Силистра
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – СИЛИСТРА
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Художествената галерия е разположена в центъра на град Силистра, в най – красивата и представителната сграда. Построена е през 1892 г. в стил „късен сецесион” от австрийският архитект Едвин Петрицки за Педагогическо училище.
Като Художествена галерия е открита през 1972 год. и притежава изключително стойностна колекция от над 1500 творби в областта на живописта, графиката и скулптурата.
В постоянната експозиция се намират едни от най – значимите творби на художници като: Владимир Димитров – Майстора, Стоян Венев, Илия Петров, Васил Стоилов, Дечко Узунов, Златю Бояджиев, Светлин Русев, Васил Захариев, Найден Петков, Марио Жеков, Бенчо Обрешков и други.
Основна тежест в облика на постоянната колекция са ярките произведения на художници , творили след 70-те години на миналия век. Това са: Георги Чапкънов, Стоимен Стоилов, Димитър Казаков, Георги Божилов, Димитър Киров, Тодор Панайотов, Зафир Йончев, Найден Петков, Генко Генков и други.
Заслужено място сред тях имат и художници от гр. Силистра, някои включени в постоянната експозиция, други непрекъснато показвани в тематични изложби у нас и в чужбина като: Павел Метеоров, Никола Ковачев, Мирчо Якубов, Йордан Маринов, Георги Куртев, Йордан Кисьов, Ангел Станев, Пламен Аврамов, Димитър Нуцулов, Димитър Кулев, Йордан Колев, Бедиг Бедросян, Георги Жеков, Стефан Пенчев, Коста Дончев и други.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГРАД СИЛИСТРА
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
На 18 ноември 1898 г. с Протокол № 9 учителският съвет при Държавното педагогическо училище взема решение за изграждане на музей. Съществуването на музея се узаконява с утвърждаване на Устава на 11 януари 1899 г. от министъра на народното просвещение Иван Вазов. Първият завеждащ музея е учителят по история Тодор Икономов.
През лятото на 1913 г., когато Южна Добруджа е анексирана от Румъния, със закриването на всички български училища, се затваря и музеят. За да се спаси богатата колекция от експонати, те са пренесени в музеите в Русе и София. В деня на румънската окупация силистренският учител Методи Божинов с големи трудности е успял да пренесе до София и предаде на Етнографския музей атрибутите на последния гръцки владика на Силистра. В Русе са занесени други ценни реликви, между които и златните съдове, подарени на града от Русия през 1828 г.
В периода на румънското управление на града учителят по история Перикле Папахаджи създава значителна колекция от материали от античността и средновековието, която експонира в сградата на румънската гимназия. През 1940 г., след връщането на Южна Добруджа на България, тази сбирка е отнесена в Констанца и Букурещ.
На 19 октомври 1941 година се състои учредително събрание, на което е поставено началото на Историко-етнографски музей в града. В приетия устав се посочват основните цели на музея, а именно: „а) да сплоти всички любители на историята и етнографията в околията; б) да действа в околията за събиране и запазване на всички етнографски ценности; в) да създаде специално помещение – музей, в който да се съхраняват всички исторически и етнографски ценности“. В управата на музея се включват Стоян Анастасов, Новак Петров, Йордан Игнатов, Димитър Железаров, Жечко Русев, Драган Бобчев, Атанас Неделчев и други представители на местната интелигенция. Поради липса на специални помещения, музеят се настанява в една от стаите на читалище „Доростол“.
През есента на 1942 г. в югоизточните покрайнини на Силистра е открита римска сводеста гробница от ІV в. Местният Историко-етнографски музей предприема проучване на гробницата под ръководството на секретаря на музея Новак Петров и Жечко Русев, член на неговия управителен съвет. Откриването на гробницата става сензация не само за научните среди, но и за цялата общественост. Пълно научно изследване на силистренската гробница, нейното устройство, декоративна система и стенописи прави академик Димитър П. Димитров. Поради липса на подготвени специалисти в областта на археологията и музейното дело, ръководството на музея често търси методическа и научна помощ от Археологическия институт в София.
