Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Русе
Русенска Търговско – Индустриална Камара
 |
 Русе, бул. Цар Фердинанд 3A 082825875, 082825878 info@rcci.bg https://www.rcci.bg |
Русенската търговско-индустриална камара (РТИК) е независима, доброволна обществена организация (сдружение с нестопанска цел), създадена за подпомагане, насърчаване, представителство и защита на стопанските интереси на своите членове и съдействие за утвърждаване на пазарно — икономическите отношения за европейската и международна интеграция на региона и страната.
Членството в РТИК е на доброволен принцип. В членския състав се включват представители на големи, малки и средни производствени предприятия и фирми, организации, работещи в подкрепа на бизнеса.
РТИК подпомага и подкрепя постиженията на фирмите от региона, като им осигурява богата гама от съвременни бизнес-услуги и прилага гъвкава политика за отстояване индивидуалните и колективни интереси на бизнеса от региона. Основните цели на Камарата съгласно чл. 3 от Устава са:
(1) Камарата представлява, защитава, насърчава, подпомага, и съдейства на своите членове за оптимизиране на условията за стопанска дейност в страната и региона.
(2) Камарата представлява и защитава обединените интереси на членовете си пред местните органи на самоуправление, а посредством Българската търговско-промишлена палата – пред централните органи на държавната власт и управление, както и пред други местни и чужди международни организации, с които Камарата пряко или чрез Българската търговско-промишлена палата – София поддържа партньорски взаимоотношения
(3) Камарата насърчава и подпомага своите членове да развиват своя потенциал и за увеличаване на възможностите им за участие на вътрешния и на международните пазари.
Камарата се ползва с авторитет в сферата на бизнес услугите, както на регионално, така и на национално и международно ниво.
Основните приоритети на Русенска търговско — индустриална камара са:
Утвърждаване на камарата като водещата и обединяваща организация, подпомагаща развитието на бизнеса региона
Засилване на ролята на камарата в областта на регионалното развитие на Русенска област и Северен Централен Планов Район
Засилване на представителните функции на камарата и ефективно взаимодействие със структурите на местната власт, както и централната власт чрез системата на БТПП, за постигане на благоприятна икономическа среда за бизнеса
Оптимизиране и подобряване ефективността на камарата за подкрепа на бизнеса.
По-активно участие на РТИК по национални и международни програми за финансиране и подпомагане на бизнеса
ИСТОРИЯ
В първите години след освобождението Русе е най-голям град и стопански център на Княжество България. Важното значение на града се определя от бързото му индустриално развитие и традиционните търговски връзки, които поддържа с дунавските страни. Международните стопански контакти дават възможност на немалка част от русенското търговско-занаятчийско съсловие още в предосвобожденската епоха да осъществи първоначално натрупване на капитали. И доста рано, още през 80-те и началото на 90-те години на 19-ти век, русенци се отърсват от дотогавашните си разбирания за използването на свободния капитал. Те създават първите акционерни дружества в страната: Акционерно спестително дружество “Гирдап” (1881 г.), Първо българско застрахователно акционерно дружество “България” (1890 г.), “Българска търговска банка” (1895 г.) и др. Към 1890 г. в Русе има 14 по-големи предприятия от фабричен тип на металообработващата, химическата, хранителната, керамичната, кожарската и др. индустрии. Значителен растеж отбелязва и търговията. Само в периода от 1885 г. до 1903 г. в града са регистрирани 135 търговски фирми.
В тези условия през 1889-1890 г. в кафето на Оханес Енкарниян на ул. “Княжеска”, се замисля създаването на търговска организация – Първа българска частна търговска камара, с месечни вноски на членовете й. Най-вероятно от пролетта на 1890 г. новоучредената за пръв път в страната търговска камара започва да развива дейност. Това първо камарно сдружение в България възниква като частна търговска организация, без протекцията на централната държавна администрация, копирайки устройството на английските свободни камари. Членовете на първото камарно сдружение с волни пожертвования наемат кафето на Енкарниян за заседателна зала и свое седалище. Пак по същия начин закупуват и мебелировката. Вестник “Славяни” излиза с голяма статия, в която се приветства “доброто вътрешно устройство” на “Търговската камара” и се изтъква, че “прави чест на тия, които са предприели създаването й”. В началото на своето съществуване, Търговската камара в Русе заема полагащото й се място в обществения и стопанския живот на града. На 19 юли 1890 г. камарата дава тържествен банкет в чест на посещението в Русе на министър-председателя Стефан Стамболов. Началната дейност на първата търговска камара, обаче, съвсем не е свързана само с представителни мероприятия. В края на 1890 г. членовете на камарата стават инициатори и учредяват в Русе Първото българско застрахователно акционерно дружество “България”. За председател е избран председателят на камарата П. А. Попов.
