Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Сливен
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ДР. СИМЕОН ТАБАКОВ – гр. Сливен
 |
 гр. Сливен, бул. Цар Освободител 18 044622494 museum_sl@abv.bg http://museum.sliven.net |
Регионалният исторически музей в Сливен се помещава в красива сграда на главната улица на града, построена през 1895 г. от сина на Добри Желязков – Иван. Той е една от най-старите институции в Сливен. Основан е през 1913 година като читалищен музей към читалище „Зора“.
В залите на двата етажа е уредена изложбата „Памет от векове”.
В изложбата са включени оригинални паметници от фонда на музея, някои от които със световно значение. На първият етаж са изложени експонати от неолита и енеолита – съдове, култови фигурки, каменни оръдия на труда, както и бронзови оръдия и оръжия.
Останалата част от експозицията на първи етаж е посветена на Траките. В района на Сливен са проучени над 20 надгробни могили, от които в залите на РИМ – Сливен попаднаха уникални и единствени по рода си предмети, показващи високото ниво на тракийските майстори.
На вторият етаж в една от залите е представено едно от най-богатите погребения от тракийската епоха въобще намирани някога. Тук могат да се видят златни фиали, златен пръстен, втората намерена в Тракия златна маска, сребърен шлем, сребърни ритони с позлата.
На този етаж са отредени зали представящи експонати от Римската епоха,както и зала „Туида“.
На третият етаж е подредена изложбата „Артефактът – от откриването до експозицията“. Експозицията представя дейността на археолозите и реставраторите от откриването на предметите по време на археологически проучвания до тяхното консервиране, реставриране и полагане на съответните грижи за експониране.
Регионалният исторически музей в Сливен включва и следните обекти:
ОТДЕЛИ:
Археология
В отдел „Археология“ се съхраняват експонати от периода на VI-то хилядолетие преди Христа до края на Втората българска държава. Те дават възможност да се проследи материалната и духовна култура на населението от региона. Групирани са в следните колекции:
Праисторически оръдия на труда от камък, кремък и рог, включващи каменни брадви, чукове и тесли, кремъчни стъргалки, мотички и шила от еленов рог.
Антропоморфна и зооморфна идолна пластика от глина.
Голяма е колекцията от глинени съдове, разнообразна по форма и предназначение – праисторически, елинистически, римски, ранновизантийски и средновековни.
Изкуството е представено с колекция от произведения на каменната пластика от които по-характерни са: Торсо на бог Асклепий, статуарна група на бог Дионис и свитата му, надписи, оброчни плочки и колекция от бронзова пластика в която се откроява статуйка на бог Хермес.
Метални оръдия на труда от епохата на античността и средновековието.
Колекция от многобройни разнообразни костени предмети, открити при разкопки на Сливенската крепост Туида, които са доказателство за развитото тук костопроизводство.
Богата нумизматична колекция от елинистически, римски, византийски, средновековни и османски монети. Значителен е броят на печатите от които най-ценен е молидовулът на княз Борис I.
Колекция от антични и средновековни накити.
В отдела работят 3 специалисти: уредници-археолози.
Организират и участват в археологически разкопки, теренни проучвания, научни конференции, научни четения, кръгли маси и др. научни прояви. Извършват научни публикации в специализирани издания, ИМЮИБ, сп.“Археология“, в самостоятелни издания на музея.
История на България XV-XIX век
Хронологическите измерения на проблематиката предполагат изследването на един продължителен, многовековен период от историческото развитие на град Сливен и региона в условията на чуждо политическо и религиозно владичество.
Специален научен интерес представляват XVIII-XIX век, доколкото по това време Сливен е един от най-големите възрожденски центрове – не само като стопански и политически потенциал, но и с моралните конструкти на своето гражданско общество.
Специалистите в отдела изследват многопосочните и устойчиви тенденции в развитието на занаятите, търговията, просветното и църковно движение и произлизащите от тях културни контакти; началото и еволюцията на политическите доктрини за национално освобождение.
Отделът разполага с ценни колекции от ръкописи, документи, снимки, старопечатни книги, възрожденско оръжие / колекция огнестрелно и хладно оръжие / и др.
С експонати от фонда са подредени двете къщи-музеи, свързани с посочената периодика – к. м. „Хаджи Димитър“ и к. м. „Добри Чинтулов“.
В процеса на научните изследвания се работи в централни и лични архиви; провеждат се системно експедиции по тематични проучвания, свързани с културно-историческото ни наследство.
В отдел „История на България XV-XIX век“ работи един уредник-специалист в направление Българско възраждане.
Етнография
Проучва, представя посредством експозиции, изложби традиционната култура на Сливен и Сливенско. Отделът разполага с ценни колекции от:
Традиционно облекло и тъкани от Сливенско – съдържа локална и регионална специфика на изработване и функция на празнично-обредното, всекидневното облекло и тъкани на отделните етнографски групи.