Затрудненията от финансово и организационно естество, които Историко-етнографския музей среща, предопределят по-нататъшната му съдба. На общо събрание на членовете на музея от 23 април 1943 г. се взема решение да прекрати съществуването си като самостоятелна институция и предаде имуществото си и събраните предмети на читалище „Доростол“, което да определи уредник на музея и да гласува отделен бюджет.
През 1947 г., под ръководството на кмета на града Тодор Топоров, учителя Жечко Русев и общественика Тодор Данев се провежда първото събрание за учредяването на музеен съвет. В него влизат адвокатът Константин Абаджиев, секретар Теодора Гигова, уредник Жечко Русев и членове: Тодор Топоров, Драган Бобчев, Атанас Неделчев, Борис Данев и Цветана Хаджидимитрова. Управата на града решава музеят да се помещава в тогавашната сграда на печатница на в-к „Свободна Добруджа“.
В периода 1947-1951 година уредник на музея е Жечко Русев. От 1951 г. с министерско постановление № 1608 музеят преминава към Околийския народен съвет и за уредник е назначена Цветана Хаджидимитрова.
С решение на ИК на ОНС – Русе от 26 юни 1952 г. се създава охраняема зона около Римската гробница и се изграждат първите защитни съоръжения. Съставя се комисия от арх. Марин Данев, Цветана Хаджидимитрова и Крум Шопов, които заснемат и описват всички паметници и музейни сбирки в околията. Регистрирани са 22 архитектурни паметници и 113 надгробни могили.
През 1954 г. на музея в Силистра се предоставя нова сграда по ул. „Илия Блъсков“, в която се подрежда за първи път постоянна музейна изложба „Каменно-медна епоха и родовото общество“.
След 1959 г., когато е създаден Силистренски окръг, се приема съвместен план с Института по опазване паметниците на културата за укрепване, консервиране и възстановяване на паметниците на културата в окръга. Създават се условия за реставрация на крепостта „Меджиди табия“ и крепостната стена на р. Дунав, извършват се археологически разкопки съвместно с Археологическия институт при БАН при с. Попина. Провеждат се експедиции по селищата на окръга, в резултат на което фондът се обогатява през 1961-1962 г. с ценни и оригинални експонати като римските: бронзов шлем-маска, мраморна статуя на жена, глава на лъвче, слънчев часовник и др.
На 1 юли 1961 г. музеят се мести в сградата на бившия затвор, заедно с дворното място по ул. „Отец Паисий“. В 23 общини се откриват изложби, за които се събират над 1000 предмета. С тях се подрежда голяма етнографска изложба в гр. Силистра, която се открива на 4 октомври 1961 г. Изложбата е подредена в 8 зали, 2 фоайета и заема 155 линейни метри.
На 1 април 1962 г. в една от залите на музея се открива първата по рода си изложба в страната „Икономическо и културно развитие на гр. Силистра след 9.ІХ.1944 година“.
През 1964 г. по случай 20-годишнината от социалистическата революция в България, в салона на читалище „Доростол“ музейните специалисти подреждат голяма изложба, посветена на работническото революционно движение в Силистренски окръг.
През 1966 г. се завършват строителните работи и реставрацията на крепостта „Меджиди табия“ и сградата на етнографския музей. Същата година започват първите спасителни археологически проучвания на римския град Дуросторум.
През 1967 г. официално са открити първите постоянни експозиции на музея: археологическата в крепостта „Меджиди табия“ и етнографската – в Етнографския музей.
През 1968 г. е направено изключително археологическо откритие в Силистра – гроб на висш римски военен, положен с цялото си въоръжение и личната си колесница.
През 1969 г., съвместно със СУ „Климент Охридски“, се поставя началото на планомерните разкопки на средновековния град Дръстър.
С Решение на МС № 627 от 28 декември 1971 г. е открит Национален архитектурно-археологически резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра“.
През 1978 г. в Художествената галерия музеят открива още две постоянни експозиции: „История на капитализма и революционното работническо движение“ и „Социалистическо строителство“. В с. Калипетрово се оформя и открива етнографски комплекс.
