Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Белица

ОБЩИНА КОСТИНБРОД

 Костинброд, ул. Охрид 1
 072168722
kostinbrod.bg@gmail.com
 http://www.kostinbrod.bg

 

 

 

 

 

 

 

Ръководство

Трайко Андреев Младенов
Кмет на община Костинброд

Габриела Борисова Георгиева
Заместник кмет “Устройство на територията, общинска собственост и екология”

Теодора Володиева Гогова
Заместник кмет “Икономическо развитие и инженерна инфраструктура”

Александър Емилов Ненов
Заместник кмет “Образование, култура, социални и хуманитарни дейности”

Валя Иванова
Секретар на община

Местоположение и граници

Община Костинброд е разположена на 14 км северозападно от София. Границите й със съседните общини са следните: на югоизток – Столична община, на юг – Божурище, на запад – Сливница и Драгоман, на северозапад – Годеч, и на североизток – Своге. Преминаването на трансевропейски транспортни коридори (ТК) в близост до община Костинброд, определя транспортно-географското положение като благоприятно.

I-ви клас път I-8 (София- Калотина) от републиканската пътна мрежа ,
II-ри участък от 35,8 km от републикански път
II-81 „Ломско шосе“ (София – Костинброд – Монтана – Лом)
III-ти клас път III-811 (I-8 –с.Богьовци- II-81).

Административно деление

В обхвата на общината са включени 14 населени места – град Костинброд, административен център на общината, и 13 села. След 2003 г. на територията на общината функционират 6 кметства – Пегьрч, Драговищица, Голяновци, Градец, Чибаовци, Опицвет, с пряко избрани от населението кметове, в останалите населени места са назначени кметски наместници.

Култура

По своя говор, облекло и обичаи жителите на община Костинброд се числят към шопите. Множество находки говорят за организиран живот по тези земи още от древността. Частично са проучени селищната могила при с. Петърч от камеино-медната епоха, селището западно от с. Опицвет от бронзовата епоха, селища и култови сгради от римската и ранновизантийската епоха (I—VI в.). Пътят от Европа за Мала Азия през Белград, София и Цариград съществува от хилядолетия. На частта му, минаваща през района, е съществувала пьт- на станция Скретиска. Най-внечатляващата по размери и качество открита археология е в местността Градище в Костинброд. Тя включва два уникални антични паметника: късноримска резиденция Скретиска /ра1айиш ЗсгеПвса/ и ранно византийското селище Кратискара.

В края на III в. започва изграждането на дворцовия комплекс при Скретиска, в западните околности на Сердика, включващ най-голямата перистилна постройка на Балканите. Завършен е чак при Константин Велики и целият район остава в историята с неговото име – Костинброд.

През Възраждането селището се замогва и разширява. Безспорна роля за будното съзнание на населението има близкият манастир „Св. Архангел Михаил” в с. Шияковци, както и Школото, открито доста години преди Освобождението. През 1914 година се създава акционерно дружество за химическо производство – „Гара Костинброд“. Построява се най-голямото химическо предприятие на Балканите, което изнася своята продукция в САЩ, Англия, Япония, Италия,Германия и др. Основател е д-р Никола Чилов.По онова време той е и председател на Съюза но българските индустриалци, председател на българо-американската камара, на Родопското културно дружество и др. През 40-те години след неговата смърт фабриката се преименува на „Заводи д-р Никола Чилов”. В търсене на препитание мнозина слизат от балканските села, засeлват сe тук и работят в софийските фабрики. През 1974 г. Костинброд е обявен за град, а селата Маслово и Шияковци под името Обединение са присъединени към него като квартал.

Общата площ на общината (254.4 хил. дка) е под средната за общините в страната. Гъстотата на населението е 69.7 д/км2 – близка до средната за страната (70.7), но малко по-ниска.

Релефът на общината в северната част е планински, силно разчленен. Включва части от Мала планина – дял от Западна Стара планина. Най-високата точка е около 1155 м (северно от с. Чибаовци). В южната част на общината релефът е равнинно-хълмист. Средната надморска височина на Софийското поле е 550 м.

 

Климатът е умереноконтинентален. Средната годишна температура в Костинброд е 9.9°С, средногодишните валежи – 600 мм.

