Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
администрация
ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ БУРГАС
 |
 Бургас, ул. Цар Петър 1 056842872 upravitel@bsregion.org http://bsregion.org |
За област Бургас хората казват, че е „кръстопът на най -древните цивилизации”, но освен с безценните си археологически находки и богатото културно – историческо минало тя е уникална със своето туристическо настояще. В област Бургас се развиват различни видове туризъм – морски и балнеологичен, селски, еко и ловен, културен и религиозен. Тук планина и море се сливат в едно, тук е столицата на балнеологията в България, тук са мощите на Св. Йоан Предтеча, тук се произвеждат едни от най-добрите вина в страната.
Географското разположение на Бургаския регион е благоприятно за развиване на морски отдих и туризъм. Главният туристически сезон е лятото.
Температурите на въздуха и водата, големият брой слънчеви дни и ниската степен на валежите дават възможност за отдих на открито през четирите месеци – от юни до септември. Черно море не е замърсено за разлика от други морски басейни в Европа, водите му не са толкова солени и в тях няма опасни животински видове и растения.
В областта има термални минерални извори с различна температура и химически състав, които са важни за балнеологичния и морския туризъм.
Растителността като природна даденост създава специфичен здравословен пояс и микроклимат върху територията за отдих, което я прави обект за селски и познавателен туризъм, особено горите по реките Ропотамо и Велека, природните резервати. Горите в Странджа и Сакар планина създават благоприятни условия за ловен туризъм – един от най-доходните видове туризъм.
Географско положение
Географското разположение на Бургаския регион е благоприятно за развиване на морски отдих и туризъм. Главният туристически сезон е лятото.
Температурите на въздуха и водата, големият брой слънчеви дни и ниската степен на валежите дават възможност за отдих на открито през четирите месеци – от юни до септември. Черно море не е замърсено за разлика от други морски басейни в Европа, водите му не са толкова солени и в тях няма опасни животински видове и растения.
В областта има термални минерални извори с различна температура и химически състав, които са важни за балнеологичния и морския туризъм.
Растителността като природна даденост създава специфичен здравословен пояс и микроклимат върху територията за отдих, което я прави обект за селски и познавателен туризъм, особено горите по реките Ропотамо и Велека, природните резервати. Горите в Странджа и Сакар планина създават благоприятни условия за ловен туризъм – един от най-доходните видове туризъм.
Забележителности
Бургаска област обхваща изключително разнообразни природни дадености, ценни археологически богатства и културно-исторически паметници. Тя разполага с биоклиматични и балнеолечебни ресурси, горски ресурси, пясъчно-плажни ивици и дюни за развитие на рекреационна дейност. Тук се намират 4 от природните резервати с международно значение – Узунбоджак, Силкосия, Ропотамо и Атанасовско езеро. Сред природните забележителности е заливът Алепу. За защитените местности, са определени устието на р. Велека, езерото Вая и Пода, които са пунктове за наблюдение на птици. В областта се намират архитектурния резерват с. Бръшлян и фолклорния резерват – с. Българи.
Бургаски регион се характеризира и с богато културно – историческо наследство. През епохата на античността се тук развиват 4 главни икономически, политически и културни центрове, разположени по крайбрежието – Месембрия, Анхиало, Дебелт и Аполония. Хилядолетната човешка култура е оставила безценни архитектурни паметници: разкопки на антични градове, тракийски светилища и гробници, долмени, уникални паметници на културата – църкви и манастири.
Изключително богат е фолклорът на странджанския край с обреди и обичаи. В селата Българи, Бродилово и
Кости се е съхранил езическият ритуал на жертвения танц на нестинарките, молещи за опрощение, изгаряйки злато в огъня, танцувайки върху огнена жарава с високо вдигната икона на светците Константин и Елена.
