Търговище
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ТЪРГОВИЩЕ
Търговище, бул. Митрополит Андрей 2 060165216 trgmuseum@abv.bg |
Решението за създаване на търговищкия музей датира от 11 януари 1951 г. През 1959 г. става самостоятелен професионален институт, със статут на окръжен музей. Системно проучва и популяризира на историята на Търговищкия край.
От 2006 г. е преобразуван в регионален музей. Определящ за държавната и общинска политика по музейното дело и опазване на културно-историческото наследство на територията на Община и Област Търговище.
Има формиран богат музеен фонд веществени и документални паметници от неолита /VІІ хил. пр. Хр./ до нашето съвремие, над 44 000 музейни ценности. Общоисторически музей със специализирани отдели: „Археология”; „История на България ХV-ХІХ в.”, „Нова и най-нова история”, „Етнография”, „Фондове”, „Научен архив и недвижими културни ценности” и „Връзки с обществеността”.
Има формиран богат музеен фонд веществени и документални паметници от неолита /VІІ хил. пр. Хр./ до нашето съвремие, над 44 000 музейни ценности. Общоисторически музей със специализирани отдели: „Археология”; „История на България ХV-ХІХ в.”, „Нова и най-нова история”, „Етнография”, „Фондове”, „Научен архив и недвижими културни ценности” и „Връзки с обществеността”.
Десет от музейните сгради са адаптирани недвижими културни ценности от ХІХ и ХХ век, като две от тях са с национално значение.
Музеят се намира в началото на старинния възрожденски квартал Вароша. Има 5 постоянни експозиции, разположени в близост: Археологическата експозиция; Етнографската експозиция; Къща-музей „Никола Симов-Куруто“; Училище „Св. Седмочисленици“, Славейковото; експозиция „Икони и църковна утвар”; крепост „Мисионис” (ІV-ХІV в.) край гр.Търговище.
Музеят развива богата и разнообразна научноизследователска и издателска дейност. Разполага с Музеен образователен център, където се работи с различни възрастови групи.
ДЪРЖАВЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР ГР.ТЪГОВИЩЕ
Търговище, УЛ. Христо Ботев 5 0878194015, 0878194009, 0878194010 puppet_tshte@abv.bg https://www.puppettargovishte.org |
Над 50 години куклени вълшебства в Държавен куклен театър Търговище
Началото на кукленото изкуство в Търговище
ДКТ далеч не започва своето съществуване със статута на Държавен куклен театър Търговище. Началото на куклено-театралното изкуство в Търговище се поставя с премиерата на самодеен състав към Образцово народно читалище „Напредък-1864“. С почти никакъв опит, но с много упоритост, неколцина ентусиасти, под ръководството на Вичка Керелезова, подготвят пиеската „Вълшебният галош“, чиято премиера на 15 февруари 1961 година. В началото на следващия сезон малките зрители гледат „Веселите мечета“, следват „Червената шапчица“, „Рижо и Мишо Мустакът“, Зайко Преструванко“, “Синьото цвете“, „Наказаният пакостник“ и още, и още интересни и занимателни за малчуганите постановки. Колективът изнася представления в Омуртаг, Попово, Преслав, Шумен, Разград, Провадия, Горна Оряховица, Русе и др. градове на страната. От края на 1961 година ръководството поема Стоян Керелезов за един сезон. И от 1964 година театралната дейност се оживява под лидерството на Димчо Николов.
Първите кукловоди са Никола Кандиларов, Иванка Иванова, Тонка Николова, Веска Белчева и Стоян Радев.
От 1968 година ГОНС субсидира театъра, който фактически се превръща в полупрофесионален и повечето от кукловодите са на щат към читалището, чиято сцена и салон са пригодени за куклени спектакли. Фактически това е първият за Търговище Общински театър с първи директор Димчо Николов. В щата са София Иванова, Стоянка Николова, Димитринка Косева, Петранка Титкова, Тодор Титков, Павел Власакиев, Руска Борисова, Надя Иванова, Неделчо Димов.