Накити – съществена част от традиционния костюм, илюстрираща динамиката на изработка и разпространение на общобългарските и локални модели и мотиви.
Метални изделия – медни съдове, железни предмети, занаятчийски инструменти.
Дървопластика: дърворезба – показва спецификата и влиянието на отделните български дърворезбарски школи в украсата на сливенската къща; занаятчийски инструменти и съоръжения.
Традиционна керамика – общобългарски и регионални образци в керамичното производство.
Специалистите от отдела организират, провеждат и участват в:
Комплексни експедиции за проучване на културното наследство ежегодно от 1981 до 1987г. , 1991г.
Тематични експедиции- „Исторически и етнокултурологични аспекти на хайдутството в Сливенско“- 1995, 1996, 2002, 2003г.
Теренни проучвания относно спецификата на традиционната култура в Сливенско и мястото и в съвременните културни процеси.
Осъществяват научни издания в резултат от научно-изследователската им работа:
– Занаяти в Сливенско
– Облекло и тъкани в Сливенско
– Празнично-обредна система
– Обреден фолклор
– Фолклор и история
– Фолклор и съвременност
В отдела работят двама специалисти: етнолог и фолклорист.
Нова и най-нова история
Отделът се състои от два раздела: „Нова история на България“ – за периода от 1885 до 1944г. и „Най-нова история на България“ – от 1944г. насетне.
Разделът „Нова история на България“ проучва икономическото, обществено-политическото, културното и просветното развитие на Сливен и региона през неговия период.
В последните години вниманието е насочено към проучване дейността на местните градски управи за превръщането на Сливен в търговски и индустриален център, към постиженията на сливенските индустриалци и занаятчии в стремежа им към приобщаване на града към европейските стопански ценности и отличията на местните производители на международни панаири и изложения.
Разделът има оформени следните колекции:
Снимки
Документи
Вещи
Оръжие
Ордени
Медали
Значки
Знамена
Печати и клишета
Вестници и книги, издавани в Сливен
Музикални инструменти
Разделът „Най-нова история на България“ се занимава с проучване и популяризиране на историята на Сливенския регион в периода след Втората световна война. В резултат от събирателската работа са комплектувани и в основния фонд на раздела се съхраняват оригинални веществени, снимкови и документални материали, обособени в следните колекции:
Участие на Сливенските полкове в заключителния етап на Втората световна война (1944-1945г.)
Младежко бригадирско движение (1946-1951г.)
Образци от производствата на индустриални предприятия и фирми
Побратимяване на Сливенски окръг с градове в Германия, Украйна, Полша, Унгария, Турция
Културен живот в Сливенски окръг
Дейност на опозицията в Сливенския регион (1944-1954г.) – Книги на Сливенски автори;
Парламентарни , местни и евроизбори (1991-2014г.)
В отдела „Нова и най-нова история на България“ работят двама специалисти. В дейността си те поддържат тесни контакти с местни краеведи, с представители на известни сливенски фамилии, с ветерани във войните, с дейци на изкуството и културата, с общественици.
Богатият фонд с който разполага отделът е в основата на активната и разностранна дейност на музейните специалисти. Те организират и участват в национални и регионални научни прояви, подготвят научни, популярни публикации и експозиционни документи, ,извършват експозиционна и изложбена дейност в залите на музея и извън него, предоставят справки и консултации, участват в културно-образователни прояви и др.
Библиотека
Библиотеката при Историческия музеи – гр.Сливен разполага с 11300 тома научна, периодична и краеведческа литература.
В нея се съхраняват ценни старопечатни книги, сборници и списания излизали от първите години след Освобождението на България от турско робство до наши дни.
Разпределени са в следните раздели:
Първообщинен строй
Първа българска държава
Борби с Византия
История на Античния свят
Видни исторически личности
Възраждане XVIII-XIX век
Освобождение на България 1877-1878г.
България и другите народи /връзки, участие в борбата за Освобождение/
Дейци на национално-освободителното движение
България след Освобождението от турско робство
Македоно-Одринска организация
Съединението на Северна и Южна България
Балканските войни 1912-1913г.
България през Първата световна война
Партизанско движение
Период на фашистка диктатура 1923-1939г.
Социалистическо строителство
Исторически науки
Епиграфика и палеография
Археология
История
Архивистика
Краезнание
Право и правни науки
Езикознание
Социален бит и етнография
Библиография
Политически знания
Международни отношения
Изкуство и много други
Библиотеката при музея е основа за активна и пълноценна научно-изследователска работа от музейни специалисти, научни работници и краеведи.
ТП ДГС КИПИЛОВО
 |
с. Кипилово, ул. Васил Левски 58 045832432 dgskipilovo@uidp-sliven.com |
ТП Държавно горско стопанство Кипилово се намира в Югоизточна България. То се намира в община Котел, област Сливен.