Икономика
Стопанска информация
Област Бургас дава 5,22 % от БВП на страната при следната транспортна и пазарна инфраструктура:
Пристанищен комплекс – Бургас, Нефтено и Рибно пристанища; пристанищата на Созопол, Несебър и Царево;
Летище Бургас, вкл. карго терминал;
Разширени ж.п. гари в Бургас и Карнобат;
Големи предприятия за автотранспорт в Бургас и Карнобат;
Обширни складови площи – открити и в помещения – разположени предимно в района на пристанището и близо до магистралата Бургас- Карнобат;
Бургаска Свободна зона
Промишленост
Промишлеността със своята многоотраслова специфика е водещ сектор в икономическата структура на Бургас. Застъпени са повечето отрасли с изключение на автомобилостроене, ниско- и високоволтови инсталации и отчасти електроника. Някои от производствата са единствени или определящи за страната, като например: тъмни и светли нефтопродукти, химически влакна, пластмаси и други химически изделия; корабостроене, вентилационна и пречиствателна техника, товарно вагоностроене, рибопреработвателна промишленост и т.н.
Следните промишлени отрасли са от решаващо структурно значение:
Нефтохимическа /нефтопреработваща промишленост/ – дава 70 % от обема на промишленото производство;
Хранителновкусова промишленост и винопроизводство – 12,2 %;
Производство на електрическа и топлинна енергия-3,6 %;
Текстилна промишленост – 2,4 %.
Област Бургас е с висока степен на индустриализация. Туризмът, селското стопанство и транспорта допълват цялостния икономически облик на региона.
Занаяти – традиционни продукти
Пластмасови опаковки;
Конфекция;
Сладкарски изделия;
Спално бельо;
Мебели.
Областен управител
ВЪЛЧО ЧОЛАКОВ
ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ
ОБЩИНА РОДОПИ
 |
 Пловдив, ул. Софроний Врачански №1А 032604100 municipality_rodopi@abv.bg http://www.rodopi-bg.org |
Община Родопи е разположена върху Тракийско-Странджанската природогеографска област и съответно – Горнотракийската подобласт. Тя е административна единица в състава на Пловдивска област, която от своя страна е териториална част от Южен Централен Район.Община „Родопи“ има територия от 524 кв.км и заема около 10% от площа на Пловдивска област. Има благоприятно природно и климатично разположение: юг-югозапад от град Пловдив; в подножието на северните склонове на планина „Родопи“, където заема площ от около 300 кв.км, от Родопските гори между Асеновград, Михалково и Кричим.
На север, североизток Община Родопи, граничи с общините „Куклен“, „Чепеларе“ и „Девин“. На изток – с община „Асеновград“, а на запад с община „Стамболийски“.Административно, Община „Родопи“ е представена от 21 селища – кметства, кметски наместничества и населени места, 7 от които са планински. Селищата, които формират облика на Община „Родопи“са: Белащица, Бойково, Брани поле, Брестник, Брестовица, Дедево, Злати трап, Извор, Кадиево, Крумово, Лилково, Марково, Оризари, Първенец, Ситово, Скобелево, Устина, Храбрино, Цалапица, Чурен, Ягодово.Природните и климатични дадености на Община „Родопи“ и нейното географско разположение я представят като естествена крайградска зона на гр.Пловдив, с висок потенциален стопански, културен и туристически ресурс. Съществуващата инфраструктура създава значими потенциални възможности за развитие на Община „Родопи“ като зона за активно влияние в Пловдивска област и Южен централен район.
Общината обхваща 21 села, всяко от които е съхранило спомени от далечното минало под формата на ценни археологически находки и паметници, предания и легенди, пазени и предавани от човек на човек за да останат живи и до днес. Голяма част от селата, които са в Община „Родопи” са с интересна, богата и вековна история. Някои от тях са отпреди османското нашествие, от годините на Второто българско царство.
В землищата на Общината са открити и следи от праисторически селища и следи от древни тракийски племена.Всяко селце по-малко или по-голямо, е успяло по свой начин да допринесе за съхраняването и оцеляването на нацията през годините. В някои от селата, населението произхожда от различни етнографски области, поради което и битовата им култура носи изключително разнообразие.
