Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Силистра
ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ – РЕЗЕРВАТ СРЕБЪРНА
 |
 с. Сребърна, Силистренска област 08677/ 25 30 pr.srebarna@riosv-ruse.org https://srebarnalake.com |
През 2013 година се навършват 65 години от началото на природозащитната дейност на територията на днешния Поддържан резерват „Сребърна”
Преди повече от век езерото „Сребърна” е било „Елдорадо за блатните птици” в очите на австрийския пътешественик Феликс Канц.
Още през 1942 г. Сребърна е обявена за „развъдник” на водоплаващи птици и в езерото е забранено всякакво ловуване. Три години по-късно тази забрана е премахната и е разрешен лов на водоплаващи птици.
На 20 септември 1948 г. с Постановление на МС „Блатото Сребърна” е обявено за птичи резерват (бранище), с площ 750 ха. Забранено е косенето на тръстиката и безпокоенето на птиците. През следващата година е изградена дига, която е прекъснала естествената му връзка с река Дунав и с това е преустановен притокът на прясната вода в резервата.
От 1965 г. резерватът е включен в категория „А” на проекта МАР (списък на най-значимите влажни зони в Европа, изработен от Международното бюро за изследване на водолюбивите птици). През 1975 г. е обявен за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, а от 1977 г. е биосферен резерват според критериите на световната мрежа на биосферните резервати по програмата „МАВ” (Човекът и биосферата) на ЮНЕСКО. Връчена е специална диплома.
Най-голямо признание резерватът получава през 1983 год. Предложен е за включване в Списъка на Световното културно и природно наследство на Седмата редовна сесия на Комитета за световно наследство “ … като естествена функционираща екосистема, осигуряваща важна жизнена среда на застрашения къдроглав пеликан”.
Буферната зона на резервата е обявена през 1983 година със Заповед на Комитета за опазване на природната среда (ДВ бр.3/1983 г.).
Сребърна е в списъка на орнитологично важните места в Европа от 1989 г. Поради изграждането на защитна дига и ограничаване достъпът на пресни води от река Дунав в езерото, настъпват съществени промени в естествения характер на влажната зона и се влошава състоянието й.
През 1991 г. се правят няколко научни експертизи от български и чужди специалисти и се взема решение за предприемане на решителни мерки за подобряване на състоянието на резервата. Поради влошени екологични характеристики, през 1992 год. резерватът е включен в Списъка на застрашените от заличаване обекти на ЮНЕСКО.
В периода от 1992 г. до 1998 г. българското правителство в лицето Министерството на околната среда и водите изработва програма от мерки, насочени към възстановяване на естественото или близко до него състояние на екосистемите в резервата, следвайки препоръките на научната общност.
Най-съществените действия, които са предприети през периода са: разработване и реализиране на проект „Прокарване на хидравлична връзка между река Дунав и езерото Сребърна”, възстановяване на каналът, който е свързвал река Дунав с езерото до 1949 г. и разширяване на територията на резервата с почти една трета. Проектът е реализиран със съвместните усилия на Министерството на околната среда и водите и финансовата подкрепа на Рамсарската конвенция и секретариата на Конвенцията по световно културно и природно наследство.
Разкрита е и Рамсарската процедура за мониторинг на влажна зона под заплаха, съгласно конференцията в Montreux (1990 г.).
От 1999 г. Сребърна има статут на поддържан резерват и за него е разрешено провеждането на поддържащи, направляващи и регулиращи мерки и възстановителни мероприятия.
Усилията през годините се увенчават с успех и в края на юни 2003 г. резерватът е изваден от списъка на застрашените от изключване обекти на световното и културното наследство на ЮНЕСКО. Поддържан резерват „Сребърна” остава в списъка на обектите световно културно и природно наследство.
На територията на резервата са установени, 1123 таксона водорасли, 17 вида гъби, 15 вида лишеи, 139 таксона/видове/ висши водни и влаголюбиви растения, принадлежащи към 45 семейства и 97 рода. От флористичния генетичен фонд на влажните зони в България на Сребърна принадлежат 53% от видовете, респективно 75% от родовете и 78% от семействата.
Девет вида растения са защитени по Закона за биологичното разнообразие, 13 вида са включени в „Червената книга на България” и 2 вида присъстват в „Европейския списък на застрашените, редките и ендемични растения”. Общо до момента в резервата са установени 500 вида насекоми.
В самото езеро са установени около 20 вида риби от 6 семейства. По Бернската конвенция са защитени дунавска скумрия, брияна, върловка, деветиглена бодливка и виюн. В Националната стратегия брияната (Chalcalburnus chalcoides) е категоризирана като рядък за България вид, върловката (Leucaspius delineatus) – като “средно рядък”, а деветоиглената бодливка (Pungitius platygaster) – като „много рядък”. Същите видове са регистрирани в Червената книга на България като „защитени”.
От земноводните са установени 12 вида, от които 1 вид от Червената книга на България – сирийската чесновница (Pelobates syriacus) и други 8 вида защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На територията на резервата са установени 15 вида влечуги, като 1 от тях – смокът мишкар (Elaphe longissima) е включен в международната Червена книга и Червената книга на България, а други шест вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
Най – голямо е разнообразието на птиците. През различните сезони, общият видов състав достига около 223.
Перлата на резервата е гнездовата колония на къдроглавия пеликан. Броят на птиците в колонията за периода 1950 – 1980 г. варира от 29 до 127 двойки. През периода 2000-2004 години, числеността на двойките варира между 100 -120.
В края на 2007 г., буферната зона на Поддържан резерват „Сребърна” е прекатегорирана в защитена територия със заповед на министъра на околната среда и водите. Процедурата е извършена съгласно изискванията на Закона за биологичното разнообразие. Буферната зона на ПР „Сребърна” – се нарича „Пеликаните”.
Биологично разнообразие на Поддържан резерват „Сребърна”
Поддържан резерват „Сребърна” притежава значително разнообразие на видове, съобщества и екосистеми.
Според Michev et al. (1998) видовото разнообразие на Сребърна се състои от 1116 рода с 2748 таксона.
