Белополяне
КМЕТСТВО БЕЛОПОЛЯНЕ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Белополяне е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, Област Хасково.
Село Белополяне е разположено на един от най-източните ридове на Източните Родопи, на 12 км южно от Ивайловград и непосредствено до българо-гръцката граница. Областният център Хасково е на около 117 км, а другият близък областен град — Кърджали е на 107 км.
До селото се стига от основния път от общинския център Ивайловград към коритото на Бяла река и разположените по поречието селца.
След село Свирачи се отклонява асфалтов път към Белополяне. В покрайнините на селото има няколко извора. В южния край на селото до мелницата се намират Трите чешми — основен водоизточник на селото в миналото.
Това е най-Югоизточната част на Родопите, където са едни от най-добрите за България почвени и климатични условия за развитие на лозарство, и особено за отглеждането на висококачествени червени сортове.
Липсата на големи промишлени предприятия и спецификата на релефа правят този район един от най-екологичните у нас. Климатът е преходно-средиземноморски и близостта на Бяло море (около 60 км по права линия) оказва своето благотворно влияние.
Надморската височина е между 70 до 350 м, а общата сумарна годишна температура на региона е над 4000⁰ C – една от най-високите в България. Местността, в която са разположени масивите, е с карбонатни черноземовидни почви, средно еродирани, средно каменисти, тежко песъкливо-глинести.
Къщите в селото са разнообразни – бубарски и за отглеждане на тютюн. Къщите са направени от мек камък.
Пещерата при село Белополяне, община Ивайловград, е природна забележителност от 1978 година. Тя има защитена площ от 80 ха. Природният обект е под грижите на държавно лесничейство Ивайловград.
Белополянска пещера Пещера, Диаклазна, Няма археология Пещерен район: Крумовградски район Други имена: Коджа кая Местност: Коджа кая Населено място: село Белополяне, общ. Ивайловград, Хасковска област Обща дължина: 140 Денивелация: 8 Дълбочина минус: -8 Изкачване плюс: 0 Надморска височина: 360 О П И С А Н И Е връх Коджа кая, на 300 м.ЮИ над Ликан чешме. Пещерата е картирана от Борис Колев, Иван Бахчеиванов, Методиев Клубна експедиция на Клуб Аида Хасково през 1972 година в мащаб 1:300.
Недалеч от селото в района на Ликан чешма е най-малката защитена територия в общината – местността ЛИКАНА (3 ха). Обявена с цел опазване на единственото открито в България находище на диворастящата орхидея Дремников главопрашник.
Известна като царството на орхидеите, Ликана привлича с впечатляващо богатство на редки растения, в т.ч. петнадесет вида орхидеи. Сред тях, наред с дремниковия главопрашник, специален интерес представляват двурогата, паяковидната и обикновената пчелици, пърчовката, недоразвитият лимодорум, пеперудо-цветният салеп и пирамидалният анакамптис-защитени видове, които са с национално и европейско значение.
От януари 2013 година е обявена със заповед на министъра на околната среда защитена местност Находище на Триразделнолистен ериолобус-Даневата чешма. Включен в Световния списък на застрашените дървета като рядък вид.
Листопадно дърво, високо до 10 м, короната овална до разперена. Листата със сърцевидна основа, дълбоко триделни, по ръба назъбени, дълги 5–7 cm. Цветовете по 6–8 в сенниковидни съцветия, бели, 3–4 cm в диаметър, ароматни.
Чашелистчетата и венчелистчетата по пет, тичинките 20–30. Плодовете продълговатояйцевидни до сферични, светложълти, с каменисти клетки, ядливи след угниване, тръпчиви. Цв. V–VI, пл. ІХ–Х. Насекомоопрашващо се растение.
В България са известни две дървета, на около три км едно от друго. В миналото е имало още едно дърво в района. Дърветата плодоносят и семената са жизнеспособни, но няма естествено възобновяване. Общо разпространение – Източното Средиземноморие (Сирия, Израел, Ливан, Североизточна Търция, България).