Културното наследство на Община „Родопи“ е свързано главно със старите римски пътища от които най – известен е Траяновия път. Археологическите и историческите забележетелности, многобройните параклиси, манастири – съчетани с природните дадености на местностите „Момина скала“, „Трите Чучура“, „Челевишката пещера“, връх „Модър“, Върховръх, Местността „Равнища“, Чуренския дол са защитени територии и реална основа за развитие на алтернативен туризъм.
Малките китни балкански селца на община „Родопи” са любимо място на много туристи за отдих и почивка. Близоста им до големия град, удобната инфраструктура, свежия въздух и традиционната кухня привличат жителите и гостите на град Пловдив през почивните дни.
Селският туризъм, като почивка в селска местност не е само мода, а необходимост предвид замърсяването на природната среда, динамичния и напрегнат ритъм на живот в градовете, което естествено подтиква хората към търсене на спокойствие и отмора сред чиста природна среда и по- усамотени места.В рeдица развити западноевропейски страни като Франция, Англия, Холандия, Ирландия, Германия, Испания и др. практикуването на селския туризъм се стимулира на национално равнище. Туристическите пътувания към села и селски местности заемат вече второ място след ваканциите на море.
Църкви и музеи
Територията на община „Родопи” е обсипана със свети места, построени параклиси църкви и манастири.
1.Белащица:
– Манастира „СВ.Георги” построен през 1920г., изграден от Византийския военоначалник Никифор Скифии – управител на Пловдивска област.
– Църквата Св.”Дамян и Кузма”
2.Бойково:
– Параклис „Божии врач”, „Св. Петър”, „Св.Тодор”, „Св.Рангел”, „Св.Мина”, „Св.Неделя”, „Св.Георги”, „Св.Спас”, „Св.Вяра,Надежда, Любов”, „Св.Илия”, „Св.Петка”, „Св.Дух”, „Св.Николай”, „Св.Покров Богородичен”.
– Църквата „Св.Богородица” е храм паметник построен през 1935г.-1938г.
– Музеи – В Народно Читалище „Здравец -1911г.” се намира музейна сбирка, в която са изложени експонати от миналото на селото.
3.Браниполе:
– Православна църква „Св.Св Константин и Елена” – построена 1927-1928г.
4.Брестник:
– Православен храм „Св.Николай Чудотворец” построен през 1861г. издигната от населението.
5.Брестовица:
– Църква „Св.Тодор”, изградена през 1851г.
6. Дедево:
– Единственото родопско село с две църкви и параклис. С доброволният труд на населението, през 1838г е издигната първата църква в южните Родопи „Св.Атанасии”. Освен тази църквата в селото има още една църква на гробищния парк.
7. Златитрап:
– „Св.Великомъченица Марина”
8. Извор:
– Църква „Св.Илия” – построена през 1929г.
– Параклис „Св.Архангел Михаил”
9.Кадиево:
– Църквата „Възнесение Господне”- построена през1936г. от населението с доброволен труд. Иконите в нея са дарение от по-будни и заможни хора в селото.
10. Крумово:
– Църквата „Св.Архангел Михаил” е посроена 1856-1861г.
11. Лилково:
– Православна църква „Св.Архангел Михаил” построена през 1907г.
– Църква „Св.Св. Константин и Елена”
– Параклис „Възнесение Господне”
12. Марково:
– Каменна църква „Св.Неделя” запазена и до днес
– Църквата „Св.Троица” е една от най- забележителните църкви в района.Построена от 1871-1876г., реставрирана, изографисана с позлатен иконостас.
13.Първенец:
– Православен храм „Св.св. Константин и Елена” – строежът е започнат през 1876г и църквата е осветена през 1879г. от Пловдивския митрополит Панарет.
– Реставрирана църква „Св.Фотиния”
14. Ситово:
– Източно православна църква „Св.Петка”
– Църквата „Св.Богородица”
– Около селото има параклиси на много светци
15. Устина:
– „Св.св.Кирил и Методий”
16. Храбрино:
– Църквата „Св.Харалампий” построена през 1852г.