Стопанското развитие на страната от средата на 90-те години на 19-ти век все по-осезателно налага законодателно регламентиране на модернизирането по европейски стандарти на българското производство и търговия. В тази връзка министърът на търговията и земеделието Иван Гешов, внася законопроекта за създаването на Търговско-индустриалните камари (ТИК) в Народното събрание на 19-20 декември 1894 г. 
Той изтъква, че на тези институции “не малко има да благодарят за подобрение на търговията и индустрията си ония държави, които са имали възможност преди нас да ги устроят”. Той е убеден, че “устройването” на камари в България ”няма да се забави да донесе неоценими услуги за нашата местна търговия и промишленост”. С правилника към закона за камарите, публикуван с Указ № 61 от 17 април 1895 г., се разграничават районите на действие на между първоначално учредените четири камари – Софийска, Пловдивска, Русенска и Варненска. Камарите получават статут на относително автономни учреждения с административни функции, субсидирани от държавата по образец на френските ТИК.
От 1895 г. Камарата в Русе носи наименованието “Русенска търговско-индустриална камара” (РТИК). Районът на дейността й обхваща почти цяла северна България от р. Тимок до Силистра, включвайки 30 околии. След създаването на Областна стопанска камара (ОСК) – Русе през есента на 1943 г. районът й намалява, обхващайки само Русенска административна област. РТИК, както и останалите ТИК в страната, още непосредствено след организационното им устройство, започват да изпълняват основната си задача да подпомагат правителствените органи в законодателната дейност по всички стопански въпроси.
АРМЕНСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – РУСЕ
 |
Русе, ул. Братя Миладинови 18 0899145581 info@armenianchurch-russe.com |
Арменската Църква в град Русе носи името “Сурп Аствадзадзин” (Света Богородица). Построена още през далечната 1610 година, тя е само с 10 г. по-млада от най-старата арменска църква в България, която е в град Силистра (от 1600г). Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани с Пресвета Богородица Дева Мария.
Първоначално храмът е представлявала скромна дървена постройка. По-късно Храмът бива поразен от пожар и през 1832 година той изцяло е реконструиран във вид, в който е запазен и до днес. Тъй като Храмът е строен през годините на турското робство, той е наполовина вкопан в земята, съгласно тогавашните закони на Турската империя. Предвидливо са били прокопани три тунела, извеждащи извън пределите на града при евентуално турско нашествие. Портите на два от тях са запазени и до днес. Северната стена на оградата на църквата е от времето на късното средновековие, по камъните има надписи – графити на арменски език.
Храмът е уникален със своите 3 абсиди на централното олтарно възвишение. Светата Трапеза, намираща се в средата носи името на Храма, а от двете й страни са изградени още два малки олтара. Левият, Свети Стефан, а десният Свети Григорий Просветител. Съгласно каноните, храмът си има хранилище, в което се намира и баптистериума – купела за кръщение. В хранилището има още един по-малък олтар , наричан от местните арменци – “Малката Богородица”. Според миряните той притежава изключителна чудотворна сила.
Срещу Арменската църква, преди години се е издигало и арменското училище, което е носило името “Сурп Месроб Мащоц” – създателят на арменската азбука. Училището е закрито от комунистическото правителство през годините на тоталитаризма.
Един от най-големите християнски празници е Сурп Аствадзадзин (Света Богородица), който в Русе е и изключителен храмов празник. По стара традиция се отслужва тържествена Света литургия в прослава на Божията Майка – покровителка на майчинството, брака и семейното огнище. Типично за празника е раздаването на мадах, съдържащ осветено грозде, хляб и месо.
В двора на Храма е старото арменското гробище, от което и до днес са останали надгробни плочи със старинни надписи. Най-старите надгробни плочи са от варовик и по-малки по размер. По-новите са от мрамор. Украсени са в стил лале де вил, взаимстван от европейския барок, който се използва широко в декорацията по онова време. За него са характерни фигури като фруктиери, вази с плодове и цветя, епископска тиара. На някои от надгробията са изобразени предмети, подсказващи социалния статус на починалия или занаята му приживе. Например гравирането на дивит на камъка напомня, че под него почива грамотен човек, писар, а изобразяването на ножици и аршин – за умел терзия.
