Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Шумен
ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТЪР – С. МИРОВЦИ
 |
 с. Мировци, общ. Нови пазар 0899874271  |
ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ „СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТЪР“ се намира в с. Мировци.
Храмът „Свети Димитър“ е строен през 1902 г.
СДРУЖЕНИЕ ИНСОМНИА
 |
гр. Шумен, бул.Симеон Велики 2А 0898744852 |
СДРУЖЕНИЕ ИНСОМНИА е сдружение регистрирано в град Шумен.
Дейността на сдружението е да :
– участие в инициативи за утвърждаване и развитие на спортния и любителски риболов,
– зарибяване и борба с бракониерството,
– създаване на интерес във всички възрастови групи към спортния и любителски риболов.
Средства за постигане на целите са:
– организиране и провеждане на семинари, конкурси, конференции, кръгли маси, симпозиуми и други обществено приети форми на общуване и контакти, свързани с риболова;
– организиране на школи и курсове по риболов;
ЦПЛР СРЕДНОШКОЛСКО ОБЩЕЖИТИЕ 2 – ГР. ШУМЕН
 |
гр. Шумен, ул. Александър Пушкин 5, бл. 5 054832048, 0879404446so2_shumen@abv.bg http://www.so-shumen.eu/ |
Средношколско общежитие №2 се намира в студентски комплекс в гр. Шумен. В него живеят 177 ученика от средните училища в града.
Общежитието разполага с материално-техническа база от хотелски тип. Стаите са с 2 и 3 легла-отделно във всяка с баня и тоалетна.
В общежитието работят възпитатели специалисти по всички основни дисциплини преподавани в училищата-български език и литература, математика, химия, физика и други.
В общежитието има безплатен безжичен интернет и два интернет кабинета.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГР. ШУМЕН
 |
гр. Шумен, бул. Славянски 17
|
Родоначалник на музейното дело в Шумен е известният възрожденски учител Сава Доброплодни. През 1857 година, заедно със свои ученици, той провежда първата експедиция до руините на Велики Преслав, а със събраните материали е подредена малка сбирка в библиотеката на Мъжкото класно училище. Повишеният интерес към българската история в епохата на Националното възраждане има своето логично обяснение, както е логично, този интерес да се появи в район – център на Първото българско царство. Починът на Сава Доброплодни се подема в следващите години от негови ученици, от шуменски учители и общественици. Събирането и съхраняването на старини продължава през целия доосвобожденски период. След Освобождението проучванията в региона продължават.
Карел Шкорпил открива останките на първата българска столица Плиска, а Рафаил Попов стига до идеята, в Шумен да се създаде Археологическо дружество, което да уреди археологическа сбирка. Дружеството е учредено през 1902 г. Благодарение на усилията, които полага Рафаил Попов и с финансовата подкрепа на Шуменската община, на 29 юни 1904 г. в културния център на града (днес ул. „Цар Освободител”), тържествено е открит Окръжен музей.
През 2000 година с Постановление на Министерски съвет е преобразуван в Регионален, като изпълнява методически функции на територията на област Шумен.
Вече повече от сто години, поколения музейни специалисти издирват, съхраняват и експонират безценни реликви. Днес музеят е културен и научен институт, с обособена научна група, собствено научно издание – „Известия на исторически музей – Шумен”, от което са публикувани седемнадесет тома, друго музейно издание „Библиотека Шумен”, библиотека с над 25 000 т. научна литература и периодични издания, реставрационно-консервационни ателиета.
Шуменският музей притежава едни от най-големите и най-стойностни колекции в страната, в това число колекции въоръжение, накити, нумизматична и сфрагистична, старопечатни книги, икони и църковна утвар, етнографски колекции, колекция филмови афиши и т.н.
Помещавала се на различни места в града, сега експозицията на музея е в специално построена за целта сграда, която е открита през 1981 г., във връзка с тържествата по случай 1300 годишнината от създаването на Аспарухова България. Тематично подредена в осем зали и две зали за временни изложби, тя представя времето от V-то хилядолетие пр. Хр. до ХХ век.
Обекти от структурата на Регионален исторически музей – Шумен са Националните историко-археологически резервати „Плиска” и „Мадара”, историко-археологическия резерват „Шуменска крепост”, мемориалните къщите музей „Добри Войников”, „Лайош Кошут”, „Панайот Волов”, музеен комплекс „Панчо Владигеров”, временна експозиция „Градски бит – крея на ХІХ – 30-те години на ХХ век” в комплекс „Авшарян”, а също така Късно антична крепост при село Войвода и Тракийски гробничен комплекс при село Ивански.
