Чипровци
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – Град Чипровци
Чипровци, ул. Витоша 2 095542168, 0878910598 historicalmuseum_chiprovtsi@abv.bg |
Историческият музей – Чипровци е създаден през 1988 г. по повод 300 годишнината от Чипровското въстание. Музеят представят историята и етнокултурното наследство на чипровския край в Централната експозиция и Етнографската сбирка.
Музеят се помещава в сградата на училищна сграда от епохата на Възраждането.
Първата зала в музея представя археологията в района от бронзовата епоха до късното средновековие. Показани са артефакти свързани и с рударството и ценния принос на саксонските рудари в развитието на рудодобива и металургията.
Втората зала представя експонати от чипровската златарска школа от XVII век – църковна утвар и женски накити.
На чипровските килими – умението за изработването на които е признато за световно, нематериално културно наследство на ЮНЕСКО е посветена трета зала. В залата се проследява пътя на изработването на килимите и са показани образци на занаята с най-ранни запазени модели от XVIII в. до килими от кр.на XХ в. Тук се прожектират документални филми за чипровските килими и се демонстрира старинната техника на тъкане. Има обособен детски кът за занимания с най-малките посетители.
Четвъртата зала показва ролята и значението на чипровските католици от XVII в. и артефакти свързани с Чипровското въстание.
Петата зала е отделена за православното църковно изкуство от района – икони, стенописи и църковна утвар.
Етнографската сбирка представя бита и културата на местното население и на наследниците на старите чипровчани в гр. Винга, Банат.
ЧИПРОВСКИ МАНАСТИР – СВ. ЙОАН РИЛСКИ – С. ЖЕЛЕЗНА
с. Железна, община Чипровци 0878970388 |
Чипровски манастир „Св. Иван Рилски“ е разположен в Северозападна България. Намира се на 7 км североизточно от гр. Чипровци и на 29 км западно от областния център Монтана. Близките села Железна и Белимел са съответно на 4 км югозападно и на 6 км северозападно.
История
Чипровският манастир „Св. Йоан Рилски“ води началото си от X век и е един от тридесетте манастира на Първото Българско царство, утвърдили в страната християнската религия и делото на Кирил и Методий. В продължение на девет века той е важно книжовно и просветно средище и продължава да съществува и след маджарските нашествия през XIII в., падането под османско власт през XIV век и набезите на Михаил Храбри през XV в. Служи като основно убежище и опорен пункт при въстанието на Константин и Фружин (XV в.) и Чипровското въстание (XVII в.). Манастирът е многократно ограбван, както и частично разрушаван на 6 пъти през XIX. век, но впоследствие бива възстановяван с дарения на заможни българи.
Любопитен факт от историята на обителта е, че през 1800 година руският император подарява Евангелие на светата обител.
Архитектура
Манастирът е постоянно действащ и представлява комплекс от църква, два параклиса, триетажна кула – камбанария, жилищни и стопански постройки. Поради наклонения терен отвън манастирът изглежда като внушителна постройка, а отвътре създава впечатление, че е вкопан в земята. Манастирският двор има правоъгълна форма, като западните и южните страни са заети от постройки, а източните и северните са оградени с каменни стени.
В средата на двора се издига манастирската църква на „Св. Иван Рилски“, датираща от края на XVIII в. и обновена през 1829 г. Тя е издължена еднопространствена сграда, полукръгла отвътре и шестостенна отвън. Вътрешността на наоса е разчленен посредством 4 арки, носени от пиластри. При преустройството в края на XVII в. оригиналните стенописи са покрити с вар, но под белия слой личат геометрични и растителни орнаменти. Иконостасът е резбован и украсен с живопис и позлата, а иконите по него са дело на копривщенския зограф Христо Енчев. Църквата е ниска, зидана от камък и покрита с плочи. Има един купол. Външната северна страна има каменна украса двуарков затворен прозорец с изображение на кръст и роза.
Интерeсна сграда в Чипровския манастир е триетажната кула.
В приземния ѝ етаж се съхраняват костите на монасите и загиналите в Чипровското въстание. Паметна плоча до входа на костницата прославя имената на Петър Парчевич, Георги Пеячевич, Манчо Пунин от село Бистрилица, Върбан Пенев от село Белимел, Панайот Хитов и Филип Тотю.
На втория етаж на кулата, до който се стига по оформени външни каменни стъпала, има малък параклис – „Свети Атанасий“, чиято вътрешност е изцяло украсена със
ОБЩИНА ЧИПРОВЦИ
Чипровци, бул. Петър Парчевич 45 095542828, 095542136 chiprovci@mail.bg http://www.chiprovtsi.bg |
Община Чипровци се намира в западната част на област Монтана. Тя включва земите, намиращи се в подножието на Чипровската планина – най – високият дял на Западна Стара планина.
