побитите камъни.
Дявня е известна с карстовите извори. За съжаление всички те са каптирани за водоснабдяване на промишлеността и населението на близкият град Варна. Останал е един – „Вълшебен извор“.
ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ
 |
Белослав, Ул. Цар Симеон Велики 23 051123553, 051122554, 051123545 obstinabeloslav@abv.bg http://www.beloslav.org |
Белославският регион е бил населен още от древността. Белослав е централното селище на общината, която е изцяло разположена от двете страни на Белославското и Варненското езеро.
Според някои исторически данни селището е съществувало още през Втората българска държава под името Крушево. През шестнадесети век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към осемнадесети век от името е останало само Гебедже.
Селото е преименувано на Белево с вишочайши доклад 3662 от 07.04.1882 година и на Белослав с министерска заповед 1314/27.06.1940 година Белослав е обявен за град през 1981 година с Указ 2190 от 20.10.1981 година. Празникът на града се чества на 26 октомври / Димитровден/.
Няма точни данни кога за първи път се е появил човекът в околностите на Белослав, но се смята, че още към края на средния палеолит той вече е обитавал местността Побити камъни, където са открити най-старите археологически находки. От тогава до днес в околностите на езерата почти без прекъсване е кипял човешки живот.
През бронзовата и енеолитната епоха е процъфтявала изчезнала цивилизация, свързана с десетки езерни наколни селища, пръснати край двата бряга. Първото наколно селище е открито през 1923 година край с. Страшимирово и е познато в науката с името Страшимирово –І. Днес вече са установени местата на десет наколни селища и се счита, че районът е бил гъсто населен за времето си.
Околността на Белослав била населена сравнително плътно от тракийско население, за чието присъствие говорят намерените археологически останки и материали от няколко тракийски селища.
Римското владичество изиграло голяма роля за обществено-икономическото развитие на населението в днешните земи на Белослав. За времето от 71 до 107 година от н.е. Белославските земи били включени в градската територия на Одесос, след 107 година те преминали към територията на Марцианопол, което продължило до неговото загиване през седми век.
Белославските земи са били заселени от славяни-севери много преди идването на прабългарите. Северите, които обитавали сегашните Белославски земи, посрещнали прабългарите, влезли в контакт с тях и станали едни от първите основатели на новата държава. Присъствието на прабългарите се доказва от четири селища и три некропола, открити досега от археолозите. Смята се, че прабългарските селища в този район са били много повече, но тяхното местонахождение все още не е известно.
По време на византийското владичество по тукашните земи се е разгърнало значително строителство на крепости с цел да се защитят балканските провинции от нашествията на кумани, узи, печенеги. При тези условия градът-крепост Петрич с неговите подвластни села дочакали въстанието на Асеновци през 1185 година и вероятно към 1187 година влезли в пределите на Втората българска дължава, когато Петрич станал административен център и седалище на местен феодал.
Към неговата територия спадали и белославските земи. Южно от сегашния Белослав е имало няколка малки селца-махалички от по десет-петнадесет къщи, които просъществували и в началния период на османското робство, обозначени със сборното име Махала Крушево.
През втората половина на четиринадесети век феодалния сепаратизъм довел до разпокъсване на българската държава. Петрич и днешните белославски земи останали в пределите на Търновското царство и граничели с Добруджанското деспотство.
След завладяването на българските земи, османотурската администрация пристъпила и към преименоване на много български села с турски имена. На Крушево било дадено османо-турското име Гебеджи Богазъ, по-късно е отпаднало частичката богазъ и е останало само 
Гебедже, с което е познато по-нататък в историята.
През четиридесетте години на деветнадесети век се забелязва икономическо съживяване на района. На 6 октомври 1862 година е открито първото светско училище тук. Първоначално то се е помещавало в частна къща. През 1865 година е построена и първата българска църква. От 1866 година в църковния двор, дарен от двама местни жители, започва строеж на училищна сграда.
Школото е разполагало с 2 класни стаи и 1 за учителя. Било изградено от здрав дъбов материал и камък, а на стряхата били поставени двете църковни камбани. Старата църква и Поповото училище били разрушени в средата на тридесетте години на двадесети век. Стената на училището е запазена като част от зида около църковния двор на действащия днес храм Св. Димитър Солунски.