гр. София, ул. Димитър Греков 2  029440127  t.r.sfumato@gmail.com  http://www.sfumato.info/

НОВИНИ от ТЕАТРАЛНА РАБОТИЛНИЦА СФУМАТО – виж тук!

ОСНОВНА ПРОГРАМА на ТЕАТРАЛНА РАБОТИЛНИЦА СФУМАТО – виж тук!

МЕСЕЧНА ПРОГРАМА – виж тук!

РЕПЕРТОАР

МАЛЪК СЕЗОН

ТЕАТРАЛНА РАБОТИЛНИЦА „СФУМАТО“ Е ЧЛЕН НА СЪЮЗА НА ТЕАТРИТЕ НА ЕВРОПА ОТ 2011 г.

ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИПИ

Работа в дългосрочни програми с цел навлизане в поетиката на автор или текст чрез няколко представления.

Разликата между програма и репертоар за нас е в природата на театралната страст. Патосът на репертоарния модел е “за всекиго по нещо”, т.е. страст към разнообразието. Програмата е повече духовна експедиция към пълна със загадки територия; проникване в нечий свят, нечие пространство /Йовково, Радичково, Чехово …/ – страст към дълбаенето. Във всеки от тези огромни и бездънни светове се живее по определени закони, те трябва да бъдат открити /усетени и осъзнати/, приети и спазвани – така се създава катехизиса /поетиката, контекста/ на представлението. На откритите там съдържания /не просто значения/ търсим театралния език, формата, театралната драматургия, т.е. естетиката.

Програмата е по-сериозната възможност да обитаваш авторовия свят; да се съизмериш с него; да “далдисаш” в неговите зони на мълчание.

Предварителните “експедиции” са начален етап на всеки проект за натрупване на научен и фактически материал по темата, в сътруничество с широк кръг експерти – поети, философи, филолози, теолози,психорози, и пр. Възстановяват синкретизма на творческия процес, връзката между емпирика и теория. Превръщат театралната творба в единна зона на взаимно обогатяване между наука и изкуство. Предпазват от занаятчийското профилиране.

Ателиетата – основен творчески модул на лабораторията. Ателието е въвеждане на група доброволно ангажирали се с темата на проекта артисти в пространството и поетиката на бъдещия спектакъл. В този смисъл ефектът на ателието има характер и на курс по квалификация, своеобразна форма за поддържане на творческата кондиция на актьорите, както и на възможност за разширяване на хоризонта на професионалните им възможности.
Голямата цел-мечта на ателието е да предизвика възбуда в творческата природа, да създаде въздух за живеене около видението на новия проект. Ако използваме някаква аналогия, това е нещо като тренировките на космонавтите за кацане и ходене по Луната в земни условия.

Ежегодни участия във всички български театрални фестивали
“ВАРНЕНСКО ЛЯТО”, “АПОЛОНИЯ” – СОЗОПОЛ, “СЦЕНА НА КРЪСТОПЪТ“ – ПЛОВДИВ,
“НА БРЕГА“ – БУРГАС, “НАЦИОНАЛЕН ПРЕГЛЕД НА МАЛКИТЕ ТЕАТРАЛНИ ФОРМИ” – ВРАЦА, “БЛАГОЕВГРАДСКИ ТЕАТРАЛНИ ПРАЗНИЦИ”, “ДРУМЕВИ ПРАЗНИЦИ”- ШУМЕН

Чрез своите паралелни програми и ежегодния фестивал “Малък сезон” е отворен за десетки проекти най-младите професионалисти от всички изкуства. Прожекции на алтернативно и некомерсиално кино; видео програма от клипове на представленията на “Сфумато”,

“Кръгът “Сфумато”: поетични вечери, концерти, фотографски изложби, представяне на книги, семинари, дискусии,срещи със зрители.

Международни дейности: форуми, многостранни проекти “Сфумато” има широк кръг чуждестранни партньори, десетки международни ателиета и над 300 представления в турнета и около 40 фестивала в Европа, Япония и Корея.

Има реализирани копродукции с Авиньонския фестивал; “ТEOREM”; “Хебел театър” – Берлин; фестивал “Пасажи” – Нанси; МЕС-Сараево.

Осъществил е партньорства с “Пиколо театро” – Милано; Летния фестивал в Хамбург; театър “Ла Темпет” – Париж; “Шизуока арт център” – Япония; “Култургест” – Лисабон; Фестивала на камерните форми в Риека, Център “Мейерхолд” – Москва, с Есенния фестивал в Париж, Националния театър – Страсбург.