През територията на общината протичат реките Блато, Сливнишка и Белица. От Мала планина извират няколко малки притока на р. Искър. Най-голям от тях е Крива река, която образува къси, но дълбоки проломи с красиви скални откоси. В западната част на планината има силно развит карст. Валежните води се губят в понори и дават началото на много карстови извори. На територията на общината има множество пещери, най-голямата от които е Голямата темнота, дълга около 1100 метра.

 

Биоразнообразие

Флора
В околностите на Костинброд и селата на общината се срещат над 40 вида редки и застрашени от изчезване растения. Открити са находища на 3 вида български и 23 вида балкански ендемити, 16 вида са включени в Червената книга на България, 14 са защитени от Закона за биологичното разнообразие, на 2 е отредено място в световния Червен списък на застрашените растения, а 3 са включени в европейските природозащитни документи.

Особено интересни са теснолистният божур, ниският бадем, горската съсънка, дивите орхидеи, перуники и гладиоли.

Фауна
Фауната на Костинбродска община също се отличава с голямо разнообразие, което е най-изразено сред птиците. Само в района на с. Безден са установени 192 вида птици, а около рибарниците при с. Петьрч – 190 вида. Голям брой от тях са включени в Червената книга на България, 5 са световно застрашени видове, а много други се опазват от българското и международното законодателство. Сред най-важните представители на птичия свят са малкият корморан, голямата бяла чапла, белият щъркел, белооката потапница, блатната сова, ливадният дърдавец, скалният орел, белоопашатият мишелов и др.

Земноводните и влечугите са представени от 19 вида, като повечето от тях са защитени от българското и международното законодателство (горска дългокрака жаба, късокрак гущер, медянка). а 3 от тях са и световно застрашени видове (голям гребенест тритон, дървесна жаба и обикновена блатна костенурка).

От бозайниците се срещат световно застрашените видове лалугер (в равнинните части) и видра (в рибарниците и водоемите около с. Пегьрч и с. Безден). Известно е, че в района обитават поне 10 вида прилепи (голям и малък подковонос, трицветен нощник, кафяво прилепче. сив дългоух прилеп и др.), които са 1/3 от всички прилепи в България. Това видово богатство се обяснява с разнообразните местообитания – карстови терени и пещери, влажни зони, широколистни горски масиви.

Недостатъчно проучени са насекомите и другите безгръбначни. От групата на водните кончета -тези красиви и полезни насекоми, край водоемите и ливадите са намерени 16 вида, но се очаква те да са много повече. Продължават проучванията и на пещерната фауна.

Гъби
Районът на Костинброд е много популярен сред любителите на гъбите. Този интерес се дължи на многобройните видове и тяхното изобилие. До момента са идентифицирани над 60 вида гъби, като 4 вида са включени в Червения списък на гъбите в България, а някои от тях дори са редки за цяла Европа. От ядливите гъби масово се събират лятната и бронзовата манатарка, сърнелата, пачият крак, челадинката, печурката, а други са познати на ограничен брой любители гъбари (бисерната гъба, тръбенката, жълтата рогачка). Изключително трудно е намирането на деликатесните гъби трюфели, особено на един от най-ценните им представители – летния трюфел. От отровните гъби опасност представляват бялата и зелената мухоморка.

Местообитания (хабитати)
Над 15 са установените в района хабитати с голямо природозащитно значение (сред храстовите и тревистите, речните, скалистите, горските съобщества и др.). Повечето от тях са включени в Директивата за местообитанията на Европейския съюз (92/43/ЕЕС) и се нуждаят от специални мерки за опазване. Предложено е част от територията на общината (предимно скалисти масиви и влажни зони) да бъде включена в НАТУРА 2000 – екологичната мрежа от защитени зони на страните – членки на Европейския съюз.

 

Община Костинброд попада във водосбора на р.Белица и р.Блато, като двете реки се смесват при моста на пътя София – Лом, а след това р.Блато при Курило се влива в р.Искър. За формирането на климата в района оказват голямо влияние верижно простиращите се огради на Стара планина.Съгласно фитогеографското райониране на България растителността на териториата на община Костинброд се отнася към Балканската флористична провинция на Европейската широколистна горска област.

Общата площ на общ.Костинброд (254,4 хил.дка) е под средната за общините в страната (420,5 хил.дка), в Югозападния район за планиране (390,5 хил.дка) и в Софийска област (321,0 хил.дка).