Синьо-зелени водорасли (Cyanophyta) – 231;
Прохлорофити (Prochlorophyta);
Микроскопични сладководни водорасли (Glaucophyta) – 1;
Еугленови водорасли (Euglenophyta) – 154;
Пирофитови водорасли (Pyrrophyta) – 17;
Златисти водорасли (Chrysophyta) – 140;
Криптофитови водорасли (Cryptophyta) – 19;
Червени водорасли (Chlorophyta – Rhodophyta) – 1;
Базидиеви гъби (Basidiomycota) – 9;
Торбести гъби (Ascomycota) – 1;
Deuteromycota – 6;
Лишеи (Lichenophyta) – 15;
Мъхове (Bryophyta) – 1;
Папрати (Polypodiophyta) – 4;
Покритосеменни (Magnoliophyta) – 275;
Спорови (Sporozoa) – 14;
Тип Миксоспорови (Myxozoa)- 1
Плоски червеи (Platyhelminthes) – 117;
Кръгли червеи (Nemathelminthes) – 125;
Бодлоглави червеи (Acanthocephala) – 6;
Мекотели (Mollusca) – 48;
Риби (Pisces) – 23;
Земноводни (Amphibia) – 12;
Влечуги (Reptilia) – 15;
Птици (Aves) – 221;
Бозайници (Mammalia) – 41.
Групи растения в ПР „Сребърна”. Общ брой – 1430 вида:
- цветни растения – 275 вида,
- гъби – 16 вида,
- лишеи – 15 вида,
- мъхове – 1 вид,
- папрати – 4 вида,
- водорасли – 1119 вида.
От растенията силно застрашени са следните видове:
- Воняща (отровна) цикута – (Cicuta virosa)
- Блатен кострец – (Sonchus palustris)
- Алоевиден стратиотез – (Stratiotis aloides)
- Водна роза (лилия) – (Nymphaea alba)
- Блатен телиптерис – (Thelupteris palustris)
- Жълта водна роза (бърдуче) – (Nuphar lutea)
- Щитолистна (нимфоидна) какичка – (Nymphoides peltata)
- Обикновена мехунка – (Utricularis vulgaris)
- Блатно кокиче – (Leucojum aestivum)
- Двуреда острица – (Carex disicha)
- Водна папрат – (Azola filiculades)
- Безкоренчеста волфия – (Wolffia arrhiza)
- Дяволски орех – (Trapa natanas)
- Жабешка водянка – (Hydrocharis morsus- ranae)
Най-голямата гордост на ПР „Сребърна” са къдроглавите пеликани
Гнездовата колония от къдроглави пеликани е най-ценният природен обект в резервата. Такива колонии в Европа има само на Балканския полуостров (Румъния, Гърция, Албания и България). Плаващият остров, на който е разположена колонията не винаги се издига с повишаването на водното ниво-и съществува опасност от наводняване на гнездата. Поради голямото консервационно значение на тази колония, е изготвена специална работна програма, която следва да се изпълнява ежегодно. Тя съдържа описание на мониторинг и поддържащи дейности в колонията, които се извършват от Института за биоразнообразие и екосистемини изследвания при БАН и Фондация „Льо Балкан-България”.
От безгръбначните особено внимание заслужават малката богомолка (Ameles heldreichi) и житното пиле (Bradyporus dasypus). Особена зоогеографска стойност имат също земноводните и влечугите в т.ч. Европейска зелена жаба (Rana esculеnta), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), кримски гущер (Lacerta taurica) и смок – стрелец (Coluber jugularis). От рибите дунавската минога – (Eudontomyzon danfordi) и змиорката – (Anguilla anguilla) са изчезнали.
Разнообразието на съобщества в резервата и неговите околности, e определено по проекта Корине (Corine Biotope Project). Според него в Сребърна съществуват 13 типа местообитания. Самият резерват е част от близо 150-те „сайта” със съществено значение за опазване на биологичното разнообразие в България.
Съгласно Рамсарската класификация разнообразието на екосистеми в резервата „Сребърна” се определя от следните категории влажни зони в него и буферната му зона:
M Постоянни реки (коритото на р. Дунав между десния бряг и остров Девня);
O Постоянни сладководни езера (езерното огледало на Сребърна);
R Сезонни блата и водоеми (изкопните ями между дигата Ветрен – Силистра и левия бряг на р. Дунав);
Xf Сладководни водоеми, с преобладание на дървета; сезонно заливани гори (цялата територия на остров Девня и част от брега между дигата Ветрен – Силистра и десния бряг на р. Дунав);
Zk Подземни карстови и пещерни хидроложки системи (изворът „Канаричката” в южната част на Сребърна);
Разнообразието (по Udvardy, 1975) се определя от наличието на три биогеографски провинции: средноевропейски гори; понтийски степи и планински територии.
Естественост: Сребърна се отличава с добра естественост, която би била по-голяма без изкуствените насаждения по „Кара борун”, „Поляната” и „Коджа баир” от салкъм, чер бор, гледичия, хибридна топола, както и без голямата дига в северната част. Двата тръстикови масива в северната и южна част на езерото са едни от най-големите в България.
Рядкост: Резерватът „Сребърна” притежава следните черти, които повишават значително стойностите на този показател: уникална за страната и рядка в Европа и на Балканския полуостров гнездова колония от къдроглави пеликани, която може да бъде наблюдавана добре от сравнително късо разстояние от околните хълмове; единствено традиционно гнездово находище на голямата бяла чапла в България; едно от малкото гнездови находища на глобално застрашени видове птици в Европа като малък корморан и белоока потапница; едно от малкото зимовища на глобално застрашени видове като малката белочела и червеногушата гъска; една от малкото вековни гнездови колонии на малки бели, гривести, нощни, сиви и червени чапли, блестящи ибиси и лопатарки в България и в Европа; единствено находище на алдровандата в България; единственото място в България, където има плаващи острови (кочки) от тръстика; едно от малкото места в България с обширни тръстикови масиви; единственото добре запазено блато по Българското дунавско крайбрежие.
Крехкост: Резерватът „Сребърна” се отличава с относителна голяма крехкост поради няколко причини:езерото е тясно свързано с р. Дунав и е силно зависимо от нея; езерото е най-ниската част от водосборен басейн с площ 402 кm2 и всички вещества, с които се третират обработваемите площи в него, попадат в езерото; непосредствено до западния бряг на езерото е разположено едноименното село Сребърна, което оказва известно негативно влияние върху резервата; ерозионните процеси, които според Kutev (1999) активно протичат по хълмовете около езерото, силно влияят върху качествата на водите в него; голяма част от птиците-ихтиофаги, които гнездят в резервата, се хранят вън от границите на резервата. Това са влажни зони предимно в Румъния (рибарници и рибовъдни стопанства, язовири) и по-малко в България (микроязовири и разливи), които не притежават природозащитен статут.
