Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Бачо Киро

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – БЯЛА ЧЕРКВА

s1_onblogo Бяла Черква, ул. Цанко Церковски 6
 061342533, 0882556599, 0882559133
muzei_bcherkva@abv.bg
 http://www.museumbcherkva.com

 

 

 

 

 

 

 

Бяла черква е там, където свършват последните северни гънки на Стара планина и започва просторната Дунавска равнина, а река Росица напуска живописния си пролом и поема през полята. Селище с изключително богата история, едно от ярките просветни и революционни средища от епохата на Възраждането.

Untitled collage (10)Местните обитатели – траки, римляни, славяни, прабългари и османски турци – са оставили следи в землището на Бяла черква през почти всички исторически периоди : крепости, селища, манастири, антични пещи за строителна керамика, пътища, монети, оброчни плочки, накити и оръдия на труда. Оттук минавал римският път от Никополис ад Иструм /с.Никюп/ за Мелта /Ловеч/ и Сердика. Първото селище е възникнало на отвъдния бряг на река Росица, в местността “Селище” и носело името Белинска Бяла черква.

Според преданието неговите жители участвали в първото Търновско въстание през 1598 г., след което турците опожарили селището. Днешна Бяла черква е възникнала върху селцето Мурад бей, наричано още Горни турчета, създадено през ХV в. от турски колонисти с цел стопанско съживяване на владението, подарено на Гази Фируз бей. През ХVI и ХVII в. тук се заселват християни от изчезналото средновековно селище Белинска Бяла черква, както и от близките села. Българите стават преобладаващо население. Името Бяла черква е възстановено след Освобождението през 1878 г.

През Възраждането в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и националноосвободителните борби.През 1832 г. белочерковци построили първата църква “Св.Димитър “, а през 1866 е построена новата цълква, която съществува и днес. До селото достига препис на Паисиевата история, а през 1835 г. било открито първото килийно училище.Нова училищна сграда била построена през 1858, а през 1874 – открито и първото в околността класно училище.

През 1869 г. Бачо Киро създава в Бяла черква първото селско чителище с името “ Селска любов “, а на следващата година и първата пътуваща театрална трупа. Училището, читалището и църквата превръщат селото в културно и просветно средище, което активно се включва в националноосвободителните борби. През 1872 г. тук е основан революционен комитет с председател Бачо Киро Петров.

Започва усилена подготовка за борба, която дава плодове през бунтовния април 1876. На 28 април/ст.ст./1876 101 белочерковци начело с Бачо Киро тръгват към сборния пункт в с. Мусина, където се сформира четата на поп Харитон и Бачо Киро, водила деветдневни героични сражения с турците в Дряновския манастир. 75 млади мъже от Бяла черква оставят костите си сред руините на манастира. Бачо Киро успява да се спаси, но бива заловен и изправен пред турски съд в Търново и обесен на 28 май 1876. В същата година трима белочерковци се сражават в редиците на Ботевата чета.На 24 юни/ст.ст./ 1877 г. Бяла черква посреща свободата.

След Освобождението започва икономически и културен подем. През 1895 г. учителят Никола Бакев полага основите на БСДП, а през 1897 г. Цанко Церковски учредява Младежко Просветително дружество, което поставя началото на организирано земеделско движение у нас.Основен поминък на населението са земеделието и лозарството. Още през 1900 г. в Бяла черква е докарана първата вършачка. Следва закупуването на още 108 такива – толкова, колкото в цяла Северна България.

През 1903 г. се създава лозарско дружество, а през 1905 се полагат основите на Кредитна кооперация “Защита” – една от първите в страната. Селото е водоснабдено и електрифицирано през 1922 г. Много са белочерковците, взели участие във войните. Техните имена са изписани на Паметника на свободата в центъра на селището.

Бяла черква е родно място на велики българи – Бачо Киро, Цанко Церковски, Райко Даскалов, проф. Ал.Бурмов. В чест на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 година Бяла черква е призната за град. На територията на града признателните поколения са издигнали 11 монументални паметника и поставили 94 паметни плочи. За историята на селището разказват 4 музея.