Село Кипилово се намира в Еленския балкан. Отстои на 26 км от Котел и на 53 км от Сливен
Характерно за стопанството е, че горските комплекси са много на брой и са силно разпокъсани от площи на селскостопанския фонд. Релефът е хълмисто-предпланински, като незначителни са площите с равнинен и среднопланински характер.
Горската растителност е представена от :
– семенни естествени насаждения от бук, цер, зимен дъби габър
– издънкови естествени насаждения от цер, акация, благун, бук, келяв габър, габър, сребролистна липа
– изкуствено създадени иглолистни и широколистни култури от черен и бял бор, смърч, акация, сребролистна липа, червен дъб, тополи
С най-голямо разпространение е церът, следван от благун, акация, келяв габър, бук
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ БОРБА С ГРАДУШКИТЕ СЛИВЕН ОБЛАСТ
 |
с.Старо село, обл. Сливен 044666972 kp.sts@weathermod-bg.eu https://www.weathermod-bg.eu |
Географското положение и разнообразният релеф на страната предопределят България като една от най-градобитните страни в Европа.
Градушките са унищожителни за селскостопанската продукция метеорологични явления.
Системата за противоградова защита в България е създадена през 1968 г. към Министерството на земеделието. Изпълнителна агенция “Борба с градушките” защитава територия от 17 000 кв. км в силно градобитни райони в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив , Стара Загора, Сливен.
Дейността на Агенцията се осъществява чрез наблюдение на атмосферните процеси с доплерови радари МРЛ5-IRIS и провеждане на активни въздействия.
Метеорологичната радарна информация се предоставя в реално време на Гражданска защита и Военновъздушните сили.
СТРУКТУРА НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „БОРБА С ГРАДУШКИТЕ“ СЛИВЕН ОБЛАСТ
Регионалната дирекция за борба с градушките в Сливенска област. започва своята дейност в края на 1973 год. , а производствена защита е проведена за пръв път през сезона на 1974 год. ( първо въздействие – 7.07.1974 год.).
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – СЛИВЕН
 |
гр. Сливен, ул. Орешака 15а 044622945 rugsliven@iag.bg http://www.sliven.iag.bg/ |
РДГ – Сливен носи името на град Сливен, където се намира и седалището на неговата администрация. Територията на РДГ – Сливен се намира в източната част на Южна България като граничи на север с РДГ – Велико Търново и РДГ – Шумен, на изток с РДГ – Бургас, на юг с Република Турция, на югозапад с РДГ – Кърджали и на запад с РДГ – Стара Загора.
Съгласно административно-териториалната подялба на страната, РДГ – Сливен извършва контрол върху горските територии на територията на Сливенска и Ямболска области в следните общини: Котел, Твърдица, Сливен, Нова Загора, Тунджа, Ямбол, Стралджа, Елхово и Болярово.
На територията на РДГ – Сливен се намират 8 държавни горски стопанства, които са поделения на Югоизточното държавно предприятие, 1 общинско горско предприятие и 6 общински горски структури, които управляват и стопанисват горските територии държавна и общинска собственост.
Основни дейности:
Регионалната дирекция по горите (РДГ) е юридическо лице на бюджетна издръжка, структура на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). Регионалната дирекция по горите осъществява функциите на Изпълнителната агенция по горите в определения и район на дейност с изключение на посочените в чл. 156, т. 10 от Закона за горите. Регионалната дирекция по горите е подчинена непосредствено на ИАГ. Регионалната дирекция по горите е специализирана териториална администрация, която подпомага директора при осъществяване на правомощията му, осигурява технически дейността му и извършва дейности по административно обслужване на гражданите и юридическите лица. При осъществяване на своята дейност администрацията се ръководи от принципите на законност, откритост, достъпност, отговорност и координация в рамките на своята компетентност.
Директорът осъществява правомощията си пряко и чрез администрацията на РДГ. При осъществяване на правомощията си директорът на РДГ се подпомага от заместник-директор. Договорът с директора на РДГ се сключва, изменя и прекратява от изпълнителния директор на ИАГ.
Структура, функции и организация на работа на РДГ
Регионалната дирекция по горите е структурирана в две дирекции, една дирекция на обща администрация и една дирекция на специализирана администрация, както и финансов контрольор.
Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на директора на регионалната дирекция по горите, създава условия за осъществяване дейността на специализираната администрация и извършва техническите дейности по административното обслужване. Общата администрация е организирана в дирекция „ финансово стопански дейности”.
Специализираната администрация подпомага директора на РДГ при осъществяване на неговите правомощия по Закона за горите и нормативната уредба към него и е организирана в дирекция „ горско стопанство”.
Финансовият контрольор осъществява предварителен контрол за законосъобразност, като одобрява или отхвърля предложението за поемане на задължение или за извършване на разход от регионалната дирекция по горите. Финансовият контрольор е на пряко подчинение на директора на регионалната дирекция по горите.
ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ В РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ ГРАД СЛИВЕН
Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация в РДГ Сливен
РДГ Сливен: Заповед № РД-10-47/13.03.2017 г.