През 1990 г. официално е открита новата археологическа експозиция в обновената сграда на Археологическия музей.
С ПМС № 80 от 7 април 2006 г. Историческият музей в Силистра придобива статут на Регионален исторически музей.
През 2012 г. археологическата експозиция на музея е изцяло обновена, като са изложени копие на римската колесница и макет на средновековния град.
В периода 2014-2015 г., по време на изкопни работи за подмяна на канализационната мрежа на града, са разкрити и проучени над 30 археологически обекта – основно антични и средновековни, сред които епископска и патриаршеска базилики, непозната крепостна система на античния Дуросторум, османска укрепителна система, десет римски представителни сгради.
ЕКСПОЗИЦИИ
Етнографски музей – Силистра
Етнографски музей – Силистра е открит 1967 г. и е част от структурата на РИМ-Силистра. Разположен е в двуетажна сграда, строена в средата на 19 в. Експозицията е разположена на площ от 300 кв.м., представяща бита, поминъка, материалната и духовна култура на населението от Силистренски регион от средата на XIX век до 40-те години на XX в.
В момента във фонда на отдела се съхраняват над 5 900 движими културни ценности. Това са основно предмети от селския и градски бит, занаятчийски инструменти, обреден реквизит, музикални инструменти от територията на Силистренски етнографски регион в посочения период.
Архeологически музей – Силистра
Археологическият музей в Силистра се помещава в сграда (паметник на културата) построена в периода 1923–1926 г. като клон на Румънската национална банка в града. От 1990 г. тук е разположена археологическата експозиция на РИМ–Силистра. Експозицията заема площ от 400 кв. м. и включва паметници от праисторическата, антична и средновековна епохи.
Праисторическата колекция съдържа уникални експонати, като съкровището от медни брадви и тесли от V хил. пр. Хр, съкровището от бронзови сърпове и брадви от II хил. пр. Хр.
Работно време:
вторник – събота
09:30ч. – 12:00ч.
12:30ч. – 17:00ч.
Работно време: Май – Октомври
Всеки ден
10:00 ч.-17:30 ч.
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА ПАРТЕНИЙ ПАВЛОВИЧ – СИЛИСТРА
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Регионална библиотека “Партений Павлович” – Силистра е водещ културен институт с вековна история и традиции, работеща за укрепване, популяризиране и развитие на българската идентичност, култура и духовни ценности. Библиотеката е значим и притегателен център в предоставянето на достъп до знание, информация и услуги за всички жители и общности в Силистра и областта.
да създаваме и поддържаме условия за устойчиво културно развитие и духовно консолидиране на общността;
да предоставяме качествени информационни, образователни и културни услуги;
да осигуряваме равни възможности за достъп до образование и активно участие в обществения живот на жителите на Силистра и областта;
да насърчаваме и подпомагаме потребителите при ползване услугите на „Е-правителство“;
да работим за интегрирането на всички членове на общността в глобалното информационно общество.
Работим за утвърждаване авторитета на Регионална библиотека “Партений Павлович”- Силистра, като прилагаме съвременните тенденции в развитието на обществените библиотеки.
ОСНОВНИ БИБЛИОТЕЧНИ УСЛУГИ
Заемане на книги за дома.
Ползване на документи в читалните и специализираните отдели на библиотеката.
Предоставяне на вербална библиографска и фактографска информация.
Достъп до собствени електронни и традиционни каталози и бази данни.
Ползване на компютри и интернет за образователни и социални нужди.
Обучение и консултиране за работа с компютър
НОВИНИ
„СМЯХ С ЧУДОМИР – 130 г. от рождението на сладкодумния български сатирик и художник”
Експонираната изложба в Силистренската регионална библиотека през месец март представя житието на талантливия български хуморист, художник, краевед и писател Димитър Христов – Чудомир.
Хронологично изложбата разказва за неговата биографична хроника, самостоятелните издания и художествени изложби, акварелните рисунки под надслов „ЧУДОМИР – нашенци”, псевдоними, драскулки, признания и награди.