Типичност: Резерватът „Сребърна” е типична влажна зона за долното течение на р. Дунав, с характерни представители на растителния и животински свят. Някои видове птици като пчелояд, земеродно рибарче, синя гарга, папуняк са характерни за льосовите стени в Добруджа. Остров Девня има типични за Долния Дунав растителност, плитчини и пясъчни коси.
Характерни обитатели за ПР „Сребърна“
Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus)
.jpg)
Това е птица от семейство Корморанови – водолюбиви птици. Видът е известен още като малка дяволица или карабатак. Оперението му е черно-кафяво, като двата пола са практически неразличими. Дължината на тялото е 50 см, а размахът на крилете – 85 см. Възрастните през размножителния период са черно-кафяви с бели щрихи по тялото и метален блясък по крилата. През есенно-зимния период щрихите и блясъкът изчезват. Младите са с бяло подбрадие и белезникави корем и гърди. Лети с бързи плитки махове ниско над водата. Корморанът населява крайбрежията на Азовско, Аралско и Каспийско море, Мала Азия и Близкия изток. Обитава сладководни и полусолени водоеми с обилна растителност, често с чапли, блестящи ибиси и лопатарки. При миграции и зимуване образува ята. Корморанът се храни с риба.
Голяма бяла чапла (Egretta alba)
Дължината на тялото е 90-100 см. Размахът на крилете е приблизително 140-190 см. Теглото на голямата бяла чапла е от 700 до 1600 гр. Оперението е чисто бяло, краката са черни, кожата около очите е жълтозелена, ирисът-жълт. По главата няма декоративни пера. Голямата бяла чапла лети с бавни, непрекъснати махове, което ѝ предава величествен вид и сгъната шия. При прелети и групови полети винаги се подреждат V-образно. Силуетът ѝ напомня по външен вид много на сродните ѝ сива и ръждива чапла, но е чисто бяла. Отдалеч или когато не могат да бъдат преценени размерите, може да бъде объркана с Малката бяла чапла. Много тиха птица, включително и гнездовите ѝ колонии, където се чуват единствено малките. Есента обикновено се събира с ята на сивата чапла. Голямата бяла чапла се среща в Европа (включително България), Африка, Азия, Австралия и Северна Америка. Обитава бреговете на езера и реки, най-често обрасли с растителност. Храни се предимно с риба, змии, мишки, водни насекоми, земноводни, яйца, останки от мъртви животни. Подобно на сивата чапла когато ловува се движи бавно и често замръзва дебнейки плячката си. По време на размножителния период може да се отдалечи до 15 км от гнездото в търсене на храна. Моногамни птици са. Гнездо – гнезди на малки колонии от 10-15 двойки. Често образува смесени колонии с други видове чапли и блатни птици, включително и пеликани.
Ръждива чапла (Ardea purpurea)
Дължината на тялото е 85 см, а размахът на крилете 136 см. Има възрастов диморфизъм и малки сезонни различия. Възрастните през размножителния период са сивокафяви, с украсяващи пера по главата, както и с нежни бели пера по гърба и гърдите, които липсват през другите сезони. Младите са ръждивокафяви, с черни петна и ивици. Ръждивата чапла обитава блата, езера, разливи на реки и влажни зони. При миграции се среща и в разнообразни изкуствени водоеми. Мигрира на малки ята, понякога с други видове чапли.
Лопатарка (Platalea leucorodia)
Лопатарката достига дължина до 1 м. и тегло около 1 – 1,2 кг. Размахът на крилете е 115-135 см. Окраската на птицата е бяла, клюнът и краката са черни. Гнезди в Южна Европа, по-рядко в Западна Европа, а също в Азия и Северна Африка. В България се среща в резервата Сребърна. Европейските лопатарки зимуват в Централна и Източна Африка, а азиатските-в Индия и Китай. Лопатарката живее във влажни райони, на колонии от 6 до 160 птици. Предпочита малки сладководни или соленоводни водоеми, или бавнотечащи реки. Храни се с дребни риби и жаби, личинки на насекоми, червеи, ракообразни, а понякога и с водни растения. Лопатарките гнездят в тръстиката, на дървета, а също на гнезда ниско над водата. Обикновено снасят 3 до 6 яйца, които се мътят и от двамата родители в течение на 21-25 денонощия.
Блестящ ибис (Plegadis falcinellus)
Птиците от този вид имат дълъг, извит на долу клюн, с който ловят различни водни безгръбначни. Блестящият ибис обитава мочурливи терени, като в България гнезди предимно по дунавските острови и блата, а по време на прелет може да бъде видян по Черноморското крайбрежие и във вътрешността на страната.
Малка белочела гъска (Anser erythropus)
Малката белочела гъска е сравнително едър представител на семейството си, но е сред най-дребните членове на род Гъски. Тежи между 1,6 и 2,5 kg. Дължина на тялото е 60 cm, а размахът на крилете е около 127 cm. Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с голямо бяло петно на челото, което достига задния край на окото; гърдите са с черни препаски. При младите петното на челото и препаските липсват. При всички възрасти има жълт кръг около окото. Среща се, но изключително рядко в Азия и Европа (включително и България). Прелетна птица, едно от местата й за зимуване е Балканският полуостров. През есенно-зимния период се среща на ята в обработваемите площи и обширни водоеми, понякога с Голямата белочела гъска. Приема предимно растителна храна, зърнени култури.
Сива гъска (Anser anser)
Дължината на тялото е 82 см, а размахът на крилете е 165 см. Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с тъмнокафяви препаски по корема, а младите по-тъмни на гърба и без препаски. Източноевропейският подвид (rubrirostris) е малко по-едър, с по-светла окраска, розов клюн с белезникав рогов израстък и бледорозови крака. Западноевропейският подвид (anser) е със светлооранжев клюн и месесточервени крака. И двата подвида може трудно да се отличат от посевната гъска по сивобелезникавата горна предна част на крилата, по-светлите глава и шия и по-тясната черна ивица на опашката. Често издава силни крясъци като домашната гъска. Обитава разнообразни влажни зони с гъста растителност. При миграции и зимуване образува ята, понякога с други гъски.