Заявление за достъп до обществена информация
Протокол за приемане на устно заявление за достъп до обществена информация
Годишен отчет за постъпилите заявления по ЗДОИ за 2016 година
Годишен отчет за постъпилите заявления по ЗДОИ за 2017 година
Годишен отчет за постъпилите заявления по ЗДОИ за 2018 година
Етичен кодекс на поведение на служителите на РДГ Сливен
Харта на клиента и правила за организация на административното обслужване в Регионална дирекция
КМЕТСТВА СЛИВЕН
ТЕЛЕФОНЕН УКАЗАТЕЛ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В
ОБЩИНА СЛИВЕН
| КМЕТСТВО | КМЕТ | ТЕЛЕФ. | ТЕЛЕФОН | |
| КОД | ||||
| ГР. КЕРМЕН
Името му се споменава в османотурски документи от 1488 и от 1609 година. По-късно селцето е било изоставено. От началото на 20-те век в селото има представителство на Популярна банка. Трудово-производителна кооперация (ТПК) „Устрем“ е основана през 1967. През 1928 в града е основана Фабрика „Братя Кираджиеви“. През 1949-та година в града е основан ТКЗС.. Новото му появяване се дължи на построяването на гара на железопътната линия към Бургас. В края на 19 век Константин Иречек е минал покрай града. |
ЖИВКО ТЕНЕВ ЖЕЧЕВ | 04516 | 22-77 | |
| БИКОВО
Биково е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. |
АНТОН МАРИНОВ ГОСПОДИНОВ | 04557 | 22-11 | |
| БИНКОС
Село Бинкос е разположено в Източна Стара планина, на брега на Беленска река, приток на река Тунджа. Намира се на кръстопът, свързващ Сливен с Твърдица и Сливен с Нова Загора. |
МИНКО ИВАНОВ БАНКОВ | 04513 | 23-11 | |
| БЛАТЕЦ
До 1934 година селото се нарича Исирлии или Есирлии (от „исир“ – роб; Робово; „лагер за пленници“). С това име селото е познато от възникването му като чифлишко село през XVIII век до 1934 година, когато е преименувано в Блатец, по името на блатото, намиращо се в западната част на селото. |
КРАСИМИР ГОСПОДИНОВ ДИНЕВ | 04512 | 20-11 | |
| БОЖЕВЦИБожевци е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. Село Божевци се намира в Стара Планина. Старото име на село Божевци е Конезлери. Повечето от населението изповядва християнство, много малка част ислям. |
ХРИСТО ГЕНЧЕВ СТЕФАНОВ | 04552 | 22-16 | |
| БОЗАДЖИЙ
Бозаджии е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. |
ЯНА ГРАФОВА ПЕТРОВА | 04516 | 23-68 | |
| БЯЛА
Село Бяла се намира в планински район.Намира се в северозападната част на Община Сливен,разположено заедно с още три села- Новачево,Градско и Въглен в долината на старопланинската река Беленска и едноименната малка котловина. Релефът тук е планински,с надморска височина 600 до 1100м.Климатът е планински и умереноконтинентален.Средната годишна температура е между 8-10 градуса. Природните условия благоприятстват за отглеждането на фуражни култури,картофи,тютюн,малини.Горите и поляните са богати на гъби и планински ягоди.Не случайно в миналите векове хората на Бяла са се препитавали основно с дърводобив и знахарство.И сега още значителна част от населението е заето в дърводобива,дървообработването и залесяването,а през летните месеци много от хората събират диворастящи билки и гъби за прехрана. |
ЖЕЛЮ ЯНКОВ ЖЕЛЕВ | 04551 | 20-11 | |
| ВЪГЛЕН
Село Въглен се намира в планински район. То е сравнително малко българско село, населено само с българи от турски етнически произход. Къщите са разположени по склоновете на планината. Заобиколено е от големи гори. Има 89 жители (2014). |
АХМЕД МУСТАНОВ ЯКУБОВ | 04551 | 21-57 | |
| ГАВРАИЛОВО
Гавраилово е разположено в диплите на Източна Стара планина в непосредствена близост до Средна гора. Намира се на 20 км. западно от гр.Сливен. Край него преминава р.Тунджа и ж.п.линията София-Сливен-Бургас /ж.п. гара построена – 1930 г./. Известно е като център на Долината на прасковите, защото благоприятните почвени и климатични условия в региона допринасят за отглеждането на хиляди декари с праскови (компотни и десертни), лозя, череши, ябълки, житни култури. Със землище от 18000дка /9000дка – обработваеми земеделски земи и 9000дка горски фонд/. |
ДИМИТЪР АНДОНОВ АНДРЕЕВ | 04513 | 20-11 | |
| ГЕРГЕВЕЦ
Гергевец е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. |
НИКОЛА ПРОДАНОВ КЪНЕВ | 04519 | 23-32 | |
| ГЛУФИШЕВО
Глуфишево е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. |
ПЕНКА КУНЕВА ИВАНОВА | 04519 | 23-17 | |
