ОБЩИНА ТЕРВЕЛ

Тервел, ул. Св. Св. Кирил и Методий № 8 057512070, 057512391 tervel@tervel.bg http://www.tervel.bg

Град Тервел винаги е бил сигурна, здрава връзка между Дунав и Черно море. Някога тук са живели тракийски племена гети. Според археологически данни, върху земите на днешния тервелски район са съществували седем тракийски селища. Останки от тях има в земите на днешните села Проф. Златарски, Поп Груево, Жегларци, Орляк, Безмер и град Тервел. През 1983 г. при разкопки на тракийски некропол-могила между селата Жегларци и Орляк е намерен изцяло запазен скелет на мъж от ранна бронзова епоха (3 хил.год. пр.н.е.). Намерените монети, статуетки и други предмети говорят за древната история на този край. Открити са бронзова монета от времето на Филип Македонски, керамични съдове, изваяни през ІV-ІІІ в.пр.н.е., римска монета от времето на Марк Антоний, монети, сечени от римския император Константин Велики, и други. През ІІІ век от новата ера тервелският край е включен в провинция Мала Скития, с главен град Томи (сега Констанца).

През VІІІ-Х век както в тервелския край, така и в цяла Добруджа разцъфтяват старобългарските селища от VІІІ-Х век, а именно: Кладенци, Гуслар, Проф. Златарски, Орляк, Поп Груево, Сърнец и град Тервел. За крепостите при селата Войниково, Балик и Оногур е установено, че в тях животът продължава и по-късно.

Любопитно е да се знае, че село Кладенци се намира в центъра между крепостта Дръстър (Силистра) и първата българска столица Плиска. Много находки, които са открити в тази крепост, показват, че тя е била важен укрепителен, защитен и християнски център. Там са открити две църкви характерни за Първото българско царство. В една от тях са открити уникални фрагменти от белоглинената керамично-пластична украса, известни само от втората столица Преслав. Открита е и една оловна икона, върху лицевата страна на която е изобразен Св. Георги като млад войн с доспехи, копие и щит; в краката си притиска змей, в чието тяло е забито копие. На обратната страна е изобразен разцъфнал кръст.

Първи сведения за Тервел като селище намираме в турски документи от 1673 г. В тях за първи път се среща името Куртбунар. На 26 юли 1882 г. селището става околийски център, подчинен на Силистренски окръг. След 1879 г. в Тервел се заселват семейства от други райони – предимно бежанци от Одринско, преселници от Троянско, Сливенско, Севлиевско, Хасковско.

Първият български управител на Куртбунар е дядо Кръстьо Попов (Опълченеца). Непосредствено след Освобождението са дошли чиновници, адвокати, съдии, а много по-късно и първият лекар – д-р Иван Газурков. За първи път в Тервел излиза в.”Добруджа” през 1901-1903 г. под редакцията на учителя Атанас Петров. През 1903 г. излиза в.”Известие” с администратор Георги Маджаров. На 13 февруари 1893 г. в.”Прогрес” съобщава, че в село Куртбунар е създадено читалище „Развитие”.

На 27 юни 1942 г. Куртбунар е преименуван на Тервел. През 1947 г. селището е електрифицирано, а през 1952 г. – водоснабдено. На 30 януари 1960 г. с указ № 38 на Народното събрание село Тервел е обявено за град.

До наши дни Тервел и тервелският край са преминали през бурите на 4 хилядолетия.

Античната крепост край с. Балик, античната и средновековна крепост “Калето” край с. Войниково, ранно-средновековната крепост “Скалата” край с. Кладенци, 360 тракийски некропола, Скалните манастири край с. Оногур, с. Балик и с. Брестница и още редица недвижими паметници на културата са само част от археологическото богатство на община Тервел. Наред с недвижимите паметници, традициите и духът на миналите поколения се съхраняват в богата археологическа експозиция и пъстроцветна етнографска сбирка в Историческия музей в град Тервел.Суха река

Суха река впечатлява с високите си скалисти брегове и красиви варовикови скални венци, по-големи и по-малки горски масиви. Местността е запазила и до днес част от някогашната флора и фауна. Всеки посетител, тръгвайки от Добрич на североизток, може да види дълбокия и широк дол на пресушената река, където са се приютили разнообразни видове растения и животни.