Червеногуша гъска (Branta ruficollis)
Дължината на тялото е 65 см, а размахът на крилете – 135 см. Има възрастов диморфизъм. При възрастните главата отгоре, гърбът, крилата и корема са черни, шията, гърдите и бузите – червено-кафяви, а юздичката, тясната ивица отстрани на шията и подопашката – бели. Младите са по-тъмни. Често издават къси хрипливи крясъци. Червеногушата гъска се среща се в обширни блокове със зимни посеви в близост до сладководни или полусолени водоеми. В крайморските райони на Добруджа образува многохилядни ята, често с голямата белочела гъска. Малки ята и единични птици се срещат и навътре в сушата.
Червен ангъч (Tadorna ferruginea)
Дължината на тялото е 64 cм, а размахът на крилете достига 130 см. Има полов, сезонен и възрастов диморфизъм. Мъжкият в брачно оперение е ръждивочервен, с по-светла глава и черни първостепенни махови пера. Шията е с черна огърлица, която през другите сезони липсва. Женската е по-светла, с белезникава глава и без огърлица. Младите наподобяват женската, но окраската им е с кафяв оттенък. При полет издават силни крясъци „аанг-аанг“, наподобяващи тези на сивата гьска. Обитава водоеми с различна соленост, разположени сред открити пространства. Гнезди в дупки и хралупи, понякога далеч от водата. През размножителния период се среща на двойки, а през другите сезони образува малки ята.
Белоока потапница (Aythya nyroca)
Тежи между 400 и 700 гр., с дължина на тялото 40-46 см и размах на крилете около 65 см. Плува и се гмурка добре. Разпространена е в Европа и Азия, среща се и в България. Прелетна птица, зимува в северна Африка и южните части на Азия. Обитава сладководни езера, блата или бавно течащи реки, гъсто обрасли с водна растителност. Храни се с растителна и животинска храна – дребни мекотели, личинки на насекоми, ракообразни. Гнездото си построява винаги в непосредствена близост до водата, често на малки островчета или купчини стара тръстика. Снася от 6 до 14 жълто-зеленикави яйца. Малките се излюпват достатъчно развити, за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. Отглежда едно люпило годишно.
Морски орел (Haliaeetus albicilla)
Дължината на тялото е 80-100 см, а размахът на крилете е 210-265 см. Теглото на възрастните достига до 6,8 кг. Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с почти черни крила. Главата и шията са белезникави, клюнът е масивен, жълт, на върха силно извит надолу, опашката е къса, заоблена и бяла. Младите птици са по-тъмно оцветени, с тъмни опашки и черен клюн. Задният ръб на крилата е дъговидно извит и назъбен. Главата силно източена напред. Морският орел се среща се в Европа (включително България) и Азия, от тундрата до пустинните области, на територия с ширина около 3000 км. Обитава райони около реки, езера и морски басейни и океани, богати на храна (риба и водолюбиви птици), с високи дървета. През есенно-зимния период се среща и край изкуствени водоеми – язовири, рибарници и други.
Ливаден дърдавец (Crex crex)
На големина е колкото пъдпъдък (130-190 г. и 25-29 см). Възрастните са ръждивокафяви с черни петна и сивосини вежди. Гърлото им е белезникаво, а гушата и гърдите също са сивосини. По слабините има многобройни, ръждивокафяви, напречни ивици. Издава рязък звук „креррп-креррп” през размножителния си период. Образува гнездови двойки, но само женската поема грижата за малките. Годишно отглеждат две поколения. Храни се с разнообразна храна – насекоми и техните ларви, охлювчета, червеи и семена. Ливадният дърдавец е прелетен вид – долита през април и отлита през септември. Прелетът извършва поединично, нощем, а през деня се крие в тревата. Зимува в Африка и на остров Мадагаскар. Обитава предимно обработваеми площи, но се среща и по влажни ливади, предпланински плата и хълмисти райони с тревна растителност. Ливадният дърдавец е световнозастрашен вид. Включен е в Приложение I на Директивата за птиците. Защитен е от Закона за биологичното разнообразие.
Голяма дропла (Otis tarda)
Тя е най-голямото животно, което може да лети. Мъжките дропли достигат до 90-105 см на височина, около 115 см на дължина и 210-270 см размах на крилете при тегло между 6-18 кг като най-често то е около 13 кг. Най-големият потвърден екземпляр е бил с тегло от 21 кг. Женските са по-малки и обикновено са високи 75-85 см, дълги до 90 см и с размах на крилете от 180 см. Тежат средно около 4,5 кг. Гърдите и шията на женските са голи за разлика от мъжките. Дроплата e вид с транспалеарктично разпространение (от Португалия до Североизточен Китай). В Европа гнезди в Португалия, Испания, Германия, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Сърбия, Молдова, Украйна и Югозападна Русия. През последните 100–150 години с увеличаването на обработваемите земи, частично разширява ареала си. Гнезди в разнообразни степни стации – разорани полета с ръж, хълмисти безлесни коилни степи (черноземни и глинести). В началото на юни снася 1–10 яйца. През последните десетилетия средният брой яйца в целия ареал на вида е намалял от 4 на 2. Малките се излюпват през юли и дълго остават с женската. Изборът на гнездовия участък е свързан не толкова с характера на стацията, колкото с наличието в съседство на животинска храна, необходима за малките в ранната им възраст. Той зависи от близостта и броя на мравуняците, защото мравешките яйца са основната храна на пиленцата и на младите птици. Новоизлюпените малки нямат голяма подвижност и хранителният им участък е ограничен.
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – СИЛИСТРА
 |
гр. Силистра, бул. Цар Симеон Велики 49 0879655947 artgallery_silistra@abv.bg |
Художествената галерия е разположена в центъра на град Силистра, в най – красивата и представителната сграда. Построена е през 1892 г. в стил „късен сецесион” от австрийският архитект Едвин Петрицки за Педагогическо училище.
Като Художествена галерия е открита през 1972 год. и притежава изключително стойностна колекция от над 1500 творби в областта на живописта, графиката и скулптурата.
В постоянната експозиция се намират едни от най – значимите творби на художници като: Владимир Димитров – Майстора, Стоян Венев, Илия Петров, Васил Стоилов, Дечко Узунов, Златю Бояджиев, Светлин Русев, Васил Захариев, Найден Петков, Марио Жеков, Бенчо Обрешков и други.
Основна тежест в облика на постоянната колекция са ярките произведения на художници , творили след 70-те години на миналия век. Това са: Георги Чапкънов, Стоимен Стоилов, Димитър Казаков, Георги Божилов, Димитър Киров, Тодор Панайотов, Зафир Йончев, Найден Петков, Генко Генков и други.