| ГЛУШНИК
Глушник е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. Село Глушник се намира в полите на Гребенец планина, южно от природният парк „Сините камъни- Гребенец“ и на 15 km източно от гр. Сливен. |
ДИМИТЪР ПЕТКОВ ПЕТКОВ | 04512 | 28-33 | |
| ГОРНО АЛЕКСАНДРОВО
Горно Александрово е село в Югоизточна България. То се намира в Община Сливен, област Сливен. |
ПЕТЪР НЕДКОВ КОСТАДИНОВ | 04554 | 20-01 | |
| ГОЛЯМО ЧОЧОВЕНИ
Голямо Чочовени е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. |
ЯНКО ДИМИТРОВ УЗУНОВ | 04513 | 21-31 | |
| ГРАДСКО
Данни за село Градско датират още от римско време.Но местоположението му от този период не е известно. Смята се, че около XIII-XIV в се е намирало на югоизток от днешното му разположение, близо до село Новачево. Но поради тежка болест, надвиснала над селото и довела до смъртта на много хора, останалите били принудени да се преместят на по-голяма височина. Населението е съставено главно от българи и турци. |
ЮСМЕН ЮСМЕН АЛИ | 04551 | 27-71 | |
| ДРАГОДАНОВО
Село Драгоданово се намира в югоизточната част на Сливенска област.Землището на селото е 27779 д-ка с горския фонд. На юг граничи със с. Зимница, Ямболска област. Тази част на землището му се пресича от ж.п.линията Сливен-Зимница. Най-близките села са: с.Блатец – 2 км западно и с.Трапоклово – 3 км източно. Град Сливен е на 22 км, а гр.Ямбол, на 20 км. Землището обхваща южните части на Източната Стара планина-полите на Гребенец и върховете Секирец и Стражица, прорязано от Трапокловската река, р.Азмак и Чернева ряка. Релефът на района е предимно равнинен с лек наклон на юг.Средната надморска височина на полето е около 160 метра. Почвеното разнообразие е: черноземни смолници, ливадно-канелени и канелено-горски почви. |
СТАНЧО СИМЕОНОВ СТАНЧЕВ | 04512 | 20-71 | |
| ЖЕЛЮ ВОЙВОДА
Желю войвода е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. Разположено на левия бряг на река Тунджа. На 18 km югоизточно от Сливен и 15 km северно от Ямбол. Гара по жп линията София – Сливен – Бургас. |
СТОЯН ПЕНКОВ ГЕНОВ | 04510 | 20-11 | |
| ЗАЙЧАРИ
Зайчари е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. |
РОСИЦА ЯЙЦАРОВА | 04552 | 24-73 | |
| ЗЛАТИ ВОЙВОДА
Злати войвода е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. В землището му се намира курорта Сливенски минерални бани. Злати войвода е село в Югоизточна България .Разположено е на магистралния път София-Бургас, близо до Сливенските минерални бани. Намира се на 17 km от Сливен и 270 km от София. |
СТОЯН ВЪЛКОВ ТЕНЕВ | 04511 | 28-45 | |
| ИЗГРЕВ
Изгрев е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. Село Изгрев се намира в планински район, западно от село Стара река и е на границата на община Сливен и община Елена. Отстои на 60 км от град Сливен и 10 км от село Стара река. |
ОСМАН АЛИЕВ ОСМАНОВ | 04552 | 22-80 | |
| ИЧЕРА
Село Ичера се намира в планински район. Сгушено под сянката на възвишението Подища в тясната долина на р. Луда Камчия, селото се намира само на 25 км от областния град Сливен и на 26 км от гр. Котел. Съседни на селото са Градец, Медвен, Жеравна, Катунище, Нейково и Раково. През времето на своето съществуване, селището е сменяло местоположението си няколко пъти. Създадено в местността Голяма поляна, впоследствие бива преместено в местността Дивеците, по-късно – в местността Селски дол, докато накрая се озовава на днешното си местоположение. |
ИВАНКА СЛАВОВА КОРТЕЗОВА | 04517 | 22-11 | |
| КАЛОЯНОВО
В близост до селото се намират могили, чието проучване от археолози от експедиция ТЕМП под ръководството на д-р Георги Китов през лятото на 2007 г. показва, че те са издигнати от тракийското население по тези земи, а по-късно са преизползвани от римляните през Івсл.Хр. При проучване на една от могилите специалистите от екипа на ТЕМП се натъкват на кухини, които запълват с пяна. Отпечатъците се оказват маса и стол, наподобяващ шезлонг. Това откритие е уникално, защото никога досега не са намирани мебели от тази епоха. В друга могила, в близост до селото, учените попадат на основите на разрушен в древността храм. Намерените парченца от вътрешната мазилка свидетелстват, че той е бил пищно украсен. |
СТОЯНКА ЗАХАРИЕВА ЧЕРКЕЗОВА | 04518 | 21-90 | |
| КАМЕН
