Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
АРМЕНСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – РУСЕ
АРМЕНСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
 |
 Варна, ул. Хан Аспарух 15 052619382 gyozalyanfrhrachya@gmail.com https://it5859.wixsite.com/armenian-church |
Арменската църква „Свети Саркис” е една от десетте арменски църкви в България. Арменската църква се нарича Апостолическа, защото е създадена от апостолите Фадей и Вартоломей през I век след Христа.
Още през 301 година Армения приема първа в света християнството като държавна религия. Ролята на църквата в историята на арменския народ е изключителна. В течение на много столетия, когато Армения е била лишена от държавност, именно църквата е помагала за съхраняването на националната стабилност, език, култура, традиции. Свещениците са били едни от най- образованите хора.
Във Варна (Одесос) арменците дошли преди 1000 години. Те били пришълци от Крим, Бесарабия, Полша, чиито предци са били от Шорот, Нахичеван, Вахреван.
Арменска църква в града е имало още през XVII век. За това свидетелстват надгробните плочи, с които е постлан светият олтар. Те датират от 1677 г., 1695 г., 1775 година.
Мястото, където е строена църквата, някога е било градско гробище. Предишната църква е била във вид на дървен параклис, който изгаря при неуточнени обстоятелства.
Само година по- късно на нейното място е построена вече нова, каменна църква.
Съграждането започва по инициатива на тогавашния народен първенец на Варненската арменска колония, Хаджи Саркис Хайрабедян. По това време протойерей е бил отец Хаджи Харутюн – смел духовник с библейска брада, много добър езиковед, историк. За строежа на храма било необходимо съгласието на местните турски власти, защото по това време в града нямало Българска църква. Според тогавашните законови изисквания и тези на корана, църквата е построена дълбоко под земята и е оградена с висока ограда.
Изграждане на камбанария било абсолютно недопустимо. Дворът на църквата бил около 5000 кв.м. строежът бил завършен много скоро и на 25.01.1844 година тя била осветена. По- късно, вече през 1910 година, вече е направен първият основен ремонт. За това свидетелства ктиторският надпис на Саркис Хайрабедян, където се споменава, че строител е бил Абраам Калфа. Достроява се камбанарията, а много преди това е съборена високата стена (ограда).
През 2002 година по инициатива на църковното настоятелство, с помощта на бизнесмени, организации и частни лица храмът беше обновен. С новия си и красив вид, достойно посрещна Католикоса на всички арменци Карекин II, който беше на първото си официално посещение в България, по покана на Патриарх Максим.
Както е прието всеки храм да има свой патрон, Варненската Арменска Апостолическа църква носи името на верния слуга на бога – Свети Саркис, живял през IV век, по времето на великия император Константин и цар Дъртад III.
Свети Саркис се прославил със своите богоугодни дела и винаги получавал подкрепата на Господ. Свети Саркис е известен не само в Армения, а и във всички източни християнски страни. Дори неверниците перси са го нарекли „Непобедимият свидетел на Персия”. В арменския църковен календар празникът на Свети Саркис е празник на младежта, а светецът е почитан като глашатай на любовта и младостта.
Вече 170години в църквата „Свети Саркис” се извършат литургии, ритуали и звучи красивата арменска църковна музика, завещана ни от предците.
АРМЕНСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – РУСЕ
|
Русе, ул. Братя Миладинови 18 0899145581 info@armenianchurch-russe.com |
Арменската Църква в град Русе носи името “Сурп Аствадзадзин” (Света Богородица). Построена още през далечната 1610 година, тя е само с 10 г. по-млада от най-старата арменска църква в България, която е в град Силистра (от 1600г). Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани с Пресвета Богородица Дева Мария.
Първоначално храмът е представлявала скромна дървена постройка. По-късно Храмът бива поразен от пожар и през 1832 година той изцяло е реконструиран във вид, в който е запазен и до днес. Тъй като Храмът е строен през годините на турското робство, той е наполовина вкопан в земята, съгласно тогавашните закони на Турската империя. Предвидливо са били прокопани три тунела, извеждащи извън пределите на града при евентуално турско нашествие. Портите на два от тях са запазени и до днес. Северната стена на оградата на църквата е от времето на късното средновековие, по камъните има надписи – графити на арменски език.
Храмът е уникален със своите 3 абсиди на централното олтарно възвишение. Светата Трапеза, намираща се в средата носи името на Храма, а от двете й страни са изградени още два малки олтара. Левият, Свети Стефан, а десният Свети Григорий Просветител. Съгласно каноните, храмът си има хранилище, в което се намира и баптистериума – купела за кръщение. В хранилището има още един по-малък олтар , наричан от местните арменци – “Малката Богородица”. Според миряните той притежава изключителна чудотворна сила.
Срещу Арменската църква, преди години се е издигало и арменското училище, което е носило името “Сурп Месроб Мащоц” – създателят на арменската азбука. Училището е закрито от комунистическото правителство през годините на тоталитаризма.
Един от най-големите християнски празници е Сурп Аствадзадзин (Света Богородица), който в Русе е и изключителен храмов празник. По стара традиция се отслужва тържествена Света литургия в прослава на Божията Майка – покровителка на майчинството, брака и семейното огнище. Типично за празника е раздаването на мадах, съдържащ осветено грозде, хляб и месо.
В двора на Храма е старото арменското гробище, от което и до днес са останали надгробни плочи със старинни надписи. Най-старите надгробни плочи са от варовик и по-малки по размер. По-новите са от мрамор. Украсени са в стил лале де вил, взаимстван от европейския барок, който се използва широко в декорацията по онова време. За него са характерни фигури като фруктиери, вази с плодове и цветя, епископска тиара. На някои от надгробията са изобразени предмети, подсказващи социалния статус на починалия или занаята му приживе. Например гравирането на дивит на камъка напомня, че под него почива грамотен човек, писар, а изобразяването на ножици и аршин – за умел терзия.
Арменците се заселват в градовете по Дунав, идвайки от делтата на реката от Южна Украйна. Арменската общност е една от най-големите в Русе и сега в града живеят няколко хиляди арменци. Животът на общността още тогава е съсредоточен в общ квартал, наричан и до днес “арменската махала”, в пределите на която се намира и Арменската Апостолическа Православна Църква. В началото на XX век броят на арменците в града значително нараства, тъй като към местните жители се присъединяват мнозина бежанци, прокудени от земите на бившата западна Армения от младотурското правителство, извършило първият геноцид на века – Геноцидът на арменският народ. В двора на Храма се намира и паметника на жертвите от геноцида, пред който всяка година на 24 април се отслужва панахида за невинните жертви от недалечното минало.
Едни от най-големите дарители на общността са били сем. Куюмджиян. На тях арменското малцинство в града дължи своя Културен дом “Ереван”, който и до ден днешен събира своите деца по различни поводи. Благодарение дарените имоти от сем. Куюмджиян се издържа и самият Храм.
Днес, Арменската църква – обявена за паметник на културата през 1987г, е толерантна към всички вероизповедания и е отворила своите врати за всеки, който желае да се сближи и опознае безпределната й чистота и красота.
Арменската Апостолическа Църква е една от древноизточните църкви и от най-древните християнски църкви. Християнството е донесено в Армения от апостолите Вартоломей и Тадей, поради което се нарича Апостолическа. Армения първа приема християнството за официална държавна религия през 301 година от светеца Григорий Просветител († 335 г.), чийто син и негов приемник Аристакес участва в Първи вселенски събор.
По случай 400 годишният юбилей на храма, през 2012г в него е оформено музейно помещение. Като експонати в музея са изложени някои редки и ценни книги. Част от тях се реставрират.