абаджийство
ОБЩИНА ЗЛАТИЦА
Златица, пл. Македония 1 072860201, 072860202 ob_zlatica@mail.bg http://www.zlatitsa.bg |
Златица е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Пирдоп. Градът е административен център на Община Златица
Златица се намира в планински район.
Златица се намира между планинските вериги на Стара планина и Средна гора, както и свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, в най-високото от Задбалканските полета – Златишко-Пирдопско поле или Златишко-Пирдопска котловина. Климатът е умерено континентален, с отделни влияния на студени северни (нахлуващи през Дунавската равнина и Златишкия проход) и топли субтропични (нахлуващи по поречието на р. Тополница) въздушни маси.
Според историческите извори Златица паднала под властта на турците тридесет години след Търново. Причини за това са както стратегическото разположение и немалкото укрепени калета по Средна гора и Стара планина, така също и героичната съпротива на хората. Турците наричали града Изладъ (Излати). Златица била определена за център на Златишката кааза, зачислен към Софийския санджак, Видивски пашалък. Край Златица се състояла и битката между войските на полско-унгарския крал Владислав III Ягело с турците. Подкрепения от папството т.нар. „Дълъг поход” обединил над тридесетхилядна армия, в която се включили поляци, унгарци, чехи, сърби и власи. Военен ръководител е бил трансилванския воевода Ян Хунядии. Битката край Златица се състояла в края на 1443 година. Въпреки помощта на местното население, поради ниските температури и недостига на храна, крал Владислав III се принудил да прекрати похода, който имал за цел да отблъсне османските нашественици от Балканите и Европа.
Златичани се включили активно в националноосвободителното движение. Не случайно Паисий Хилендарски, Проигумен Лаврентий и други духовни лица посещавали Златица. По време на робството в района действали много хайдушки чети, които са се борили срещу турските поробители. В народните песни все още се пее за Стоян Братоев, Детелин воевода, Мануш воевода и Рада воевода. През лятото на 1872 година Апостола на свободата Васил Левски е намерил подслон в града и се укривал в и досега съществуващия метох. В основания революционен комитет влизат златичаните: Никола Савов, Георги Ангелов, Нею Димитров, Бальо Груйов, Вълко Василов Вълков, Вълко Цанков Вълков, Вълко Ганчев Вълков, поп Иван Груйов и др. Според исторически източници тук се е състояла битката между турските войски и обединените чети на Филип Тотю и П. Хитов, в чиито редици бил и Дякона – Васил Левски.
През Възраждането Златица претърпява икономически разцвет. Основният поминък на населението бил скотовъдството и свързаните с това занаяти. Градът бил един от снабдителите на турската империя с овче месо, също така голям производител и износител на вълна. Този подем се отразил не само на икономиката, но и на обществения, и на културния живот. През 1777 година била построена Часовниковата кула – един от символите на града, чийто звън се чува в далечина 7-8 км. В началото на 19 век започнало да функционира килийно училище.
През този период с бързи темпове започнали да се развиват занаяти като: абаджийство, гайтанджийство, кожухарство. Златишките текстилни произведения били познати и продавани в цялата империя.
След Освобождението с възприетото ново административно деление Златишката кааза става Златишко окръжие, а след това Златишка околия. През есента на 1888 година, след буен митинг срещу режима на Стефан Стамболов, окръжното управление е преместено в Пирдоп заедно с всички околийски служби.
Просветното дело в Златица бележи значителни успехи за намаляване на неграмотността. Сред просветителите се открояват имената на Георги Чолаков, Сава Докторов, Сава Савов, Алипи Влайков (брат на писателя Тодор Влайков). Трайна следа в паметта на златичани остава и Серафим Боянов, който предоставя своята къща за училищно помещение, а той заедно с многолюдното си семейство се премества да живее в квартира. Къщата е построена през деветнадесети век и се отличава с красива възрожденска архитектура. По-късно в нея учи и Димитър Стоянов от Байлово, който се подписва на една от вратите с псевдонима Пелин. Елин Пелин години по-късно се превръща в един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ, създател на множество ярки, незабравими образи.