Съорганизатор е в международни проекти, реализирани с подкрепата на програма „Култура 2000” на ЕС: Международна програма THEOREM – продуциране на спектакъл „Черното руно” за Авиньонския фестивал, 2000 г.; Международна програма 25++, инициирана от ”Кюлтюрфранс”, Министерство на външните работи на Франция, заедно с още 4 съорганизатори от европейски държави, 2006 г.; Международна програма „Морета Черно/Северно” 2007-2010, заедно с още 6 съорганизатори от европейски държави.

Режисьорите на “Сфумато” имат успешна дългогодишна практика в Западна Европа, предимно във Франция.

Постановки във Франция:
“ВИШНЕВА ГРАДИНА“, А.П. Чехов, Авиньонски фестивал, 1996
“КЪРВАВА СВАТБА“, Лорка, Парижка консерватория, 1997
“МАЛКИЯТ ПУШКИН“, Пушкин, Национална сцена – Макон, 1997
Международни ателиета върху Чехов, Лорка, Пушкин, М. Павич, Бекет – с френски актьори в парижките театри Paris-Vilette, La Tempête и Lа Cоlline; и с абсолвенти в Консерваторията в Париж;
както и с испански актьори в Мадрид, с артисти от балканските страни в София, 3 ателиета със студенти от Театралния факултет на Нюйоркския университет в София и Варн, ателие с американски актьори в Shakespeare and Co., Ленъкс, Масачузетс.

Освен практиката да провеждат ателие за всяка нова постановка, от 2006 г. Маргарита Младенова и Иван Добчев организират и водят международни ателиета – в “Сфумато” и пленери – в Балчик, Варна:
“ОТВЪН НАВЪТРЕ“, с артисти от 8 държави, в рамките на европейския проект 25++.
“ЧОВЕШКО, ТВЪРДЕ ЧОВЕШКО” с участието на артисти от 9 държави, в рамките на европейския проект „Морета Черно/Северно”.
„Да пътуваш или да слезеш” върху Шекспир / Том Стопард, в рамките на европейския проект „Морета Черно/Северно”.

Представил е спектаклите си на фестивали и в театри от Торун, Варшава – Полша; БОН, ЛАЙПЦИГ, ХАМБУРГ, БЕРЛИН – ГЕРМАНИЯ; МИЛАНО, ЧИВИДАЛЕ – ИТАЛИЯ; МОСКВА, Петербург, НОВОСИБИРСК – РУСИЯ; ЛЮКСЕМБУРГ; УНГАРИЯ; АВСТРИЯ; САН МАРИНО; БОСНЯ И ХЕРЦЕГОВИНА; ШВЕЙЦАРИЯ; ХЪРВАТИЯ; СЛОВЕНИЯ; ЧЕРНА ГОРА; ЯПОНИЯ; СКОПИЕ, ОХРИД – Македония; БУКУРЕЩ, СИБИУ, КЛУЖ – РУМЪНИЯ; СУОН, СЕУЛ – КОРЕЯ; ЛИСАБОН, ПОРТО – ПОРТУГАЛИЯ;

ФРАНЦИЯ: АВИНЬОНСКИ ФЕСТИВАЛ /участие в 2 издания/, ЕСЕНЕН ФЕСТИВАЛ В ПАРИЖ /участие в 2 издания/, ФЕСТИВАЛ “ПАСАЖИ” – НАНСИ /участие в 4 издания/, НАЦИОНАЛНА СЦЕНА – ТАРБ, НАЦИОНАЛНА СЦЕНА – ШЕРБУРГ, ТЕАТЪР “ЛАТАМПЕТ“ – Париж /40 представления/, НАЦИОНАЛЕН ТЕАТЪР СТРАСБУРГ/20 представления/;

В БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ В БРЮКСЕЛ, ВИЕНА, ЛОНДОН.

Почти всички постановки на “Сфумато”, неговите режисьори и актьори са многократни
носители на национални награди
“Сфумато” има Международни награди за спектаклите:
“Апокриф“: Най-добра радио постановка от фестивали в Хърватска и Берлин – 1997 и 1998

“Черното руно“: Златен лавров венец за най-добра постановка и Наградата на публиката
от МЕС – Сараево – 2000 г.; Голямата награда за спектакъл, Наградата за драматургия,
Наградата за музика и Сребърната награда на публиката от Международен фестивал на малките театрални форми, Риека, Хърватия – 2001 г.