Заслужено място сред тях имат и художници от гр. Силистра, някои включени в постоянната експозиция, други непрекъснато показвани в тематични изложби у нас и в чужбина като: Павел Метеоров, Никола Ковачев, Мирчо Якубов, Йордан Маринов, Георги Куртев, Йордан Кисьов, Ангел Станев, Пламен Аврамов, Димитър Нуцулов, Димитър Кулев, Йордан Колев, Бедиг Бедросян, Георги Жеков, Стефан Пенчев, Коста Дончев и други.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГРАД СИЛИСТРА
 |
Силистра, ул. Г. С. Раковски 24 086820388, 0878967468 museumsilistra@abv.bg http://www.museumsilistra.com |
На 18 ноември 1898 г. с Протокол № 9 учителският съвет при Държавното педагогическо училище взема решение за изграждане на музей. Съществуването на музея се узаконява с утвърждаване на Устава на 11 януари 1899 г. от министъра на народното просвещение Иван Вазов. Първият завеждащ музея е учителят по история Тодор Икономов.
През лятото на 1913 г., когато Южна Добруджа е анексирана от Румъния, със закриването на всички български училища, се затваря и музеят. За да се спаси богатата колекция от експонати, те са пренесени в музеите в Русе и София. В деня на румънската окупация силистренският учител Методи Божинов с големи трудности е успял да пренесе до София и предаде на Етнографския музей атрибутите на последния гръцки владика на Силистра. В Русе са занесени други ценни реликви, между които и златните съдове, подарени на града от Русия през 1828 г.
В периода на румънското управление на града учителят по история Перикле Папахаджи създава значителна колекция от материали от античността и средновековието, която експонира в сградата на румънската гимназия. През 1940 г., след връщането на Южна Добруджа на България, тази сбирка е отнесена в Констанца и Букурещ.
На 19 октомври 1941 година се състои учредително събрание, на което е поставено началото на Историко-етнографски музей в града. В приетия устав се посочват основните цели на музея, а именно: „а) да сплоти всички любители на историята и етнографията в околията; б) да действа в околията за събиране и запазване на всички етнографски ценности; в) да създаде специално помещение – музей, в който да се съхраняват всички исторически и етнографски ценности“. В управата на музея се включват Стоян Анастасов, Новак Петров, Йордан Игнатов, Димитър Железаров, Жечко Русев, Драган Бобчев, Атанас Неделчев и други представители на местната интелигенция. Поради липса на специални помещения, музеят се настанява в една от стаите на читалище „Доростол“.
През есента на 1942 г. в югоизточните покрайнини на Силистра е открита римска сводеста гробница от ІV в. Местният Историко-етнографски музей предприема проучване на гробницата под ръководството на секретаря на музея Новак Петров и Жечко Русев, член на неговия управителен съвет. Откриването на гробницата става сензация не само за научните среди, но и за цялата общественост. Пълно научно изследване на силистренската гробница, нейното устройство, декоративна система и стенописи прави академик Димитър П. Димитров. Поради липса на подготвени специалисти в областта на археологията и музейното дело, ръководството на музея често търси методическа и научна помощ от Археологическия институт в София.
Затрудненията от финансово и организационно естество, които Историко-етнографския музей среща, предопределят по-нататъшната му съдба. На общо събрание на членовете на музея от 23 април 1943 г. се взема решение да прекрати съществуването си като самостоятелна институция и предаде имуществото си и събраните предмети на читалище „Доростол“, което да определи уредник на музея и да гласува отделен бюджет.
През 1947 г., под ръководството на кмета на града Тодор Топоров, учителя Жечко Русев и общественика Тодор Данев се провежда първото събрание за учредяването на музеен съвет. В него влизат адвокатът Константин Абаджиев, секретар Теодора Гигова, уредник Жечко Русев и членове: Тодор Топоров, Драган Бобчев, Атанас Неделчев, Борис Данев и Цветана Хаджидимитрова. Управата на града решава музеят да се помещава в тогавашната сграда на печатница на в-к „Свободна Добруджа“.
В периода 1947-1951 година уредник на музея е Жечко Русев. От 1951 г. с министерско постановление № 1608 музеят преминава към Околийския народен съвет и за уредник е назначена Цветана Хаджидимитрова.
С решение на ИК на ОНС – Русе от 26 юни 1952 г. се създава охраняема зона около Римската гробница и се изграждат първите защитни съоръжения. Съставя се комисия от арх. Марин Данев, Цветана Хаджидимитрова и Крум Шопов, които заснемат и описват всички паметници и музейни сбирки в околията. Регистрирани са 22 архитектурни паметници и 113 надгробни могили.
През 1954 г. на музея в Силистра се предоставя нова сграда по ул. „Илия Блъсков“, в която се подрежда за първи път постоянна музейна изложба „Каменно-медна епоха и родовото общество“.
След 1959 г., когато е създаден Силистренски окръг, се приема съвместен план с Института по опазване паметниците на културата за укрепване, консервиране и възстановяване на паметниците на културата в окръга. Създават се условия за реставрация на крепостта „Меджиди табия“ и крепостната стена на р. Дунав, извършват се археологически разкопки съвместно с Археологическия институт при БАН при с. Попина. Провеждат се експедиции по селищата на окръга, в резултат на което фондът се обогатява през 1961-1962 г. с ценни и оригинални експонати като римските: бронзов шлем-маска, мраморна статуя на жена, глава на лъвче, слънчев часовник и др.
На 1 юли 1961 г. музеят се мести в сградата на бившия затвор, заедно с дворното място по ул. „Отец Паисий“. В 23 общини се откриват изложби, за които се събират над 1000 предмета. С тях се подрежда голяма етнографска изложба в гр. Силистра, която се открива на 4 октомври 1961 г. Изложбата е подредена в 8 зали, 2 фоайета и заема 155 линейни метри.
На 1 април 1962 г. в една от залите на музея се открива първата по рода си изложба в страната „Икономическо и културно развитие на гр. Силистра след 9.ІХ.1944 година“.
През 1964 г. по случай 20-годишнината от социалистическата революция в България, в салона на читалище „Доростол“ музейните специалисти подреждат голяма изложба, посветена на работническото революционно движение в Силистренски окръг.
През 1966 г. се завършват строителните работи и реставрацията на крепостта „Меджиди табия“ и сградата на етнографския музей. Същата година започват първите спасителни археологически проучвания на римския град Дуросторум.