През годините са канени много гост-творци – режисьори, музиканти и художници. Този пряк контакт с изтъкнати майстори на куклено-театралното изкуство чувствително повишава качеството на постановките и дава самочувствие на колектива да мери ръст с професионалните театри. С успех завладяват сцените постановките „Пепеляшка“, „Снежанка“, „Къщичка на колела“, „Топчица-Хопчица“.
През 1970 година на Национален преглед на Общинските куклени театри, под патронажа на Комитета на култура, търговищките кукли грабват наградата за спектакъла „Къщичка на колела“ от Д.Николов.
Държавен куклен театър Търговище става професионален
На 1 октомври 1975 година се сбъдва една отколешна мечта, заслужена с упорит труд, талант и постоянство – Кукленият театър е признат за държавен. Това се узаконява с Решение №49 от 13.02.1975 година на Министерски съвет. За пръв директор е назначен Ива Харизанов. За малките палавници започват незабравими срещи с магическото изкуство на куклите. Неописуем успех през годините завоюват много постановки – „За слънчевото момиченце и дъждовното момченце“ от П.Вашечек, „Къде отиваш конче“ от Р.Москова, „Бяла приказка“ от В.Петров, „Принцесата и граховото зърно“, „Шестте пингвинчета“ от Б.Априлов, „Хитър Петър“ от Л.Мечева, „Папачалчето Пай“ от Й.Тодоров, „Разговор без думи“ от Ив.Савинов, „Случка в креватче“ от В.Анев.
„Снежанка и седемте джуджета“ от Н.Стойчева, „Палечка“ от Р.Москова, „Косе Босе“ от реж.Т.Вълов, „Принцесата и свинаря“ от П.Панчев, „Добро утро, лека нощ“ по Доналд Бисет, „Кучето, което не можело да лае“ от С.Йорданова, „Истинска Коледна приказка“ от С.Петкова, мюзикъл „Рожден ден“ от Л.Адамов, „Грозното патенце“ по Андерсен, Песи и илюзия“ от Юр.Кокко, „Ну, волк, погоди“ от Ал.Курляндски, „Капчо“ от Н.Гернет, „Мечо Пух“ по А.Млин, „Спящата красавица“ Р.Агур, „Пипи дългото чорапче“ по А.Линдгрен, „Хензел и Гретел“ по Андерсен, „Малката русалка“ от Ол.Жугжда, „Новите дрехи на крала“ от Андерсен, „Снежната кралица“ на Ив.Райков, „Легенда за Лорелай“ от Хр.Асенова, „Момче и вятър“ на Т.Вълов, „Нощна птица“ от Т.Попова и др.
За директори на театъра са назначавани Димчо Николов, Друми Генчев, Стоян Керелезов, Иво Харизанов, Галина Овчарова, Илиян Иванов, Миша Симеонова и настоящият ръководител Ивайло Марков.
Творци и награди станали неразривна част от историята на Държавен куклен театър Търговище
През годините на сцената на Държавен куклен театър Търговище са творили много известни куклари, сред които режисьорите – проф. Атанас Илков, Славчо Младенов, Лидия Александрова, Евдалина Сараджалиева, Злати Златев, Сергей Висонов, Реин Агур, Олег Жугхда, сценографите – арх.Иван Цонев, Мария Петрова, Генеади Табаков, Свила Величкова, Доньо Донев, Коста Ортодоксов, Вирджиния Петкова, Ганчо Белев, Валери Рачковски, композиторите – Методи Иванов, Генко Генков, Юри Ступел, Петър Цанков, Петър Радевски, Любомир Адамов, Милко Коларов, Улена Иванова, Павел Кондрусевич, Теодора Попова, Тодор Вълов, Иван Райков и много други.
Гостували са постановъчни екипи от Полша, Германия, Естония, Русия, Беларус, Румъния. Високото художествено ниво на театралната продукция е завоювало не само сърцата на зрителите, но и признанието на театралните специалисти на театрални форуми и фестивали в СОфия, Шумен, Силистра, Пловдив и др. Факт са и многото награди от Полша, Хърватска, Испания, Германия, Русия, Украйна, Пакистан, Белгия.
Нека изброим част от тях – през април 1979 година ДКТ завоюва нова награда за спектакъл в национален конкурс за най-добро произведение за деца и юноши.