“Мъртвешки танц”: Наградата за най-добър актьор в главна роля, най-добър актьор в поддържаща роля и за оригинална музика от Международен фестивал на малките театрални форми, Риека, Хърватия – 2001 г.

Мисия
“СФУМАТО” може да бъде разбрано, като се изясни какво то не иска да бъде.

Конвенционалният, “мъртъв” /по Брук/ театър създава своите спектакли като готови за продаване продукти, съобразени с пазарната конюнктура и вкусовите предпочитания на зрителя. Конвенционалният театър следва определената мода, налучква гъделичкащата тема, изтиква на преден план своята подобност на “големите” в масовата култура – американците. Той се срамува от своята национална идентичност, от националния си характер и дори език.

Всичко това “Сфумато” загърби още с напускането на уютната територия на комерсиалния театър, на институцията, подменяща акта на творчество със занаятчийското репродуциране на вчерашния успех.
Акцентът в работата на “Сфумато” е върху репетицията, върху процеса и на своя зрител актьорите поднасят не резултати, а самия процес, “тук и сега” нещо се случва, нещо протича между човеците във времето и пространството на конкретната сценична ситуация, в която зрителят е въвлечен като сетивен съучастник.

“Сфумато” не постулира и не обича констатациите. Ние се доверяваме на сетивата, на паметта на клетката и предизвикваме у зрителя Поета.
Езикът на “Сфумато” не подлежи на формално заучаване. Театралната работилница не е театър, а по-скоро път, който трябва да бъде извървян.
Път, по който театърът да се завърне към извора си; към изначалното си предназначение на духовен ритуален акт, в който човекът се съизмерва с енигмата на битието и иска да прозре тайната.
Театър на духа, опитващ се да превърне Хаоса в Космос.

В центъра – човекът, който с антична енергия се съизмерва с мита за собственото си предназначение и сам е поле за битка на стихиите, които са го породили: хипнозата на заблудите, демоните на страстта, ревизиите на съзнанието.
Представлението – успоредната реалност, която се отнася към житейската, както поетичната строфа към разказаното изречение. Пресечна точка на тук-сега и там-винаги. Сгъстен, краен живот с повишена температура.

ВСЪЩНОСТ СФУМАТО – ТОВА Е ТЕХНИКА ЗА РИСУВАНЕ НА ВЪЗДУХА.

Какво е ателие

През последните няколко години в театралната практика на “СФУМАТО” се узакони провеждането на ателиета, като предварителен етап в подготовката на всеки нов проект. Още в началото искаме да уточним, че това не бива да се бърка с понятия като “кастинг” или “селекция”. АТЕЛИЕТО Е ВЪВЕЖДАНЕ НА ГРУПА ДОБРОВОЛНО АНГАЖИРАЛИ СЕ С ТЕМАТА НА ПРОЕКТА АРТИСТИ В ПРОСТРАНСТВОТО И ПОЕТИКАТА НА БЪДЕЩИЯ СПЕКТАКЪЛ.В този смисъл ефектът на ателието има характер и на курс по квалификация, своеобразна форма за поддържане на творческата кондиция на актьорите, както и на възможност за разширяване на хоризонта на професионалните им възможности.

Целта на ателието никога не се формулира прагматично и по принцип не може да се изчерпи с няколко ясно изречени показатели. ВСЪЩНОСТ ГОЛЯМАТА ЦЕЛ – МЕЧТА НА АТЕЛИЕТО Е ДА ПРЕДИЗВИКА ВЪЗБУДА В ТВОРЧЕСКАТА ПРИРОДА, ДА СЪЗДАДЕ ВЪЗДУХ ЗА ЖИВЕЕНЕ ОКОЛО ВИДЕНИЕТО НА НОВИЯ ПРОЕКТ. Ако използваме някаква аналогия, това е нещо като тренировките на космонавтите за кацане и ходене по Луната в земни условия.