През 1967 г. официално са открити първите постоянни експозиции на музея: археологическата в крепостта „Меджиди табия“ и етнографската – в Етнографския музей.
През 1968 г. е направено изключително археологическо откритие в Силистра – гроб на висш римски военен, положен с цялото си въоръжение и личната си колесница.
През 1969 г., съвместно със СУ „Климент Охридски“, се поставя началото на планомерните разкопки на средновековния град Дръстър.
С Решение на МС № 627 от 28 декември 1971 г. е открит Национален архитектурно-археологически резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра“.
През 1978 г. в Художествената галерия музеят открива още две постоянни експозиции: „История на капитализма и революционното работническо движение“ и „Социалистическо строителство“. В с. Калипетрово се оформя и открива етнографски комплекс.
През 1990 г. официално е открита новата археологическа експозиция в обновената сграда на Археологическия музей.
С ПМС № 80 от 7 април 2006 г. Историческият музей в Силистра придобива статут на Регионален исторически музей.
През 2012 г. археологическата експозиция на музея е изцяло обновена, като са изложени копие на римската колесница и макет на средновековния град.
В периода 2014-2015 г., по време на изкопни работи за подмяна на канализационната мрежа на града, са разкрити и проучени над 30 археологически обекта – основно антични и средновековни, сред които епископска и патриаршеска базилики, непозната крепостна система на античния Дуросторум, османска укрепителна система, десет римски представителни сгради.
ЕКСПОЗИЦИИ
Етнографски музей – Силистра
Етнографски музей – Силистра е открит 1967 г. и е част от структурата на РИМ-Силистра. Разположен е в двуетажна сграда, строена в средата на 19 в. Експозицията е разположена на площ от 300 кв.м., представяща бита, поминъка, материалната и духовна култура на населението от Силистренски регион от средата на XIX век до 40-те години на XX в.
В момента във фонда на отдела се съхраняват над 5 900 движими културни ценности. Това са основно предмети от селския и градски бит, занаятчийски инструменти, обреден реквизит, музикални инструменти от територията на Силистренски етнографски регион в посочения период.
Архeологически музей – Силистра
Археологическият музей в Силистра се помещава в сграда (паметник на културата) построена в периода 1923–1926 г. като клон на Румънската национална банка в града. От 1990 г. тук е разположена археологическата експозиция на РИМ–Силистра. Експозицията заема площ от 400 кв. м. и включва паметници от праисторическата, антична и средновековна епохи.
Праисторическата колекция съдържа уникални експонати, като съкровището от медни брадви и тесли от V хил. пр. Хр, съкровището от бронзови сърпове и брадви от II хил. пр. Хр.
Работно време:
вторник – събота
09:30ч. – 12:00ч.
12:30ч. – 17:00ч.
Работно време: Май – Октомври
Всеки ден
10:00 ч.-17:30 ч.
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА ПАРТЕНИЙ ПАВЛОВИЧ – СИЛИСТРА
 |
Силистра, Ул. Симеон Велики 44 086822315, 0897240282, 086831095 libsilistra@abv.bg http://libsilistra.bg |
Регионална библиотека “Партений Павлович” – Силистра е водещ културен институт с вековна история и традиции, работеща за укрепване, популяризиране и развитие на българската идентичност, култура и духовни ценности. Библиотеката е значим и притегателен център в предоставянето на достъп до знание, информация и услуги за всички жители и общности в Силистра и областта.
Нашата МИСИЯ е:
да създаваме и поддържаме условия за устойчиво културно развитие и духовно консолидиране на общността;
да предоставяме качествени информационни, образователни и културни услуги;
да осигуряваме равни възможности за достъп до образование и активно участие в обществения живот на жителите на Силистра и областта;
да насърчаваме и подпомагаме потребителите при ползване услугите на „Е-правителство“;
да работим за интегрирането на всички членове на общността в глобалното информационно общество.
Работим за утвърждаване авторитета на Регионална библиотека “Партений Павлович”- Силистра, като прилагаме съвременните тенденции в развитието на обществените библиотеки.
ОСНОВНИ БИБЛИОТЕЧНИ УСЛУГИ
Заемане на книги за дома.
Ползване на документи в читалните и специализираните отдели на библиотеката.
Предоставяне на вербална библиографска и фактографска информация.
Достъп до собствени електронни и традиционни каталози и бази данни.
Ползване на компютри и интернет за образователни и социални нужди.
Обучение и консултиране за работа с компютър
НОВИНИ
„СМЯХ С ЧУДОМИР – 130 г. от рождението на сладкодумния български сатирик и художник”
Експонираната изложба в Силистренската регионална библиотека през месец март представя житието на талантливия български хуморист, художник, краевед и писател Димитър Христов – Чудомир.
Хронологично изложбата разказва за неговата биографична хроника, самостоятелните издания и художествени изложби, акварелните рисунки под надслов „ЧУДОМИР – нашенци”, псевдоними, драскулки, признания и награди.
Чудомир е един от най – популярните ни хумористи, чиито къси разкази за живота и нравите на българина никога няма да престанат да бъдат актуални. Той пише и рисува, а до смъртта си е председател на читалище „Искра” и директор на Историко- етнографския музей в Казанлък.
От 1938 г. е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. става народен представител. Освен това е отличен като заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието народен деятел на културата.
Негови са крилатите изречения, пропити с тънък хумор и ирония: „Не гребенът реши главата, а времето”, „Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем”, „Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите”, „Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция”, „Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките”, „Най – празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж”и др.
Чудомир оставя повече от 1000 рисунки и акварели, както и неизброими фейлетони и кратки хумористични разкази. Книгите му непрекъснато се преиздават. Сред най-известните творби на автора са: „Не съм от тях” (1935 г.), „Нашенци” (1936 г.), „Аламинут” (1938 г.), „Кой както я нареди” (1940 г.), ”Консул на Голо бърдо” (1947 г.) и т.н.
Малко хора знаят, че на 26.12.1967 г. Чудомир сам слага край на живота си в Правителствена болница – гр. София. Последните дни на писателя са белязани от самотата на отиващия си от живота човек. Посещават го малко приятели от писателските среди, но самотата и мисълта за приближаващата го смърт не напускат 77 – годишният Чудомир.
