Малорад е село в Северозападна България. То се намира в община Борован, област Враца.

Село Малорад е разположено в северозападната част на хълмистата Дунавска равнина. Намира се на 40 км южно от град Оряхово и на 40 км от град Враца.

Селото заема площ от около 6000 декара. По-голямата му част е заета от равнината на юг от рекичката, чието начало дават изворите, наречени „Езерото“ в източния край на селото. Друга част от селото е на север от реката по рида „Рамчово бърдо“. Тази част достига до местностите „Гарванско“ и „Неделкьово“ бранище. На изток се е изкатерило на терасата „Чаира“ и се е доближило до „латинското селище“. На юг достига дълбоко между Малкия Голям поток, а на запад до „Вировски дол“.

Село Малорад е свързано с околния свят чрез шосейни пътища за градовете Оряхово, Бяла Слатина, Враца. Граничи на север със землищата на село Рогозен и Сираково, на изток с Добролево и Борован, на югоизток с Борован, на юг с Девене и Три кладенци и на запад със землището на село Фурен. Разликата в надморската височина на землището не надхвърля 40 м. Най-високата точка се намира на изток от селото в местността „Ямите“, където е построен резервоарът за водоснабдяване на селото. Земеповърхните форми на землището са такива като на хълмистата Дунавска равнина. Прорязано е от плитки долища, които тук наричат падини. Езерска падина на изток от селото дава началото на селската бара, която разсича селото и продължава на запад. След „Стефановски вир“ прави завой на север и лъкатуши в землището на Рогозен. В югоизточния край на землището започва „Годулска падина“ и изворът „Годулчето“. Пак от този край се вие и река „Смръдльовец“, която навлиза от борованското землище. Под „Рътков връх“ се събират в едно с „Годулчето“, а в края на местността „Балиев мост“ се сливат с идващия от юг „Вачовски лъг“ и в селото под Спасковци се вливат в „Езерска бара“. В южната част на землището започва „Малкият поток“, който по на север преминава в „Нечова падина“ и се влива в барата при Драгоевци. Големият поток води началото си от „Герчови тръници“. Спуска се по „Плитката падина“, заобикаля „Оградите“ и при „Слънчев бряг“ се слива с „Виривски дол“. Последният навлиза от „Фуренското землище“, заобикаля „Каменити кладенец“ и „Кариерите“ лъкатуши под „Черкезките места“ и на запад от селото, в местността „Мешани бари“, се влива в „Езерска бара“. На север от селото е „Жинина падина“, в края на която е изворът „Пишурата“. При местността „Пчелина“ стръмно се спуска на запад и при „Стоянова воденица“ се влива в барата.

Климатът на района на Малорад е умерено континентален. Зимата обикновено продължава 3 месеца и почти съвпада с календарната от средата на декември до средата на март. Почвите на селото са различни: в южната част на землището „Билото“ е чернозем, в района на „Годуля“ – сива горска, на „Балиев мост“ – глинесто песъчлива. На север от шосето Малорад – Борован почвите са леки пропускливи. Преобладават сивите горски почви, които са на надморска височина 150 – 200 м, т.е. в пояса на дъбовите гори. Те имат дебел хумусен пласт и върху тях се развиват успешно всички селскостопански култури: зърнени, тревни и трайни насаждения.

През 18 век пътешественикът Феликс Каниц минава надлъж Мизия и е удивен от природата, незасегната от ръката на цивилизацията. Освобождението сварва Малорад с 30 000 дюлюма земя. След 1860 г., когато прогонените от Кримския полуостров и Кавказ татари и черкези се заселили в Мизия, в Малорад са настанени 200 семейства черкези. На тях са отделени 4000 декара гора на запад от селото, която те изсичат и обработват. Оттогава всяка година от различни краища на страната идвали тук и се заселвали другоселци. На тях се раздавала земя (гора). Така година след година гората намаляла, а работната земя се увеличила.

Малорадската гора била смесена широколистна: летен дъб, ясен, бряст, липа, леска и клен. В долищата покрай поточетата избуявали мекишът и пчешкодрянът, див хмел, павитак и шипка. Покрай изворите и заблатените места ухае дивата мента. Покрай пътищата растат бял и черен пелин, а в нивите – лайка и ален мак. От селскостопанските култури в землището добре виреят: ръж, пшеница, царевица, слънчоглед, просо, маслодаен мак, ечемик, овес, захарно и кръмно цвекло, коноп, соя, грах, фий и рапица, лозя и овощни дървета, тютюн и зеленчуци. Почвата добре приема оборския и изкуствен тор.

Системното унищожаване на горите довежда до коренни изменения в животинския свят. Изчезват горските хищници, сърните, орлите и другите хищни птици. От влечугите се срещат: водната змия, смокът, пепелянката, стоманярката (черна), слепокът. Машинната обработка на земята и внасянето на химични препарати довеждат до унищожаването на някои видове животни и птици обитаващи нивите и ливадите.

 - Съборът на Малорад е на 28 октомври.

 - Трифонов ден-Зарезан

 - Сирни заговезни – празникът продължава няколко дни. Първата вечер заговяват Янчовци, Гоцовци и Драгоевци.

 - Тодоров ден (конски Великден). В деня на прdзника най-възрастната жена в семейството замесва и изпича специални колачета във форма на кончета и други домашни животни. Освен тях се приготвят и обреден хляб, който е нашарeн със специален дървен печат и железен обреден пръстен. В кушията участват най-добрите коне и ездачи. Наградата за победителя е признанието за най-бърз и красив кон.