Чудомир е един от най – популярните ни хумористи, чиито къси разкази за живота и нравите на българина никога няма да престанат да бъдат актуални. Той пише и рисува, а до смъртта си е председател на читалище „Искра” и директор на Историко- етнографския музей в Казанлък.
От 1938 г. е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. става народен представител. Освен това е отличен като заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието народен деятел на културата.
Негови са крилатите изречения, пропити с тънък хумор и ирония: „Не гребенът реши главата, а времето”, „Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем”, „Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите”, „Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция”, „Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките”, „Най – празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж”и др.
Чудомир оставя повече от 1000 рисунки и акварели, както и неизброими фейлетони и кратки хумористични разкази. Книгите му непрекъснато се преиздават. Сред най-известните творби на автора са: „Не съм от тях” (1935 г.), „Нашенци” (1936 г.), „Аламинут” (1938 г.), „Кой както я нареди” (1940 г.), ”Консул на Голо бърдо” (1947 г.) и т.н.
Малко хора знаят, че на 26.12.1967 г. Чудомир сам слага край на живота си в Правителствена болница – гр. София. Последните дни на писателя са белязани от самотата на отиващия си от живота човек. Посещават го малко приятели от писателските среди, но самотата и мисълта за приближаващата го смърт не напускат 77 – годишният Чудомир.
Малко известна е идеята за псевдонима на писателя. Тя хрумва на съселянина му – Дянко Фурнаджията, който един ден видял фотографията на издирвания с парична награда деец на ВМРО – Чудомир Картанджиев, и намерил огромна прилика между „терориста” и Митко (Чудомир). Така бъдещият писател и художник – карикатурист се сдобива с прякор, а по – късно прякорът му става псевдоним. Любопитен факт е, че Дянко Фурнаджията присъства като герой в част от разказите на автора.
Чудомир е името, с което става известен, но автора използва и други псевдоними: Брей, Два пъти фан Фан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Оскар Бум, Пилот, Сечко Бечко,Фанко Фтичката, Чанга Чунга, Шлук и Яу, Яу.
ИЗЛОЖБА „ПРОЛЕТНО ВДЪХНОВЕНИЕ”
В Регионална библиотека „Партений Павлович” групата за ръчно направени творби и декупаж – Силистра подреди изложба „Пролетно вдъхновение”.
Сред експонираните творби на приложното изкуство освен великденски сувенири и оригинални бижута, има красиви пролетни пана, картички, текстилни подвързии за книги. Цветя и птици, великденски кошнички и яйца са част от изделията на талантливите приложнички от Силистра.
Те споделят, че при изработване на красивите предмети всяка от тях е вложила желание да създаде пролетно настроение и да направи нашето ежедневие по-красиво.
ОБЕДИНЕНО ОБЩЕЖИТИЕ ЗА СРЕДНОШКОЛЦИ МЛАДОСТ
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Обединеното общежитие за средношколци „МЛАДОСТ” в град Силистра е разположено близо до река Дунав сред внушителните останки от крепостни стени, дворци и храмове, останали от времето на многовековния ни град.
През 1952 година към Педагогическия институт е създаден пансион за ученици, открит през октомври. Първите възпитатели в него са: Георги Мъров, Ястро Георгиев и Донка Петрова.
Първоначално пансионът е открит в сградата на педагогическото училище /сегашната Художествена галерия /. По-късно се помещава в сградата на стария затвор и накрая се премества в сегашната си сграда, построена в периода 1960-1964 година.
Събирането на средства започва през 1959 година от около 37 ТКЗС-та, които са представени от тогавашния Окръжен народен съвет на град Силистра. Той, в качеството си на инвеститор, организира строителството на обект „Общежитие на ТКЗС-та за 250 ученици”.
Строителството на сградата за общежитие започва през 1962 година и още при недовършена сграда през април 1964 година са приети първите 67 възпитаници.
На първи септември 1964 година общежитието е открито официално под името „Общежитие за средношколци „Михаил Иванович Калинин”.