Малко известна е идеята за псевдонима на писателя. Тя хрумва на съселянина му – Дянко Фурнаджията, който един ден видял фотографията на издирвания с парична награда деец на ВМРО – Чудомир Картанджиев, и намерил огромна прилика между „терориста” и Митко (Чудомир). Така бъдещият писател и художник – карикатурист се сдобива с прякор, а по – късно прякорът му става псевдоним. Любопитен факт е, че Дянко Фурнаджията присъства като герой в част от разказите на автора.
Чудомир е името, с което става известен, но автора използва и други псевдоними: Брей, Два пъти фан Фан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Оскар Бум, Пилот, Сечко Бечко,Фанко Фтичката, Чанга Чунга, Шлук и Яу, Яу.
ИЗЛОЖБА „ПРОЛЕТНО ВДЪХНОВЕНИЕ”
В Регионална библиотека „Партений Павлович” групата за ръчно направени творби и декупаж – Силистра подреди изложба „Пролетно вдъхновение”.
Сред експонираните творби на приложното изкуство освен великденски сувенири и оригинални бижута, има красиви пролетни пана, картички, текстилни подвързии за книги. Цветя и птици, великденски кошнички и яйца са част от изделията на талантливите приложнички от Силистра.
Те споделят, че при изработване на красивите предмети всяка от тях е вложила желание да създаде пролетно настроение и да направи нашето ежедневие по-красиво.
ОБЕДИНЕНО ОБЩЕЖИТИЕ ЗА СРЕДНОШКОЛЦИ МЛАДОСТ
 |
гр. Силистра, ул. Кап. Мамарчев 2а 0894450702, 0894405944 mladost2006@abv.bg http://oosmladost-silistra.com |
Обединеното общежитие за средношколци „МЛАДОСТ” в град Силистра е разположено близо до река Дунав сред внушителните останки от крепостни стени, дворци и храмове, останали от времето на многовековния ни град.
През 1952 година към Педагогическия институт е създаден пансион за ученици, открит през октомври. Първите възпитатели в него са: Георги Мъров, Ястро Георгиев и Донка Петрова.
Първоначално пансионът е открит в сградата на педагогическото училище /сегашната Художествена галерия /. По-късно се помещава в сградата на стария затвор и накрая се премества в сегашната си сграда, построена в периода 1960-1964 година.
Събирането на средства започва през 1959 година от около 37 ТКЗС-та, които са представени от тогавашния Окръжен народен съвет на град Силистра. Той, в качеството си на инвеститор, организира строителството на обект „Общежитие на ТКЗС-та за 250 ученици”.
Строителството на сградата за общежитие започва през 1962 година и още при недовършена сграда през април 1964 година са приети първите 67 възпитаници.
На първи септември 1964 година общежитието е открито официално под името „Общежитие за средношколци „Михаил Иванович Калинин”.
С това име остава до 1991 година, когато с Решение № 74, прието на заседание на Временния изпълнителен комитет на ОбНС-Силистра, е преименувано в Обединено общежитие
за средношколци „МЛАДОСТ”.
Първият директор на общежитието е Теодора Талигарова / 1964-1968 /. Тя работи успешно за утвърждаване авторитета на учебно-възпитателното заведение.
В 52-годишната история, с упорит педагогически и административен труд за издигане престижа на общежитието, принос са оставили поколения възпитатели и техните директори: Райна Тодорова, Цеко Цеков, Никола Маринов, Венелин Енчев, Иван Иванов, Драганка Георгиева, Атанас Костов и Василка Петрова.
От месец август 2015 година в ООС”Младост” има нов директор, г-н Валери Тодоров.
Първите възпитатели Донка Игнатова, Анета Кънчева, Стойка Вутова, Цветана Григорова, Гинка Моленова, Ембия Юмерова и Хафизе Зекериева полагат изключителни усилия за превръщането на голямата сграда в уютен дом. Постройката се състои от две сгради. Едната е на два етажа със занимални за всяка група, свързана е с коридор за другата сграда, която е четириетажна с по 25 стаи на етаж.
На разположение на учениците има библиотека с богат книжен фонд от учебна и художествена литература.
Капацитетът на общежитието е за 280 ученици.
През 1989 година общежитието е отбелязало своя 25-годишен юбилей, а през 2014 година своя 50-годишен юбилей в присъствието на бивши директори, възпитатели и възпитаници.
В годините общежитието се утвърждава като единствено учебно-помощно учреждение в област Силистра. В условията на непрекъснат 24-часов режим се осъществява многопосочна учебно-възпитателна, помощно-консултативна и контролна дейност.
За изминалите години общежитието е било втори дом за много от младежите и девойките от област Силистра, решили да продължат образованието си в дунавския град. В този дом те усвояват важните житейски уроци, нужни им за утрешния ден – да бъдат добри хора, да са толерантни към различните от тях, да уважават и приемат чуждото мнение, да умеят да отстояват твърдо своите позиции и успешно да прилагат наученото.
За приобщаване на цялата ученическа общност в живота на общежитието е създаден Ученически съвет /пряк продължител на домсъвета/ като орган на ученическото самоуправление.
УС дава възможност на учениците да участват активно в процеса на вземането на решения, касаещи тяхното ежедневие.
Мисията на УС е да превърне общежитието в привлекателен център за живот, да го направи своя предпочитана територия за личностна изява, в среда с творчески дух, доверие и приятелство.
В последните три години учениците от ООС”Младост” печелят и работят по проекти, свързани с толерантността, с креативността и спорта. Немалко са и наградите, спечелени от конкурси и участия в общински и национални изяви.
Прием в общежитието
В Обединено общежитие за средношколници „Младост“, град Силистра, се приемат ученици, които продължават образованието си в държавни и общински училища в града.
Общежитието предлага:
– Стаи с по 2 и 3 легла
– Обновени III и IV етажи
– Нови бани на всеки етаж
– Четири занимални за самоподготовка
– Wi-Fi и компютърен кабинет
– Библиотека с над 8 000 тома
– Клуб „Дебати“
– Стая „Чуй детето“
– Оборудвана кухня на 4 етаж
– Медицинско обслужване
За децата в общежитието се грижи висококвалифициран педагогически персонал, който адекватно реагира на промените в образователната сфера, провеждайки политика за подкрепа на личното развитие и израстване на младите хора.