Арменците се заселват в градовете по Дунав, идвайки от делтата на реката от Южна Украйна. Арменската общност е една от най-големите в Русе и сега в града живеят няколко хиляди арменци. Животът на общността още тогава е съсредоточен в общ квартал, наричан и до днес “арменската махала”, в пределите на която се намира и Арменската Апостолическа Православна Църква. В началото на XX век броят на арменците в града значително нараства, тъй като към местните жители се присъединяват мнозина бежанци, прокудени от земите на бившата западна Армения от младотурското правителство, извършило първият геноцид на века – Геноцидът на арменският народ. В двора на Храма се намира и паметника на жертвите от геноцида, пред който всяка година на 24 април се отслужва панахида за невинните жертви от недалечното минало.
Едни от най-големите дарители на общността са били сем. Куюмджиян. На тях арменското малцинство в града дължи своя Културен дом “Ереван”, който и до ден днешен събира своите деца по различни поводи. Благодарение дарените имоти от сем. Куюмджиян се издържа и самият Храм.
Днес, Арменската църква – обявена за паметник на културата през 1987г, е толерантна към всички вероизповедания и е отворила своите врати за всеки, който желае да се сближи и опознае безпределната й чистота и красота.
Арменската Апостолическа Църква е една от древноизточните църкви и от най-древните християнски църкви. Християнството е донесено в Армения от апостолите Вартоломей и Тадей, поради което се нарича Апостолическа. Армения първа приема християнството за официална държавна религия през 301 година от светеца Григорий Просветител († 335 г.), чийто син и негов приемник Аристакес участва в Първи вселенски събор.
По случай 400 годишният юбилей на храма, през 2012г в него е оформено музейно помещение. Като експонати в музея са изложени някои редки и ценни книги. Част от тях се реставрират.
КМЕТСТВО ПРОСЕНА
 |
с. Просена, ул. Васил Левски 27 А 081512280 kmetstvo_prosena@abv.bg |
Просена е село в Северна България. То се намира в община Русе, област Русе.
Селото се намира на 18 км СИ от гр. Русе. Населението е около 600 жители.
Добре развито зърнопроизводство, а в последните години се увеличват площите с нови трайни насаждения.
До преди Освобождението на България от османска власт селото се е обитавало от мюсюлманско население от татарски произход. В него е бил разположен бивакът на турския военачалник Поросан, който е престоял дълго в селото. След неговото заминаване селцето се нарича Поросан, а по-късно получава името Просена.
През следващите години селото е покосено от чума и холера, при което измира по-голямата част от населението и селото почти се заличава. След това селото се премества на сегашното си място.
След Освобождаването на България от османска власт в малкото турско селище започват да се заселват българи от съседните села. От Гагаля се заселват родовете: Вълкови, Аврамови, Сенковци, Караганчеви и други, а от село Долно Абланово идва родът Интиреви. Околностите на селото са били предимно от гори, които хората изсичат и започват да обработват освободената земя, а връзката с града е ставала с каруци по черен път.
Населението е участвало в две войни, в Балканската война загиват: Андрей Йорданов Вълков, Велико Андреев Вълков, Илия Минев.
В Отечествената война вземат участие 40 – 50 човека бойци, а свидни жертви стават Никола Добрев Минев и Йордан Пасев Керезов.
В новия подем на селското стопанство хората от село Просена не остават назад, като показателен за това е факта че през септември 1948 г. се основава първото ТКЗС. Това става благодарение на Иван Атанасов Енев.
През 1892 г. в с. Просена е създадено първото училище, което се помещава в частна турска къща и се състои от една класна стая, а децата се обучават от един учител и в едно помещение се учат четири отделения.
По инициатива на по-будни младежи от селото през 1928 година се основава читалище „Напредък“ от Иван Александров, Петър Копчев, Димитър Пенев. Закупени са първите книги със средства набрани от членски внос. По това време читалището е имало 150 члена, с чиято помощ се закупуват библиотечен шкаф и две маси, пейки за сядане са направени на доброволни начала. Читалището постепенно се утвърждава и започва активна театрална самодейност – изнасят се първите пиеси и ежегодно се коледува.