С това име остава до 1991 година, когато с Решение № 74, прието на заседание на Временния изпълнителен комитет на ОбНС-Силистра, е преименувано в Обединено общежитие
за средношколци „МЛАДОСТ”.
Първият директор на общежитието е Теодора Талигарова / 1964-1968 /. Тя работи успешно за утвърждаване авторитета на учебно-възпитателното заведение.
В 52-годишната история, с упорит педагогически и административен труд за издигане престижа на общежитието, принос са оставили поколения възпитатели и техните директори: Райна Тодорова, Цеко Цеков, Никола Маринов, Венелин Енчев, Иван Иванов, Драганка Георгиева, Атанас Костов и Василка Петрова.
От месец август 2015 година в ООС”Младост” има нов директор, г-н Валери Тодоров.
Първите възпитатели Донка Игнатова, Анета Кънчева, Стойка Вутова, Цветана Григорова, Гинка Моленова, Ембия Юмерова и Хафизе Зекериева полагат изключителни усилия за превръщането на голямата сграда в уютен дом. Постройката се състои от две сгради. Едната е на два етажа със занимални за всяка група, свързана е с коридор за другата сграда, която е четириетажна с по 25 стаи на етаж.
На разположение на учениците има библиотека с богат книжен фонд от учебна и художествена литература.
Капацитетът на общежитието е за 280 ученици.
През 1989 година общежитието е отбелязало своя 25-годишен юбилей, а през 2014 година своя 50-годишен юбилей в присъствието на бивши директори, възпитатели и възпитаници.
В годините общежитието се утвърждава като единствено учебно-помощно учреждение в област Силистра. В условията на непрекъснат 24-часов режим се осъществява многопосочна учебно-възпитателна, помощно-консултативна и контролна дейност.
За изминалите години общежитието е било втори дом за много от младежите и девойките от област Силистра, решили да продължат образованието си в дунавския град. В този дом те усвояват важните житейски уроци, нужни им за утрешния ден – да бъдат добри хора, да са толерантни към различните от тях, да уважават и приемат чуждото мнение, да умеят да отстояват твърдо своите позиции и успешно да прилагат наученото.
За приобщаване на цялата ученическа общност в живота на общежитието е създаден Ученически съвет /пряк продължител на домсъвета/ като орган на ученическото самоуправление.
УС дава възможност на учениците да участват активно в процеса на вземането на решения, касаещи тяхното ежедневие.
Мисията на УС е да превърне общежитието в привлекателен център за живот, да го направи своя предпочитана територия за личностна изява, в среда с творчески дух, доверие и приятелство.
В последните три години учениците от ООС”Младост” печелят и работят по проекти, свързани с толерантността, с креативността и спорта. Немалко са и наградите, спечелени от конкурси и участия в общински и национални изяви.
Прием в общежитието
В Обединено общежитие за средношколници „Младост“, град Силистра, се приемат ученици, които продължават образованието си в държавни и общински училища в града.
Общежитието предлага:
– Стаи с по 2 и 3 легла
– Обновени III и IV етажи
– Нови бани на всеки етаж
– Четири занимални за самоподготовка
– Wi-Fi и компютърен кабинет
– Библиотека с над 8 000 тома
– Клуб „Дебати“
– Стая „Чуй детето“
– Оборудвана кухня на 4 етаж
– Медицинско обслужване
За децата в общежитието се грижи висококвалифициран педагогически персонал, който адекватно реагира на промените в образователната сфера, провеждайки политика за подкрепа на личното развитие и израстване на младите хора.
ОБЕДИНЕН ДЕТСКИ КОМПЛЕКС – СИЛИСТРА
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
ЦПЛР – ОДК, СИЛИСТРА
полезен избор за свободното време на деца, ученици и младежи от община Силистра
Обединеният детски комплекс в град Силистра е Център за подкрепа за личностно развитие в системата на предучилищното и училищно образование. Предлага дейности в съответствие с интересите и способностите на децата и учениците в областта на изкуството, науката, техниката, производството, спорта, организира учебни групи, състезания и конкурси за свободното време на учениците.