Основната цел на Регионален исторически музей – Шумен е чрез издиреното, съхранено и популяризирано културно-историческо наследство на Шуменски регион да се превърне в медия за обществото, която информира, образова и отговаря на потребностите на българските и чуждестранни посетители. По този начин запазва българската идентичност за следващите поколения, но и показва пред света културните достижения на българския народ.
Тази цел се постига чрез успешната комбинация на класически експозиции с възможностите, предоставени от съвременните технологии, които правят тяхното възприемане по-лесно и по-близо до посетителите. Реализирането на поставените цели се доказва от постигнатите резултати – постоянно увеличаващ се брой на посещенията в обектите и установяване на силно взаимодействие между организацията и нейните гости, особено децата и учениците. Нещо повече – музеят като структура е ключов фактор за развитието на културен туризъм не само в региона, но и в цяла Североизточна България.
ЕКСПОЗИЦИИ:
Временни (собствени и гостуващи)
КОЛЕКЦИИ:
Въоръжение І хилядолетие пр. Христа
Работно време
ЛЯТНО РАБОТНО ВРЕМЕ
НА ОБЕКТИТЕ ОТ СТРУКТУРАТА НА
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ШУМЕН
(АПРИЛ – ОКТОМВРИ)
Централна експозиция:
От 10.00 до 18.00 часа, без почивен ден.
Къщи музеи „Добри Войников”, „Лайош Кошут”, „Панайот Волов” , Музеен комплекс „Панчо Владигеров” и Временна експозиция „Градски бит – края на ХІХ – 30-те години на ХХ в.” в комплекс “Авшарян”:
От 9.00 до 12.00 и от 13.00 до 18.00 часа, почивни дни неделя и понеделник.
ИАР „Шуменска крепост”:
От 9.00 до 19.00 часа, без почивен ден.
НИАР „Мадара”:
От 8.30 до 20.00 часа, без почивен ден.
НИАР „Плиска”:
От 8.30 до 19.00 часа, без почивен ден.
Антична крепост „Войвода” и Гробничен комплекс при с. Ивански:
От 9.00 до 17.00 часа, с предварителна заявка
ЗИМНО РАБОТНО ВРЕМЕ
НА ОБЕКТИТЕ ОТ СТРУКТУРАТА НА
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ШУМАН
(НОЕМВРИ – МАРТ)
Експозиция:
От 9.00 до 17.00 часа, почивни дни неделя и понеделник.
Къщи музеи „Добри Войников”, „ЛайошКошут”, „Панайот Волов”, Музеен комплекс „Панчо Владигеров” и Временна експозиция „Градски бит – края на ХІХ – 30-те години на ХХ в.” в комплекс “Авшарян”:
От 9.00 до 17.00 часа, почивни дни събота и неделя.
ИАР „Шуменска крепост”:
От 9.00 до 17.00 часа, без почивен ден.
НИАР „Мадара”:
От 8.30 до 17.00 часа, без почивен ден.
НИАР „Плиска”:
От 8.30 до 17.00 часа, без почивен ден
Антична крепост „Войвода” и Гробничен комплекс при с. Ивански:
От 9.00 до 17.00 часа, с предварителна заявка.
Всички посещения в почивните дни на експозициите са по предварителна заявка и за групи не по-малки от 10 души!
РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ГР.ШУМЕН
 |
Шумен, ул. Съединение 71, ет.3 0885750275 riosv@riosv-shumen.eu https://riosv-shumen.eu |
Създаване и развитие на РИОСВ – Шумен
За пръв път грижи за природата в България се проявяват едва в края на 19 век. Те се изразяват в запазване на отделни животни с ловно значение, в закрилата на някои вековни дървета, или на гори около населените места, исторически паметници и манастири. Сериозни опити за регулиране опазването на природните богатства в страната представляват законите за горите, лова и риболова. Тези закони, въпреки тяхната непълнота и липсата на цялостни мерки за възстановяване на природните богатства, до голяма степен съдействат да се въведе известен ред в ползването на природните богатства. Те способстват също така и за създаване на добри навици и традиции за запазване на установения режим и програми при използване на горите, лова и риболова.
Повратен момент в природозащитното движение в България е XIII общо годишно събрание на Дружеството на българските лесовъди през 1927 г., когато се повдига въпроса за системна и планирана дейност за защита на природата, за уреждане на националните паркове и провеждане на други мероприятия от този род.
