Белмекен
КМЕТСТВО СЕЛО КОСТЕНЕЦ
с. Костенец 071445204 |
Второто по големина и най- старото населено място в общината – възникването му датира от около 2 века преди новата ера. Село Костенец се намира под северните склонове на Рила, на двата бряга на река Чавча (Стара река), което е известно с китната си природа, с лековитите минерални извори, с дълголетната си история.
Селото се слави с прочутия курорт вили Костенец. Той се намира на 3 км от него. Прекрасните гледки към рилските върхове го прави привлекателен за гостите на село Костенец. Безценната минерална вода в курорта е топла 47 (С), със значителен дебит- 12 л сек., слабоминерализирана, хидрокарбонантна, сулфатнонатриева, лекофлуорна с малко количество радон, с много ниска обща водна твърдост. Основна индикация на курорта са заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система и гинекологични заболявания. Ползването на курорта е целогодишно, тъй като климата е благоприятен за това. Курортът е удобен изходен пункт за излети към планинските върхове на Рила. Горите са широколистни и иглолистни. Обитателите на тези гори, елени, диви свине, зайци, катерици, птици и влечуги.
В курорта развиват своята дейност няколко хотела, в които се ползва лечебната костенска минерална вода за спа процедури. Функционира и прочутата минерална баня. Курортът е изходен пункт към двете хижи, стопанисвани от туристическо дружество „Равни чал” село Костенец – „Гургулица” и „Белмекен”.
Красиви природни забележителности са Костенския и Скаловицкия водопад. От Костенския водопад започва живописното Костенско дефиле. Пенливата река е богата на планинска пъстърва. От тук минава пътя за връх „Белмекен”. Другият път, който води до върха започва от местността Миликини ниви. Наблизо се намира старинната крепост Градището, строена през втората българска държава. Красиви местности са Кутлините, които се намират в подножието на Белмекен, където свършва смърчовата гора и започва пояса на клека. Други природни и исторически местности са: Вазова поляна- тя е малка поляна край долината на река Пленщица. От нея Иван Вазов се е любувал на рилските върхове и е написал редица стихове.; Горна черква (Черковището)- намира се в най-северната част на курорта. Там има останки от стара крепост от Втората Българска държава, оптасана с крепостна стена и основи на християнска базилика- трикорабна, латински тип от V век. Има следи и от старинното селище Констанция.; Бунара- на този връх има останки от крепост и на върха си има дълбок бунар.; Юрукова поляна; Голям и Малък соколовец, Сакарджа.
Училището в село Костенец носи името на книжовника Константин Костенечки.
Заобиколено от плодородни полета в които се отглеждат основно малини и ягоди, населеното място е един красив кът, със сравнително добра инфраструктура подходящо за развитие на селски туризъм. Местното население е запазило живия си дух, колоритни традиции и привързаността към корените. На територията на село Костенец работят десетки фирми, които осигуряват част от доходите на жителите му – шивашко и обувно предприятие, цехове за дървообработване и занаятчийки работилници.
Кмет
Любка Любомирова Кацарова
Работно време
Стандартно работно време
От 08:00 ч. До 17:00 ч.
Продължителност: 00:08 ч.
ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ
Костенец, ул. Иван Вазов 2 071422308, 071423234 kostenetz_adm@yahoo.com http://www.kostenetz.com |
Община Костенец се намира в югозападна България и е част от Софийска област.
Разположена е на 74 км. югоизточно от столицата София и на 80 от вторият по големина в България град Пловдив.
Съседни на общината са общините Долна баня, Белово, Якоруда, Ихтиман, Лесичово и Септември.
През територията на Общината преминава участък от магистрала “Тракия” и ЖП – линия София – Пловдив – Свиленград.
Общината се намира в сборното място на два планински масива: Рило-Родопския масив от Източните Родопи и северозападните склонове на Рила планина (предпланините на връх Белмекен), и масива на Ихтиманска Средна гора (връх Еледжик), и неговите предпланини.
Релефът е много разнообразен, като цяло може да се характеризира като полупланински, но на територията на общината има райони с равнинен, планински, високо планински и алпийски релеф.
Теренът е силно пресечен и разчленен. Надморската височина в населените места е от 550 до 700 м, а в планинската част достига 2638 м (връх Равни чал) Втори по височина е връх Белмекен (2626м). Местността се пресича от горното течение на р. Марица.
Общината включва 8 населени места:
– гр. Костенец – административен център /вкл. курорт Момин проход/,
– с. Костенец /вкл. курорт Вили Костенец/,
– с. Пчелин /вкл. курорт Пчелински бани/,
– с. Очуша,
– с. Горна Василица,
– с. Долна Василица,
– с. Голак,
– с. Подгорие.