След 1944 година района се развива основно като промишлен център.
Роденият в Златица Вълко Червенков е министър-председател на България в 66-то (1950-1954) и 67-то (1954- 1956) правителство и лидер на БКП от 1949 до 1954 година.
В Златица е съхранено богато културно-историческо наследство. В общината има множество архитектурни и мемориални паметници-Часовниковата кула; църковен комплекс Спасово кладенче, Старият конак; Метохът, който е служил за скривалище на В. Левски; Бояновата къща; Храм-паметникът Св. вмчк Георги Победоносец – построен през 1859 година. На територията на общината са запазени два каменни моста на р. Тополница – Стар и Нов кемер. Старият кемер се намира на около девет километра от Златица. Новият кемер /ески кюпру/, който е на два свода, е на около седем км. южно от Златица. Висок е 10-12 метра. Според народното предание, е правен по заръка на богата златишка кадъна, за това, някои го наричат Кадънин мост или Булин мост.
Има културни и исторически паметници в с. Петрич – един от центровете на Априлското въстание. Това са: Камбаната; Руски паметник – костница; паметник на загиналите офицери от Руската армия в местността Мурта; паметник в двора на църквата от 1877 година; седем паметни плочи на Априлци. По време на Априлското въстание от 1876 година първата и единствена победна битка на Хвърковатата чета на Бенковски е спечелена в с. Петрич. Към читалището в селото е уредена и картинна галерия. В една от залите е направена музейна сбирка за Априлското въстание.
Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението в общината са НЧ Христо Смирненски, град Златица и читалищата в селата.
Читалище Христо Смирненски има 122 годишна традиция и развива активна културно-просветна дейност. В читалището в с. Петрич е организирана и постоянна изложба – живопис. Уредената библиотека разполага с 10 000 тома литература.
Сред читалищните библиотеки се откроява тази в гр. Златица, която разполага с около 60 хил. тома литература. По програма Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникация за всеки е доставено оборудване, включващо 13 настолни компютъра, включително камери, слушалки и микрофони; 1 лаптоп; цветен лазерен принтер; мултифункционално устройство (скенер, копирна машина, принтер); мултимедиен прожектор. Инициативата се стреми да превърне обществените библиотеки в жизнени източници на помощ, с която може да се подобри животът на населението.
В рамките на същата програма е осигурено оборудване и за библиотеките в с. Църквище и с. Петрич.
Дейността на читалищата е насочена към местния и национален фолклор, театрално-художествената и музикално-танцова самодейност.
Празникът на града е последната неделя от месец май.
Общинският център град Златица се намира в средата на Златишкото поле, почти
в полите на Стара планина, недалеч от Златишки проход и на 79 км. източно от
София. Най-старото споменаване на селището с днешното му име се среща при
описанието на похода на полско-унгарския крал Владислав ІІІ срещу турците през
1443 г. от византийския историк Дука. Затова може да се предполага, че селището
е съществувало и преди падането на българската държава под османско иго. До
Освобождението Златица е бил почти турски град, център на Златишката кааза.
След Освобождението от града се изселва турското население и на негово място
идват заселници от близки и далечни краища. С възприетото през 1880 год. ново
административно деление Софийската губерния става Софийско окръжие, а
Златишкото окръжие-Златишка околия. През 1888 год. след буен митинг в Златица
срещу Стамболовия режим, околийското управление е преместено в Пирдоп.
Село
Карлиево е
разположено в южния край на Златишкото поле, югозападно от Златица. Селото е
съществувало още през римската епоха, за което се съди от развалините на голяма
римска сграда северно на 200 м. от селото, където през 1927 г. е построена
църквата “Св. Екатерина”. През турското робство българското население е било
малобройно. След освобождението тук се заселват преселници от Панагюрско,
Челопеч, Петрич, Каменица и др.
Село
Църквище се намира в
полите на Стара планина, в самото начало на Златишки проход, на около 3 км.