През същата година е и първото задгранично турне в Опеле (Полша).
През 1985 година „Песи и Илюзия“ получава трета награда за женска роля на Националния преглед на куклените театри, „Папагалчето Пай“ става най-добрият спектакъл на Фестивала на кукленото изкуство в Толоса, Испания през 1989 година. Отлично е представянето на I Международен куклен фестивал в Лахор, Пакистан през 1992 година с постановката „Случка в креватче“ – реж. Ж.Донева, сценография Д.Доневс“ .
Същото представление грабва три отличия в Силистра на Ян Бибиян“. Кукленият ни театър е удостоен с награди за най-добра женска роля, за сценография и за музика на спектакъла
„Сжеженка и седемте джуджета“, където режисьор е Иван Райков, сценограф Св.Величкова, през 1996 година отново на фестивала „Ян Бибиян“ в Силистра, а през 2005 година пак този спектакъл представя България на XII международен театрален фестивал в Хавана, Куба. 1998 година – Академия „Куклар“ , учредена от Централен куклен театър София, удостоява постановката „Косе Босе“ от Рада Москова (Режисьор Тодор Вълов, сценограф Стефка Кювлиева) с 4 награди: за цялостен спектакъл, за режисура, за сценография и най-добра женска роля. През 2004 година „Снежната кралица“ грабва награда за най-добра женска роля на фестивала „Михаил Лъкатник“ в Ямбол.
Спектакълът „Момче и вятър“ триумфира по испанските сцени в Толоса, Памплона, Овиедо и Хихон.
Неизброими са наградите – В Загреб „Грозното патенце“ получава втора награда за постановка. В същото време в Ужгород, Украйна на международен куклен фестивал по две награди печелят „Малката русалка“, Снежанка и седемте джуджета“ и „Косе Босе“. В Лахор, Пакистан и в Гент, Белгия отлично се представя постановката „Случка в креватче“. А пък автора на „Ну, волк, ну погоди“ лично кани нашите куклени театрали в Москва, където спечелват благодарствения автограф на Сергей Образцов. И това, ако не е признание… И още, и още отличия, награди, признания, мнения на най-добрите специалисти, ликуваща публика, сълзи от безброй аплодисменти, спомени завинаги…
Творческият и техническият персонал на Кукления театър заслужават признанието на поколенията за своята работа.
Репертоар от последните години на Държавен куклен театър Търговище
Репертоарният план на театъра през годините е характерен с жанровото си разнообразие и широк диапазон на изразни форми и средства – от чисто куклен спектакъл зад параван, през куклена пантомима с импровизирани кукли, театър на сенките или изпълнения на живо в естрадно-вариететен спектакъл. Има постановки както за деца, така и за възрастни.
Първата постановка за големите е „Човекоядци“. Има и още три заглавия: „Троянската война“, „Мечка“ по Чехов и „Сън в лятна нощ“ по Шекспир, която се играе и сега. Театърът поддържа непрекъснато репертоар с много заглавия, включващ постановки, които да привлекат зрителите в салона. Заглавията са както на съвременни, така и на класически пиеси. Естествено най-популярните приказки като „Пепеляшка“, „Снежанка“, Бедният крал“, „Червената шапчица“ и т.н. винаги са привличали творците и малчуганите.
Продуктивността и качеството на постановките в последните години е на доста високо ниво, според специалистите.
Най-посещавани пиеси са „Момче и вятър“ – сценограф Ст.Кювлиева, режисура Т.Вълов, „Нощна птица“ – сценография „Н.Гочева“, режисура Т.Попова, „Приказка за Ох“ – режисура Т.Вълов, Слънчевата топка и Вълшебният цилиндър“ – режисура С.Иванова, „Червената шапчица“ – режисьор Ев. Кьосовска, сценограф Кр.Крумов., „Лакомият змей“ – режисура М.Мавродинова, „Щастливият Принц“ – режисура С.Събев, „Принцесата и свинаря“ – мюзикъл, „Задави се меца“ – режисьор Д.Петков, „Жабокът цар“ – режисьор Ивайло Марков, „Вълкът и седемте козлета“ – режисьор Ив.Марков, „Веселата къщичка“ – режисьор Ив.Марков (премиера на 11.05.2011 година).