17. Цалапица:
– „Св.Харалампии” изгардена през 1848г.
18.Ягодово:
– Параклис „Св.св Петър и Павел”
-Православен храм „Света Богородица”
Транспорт
Транспортните комуникации на територията на Общината се осъществяват предимно с автобусен превоз, извършван от “Хеброс БУС” ООД и “Родопи авто 2007” ООД.
Чрез осъществяване на строг контрол при изпълнение на договорните задължения и непрекъснато повишаване изискванията към фирмите превозвачи Общината се стреми да осигури качествено обслужване на населението.
През периода не са постъпвали жалби и оплаквания от граждани по отношение на обслужването от страна на превозвачите.
Онлайн услуги
Забележка: Тук може да видите разяснения за проверката на документ
Проверка на задължения за местни данъци и такси
Забележка: За проверката на задължения е нужен ПИН код, който можете да вземете лично от Данъчна служба „Родопи“ – Пловдив.
>Вижте по-голяма карта
ОБЩИНА ОПАН
 |
с. Опан, обл. Стара Загора 041012260, 042603044 opan@mail.bg http://www.opan.bg |
НОВИНИ от Община Опан.. виж тук!
Община Опан е типичен представител на малките селски общини със силни традиции в земеделието. Разположена е в Горнотракийската низина, южно от град Стара Загора на територия от 257 476 дка. или заема 5% от територията на Област Стара Загора. Релефът е преобладаващо равнинен, като голяма част от територията на общината попада в низинния и равнинен височинни пояси (до 400 м.н.в.). Общината включва тринадесет села – Опан, Бащино, Бял извор, Бяло поле, Васил Левски, Венец, Кравино, Пъстрен, Княжевско, Средец, Столетово, Тракия, Ястребово.
Географското положение на общината е 42◦, 10’ северна ширина и 25◦, и 23’ източна дължина по Гринуич, което показва по голяма близост до Екватора, отколкото до Северния полюс, което в климатично отношение е благоприятно обстоятелство. Средната надморска височина е 157,8 м., като най – високата точка е 192 м. в землището на с. Васил Левски, а най-ниската е в землището на с. Бащино – 110м. Ландшафтът се характеризира, като равнинен и леко хълмист. Сред големите предимства на региона са неговото географско разположение и природни дадености. На територията на Област Стара Загора се пресичат първокласни вътрешни и международни автомобилни транспортни връзки, които свързват северната граница на България при р. Дунав с южната, до Гърция и Турция.
Полезни изкопаеми – Най-значимите минерално-суровинни източници са лигнитните, кафявите и черните въглища и гипсът. С най-голямо стопанско значение са находищата от въглища в комплекса Марица-изток, използвани за производство на електрическа енергия. В него са съсредоточени 72 % от всички проучени запаси от лигнитни въглища в страната. Комплексът „Марица-изток“ е вторият по големина център за производство на електроенергия в страната (след АЕЦ – Козлодуй) и осигурява около 38% от продукцията на този отрасъл. Комплексът „Марица-изток“ се намира на 20 км от община Опан.
Климат – Районът на Община Опан попада в горнотракийската низина, която в климатичната подялба на страната се отнася към преходно-континенталната климатична подобласт от Европейско – континенталната климатична област. Климатът е топъл, умерено влажен. Вътрешно годишното разпределение на валежите е доста променливо и неустойчиво. Очертава се ясен минимум през месец юни и два минимума през месец февруари. През студеното полугодие (от месец октомври до месец март), падат приблизително 45 мм. месечни суми от валежи. Снежната покривка почти не се задържа.
Води – през територията на общината преминават няколко реки, като най – голямата от тях е Арпадере (Ечемичен дол). Началото й започва от землището на с.Ловец, тече на юг и югозапад и се влива в р.Марица. Друга по-голяма река в общината е Мустанова река.