северозападно от Златица. То е най-северното селище в Златишкото поле. Църквата
“Св. Екатерина” се издига върху основите на голяма стара църква от V в. с форма
на латински кръст. Около нея е имало гробище на голямо селище, съществувало
някъде наблизо. Вероятно селището е възникнало като стражево. След османското
нахлуване българското население било прогонено и заменено с турци, които пазели
прохода. Едва през 1881 г. в него се заселили преселници от Челопеч и някои
други околни села.
Село
Петрич е разположено
в тясна долина от двете страни на река Тополница, която по-надолу поема южна
посока и дели Ихтиманска от Същинска Средна гора. Намира се югозападно от
общинския център Златица и е най-южното село в региона. По всяка вероятност то
е възникнало като стражево селище още през византийско време. През средните
векове през него е минавал важен път, който е свързвал Тракийската равнина със
Златишкото поле чрез долината на река Тополница, а чрез Златишки проход и със
Северна България. Махалите по околните ридове са възникнали в различни времена.
По големите от тях като махала
Бодят са заселени от населението на селото, което се е пръснало при
турското нахлуване.
Културно-историческото
наследство е “инфраструктурата на приемствеността”. Ресурсите на държавата и
общините са несъизмеримо по-малки от потребностите на многократно декларираното
желание за “опазване и съхранение”. Желанието за допир на съвременниците до
тези ценности и съхраняването им за идни поколения, би могло да се осъществи
само чрез тяхното атрактивно експониране. За съжаление, работите по проучване,
консервация и експониране все още не са доведени до формиране на завършени
туристически продукти, професионална реклама и продажби. Това е пътят за
набиране на средства, съхранение и обогатяване на тези непреходни ценности.
ОБЩИНА СОПОТ
Сопот, ул. Иван Вазов 34 031346003, 0887359411 oa_sopot@abv.bg http://www.sopot-municipality.com |
Селищната мрежа, обхващаща 2 населени места, е развита основно в равнинната част на Общината и в ниските части на планинските склонове, ограждащи западната част на Карловското поле. Надморската височина на територията на Общината варира в рамките на 500 – 510 метра.
В климатично отношение Общината попада в преходно-континенталната климатична област. В сравнение с другите Подбалкански полета климатът е по-мек и по-топъл. Температурните инверсии са рядкост. Зимата е мека при средна температура през Януари около 0 и минус 1 градус, средногодишният брой дни със снежна покривка е 20 – 25. През лятото, което е умерено топло, има 60 дни със среднодневна температура около 20 градуса. Валежите са умерени – около 653 мм/кв.м средногодишно, с летен валежен максимум 217мм/кв.м /през юни 95мм/кв.м/ и зимен валежен минимум 116 мм/кв.м /през февруари – ЗОмм /кв.м/, максимумът им е през Май – 82 мм /кв.м, а минимумът – през месеците Февруари и Март.
Поземлени и горски ресурси
Поземлените ресурси на община Сопот са с размер от 56 000 дка, или 56 кв.км. По размер на територията Общината може да бъде включена в групата на общините с малък размер на площта си. По този показател тя се нарежда на едно от последните места в Пловдивска област.
Въздух
Климатичните фактори в разглеждания район определят до голяма степен нивото на замърсяване на въздуха.
Замърсяването на въздуха е резултат от:
– интензивния поток от пътни транспортни средства, обусловен от главния шосеен път 1-6 София – Бургас.
– масовото използване на твърди горива от населението през отоплителния сезон;
– емисии от незапръстени и необработени депа за ТБО /регламентирани и нерегламентирани/.
Територията на Общината не е източник на озононарушаващи вещества. Няма данни от оторизирани лаборатории за направени емисионни замърсявания.
ЕКОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА
Екологичното състояние на Община Сопот може да се оцени на основата на характеристика на отделните компоненти на околната среда и степента на тяхното замърсяване.
На територията на Общината съществуват производствени обекти, които са причинявали, а в последните години спорадично, макар и по-рядко и в по-малки размери, значително замърсяване на водите и почвите. Съществуващите екологични проблеми са резултат от:
Хаотичното разположение на депа и сметища за битови отпадъци, както и безразборното им ползване, особено от двете големи машиностроителни фирми на територията на Общината.
