Доспат, ул. Първи Май №3  030452310, 030452312 obshtinadospat@abv.bg  http://www.dospat.bg

Географско разположение

Община Доспат е разположена в югозападната част на Родопите и административно попада в област Смолян. На юг общината граничи с Република Гърция, на изток с община Девин, на север с община Батак, а на запад с община Сатовча. Общината включва един град Доспат и 7 села. Територията се определя като високопланинска гранична територия. Общината е част от Южен централен район за планиране.
Територия
Територията на общината е 282,7 кв. км, което представлява 8,85% от общата площ на област Смолян и около 1,3% от територията на Южен централен район (ЮЦР, NUTS 2).
Административен център и населени места
В административните граници на общината са разположени 8 населени места, от които един град – Доспат, който е и административен център на общината и седем села:

§ с.Барутин,
§ с.Змейца,
§ с.Бръщен,
§ с.Късак,
§ с.Любча,
§ с.Црънча
§ с.Чавдар.

Характерни особености

На територията на общината се намира и язовир Доспат, който е вторият по големина язовир в България. Язовир Доспат е разположен на 1200 метра надморска височина, той е най-високият язовир в България, а със своите 22 000 дка водна площ е вторият по обем. Язовирът е богат на риба. В него плува костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и пъстърва. Има отлични условия за развитието на спортен и стопански риболов. Практикуват се няколко вида риболов: на плувка, на дъно, на муха с шнур, на блесна и на булдо. Непосредствената близост на язовира до град Доспат – административен център на общината, както и прекрасната природа предполагат идеални възможности за отдих и туризъм.
Най-малък е оттокът на реките през месец август, а най-голям през месец май, тъй като това са районите с най-обилни валежи и засушавания.

По данни от преброяването на населението към 01.02.2011 г. в община Доспат живеят 9 116 души или 7,49% от населението на областта и едва 0,62% от населението на ЮЦР. По данни на ГД ‖ГРАО‖ жителите на общината по постоянен адрес към 15.06.2014 г. са 9 720 души, а по настоящ адрес – 8 848 души. Община Доспат има изградени транспортни връзки с всички съседни общини. На територията на общината основните пътни връзки са: Доспат – Батак – Пещера – Пловдив; Доспат – Батак – Пещера – Пазарджик – София; Доспат – Гоце Делчев – Благоевград; Доспат – Борино – Девин – Смолян.

Град Доспат е разположен на 76 км от областния град Смолян, на 199 км от столицата на страната гр. София и на 80 км от гр. Смолян. Урбанистичната структура на общината се характеризира с 8 населени места – административния център град Доспат и 7 села: с.Барутин, с.Змейца, с.Бръщен, с.Късак, с.Любча, с.Црънча и с.Чавдар. Община Доспат е една от 10-те общини в област Смолян. Тя е на пето място по територия и на шесто по население сред общините в областта.Най-голяма по население и по територия е община Смолян. В нея живеят 34,5% от общия брой жители на областта. Голяма концентрация на население има в общините Девин, Мадан и Златоград. Най-малката община в областта по територия е Неделино, а по население Борино.

История

В околностите на град Доспат са намирани останки от 4-5 век пр.н.е. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните. Край Доспат и до днес съществува местността „Даа―, която е осеяна с
величествени гори с много горски плодове през лятото и богатство от гъби през есента. Тази местност напомня за живота на тракийското племе Даи. За живота на траките в Доспатския край, говорят запазилите се до днес тракийски могили край с.Любча и тракийското светилище на вр. Виденица край с. Змейца.

В с.Любча народната памет е съхранила спомена за тракийския певец Орфейс името на местността Орфенското. За Римското владичество над траките в този край красноречиво напомня запазилият се до днес Римски мост. Скрил в себе си вековните спомени, мостът гордо се издига над р. Карджадере. Заслужава си, човек да поспре, да мине през моста и да усети, че и той е частица от от българската история, да стане част от войските на Хан Крум и Хан Пресиян, които често минавали по него и се били за присъединяването на Родопите към българската държава през 9 в. села. Името на града, според една от версиите, е взаимствано от името на гръцкото село Доскат. По турско време селището се е наричало Янъкли и означава ―Горяното, тъй като се е местило 3 пъти на три различни места.

В кратък период се е казвало Хамидие, в летоброенето на султан Хамид. По времето на Втората българска държава, в началото на XII в., горите в този регион са назовавани Славееви, на името на владетеля си – Деспот Алексий Слав, сестрин син на Калоян. Смята се, че от титлата му, деспот, се е родило и името на града – Доспат. Световноизвестен българин египтолог разчете името на египетски фараон върху уникален камък във формата на обожествявания от египтяните бръмбар – скарабей. Уникалния камък част от амулет се пази от години в експозицията на Смолянския исторически музей. Според египтолози и траколози той е доказателство за тесните връзки между древен Египет и траките. Камъкът е част от кехлибарена огърлица, открита по време на разкопки още през 1976 г. в гробна могила от 7-6 в., в местността Бърдото на 1.5 км край село Любча. Интересът на египтолозите е предизвикан не само от самия камък, представляващ стилизирано изображение на свещения за египтяните бръмбар скарабей, а и от надписа, който е издълбан върху коремната страна на фигурката. До сега той не е бил разчетен. Надписът разчита д-р Васил Добрев, който работи в Кайро.
Според хората от Любча в района на селото им има най-много открит кехлибар, което говорело, че живелите по тези места траки са били платежоспособни и са развивали сериозна търговия. В Древен Египет скарабеите са изобразявани и се приемали като символ на здравето и за закрила от висшите сили. Това, че го има в Родопите местните приемат за знак за това, че мястото тук е било ценно за тракийците. 28 тракийски могили има край Любча, археолози с години копаят по баирите наоколо, иманяри също, но никой не знае последните какво са открили.
В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 28 февруари 1651 година се посочва, че в Доспат (Досподлу) живеят три немюсюлмански семейства, облагани с данъка джизие. Според Стефан Захариев към 1850 година в Доспат (Деспотово) има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци.