Организираната защита на природата в България датира от 1929 г., когато на 14.03 в помещенията на Ловната организация става Учредителното събрание на Съюза за защита на родната природа. В него вземат участие Дружеството на българските лесовъди, Българското туристическо дружество, Дружеството на ботаниците, Ловната организация и др. Съюзът си поставя задача да се превърне в общонародна организация, която има за цел да действа за защита на целостта на родната природа и запазване на редки и характерни природни обекти.
По настояване на Съюза за защита на природата и Министерство на земеделието и държавните имоти – Отделението по горите – с указ № 81 от 15.11.1936 г. е утвърдена първата Наредба-закон за защита на природата в България.
Наредбата-закон и правилникът за приложението й представляват сериозен успех на природозащитното движение у нас. Под разпоредбите на този закон се поставят първите обявени у нас резервати, народни паркове, природни паметници и някои застрашени от изчезване растителни и животински видове. През този период със специални заповеди от 29.04. и 30.04.1933 г. са обявени първите два резервата у нас – „Силкосия“ и „Парангалица“. На 29.01.1934 г са обявени за резервати и местностите „Баюви дупки“. „Дунино куче“ и „Бански суходол“ /770 ха/ в Пирин. С постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти през 1934 г е обявен и първият на Балканския полуостров Природен парк „Витоша“.
Две години по-късно (1960 г.) е публикуван и Указът за защита на родната природа, с които се изясняват категориите обекти за защита и условията за тяхното рекреационно използване. В началото на 1960 г. към комитета по горите и горската промишленост се създава Служба по защита на природата.
Следващият етап в развитието на българското законодателство е приемането на Закона за защита на природата през 1967 г. Той е по-тясно ориентиран към изискванията на международните правни норми за видовете защитени територии и тяхното управление. В него се пред виждат мерки не само по защитата, но и за рационалното използване, подобряване и възстановяване на природните ресурси.
С разпореждане на Министерски съвет № 478 от 17.12.1969 г., т. 1, буква б, към Държавния съвет по водите се създават шест броя Районни инспекции с химически лаборатории – София, Пловдив, Стара Загора, Михайловград, Плевен и Варна, чрез които да се провеждат мероприятия по охрана и комплексно използване на водните ресурси. Варненската инспекция по охрана на водите започва да работи от 01.01.1971 г.
През м. ІV. 1971 е създадена Районна инспекция по горите към Министерство на земеделието и горите, която запазва своята дейност до 1972г.
С Решение МС № 69/16.02.1972г. като регионално звено на създаденото Министерството по горите и опазване на природната среда, започва своята дейност Районна инспекция по горите и опазване на природната среда /РИГОПС/ , която е обединението на съществувалите до момента Районна инспекция по охрана на водите и Районна инспекция по горите.
Инспекцията във Варна осъществява контролната си дейност в районите на бившите окръзи Варна, Толбухин, Шумен и Търговище.
С указ на държавния съвет №873/19.06.1976 г., от Министерството на горите и опазване на природната среда се отделя дейността по опазване на природната среда и се създава Комитет по опазване на природната среда (КОПС) при Министерски съвет, като инспекциите вече се наричат Районни инспекции по опазване на природната среда – РИОПС.
Тогава с наименование Регионална инспекция по опазване на природната среда (РИОПС) е бил създаден РИОСВ Шумен. Обхвата на Инспекцията е бил на територията на Шуменски окръг и Търговищки окръг. Сградата и канцелариите са се помещавали в този период в централната част на град Шумен, южно до сегашна Библиотека-музей. Канцелариите са представлявали едноетажна дървена постройка, полумасивна сграда.
Началото на 80-те години, към РИОПС-Шумен е имало изнесено работно място в гр. Търговище и стационарна лаборатория за постоянно измерване състоянието на атмосферния въздух.
С решение на Народното събрание № 173, обнародване в Държавен вестник бр.14/06.02.1990 г. КОПС се преобразува в Министерство на околната среда (МОС). През 1991 г. се приема Закона за опазване на околната среда, с който се поставят рамките на новата държавна политика по опазване на околната среда.
В периода 1993-1994 г, наименованието на Инспекцията става Регионална инспекция по околна среда (РИОС). Обхвата на Инспекцията продължава да бъде на територията на вече новооформени области Шумен и Търговище, бивши окръг Шумен и окръг Търговище.