ОБЕДИНЕН ДЕТСКИ КОМПЛЕКС – СИЛИСТРА
 |
гр. Силистра, ул. 31-ви полк, 38 086824046, 0885463432 odk_silistra@abv.bghttp://www.odk-silistra.com |
ЦПЛР – ОДК, СИЛИСТРА
полезен избор за свободното време на деца, ученици и младежи от община Силистра
Обединеният детски комплекс в град Силистра е Център за подкрепа за личностно развитие в системата на предучилищното и училищно образование. Предлага дейности в съответствие с интересите и способностите на децата и учениците в областта на изкуството, науката, техниката, производството, спорта, организира учебни групи, състезания и конкурси за свободното време на учениците.
ОДК е създаден в изпълнение на Заповед №РД-14-99 / 4 юли 2012 г. на министър Сергей Игнатов на МОМН. Комплексът функционира от 01.09.2012 г., като обединява и се явява правоприемник на дейностите на съществувалите извънучилищни педагогически учреждения Център за работа с деца – град Силистра ул.“Симеон Велики“ №135, Център за ученическо, техническо и научно творчество – град Силистра ул. „Добрич“ №68а и Ученическа спортна школа – град Силистра ,ул. „Богдан войвода“ №10.
Стратегическа цел на ОДК-Силистра
Утвърждаване на Обединения детски комплекс като институция за стимулиране, подкрепа и изява на творческите способности и познавателните интереси на подрастващите деца и ученици от община Силистра.
Задачи на ОДК-Силистра
Предоставяне на условия за учениците от община Силистра за допълнително образование и възпитание, овладяване на умения и компетенции за успешна реализация в съответствие с европейските стандарти на образование, работа и живот.
Осигуряване на диференцирана индивидуална грижа за личностно развитие на подрастващите чрез занимания в клубните форми на ОДК.
Педагогическа подкрепа и защита на правата на деца и ученици за достъп до клубове, конкурси, инициативи и мерки за стимулиране.
Дейностите в ОДК са организирани в 3 направления, в постоянни и временни учебни групи, клубове, школи, секции:
Наука, техникаи технологии -„Млад природозащитник“, Екоклуб „Пеликан“, „Химия и здраве“, „Занимателна химия“,“Приложна химия“, „Приятели на природата“, клуб „Дебати“, „Кариерно насочване“, школа „Електроника, клуб „Програмиран“, клуб „Любители на цветята“;
Спорт - школа Футбол – групи момичета и момчета; школа Баскетбол – групи момчета; школа Плуване; школа Лека атлетика; групи Лечебна гимнастика; групи Тенис на корт; временни ваканционни групи шахмат, приложно колоездене;
Изкуства – Балетна школа „Аксел“, Театрална студия „АРТИСТИК“; Школи Изобразително и приложно изкуство; клуб „Графити“, клуб „Компютърна графика“; клуб „История на света в картини“; школа „Графика-живопис“; клуб „Литературно творчество“
ОДК стопанисва и развива дейност в предоставената база общинска публична собственост:
Сграда с оборудвани учебни зали и открита дворна площадка, ул. „Добрич“ 68а;
Закрит плувен басейн, ул.“Богдан войвода“ 10;
Спортна площадка с тенис корт, ул. „Богдан войвода“ 10;
Репетиционни зали, салон и сцена в сграда на Младежки дом.
За осъществяване на образователните дейности, ОДК разполага с оборудвани зали по направления – кабинети по екология, химия, биология, електроника, компютърна зала, ателиета по изобразително и приложно изкуство, балетна зала, театрално студио, конферентна зала, зрителна зала и сцена, закрит плувен басейн, спортна площадка за тенис и съвременна дидактическа база с електронно разработени уроци, преносими компютри, мултимедийни проектори, видео и озвучителна техника, спортно оборудване.
В ОДК са организирани образователни занимания и надграждащо обучение от педагогически екип с квалифицирани, утвърдени специалисти в направленията на дейност Наука и техника, Изкуства, Спорт. Възпитаниците на ОДК традиционно се класират на призови места в международни, национални, областни ученически конкурси и общински състезания.
Преподаватели по направления – Йорданка Маринова, Светлана Тодорова, Адриана Мумджиева, Росица Атанасова, Ясен Неделчев, Галя Стоянова, Живка Ковачева, Вихрен Иванов, Ивелина Стоянова, Веселин Стойчев, Илия Недков
Заместник директори – Славянка Стоянова, Руси Иванов
Директор – Маргарита Любомирова
ОДК е домакин на Международен екологичен форум „Сребърна“ за еко-проекти; на Международен конкурс за рисунки и литературно творчество на екологична тематика „Земята наш дом“.
ОДК организира самостоятелни продукции на клубната си дейност чрез традиционни изложби – базар на детско приложно изкуство“Никулден“, „Цветя за мама „,“Пролетна импресия“; самостоятелни спектакли „Коледна феерия“, „Театрална сцена“, „С магията на танца“ честване на Деня на детето 1 юни, Деня на планетата Земя, експедиции в дните на ваканции, деня на р. Дунав, празнични прояви на гр.Силистра, демонстративни състезания по приложно колоездене, шахмат, парад на хвърчила, пленери.
Клубовете при ОДК партнират с педагози от училищата в община Силистра и представят дейността си по време на общоучилищни чествания, рецитаторски конкурс, инициативи и юбилеи.
ОДК партнира на община Силистра:
при организиране на общински ученически състезания по спортове – баскетбол, плуване, футбол, шахмат, приложно колоездене;
при подготвяне на детски и младежки празнични сцени за деня на Силистра, за 24 май Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, за коледни и великденски ателиета с ученици, летни занимания с групи деца; при провеждане на международен детски танцов фестивал „Утрешният мир започва с днешното приятелство“ в гр.Силистра.
ОДК партнира на РУО – Силистра при провеждане на регионални ученически конкурси, пленери, национални изложения на ученическо творчество.
ОДК е отворена врата за деца, ученици и младежи от община Силистра, на различна възраст, от различни училища и групи, обединени от общи интереси в областта на науката, изкуствата и спорта.
В ОДК е осигурен свободен избор и достъп в постоянни, временни и ваканционни учебни групи, като формата и вида на заниманията се определят от заявените желания и чрез анкети с ученици, родители, местна общност.
Мисията на Обединен детски комплекс – Силистра е да бъде полезен и предпочитан Център за личностна подкрепа, с престижно място в педагогическото и обществено пространство като Център за обща подкрепа за личностно израстване и развитие на творческите заложби на подрастващите деца и ученици, като активен пълноправен участник в обществения живот на община Силистра.