ОДК е създаден в изпълнение на Заповед №РД-14-99 / 4 юли 2012 г. на министър Сергей Игнатов на МОМН. Комплексът функционира от 01.09.2012 г., като обединява и се явява правоприемник на дейностите на съществувалите извънучилищни педагогически учреждения Център за работа с деца – град Силистра ул.“Симеон Велики“ №135, Център за ученическо, техническо и научно творчество – град Силистра ул. „Добрич“ №68а и Ученическа спортна школа – град Силистра ,ул. „Богдан войвода“ №10.
Стратегическа цел на ОДК-Силистра
Утвърждаване на Обединения детски комплекс като институция за стимулиране, подкрепа и изява на творческите способности и познавателните интереси на подрастващите деца и ученици от община Силистра.
Задачи на ОДК-Силистра
Предоставяне на условия за учениците от община Силистра за допълнително образование и възпитание, овладяване на умения и компетенции за успешна реализация в съответствие с европейските стандарти на образование, работа и живот.
Осигуряване на диференцирана индивидуална грижа за личностно развитие на подрастващите чрез занимания в клубните форми на ОДК.
Педагогическа подкрепа и защита на правата на деца и ученици за достъп до клубове, конкурси, инициативи и мерки за стимулиране.
Дейностите в ОДК са организирани в 3 направления, в постоянни и временни учебни групи, клубове, школи, секции:
Наука, техникаи технологии -„Млад природозащитник“, Екоклуб „Пеликан“, „Химия и здраве“, „Занимателна химия“,“Приложна химия“, „Приятели на природата“, клуб „Дебати“, „Кариерно насочване“, школа „Електроника, клуб „Програмиран“, клуб „Любители на цветята“;
Спорт - школа Футбол – групи момичета и момчета; школа Баскетбол – групи момчета; школа Плуване; школа Лека атлетика; групи Лечебна гимнастика; групи Тенис на корт; временни ваканционни групи шахмат, приложно колоездене;
Изкуства – Балетна школа „Аксел“, Театрална студия „АРТИСТИК“; Школи Изобразително и приложно изкуство; клуб „Графити“, клуб „Компютърна графика“; клуб „История на света в картини“; школа „Графика-живопис“; клуб „Литературно творчество“
ОДК стопанисва и развива дейност в предоставената база общинска публична собственост:
Сграда с оборудвани учебни зали и открита дворна площадка, ул. „Добрич“ 68а;
Закрит плувен басейн, ул.“Богдан войвода“ 10;
Спортна площадка с тенис корт, ул. „Богдан войвода“ 10;
Репетиционни зали, салон и сцена в сграда на Младежки дом.
За осъществяване на образователните дейности, ОДК разполага с оборудвани зали по направления – кабинети по екология, химия, биология, електроника, компютърна зала, ателиета по изобразително и приложно изкуство, балетна зала, театрално студио, конферентна зала, зрителна зала и сцена, закрит плувен басейн, спортна площадка за тенис и съвременна дидактическа база с електронно разработени уроци, преносими компютри, мултимедийни проектори, видео и озвучителна техника, спортно оборудване.
В ОДК са организирани образователни занимания и надграждащо обучение от педагогически екип с квалифицирани, утвърдени специалисти в направленията на дейност Наука и техника, Изкуства, Спорт. Възпитаниците на ОДК традиционно се класират на призови места в международни, национални, областни ученически конкурси и общински състезания.
Преподаватели по направления – Йорданка Маринова, Светлана Тодорова, Адриана Мумджиева, Росица Атанасова, Ясен Неделчев, Галя Стоянова, Живка Ковачева, Вихрен Иванов, Ивелина Стоянова, Веселин Стойчев, Илия Недков
Заместник директори – Славянка Стоянова, Руси Иванов
Директор – Маргарита Любомирова
ОДК е домакин на Международен екологичен форум „Сребърна“ за еко-проекти; на Международен конкурс за рисунки и литературно творчество на екологична тематика „Земята наш дом“.
