Aприлци
ТП ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО РУСАЛКА
гр. Априлци, ул. Търговска 6 069582312 dlsrusalka@abv.bg http://dls-rusalka-aprilci.szdp.bg/ |
Администрацията на ДЛС „Русалка” се намира в гр. Априлци, който е административен център на едноименната община, разположена в южната част на Ловешка област.
В по-голямата си част горите образуват големи горски комплекси, разделени от реките Видима и Острешка и техните многобройни притоци. На север граничи с ДГС „Троян” и ДГС „Севлиево”; на изток с ДЛС „Росица”; на запад с ДГС „Троян” и ДГС „Черни Осъм”; а на юг територията на станцията е ограничена от териториите на НП „Централен балкан”. Територията на ДЛС „Русалка” попада изцяло в границите на община Априлци, в която влизат следните кметства: град Априлци, и селата; Велчово, Скандало и Драшкова поляна. Всяко кметство има своите землища, като в град Априлци землищата са диференцирани по квартали – Ново село (Центъра), Острец, Видима и Зла река, към квартал Зла река са махалите Злиевци и Салапийте. На територията на общината има много махали, които са в непосредствена близост до гората.
През територията на ловното стопанство минават следните шосета: Троян – Беров мост – Севлиево; Троян – Априлци – Стоките – Габрово; Априлци – Боаза – Севлиево; Априлци – Велчово – Ловеч. Посредством автобусни линии общината се свързва със София, Троян, Ловеч, Плевен, Габрово и Севлиево. Най – близката ЖП гара е Троян, която е на 11 км от външната граница на гората.
Горските комплекси в северозападната, източната и централната част на станцията са достъпни. С повишаването на надморската височина, в посока към главното било на Стара планина, достъпа до насажденията се затруднява от силно пресечения терен, големите наклони и липсата на удобни горски пътища.
Разположението на станцията и наличието на добри комуникации създават условия за правилно управление, стопанисване и охрана на горите.
ДЛС „Русалка” е разделено на два стопански участъка – „Острец” и „Видима”. В горскостопанско отношение ДЛС „Русалка” се числи към РДГ гр. Ловеч.
ДЛС „Русалка” е разположена в Мизийската горскорастителна област – подобляст Северна България. То включва част от северните склонове на Троянско-Калоферския дял на Централна Стара планина и южните части на Предбалкана
Релефът на станцията е с ясно изразен планински характер. От главното било на Стара планина – връх Зелениковец – връх Русалка (Марагидик) – връх Юрушки грамади – връх Ботев – връх Жълтец на север се спускат множество стръмни до непристъпни в горната си част била. По – важни от тези била са Зелениковско било – започва от връх Зелениковец и продължава в северозападна посока – по него минава границата на ДЛС „Русалка” с ДЛС „Росица”; връх Русалка – Горен и Долен чукар – вододела между Рибна и Острешка река; връх Русалка – Драгньов преслап – Голямо и Малко седло – вододел между реките Маришница и Рибна; връх Русалка – лобно място на Цанко Дюстабанов – Острата могила – вододел между Пръскалска река и река Маришница; било Големия Осрядък – вододел между Пръскалска река и река Лява Видима; било Пещера – Бъзов дял – вододел между река Лява Видима и Стърна река; било Горни Поленици – Долни Поленици – Голямата Кръш – връх Гроба – вододел между реките Видима и Зла река; било Горни и Долни Поленици, Велики Преслап – Здравченец – Берийски трап – граница с ДГС „Черни Осъм” и ДГС „Троян” и било Черни връх – връх Ослар – граница с ДГС „Севлиево”. Сравнително малка част от територията на стопанството е с полупланински релеф.
Най – ниската точка на станцията е в долната част на отдел 53, непосредствено до река Видима – 380 м.н.в. Най – високата точка на станцията е 1500 м.н.в. (отдел192).
Най – високият връх в района е първенеца на Стара планина връх Ботев (2376 м.н.в.), който се намира извън горския фонд във високопланинските пасища.
Хидроложките условия в района на ДЛС „Русалка” са много добри. Територията на станцията обхваща изцяло горната и средната част от водосбора на река Видима, която е нераздална част от хидрографската мрежа на река Росица.
Река Видима разполовява територията на станцията в посока север – юг. Тя е един от най – големите притоци на река Росица. Река Видима се образува от вливането на реките Лява Видима и Пръскалска река при ВЕЦ „Видима”. Пръскалска река и Лява Видима имат средно голям воден дебит, чийто максимум е през април, май – период на топене на снеговете.
Наклонът на водните течения е голям, поради което те са бързи с множество прагове.