Неизброими са имената на постановките за тези 50 години, турнетата, наградите, актьорите, режисьорите, музикантите и всички онези творци, стъпили на търговищка сцена, за да ги има тези постановки, които 50 години омайват децата и възрастните, и карат милиони българи да вдъхнат от театралната атмосфера. Кара ги да станат фенове на кукленото изкуство и пак да се връщат в театралния салон… Търговищкият държавен куклен театър е постоянно във фокуса на културните събития и е с важни позиции в културната визитка на областта и държавата.
ЛИ – ЯН ООД
ОБЕДИНЕНО СЧЕТОВОДСТВО – КУЛТУРА – гр. Търговище
ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ
Търговище, пл. Свобода 060168700 obshtina@targovishte.bg http://www.targovishte.bg/ |
Община Търговище е разположена на територия от 872 кв.км. в източната част на Дунавската равнина. Административен общински център е гр. Търговище. Близостта му изходните пунктове на страната Варна – 130 км. И Русе – 100 км. прави територията на общината стратегическо кръставище по тези направления.
Водещи отрасли в промишлената продукция са винарството, млекопреработването, производсво на стъкло, производство на напитки, мебелопроизводство, строителство, шивачество, услуги, търговия. Растениевъдството и животновъдството са от основните направления в икономиката на общината. 57.2% от селскостопанския фонд е обработваема земя.
Отглеждат се предимно пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, зеленчуци, плодове. Животновъдството е дребно, слабомеханизирано и изцяло в частния сектор. На територията на общината функционират земеделски и животински пазари, публични складове за зърно.
Полезните изкопаеми са основно находища от скални материали, чиито доказани запаси са около 50 млн. куб. м., а непроучените предполагаеми запаси се оценяват на още над 20 млн. куб.м. Има оценки за промишлени запаси от червена глина и мергели.
В близост до Търговище са локализирани няколко минерални извори с лечебно- профилактични характеристики. Тракийско, римско, византийско, турско, възрожденско и съвременно присъствие са напластявали култура и ценности.
Високата културно – историческа и познавателна стойност на уникални паметници от античната и средновековната българска епоха, превръщат архитектурно – археологическите резервати на община Търговище в поле за изследвания, база за туристически продукти, “културен гръбнак” на настоящите поколения и “мост” за прехвърляне на ценности към бъдещите поколения.
По-значимите разкрити паметници и културни факти са:
Крумово кале (Мисионис). Останките на ранновизантийска и средновековна крепост “Крумово кале” (V-VI, IX-X, XIV в.) се намират в м. Парка на 7 км от Търговище по пътя за Омуртаг. Налага се научната хипотеза, че крепостта е част от известния византийски град Мисионис. Най-старият културен пласт е от края на V в. В края на IX век върху руините възниква българско селище. През XII-XIV крепостта отново е част от отбранителната система на прохода Дервента.
Петкорабната базилика и Тракийското светилище на бог Аполон се намират на около 23 км от град Търговище и на 2.5 км южно от с. Драгановец. Находките свидетелстват за функцията на първоначалното съоръжение – Тракийско светилище (II – IV в). По-късно върху основите на светилището е построена петкорабната ранновизантийска базилика (V-VI в.). Около нея е имало развито селище.
През XII в., върху него израства късно-средновековно българско селище, свързано с крепостта “Марната”. В комплекса е открита и пещ за строителна керамика (свързана с изграждането на базиликата). В общината се намират и множество запазени религиозни паметници (църкви и джамии). По-старите църкви съхраняват уникални стенописи. Запазени са и значими паметници на ислямската култура.
ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
Населението на община Търговище наброява 63382 д. (2003 г.) – 45,9% от населението на областта. През последните 5 г. се наблюдава тенденция на демографско намаление, характерна и за област Търговище, Североизточния район за планиране и Р България. Отрицателен прираст на населението е регистриран както в центъра на общината, така и в селата като цяло. Само в 5 от общо 51 села прирастът е положителен. Най-голямо е намалението в някои от много малките села на общината (Копрец, Кошничари, Мировец – над -10% средногодишен прираст). Темповете на намаление на населението на община Търговище (-1,2%) са сходни със средните за страната (-1,2%) и по-малки от тези на областта (-1,9%).