ОДК организира самостоятелни продукции на клубната си дейност чрез традиционни изложби – базар на детско приложно изкуство“Никулден“, „Цветя за мама „,“Пролетна импресия“; самостоятелни спектакли „Коледна феерия“, „Театрална сцена“, „С магията на танца“ честване на Деня на детето 1 юни, Деня на планетата Земя, експедиции в дните на ваканции, деня на р. Дунав, празнични прояви на гр.Силистра, демонстративни състезания по приложно колоездене, шахмат, парад на хвърчила, пленери.
Клубовете при ОДК партнират с педагози от училищата в община Силистра и представят дейността си по време на общоучилищни чествания, рецитаторски конкурс, инициативи и юбилеи.
ОДК партнира на община Силистра:
при организиране на общински ученически състезания по спортове – баскетбол, плуване, футбол, шахмат, приложно колоездене;
при подготвяне на детски и младежки празнични сцени за деня на Силистра, за 24 май Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, за коледни и великденски ателиета с ученици, летни занимания с групи деца; при провеждане на международен детски танцов фестивал „Утрешният мир започва с днешното приятелство“ в гр.Силистра.
ОДК партнира на РУО – Силистра при провеждане на регионални ученически конкурси, пленери, национални изложения на ученическо творчество.
ОДК е отворена врата за деца, ученици и младежи от община Силистра, на различна възраст, от различни училища и групи, обединени от общи интереси в областта на науката, изкуствата и спорта.
В ОДК е осигурен свободен избор и достъп в постоянни, временни и ваканционни учебни групи, като формата и вида на заниманията се определят от заявените желания и чрез анкети с ученици, родители, местна общност.
Мисията на Обединен детски комплекс – Силистра е да бъде полезен и предпочитан Център за личностна подкрепа, с престижно място в педагогическото и обществено пространство като Център за обща подкрепа за личностно израстване и развитие на творческите заложби на подрастващите деца и ученици, като активен пълноправен участник в обществения живот на община Силистра.
ОБЩИНА СИЛИСТРА
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Община Силистра се намира в Североизточния район (СИР – 19 973,4 кв. км.) на Република България, който е третият по големина от 6 – те района за планиране в страната. Разположена е в североизточната част на страната. На север река Дунав бележи границата с Румъния. На изток – с Община Кайнарджа, на запад Община Силистра граничи с Община Ситово, а на юг – с общините Алфатар и Дулово.
Общата площ на общината е 516 кв. км., от които 387 544 дка. са земеделска площ, 68 273 дка. горски площи и 36 226 дка. – населени места. Селищната мрежа включва 19 населени места, от които един град – център на общината – Силистра. Броят на населението на Община Силистра към 20.04.2006 г. е 68 194 души. През последните години се наблюдава тенденция към намаляване броя на населението, като през последните две година тази тенденция се променя към увеличаване.
Климатът на Общината се характеризира с умерено континентален характер и попада в крайдунавската климатична подобласт. Характерно за този район е горещото лято, ранното настъпване на пролетта и силното застудяване през зимата. Абсолютната минимална температура достига -32 градуса, а максималната до 40,4 градуса през 1927 година. Средногодишната температура на въздуха е 11,6 градуса.
Устойчивото задържане на температурата на въздуха над 10 градуса започва през първата десетдневка на април и продължава до края на октомври – около 200 дни. Релефът на Община Силистра е равнинен, с надморска височина до 200 м., но суходолията, ориентирани към р. Дунав, му придават хълмист характер. Успоредно на Дунавския бряг се среща типична льосова гърбица.
В резултат на отдалечаването на Дунавския бряг от високия откос на междудолинните ридове се е образувала и крайдунавската плодородна низина – Балтата край с. Айдемир. В югозападната част на низината е разположено езерото Сребърна, подхранвано от няколко карстови извора. То е с дълбочина до 2,3 м. Обрасло е с растителност, сред която гнездят редки птици. В река Дунав са се образували няколко острова, някои от които са подходящи за туризъм и отдих.