Хидрографската им мрежа се състои от множество малки, но стръмни долове. Водите на Пръскалска река са хванати на вливането на дол Ожвска в рекат под Турски рът, а на река Лява Видима в местността Мазането, в закрити канали, откъдето по водопроводи се отвеждат до водоснабдителната група Севлиево – Велико Търново.
Пръскалска река извира непосредствено под връх Юрушка грамада. В горното течение на реката се намира красивия водопад Видимско пръскало.
Река Лява Видима извира под връх Малкия Юмрук.
В средата на квартал Видима река Видима приема водите на Стърна река, а при квартал Зла река на най – големия си приток река Острец.
Река Острец извира в местността Русалийски преслап. По – големите й притоци са река Рибна и река Маришница.
Максимумът на водите е през април-май, а минимумът през юли-август. Големият наклон на водното течение, множеството прагове, непостоянният воден отток и водохващането за питейни нужди правят реката практически неизползваема за производствената дейност на ДЛС „Русалка”.
ОБЩИНА AПРИЛЦИ
Априлци, ул. Васил Левски № 109 06958/ 22 22 info@obshtina-apriltsi.com http://www.obshtina-apriltsi.com/ |
Новини и съобщения от Община Априлци… виж тук!
Община Априлци се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Ловеч. Общината има 4 населени места с общо население 3 338 жители. Климатът е умерен към планински – с продължителна есен, значително по – прохладно лято и мека зима – до края на март. Поради затворения характер на котловината рядко духат бурни ветрове, а зимата не се образуват снежни преспи. Рядко падат мъгли, преобладават слънчевите дни, въздухът е свеж, богат да кислород.
В прохладните гористи склонове на планината се срещат най – често бук и габър, брекина, явор, шестил, череша, лиственица, дугласка, черен и бял бор. В горите живеят лисица, кафява мечка, вълк, дива котка, сърна, заек, белка, златка, таралеж, различни видове змии и гущери.
Високо в небето над Априлци се вият соколи и ястреби, а край къщите гнездят щъркели и лястовици. В пенливите води на реките Видимска и Острешка плуват пъстърва, кефал, мряна, скобар и сивен.
От Априлци лесно се стига да Национален парк Централен Балкан , чиято граница минава през територията на общината. Един от деветте резервата на Парка – биосферният резерват Северен Джендем е сред атракциите на района. Непосредствено над градчето се извисяват върховете Ботев ( 2376 м. ), Марагидик, Острец, Букова могила. Ценителите на природата пристигат тук, за да се наслаждават на дивната хубост на планината – царство на диви кози, орли, редки растения.
Разнообразният релеф на Централен Балкан с разликата в надморските височини до 1800 м., осигурява многообразие от местообитания, превърнали го в съкровищница на животинския свят.
Резерват Северен Джендем – е най – високо разположеният резерват в Национален парк Централен Балкан, опазващ изключително дива, непристъпна и красива част от Стара планина около изворите на река Видима. Северен Джендем обхваща северните отвесни склонове на връх Ботев.
Непристъпни скални пояси, къси и стръмни вододели, върхове с обратни наклони, скални мостове, зъбери, пропасти, множество водопади и обширни тревисти заравнености свидетелстват за уникални геологични процеси.
Почти 2 / 3 от резервата са покрити със стръмни вековни гори. Той опазва субалпийски скални и горски местообитания. Характерни са вековните букови и буково – елови гори. Редки и застрашени от изчезване видове са оцелели само в тази естествена крепост и никъде другаде в България.
Запазено е необичайното съобщество на сибирска хвойна, миртолистен рододендрон и синя боровинка, както и едиствено в света находище на урумово плюскавиче. Връзката с другия резерват – Джендема, го прави част от обширна обетована земя – убежище на дивата коза, вълка, мечката, благородния елен, сърната, скалния орел, сокола – скитник и скалолазката.
Наричат резервата Джендем ( ад ), но той и околностите му са събрали божествената красота на природата във водопада Райското пръскало, местността Рая, Видимското пръскало… Наблизо е и хижа Рай.
Туризъм
Екотуризъм – екопътеки
Маршрут Свети Илия
Маршрутът Свети Илия разказва и предсказва ще Ви поведе по стъпките на древните българи, ще ви свърже с техните поверия и старания за подобряване начина на живот, ще ви разкрие истините за често срещащи се природни явления, както и ще ви подготви за изненадите, които те крият. Следвайте маршрута и ще се запознаете с първите народни метереолози и техните уреди за предсказване. Кратката разходка, която ви предлагаме, е изпълнена с игри и изненади, подготвени от вашите водачи.
Маршрут Мануилите – интервю с членестоноги
Маршрутът Интервю с членестоноги ще Ви разкаже за тези животни и заедно ще им благодарим, че ги има.