Неспазване на нормативната уредба за ритмично проектиране и строителство на канализация за отпадни води и необходимите за тази цел пречиствателни съоръжения.
Водни ресурси
През територията на Общината не преминават сериозни речни потоци. За осигуряване на напояването на земеделските земи се разчита на изкуствени водни басейни. На територията на Общината се намират четири водосъбирателни басейни /микроязовири/ с обща водовместимост от 830 000 куб.м. – „Арменица“, „Малкият друм – Мурла“, „Анево-2″ и „Анево-3″.
Подземни природни богатства
Независимо от малката си територия Община Сопот разполага с подземни природни богатства. Югозападно от с. Анево има находище от лигнитни въглища на малки дълбочини. Дебелината на въглищния пласт е от 1,4м. до 11,5 м. Находището все още не се експлоатира.
Защитени територии и други чувствителни екосистеми
На територията на Община Сопот попада част от Националния парк „Централен Балкан“ – 15 480 дка.
Води
Замърсяването на повърхностните води на територията на Община Сопот е намалено до минимум следствие на изграждането на канализация в село – Анево, както и на най-модерната пречиствателна станция за пречистване на отпадни води изградена с европейски средства на територията на общината през 2010г..
Замърсяване на повърхностните води възниква вследствие на неекологосъобразно извършване на стопански дейности (животновъдство).
С висока чистота и добри питейни качества са и подпочвените води по речните тераси. Те, заедно с речните води от горните течения на планинските потоци, се използват като ресурс за питейно и битово водоснабдяване на населените места от Общината. Използваният дебит на тези води гарантира нормалните потребности на населението от питейни води. Капацитетът на водите с високи питейни качества, който стои като резерв за бъдещите потребности, е незначителен.
На територията на Община Сопот има 4 язовира. Данните за тези язовири са както следва:
Язовир „Сопот – 1″
Общ завирен обем – 50 000 м3;
Мъртъв обем – 10 000 м3;
Височина на стената – 11,00 м;
Дължина на стената по короната – 97,00 м;
Водоизточник – р. Манастирска;
Залята площ – 12 дкa.
Язовир „Сопот – 2 – Мурла“
Общ завирен обем – 350 000 м3;
Мъртъв обем – 35 000 м3;
Височина на стената – 18,00 м;
Дължина на стената по короната – 269,00 м;
Водоизточник – р. Мурла;
Залята площ – 49 дкa.
Язовир „Анево – 1″
Общ завирен обем – 30 000 м3;
Мъртъв обем – 10 000 м3;
Височина на стената – 10,00 м;
Дължина на стената по короната – 220,00 м;
Водоизточник – дере;
Залята площ – 9 дкa.
Язовир „Анево – 2″
Общ завирен обем – 400 000 м3;
Мъртъв обем – 15 000 м3;
Височина на стената – 16,00 м;
Дължина на стената по короната – 340,00 м;
Водоизточник – Аневско дере и канал;
Залята площ – 60 дка.
Почви
Състоянието на почвата на територията на Община Сопот е застрашено от вредното въздействие на редица замърсители.
Основните източници за тяхното замърсяване съществуват и те са свързани с промишлеността; транспорта; отпадъците; химическите средства, „пренесени“ чрез праха и аерозолите по въздушен път; инфилтрацията на замърсени с вредности води; селскостопански обработки, строителни и др. дейности в самите населени места.
Всички изследвания до сега показват, че около 80% от замърсяването на селскостопанските площи се осъществява по въздуха, а останалите 20% – със замърсените поливни води, т.е. както при почвата, така и при растенията, замърсяването е комплексно.
Замърсяването на почвите с нефтопродукти има локален характер и той може да се очаква в териториите около изградените по главното шосе на Общината газо и бензиностанции, паркинги, алеи и др. В селищната среда мерки не са необходими, тъй като почвите в тези райони обикновено не се обработват. В обработваемите земи това замърсяване е сериозен проблем, защото освен почвата, (където се нарушава нитрификацията), се атакуват и подпочвените води.