В град Търговище е съсредоточено 61,9% (39202 д.) от населението на общината и 28,4% от населението на областта. Отрицателният прираст на населението на града за периода е минимален, близък до “нулев” (-0,2%), докато за селското население прирастът е –2,7% – близък до този за селското население на страната (-2,6%) и по-нисък от средната стойност на показателя за селското население на област Търговище (-3,0%).
Измененията в броя на населението на общината са свързани с възрастовата структура. Разпределението на населението по възрастови групи е по-благоприятно от средните стойности на показателя за областта, района и страната. За периода 1999-2003 г., се очертава постепенно намаление на броят и делът на лицата под 15 г. и от 15 до 64 г.
Възрастните хора (на 65 и повече години) нарастват като численост и относителен дял. Съотношението между трите основни възрастови групи за община Търговище (0-14 г.: 15-64 г.: 65+) е сравнително благоприятно (16,5: 68,6: 14,9%). Делът на младите генерации е по-висок от този на възрастните хора. Различията във възрастовия състав на населението по населени места са значителни. Град Търговище е с благоприятна възрастова структура (с висок дял на контингентите 15-64 г.), и висок дял на младите хора. Възрастовата структура на селското население бележи процес на застаряване, който е по-силно изразен при много малките населени места.
Структурата на населението по пол за община Търговище е сходна с тази на областта и страната. На 100 мъже се падат 105 жени (средно за област Търговище – 104, за Р България – 106). Аналогична е ситуацията за градското и селското население на общината, областта и страната. За периода 1999-2003 г. не са настъпили съществени изменения в тази демографска структура.
Естественото движение е един от основните компоненти, оказващи влияние на динамиката на населението и неговата структура по възраст. През 2003 г. в община Търговище са родени 614 деца. За последните години броят на родените варира в диапазона 600-700 деца. Коефициентът на раждаемост (живородени деца на 1000 д. от населението) през 2003 г. е 9,7‰ (над средния за областта -9,4‰ и страната -8,6‰).
Тенденцията в развитието на раждаемостта показва незначителни изменения. Смъртността е с по-високи стойности от раждаемостта. През 2003 г. умрелите лица в общината са 902 или 14,2 на 1000 д. През последните 5 години смъртността е в диапазона 13-14‰. Детската смъртност в община Търговище се характеризира с колебливост. През 2003 г. коефициентът на детска смъртност е 13,0‰ (близка, но малко над средната за страната – 12,3‰ и по-ниска от средната за областта – 19,1‰).
Естественият прираст на населението на община Търговище е отрицателен. За периода 1999-2003 г. той е в диапазона от –3,1‰ за 1999 г. до –4,5‰ за 2003 г.
През 2003 г. в общината са осъществени 1210 заселвания и 1565 изселвания. Механичният прираст е отрицателен (-355 д.). В сравнение с предходните години механичното движение на населението запазва отрицателните си стойности, което е характерно и за област Търговище.
Важна характеристика на населението е образователното равнище. Структурата на населението по образование се наблюдава при преброяванията. За периода между последните две преброявания (1992-2001 г.) е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, висше специалист (полувисше) и средно образование в общината, което е характерно за областта, района и страната.
Наблюдаваната тенденция на нарастване на високообразованите лица се отнася и за трите съставящи групата компоненти (висше, висше специалист и средно образование) като тя е по-силно изразена при населението с висше и средно образование. Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в центъра на общината – гр. Търговище.
Тенденциите в развитието на населението са: постепенно намаляване на общото население в резултат на отрицателен естествен и миграционен прираст, застаряване на селското население, повишаване на образователното равнище на населението на общината.
Основните приоритети в демографското развитие на общината следва да бъдат насочени към: стабилизиране и запазване на населението; ограничаване неблагоприятните тенденции в демографските процеси, предимно на нето-миграцията; продължаване тенденцията на нарастване на образователното равнище на населението и участието му в различни форми на обучение.