Ще разберете защо днес живеем в ерата на насекомите и кои са другите животни, които трябва да почитаме. Като близки приятели. Много от вашите Защо? ще отпаднат бързо. Когато се запознаете по – отблизо с тях.
Маршрут По пътя на балканджиите.
Маршрутът По пътя на балканджиите преминава през Парков участък Стоките на Национален парк Централен Балкан. Той представя темата за балканджиите и връзката им с планината. Пътеката започва при водослива на Турски дол с Пръскалска река на около 840 м надморска височина и по Турски рът се изкачва до 1 372 м. Преходът е с обща дължина около 9,5 км и продължава около 6 часа.
Маркираната пътека ви отвежда в една от най – интересните защитени територии в България, запознава ви с Национален парк Централен Балкан. От край време наричат тези земи люлка на българщината и хранилище за националната ни култура. Маршрутът По пътя на балканджиите следва стъпките на тези горди планинци – балканджиите, разказва за техните селища и особеностите на балканджийския начин на живот, за техния бит и култура.
От най – високото място на прехода-поляната на Турски рът, пред вас се открива една от най-красивите панорами в Централен Балкан, Тук ще научите факти и митове за върховете пред вас и околните местности, свързани с легендите за Крали Марко. Живял юнакът на връх Ботев ( Юмрукчал ). Над Юмрушките стени на Малкия Юмрук бил Марковия престол. Крали Марко имал ниви на равните места на Юмрукчал и Дюз Чал, орал и сеел Жито на тях.
Жънел узрялото Жито, връзвал го на едри снопи и ги струпвал на Малкия Кръстец и Големия Кръстец да съхнат. Изсъхналите снопи кладял на Големия Купен и Малкия Купен. Вършеел Житото си на Морковите Хармани югозападно в подножието на връх Амбарица, на който пък трупал овършаното Жито. Вкаменили се снопите, вкаменило се Житото, струпано на огромен куп и така се появили върховете, изправили се пред нас.
Маршрут Водните дупки
Маршрутът Водните дупки преминава през Парков участък Стоките на Национален парк Централен Балкан. Той представя изключителната природа и биологично разнообразие на тази част от Средна Стара планина. Има обща дължина около 7,5 км и преходът по него продължава близо 6.00 часа. Маршрутът предлага разходка в Национален парк Централен Балкан и един от неговите девет строги резервата – Северен Джендем. Това е най – високо разположеният резерват в парка и съхранява уникален растителен и животински свят.
Маркираната пътека води през вековни букови гори, Край атрактивни и редки растения и сред тях – два изключително интересни вида: тис – рядък защитен вид, включен в Червената Книга на България и родопски силивряк – балкански ендемит, защитен вид, включен в Червената книга на България и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата.
Основен акцент на интерпретативен маршрут е една от най – важните за прилепите пещери в България Водните дупки. Ще научите повече за пещерите и за тайните на живота в тях. Ще се уверите, че въпреки хилядолетните вярвания, прилепите не са вампири и кръвопийци, а един от най-важните елементи на Живите екосистеми.
Маршрут Следотърсачи в природата
От маршрута Следотърсачи в природата ще разберете, че следите в природата са всички понякога много малки и слабо забележими доказателства за съществуването на живот около нас, за взаимоотношенията между живите същества и тяхната връзка с неживата природа.
По време на движение по пътеката ние ще обърнем повече внимание на стъпките на бозайниците. Всичко, което може да ни даде информация за природата около нас и човешката намеса в нея, ще бъде внимателно проследено. Благодарение на табелите и водачите ще се почувствате като следовател по пътя на важни разкрития, а седлото ще Ви върне повече от хилядолетие назад във времето при първите българи, които от височината на своя кон бавно са напредвали по пътя си в завладяване на нови територии, разчитайки най – важните за тях следи в природата.
Екопътека Видимско пръскало
Екопътека Видимско пръскало е разположена южно от квартал Видима на Априлци. Изградена е от Дирекцията на Национален парк Централен Балкан като опознавателен туристически маршрут, който запознава с парка и един от неговите резервати – Северен Джендем, Началото е от ВЕЦ Видима, трасето върви успоредно на река Пръскалска, минава през вековна букова гора и отвежда до скални стени, от които се спуска 80-метровият водопад Видимско пръскало.
По маршрута се предлага интерпретативна програма, представяща животни, растения, гори, пасища и води в парка, както и акценти от местната история. Обособена е Зелена класна стая за запознаване на децата с обитателите на парка. Посетителската инфраструктура осигурява безопасно пребиваване – маршрутът е обозначен на терена, направени са.5 дървени моста над река Пръскалска и две погледни площадки – към реката и към Видимското пръскало.