ОБЩИНА ДРЯНОВО

 Дряново, ул. Бачо Киро 19
067672962, 067674303
dryanovo@dryanovo.bg
 http://www.dryanovo.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

242531907_4474143242670590_7385079688253345626_nОбщина Дряново успешно реализира инициатива за активен начин на живот

Инициативата „Яж, движи се, тичай“ и пешеходният маршрут „Дряново – кв. Цинга – Дряновски манастир“ бяха предложенията на Община Дряново за активности, в периода 16 – 26 септември, като част от Националната кампания „Нестле за Живей Активно!2021″. Множество участници от всички възрасти подкрепиха идеята за здравословен начин на живот и направиха своя пробег на стадион „Локомотив“. На изхода на спортното игрище, участниците получиха плодове, информационни материали и символични награди за участие. Почитателите на пешеходния туризъм пък избраха разходка.

Детската гарнитура на ФК Локомотив-1927“ – гр. Дряново дадоха пример като се включиха в инициативата, под мотото „Нестле за по-здрави деца“. Отборът и треньорският екип подкрепиха идеята за здравословен начин на живот и съдействаха на организаторите в реализирането на спортното събитие до Дряновски манастир в слънчевите есенни дни.

„Нестле за Живей Активно!“ е мащабен дългосрочен проект, който има за цел да промотира физическата активност и балансираното хранене в България. Инициативата се организира от „Нестле България“, с подкрепата на Министерството на младежта и спорта, национални експерти по хранене и спорт и неправителствени организации.

 

 

 

 

 

drqnОбщина Дряново е разположена в централния дял на Предбалкана върху 248,5 кв . км силно пресечен релеф с надморска височина от 180 до 640 м. Красивите планински склонове са покрити със смесени широколистни гори, като между хълмовете и скалите плавно лъкатушат реките Янтра и Дряновска.

 

Климатът в района е умерено–континентален, с мека зима и прохладно лято, много благоприятен през всички сезони за почивка и туризъм. Надморската височина е около 300 м.

Общината се намира в административна област Габрово.
В Общината са разположени гр. Дряново и 62 малки селища. Средищният град е лесно достъпен по основните транспортни връзки на Северна и Южна България: ж.п. линията Русе – Подкова и магистралата Русе – Стара Загора.

Дряново се намира на 22 км от Габрово и етнографските му комплекси, на 24 км от средновековната българска столица Велико Търново, на 17 км от Трявна с възрожденските архитектурни ансамбли и на 34 км от Севлиево, стария Хоталич.

Населението на общината е около 11000 жители. В района около Дряново са открити едни от най-старите следи на живот на Балканския полуостров – в пещерата „Бачо Киро“. Второто българско царство е неразривно свързано с Дряновския край. От онова време са останките на средновековните крепости „Градът“, „Боруна“, „Липово градище“ и др.

Град Дряново е основан през 1470 год., но близо до сегашния град е съществувало селище от ХІ – ХІІ век.

 

Население

Към 31.12.2014 г., населението в община Дряново възлиза на 9 946 жители. За 2014 г. населението се е увеличило с 21 души, от тях 10 мъже и 11 жени. Едва по-малко от една четвърт от населението, или 2124 души, живее в селата, докато 7110 души, живеят в общинския център гр. Дряново.

Разпределението на селението в община Дряново по пол към 31.12.2014 г. е почти равномерно, като мъжете са общо 3422, а жените с 266 повече от мъжете, като общият им брой е 3688. Населението на община Дряново следва тенденцията на намаляване в област Габрово, но с по-слаби темпове. Етническата принадлежност на жителите на общината е друга важна характеристика на населението. Най-голямата етническа група в община Дряново към 01.02.2011 г. е българската етническа група, състояща се от 8078 души, следвана от турската с 495 души и ромската с 261 души.

Друга принадлежност са посочили 115 души, а 25 жители не се самоопределят към никаква етническа група. Не са налични данни за 711 жители на общината, които не са посочили етническата си принадлежност при преброяването.

Местоположение

Спрямо административно-териториалното деление на Република България, община Дряново се включва в състава на област Габрово. Разположена е в южната част на Северен централен район за планиране. Граничи с общините Трявна, Габрово, Севлиево и Велико Търново. Административният център град Дряново отстои на 22 км от областния център град Габрово, на 24 км от административния център на област Велико Търново и на 212 км от българската столица София. Най-близката столица до града е Букурещ (201 км).

През общината минава първокласен път Е-85, който свързва основни икономически центрове: Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Казанлък – Стара Загора. През територията на общината преминава и основната железопътна артерия, свързваща Северна и Южна България: Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Стара Загора – Подкова. Най-близкото летище се намира на 40 км. разстояние в град Горна Оряховица. Община Дряново е разположена на площ от 248,5 км2, което е близо 0,22 % от територията на страната. От общата й площ близо 60% е заета от земеделски територии, 32% – от горски територии, 6% – от водни площи, 1% са териториите, заети за транспорт и инфраструктура и едва 0,6 % – от населени места и урбанизирани територии.