Води
Община Костинброд попада във водосбора на р.Белица и р.Блато, като двете реки се смесват при моста на пътя София – Лом, а след това р.Блато при Курило се влива в р.Искър. Изворна област на двете реки е Сливнишката свита на предпланините на Стара планина. Реките са с предимно снежно-дъждовно подхранване, характеризиращо се с ясно изразено пролетно пълноводие през м.април-м.май и два минимума – зимен и летен.

 

През територията на общината протичат реките: Блато, Сливнишка и Беличка. От Мала планина извират няколко малки притоци на р. Искър, най-голям от тях е Крива река, която образува къси, но дълбоки проломи с красиви скални откоси. В западната част на планината има силно развит карст. Валежните води се губят в множество понори и дават началото на много карстови извори.

На територията на общината има множество пещери, най-голямата от които е “Голямата темнота”, дълга около 1 100 метра.За начало на р.Блато се приема Петърчката река, която събира водите на 20 карстови извори при с.Безден, с.Опицвет и др.в полите на Камико, най-южната част на Комския дял на Стара планина.Количеството на карстовите извори силно се влиае от валежите. По-големите извори са: Безден – дебит 80 л/с; Опицвет – 280 л/с; Бистрица – 60 л/с; пустиняшка бара – 25 л/с. Другите притоци на р.Блато са незначителни – Крива река която идва от Бучино – Дервентски проход и минава през с.Житен и Кътинска река, която идва от южните слонове на Мала Софийска планина, Сливнишка река и др.

Водите на р.Блато се използват за задоволяване на различни нужди – в промишлеността и селското стопанство за напояване. В поречието й са изградени редица хидротехнически съоръжения, които съществено нарушават оттока й. Река Белица е с малка водосборна площ около 18,7 км2. Гъстотата на речната мрежа е 1,5 – 2,0 км/км2. Модолът на годишния отток на р.Белица е в границите от 7,5 до 10 л/с/км2, като най-висок е през пролетта, а най-нисък през лятото и есента. Пълноводието е с продължителност 3- 4 месеца, като настъпва през януари и завършва през април. Маловодието също продължава 3- 4 месеца, като започва през юли и свършва през октомври. Характерно за хидроложкия режим на реката е увеличаването на водните количества от края на месец февруари до края на месец юни в резултат на пролетното снеготопене и интензивните пролетни валежи. Периодът на по-ниски водни количества започва през месец август и завършва в началото на месец ноември. Вторичен максимум на завишаване на водните количества се наблюдава през месец декември.

По данни от ежемесечен мониторинг по НАСЕМ на пункт р.Блато преди вливане в р.Искър през 2002 год., р.Блато не отговаря за II категория водоприемник по слидните показатели: азот-амониев, азот-нитратен, ХПК. Реката често с ниски кислородни показатели, периодично е замърсявана с мазнини и нефтопродукти.През 2003 год. са регистрирани концентрации над ПДК само по показател азот-нитратен. Град Костинброд е един от лимитиращите замърсители на р.Блато посредством градската канализация, в която освен битово фекални води от населението се заустват и производствени отпадни води от фирмите в града.

Водите на р.Белица не отговарят по показатели за приемници II-категория – разтворен кислород, НВ, ХПК. Реката е битово-фекално замърсена от градски колектор ф400 и периодично от предприатия, които заустват отпадните си води в нея.

Земи и почви
Почвите в община Костинброд принадлежът към клас Vertisols, тип Vertisols /смолници/, вид Haplic/ обикновенни/ . Образуването им се свързва със специфично съчетание на почвообразуващите фактори – ниските части на релефа, слаб дренаж, ливадно-блатна растителност, базични скали.

В района на Костинброд са образувани върху андезитови почвообразуващи материали. Характеризират се с хумусно-акумулативен хоризонт, който достига мощност до 1000 см. По някой морфологични признаци – мехеничен състав, структура, плътност и цвят, този хоризонт се разделя на две части. След първите 30 см. започва уплътняване, което продължава и в преходния хоризонт. Механичния състав от повърхността надолу се изменя от леко глинест към тежко глинест, а структурата съответно от троховидно-зърнеста към буцесто-призматична. Реакцията на почвения разтвор е неутрална.Съдържанието на хумус е в порядъка на 3-4 %. Част от органичното вещество е свързано по специфичен начин с монтморилонитовите вторични глинести минерали и образува органо-мнерални съединения, които придават смолисто черния цвят на тези почви.