Суха река се намира на около 1.5 км южно от село Изгрев. Преди около 100 години, реката е била пълноводна. След изсичане на голяма част от околните гори, реката започва да пресъхва в средата и само при топенето на снеговете или при поройни дъждове се събира вода. Сега Суха река е суходолие, т.е. пресъхнала и отдалеч наподобява каньон. Само изкуствено завирените участъци до селата Коларци, Оногур и Ефрейтор Бакалово напомнят за миналото на реката.

Ширината на долината е 150-200 м, а дължината – приблизително 240 км, като на българска земя тя е около 125 км.

РАСТИТЕЛНОСТ

Растителността на Суха река по степния си характер наподобява резерват Калиакра. При тревистите съобщества преобладават сухолюбивите и калциеволюбивите видове.

Най-обширни са горските масиви в района на с. Ефрейтор Бакалово и по склоновете на двата бряга на реката край селата Коларци, Оногур, Балик, Пчелник, Зимница, Кайнарджа. При тях се срещат видовете на дъба – цер, благун и, по-рядко, дръжкоцветен дъб. Срещат се и полски ясен, полски бряст, сребролистна липа, дива круша, ябълка, а, на места, и насаждения от салкъм и топола. През пролетта разцъфтяват лисичина, синчец, горско кукувиче грозде и момкова сълза. По-късно се появяват няколко вида теменуги, червен божур, тревиста перуника, жълтурче, кокошка и лютикова съсънка.

С напредване на календарното време настъпва цъфтежът и на други видове. Обширните ливади около селата Капитан Димитрово и Коритен се изпъстрят с цветовете на македонското червеноглавче, австрийски лен и риган. През първата половина на лятото ливадите приютяват и по-рядко срещани видове като брокова лепка, диво татарско зеле, пъстра перуника, гигантски карамфил, ледебуров миск. Така съхранените през вековете късчета дива степ придават специфичност на района и са рядкост за равнинната екосистема.

ЖИВОТНИ

Скритите в Добруджанската равнина долове, скални и горски участъци на Суха река са дали убежище на диви животни – дребни и едри бозайници, земноводни, влечуги. В горските участъци се срещат катерици, обикновен и лешников сънливец, благороден елен, сърна и дива свиня. Счита се, че могат да бъдат намерени също къртица, таралеж (защитен вид), обикновен сънливец, сляпо куче и редкия за България вид – скачаща степна мишка. Тук от отколешни времена са намирали и все още намират подслон стада благородни елени, сърни, диви прасета, зайци, но най-богат е птичият свят.

ПТИЦИ

Суходолието приютява много и различни видове птици. Тук те намират подходящи места за гнездене и хранене. Ориентацията на Суха река в посока север-юг я прави удобен коридор не само за миграция, но и за разселване в северна посока на видовете с южно разпространение – червенокръста лястовица, червеноглава сврачка, испанско врабче и други.

Сравнително голямо е разпространението на грабливи птици. Скалните корници са предпочитано място за гнездене на белоопашатия мишелов, керкенеза и бухала. По поречието гнездят малкият креслив орел, орелът змияр, черната каня, осоядът, големият, малкият и късопръстестият ястреби, соколът орко, вечерната ветрушка и обикновеният мишелов. Тези видове използват пасищата и откритите пространства по ръба на каньона за ловуване.

Горските масиви са добро убежище за кълвачите. От всичките 10 вида, срещащи се в България, в Суха река гнездят 8. Особено характерен е средният пъстър кълвач.

ПРИЛЕПИ

Пещерите и подземните образувания във вътрешността на Добруджа, долините на Суха и Хърсовска река, заедно с техните притоци, са дали убежище на значителен брой прилепи. Прилепите са една от най-широко представените групи бозайници в българската фауна. Броят на установените до момента у нас видове е 30, което представлява една трета от всички бозайници в страната.

В Суха река са намерени само единични екземпляри подковонос, както и малък подковонос и трицветен нощник – и трите вида са в списъка на световно застрашените видове.

Вижте по-голяма карта