Релеф

Релефът в община Дряново се определя от геоложкото развитие на Предбалканския физикогеографски район. Според природно-географската подялба на България, общината попада в Средната подобласт на Предбалкана. Релефът е разнообразен, силно разчленен и пресечен. Наблюдават се поредица от долини, прорязани от дерета и оврази, тесни ридове и била със стръмни склонове.

Надморската височина варира от 180 м. н. в. до 640 м. н. в. Хоризонталното разчленение на релефа варира от 1,5 до 3 км., а вертикалното от 100 до 200 м. Най-високата точка е „Минин чукар” с надморска височина 704 м., разполовена на платовидното възвишение „Стражата”. Общината е разположена върху карстов терен, определящ наличието на множество пещери, понори, въртопи и кари. Оформени са група от пещери („Андъка“ и „Поличките“), от които с най-голямо значение е „Бачо Киро“.

Административният център на общината се характеризира с линеарна конфигурация, разположен по долината на р. Дряновска. Надморската му височина е от 234 до 300 м. Градът е обграден от множество ридове и хълмове. Територията на общината се пресича от Дряновската река и нейният приток – река Андъка, които проломяват Страженското възвишение, образувайки живописни и трудно проходими проломи. Реката се всича силно в баремските варовици и формира скаровидна долина.

Полезни изкопаеми

Община Дряново е сравнително бедна на полезни изкопаеми. Съществуват няколко строителни кариери, основно за камъни. Едва 138 дка от територията на общината е за добив на полезни изкопаеми и кариери, което е около 0,05 % от общата й площ. По настоящем действаща е само една кариера в село Скалско.

Физико-географски процеси

Община Дряново е разположена в територията на младонагънатата морфоструктурата на Балканидите. Тя се състои от три надлъжно разположени части: Предбалкан, Старопланинска верига и Средногорие. Община Дряново попада в частта на Предбалкана, който е изграден редица правилни антиклинали и синклинални гънки, формиращи т. нар. юротипен релеф. Планинският релеф тук е слабо разчленен.

За геоложкия (литолого – статиграфски) строеж на тази територия са характерни глинесто – теригенно – карбонатните седименти от ранната креда. Във връзка с геоморфоложкото райониране общината е разположена в провинция на активната Мизийска платформена окрайнина в Старопланинската област. Районът, в който се намира е Тетевенско – Еленски. Община Дряново попада в периферията на Горнооряховската сеизмична зона. Магнитутни нива, които може да се очакват върху земната повърхност тук са от VIIVІІІ степен по скалата на Медведев – Шпонхойер – Карник. Най-силно влияние на сеизмичната обстановка се прогнозира в град Дряново и селата Скалско, Гостилица и Радовци.

Хидрогеоложки условия

Съчетанието между релеф, климат, скален състав, почви и растителност са основни фактори за формирането и териториалното разпределение на водите в община Дряново. Дебитът на реките е малък, с дъждовно-снежен режим – с пролетен максимум и есенен минимум на оттока. Но в сравнение с останалите райони на Предбалкана е с по-голяма водност, което се дължи на специфичните геолого – морфоложки и климатични особености.

Засилването на поройността и ерозионните процеси по поречията на реките е вследствие от пролетните дъждове и бързото топене на снежната покривка. Дебитът на реките е малък, с дъждовно-снежен режим – с пролетен максимум и есенен минимум на оттока. Средногодишният брой на приижданията е между 40 и 50 дни.

Почви

По територията на община Дряново не се наблюдава голямо почвено разнообразие. Основната преобладаващата почвена покривка е от сиви горски почви. Сивите горски почви се образуват в условията на умереноконтинентален климат и имат ясно изразен хумусен хоризонт. Притежават неблагоприятни физикомеханични свойства.

Почвеният пласт е тънък с пепеляв цвят. По долините на реките има наличие на алувиални и делувиални почви, предимно по поречието на река Янтра и река Дряновска. Намират се на заливните тераси на реките и са богати на скални материали и хумусни вещества. На места се наблюдава присъствие на хумусно-карбонатни почви (рендзини).