Характерна особеност на хумуса е и съдържанието на смоли и восъци в него. Това определя високата му консервативност и устойчивост към различни видове въздействия. Общото съдържание на азот в повърхностния хоризонт е около 0,237%. Сорбционния капацитет е висок, което показва висока колоидност на почвата. Наситеността с бази е 99%.Смолниците са едни от най-консервативните и устойчиви почви в нашата страна. Високото съдържание на монтморилонитови глини, високия сорбционен капацитет и неутралната реакция гарантират висока буферна способност срещу замърсяване.

Въздух
За формирането на климата в района оказват голямо влияние верижно простиращите се огради на Стара планина.Софийското поле намиращо се в Западната /висока/ подобласт се характеризира с преобладаващи умерено-континентални климатични условия. Характерна е добре изразена влажна сянка и поява на падащи ветрове от към Стара планина.

Сравнително висока е средноянуарската температура /2,6 0С/. Има условия за проява на типични инверсионни състояния с тенденция за изравняване на сезонните валежни суми, които са с типичен континентален режим. Сравнително неголямата височина на релефа, малкото средногодишно валежно количество /590 мм/, значително изпарение и водопропускливост на геоложката основа са условия за ниската стойност на отточния модул, който е един от най-малките в страната.За чистотата на атмосферния въздух в района освен климатичните фактори и релефа, съществена роля играят:

  • наличие на големи промишлени източници;
  • наличие в близост на пътища с голяма интензивност на движение;
  • наличие на големи птици и животновъдни ферми;

Намиращите се в общината животновъдни ферми са със затихващи функции, а Птицекомбината /”Джиев”АД/ е на разстояние от града което не оказва влиание върху фоновото състояние на атмосферния въздух.Липсва пренос на замърсен въздух от промишлени райони, поради тяхната отдалеченост и поради пресечения релеф на общината.

ОБЩИНА БЕЛИЦА

ScreenHunter 1712  Белица, ул. Георги Андрейчин 15
074442323, 074442277
obelica@abv.bg
http://obshtinabelitsa.com/

 

 

 

 

 

 

 

belitsa_AutoCollage_9_Images-1200  Община Белица е една от малките общини в Югозападна България.

С площ от 382 кв.км. и с 11 400 жители.Град Белица е главен административен  център на общината с 3980 жители, разположен в южните склонове на Рила  планина. Богатата история и етнография на края се съхраняват в историческият музей. В града и общината има условия за развитието на туризма във всичките му измерения – традиционен, еко селски и др. Близостта на курорта “Семково”, само 17 км. от града го прави подходящ и за зимен туризъм. Валевиците в града и до днес се използват от беличани за изпиране на килими и одеяла. Те са неизменна атракция за туристите и етнографска забележителност.

 
0b1ad7a7b79268a1f4558db78e092446_L  Община Белица се намира в североизточната част на област Благоевград в южните склонове на Рила и Западните Родопи, разположена върху площ от 382 кв. км. Граничи с общините Банско, Разлог, Самоков, Якоруда и Велинград. Общината е съставена от 12 населени места – общинският център гр. Белица, и 11 села, които са разположени в южната част на общината ( Бабяк, Горно Краище, Гълъбово, Доганово, Златарица, Краище, Кузьово, Лютово, Орцево, Палатик, Черешово). Постоянно живеещото население в община Белица е 9927 души, от които 3362 живеят в гр. Белица, а останалите са разпределени неравномерно в 11-те села в общината.

Община Белица е известна със своята религиозна и етническа толерантност. Тук от векове съжителстват в мир и синхрон две религиозни общности , българи – християни и българи – мюсюлмани. Една малка част от християнската общност са роми.

В общинския център Белица 70% от населението са християни и 30% мюсюлмани. Над малкото градче се издигат кръста на църквата и минарето на джамията, които показват двете основни религиозни общности. В града няма обособени етнически квартали, редуват се къщите на различни по религия семейства които в добро и лошо са заедно.

В дивната Родопа планина населена предимно с малки села и махали живеят чисти, неподправени и искрени хора предимно мюсюлмани/100% .
Традициите за празниците в община Белица са запазени от векове. Почитани и практикувани всяка година от българи християни и българи мюсюлмани са най-големите християнски и мюсюлмански празници Великден, Гергьовден, Рамазан Байрам и Курбан Байрам, празникът на Света Богородица , Коледа и др.
С певчески и танцови изяви , с кръшни български хора, с местни специалитети съобразени с празника приготвени от сръчните ръце на беличанката, изложени на богати пъстри трапези в центъра на града всяка година християни и мюсюлмани празнуват заедно своите празници.