Предварителната подготовка на ателието изисква от водещите го режисьори тотално проучване на конкретния автор или тема. Естествено това не е просто научен интерес, няма никакъв смисъл механичното трупане на познание, ако то не е осветено от страстта на някаква поетична идея, в която са се влюбили водещите ателието. В ПОДГОТВИТЕЛНИЯ ЕТАП СЕ ВКЛЮЧВАТ СПЕЦИАЛИСТИ-ЕКСПЕРТИ ОТ РАЗЛИЧНИ ОБЛАСТИ – ЕТНОГРАФИ, ИСТОРИЦИ, ФИЛОЛОЗИ, МУЗИКАНТИ, ХУДОЖНИЦИ, ТЕОЛОЗИ, ФИЛОСОФИ. Повечето от тях всъщност стават част от постановъчния екип на бъдещата постановка. Много важна за нас става фигурата на хореографа, тъй като в първоначалната фаза на ателието всички вербални аргументи и обстоятелства трябва да задвижат телесно актьора, да се трансформират в определен телесен импулс.

Първите стъпки естествено са мъчителни, непохватни, спънати, като всяко прохождане. Цялата ни цивилизация – образование, обучение и културен контекст са изградили мощни бариери пред това прохождане в пространството на поетичната реалност. Търпение и търпимост към естествената склонност да се приплъзва актьора към познатите форми на изказване /показване на осъзнато разбраното значение.

Цивилизацията всъщност е мощна манипулативна система от клишета и в нея преуспяват овладелите ги – това е моралът на “юпитата”. Когато става дума и просто за култура или за постмодерни упражнения това би вършило работа и в театъра, но ние сега говорим за изкуството на театъра, като живот в една паралелна реалност, в която законите на реалното живеене са твърде относителни, да не кажем вредни.

Вредно е дресираното от масовата култура правило всичко да се обяснява и сдъвква като смисъл. ВРЕДНО Е ЖЕЛАНИЕТО /НАТРАПЕНО ОТ ПАЗАРА И КОНЮКТУРАТА/ ДА СЕ ХАРЕСВАШ НА ВСЯКА ЦЕНА, Т.Е. ДА СЕ ПРЕВРЪЩАШ В СТОКА ЗА ПРОДАН, ДА ПРОДАВАШ ЧАР, УСМИВКИ, СЪЛЗИ, ЕМОЦИИ, СЕКС И ДОРИ ДУШЕВНИТЕ СИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ. ОСОБЕНО ВРЕДНО Е ВРОДЕНОТО У АКТЬОРА /ВЪОБЩЕ У ЧОВЕКА/ ИЗКУШЕНИЕ ДА ПОВТАРЯ ВЧЕРАШНИЯ УСПЕХ, ДА ПРЕВРЪЩА В НАВИК СПОНТАННО ВЪЗНИКНАЛИЯ ИМПУЛС. Това калцира творческата природа и в резултат виждаме как едни от най-талантливите и интересни млади актьори /пр. Ивайло Христов, Кръстьо Лафазанов, Христо Гърбов/ “замръзнаха” в калъпите на собственоръчно изградените стереотипи.

В националният манталитет на българина често се проявява един абсолютно неадекватен на творческата природа на театралната игра комплекс – да не се изложа, да не подлагам на риск веднъж вече постигнатия си имидж. Това фрустрира мнозина от актьорите от средното поколение.

Хайнрих Бьол има едно кратко есе за рискът на писателя. Когато застанеш срещу белият лист, нямат значение всички предишни романи, разкази, няма значение техния тираж, хвалебствените отзиви и дори Нобеловата награда. Пред белия лист писателят всеки път започва от нула, като при първия разказ, първия роман. Това ние смятаме за валидно и при правенето на театър. Трябва да осъзнаем, да приемем метафората, че правенето на театър, писането чрез движения и думи в празното пространство, е като да пишеш върху крайбрежния пясък – вълната идва, като завеса и зачерква вече записаното. И пак отново – но никога точно като преди. Някога, в началото на своя театър лабораториум Гротовски каза, че актьорът трябва да се премери с Хамлет като със Слънчев лъч. За актьорите от конвенционалния театър, които имат самочувствието, че всичко могат да измитират, това звучи като претенциозна метафора. Според нас това е възможен път, неистова методология, мечта, чиято невъзможност да стане нещо видимо я прави още по-притегателна. ЗАЩОТО „СФУМАТО“ Е ТЕХНИКА ЗА РИСУВАНЕ ИМЕННО НА НЕВИДИМОТО, НЕДОКАЗУЕМОТО С РАЗУМА И ОПИТА.

Ателие 200 „Вселенската душа на сметището“

Ателие ШЕКСПИР

Ателие ВСИЧКО ЗА ХОРАТА. ОБЩЕСТВЕНИ ХОРЕОГРАФИИ

Ателие Чехов / Сюжет за кратък разказ