Климат

Климатът в общината е умерено-континентален. Лятото е горещо със средна юлска температура около 21° С, а зимата е студена със средна януарска температура 1,3° С. Средната годишна температура е 10° С. Преобладават западните, северозападните и североизточни ветрове, ориентирани по речните долини. Средната скорост на вятъра е около 1 м/сек. Има наличие на прояви на някои местни типове вятър – планинско-долинен и бора.

При южните ветрове снегът бързо се топи и заедно със стичащите се води и пролетни валежи понякога причиняват големи наводнения. Реките Дряновска и Янтра често излизат от коритата си. През лятото при издигането на въздушните маси в Предбалкана, обикновено се поражда мощна гръмотевично – дъждовна облачност. Валежите са с летен максимум, зимен минимум и средногодишен обем от 750 мм. Най-много валежи падат през месеците май-юни, а най-малко през месеците януари и февруари. Районът се характеризира с най-висока за страната годишна продължителност на слънчевото греене и липсващи мъгливи дни. Издигането на настъпващите неустойчиви въздушни маси през лятното време са причина за развитието на гръмотевично-дъждовна облачност, която поражда поройни валежи и градушка. Този характер на летните валежи се отразява неблагоприятно върху климата и става причина за интензивните ерозионни процеси по склоновете, както и за прииждането на реките.

drqnovo1Води и водни ресурси

Водите са важен елемент на природно-географската характеристика, който оказва влияние върху останалите елементи. Те имат значение както за формиране на релефа и природните условия, така и върху живота и стопанската дейност на хората.

Оказват влияние на водоснабдеността на селищата, изкуственото напояване и производството на електроенергия. По отношение на водните ресурси, територията се отнася към хидроложката област с умереноконтинентално климатично влияние. По територията на общината протичат реките Янтра, Дряновска и техните многобройни притоци, от които Андъка, Рамадана, Мала дрянка и други. Те попадат в Черноморската отточна област като притоци на река Дунав. Река Янтра (286 км.) е втора по големина река на Дунавската водосборна област в България. Тя се използва за напояване и отделни промишлени дейности. На река Янтра са изградени две водни електрически централи – ВЕЦ „Янтра” и ВЕЦ „Каломен”. На голяма дълбочина край речните тераси има наличие на подпочвени води. Тяхната минерализация варира на места между 200 – 1000 mg/dm3, а твърдостта им е средна. На територията на общината са известни два минерални извора – в близост до селата Чуково и Маноя. Поради малкия и силно променлив през различите сезони дебит (0,5 л/сек) изворите не са регистрирани като значими.

Растителен свят и животински свят

Флората по територията на община Дряново е представена от дървесна храстовидна растителност, пасища и ливади. Тя обхваща пояса на ксеротермните гори. Преобладават широколистни гори и смесени гори. От горите изобилстват дъб, цер, бук, бряст, габър, явор, осен. От иглолистните представители са бор и ела От храстовите съобщества преобладават тези на смрадликата, дрян, глог, шипка, трън. Различните природо-географски елементи като релеф, почвен състав, подпочвени и речни води създават чудесна предпоставка за отглеждане на орехи, сливи, череши, вишни, праскови. Добри са условия за развъждане на лоза. По теченията на реките са разпространени върба и топола. Тревната растителност е представена от садина, полевица, ливадина и др. Поради карстовия релеф на определени места в общината се създава предпоставка за наличие на средиземноморски тип растителност като бадем, космат дъб и т.н. Фауната в община Дряново е от евросибирски и европейски тип, докато средиземноморски видове има малко поради бариерната роля на Стара планина. Спрямо зоогеографската подялба на България територията на общината вклюва в себе си части от Дунавския и Старопланинския район. По тази причина фауната е смесена и бива едновременно представена от равнинни и планински биологични видове. Сред бозайниците най-популярни са благороден елен, сърна, див заек, дива свиня, сънливецът, язовецът и горската мишка, а сред приците – фазан, яребица, орел, сокол, скорци, дроздове и др.; прелетни птици – пъдпъдък, гълъб, гургулица. Това създава добри предпоставки за развитие на ловен туризъм. От местните фаунистични видове най-разпространени са златка, лисица, таралеж и др. Представители на влечугите тук са обикновената усойница, смокът-мишкар и слепокът. От земноводните най-често срещани са пъстрия дъждовник и алпийския тритон, а от безгръбначните – карпатски и северни пеперуди, паяци, бръмбъри.


Вижте по-голяма карта