Камен е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. Село Камен (в миналото – Демирджилии) се намира на 15 km югоизточно от Сливен и на 3 km западно от село Жельо войвода. Разположено е в подножието на няколко хълма на място, запазено от вятъра. Авторът на „Опит за история на град Сливен“ д-р Симеон Табаков смята, че селото е заправено от железари-ковачи. Старото му име е турско: демерджи – железар. В османски документ от 1609 г. е споменато под името Гимурджълар. |
НИКОЛАЙ ИВАНОВ ПАНАЙОТОВ | 04510 | 20-48 | |
| КОВАЧИТЕ
Село Ковачите се намира на 15 км югозападно от град Сливен и на 4 км южно от Сливенските минерални бани. Селото е разположено по последните склонове на източните склонове на Средна гора, които в миналото са се наричали Караджа Даг, а днес Сърнена гора, на около 150 метра надморска височина. В миналото Сърнена гора е била обрасла със значителна широколистна гора. Днес около селото не е останало нито едно дърво, с изключение на няколко дъба в гробището, които са на загиване. Последната гора наречена Курията е била безсмислено изсечена през 1929 г. Селото се намира в пояс с умереноконтинентален климат, дължащ се на средиземноморското влияние. Характеризира се с кратка и безснежна зима и прохладно лято. Средногодишната температура на въздуха е 12,4°C. Простира се на площ от 1056 дка и е осмото по големина село в Област Сливен. |
СЛАВ ГЕОРГИЕВ СЛАВОВ | 04511 | 28-11 | |
| КРУШАРЕ
Селото се намира на около 15 км югоизточно от Сливен и на около 13 км северозападно от Ямбол. Селото е разположено на левия бряг на река Тунджа в южната най-ниска част на Сливенско поле, на около 150 м надморска височина. От запад, юг и изток е заобиколено от най-източните ниски разклонения на Сърнена гора. По-близо е до Ямбол, но административно и икономически е приобщено към Сливен. Алувиално-ливадните почви край Тунджа, канелено-подзолистите почви и черноземните смолници са подходящи за отглеждането на зърнени и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения. От 60-те до 80-те години на ХХ в. тук са създадени крупни масиви от овощни градини, лозя и зеленчуци. Голям разсадник за овощен посадъчен материал от праскови, кайсии, ябълки, круши, череши задоволява нуждите на южна България. През 90-те години разсадникът е изоставен и значителна част от овощните насаждения са унищожени. |
ДИМО ВАСИЛЕВ СТАНКОВ | 04514 | 20-11 | |
| МАЛКО ЧОЧОВЕНИ
Малко Чочовени е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. |
МИХАИЛ ВЪЛЧЕВ ГЕОРГИЕВ | 04513 | 20-01 | |
| МЕЧКАРЕВО
Мечкарево е село в Югоизточна България. Намира се между Сливен и Сливенски минерални бани, на 14 км югозападно от град Сливен, на близо 30 км североизточно от град Нова Загора и на 297 източно от столицата София. Има редовен автобусен транспорт до град Сливен. Намира се на 148 м надморска височина. Климатът се характеризира с мека зима, а лятото е сравнително горещо. Населението наброява около 500 души. |
ГЕОРГИ ТОДОРОВ СТОЯНОВ | 04519 | 27-79 | |
| МЛАДОВО
Младово е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. |
ДИМКА ИЛИЕВА СЛАВОВА | 04516 | 22-73 | |
| НИКОЛАЕВО
Николаево е село в Югоизточна България. То се намира в Община Сливен, област Сливен. Разположено сред възвишенията на Сърнена гора: Дик тепе, Фърчански баир и Хендешки баир, обединени около център, сред който се разстила Шашкън дере. |
ДАНКА ГЕОРГИЕВА КЪНЕВА | 04516 | 21-64 | |
| НОВАЧЕВО
Новачево е село в Югоизточна България. То се намира в Община Сливен, област Сливен. Село Новачево се намира в планински район, в Област Сливен. Близките села до Новачево са – Бяла, Градско, Бяла паланка и др. |
РЕДВИ ХАСАНОВ ХОДЖЕВ | 04551 | 27-11 | |
| ПАНАРЕТОВЦИ
Панаретовци е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. |
СТАНИМИР ХРИСТОВ ВАСИЛЕВ | 04519 | 20-81 | |
| РАКОВО
Раково е село в Североизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. |
ИРИНА АТАНАСОВА ПЛАТИЕВА | 04553 | 22-11 | |
| САМУИЛОВО
Селото се намира на 12 km южно от Сливен, близо до река Тунджа. Това е едно от големите села в областта с население 2800 жители. Селото е разположено между две реки – южно река Тунджа и западно река Асеновска. Добре развити са овощарството (праскови, ябълки) и зърнопроизводството. |
ПЛАМЕНА КОСЕВА КОСТАДИНОВА | 04519 | 20-11 | |