С решение на Народното събрание от 21.05.1997 г., обнародвано в Държавен вестник бр.41/23.05.1997 г. Министерството на околната среда се преименува в Министерство на околната среда и водите, а РИОС се пробразува в Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ).
ОБЩИНА ШУМЕН
 |
 Шумен, бул. Славянски 17 054800890 web@shumen.bg http://www.shumen.bg |
От дълбока древност земите на шуменския край се намират на исторически кръстопът. Много племена и народи минават оттук и оставят своята материална и духовна култура като трайна следа.
Най-ранното поселение в Шуменско е от епохата на неолита (втората половина на VІ хил. пр. Хр.) и се намира близо до днешното с. Ловец. По-късно, през халколита (V хил. пр. Хр.), районът е изключително гъсто населен. Проучени са селищата при Голямата и Малката пещера в с. Мадара, селищните могили при Салманово, Ловец, Виница, Сушина, Иваново, Сини вир и Смядово. Материалите, открити в могилата Коджадермен край Шумен, притежават характерните белези на една от най-богатите археологически култури в югоизточна Европа от V хил. пр. Хр., влязла в българската и в световната историческа наука с името „Култура Коджадермен”.
От бронзовата епоха (ІІІ хил. пр. Хр. – ХІІ в. пр. Хр.) в Шуменско са проучени селищата и надгробните могили при Мировци, Мадара, Калугерица, Царев брод и др.
Учени от световна величина признават, че в Шумен и прилежащия му район са съсредоточени останки от богата духовна и материална тракийска култура. Проучените десетки селища и крепости, стотиците надгробни могили дават уникални находки. На територията на шуменския регион са регистрирани над 600 надгробни могили, издигнати през различни исторически времена. Някои от тях достигат до 21 м височина и диаметър от 80 до 120 м.
Проучени са над 60 могили, включително и такива с гробнични съоръжения.
В Шуменско се намират и най-значимите паметници, свързани с образуването на Дунавска България, създаването на българската народност, култура и книжнина. Тук са първите столици Плиска и Преслав, култовият център Мадара, aулът на хан Омуртаг и Шуменската крепост.
Предшественик на днешния град, Шуменската крепост е естествено защитена от три страни и оцелява във времето повече от 3200 години. Мястото е заселено още през XII в пр. Хр., през V – II в. пр. Хр. там има укрепено тракийско селище, а по-късно крепости са издигали римляните и византийците. През Ранното средновековие укреплението отново добива своите стратегически функции, докато през XII – XIV в. се превръща в един от най-важните градски центрове с функции, близки до тези на столица.
Силно развити били занаятите и търговията, а откритите старобългарски надписи доказват, че градът е бил и важно културно средище.
Каменен надпис описва посещението в града на цар Иван Шишман непосредствено преди турското нашествие. Това е най-ранният домашен извор, в който е изписано днешното име на града.
През 1388 г. Шумен е завладян от Али паша и тук е настанен малък турски гарнизон. По-късно, по време на Втория кръстоносен поход от 1444 г., след няколкодневна обсада, крепостта е превзета от войските на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело. След неуспешния край на похода турците се връщат в града и постепенно го превръщат във военен и икономически център, какъвто остава до Освобождението.
В епохата на Възраждането градът е известен с оживените си чаршии, с многобройните си занаятчийски и търговски дюкяни, с над двадесет еснафски сдружения и градско самоуправление. Продукция на шуменските занаятчии е предлагана по всички големи панаири и тържища в Турската империя и извън нея. В Шумен стоки се внасят от Марсилия, Манчестър, Прага, Виена, Будапеща и т.н.
След Освобождението градът запазва място сред важните административни, стопански, културни и военни центрове на България. Въвежда се фабрично производство, през 1882 г. тук е основана първата в България пивоварна фабрика – „Шуменско пиво”. И днес Шумен е сред лидерите на пазара на кехлибарената напитка. Развиват се кожухарската, мебелната и химическата промишленост. Градът е сред създателите и новаторите на педагогическото образование. През 1914 г. е сформиран първият в страната оперетен театър.
Приносът на града в Българското духовно възраждане е безспорен. В Шумен са изработени учебни програми по европейски образец и е проведено първото по българските земи „училищно изпитание” (1846 г.), открито е първото класно девическо училище (1856 г.), приет е Устав за селските училища и е въведено задължителното начално образование за децата от Варненско-Преславската епархия.