В общината има 3 кметства, администрирани, от избраните от населението, кметове на кметства:
– Кметство с. Костенец (най-голямото в общината),
– Кметство с. Горна Василица
– Кметство – с. Пчелин и 2 населени места, с назначени от Кмета на общината кметски наместници – с. Очуша и кв. Момин проход.
Климатът е умерено континентален под влянието на западните и северозападните ветрове. Характеризира се с топло до горещо лято и не много студена зима. Снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината.
Почви Характерни за района на общината са лесивираните канелени горски почви.
Мощността на хумусния хоризонт е 30-40 см. Друг почвен тип е алувиалния. Разположени са върху алувиални отложения при наличие на високи подпочвени води, които създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност.
Алувиалните и делувиалните почви са със сравнително високо плодородие. Значителни са и площите заети от ливадно-канелени и песъчливо-глинести почви между Костенец, Долна баня и Пчелин.
Заетост
Официалната безработица в общината през последните години варира между 17% и 12% което се променя в зависимост от сезонната заетост и действащите програми за временна заетост.
Структурата на безработните в общината по пол, възраст и образование сочи наличие на определени групи, които се намират в неравностойно положение на пазара на труда. Характерна за областта е изразената неблагоприятна позиция на безработните младежи до 29 години, продължително безработните и хората с увреждания.
В началото на 2005 година по официални данни в община Костенец са се регистрирали като безработни 1 020 души, които съставляват 14.11% от работоспособното население. Голям е делът на младите безработни – на възраст между 18-29 г. По възрастов признак, след младежите, най-голяма е групата на безработните от 50 до 54 години.
По образователен признак преобладават безработните със средно и основно образование. Един от факторите за намаляване на безработните с основно образование е действащата програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” по която 74 човека получаващи социални помощи са наети на временни трудови договори към община Костенец.
Регистрираните безработни вишисти са 55 човека. Дългосрочно безработни /над 1 година/, които са и без право на обезщетение са около 50% от общо регистрираните.
Процентът на безработните жени по-принцип надвишава с около 10 пункта този на мъжете, което се обяснява с факта че мъжете намират работа извън границите на общината, свързана с ежедневно пътуване, както и тежка физическа работа което е по-малко предпочитано сред жените.
Като се отчете и т.н. “скрита безработица” може да се каже, че процентът на безработицата е около 20%, което над средното за Софийска област. Според неофициални данни, нивото на безработицата в селата значително надвишава средното за общината, като в някои райони наближава 50%.
Икономическа информация:
Създаването на гр. Костенец е свързано с развитието на хартиената и кибритената промишленост в началото на 20-ти век.
В момента в община Костенец има 362 стопански субекти, от които 328 са микро предприятия – до 10 заети, 28 са малки предприятия – от 11 до 50 заети и 6 средни предприятия (от 51 до 250) човека. и 2 големи предприятия, като последните две категории реализират голям процент от приходите от стопанската дейност на територията на общината
Основните икономически отрасли развити на територията на общината са:
1. Целулозно-хартиена промишленост
2. Хранително-вкусова промишленост
3. Търговия
4. Туризъм
5. Транспорт
6. Услуги (шивашки, дърводелски, занаятчийски монтьорски и др.)
7. Дървообработване
8. Мебелно производство
9. Шивашка промишленост
10. Химическа промишленост
11. Производство на стоки за широко потребление
По отношение на заетостта най-голям относителен дял в общинската икономика заема търговията, която се извършва чрез обекти за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки . Най-често дейността се извършва под формата на семеен бизнес. На второ място по относителен дял е туризма, а на трето услугите. Значителен е броя на заетите в областта на горското стопанство, дърводобива и дървопреработването, производството на каучук и изделия от пластмаса, строителство, както и сезонно – в земеделието. Нараства броя на предприятията в сферата на шивашкото и обувното производство, както и в производството на дограми. Най-голям дял в промишлеността има хартиената промишленост. Най-голямото предприятие на територията на общината е завода за хартия ” ХХИ – Костенец” АД, който има 100 годишна история.
В село Костенец в момента основно се развива дървообработващата промишленост и занаятите (ножарството което е традиционно за района, кожарство), производство на облекла и обувки, отглеждане на ягоди и малини. От м.април започва дейност предприятието “Света вода” в с. Костенец, което ще бутилира трапезна минерална вода, в екологично чисти опаковки. Предприятието има сертификат за качество и износ на продукцията.
Общината с трите си курорта е утвърден туристически център.
Броят на туристите и гостите в общината е около 7 500 човека годишно. Понастоящем годишния брой на нощувките в туристическите обекти в община Костенец е 130 000 леглодни. През лятото заетостта на хотелите е почти 100%. Същото се отнася до уикендите и ученическите ваканции.