| СЕЛИМИНОВО
Селиминово е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. |
ТОДОР ДАНЧЕВ ТОДОРОВ | 04513 | 21-93 | |
| СКОБЕЛЕВО
Скобелево е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. |
СТЕФКО СЛАВОВ ПЕНЕВ | 04516 | 23-66 | |
| СОТИРЯ
Сотиря е село в Югоизточна България. То се намира в Община Сливен, област Сливен. Село Сотиря се намира в Югоизточна България, на 7-8 км от град Сливен. Селото е разположено в подножието на Стара планина. |
ДИМЧО ПЕТРОВ ГЕОРГИЕВ | 04556 | 20-11 | |
| СРЕДОРЕК
Средорек е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. Село Средорек се намира в планински район. |
АПТУЛА ИСУФОВ МЕХМЕДОВ | 04552 | 20-29 | |
| СТАРА РЕКА
Стара река е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. Село Стара река се намира на главния път, свързващ Велико Търново и Сливен. Отстои на около 80 км от Велико Търново, на 34 км от Елена, около 45 км от Сливен и 325 км от София. Надморска височина 400 – 450 м. В землището му преобладават сивите горски почви, а в речните долини — алувиално-ливадните. В северната част на землището преобладават земеделските земи, а в южната част — горите, предимно букови. От дивечът в землището му се срещат най-често дивата свиня, сърната,благородният елен, лисицата и заекът, срещат се и единични бройки кафява мечка, чакал и вълк,а в реките има речен кефал, черна мряна и лещенка. Климатът е предпланински, с годишни валежи малко над 800 л/м2. В края на лятото често реките почти пресъхват. |
СТЕФАН ЦАНЕВ СТЕФАНОВ | 04552 | 22-66 | |
| СТАРО СЕЛО
Старо село е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. |
ТЕОДОРА ДОНЧЕВА СТОЯНОВА | 04511 | 28-41 | |
| СТРУПЕЦ
Струпец е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. По време на османската власт Струпец е било наричано Срупча. Разположено е в северното разклонение на Сърнена гора, на височина 200 м над морското равнище. Отстои на 25 км от Сливен. Сведения за селото се срещат в турските регистри от 1591, 1609 и 1666, под името Сорупча, Ситрибче и Сирбиче. |
ТОДОР ХРИСТОВ ТОДОРОВ | 04513 | 22-04 | |
| ТОПОЛЧАНЕ
Тополчане е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. Центърът на селото се намира на 1 km от пътя София-Бургас. Типично за областта, климатът е мек, но понякога и ветровит. На 30 минути пеша е подножието на Стара планина. Благоприятно е за разходки и излети. Село Тополчане е разположено в източната част на сливенското поле, на 2,5 km южно от източно-старопланинската седловина Гребенец, точно в подножието на връх Катъгово – втори по височина след връх Гаваните, висок 1034 m. Полето на село Тополчане е много равно, с лек южен и югоизточен наклон в самото подножие на Гребенец, където се намират и трите наносни конуса на суходолията „Върбица”, „Дълбоки дол” и „Дорешката река”. |
ПЕТЪР ИЛИЕВ ИЛИЕВ | 04518 | 20-01 | |
| ТРАПОКЛОВО
Трапоклово е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. Трапоклово се намира в полите на Стара Планина. Трапоклово се намира в планински район. |
КИРИЛ АТАНАСОВ КИРОВ | 04554 | 20-11 | |
| ЧИНТУЛОВО
Чинтулово е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. Намира се в подножието на Източна Стара планина. |
ИВАН ИЛИЕВ ЩИЛИЯНОВ | 04513 | 21-41 | |
| ЧОКОБА
Чокоба е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. Селото няма стари наименования.На пътя на Юг се намира местността „Юрта“. На запад има географска забележителност наречена от местното население „Острият Камък“. За тази забележителност има легенда,че Крали Марко замерил с камък от Ямбол сестра си и този камък е „Острият камък“. А малка част от камъка паднала и сега се намира в края на селото. |
РУСИ КЪНЕВ НЕНЧЕВ | 04514 | 25-11 | |
| КВ. „ДЕБЕЛА КУРИЯ“ | ГОРАЗД ГОСПОДИНОВ | 044 | 667511 | |
| КВ. „НАДЕЖДА“ | РУМЕН БЪЧВАРОВ | 044 | 662131 | |
| КВ. „РЕЧИЦА“ | ЖЕКО ИЛИЕВ | 044 | 670136 | |
| ЦАО „СЛИВЕНСКИ | ДИНКО ДИМИТРОВ | 0878599156 | ||
| МИНЕРАЛНИ БАНИ“ |
ОБЩИНА СЛИВЕН
 |
Сливен, бул. Цар Освободител № 1 044611100, 044611106, 044611103 obstina@sliven.bg http://www.sliven.bg |
Неоспорима е щедростта на природата към Сливен. Скалният масив “Сините камъни”, чистият въздух, изобилието на вода, умереният климат, минералните извори, плодородната долина на Тунджа и Сливенското поле са само част от нейните дарове.