През 1813 г. е организирано първото гражданско честване на празника на Св. Св. Кирил и Методий, на който е представено и първото в българските земи „театро”. През 1856 г. е поставена комедията на Сава Доброплодни „Михал”, която историците на българския театър все още смятат за негово начало. През 1856 г. е открито едно от първите читалища – „Архангел Михаил”. През 1850 г. в Шумен е създаден първият български оркестър за „европейска” музика, а малко след това и първият ученически хор и оркестър. Шуменци са авторите на първата оригинална българска драма (Д. Войников „Стоян войвода”) и на първата българска повест (В. Друмев „Нещастна фамилия”).
Шумен взема участие в Първата световна война – на 17 септември 1915 г. оттук тържествено е изпратен Седми пехотен Преславски полк,сражавал се на фронта в Южна Добруджа.
През двайсетте години се въвеждат и някои технологични новости –през 1921 г. безжичната станция в Шумен започва да приема радиотелеграми за печата от Москва, Лион и други телеграфни агенции, а през 1927 г. е извършена първата проба на електрическо осветление по цялата улична градска мрежа.
От 1950 до 1966 г. Шумен носи името Коларовград (на името народения тук министър-председател на България в шестдесет и петото и шестдесет и шестото правителство на страната – Васил Коларов), след което отново е върнато старото. Развива се леката промишленост. Градът остава важен административен център – областен и общински, какъвто е и до днес.
Площ
Съвременната община Шумен е разположена в централната част на Североизточна България на площ от 630 кв.км (средната българска община е с територия около 436 кв.км). Община Шумен се намира в Североизточния район за планиране. Общината е в средата на област Шумен – на юг граничи с общини Велики Преслав и Смядово, а на север – с общини Каспичан и Хитрино. На изток община Шумен граничи с община Провадия от област Варна, а на запад – с община Лозница от област Разград и община Търговище от област Търговище.
В рамките на общината влизат град Шумен и 26 села – Белокопитово, Благово, Васил Друмев, Велино, Ветрище, Вехтово, Градище, Дибич, Друмево, Ивански, Илия Блъсково, Кладенец, Коньовец, Костена река, Лозево, Мадара, Мараш, Новосел, Овчарово, Панайот Волово, Радко Димитриево, Салманово, Средня, Струйно, Царев брод, Черенча. Общата площ на населените места в общината е 36 027 дка, което представлява 5.84 на сто от общата територия. Земеделският фонд е 449 807 дка, в т.ч. обработваема земя – 349 560 дка или 77.7 на сто от общия земеделски фонд. Горският фонд на общината е 114 935 дка. Пътищата и железопътните линия представляват 2.57 на сто или 15 860 дка от територията на общината. Площта на гр.Шумен е 17 700 дка, от които жилищната зона заема 11 140 дка, а зоната за селищно стопанство 6 560 дка. Общата площ на 25-те села от общината е 18 327 дка.
Пътна мрежа
Градът е разположен на важен транспортен кръстопът. През него преминават северната ж.п. линия София-Варна и връзката в посока Шумен Комунари- Южна България. Общата дължина на ж.п.линиите преминаващи през територията на Общината e 30.16 км., като всички са електрифицирани. Удвоените ж.п.линии са 12.31 км. На територията на Общината преминават международните пътища № I-2 Русе- Шумен-Варна, № I-4 София-Търговище- Белокопитово и № I-7 Силистра-Шумен- Ямбол. През територията на Община Шумен ще преминат и 23 км. от автомагистрала Хемус /София-Варна/. При ритмично осигуряване на средства този участък може да бъде изграден в срок до 2006 г. Дължината на междуселищната пътна мрежа в Общината е 226.09 км. Първокласните пътища са 45.455 км., а второкласните – 16.848 км. Пътищата трети клас са 37.200 км., а четвъртокласната пътна мрежа е с дължина 130.420 км. Асфалтираните пътища представляват 68.4% или 154.62 км. от общата дължина на междуселищната пътна мрежа. На територията на града има 220 км. градска пътна мрежа, изцяло покрита с трайни настилки, от която 90% са асфалтирани и 10% павирани.
Население
Към 01.02.2011 г. населението в област Шумен наброява 180 528 души. Населението в община Шумен е 93 649 души. В град Шумен живеят 80 855 души, а общото население на 26-те села възлиза на 12 794 души. В община Шумен е концентрирано повече от половината от населението на 10-те общини, съставляващи област Шумен.