История
Културно – историческо наследство. По данни на НИНКН недвижимите културни ценности (НКЦ) на територията на общината са 14. Археологически паметници от Античността и Средновековието от национално значение са 8:
Надгробна могила при Егреците – южно – с. Бащино;
Сламенова могила в Ески кория – с. Васил Левски;
Леко Маламовата могила – с. Средец;
Кондова могила – с.Средец;
Ченъшка могила в местността “Мелнъка” – с.Тракия;
Гробищна могила на гробищата – с.Тракия;
Три могили “Акънжански могили” – м “Акънжа”– с.Тракия ;
Могила в кьомрилика – с. Ястребово.
Икономика
Община Опан се характеризира като селска община със силни традиции в земеделието. Тя е една от най-малките български общини и като такава е силно зависима от социално-икономическата среда, която се формира от съседните общини. Опан е в група, чието равнище на социално-икономическо развитие е доста под средното за страната, без обаче да попада сред общините в критично състояние.
За период от 3 години (2008 – 2011 г.) икономически активните предприятия в общината са се увеличили с 33 броя или средно по 11 броя на година, от което следва извода, че икономическата конюнктура в населените от общината места е благоприятна и позволява създаването и развитието на нови икономически активни единици, които от своя страна създават работни места, повишават конкурентноспособността и социалния статус на местното население.
УСЛУГИ:
ОБЩИНА ИСПЕРИХ
 |
Исперих, ул. Дунав 2 084312006 isperih@isperih.bg http://www.isperih.bg |
Община Исперих е разположена в южните склонове на Лудогорското плато. Релефът е равнинно-хълмист, със средна надморска височина 250-300 метра. Дълголетните карстови процеси са довели до създаването на характерен и уникален за района комплекс от карстови форми – пещери, скални ниши, дупки и др., представляващи интерес за палеонтолози, спелеолози и археолози, както и за развитието на специфични форми на туристическа дейност.
Най-студените месеци през годината са януари и февруари. Средната годишна температура е 10,3°С. Минималните температури през зимата в някои случаи падат до -25°С. Не са изключения и резките понижения на температурите през пролетта и есента. Като най-топли се очертават месеците юли и август. Типичен пролетен месец е април, а типичен есенен – октомври. За добре изразения континентален характер на климата в района на община Исперих свидетелстват средните месечни температури за януари /-2°С/ и за юли /24°С/, валежният режим /февруарски минимум и юнски максимум/ и сравнително продължителното задържане на снежната покривка /над 3 месеца/.
Почвите в Лудогорието са силно повлияни от особеностите на скалната основа и от характера на релефа, климата и растителността. Във връзка с льосовата и льосовидната основа, сравнително сухия климат и наличието на сухолюбива лесостепна растителност от север към юг е разпространението на карбонатните, типичните и излужените черноземи / оподзолените / черноземи, които заемат 39% от обработваемата земя. Сивите и тъмносиви горски почви /61%/ са образувани върху слюдести шисти, карбонатни пясъчници и др., под влияние на влаголюбива букова растителност, която постепенно е била унищожена и заменена с по-сухолюбива растителност.
Почвено-климатичната характеристика на общината създава възможност за отглеждането на всички култури, характерни за умерения климат и най-вече за развитието на зърнопроизводството и техническите култури. Освен изброените култури, почвено климатичните условия в района на Община Исперих са подходящи за ягодоплодни и овощни насаждения. Традиционни селскостопански производства са: отглеждането и добиването на зърнени храни, тютюн, слънчоглед, трайни насаждения, дребното месно и млечно животновъдство и др.
Водата в Община Исперих сега е изобилна, понеже се доставя от големи каптирани извори при заличеното с. Сборяново (Демир Баба Текке) и долината на север от него – главно р. Крапинец, която според археолозите в периода IV-III в. пр.н.е. е била плавателна и е достигала до р. Дунав. Най-голямата група кладенци се намирала на юг от града, над сегашната гара Исперих, дълбочината им е 19 м. и имат бистра вода. Съществува каптиране на извора при с. Драгомъж, откъдето се водоснабдява гр. Исперих и с. Яким Груево. На територията на общината съществуват множество малки водоеми, които са богати на риба.