Мястото на днешния град е обитавано от хилядолетия. Историята ни отвежда към времето на траките и после пласт върху пласт откриваме присъствието на римляни, славяни, гърци, усещаме духа на Първото и Второто българско царство.
Нашите прадеди създават селището на кръстопът и това е едно от големите предимства на Сливен, играло важна роля в неговото минало и настоящо развитие.
Сливен заема особено място в икономическия живот на България. Тук са направени първите стъпки на българската индустрия, благодарение на обстоятелства от географски и исторически характер, съчетани с предприемчивостта на сливенеца Добри Желязков. През 1834 г. той създава първата текстилна фабрика на Балканския полуостров. Това оказва огромно влияние върху по-късното развитие и съвременния облик на Сливен.
Неизменен белег на дълголетната история на града е и духовността. Култов център от времето на античността, градът развива тези свои функции в един нов смисъл през Ранното християнство и Средновековието. Сливен е сред най-значимите духовни средища в България по време на Възраждането. Той е родно място на първия български поет Добри Чинтулов, на първия български художник, получил академично образование, Димитър Добрович, на много видни българи, чиито имена са свързани с развитието на българската и европейската наука и култура, на просветното дело и стопанското развитие в българските земи. През 1827 г. в Сливен е открито училище, а през 1860 г. е създадено читалище “Зора”. Забележителен е и днешният принос на Сливен в културната съкровищница на България. Много имена на изтъкнати съвременни творци и учени се свързват с нашия град.
Още през първите столетия на османското владичество Сливен и Сливенският край се превръщат в средище на хайдушкото движение – една от най-обичайните форми на съпротива против турското робство. Това поражда славата на Сливен като град на стоте войводи. Той е известен като родно място на националните герои Хаджи Димитър и Панайот Хитов.
Съвременният Сливен обединява функциите на стопански и духовен център с тези на областен и общински административен център. Със своите 112 103 /2006 г./ жители той е осмият по големина в страната.
ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
Територията на община Сливен е 1366 км2 и обхваща 49 селища – градовете Сливен и Кермен и 47 села.
В община Сливен се очертават два района в релефно отношение: на север – полупланински и планински, а на юг – равнинен.
Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове и хълмисти разклонения на Сливенската планина (1181 м), с която започва Източна Стара планина. На юг и югоизток е отворен към Сливенското поле. Надморската му височина варира от 180 до 300 м.
Територията на община Сливен попада в района на Подбалканските полета от преходноконтиненталната климатична област. Зимата е мека, лятото сравнително горещо. За Сливен е характерен местният вятър Бора.
ЧИСТА ОКОЛНА СРЕДА И ЗНАЧИТЕЛЕН ВОДЕН РЕСУРС
Община Сливен се намира в екологично чиста среда.
запазена екосистема и биоравновесие
няма замърсявания на почвите и водите с тежки метали
няма замърсяване на въздуха над допустимите за ЕС норми
Основен воден ресурс за общината е р. Тунджа, с водосборен басейн около 7 880 км2. На р. Тунджа, на 25 км от Сливен е изграден яз. “Жребчево”, който е с обем над 400 млн. м3 и се използва предимно за напояване.
Сливен се пресича от реките Асеновска, Селишка и Новоселска. По поречието на р. Асеновска е изграден яз. “Асеновец”, който е основният водоизточник за града.
В района на община Сливен има и минерални извори. Водата е с доказани качества при лечение на стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни заболявания и болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система.
РЕЛЕФ
Територията на община Сливен е 1366 км2 и обхваща 49 селища – градовете Сливен и Кермен и 47 села.
В община Сливен се очертават два района в релефно отношение: на север – полупланински и планински, а на юг – равнинен.
Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове и хълмисти разклонения на Сливенската планина (1181 м), с която започва Източна Стара планина. На юг и югоизток е отворен към Сливенското поле. Надморската му височина варира от 180 до 300 м.
ВОДИ
Основен воден ресурс за общината е река Тунджа, с водосборен басейн около 7 880 км2. Голямо богатство представляват обилните грунтови води в алувиалните отложения на река Тунджа и притоците й. Водите й се използват предимно за напояване, както за целта са изградени множество помпени станции и водохващания с максимално водно количество между 50 и 100 л/сек. На река Тунджа, на 25 км от Сливен е изграден язовир “Жребчево”, който е с обем над 400 млн. м3 и се използва предимно за напояване.
Сливен се пресича от реките Асеновска, Селищка и Новоселска. По поречието на река Асеновска е изграден язовир “Асеновец”, който е основният водоизточник за града.
В района на община Сливен има и минерални извори. Водата е с доказани качества при лечение на стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни заболявания и болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система.