След 9.IX.1944 година е сменено името на читалището на „Пробуда“, а днес името му е „Максим Горки“. През годините читалището се е помещавало в различни сгради, а от дейността са се заделяли средства за за построяването на нов читалищен дом. С помощта на местното население и кооперативното стопанство през 1969 г. е започната сградата, а през 1971 година завършена и обзаведена. Киносалонът е с 200 места, има обособени клубове, гримьорни, книгохранилище, а библиотеката е обзаведена според съвременните изисквания. Сформирани са битов хор, драматичен състав, клуб „Млад приятел на книгата“, библиотечния фонд наброява 5670 тома. Всяка година се закупуват нови книги, получават се и дарения. Към читалището има и самодейна вокална група с ръководител Недка Ганчева (пенсионирана учителка).
СДРУЖЕНИЕ ЕВРОНАДЕЖДА
 |
гр. Русе, ул. Пирот 24 0899460517 evronadejda@gmail.com |
СДРУЖЕНИЕ ЕВРОНАДЕЖДА е със седалище град Русе.
Дейността на сдружението е:
– Да подпомага развитието на образованието, спорта, културата и здравеопазването и да разширява обмена на информация в сферите.
– Да утвърждава критериите за научност и опазване при управлението и интерпретацията на информационнитеnмасиви, с които ще борави сдружението.
– Да участва в изработването на проекти на етични и научни стандарти в областта на образованието, спорта, културата и здравеопазването.
– Да подпомага и развива професионалното образование в областта на спорта, културата и здравеопазването.
– Да защитава правата и интересите на служителите ангажирани в сферите на образованието, спорта, културата и здравеопазването.
– Да популяризира сред широка общественост работата и професията на учителя, лекаря, преподавателите във висшите учебни заведения. Разработване на проекти за участие по програми с възможност за осигуряване на средства.
– Да установява и развива връзки със сродни международни организации.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – РУСЕ
 |
гр. Русе, пл. Батенберг 3 082825002 pr@museumruse.com https://www.museumruse.com |
Регионалният исторически музей в Русе осъществява своята културна дейност
на територията на областите Русе, Разград и Силистра.
Музеят е открит на 1 януари 1904 г. като музейна сбирка към мъжката гимназия “Княз Борис I”. Сбирката прераства в градски музей през 1937 г. Музеят става държавен през 1949 г. През 1952 г. е обявен за окръжен музей, а от юли 2000 г. е регионален. Фондът на музея съдържа 130 000 бр. културни ценности. Развива своята дейност по отношение на опазването и експонирането на движимите културни ценности, материалното и нематериално културно наследство, проучването на историята и природата на Североизточна България.
Сега Регионален исторически музей – Русе представя седем експозиции, от които три на открито – Римска крепост Сексагинта Приста, Ивановски скални църкви и Средновековен град Червен.
Отдел “Археология”
Отдел “Археология” е най-старият и най-големият в Регионалния исторически музей – Русе. Той е пряк наследник на Археологическата музейна сбирка, създадена през 1904г. към Русенската мъжка гимназия “Княз Борис” и е основата, върху която възниква и успешно се развива по-късно музейното дело в Русе. Отделът обединява научните раздели “Праистория”, Тракийска археология”, “Античност”, “Средновековие” и “Нумизматика”.
Фондът му наброява близо 70 000 предмета, които представят най-важните черти в облика на материалната и духовна култура на Русенския край до края на ХІVв. Сред тях са енеолитна идолна пластика и керамика, тракийското сребърно съкровище от Борово, тракийски накити, колекция от тракийски шлемове, предмети на бита и въоръжение от римската епоха, накити от периода на Първото българско царство (VІІ-ХІв.), сребърно съкровище от с. Баниска (ХІІІв.), релефни керамични икони от Червен (ХІVв.), стенописи от средновековни скални манастири, много колективни монетни находки и др.
Повечето от съхраняваните в отдела експонати произхождат от археологически разкопки, началото на които е поставено през 1904г. Проучени са голям брой значими обекти, сред които се открояват Русенската селищна могила, неолитното селище при с. Копривец, тракийските могилни некрополи край Борово и Брестовица, античната гробница-мавзолей при с. Бабово, римските кастели Ятрус и Сексагинта Приста, античният некропол при с. Пейчиново, ранносредновековните некрополи при Николово, Красен, Табачка, Тръстеник, ранносредновековното укрепено селище при с. Стърмен, средновековният град Червен, скалният манастир “Св. архангел Михаил” при с. Иваново и много други. Някои от тези обекти се проучват десетилетия и са определящи за развитието на българската археологическа наука.