Водоизточниците в общината са общо 57 броя, като от тях използваеми за питейни цели са 34 броя. Останалите са кладенци с дълбочина между 15 и 19 метра, които притежават бистра, но с лош вкус вода. Максималният дебит на използваните източници е 568 л/сек. Степента на задоволеност с вода на населените места в общината е сравнително добра. Няма достатъчно водни ресурси за промишлени нужди и поливане.
Растителното разнообразие в горския фонд на община Исперих включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 100 бр. тревни растителни видове. Средногодишното залесяване възлиза на над 900 декара главно с местни устойчиви широколистни дървесни видове, каквито са: цер, дъб, сребролистна липа, ясен, явор и др. Залесяването включва и някои чужди видове, които са успешно аклиматизирани у нас каквито са: червен американски дъб, унгарска акация и различни клонове хибридни тополи.
В горите на Исперих се срещат различни видове едър и дребен дивеч. За едрия дивеч това са благороден елен, сърна, дива свиня, за дребния дивеч най-характерните видове са див заек, фазан, яребица и дива патица. През различните сезони се срещат и пролетни видове, каквито са пъдпъдъкът. От хищниците се срещат лисица, чакал, вълк и дива коза.
През последните години (след 1990г.) данните от провежданите таксации показват трайно намаляване на едрия дивеч. Това се дължи на нарастващото бракониерство, което е основният проблем на фауната. На територията на Исперих има една природна забележителност – „Божурите“, намираща се до село Печеница и историческо-археологически резерват „Сборяново“.
Горите, които съставляват 20% от територията на община Исперих са едно от големите й богатства. Общата залесена площ възлиза на 10 912, 7 хектара, а общият дървесен запас се оценява на 1 028 475 куб.м. Средногодишният добив на дървесина възлиза на 37 000 куб.м. Средногодишното залесяване възлиза на 900 дка. Прави се главно с местни, устойчиви широколистни видове – цер, дъб, сребриста липа, ясен, явор, дива череша и др.
Растителното разнообразие в горския фонд на община Исперих включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 100 броя тревни растителни видове. В горите се срещат различни видове едър и дребен дивеч. При едрия дивеч това са благороден елен, сърна, дива свиня, дива коза, а за дребния дивеч най-характерните видове са див заек, фазан, яребица и дива патица. От хищниците се срещат лисица, чакал, вълк. На територията на общината се намират и ловните резервати: ”Воден”, ”Ири Хисар”, ”Паламара” както и природната забележителност “Божурите”, разположена до село Печеница.
Седиментните скали, които се разкриват са от етажите на долната креда хотрив и барем. Скалните формации по долината на реката образуват типични скални венци и скални корнизи. Дълголетните карстови процеси са предизвикали проявлението на един твърде характерен и уникален за района комплекс от карстови форми като пещери, скални ниши, дупки и др. В района са регистрирани 14 пещери.
Кватернетната покривка е представена от характерното плейоценско льосово навяване, което заедно с лежащите под него седиментни варовикови маси дренира повърхностно течащите води и обуславя безводието в Западното лудогорско плато. Своеобразието от характерни земеповърхностни форми, специфична геоложка структура и динамика на хидроложкия режим са създали условия за формирането на интересен и уникален генофонд.
ОБЩИНА ПИРДОП
 |
Пирдоп, ул. Т.Г.Влайков 2 071815242, 071815272 obstina@pirdop.bg http://www.pirdop.bg |
Община Пирдоп се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.
Едно малко градче, изтипосано току в полите на Стара планина. С много легенди, вкопани в основата му. Необикновено име. Пирдоп. Трудна етимология. Някой и друг пирдопчанин или „ванкашен“, както казват кореняците, е чувал за старото му име Протопопинци или за историята за едно тракийско селище, възникнало „под дъба“ край реката. И затова коренът на името се търси в това словосъчетание. Но както с всичко, времето си играе и със словото.
Тук няма калдъръмени улички. Но все още се срещат едвам дишащите ветерани – едновремешните къщи, свидетели на велики и не толкова исторически и човешки събития. Да се каже, че е модернизиран град, не бихме били прави.