Несломим дух имат родените и отраснали в красивата община Белица. Само с любовта и вярата в доброто бъдеще хората сами сътвориха първия общински празник , проведен на 1 и 2 септември 2017 г. , носещ посланието на обичта и добротата „С любов и вяра в общите ценности”, надслов родил се спонтанно от един енергичен , креативен, отговорен и борбен, притежаващ лидерски качества млад човек , кметът на община Белица Радослав Ревански.

fd8b0f77d767f1f6640afba6916ff67c_XL  Целта на празника е да съхрани и популяризира българската природа, фолклор и народни традиции – извор на непреходната сила на българския корен и дух, носещи посланията на любовта и вярата в общочовешките ценности и националната ни култура. Да представи и популяризира модела на мирно съжителство на етнически и религиозно разнообразни общности, който да се мултиплицира на национално и световно ниво. Стимулиране на туризма, като икономическа дейност в която основно място заемат хората. Да допринесе за увеличаване на посещаемостта и успешното развитие на целогодишен туризъм в община Белица. За купата на кмета два дни се състезаваха 8 детски футболни отбора на градсия стадион. Специална туристическа програма с организирани туристически маршрути „Приятели на Белица” бе предложена на гостите на събитието.Местите производители на земеделска продукция, на сладка от горски плодове, на билки и гъби и пчелен мед , на млечни продукти и сувенири представиха своята продукция на специално организирани за целта щандове.

Над 2300 жители и гости от страната и чужбина присъстваха на общинския празник, който протече в рамките на два дни в китното планинско градче Белица. От Лондон, София, Благоевград, Пловдив, Стара Загора , от Лудогорието , от цялата страна родолюбивите беличани специално бяха дошли за да се потопят в празничните дни. Центъра на града бе огласян от 20 самодейни фолклорни ансамбли и групи от Благоевградски регион, които създадоха празничното настроение и оставиха незабравими спомени от цветната програма, която присъстващите имаха удоволствие да видят.

От багрите на фолклорните костюми на Рила, Пирин и Родопа, от школуваните и професионално представени изпълнения. От лъчезарните усмивки на самодейците, от пъстрите и автентични носии, от атмосферата, наситена с много музика, багри и чувственост, с много патриотизъм и обич към българското народно творчество.

 

 Община Белица – привлекателна туристическа дестинация!

d3b3799d6611d677944f5f86a500beb3_L  Община Белица е разположена живописно в североизточната част на Разложката котловина, по долината на река Места, между южните склонове на източна Рила и северните склонове на Велийшко – Виденишкия дял на западните Родопи.

Град Белица се намира в Югозападна България, на своеобразен кръстопът между три планини Рила, Пирин и Родопите. Районът заема част от територията на Национален парк „Рила”.

Туристически интерес в дестинацията представляват изключителните природни дадености, планинския курорт „Семково”, единствения в източна Европа „Парк за реадаптация на танцуващите мечки в България”, запазената възрожденска жилищна архитектура, археологическите паметници, тракийските светилища, етнографското и фолклорното богатство на района. В сърцето на Ьжна Рила и Рилородопския масив, обкръжени от величествени зелени вековни гори, там, където се срещат трите вълшебни български планини – Рила, Пирин и Родопите, са се сгушили дванайсетте селища на община Белица. Прегърнатите планини изглеждаш безкрайни, сякаш me са единствен господар на света. Гледките са толкова величествени, че те поглъщат напълно и те карат да се чувстваш като птица в полет. Красивият планински град Белица е център на общината, която е съхранила за нас и за бъдните поколения магията на девствената природа. Пазарен потенциал притежават лятната планинска рекреация,
зимният ски туризъм и екотуризмът.