Успоредно с археологическите разкопки, отделът осъществува и постоянни теренни обхождания и наблюдения, резултатите от които попълват археологическата карта на България. Осъществяват се и дейности за контрол на състоянието на археологическите паметници, за тяхното опазване, консервация и реставрация. Отделът подготвя и експонира голям брой изложби в град Русе и други селища на страната, както и в чужбина. Отделни експонати се представят и в експозициите на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, на Националния исторически музей в София и др. През 2005г. в отдела работят един старши научен сътрудник, двама доктори, други изявени специалисти. Резултатите от тяхната дейност са обнародвани в много книги, монографии и други научни публикации.
В момента в отдела работят четирима специалисти: Димитър Чернаков, Стоян Йорданов, Върбин Върбанов и Деян Драгоев.
Отдел “Етнография”
Отдел “Етнография” е създаден през 1970 година. Предмет на дейност на отдела е да издирва, събира и съхранява материали представящи традиционната селска и градска култура в периода от ср.на 19-ти до ср. на 20-ти век, къкто и да документира традиционната селска и градска духовна култура. В момента във фонда на отдела се съхраняват над 6 500 инвентарни единици. Това са предмети от селския и градски бит , битували на територията на русенския етнографски регион в посочения период. Най-значими са следните колекции:
от селски тъкани и облекла, представящи традиционните тъкачни техники и орнаментика, както и характерните женски, мъжки и детски носии.
от копия на оригинални обредни хлябове, които са част от празнично-обредната система на местното население.
от накити за традиционния костюм.
От европейски и японски порцелан и фаянс, битувал в гр. Русе през вт. пол.на 19-ти до ср. на 20-ти век.
От европейско и българско стъкло, от гр. Русе
– от сребро – съдове и накити, от град Русе
Научният фонд на отдел “Етнография” съдържа богата информация за традиционната култура на над 80 села в русенския етнографски регион. Ежегодните теренни проучвания, провеждани от Регионален исторически музей самостоятелно или с участието на други културни институции, дава възможност за наблюдение и научен анализ на състоянието и развитието на традиционната култура. В научния фонд на отдела се съхраняват досиета на отделните села, съдържащи информация за традиционни календарни и семейни празници, народна вяра, народна медицина, песенен и инструментален фолклор, фолклорна поезия и проза.
В момента в отдела работят двама уредника: Искра Тодорова и Десислава Тихолова-фолклорист.
Отдел „История на България ХV-ХІХ век“
Отделът е сформиран през 1958 г. Като самостоятелно звено, част от структурата на Исторически музей – Русе. За няколко десетилетия във вонда са постъпили под формата на дарения или откупки над 4000 фондови единици. Материалите имат непосредствена връзка с историята на Русе през период на Българското възраждане.
Най-значими сред експонатите са личните вещи, писма, оръжие, документи на видни русенски революционери, общественици, културно-просветни дейци, чиято дейност има национални измерения. С особена историческа стойност са: оръжейната колекция, архивът на семейство Обретенови, архивът на Панайот Хитов. В колекцията от книги, която съдържа арабски, турски и персийски ръкописи, старопечатни книги на църковнославянски и турски, има уникални екземпляри.
Освен научна стойност, експонатите съхранявани във фонда на отдела имат и безспорни експозиционни качества и успешно са включвани в регионални и национални изложби.
В момента в отдела работят двама специалисти: Теодора Бакърджиева и Ренета Рошкева
Отдел „Нова история“
Съхранява близо 15 000 културни ценности от края на XIX до средата на XX век. Богатият веществен, снимков и документален материал отразява обществено-политическия стопански и културен живот в града и региона по това време. Акцент в събирателската работа през последното десетилетие са материали за бележити русенски личности и фамилии. Интерес представляват следните колекции:
– Монети и банкноти от Третото българско царство
– Печати
– Пощенски картички
– Ордени, медали и значки
– Военни униформи и атрибути от 5-ти Пехотен Дунавски полк
– Издания на русенските печатници
– Произведения на литературата и изкуството на русенски автори
– Документи на банкови и застрахователни дружества
– Табели
– Албуми
– Майсторски свидетелства
– Покани
– Алманаси
– Градоустройствени планове и архитектурни проекти
– Предизборни материали
– Знамена
– Медицинска техника и инструменти
– Музикални инструменти
– Фотоапарати и фотографска техника
– Снимки на русенски фотографи
– Кинопрожекционна техника
– Учебници и учебни пособия
– Спомени на известни русенски личности
– Архив на в. “Светлоструй” 1928 – 1941 г.