Друг дух битува в Пирдоп. За това говорят хилядите пожълтели страници и хилядите имена на непокорници и непримирими пирдопчани, търсещи простор на мисълта отвъд Стара планина и Средна гора. Княз Момчил Пирдопски, Даскал Тодор Пирдопски, Тодор Влайков, Веселин Андреев са само една малка част от тях.
Два музея пазят родовата и национална памет. Етнографският, разположен в дарената от Лука х. Павлов къща и родният дом на първия в България почвовед Никола Пушкаров.
Отляво, по пътя към с.Антон, изключителна историческа реликва, все още живо свидетелство за духовност, примирено споделя съдбата на национално, забравено историческо и културно наследство. Еленската базилика.
Всяка година в началото на август пирдопчани правят курбан близо до р. Еленска, която преди години на географската ни карта е била границата между Княжество България и Източна Румелия.
Легендата разказва и за един елен, който всяка година слизал от планината, точно на това място, за жертвоприношение. Свещениците събирали след това костите му в кожата и така оцеляла вярата.
Градът би могъл да има и друга съдба. Някога туристически център, наричан „град на щъркелите“, днес той осъмва в цветовете на производствената мараня на „един от гигантите на черната и цветна металургия“ у нас. Национална политика. Търсене на препитание. Човешко примирение със златото, добивано години наред и потичащо не в градски асфалтирани улици, мраморен площад и човешко добруване, а в държавната хазна. Градът би могъл да има и друга съдба, но дали днес неговите жители изобщо се сещат за това, притиснати от делника.
Но си струва да се види. Малко подбалканско градче. Някои все още го бъркат със Средногорие, градът с две гари: Пирдоп и Златица. Но Пирдоп си е Пирдоп. Елате и го вижте. Нищо, че жителите му се наричат пирдопчани и си приказват, че като в малко градче всички са роднини. Нищо подобно. Един с един не си приличат. Всички са различни.
ОБЩИНА НЕДЕЛИНО
 |
Неделино, ул. Ал. Стамболийски №104 030729292 oba_nedelino@abv.bg http://www.nedelino.bg |
НОВИНИ от Община НЕДЕЛИНО … виж тук!
Проекти
1. BG05FMOP001-5.001 – “Топъл обяд в условията на пандемията от COVID-19”
Лице за контакт: Антоанета Джамбазова
Тел.: 03072/9292 (централа) вътр. 117
2. BG05M9OP001-2.101-0116 “Подай надежда” – патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания Компонент 3 в община Неделино
Лице за контакт: Лазар Бабачев
Тел.: 03072/9292 (централа)
Официален празник на Неделино
Неделино е обявен за град с Указ №1942 от 17.09.1974 г., това 
е и официалната дата на празника на града, но понеже Неделино е известен и с уникалния си двуглас (всяка година се провежда фестивал), обикновенно Общината съчетава празника на града с Фестивала за двугласно пеене и народна песен с международно участие, като те се провеждат едновремеенно в първата събота и неделя на месец септември всяка година.
За Община Неделино
Община Неделино е изпълнителен орган на местно самоуправление. Нейното обособяване като административно – териториална единица се определя с Указ с Решение №1 на Министерски съвет от 04.01.1999 година за утвърждаване границите, административните центрове на областта и общините, включени в тях, обнародван в Държавен вестник №2 от 08.01.1999 година. С Указ №1942 от 17.09.1974г. гр. Неделино е обявен за град. Гр. Неделино е административен център на Община Неделино. Общината включва общо 16 населени места – гр. Неделино и селата Бурево, Върли дол, Върлино, Гърнати, Диманово, Дуня, Изгрев, Козарка, Кочани, Кундево, Еленка, Крайна, Оградна, Средец, Тънка бара. Община Неделино съставлява 3,2 % от територията на област Смолян, която е с площ от 3192.9 кв.км.
Община Неделино се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Смолян.
Теренът е със силно пресечен планинско – горски релеф, а средната надморска височина е 400-500 м.