През 1895 година Доспат е опожарен, а жителите му са преследвани и избивани от български хайдути и паравоенни формирования. По време на Балканската война войниците от 9-ти Пловдивски пехотен полк са изклали 40 ратая, които служели на местен чифликчия. Ратаите били погребани в масов гроб в местността „Ратайско гробе―.в документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Доспат (Dospat). Има данни, според които в миналото в Доспат са живели турци, работещи в административния апарат или войници във военен гарнизон в или край селото. След покръстването от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Доспат е организирана чета, която да противодейства на различните хайдушки дружини.

Така Доспат дава своя принос към въстанието, родило т.нар. Гюмюрджинска република. Доспатската чета действа заедно с четите от селата Ваклиново, Любча, Вълкосел и Кочан. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар. Освен това свещеникът и секретар-бирникът в селото са били убити. Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965, населението на Доспат е било съответно 932, 1026, 1394, 1884 и 2421 души. При прокарването на Възродителния процес, властите избират да сменят имената най-напред на жителите на Барутин, тъй като доспатчани били по-фанатизирани. След потушаването на страстите в Барутин, населението на Доспат е изплашено и за това не се стига до сериозни инциденти. Операцията е ръководена от офицерите от МВР-Девин Зафиров и Касапов.

Вижте по-голяма карта

Батак, пл. Освобождение 5  035532260, 035532030  sekretar_batak.abv.bg  http://www.batak.bg

Община Батак е разположена в Западните Родопи на територия 667 кв. км., представляваща 15% от общата площ на Пазарджишка област. 90% от територията ѝ е заета от гори.

Батак е разположен на 1036 м. надморска височина в долината по двата бряга на Стара река. Заобиколен е от всички страни с хълмове (100-200 м над равнището му), а над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг – с Доспатска река и яз. Доспат, на изток – с река Въча, и на север – с Тракийската низина.

Най – близко се намират Пловдив и Пазарджик. От София се пътува по магистрала Тракия до Пазарджик, а оттам по добре асфалтирани пътища до Батак. Климатът на Батак е умерено континентален. Поради разположението си той е запазен от силни ветрове.

Средната годишна температура е около 10°С. Зимата е сравнително топла. През есенно – зимния сезон преобладават слънчевите дни. Характерно явление в този район е южният вятър, наричан от местното население бял Вятър. Зимата е с обилни снеговалежи до 63 см. в града и до 150 см в балкана. Лятото е прохладно и приятно, благодарение на което Батак и районът му се утвърждават като красив високопланински курорт.

Община Батак е на девето място по население в Пазарджишка област. Броят на жителите й към 1. 03. 2001 г. е 7210. В общинския център Батак живеят 4428 души, което представлява 59% от населението на общината. Гъстотата на населението е 10.1 души на кв. км. Релефът на общината е планински. Средната й надморска височина е 1136 м.

Най – ниската точка е 770 м, а най – високата – връх Баташки Снежник – 2082 м. В югозападната част на Баташката планина се издига връх Сюткя ( 2186 м ). На юг от Батак, освен Баташки Снежник, се извисяват Остри връх ( 1957 м. ) и връх Семерелан (1817 м.). Южно от тези върхове се простира обширната равна местност Беглика, която продължава до прохода Камен дял. Това е една красива местност, през която лъкатуши река Беглишка и дава водите на язовирите Голям Беглик и Беглика.

Почвената покривка в района на община Батак е представена от алувиални, торфено – блатни и ливадни почви. Високопланинската част е заета предимно от канелени горски, светлокафяви и тъмнокафяви горски почви и планинско – ливадни почви, които дават възможност за пасищно животновъдство и отглеждане на картофи.

Природните дадености, богатството и разнообразието на горски масиви са предпоставка за съществуването на добри дивечови запаси – сърни, глигани, елени, диви кози, мечки, вълци, лисици. От дребните бозайници се срещат зайци, таралежи, катерици, от пернатите – врани, яребици, глухари, гълъби, дроздове, а около водните площи – диви патици и гъски.

  На територията на община Батак се намират два резервата – Дупката (под егидата на ЮНЕСКО), и Беглика, с обща площ 2653 ха. Обособени са 10 защитени местности с обща площ 1850.4 ха. Най – голяма е Баташки Снежник – 1054 ха. В общината се намира и Фотенският водопад – природна забележителност с площ от 12.1 ха. Горите в Баташката община заемат 57815.3 ха от територията и.

Природните дадености (ненарушена природна среда, разнообразен ландшафт, наличие на резервати, природни забележителности, водни ресурси, разнообразна флора и фауна) и самото местоположение на Батак са идеални условия за развитието на ловен, риболовен, селски, високопланински и хобитуризъм, както и за зимни и водни спортове. Напоследък се практикува и фотолов.

Инфраструктура на образованието в община Батак:
Целодневни ОДЗ – 4
Основни училища (I-VIII клас) – 1
СОУ (XI-XII клас) – 2
Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване – 1
Общежития – 1
Общо – 9

Училищната мрежа в община Батак е съобразена с икономическата инфраструктура. Съществуват Техникум по горско стопанство и дърводобив и две средни общообразователни училища. В техникума са застъпени специалностите механизация на горското стопанство, горско стопанство, вътрешна архитектура, мебелно производство.

Вижте по-голяма карта