– Архив на Съюза на писателите от провинцията
Уредник: Мариана Димитрова
Отдел „Най-нова история“
Отделът се обособява през 1965 година. Дългогодишната събирателска дейност на музейните уредници обхваща политическия, икономическия, културен и всекидневен живот в Русе от времето на социализма и постсоциализма. Най-нова тенденция в събирателската дейност на раздела е записването на устни истории от периодите на комунизма и демокрациятая, работа с метода „Oral History“ при тяхното колекциониране и изследване. Фондът на отдела се състои от приблизително 11 000 инвентарни единици и притежава следните колекции:
– значки, ордени и медали;
– знаците на социалистическия пейзаж
– техника от периода на социализма – радиоапарати, телевизори, пишещи машини, диапроектори и др.
– вещи на известни русенци като Константин Димчев (актьор), Стефан Вачев (диригент на Младежкия-симфоничен оркестър) и др.;
– материали, свързани с историята на БРП– униформи, документи, снимки;
– документи и снимки, представящи историята на бригадирското движение;
– фотоси, свързани с развитието на промишлеността и селското стопанство в Русе и региона;
– печатни материали и снимки от първия международен музикален фестивал “Мартенски музикални дни” в Русе;
– снимки, свързани с Еко-протестите в Русе, дали ход на демократичните промени в България;
– предизборни материали от периода на демокрацията
– документи, вещи и видеозаписи, свързани с историята на репресираните от комунистическия режим и на горянското движение в Русенско
Отделът няма постоянна експозиция, но се представя чрез различни временни изложби:“Политическия плакат”;“125 години Военноморскифлот”, съвместно с отдел Нова история и Военноморски музей-Варна и др.
Научно-изследователската дейност на специалистите в отдела обхваща теми от политическия, културния и обществения живот на Русе и региона, както и етноложко изследване на проблемите на всекидневната култура в индустриалния град.
Уредници: Владислав Атанасов и Искрен Великов
Отдел „Природа“
Отдел Природа към Регионален исторически музей-Русе е основан през 1954 г. от учителя-естественик Михаил Халваджиев. За основа на отдела служи част от сбирката на кабинета по естествена история към Държавната Мъжка гимназия “Княз Борис” в гр. Русе. Принос за нейното обогатяване имат всички учители естественици, работили там, но най-голям е приносът на препаратора Юрий Шумлянски и на учителя Васил Ковачев.
През 1959 г. е открита първата експозиция на отдела, просъществувала до 1969 г.
От 1957 до 1979 г. препаратор е Иван Иванов.
От 1958 до 1960 г. уредник е Венелин Бешовски.
От 1960 до 1994 г. уредник е Еберхард Унджиян.
От 1979 до 2007 препаратор е Симеон Симеонов.
От 2007 до днес препаратор е Христо Христов
От 1994 до 1995 г. уредник е Венета Глушкова.
От 1996 г. до днес уредник е Венцеслав Петков.
От 2003 г. в отдела постъпва специалист-ботаник Мая Кубратова, която поема работата по разделите Ботаника и Геология.
От 1970 до 1989 г. отделът е преместван изцяло или на части в крайно неподходящи помещения 14 пъти и е сменял адреса си 5 пъти.
От 1989 г. за първи път от 19 години лабораторията по препариране, канцеларията, библиотеката и част от фондовете на отдела се намират заедно в една сграда.
В момента фондовете на отдела съхраняват над 7000 фондови единици от разделите гръбначни, безгръбначни, геология, палеонтология и ботаника, както и над 5000 диапозитива, негатива, снимки и над 6000 книги и периодична литература.
ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ СПОРТНИ ИМОТИ – ГР. РУСЕ
 |
гр. Русе, ул. Черно море 2 082821637, 082881696 wrestlingrachev@gmail.com |
ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ СПОРТНИ ИМОТИ – ГР. РУСЕ е специализирано звено на бюджетна издръжка към Община Русе.
ОП „Спортни имоти” е създадено с предмет на дейност:
– стопанисване на спортните имоти;
– експлоатация и поддържане на спортните имоти;
– отдаване под наем на незастроени площи, съоръжения, инвентар и услуги;
– организиране и провеждане на спортни прояви.