Община Неделино граничи с общините Златоград, Кирково, Ардино, Мадан.
Съществува изградена пътна мрежа. Единственият път IV клас, минаващ през общината е село Бял Извор – Неделино – Златоград, останалите пътища са местни.
Общината има 16 населени места с общо население 7 221 жители (01.02.11 година).
Град Неделино е разположен е на двата бряга на река Неделинска. Намира се на 15 км от гр. Златоград, на 30 км от гр. Ардино и на 60 км от областните центрове Смолян и Кърджали.
Гордост на града са върховете Свети Илия и Света Неделя. Според поверието Илия и Неделя били брат и сестра, живеели през турско робство. Те отказали да приемат исляма и били изгорени на клада.
На връх Света Неделя на всеки 6 май — Гергьовден или Адрелес (както се нарича празникът в Неделино) се организира малък събор.
По исторически данни градът е формиран от скитнически племена наречени „мечкари“, които обитавали района на Южна България и извършвали различни по вид услуги- ганосване, изработване на дървени сечива и посуда, вкл. гадаене.
След опит за заселване в с. Старцево са прогонени на 4км. в северна посока и през долината на река Неделинска, където решават да се заселят за постоянно. С годините се формира и сегашният град Неделино.
В землището на град Неделино се намира и село Крайна, което няма собствено землище. Също голям интериор за Неделино е и неговото най-голямо село-Гърнати.
То е райско кътче с уникални пейзажи, запазена архитектура, жени ходещи както преди 100 години и запазен родопски говор.
Направена бе първа копка на обект: „Изграждане на нови площадки за игра и облагородяване на съществуващи пространства в ДГ „Пролет“, по проект „КРАСИВА БЪЛГАРИЯ“ в двора на ДГ „Пролет“ гр.Неделино
На мероприятието присъстваха кмета на община Неделино Боян Кехайов, управителя на фирмата изпълнител „ЮГСТРОЙ” ООД, гр. Златоград, служители на Общинска администрация, персонала на детското заведение и гости.
С пожелания за здраве и успешно завършване на обекта, кметът Боян Кехайов, ръководителя на строителните дейности и директора на детската градина направиха символична „първа копка” на строителния обект.
С модернизирането и изграждането на поредната детска площадка на територията на община Неделино, за пореден път доказваме, че в управленската програма приоритет отново са децата на Неделино.
Рeмoнтнитe дeйнocти ce oчaквa дa приключaт до началото на новата учебна година и малчуганите щe мoгaт дa ce рaдвaт и изпoлзвaт плoщaдкaтa cъвceм cкoрo.
За поредна година Община Неделино организира провеждането на общинския етап на Международен конкурс за детска рисунка „С очите си видях бедата“
В творческата надпревара участие взеха ученици от СУ „Св.Св.Кирил и Методий“ гр.Неделино.
На 18 май 2020г. кметът на община Неделино Боян Кехайов връчи грамоти и награди на участниците в конкурса.
Две от рисунките бяха отличени и изпратени в РДПБЗН-Смолян за участие в областната надпревара.
Господин Боян Кехайов – кмет на община Неделино благодари на участниците и журито за проявената инициатива и им пожела здраве, успех и нови творчески вдъхновения.
КМЕТ
Боян Радоев Кехайов-кмет на община Неделино.
Боян Кехайов е роден на 07.04.1974 г. в гр. Неделино.Семеен с едно дете.
Завършил е висше образование в УНСС – София, специалност „Управление на териториални системи – области и общини“ през 1995 г.Има и висше юридическо образование от Югозападен университет – Благоевград през 2010 година.
Трудовият път на Боян Кехайов започва през 1999 година в системата на МВР, където е преминал през цялата йерархична стълбица. Два пъти е бил директор на Областна дирекция на МВР – Кърджали.
Здравко Асенов Димитров
заместник-кмет на Община Неделино
ЖАНЕТ АСЕНОВА БАБАЧЕВА-ДУРАЛИЕВА
секретар на Община Неделино