На северозапад тези земи са оградени от р. Лом, на юг от Лопушанска Огоста, а от север от Широка планина ( Предбалкана ), чийто склонове се издигат недалеч от коритото на р. Превалска. Общината включва селата Равна, Горна Ковачица, Челюстница, Бели мел, Митровци, Горна Лука, Превала, Железна и Мартиново.
Населението на общината наброява 4419 души към 15. 09. 2008 година, а само в град Чипровци живеят 2274 души. От селата в общината, най – голямо е населението в с. Превала – 530 човека, най – малко в с. Равна – 58. В с. Железна живеят 390 души, в с. Горна Лука – 205, в с. Мартиново – 379, в с. Горна Ковачица – 129, в с. Белимел – 266, в с. Митровци – 107, а в с. Челюстница – 81 жители.
Общата площ на общината е 286, 8 квадратни километра, която е 7,89 % от територията на област Монтана и 0,26 % от територията на Република България. Община Чипровци е заобиколена на изток от община Монтана и община Георги Дамяново, на запад достига до държавната граница на страната ни с Република Сърбия и община Чупрене от Видинска област.
На север Чипровци граничи с община Монтана, а на юг с община Георги Дамяново. Център на община Чипровци е град Чипровци. Град Чипровци е на 550 метра надморска височина, с източно изложение, релефът му е планински и полупланински и е разположен в живописната котловина на Чипровската река. Лятото е прохладно, а зимата е мека.
Град Чипровци се намира на 155 километра от София, 35 километра от областния център Монтана, 44 километра от Берковица и 18 километра от държавната граница с Република Сърбия. Най – близкото селище до Чипровци в Република Сърбия е село Топли дол.
Климатът в общината е умереноконтинентален с леко планинско влияние. Средната януарска температура е от – 1° до 0°С, а средната юлска температура е 20°С. Средната годишна температура в общината е 9,7°С. Общината се ръководи от кмет и Общински съвет, съставен от 11 общински съветници. Селата с население над 250 души се управляват от кметове, а по – малките – от кметски наместници.
Историческа справка
Чипровският край е бил заселен още от времето на траките. По стратегическите височини в района има останки от тракийски и римски крепости. Чипровци има своя златен век – ХVІІ в. Тогава българското селище се прочува в България и Европа с големия рудодобив, с ценната книжнина, която просветени мъже създавали в него, с международния престиж на майсторите златари.
В лето 1688 свободолюбивите планинци дават своята кръв, своя дан в борбата за национална свобода в Чипровското въстание, когато Чипровци, Копиловци, Клисура, Железна… се превръщат в пепелище, за да възкръснат отново…Изумително е – чипровчанинът Петър Богдан пише своята „История на България“ век по-рано от Паисий!
През 1651 г. на кирилица в Рим излиза първата печатна книга на новобългарски език „Абагар” от чипровския възпитаник Филип Станиславов! Факт е че Петър Богдан печата „Двойната смърт на човека“ далек по-рано. Първото светско и висше училище в българските земи се открива през 1624г. отново в Чипровци! Повече от два века царство България го няма на географската карта, но Чипровци съществува на картите на европейските пътешественици..
Християнска Европа вървяла по пътя на своето Възраждане, а българите, осигурили ù тази възможност, тънели в мрака на робството. Но не всички и не навсякъде! Жителите на Чипровци правели чудеса и още тогава били истински европейци. Те се образовали в училището, основано от Петър Солинат в църквата „Санкта Мария“ през същата паметна есен.
ЗЛАТАРСКА ШКОЛА
Още през времето на Втората българска държава град Чипровци е оживено рударско селище, имащо значителни свободи и привилегии.
Неслучайно в богатите феодални имения на българските боляри Соймировичи след османското нашествие се събира голяма част от българската аристокрация – фамилиите Парчевич, Княжеви, Пеячеви, Маринови. В тази замогнала се и високо културна за своето време среда работят и чипровските златари, голяма част от които притежават добро за епохата образование и възможност да пътуват и творят по цялата империя, чак до централна Европа и Италия.
Чипровското сребро се е търсело на венецианската борса, а търговията с прочутите сребърни „чипровски чаши“ е цъфтяла по целия Балкански полуостров. Златарски произведения от чипровски майстори се намират в редица сбирки на български музеи, съкровищниците на най-големите балкански манастири, както и в сбирките на влашките и унгарските владетели.
В творенията на чипровските златари от 17 век специалистите откриват сложно художествено мислене, което ги доближава до най-добрите образци, създавани по това време в Италия.