Валежите в района са неравномерно разпределени и недостатъчни, като най-големи количества падат през пролетните и ранните летни месеци, а най – малко – през зимата. Средногодишното количество е 547 мм./кв.м., което е под средното за страната. Снежната покривка се задържа 50 – 60 дни с дебелина 16 – 30 см. Преобладаващите ветрове имат югозападна посока. Дните с мъгли са средно 26 в годината.
Част от селищата на Община Силистра са разположени по поречието на река Дунав. Анализът на водите на реката показва, че са годни за къпане, спорт и туризъм и се числят към ІІІ – та категория. Водоснабдяването на населението от Общината се изпълнява от фирма „Водоснабдяване и канализация“ ООД, като водоизточниците са помпажни води кладенци тип „Раней“.
Преобладаващият вид почви на територията на Общината са черноземните, което е предпоставка за получаване на високи добиви от зърнени култури, трайни насаждения и зеленчуци. Това обуславя добре развито селско стопанство, както и свързаната с него преработвателна промишленост.
Демографски профил
Броят на населението на Община Силистра към 20.04.2006 година е 68 194 души. През последните години се наблюдава тенденция към намаляване броя на населението, като през последните две година тази тенденция се променя към увеличаване.
Гъстотата на населението в Община Силистра е 115,2 д/кв. км, която е най-висока за областта – 48,3 д/ кв. км, и по-висока в сравнение с тази за страната (70,3 д/кв. км).
71.98% от постоянното население на общината живее в общинския център. Три от населените места са с население под 100 души. Едно от населените места e с население над 6 000 души. Задържането на населението в тези села се обуславя от близостта им до общинския център и възможността за трудова миграция в рамките на работния ден.
Възрастовата структура на населението разкрива съотношението му по възрасти. В общината преобладава групата на жителите в трудоспособна възраст и намалява групата на тези в подтрудоспособна възраст. Процесът на изменение на възрастовата структура на населението се изразява в силно застаряване на демографската маса. Застаряването на населението е трайно и това е смущаваща танденция и в национален мащаб.
Съотношението между половете в общината показва превес на женското население – 51% над мъжкото – 49%, като тази тенденция се запазва постоянна през последните пет години.
Динамиката на населението на общината зависи от естествения и механичен прираст. Измененията в естествения прираст на общината се обуславя от намаляването на раждаемостта и увеличаването на смъртността.
Раждаемостта в общината показва тенденция към запазване на стойността си – 7.2 на 1000, който показател е под показателя за областта – 8.7 на 1000. Смъртността в общината през последните три години относително се запазва – 14.8 на 1000, който също е под показателя за областта – 15.3 на 1000.
Естественият прираст на населението в общината е отрицателен, като от 2001 година тенденцията е към намаляване на този показател (-508 през 2001 година – 459 през 2003 година).
Механичният прираст на населението в общината е отрицателен -397 за 2003 година, като той се определя от броя на заселените и изселените в рамките на една година.
По показателя механичен прираст на хиляда човека от населението общината е под този за областта по броя на заселентите на 1000 души – 16.0, докато по броя на изселени на 1000 души е над показателя за областта – 22.6. Външната миграция обхваща предимно лица в трудоспособна възраст, в повечето случаи с висока степен на образование и квалификация.
Общината има пъстър етнически състав. Преобладава българският етнос – 51 519 души, следван от турския – 8 595, ромския – 825 и други етноси – 502 (арменци, татари, евреи и др.). Тук се намира едниственото в България село с изцяло руско население – Татарица.
В религиозно отношение преобладава източно-православното християнство, следвано от мюсюлманството. На територията на областта е разпространено и протестанството – евангелисти и адвентисти. В град Силистра е най-старият в страната арменски апостолически храм Сурп Аствадзадзин (Св.Богородица).
Демографските процеси в общината през последните години потвърждават оформилата се тенденция за страната към непрекъснато намаление на населението. Налице са отрицателен естествен и механичен прираст за всички населени места без изключение. Отрицателно влияние оказва и външната миграция, която за съжаление обхваща предимно лица в трудоспособна възраст, в повечето случаи с висока степен на образование и квалификация.