Природата ни е толкова пленителна и уникална, а малко хора знаят за това.Време е да се захващаме и да работим здраво.Да възродим зимния празник в курорта Семково, да привлечем вниманието към нас, да обновим инфраструктурата, да направим курорта Семково и община Белица привлекателна туристическа дестинация с подкрепата на правителствени институциии неправителствени организации. Затова още в първите месеци на моето управление възродихме страна. Разполага с добра инфраструктура за ски, забравения от 15 години насам зимен празник. В особено подходяща за начинаещи. Съоръженията за края на февруари, когато академичната младеж зимни спортове са представени от 7 ски писти с почива и спортува в своите туристически бази, обща дължина 3150 м, които се обслужват от 7 влеразположени в нашия курорт, възстановихме „Зи- ка с капацитет 350 – 400 души на час. През лятото мен празник Белица – Семково – 2016”. е възможен и преход от Семково до Парка за реадап Няма съмнение, че Рила е най-красивата планина тация на танцуващите мечки. На територията на в България през всички сезони на годината. Тя крие общината е изградена инфраструктура и са марки прекрасни кътчета, сгушени в полите й, а Семково рани туристически маршрути, които свързват плае един от най-старите зимни курорти в нашата нинския курорт, Парка с мечките и града със забележителностите наоколо. Общината ни е осеяна с езера, реки, водопади, бистри ручеи и потоци. Центърът – Белица, притежава тих и спокоен градски облик. Гостите на града могат да се насладят на сградите и дворовете, които са потънали в красота от летни – зелени и есенни багри, а от планините идва уханният полъх на боров въздух, което създава уникално усещане за спокойствие.

Климат

Климатът е преходно континентален със средиземноморско влияние, а в по-високите части на планините – планински. Среднопланинските пояси на Рила и Родопите са заети от кафяви горски почви и планинско-горски тъмно-цветни почви. Ниските части по долината на р. Места са заети от алувиални и алувиално-ливадни почви.

Община Белица е относително изолирана от останалата част на страната: има само две шосейни връзки – за Разлог и за Белово / Велинград и една теснолинейна жп връзка – линията Добринище – Септември. Дължината на общинската пътна мрежа е 112 км., от които 53 км. с трайна настилка. Характерно за общината е много високата гъстота на общинската пътна мрежа / 334 км. / 1000кв км. /, два пъти по – висока от средната за областта / 167 км. / 1000кв км/.

Въпреки това придвижването между населените места е затруднено поради силно износените асфалтови настилки и липсата на пътно обзавеждане. В незадоволителни състояние са и пътищата Белица – Семково и Белица – Андрианов чарк, което води до отлив но турист-потока и развитието на туристическият бизнес.

По направено проучване на Парламентарна комисия за развитие на планинските райони, община Белица попада в първа група като потенциал с относително добри възможности за бъдещо устройство и развитие – богати природни дадености, задоволителна инфраструктурна изграденост и относително устойчиво демографско развитие.

Селищата от община Белица са водоснабдени от планински водохващания / открити и каптажи/. Поради спецификата на селищната мрежа, част от населените места се водоснабдяват от местни водоизточници. Централно водоснабдени от водоснабдителна група Белица са 3 броя населени места, в т.ч гр. Белица, с. Краище и с. Горно Краище, в които живее 81% от населението на общината.

Животновъдството в общината се осъществява единствено в частния сектор и се характеризира с висок дял на дребните стопанства, отглеждащи животни. Според преброяването през 2001 г. в общината. има 2070 частни земеделски стопанства, отглеждащи животни (86,5% от всички стопанства). Отглеждат се предимно овце, крави, кози и птици.

Водопроводите и съоръженията към тях за Водоснабдителна група Белица и с. Дагоново са предадени за експлоатация от ВиК ЕООД- Благоевград, район Разлог, група Белица. Водоснабдителните мрежи на селата Бабяк, Орцево, Гълъбово, Кузьово, Лютово, Палатик, Черешово и Златарица са общинска собственост и се поддържат и експлоатират от общината по стопански начин. Качествените показатели на питейните води се контролират периодично, чрез вземане на проби и изпитвания от специализирани лаборатории.

Електроснабдителната мрежа в общината е сравнително добре развита. Всички населени места са електрифицирани, като на места има проблеми с качеството и сигурността на захранване.

Съобщителната мрежа в общината не е добре развита, плътността на телефонните съобщения е една от най – ниските за страната. В общината работят четири Интернет клуба в Белица, Горно Краище, Краище и Дагоново. Държавните и по – голяма част от частните фирми в Белица работят пълноценно с интернет, а в общинска администрация, читалището и музея е изградена и локална мрежа.


Вижте по-голяма карта