Почвите се замърсяват също от експлоатираните сметища. Поради характера на компонентите на почвите замърсителите от отпадъчните води от сметищата се акумулират в тях и нарушават екологичното равновесие в повърхностните, а понякога и в по – дълбоките почвени слоеве.
Тъй като основното замърсяване на водите и почвите се дължи предимно на сметищата за твърди битови отпадъци, а също така и на непречистените битови и промишлени води на населените места, по приоритети решаването на проблема за екологосъобразна околна среда е следното:
– Решаване на проблема с отпадъците на Общината.
– Организирано събиране и извозване на твърдите битови отпадъци в цялата Община.
– Разделно събиране на отпадъците;
– Техническо осигуряване на сметосъбирането и сметоизвозването;
Деян Дойнов
Кмет на Община Сопот
Дата на раждане: 10.02.1983 г.
Място на раждане: гр. София
Телефон: 03134/6003
Факс: 03134/7660
Електронна поща: deyandoynov_sopot@abv.bg
Образование:
Университет за Национално и Световно Стопанство – София, специалност „Бизнес администрация“ , образователно – квалификационна степен „Магистър“.
Университет за Национално и Световно Стопанство – София, специалност „Публична администрация“, образователно – квалификационна степен „Бакалавър“.
Кмет на Община Сопот от 09 ноември 2015 год. до момента.
Правомощия на Кмета на общината
1. Ръководи цялата изпълнителна дейност на общината;
2. насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи.
3. внася за одобрение от общинския съвет структурата на общинската администрация;
4. назначава и освобождава от длъжност заместник – кметовете на общината, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация с изключение на тези по чл. 46, ал.1, т.4 от ЗМСМА и налага предвидените от закона дисциплинарни наказания;
5. отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните структури на Министерство на вътрешните работи;
6. организира и отговаря за изпълнението на общинския бюджет;
7. организира изпълнението на дългосрочните програми;
8. организира изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно.
9. организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет;
10. възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметства, координира и осъществява контрол за целесъобразността и законосъобразността при тяхното изпълнение. Осъществява контрол по законосъобразността на актовете и действията на кметовете при изпълнение на техните правомощия и налага предвидените административни наказания;
11. поддържа връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното самоуправление в страната и чужбина;
12. председателства съвета по сигурност;
13. възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на територията и организира изпълнението им;
14. изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданско състояние и може да възлага тези функции с писмена заповед на кметовете на кметства, в които се поддържат регистри за гражданското състояние и на други длъжностни лица от общинската администрация;
15. осигурява организационно-техническото обслужване на общинския съвет и участва в заседанията му с право на съвещателен глас;
16. утвърждава устройствения правилник на общинската администрация;
17. осъществява правомощията си по придобиване, управление и разпореждане с общинското имущество, невключено в капитала на общински фирми по ред и условия, регламентирани в ЗОС;
18. присъжда рангове на държавните служители, съгласно чл.74 от ЗДС;
19. утвърждава длъжностното разписание на служителите в общинската администрация съгласно одобрена от общинския съвет численост и структура на общинска администрация;
20. организира развитието на партньорски отношения с общини от страната и чужбина и с неправителствени организации;
21. представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда;
22. изпраща на общинския съвет административните актове, както и договорите и техните изменения и допълнения, издадени в изпълнение на актовете, приети от съвета , в тридневен срок от издаването или подписването им.
23. Ръководи консултативния съвет по туризма
24. Кметът на общината осъществява и други функции, определени със закон, подзаконов нормативен акт или с решение на общинския съвет;
25. Кметът на общината, в случаите, определени от закона, изпълнява и функции, възложени му от централните държавни органи.
26. Кметът на общината представя пред общинския съвет програма за управление за срока на мандата в тримесечен срок от полагането на клетва. Кметът на общината представя пред общинския съвет годишен отчет за изпълнението на програмата в срок до 31 януари.